L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD2.sub) Свали субтитрите
![L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD2.sub)](/Images/ForText/3476 "L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD2.sub)")
Пазете си ръцете, моля.
Интересно, какво ще измислиш сега?
Хайде, говори.
Сандро, не искам да идваш с мен, не искам да те виждам...
Как да ти го кажа още?
Защо дойде?
- С нищо не мога да помогна.
Щом държиш, по-добре да направим тази жертва още сега.
Жертва! Нямам никакво намерение да се жертвам!
Само идиотите се жертват... И защо? За кого?
Ако Ана беше тук, щях да разбера твоите скрупули. Но нея я няма.
Сандро!
Извинявай, не исках да прозвуча цинично.
Не е ли по-добре да гледаме на нещата такива, каквито са?
За мен са точно такива, каквито бяха и преди 3 дена, когато се запознахме.
Само преди три дни, представяш ли си?
И ти, и Ана...
Не, не.. вече не са същите.
Нима е достатъчно толкова малко, за да се промени, да забравиш?
Достатъчно е и много по-малко.
Но това е тъжно. Ужасно тъжно.
Не съм свикнала така. Не съм готова за това.
Да се чувствам така. Никога в живота си не съм била по-объркана.
Сандро, защо не ми помагаш?
Мисля, че единствения начин да ти помогна, е да бъдем заедно.
Не. Сигурна съм, че не.
Седни там. Стой там, а на следващата гара ще слезеш.
А ти?
Аз... аз... аз... Остави ме намира!
Извинете, ако се натрапвам, но понеже този влак е за Палермо,
може би и вие пътувате до Палермо?
Не.
До Тиндари тогава?
- Не.
Санта Агата ди Миниатело.
- Не.
Тогава в Чефалу.
- Как разбрахте?
От една позната.
Работя при едно семейство в Чефалу, но не съм от там.
Нали ви казах. Тази моя позната ви знае,
и много ми е говорила за вас.
Коя е тя? В Чефалу ли работи?
Да, работи като градинар.
- Изключено е да ме познава.
Във вилата, в която работя, градинарът е мъж.
Тогава значи той е разказал на градинарката.
И какво са ви разказали за мен?
О, много неща. Разказаха ми...
че вие сте оправно момиче, добре се справяте с работата,
такива неща...
И ние имаме същото радио.
Не, не е същото.
- Защо да не е?
Защото това е правено в Китай.
Тези малки радиа са много удобни.
Особено са удобни..., не знам... за разходки...
За вас кое е по-важно - музиката или любовта?
Музиката, разбира се. Любимият човек трябва да го търсиш,
а радиото отиваш и го купуваш.
Е, не.. за мен е любовта.
Аз съм мъж, разбирам ги тези неща.
Първо е любовта, после музиката.
Не, Клаудия, слушай...
- Сандро, моля те...
заради мен... моля те.. обещай ми, че няма да ме търсиш...
Трябва да спреш да ме търсиш!
- Но защо, Клаудия? Защо?
Слушай, дори и да ме прогониш, аз...
Клаудия, Клаудия, не искам повече да чакаме...
После ще е твърде късно... ела с мен...
Клаудия...
Дзурия. Кой от вас е Дзурия?
Там вътре е.
Аз ви се обадих г-н комисар, защото ситуацията...
изисква намесата на представители на властта...
Те всичко ще изпочупят..
- Извинете, вие ли сте г-н Дзурия?
Че кой друг...
Може ли да ви задам един въпрос?
- Изчакайте. Сега съм зает.
Търсех галантериен магазин и тогава видях тези мъже да ме следват.
Никога не съм виждала такова нещо... толкова много мъже!
Нищо чудно, с това облекло...
Но аз така целия свят съм обиколила...
О, не точно така, разбира се.
Полата ми се разпори, затова ми трябваше галантерия.
Назад!
- На колко години сте?
19. Омъжена съм. Казвам се Глория Перкинс.
От една година вече съм писателка.
Пиша когато съм в транс и имам контакти с мъртви хора.
Толстой, например, или Шекспир.
Но също така се интересувам от снимки в киното.
А как ви приеха в Палермо?
В Палермо бях със съпруга си.
Сега заминавам за Капри, ще пиша статия за туризма.
Точно същото е станало и в Палермо.
Ако искате да се върнете в хотела
ние ще ви придружим до там.
- О, разбира се.
Вън, всички вън!
Как не я е срам.
Какво стоиш тук, махай се!
Каква жена! Безсрамница!
Харесва ли ви?
Петдесет хиляди!
- Не може да бъде!
Защо мислите е целия този шум? Това е номер, за да я забележат.
Стига й дори един да се хване на кукичката.
Ех, ако 50 хиляди не беше месечната ми заплата,
щях да й избия тези прищявки от главата, уверявам ви.
За какво искахте да говорим?
Прочетох статията за изчезналото момиче. Аз съм годеникът й.
Можете ли да ми разкажете всички подробности
относно това изчезване?
Нямаше да съм тук, ако имах следи. Но виждам, че и вие нямате нищо.
Напротив, получих няколко обаждания.
Един разправяше, че я е виждал в спортна кола в Рим.
Друг - на пристанището, където разговаряла с чуждестранни моряци.
А ако е отплава тайно?
Нима още стават такива неща?
- А вие как мислите?
Някакъв пък каза, че я видял в аптека в Троина...
Всъщност и аптекарят потвърди, че момиче с такова описание,
си е купило успокоителни от неговата аптека в Троина.
Това далече ли е оттук?
- 50-тина километра.
Ако искате, ще ви дам името на аптекаря.
Да... да, защо не.
Но трябва да го отпечатате и във вестника, в утрешното издание.
Вашият вестник нали е единствения в Палермо?
Имам предвид, сигурно има много читатели?
Да, но това вече не е актуална новина...
А изтърканите новини не предизвикват интерес, никой не ги печата.
Не, не, не. На всяка цена трябва да ми направите тази услуга.
Не се обиждайте, но защо да съм длъжен да ви правя услуга?
Тогава да го наречем сделка?
За да си закръглите заплатата.
Претърсих всички острови.
- Сигурно сте много уморена.
Всичко е безполезно.
Не мога повече.
Да, да, значи утре сутринта.
- Довиждане.
Как може да говорите по работа в тази жега?
След като минеш 50-те, скъпа, чувстваш само студа.
Нови гости ли имаме?
Това е Клаудия, приятелката на Ана. Не познаваш моя съпруг, нали?
А, приятно ми е.
Представяш ли си, тя току-що се връща от...
Между другото, ти обади ли му се?
- На Сандро?
Нали беше казал, че ще намине насам?
Как е възможно такова нещо?
Не мога да си уреждам сделките, когато нямам данни...
Може би е за добро, че го няма, може да е намерил вече Ана.
Като си помисли човек, че в Италия
изчезват по 40 000 човека всяка година. 40 000.
Почти достатъчно да напълнят целия стадион Сан Сиро.
Не го познавам този Сандро. Що за тип е?
Може той да я е бутнал.
Господи, как може да се шегуваме с такива неща.
Трябва да се засрамим.
Идвате ли?
Княгиньо, защо не продадете тази вила?
Тук може да стане прекрасна клиника за нервни заболявания.
Тя и без това вече прилича на такава.
Гофредо - племенник на княгинята. 17 годишен, чудесна възраст!
И представи си, той рисува.
Всеки може да държи четка в ръка. Достатъчно е да купиш бои и почваш.
Дори Тициан е започнал така.
В какъв стил рисуваш? Абстрактен?
- Не.
А какво усещаш когато рисуваш?
- Трепет.
Готова ли си? Защото аз не съм.
Само тази вечеря ни липсваше...
Цялата тази жизненост у хората ме дразни.
Как изглеждам?
- Прелестна.
Казваш го само като комплимент.
- Защо, това комплимент ли е?
Не.
Изобщо не приличаш на себе си.
Тръгваме ли?
Аз слизам.
Иска да ми покаже картините си. Не мога да се отърва от него.
Бедничкия, сигурно е влюбен.
Моля те, ела с мен...
Защо да идвам и аз?
Не можеш да ме оставиш насаме с него.
Той е способен... не знам... видя ли очите му?
Ето ни и нас.
Джулия, какво ще правя тук?
Клаудия, ела да видиш. Голо тяло.
Те всички са голи, ако не греша.
Добър си. Но защо само жени?
Нито един пейзаж не може да се сравни с женската красота.
А къде си намираш модели?
О, пълно е с тях навсякъде.
Мислех, че моделите са вече в миналото. А ти, Клаудия?
А? Моля?
Странно е, как жените се стремят да се покажат.
Това им е в природата.
Как могат да позират в такъв вид? Аз не бих могла.
Защо не опитате?
Опитайте.
- Аз?
Гофредо, да не си полудял? Той е полудял.
Не бих казала.
Никога ли не рисуваш мъже?
Отговорете ми. Защо не искате да опитате?
Бих ви нарисувал прекрасен портрет.
А защо точно аз?
Попитай Клаудия, тя е много по-красива от мен.
Но аз искам да нарисувам вас. Вие ме привличате повече.
Привличам те повече?
Джулия!
Ако Корадо ме търси, спокойно му кажи, че съм тук.
И му кажи, че сърчицето ми силно-силно тупти.
И това е единственото, което ме интересува в този момент, ясно?
От ясно по-ясно.
Какво повече трябва да направя, за да ме оставят на мира?
Достатъчно е да затвориш вратата, Джулия.
Той не си е в хотела, може изобщо да не е в Милацо.
Портиерът каза, че е взел кола под наем.
Ще ида да се преоблека. Ще се видим после.
Утре сутринта ще се опитаме да го открием.
Трябва да е в Милацо, или някъде наблизо.
Тръгваме ли, Клаудия?
Аз няма да дойда.
Защо се преоблече тогава?
Изпратих кола за него, 150 километра са.
Добре, в такъв случай ще го докарат.
Джулия е като Оскар Уайлд. Ако й осигуриш разкош,
тя може да мине и без най-необходимото.
Това е, не можеш да живееш, без да цитираш някого...
Прави го непрекъснато, дори и на заседанията на ръководството.
Кой?
- Корадо.
Извинете, но не мога да помня всичко. Имайте търпение.
Какво значи търпение? Нали казахте, че си е купила успокоителни.
Не се преструвайте, че нищо не помните.
"Млада жена, отговаряща на описанието на изчезналото момиче,
влезе в моята аптека следобед на..."
Влязла е и си е излязла. С него. Но той не иска да говори.
Ако си мислиш, че не съм забелязала..
Но ако съм имал нещо с нея, защо ми е трябвало да звъня на пресата?
И аз това бих искала да разбера.
Значи ставаме двама. Всъщност трима, с този господин.
А вие, г-жо Амелия, искате ли да разберете защо съм съобщил
на пресата за това момиче което беше тук преди няколко дни,
и изчезна отново?
Изчезнала? Кой? Кога?
Значи ставаме четирима. Още някой?
Слушайте. Бъдете по-конкретен.
Това момиче, беше ли или не във вашата аптека?
Да.
Блондинка ли беше или брюнетка?
Брюнетка.
- Блондинка.
С какво беше облечена?
Това не помня. Мисля, че в нещо светло.
Той не обръща внимание на облеклото, гледа това, което е под него.
Идвал ли е още някой да разпитва за това момиче?
Не... мисля, че не.
- Благодаря.
Някакви новини?
Ами всичко е противоречиво... Има някакви следи...
Слушайте, във вестника не се споменава, но..
когато това момиче излезе от тук тя се качи на автобуса за Ното.
Автобусът тръгва от площада.
Много добре помня, защото исках да я погледам, докато върви.
Красиво момиче, наистина. Красиви крака...
Пушите ли?
От Рим ли сте?
Веднага познах. Аз съм от Витербо.
Той караше военната си служба там, и така...
Не съм щастлива тук.
От колко време сте омъжена?
Три месеца.
Прибирай се вътре.
Благодаря, благодаря за информацията.
Семейна идилия.
Кажете на г-жа Патриция, че продължаваме търсенето,
и г-ца Клаудия ще я държи в течение.
Непременно.
- Благодаря.
Как се нарича това място?
Ното.
А къде ще търсим Ана?
В хотела. Има само един хотел - "Тринакрия".
Това ли трябва да е Ното?
Да попитаме.
Има ли някой тук?
Чуй какво ехо... Защо е празен?
Кой знае.
Чудя се защо ли изобщо са го построили.
Ето още едно селище.
Не е селище, това е гробище.
Господи, колко е мрачно. Да си вървим.
Да тръгваме.
Любов моя...
моя... моя... моя...
Клаудия, късно е. Трябва да тръгваме.
Сандро, може би ще е по-добре да идеш сам.
Шегуваш ли се?
- Не.
Не мисли, че искам да избегна... неловкостта...
трудността, която тази среща предизвиква...
не е това причината.
Просто някои неща могат да бъдат обсъждани...
много по-лесно без моето присъствие.
Опитай се да ме разбереш.
Може да изглежда така, сякаш се опитвам да ти влияя, да те принудя.
И от това ми става неловко.
Ще желаете ли нещо, г-це?
Една кутия боя.
- Какъв цвят?
Синя.
- Веднага.
Клаудия. Какво се е случило?
О, Сандро, какъв срам... какъв срам. Видя ли това?
Опитах се да се скрия. Чувствам се толкова жалка. Мразя се.
И като го казваш, олеква ли ти?
Не.
Тогава защо го правиш?
Защото това, което правя е отвратително.
Защото ако сега ми кажеш: "Клаудия, обичам те"
аз ще ти повярвам.
Ще ти повярвам.
Клаудия...
Не, не казвай нищо или ще те накарам да се закълнеш
и да ми кажеш още много неща.
А това не е вярно... не може да е истина...
Това е абсурд.
Чудесно. Още по-добре, ако е абсурдно.
Това значи, че нищо не можем да сторим. Разбираш ли ме?
Съжалявам, извинете, но вече не се нуждаем от това.
О, няма нищо.
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Като си помисля, че същите неща си казвал и на Ана...
кой знае колко много пъти...
Ще ти кажа честно: бил съм искрен с нея, както сега с теб.
Никога не съм срещал жена като теб, за която всичко трябва да е ясно.
Хайде, да се поразходим малко.
Колко е красиво тук горе!
Представяте ли си, никога не съм се качвала тук.
Останете, ако искате. Аз трябва да сляза.
Погледни, каква фантазия! Какво движение.
Погрижили са се за архитектурните ефекти.
Каква забележителна свобода.
Наистина трябва да се реша и да се разделя с Еторе.
Да се върна към дизайнерската си работа.
Имах свои собствени идеи...
- Защо прекъсна?
Защо, защо, защо?
Защото не е лесно да слагаш червен паркет в хола,
когато си убеден точно в обратното.
Но госпожата иска червено.
Защото винаги има някоя госпожа или господин... и така...
Веднъж ме помолиха да направя оценка за строеж на училище.
Това ми отне ден и половина.
А спечелих четири милиона.
И така продължих да правя оценки за чужди проекти.
Защо ме гледаш така?
Защото съм сигурна, че можеш да направиш наистина красиви неща.
Не знам, наистина не съм сигурен.
Кому са нужни красивите неща в днешно време, Клаудия? Колко време ще просъществуват?
Някога са строяли за векове.
Сега за 10, максимум 20 години, а после...?
Клаудия,
ще се оженим ли?
Как така да се оженим?
Да се оженим, ти и аз.
Отговори ми.
Да ти отговоря..
Какво да ти отговоря?
Не.
Поне не сега, може би... Не зная...
Дори и не съм мислила за това.
В такъв момент... Защо ме питаш?
Гледаш ме така, сякаш съм казал нещо налудничаво.
А ти сигурен ли си, че искаш да се ожениш за мен? Напълно сигурен?
Искаш да се ожениш за мен?
Щом те питам?
Но защо всичко е толкова сложно?
Казваш, че аз искам винаги всичко да ми е ясно.
Бих искала да съм ясновидка, да виждам нещата ясно...
вместо това...
Отговарят, чуваш ли?
Откъде?
От онази камбанария.
"Не, не, никога няма да те пусна..
"Не, не, ще бъдеш мой завинаги..
Готова ли си?
Да.
Защо така се влюбих в теб?
Хайде, по-бързо.
Да, да.. къде, къде е.. да..
"Да, да, ще те мразя винаги..
"Не, не, никога няма да те пусна..
"Сладко пробождане ще чувствам..
Чао, ще се видим после.
"Моите целувки ще те върнат при мен..
Не, не можеш да ме оставиш сама в хотелската стая.
Когато си готова, слез. Ще бъда долу на площада.
Добре. Но първо трябва да ми кажеш, че да тръгнеш без мен,
е все едно да вървиш на един крак.
Върви си и си разглеждай сам града куцукайки.
Трябва да ми кажещ, че искаш да прегърнеш сянката ми, бягаща по стените.
И още трябва да ми кажеш...
трябва да ми кажеш, че ме обичаш.
Ти знаеш. Защо трябва да ти го казвам?
Така.
Защо?
Ще се видим после.
Извинете, извинете...
Има ли някой тук? Пазач? Управител?
Сигурно са в църквата.
А това музей ли е?
- Откъде да знам.
Там пише от 9:30 до 12:30. Сега е 10.
Чудесен начин за посрещане на туристи.
- Туристи. Какви туристи?
Миналата година имаше няколко туриста от Франция,
ходеха до плажа и се къпеха с "джипове".
С какво?
- С "джипове".
"слипове"... Е, и?
Дадохме им да разберат, че е по-добре да се махнат, да си заминат..
Извинете, не исках...
Направихте го нарочно.
Нарочно? Защо? Не! Наистина...
Недей!
На колко години си?
- Двадесет и три.
Двадесет и три.
И аз бях някога на двадесет и три,
и толкова много се биех, не можеш да си представиш.
Свири, свири...
Извинете, че се намесвам.. но вчера чух...
Тук всички знаят всичко..
Това момиче, което издирват.
Защо не го потърсите в малкия хотел в Пергуса?
Пристигащите в града момичета все там отсядат накрая.
Тъкмо слизах при теб. Защо се връщаш? Ще тръгваме ли?
Сандро, какво е станало?
Нищо, извинявай.
Не, Сандро, моля те.
- Защо не?
Не знам защо.
Какво ти става?
Изчакай малко, моля те. Само момент.
Струва ми се, че изобщо не те познавам.
Не си ли доволна? Впускаш се в ново приключение!
Какво каза?
Пошегувах се. Човек не може да се пошегува с теб.
Сега обаче ми обясни, защо не искаш.
Ох, Сандро! И аз искам същото като теб, но..
Но?
Съдържателката каза ли ти за онова място, недалеч от тук?
Да, започна да ми казва нещо, но аз не исках да я слушам.
Ако слушахме какво говорят всички...
Да така е, но...
Не сме се обаждали на никого, дори и на бащата на Ана.
Трябваше да му се обадим, или да изпратим телеграма..
Сигурно се чувства ужасно самотен..
Права си, но мисля, че точно в този момент
ние сме последните хора, които би искал да са до него.
А освен това, да се обадим... но къде? Къде е той сега?
Ако искаш... да заминем оттук.
Иди си събери багажа.
Добър вечер.
Добър вечер.
Заведи господина до рецепцията.
- Благодаря.
Добре дошли.
- Изчакай ме.
Момче, коя е тази малка кукличка?
Току-що пристигна. Не знам.
Клаудия! Клаудия.
Търся другите, а намирам теб.
Как си?
Можем ли да намерим по-спокойно място?
По-спокойно?
Да, разбира се.
Добре изглеждаш.
Ето го и Сандро.
Защо не се качите да се преоблечете?
Получихте ли хубави стаи?
Не особено, струва ми се.
Трябваше да кажете на Еторе.
Той винаги успява да получи каквото иска.
Еторе още ли ми се сърди?
Не, разбира се.
Освен това, прекрасно знаеш, че на теб всичко ти се прощава.
Достатъчно е да признаеш, че си по-лош шофьор от него.
Как издържаш в тази лудница?
Винаги си казвала, че хората те дразнят.
Не трябва винаги да ме разбираш буквално. Освен това съм свикнала.
Първо майка ми, после съпругът ми. И двамата са пълни с енергия.
Майка ти?
- Да, аз също имах майка.
С примеси на австрийска кръв, но все пак имах.
Детството ми беше като въртележка, ту насам, ту натам...
А моето беше твърде разумно.
Какво значи "разумно"?
Значи безпарично.
Ще се видим по-късно.
Ще се видим.
Моля.
Заповядайте.
Оставете ги спуснати.
Както желаете, госпожо.
Нещо друго?
Нищо.
- Извинете.
Благодаря, благодаря.
Всичко наред ли е? Лека нощ.
- Лека.
Спокойно можеха да използват и робот.
Влезте...
Моля, оставете го тук, а другия - там.
Това е за вас.
- Благодаря.
Слушай.
Постарай се утре да не се замесваш много.
Нали щеше да се преобличаш?
Но нали каза, че искаш да напуснеш работата при Еторе.
Да, да, точно това казах.
Ледена е.
Сандро.
Да.
Аз няма да слизам.
Защо?
Спи ми се.
Трябва да се научиш да прогонваш съня.
А ти научил ли си се?
Разбира се, още като малък.
Никога не спях, и имах приятели, които спяха още по-малко.
Който пръв си лягаше - плащаше глоба.
Не правехме нищо лошо, когато свършваше киното,
отивахме в кафенето и говорехме, после сядахме на някоя пейка
и слушахме пияниците, или зяпахме как лепят афишите,
или овцете, които караха към пазара...
или будехме другите си приятели,
или момичетата, викайки под прозорците им.
Наистина ли толкова ти се спи?
В колко ставаш сутрин?
Късно.
Късно?
Много късно.
Знаеш ли, като малък исках да стана дипломат.
Представяш ли си ме като дипломат?
Странно, но никога не съм смятал, че мога да забогатея.
Виждах се в някоя дупка под наем... непризнат гений..
А вместо това имам две къщи, едната в Рим, другата в Милано.
А гениален човек така и не станах.
Какво мислиш?
Аз не мисля така.
Но по-добре да си продължим разговора друг път.
Ще изгасиш ли лампата?
Лека нощ, любима.
Кажи ми, че ме обичаш.
Обичам те.
Кажи ми го пак.
Не те обичам.
Заслужих си го.
Не е вярно. Обичам те.
На бара.
Кажи му да дойде тук.
Еторе.
Най-после!
Как си?
Ела да те запозная с едни приятели.
Добре, ще обиколя наоколо и после ще дойда.
Добре. Но от утре сутринта си пак на мое разположение, нали?
Ако не ми дадеш някакви данни, как мога да продължа?
Ще се видим.
1 2, 1 3, 14, 1 5, 1 6, 1 7, 18, 1 9, 20.
1 , 2, 3, 4, 5, 6...
Патриция. Патриция.
Къде е Еторе?
Сигурно си е легнал.
Знаеш ли дали Сандро е с него?
Няма го в стаята му... Извинявай, но...
Еторе.
Какво има?
Търся Сандро.
Тук ли го търсиш? Попитай Клаудия.
Да, разбира се.
Патриция, страх ме е.
На мен ли го казваш! Имам кошмари всяка нощ!
Не. Страх ме е, че Ана ще се върне.
Чувствам, че се е върнала, че са заедно.
Какво ти стана изведнъж? Щяхме да разберем.
Сандро сигурно е в градината, диша чист въздух,
наслаждава се на изгрева.
Щеше да е забавно да разбера, че е сантиментален.
Слушай, постарай се да не мислиш за тази идея, моля те...
Иди и се наспи.
Само преди няколко дни от мисълта, че Ана може да е мъртва,
и на мен ми идеше да умра.
Сега дори не бих заплакала. Страх ме е, че може да е жива!
Всичко става толкова просто.
Дори да се избавиш от болката.
Никога не трябва да се изпада в мелодрама.
Права си. Защо да плача?
Омръзна ми да се държа така.
Скъпи.
Ще ми дадеш ли нещо за спомен?
Нещо малко за спомен.
Превод: BENIX