L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD1.sub) Свали субтитрите
![L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD1.sub)](/Images/ForText/3475 "L' Avventura (1960) (L'Avventura [1960] CD1.sub)")
Режисьор МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ
Скоро тази мизерна вила ще бъде съборена.
Като си помисля, че някога тук е било гора..
Всичко ще се застрои с къщи.
Да, няма начин.
Точно така. Довиждане, Ваше превъзходителство.
Чао.
А, тук ли си бил, татко. Търсех те горе.
Мислех, че вече си на път към морето.
Още не, татко.
Обикновено не носят ли моряшки шапки с името на яхтата?
Не татко, не носят.
За колко време заминаваш?
Четири - пет дни.
Е, добре. Значи ще прекарам уикенда сам.
Ще си почина. Вече би трябвало да съм свикнал с това.
С кое, татко?
С почивката - не само като дипломат, но и като баща.
Защо говориш така?
- Защото е истина.
Позволено ми е поне това:
след 30 години, през които никога не съм казвал истината,
сега да говоря откровено поне с дъщеря си.
Имаш ли още някоя истина да ми казваш?
Ти знаеш.
Точно тази ще те помоля да ми спестиш. Чао, татко.
Този тип никога няма да се ожени за теб, скъпа моя.
Досега аз бях тази, която не искаше да се омъжва за него.
Едно и също е. До скоро, скъпа.
Добър ден. Отдавна ли чакаш? Съжалявам...
Алваро, побързай. Закъсняваме.
Може ли да те изчакам тук?
Къде отиваш?
- В бара. Жадна съм.
Когато от половин час те чака мъж, който не те е виждал от месец?
Имам чувството, че точно днес нямам желание да го видя.
Но ние изминахме толкова път до тук...
Разбирам... сбогом пътуване...
Мъчително е да сме далеч един от друг. Наистина.
Трудно е да запазиш връзката, когато единият е тук, другият - там.
Но от друга страна е удобно.
Да, защото си планираш когато каквото си поискаш. Разбираш ли?
А когато другия е до теб, той е отсреща... и толкоз.
Разбираш ли?
Хайде, да се връщаме обратно.
- Ана!
Ана! Сега слизам!
О, здравей!
Да застана ли в профил?
Е? Но какво ми има?
Приятелката ти чака долу.
Ще почака.
Как си ти?
Зле.
Защо?
Защо? Защо, защо, защо...?
Защо, защо, защо...
Какво мислите?
Много оригинална концепция. Знаете как да използвате цветовете.
Съгласен съм... Засега само го обсъждаме..
Хм, тази още малко да погладува...
Махай се, животно.
Гладко, като масло.
Не знам защо, но мразя сравненията с масло.
Добро утро.
Добро утро.
Виж.
Ох, майчице...
Добре ли спа?
Горе-долу.
Снощи си легнах с намерението...
да обмисля сума ти неща..
но заспах.
Нямах представа, че се спи толкова хубаво на това нещо.
Приспива те...
А аз спах ужасно.
Привет!
Добро утро.
Попечи се на слънце.
Ще поплуваме ли?
Не тук. Опасно е.
Някога Еолските острови са били вулкани.
Помня, като идвахме с теб тук преди 12 години,
ти каза точно същото!
А този как се казва?
Би трябвало да е Базилуцо.
Базилуцо... прилича ми на име на риба.
А онзи там - е Лиска Бианка.
Каква скука. И защо ви е страх да се къпете?
Внимавай.
Марио, жена зад борда!
Спри...
Спри...
Раймондо?
Тук съм, Патриция.
Защо спряхме?
А ти защо не се къпеш, Патриция?
Представи си, точно сънувах, че плувам. Раймондо...?
Г-жо Патриция.
- Обичаш ли подводния риболов?
Не, изобщо, но трябва да се приспособявам, какво да правя...
Знаете ли, че хората първо са обитавали морето!
Патриция, ако ми дадеш флагчето на яхтата си,
ще ида и ще го забия на острова в твоя чест.
Я..
Никога не съм разбирала тези острови...
отвсякъде заобиколени с море... горкичките те...
Козимо!.. ела...
Марио, спусни лодката.
- Веднага, г-н Корадо.
Сандро, къде отиваш?
Попитай нея.
На луксозните яхти се изморяваш повече.
- Защо?
Няма предварителни уговорки. Ето тази нощ, например.
Плавахме през цялото време.
Не можах изобщо да мигна.
Аз пък ги предпочитам...
Акула! Акула!
Не мърдайте, госпожице! Останете на място.
Никой да не мърда!
Клаудия! Клаудия, идвам!
Пазете се!
Хайде. Държа те.
Какво става?
Появи се акула. Остани там, където си!
Че кой е тръгнал нанякъде?
Как разбра, че е там? Докосна ли те?
Щях да умра от страх.
С тази ужасна муцуна и страшни зъби.
Пийни глътка коняк, Ана.
Не, нищо няма ми, остави...
Всичко свърши.
Искам да се преоблека. Замръзнах.
- Разбира се.
Лятото е към края си.
Интересно, къде изчезна тази акула.
Е, какво има?
Коя да облека?
Тази или тази?
Ето тази. Прекрасна е.
Защо ти не я пробваш?
На теб ти стои по-добре.
Задръж я.
- О, не.
Знаеш ли, цялата тази история с акулата беше лъжа.
Лъжа?
- Да.
Защо?
- Просто така.
Но не си струва да се мисли вече за нея.
Въпросът е приключен.
Не искам да знам защо ти е да си правиш такива шеги.
Заради Сандро, сигурно.
Поне стана ли ти по-добре сега?
Добре, да вървим.
Няма ли да слизаш на брега?
Тази скала наричаш бряг?
О, ти досега ли плуваше?
Не знаеш ли, че тук наблизо се въртеше акула?
Акула?
Значи е могла да ме изяде, това ли искаш да ми кажеш?
Е, добре.
Добре... добре...
Какво ти е, Раймондо?
Искаш ме? По това време?
До скоро.
Не, Клаудия, остани... нищо няма да стане.
Така добре ли е? Доволен ли си?
Малко си разочарован, признай си.
Не, напротив.
Какъв тип лице има според теб Раймондо?
Достатъчно покварено, бих казала.
О, не.. По-скоро детско.
Не започвай с това, Патриция. Предпочитам да е покварено,
освен ако случайно не обичаш деца.
Аз никого не обичам, много добре знаеш.
Знам, знам. Това е проклятие.
Като си помислиш само, че ако съществува жена,
създадена сякаш за всякакви лъжи и пороци,
подлости и разврат,
то това е самата тя. А то какво? Тя е вярна.
Верността е породена от леност, от апатия.
Колко си забавен! Ти си единствения, който ме забавлява, освен моето куче.
Да слезем на брега.
Там би трябвало да има древни развалини. Да разгледаме.
Джулия, помниш ли?
- Да.
Не, ти по-добре си полегни. Ти винаги казваш: "Колко красиво"
независимо какво виждаш - море, дете или котка.
Имаш такова чувствително сърчице, че трепва от всяка дреболия.
Извинявай, но след като са красиви, защо да не го казвам?
Колко приятно!
Какво става там?
Акула.
- Пак ли?
Чудесно.
Корадо, искаш ли?
Това е начина на Патриция да споделя нашата компания.
Знаеш ли, намирам те за много приятен.
По-приятен от акулата?
А, няма място за сравнение.
Тогава защо не дойдеш с мен да разгледаме развалините?
Това е идея... Но не, по-добре да останем тук.
Сандро...1 месец е много време. Свикнах да бъда без теб.
Обичайна неловкост. Скоро ще мине.
Този път е нещо повече.
Значи ще отнеме малко повече време докато мине.
Аз мисля, че трябва да поговорим за това.
Или ти си убеден, че не сме в състояние да се разберем един друг?
Ще имаме предостатъчно време за разговори. Ще се оженим.
Какво повече от това...
При тези обстоятелства, женитбата не би означавала нищо.
Освен това, не се ли държим сякаш сме женени?
Джулия и Корадо, нима и те не се държат като женени?
Какъв смисъл има да говорим, да спорим?
Повярвай ми Ана, думите имат все по-малко значение,
те създават недоразумения.
Аз те обичам, Ана, това не е ли достатъчно?
Не. Не е достатъчно.
Бих искала да остана известно време сама.
Но ти сама каза, че един месец...
Сама за по-дълго време: 2 месеца, година, 3 години!
Знам, че звучи абсурдно.
Чувствам се ужасно. От мисълта, че те губя ми иде да умра.
И все пак... Вече не те чувствам.
И вчера, в моя апартамент, и тогава ли не ме чувстваше?
Винаги трябва да очерниш всичко.
Времето се разваля.
Моля те, Джулия, не бъди винаги толкова педантична.
И сам виждам, че се разваля времето.
Трябва да тръгваме.
- Защо?
Морето става неспокойно.
Къде е Ана?
Не зная.
Стори ми се, че чух лодка.
Ето. Чу ли?
- Да.
Сандро! Къде е Ана?
Тук беше.
Не е ли на борда?
- Не зная, г-це.
Патриция.
Ана там ли е?
Не. Не е тук.
Точно тези типично нейни "шегички" ме подлудяват.
Какъв красив остров, нали?
Намерихте ли я?
Сандро! Нищо ли?
Видя ли?
Видя ли как се отнася с мен?
- Кой?
Корадо. Непрекъснато ме унижава днес.
Джулия!
Сандро! Сандро!
Нищо не намерихме...
Даже и следа.
Нека бъдем практични. Най-добре вие идете до съседния остров,
там би трябвало да има полицейски участък, финансова полиция или дявол знае какво.
И да съобщите за изчезването на Ана.
А аз ще остана тук, в случай... не знам...
имам чувството, че ще се случи нещо.
Във всеки случай, аз не искам да тръгвам.
Добре, да тръгваме. Няма смисъл да си губим повече времето тук.
Колко време ще ни трябва до там и обратно?
Ако на Панарея има участък, то около 2 часа.
Но ако се наложи да ходим до Липари, то доста повече.
Зависи и от морето.
- Разбира се... морето.
Аз ще остана със Сандро.
Но защо? А ако завали дъжд?
Е, ако завали, ще си купя чадър.
Аз няма да тръгна.
Клаудия, разбирам те, но достатъчно е ние двамата да останем.
Дори нещо повече... твоето присъствие тук -
и моля те, разбери ме правилно - може да се окаже пречка.
По дяволите, забравихме да им кажем да ни оставят фенер.
А, тук има фенер.
Според мен е още жива.
И тази сутрин... историята с акулата беше измислица.
Защо чак сега го споменаваш?
- Не знам...
Не мислех, че има някакво значение... тя се смееше...
Добре, остава да разберем защо й е трябвало...
да си измисля за акулата. Какво е искала да постигне?
Може би трябва да попитаме него.
- Мен?
Защо? Скарахте ли се?
Извинявай, ако съм нетактичен, но това е много важно.
Обичайните разправии...
Единственото беше, ако правилно съм разбрал,
че искаше да остане сама.
С какво обяснение?
Какво става? Какво правите тук?
Вие ли сте собственика?
Не. Собственика е в Австралия.
Аз също бях в Австралия... 30 години... това са ми снимките.
Това е брат ми, магазина му, снаха ми, приятелите ми...
Чичо ми... майка ми, племенника. Хубави времена бяха!
Откъде се взехте?...
претърсихме всичко наоколо.
- От Панарея.
От Панарея. Значи вие бяхте днес около 2 часа.
Видях да преминава лодка.
Не, мисля, че беше около 4 или 5...
Следобед?
- Не, сутринта.
Защо? Какво се е случило? Какво?
Нищо... нищо...
Защо не му кажеш?
Изчезна едно момиче, което беше с нас.
Как изчезна? Удави ли се?
Не. Просто изчезна и не знаем къде е.
И вината е моя...
защо не кажеш и това. Нали това си мислиш.
Прекалени усилия полагаш да разбереш какво мисля аз.
По-добре да се беше постарал да разбереш какво мисли Ана.
Погледнахте ли там, зад къщата? Може да е паднала от скалите.
Наскоро така ми изчезна едно агне.
Цял ден го търсих, и чак през нощта го чух да блее.
Сигурно...
Хайде, Клаудия, да влезем вътре.
Как си? По-добре ли си вече?
Извинявай за снощи...
Много обичаш Ана.
Да, много.
Говорила ли е някога за мен?
Рядко. Но винаги с нежност.
И все пак... тя се държеше така, сякаш нашата любов - моята, твоята, на баща й,
сякаш тази любов не й беше достатъчна, не означаваше нищо за нея,
Понякога се питам, какво съм могла да направя...
за да предотвратя случилото се.
Чия беше тази лодка?
Каква лодка?
Преди малко. Не чухте ли шум?
През лятото наоколо има много лодки.
Защо сте станали толкова рано?
5 часа сутринта според вас е рано?
Бартоло! Има ли нещо?
Нищо, нищо.
Нищо.
Защо ме гледаш така, Маришал?
Не е станало това, знаеш.
Да се надяваме, че няма да я намерят. Защото в такъв случай, ще е мъртва.
Слушай, Патриция...
според него течението е от тук към другия остров.
Не зная точно към кой, но може би това е някаква следа.
Маришал каза, че ще изпрати един от хората си да провери...
Никога не се знае...
Нали нямаш нищо против, ако...
Какво ще кажеш, ако помоля Раймондо да иде с него?
Не виждам защо да съм против.
Мисля, че ти си този, който би трябвало да иде да провери.
Да. Да, може би така ще е по-добре...
Обаче Сандро наистина ме учудва.
Изглежда ми съвсем спокоен.
- Спокоен?
Не бих казала... Не е спал цяла нощ.
Какво е това?
- Антична ваза.
Отдолу е погребан цял град. Пълно е с такива неща тук.
Естествено, ето го и него.
Дай да я видя.
- Заповядай, кой век е?
Корадо, защо не помолим да ни я подарят?
Точно така, а ти ще си насадиш мушкато в нея.
Ти нали щеше да заминаваш?
- Не, няма смисъл!
Колко жалко!
Предполагам.
Бащата на Ана пристига.
Прегледах куфара на Ана и...
Да... това е на Ана... тя ми я даде вчера...
Намерих я в чантата си... Нямаше да го направя...
но нямах нищо друго за обличане тази сутрин... Съжалявам.
Намерих ги в куфара й.
Това е добър знак, не мислите ли? Ако човек чете Библията,
не би извършил такова безразсъдство, защото вярва в Бога!
Значи можем да изключим версията за самоубийство, нали?
Благодаря, все пак.
Сержант... имаме важни новини.
Какви новини?
Спряли са подозрителна лодка на няколко мили оттук.
Екипажа е в Милацо, чака да бъде разпитан.
Трябва да идем там.
Да, ще трябва.
Чухте ли?
Всички сме в Божиите ръце.
Така е. Но мисля, че на всяка цена трябва да идем в Милацо.
Простете моята настойчивост, опитайте се да ме разберете.
Аз съм най-близкия човек на дъщеря ви.
Дори и да бяхте, точно сега дъщеря ми има по-голяма нужда от мен.
А вие какво ще правите?
Какво трябва да правим? Наистина не знам. Да идем до Монталдо.
Ще си взема куфара. Извинете.
Няма защо..
Ще се присъединя към вас на Монталдо.
- Чудесно.
Мисля, че така ще е най-добре. Еторе би трябвало да е пристигнал вече.
Аз ще проверя останалите острови.
- Какво ще правиш?
Не мога да си тръгна, преди да проверя всеки един от островите.
Не се ли измори? Едвам се държа на краката си.
Тук съм, Патриция. Винаги съм тук.
Клаудия няма да дойде с нас. Ще се погрижиш ли за куфара й?
Чух, че имате неприятности в семейството, вярно ли е?
Да, сестра ми боледува повече от година... а и баща ми също.
Значи затова се занимаваш с контрабанда, имаш нужда от пари.
Мога да ти помогна, да получиш субсидия, ако искаш.
Но първо трябва да уредим някои формалности.
Четири въпроса и след това всички отиваме да обядваме.
Партньорът ти ми каза, че сте хвърляли мрежата 3 пъти.
Да, да, три пъти.
Нека влязат и останалите.
Елате.
Почти привършваме. Започнаха да си противоречат. Извинете.
Твоят приятел каза, че не сте могли да ловите риба, защото морето било бурно.
Вярно ли е?
А другата лодка?
- Каква друга лодка?
Внимавай, моите хора са я видяли.
И са видяли как хвърляте пакетите зад борда.
И така. Какво да запишем?
Не се чувствах добре...
Обърках се... Нищо не знам.
Какво каза той?
Какво говориш?
- Моля ви...
Какво общо има Ана с всичко това?
Останете тук, успокойте се.
Склонен съм да забравя всичко: цигарите, контрабандата, всичко,
ако ми кажете къде откарахте момичето?
Какво казахте?
Това е човекът, построил тази вила.
Сигурно никога не е предполагал, че ще се използва по този начин.
Лейтенант, познавате ли този Ф.Д. който е писал статията във вестника?
Франческо Дзурия, кореспондент.
- Къде бих могъл да го намеря?
Ако предложа възнаграждение за този, който ни даде информация...
Дзурия е в Месина. Може да опитате.
Искате ли да му се обадим?
- Не, благодаря. Няма нужда.
Някакви заповеди? Може ли да се връщаме в Липарти?
Да. Къде оставихте сандъка с цигари?
В склада.
- Добре.
Слушам.
Сержант...
Извинете... Сержант... Кога пристигнахте?
Преди два часа.
А къде е младата жена, която беше с вас?
Не знам. Каза, че трябва да хване влака.
Къде отиваш? На Монталдо?
Ще дойда с теб.
Чете ли го?
Молят всички, които имат информация, да се свържат с редакцията.
Да, даже смятах сам да ида и да поговоря с тях...
Да, направи го.
- А кога ще се видим тогава?
Знам, че не е лесно.
Но ако продължаваш така, ще стане още по-трудно.
Моля те, не прави такава физиономия...
И недей да чакаш влака...
Моля те, тръгвай си.