Il Deserto Rosso (1964) (Il.Deserto.Rosso - Antonioni CD2.srt) Свали субтитрите
Никога, никога.
Не мога дълго време да гледам морето...
Ако го гледам, то това, което става на земята, престава да ме интересува.
Понякога се питам...
не са ли безполезни всички тези усилия, които влагаме в работата си.
На теб не ти ли се струва глупаво?
На мен ми се струва, че очите ми са мокри.
Как да използвам очите си?
Какво да гледам?
Ти питаш: "Какво да гледам?"
А аз питам: "Как да живея?"
Едно и също е.
Доктор!
Идва за онзи, дето крещеше.
- Кой е крещял?
Не знам, някой викаше преди малко.
- Кой? Нали кораба го нямаше още?
Как така го нямаше?
- Приближи се, когато разпалихте огъня.
Ти си полудял, стои си там от половин час!
А вие чухте ли вик?
Май не...
- Шегувате ли се?
Било е само във въображението ти!
Мислиш ли?
Може би.
Аз чух.
За бога, да спрем с това. Викали - не викали... каква разлика?
Има разлика!
Някой наистина викаше. Линда не си измисля.
Добре, Джулиана, права си.
Не, не e нужно да казваш "да", сякаш аз съм...
Джулиана, кой би могъл да вика? Ние на практика сме в морето!
Линда, защо каза "може би"?
Аз съм казала "може би"?
Нещастие!
Предполагам вариола, холера или проказа!
Хайде да не преувеличаваме!
За епидемия - 1 или 2 флага?
- Един, един.
Хайде да се махаме.
Моля те, Уго, да се махаме веднага.
Може да е просто превантивна мярка.
Може някой да има колики.
- Аз предлагам да чакаме лекаря!
Точно така. Познаваме го. Ти също го познаваш, Джулиана.
Ще попитаме него, какво...
Не, нищо никого няма да питам. Не искам. Къде са ми ръкавиците?
Ръкавиците ми...
Хайде. Тръгваме.
Чантичката ми в теб ли е?
- Не.
Забравих я.
- Ще я донеса.
Не! Недей! Не искам! Не ми трябва!
Имам направени всички ваксини. Всички възможни.
Няма значение, не искам!
Няма никакъв риск.
Казвам ти - не!
Джулиана, стига. Сядай в колата. Ще отида аз.
Чакай, Корадо. Аз ще ида.
Прости ми, Уго. Объркала съм се.
Как така? Нали видя кораба? Първо ни плашиш, а после...
Не, не съм видяла. Обърках се, исках да се прибирам вкъщи...
Просто да се прибера вкъщи.
И тази мъгла ме обърка.
Объркала съм се.
Кълна ти се, Уго... А ти защо плачеш?
Страхотно!
Приготвям ти багажа. Колко време ще останеш там?
Пет-шест дена.
- Добре.
Мамо, колко е едно плюс едно?
Що за въпрос? 2 разбира се!
- Не е вярно. Виж!
Да видим.
Внимателно.
Колко са?
Едно! Вярно.
Я виж ти!
Докато ме няма, би могла да помолиш Линда да нощува тук.
Защо? - Ако случайно се събудиш през нощта, да има някой до теб.
Да, да.
Мога да я помоля.
По-добре да не го правя.
Виж, страхотно е.
Видя ли?
Виждаш ли...
Виж, как се върти!
Сложи го на ръбче.
- Аха.
Знаеш ли, защо не пада?
Защото вътре има жироскоп.
- Какво е жироскоп?
Уред, който се използва на корабите.
За да ги удържа в равновесие при буря.
Всичко хубаво.
Идва ми на половин цена. И материала и хората.
Пътува за Буенос Айрес, но все пак е добре.
А какво ще превозваш?
Генератори, електрокари, тръби...
заводско оборудване.
Имам предвид твои неща?
Лични вещи.
Нищо.
Два или три куфара.
Ако трябваше да заминавам,
бих си взела всичко с мен.
Всичко, което виждам...
всичко, което... ми е под ръка всеки ден...
даже пепелниците.
Трябва да цениш мястото, където се намираш.
Иначе започваш да тъгуваш за...
всичко наред...
за своята улица, за своя град.
Когато четеш обявите във вестника:
"Продава се поради заминаване",
те изглеждат като извинение, че изоставяш всичко, което имаш...
Или поне така ми се струва...
Защо? Не трябва да бъде така!
Как можеш да предвидиш какво ще ти потрябва?
И освен това вещите, които оставяш, хората...
Ще ги намериш ли отново, когато се върнеш?
А ако ги намериш, ще бъдат ли те същите?
Може би... аз няма да се върна.
Ако трябваше да замина, без да се връщам,
щях да взема със себе си и теб.
Да, защото...
сега ти си част от мен...
част от това, което ме заобикаля.
Ако Уго ме гледаше така, както ти ме гледаш тези дни,
той много неща би разбрал.
Историята с катастрофата?
И момичето в болницата?
Била си ти!
Не исках да ти казвам. Беше ме срам.
Даже Уго не знае.
Докторите обещаха да не казват.
Опитах да се самоубия.
Помниш ли онзи работник в Медичина?
Да.
Познавам го, защото беше с мен в болницата.
Беше много болен.
Той също ли...
опита да се самоубие?
Не. Той - не.
Сега вече е здрав, щом отново работи.
А ти как си?
- Добре.
Както виждате, Патагония не е далече от Южния полюс.
Ще слезем в Буенос Айрес.
От Буенос Айрес със самолет - в Комодоро Рива Давиа.
И оттам, с нашите камиони, 500 километра до Катета Оливия.
А относно жилището?
Каква е гаранцията, че ще ни платите?
- Едно по едно. Едно по едно.
Какво?
Къде ще живеем?
Има готови къщички, с всички удобства.
Каква е гаранцията, че ще ни платите накрая?
Не може ли да получим някаква гаранция? Депозит в банката...
не знам... нещо от този сорт.
Ще поговорим и за това, малко по-късно.
Едно по едно, моля ви. Имайте търпение.
Там има ли болница?
Да, да. Много добре оборудвана. И доктор - италианец.
От Торино.
След колко време могат да дойдат и жените ни?
Най-малко след година. Но вие можете да се обаждате веднъж месечно.
За чия сметка?
На фирмата. Естествено, ако искате да се обаждате по-често...
А "La Gazzetta dello sport"?
- Да, ще го получавате.
Можете да получавате там всички италиански вестници...
...но с няколко дни закъснение.
- Има ли телевизия там?
Да, разбира се, телевизия. Отивате да работите, не да гледате ТВ.
Но с телевизор е по-добре, нали?
А вярно ли е, че жените там ходят с голи гърди?
Казва, че не може да стои прав. Болят го краката.
Какво ти е? А?
Какво се е случило?
Къде те боли?
Тук?
А тук?
Тук?
Боли ли, като правя така?
Не чувствам.
Как така не чувстваш?
Не усещаш ли, когато правя така?
- Не.
Знаеш ли, какво значи това?
Значи, че на теб днес не ти се ходи на детска градина. Това е.
Колко е красиво!
Ела да видиш, какъв красив кораб пристига. Ела!
Какъв е голям...
и целия бял!
Ела...
Ела...
Слънчице мое...
Миличък, ако не ми кажеш какво те боли, какво мога да направя?
Кажи ми... Къде те боли?
Чакайте, госпожо, ще се опитам да го повдигна.
Да, опитайте.
Ето така.
О, боже! Ти не можеш да стоиш!
Любов моя, разкажи ми.
Ако ти не ми помогнеш, как да те излекувам?
Подръжте го.
Как е възможно това?
Ела тук.
Любов моя,
разкажи ми, как започна това?
Кажи ми.
Тази сутрин така ли се събуди?
Или се случи през нощта? Кажи ми, скъпи.
Донесете термометъра.
Направихте ли му четвъртата ваксина за полиомиелит?
Разбира се, че е направена! Мислите, че доктора не знае?
Тогава защо трябват 24 часа за диагноза?
Аз няма да чакам.
Не мога да чакам толкова.
Ще се обадя на друг доктор.
Омръзна ми тази игра.
Нарисувай ми друга картинка.
Защо не ми разкажеш приказка?
Разказах ти вече всички, които знаех.
А защо не ми разкажеш вчерашната?
Коя?
- За хвърчилото.
Слушай, може би е по-добре малко да си починеш?
А по-късно ще ти разкажа.
Живяло едно време на острова момиче.
Възрастните й били омръзнали, а освен това се страхувала от тях.
Не харесвала връстниците си, защото си играели на възрастни.
Така, че тя винаги била сама,
сред корморани,
чайки
и сладки зайчета.
Тя си намерила малък плаж, далече от другите,
където морето било прозрачно,
а пясъка розов.
Тя обичала това място.
Цветовете на природата били толкова красиви,
и нищо не нарушавало тишината.
Тя си тръгвала
когато слънцето залязвало.
Една сутрин
в морето се появила платноходка.
Корабът, който се приближавал, бил по-различен от останалите.
Това бил истински кораб с платна.
От тези, които кръстосват морето и в най-силната буря на света.
И, кой знае... може би и извън пределите на света.
Отдалече той изглеждал невероятно.
А отблизо ставал все по-загадъчен.
На борда не се виждал никой.
Корабът постоял няколко минути,
след това започнал да обръща
и да се отдалечава.
Съвсем тихо, както и се приближил.
Момичето било свикнало с човешките странности,
затова не се учудило.
Но щом се върнало на брега... ето ти изненада!
Загадка - добре. Но две - вече са много!
Кой пеел там?
Плажът бил пуст, както винаги.
И въпреки това гласът се чувал...
Ту близо. Ту далеч.
Понякога й се струвало, че идва направо от морето,
от цепнатините в скалите,
толкова много скали...
Преди никога не била забелязала,
че те приличали на човешка плът.
И гласът
в този момент
бил много нежен.
А кой пеел?
Всичко пеело.
Всичко.
Госпожо. Госпожо.
Ето вестниците.
Така, добре...
Но защо...
Защо ми каза...
В кой номер е?
- Извинете, г-жо. Кой?
Как така кой?
- Не помните ли името?
Името?
Името... Името... Аз...
Корадо.
Инженер Дзелер? Номер 309.
Госпожо, документа, моля!
Синът ти?
Не. Не, с него всичко е наред.
Той няма нужда от мен. Аз се нуждая от него.
Какво е станало?
Боли ме косата,
очите,
гърлото, устата...
Кажи ми, треперя ли?
Да, малко. Но сигурно си замръзнала.
Да, студено ми е.
Студено.
Студено ми е.
Ти не ме обичаш, нали?
Защо ме питаш?
И аз не знам защо.
На мен никога не ми е достатъчно.
Защо винаги имам нужда от другите?
Сигурно съм глупачка.
Затова нищо не мога да направя.
Знаеш ли какво бих искала?
Всички, които ме обичат,
да бъдат тук, около мен.
като... стена.
Джулиана, кажи ми, какво се е случило?
Нищо.
Представи си...
нищо!
Не съм оздравяла.
И никога няма да оздравея.
Никога.
Прекалено много мислиш за своята болест.
А всъщност това си е болест като всички други.
Всички ние сме болни...
в една или друга степен.
Всички имаме нужда от лечение.
Кой знае дали има на света
място, където ще се чувстваш по-добре.
Сигурно няма.
Може би си права.
Бягаш, бягаш, а накрая се оказваш пак в началото.
Това се случва с мен.
Не чувствам никаква промяна в себе си в сравнение от преди 6 години.
Не зная дали това
ме подтиква да замина или да остана.
Кога заминаваш, Корадо?
- Не зная.
Какво гледаш?
- Там.
Понякога ми се иска да се нахвърля на някого.
Това не би трябвало да те тревожи.
Защото и на мен също, понякога...
Помогни ми.
Помогни ми, моля те.
Страх ме е, че няма да мога.
Страх ме е.
Недей така. Успокой се. Защо се боиш? От какво?
От улиците, от заводите,
от цветовете, от хората - от всичко!
Джулиана, кажи ми, какво си мислиш?
Какво искаш да правиш?
Нищо.
Но това е абсурдно.
Няма нужда да се безпокоиш за мен. От месеци другите го правят.
Докторите постоянно говорят за мен!
А аз...
не се чувствам добре, когато оставам сама.
Аз... Не мога повече!
Направих всичко,
за да се "върна в реалността"
както казват в болницата.
И изглежда, че съм успяла.
Успях даже...
да стана невярна съпруга.
Не трябва да мислиш за това, Джулиана.
Разбира се. Просто не мисли!
Добър начин!
В реалността има нещо ужасно...
а аз не зная какво.
И никой не ми казва.
И ти също не ми помогна, Корадо.
Извинете... Бихте ли могли да ми кажете...
Не исках...
Този кораб превозва ли пътници?
Не, всъщност... още не съм решила...
Не мога да се реша.
Защото съм омъжена.
Но понякога,
все едно... съм разделена...
Не, не със съпруга си, не.
Телата... са разделени.
Ако ме ощипете,
вас няма да ви заболи.
За какво говорех?
А, да.
Аз бях болна...
Но не бива да мисля за това.
Тоест...
аз трябва да мисля,
че всичко, което ми се случва -
това е моят живот.
Това е!
Съжалявам.
Извинете.
Валерио!
Валерио. Хайде, да тръгваме.
Защо е направено това?
- Не знам.
Внимателно.
Защо този дим е жълт?
Защото е отровен.
Значи, ако през него прелети птичка, тя ще умре!
Сега птичките вече знаят. И никога не прелитат през него.
Да вървим.
Превод: BENIX