Il Deserto Rosso (1964) (Il.Deserto.Rosso - Antonioni CD1.srt) Свали субтитрите
Ричард ХАРИС
ЧЕРВЕНАТА ПУСТИНЯ
Микеланджело Антониони
"Стачка"
Ромео Салвиати! Какво правиш там вътре?
Ти не си от управниците!
Ти си един от тези, които работят, за да изхранят семейството си!
Излизай! Ела тук при нас!
Жена ти се срамува, че си напуснал дома си!
Срамува се заради теб!
Откъде си го купихте?
- От магазина, на ъгъла.
Продайте ми я.
- Вече си отхапах.
Нищо, няма значение.
Не-не, но...
- Не, вземете.
Валерио! Ела тук.
Искаш ли?
- Не.
Температурата на двигателя е твърде висока.
Намали малко пламъка в горелките.
Казва, че тези дни непрекъснато получават молби за работа,
но няма нито една за работа в чужбина.
Вече са се побъркали в търсене на специалисти за изпращане там...
Не, не. За един приятел.
А защо не му дадеш някой от твоите хора?
Опита ли да поговориш с Белтрами?
Чакай, аз ще опитам. Трябва да говоря с него и по един друг въпрос.
Свържете ме с цеха, г-це.
- Веднага.
Белтрами. Кой е? А, здравей!
Де да ги имах!
Уго? Извинявай...
Да не си полудял? И дума не може да става!
Ние сме държавно предприятие. Не може да ви дадем временно работници.
И там нищо. Нали ти казвах.
Вземи от тези...
Списък на тези, които са преминали курс по специалността.
Трябваше да дойдат при нас, но...
Отлични работници. Ето този, например, е майстор.
Какво? Живее във Ферара?
Та това е най-малко на 75-80 километра!
Ако трябва, и до Сицилия ще идем за тях.
Как си?
Ела, ще те запозная с един приятел.
Жена ми.
Слушай... Ще те изчакам в офиса.
Валяло дъжд, асфалтът бил мокър.
Опитала се да спре... но... Съвсем наскоро взе книжка...
и освен това, е толкова разсеяна, когато кара...
За щастие, камионът успял да спре.
Много ли е пострадала?
- Не, не бих казал, че много.
Малка контузия. Най-лошото е шока.
Много силен шок.
Прекара в болницата повече от месец,
и все още не може... да включи.
Сега е решила да отваря магазин.
Нямам представа, какво иска да продава...
На виа Алигиери.
Покрай всичко останало, наистина не ми се струва добре.
Защо?
Тези ги остави, не ги гледай. Те са от ловния резерват.
Знаеш ли, тези силози ги е строил баща ми.
Не мога да си те представя да се занимаваш с тази работа.
Нали си минен инженер?
- Да.
Очаквах да се спускам надолу, а сега ще се изкачвам нагоре!
Какво да се прави?
Откакто умря баща ми,
цялата отговорност за фирмата пада върху мен.
Така е.
Съвсем малко...
36,8... Почти 37.
Това е нормално.
Сънувах сън...
лежах в едно легло, а леглото се движеше.
Погледнах...
И видях, че се намирам върху плаващи пясъци...
и потъвах надолу...
все по-дълбоко и по-дълбоко.
Мен ли търсехте?
Аз...
Минавах наблизо...
и ви видях като влизахте.
Не. Не е вярно. Не искам да започвам с лъжа.
Да започвате какво?
- Нищо...
разговора... Извинявам се, че...
Май ще е по-добре сини.
Кое по-точно?
- Стените.
А тавана зелен.
- Неутрални цветове са, няма да пречат. - Да пречат?
Ами да, на нещата, които ще се продават. На предметите.
Според вас, какво трябва да продавам?
Как така? Вие не знаете ли?
Бих искала керамика, но...
Нищо не разбирам. Нищо не знам за нея.
Фаенца е на две крачки от тук. Тя е прочута с керамиката си.
Точно така. Точно, трябва да си го запиша.
Какво да си запишете?
- Фаенца. Да ида до там.
Мили Боже! Трябваше да се обадя по телефона.
Уго спомена ли нещо за мен?
Не. Тоест...
той каза, че имате дете. Знаех, че е женен,
но не знаех за кого.
И само това?
Да, и за магазина.
А вие кога пристигнахте?
- Тази сутрин.
Багажът ми е още в колата. Защо?
Намерихте ли си стая в хотела?
- Не.
Но не се притеснявайте.
С какво се занимавате?
- В какъв смисъл?
Къде живеете? В Болоня?
- Не. Не.
Аз... живея в Милано.
Но всъщност съм от Триест. Там съм роден.
Когато бях малък, родителите ми се преместиха в Болоня.
А после в Милано.
А сега от известно време съм в Болоня, от една година някъде.
Но и оттам вече трябва да си замина.
Малко е объркано.
И защо е объркано?
Честно казано,
на мен...
не ми харесва нито тук, нито там.
Затова реших да замина.
И къде ще отидете?
Оставяте лампата да свети?
Да, така е по-добре.
Я виж, днешния брой е.
Изморихте ли се?
Джулиана, изморихте ли се?
Аз винаги съм уморена.
Не, не винаги. Понякога.
А къде отиваме?
- Не зная. Мислех, че вие...
Довиждане.
- Да ви закарам?
Какво ще правите сега?
- Трябва да ида във Ферара...
Сега веднага?
Защото аз трябва да се прибирам сега...
но, може би, следобяд...
Тези добре ли са?
- Не, не. Искам... ето онези.
Но те са по-скъпи.
- Няма значение.
Затова пък са живи.
Добре.
Някои риби са направо необикновени...
На морското дъно, много надълбоко, има прозрачни риби.
Знаехте ли?
Не, моля ви. Не ми разказвайте такива неща. Плашат ме.
Вие и представа си нямате за всичките ми страхове!
Значи, за да изядеш някое животно, трябва да го обичаш?
Да... може би е така.
Дайте ми пример?
- Не зная.
Пиленцата?
Или може би, котенца?
Такива мънички, мекички, грациозни?
О, не!
А мен бихте ли могли да изядете?
Ако ви обичах.
Марио вкъщи ли е, г-жо?
- Не.
Кога ще се върне?
Скоро. Понякога, всъщност, закъснява.
Може ли да го изчакаме?
- Разбира се.
Заповядайте, седнете.
- Благодаря.
Искате ли вино?
- Благодаря, не се притеснявайте.
Аз - да.
Кажи ми честно, той каза ли ти?
- Кой?
Уго. За катастрофата.
Да, да.
Но няма нищо лошо, нали?
Каза ми, че си лежала известно време в болницата...
заради шока.
Запознах се с едно момиче...
- Къде?
Там.
- В болницата?
Тя беше много болна...
и искаше да има всичко.
Какво всичко?
Докторът й казваше: "Трябва да се научиш да обичаш.
Някого или нещо...
Мъжа си, сина си,
работата си, или даже кучето си."
Но не мъжа, сина, работата, куче, дърво, река...
Тя не ти ли е казвала как се чувства?
Нямаше твърда опора под краката.
Усещането за плъзгане по наклонена повърхност...
за падане надолу...
като че ли всеки момент ще потънеш...
и няма никой до теб.
Нито дори съпруг?
Не. Нито дори съпруг.
Съпругът беше заминал.
- Нито син?
Син - да,
но това момиче... нямаше деца.
Когато я изписваха от болницата, тя се питаше:
"Коя съм аз?"
И тя питаше...
мен.
Сега вече е здрава.
Госпожо, къде работи мъжът ви сега?
В една радарна станция в Медичина.
Дошли сте да предложите работа на мъжа ми?
И при това, много добре платена работа.
Къде?
Честно казано, ако трябва да заминава някъде,
предпочитам нещата да си останат така.
Предполагам, няма да е за дълго.
Веднъж, когато той трябваше да иде на погребение на роднина,
мислех, че ще полудея. Беше ме страх.
Ако искате, бихте могли да тръгнете с него.
А вашата жена придружава ли ви?
Знаеш ли какво ще направим?
Ще идем да поговорим с него в Медичина.
Ще видиш, той няма да откаже.
Ето го.
Добър ден.
- Добър ден.
О, това сте вие!
- Как сте?
Добре ли сте?
- Да.
Да, аз съм добре, а вие?
И аз съм много добре. Благодаря.
Този господин иска да говори с вас.
Извинете, може ли?
Слушам ви.
Чии са всички тези неща?
- На университета в Болоня.
- Не ви ли е страх?
- Не, свикнал съм.
А за какво са?
Служат за антена, за да могат да се слушат звездите.
А може ли и аз да послушам?
- Ще трябва да се качите тук.
Как може, познаваш го, а нищо не си ми споменавала?
Не, току-що се запознахме.
- Работника.
Беше ми съсед.
Какво каза?
- Нищо няма да стане,
за да мръдне от мястото си трябва да му предложа толкова много пари, че да се разсмее.
Какво?
Довиждане.
Колко жалко!
Все пак отпадните материали все някъде трябва да се изливат.
Да, но не става вече за риболов.
Наскоро в Медичина влязохме в един ресторант, с него...
за да си купим сандвич, и там един мъж се оплакваше...
Помниш ли?
- Да.
Оплакваше се, че рибата му мирише на петрол.
Вече две години не съм идвал насам. Съвсем се е разпаднало.
Понякога ми се струва, че нямам право да се намирам там, където съм.
Точно затова винаги ми се иска да замина.
Вземи моите ръкавици.
- Не, благодаря. И така ми е топло.
От всичките си обувки, си избрала най-износените.
Знаете ли какво ще направим? Ще ги изчакаме в колата на топло.
Да вървим.
- Да вървим.
А в деня, когато Джулиана катастрофира, ти къде беше?
В Лондон, защо?
И се върна?
Казаха ми, че няма нужда...
че мога...
Джулиана ли ти се оплака?
Не, нищо подобно.
Тогава защо ме питаш?
Там комините пушат! Стачката свърши ли?
Не знам. Не вярвам.
А ти с левите ли си или с десните?
Защо ми задаваш такива въпроси? Интересува те политиката?
Не, моля те. Просто така.
Това е все едно да питаш в какво вярва човек.
Това са силни думи, Джулиана.
Не е лесно да се отговори.
В края на краищата..
никой точно не знае в какво вярва.
Вярват в хуманизма...
донякъде...
в по-малка степен - в правосъдието,
малко повече - в прогреса.
Вярват в социализма... може би.
Важното е да постъпваш така, както смяташ за правилно,
правилно за теб и за другите.
Така че, съвестта ти да е спокойна.
Моята е спокойна.
Това ли искаше да разбереш?
Всичко това ми се струва само като красиво звучащи думи!
Ето ги!
Инженер Корадо Дзелер...
- Немец ли сте?
Не, не. Ако искате, мога да ви изредя цялото си родословие!
И моето име е наполовина немско. Казвам се Макс.
Това е жена ми.
Много ми е приятно.
- Радвам се да се запознаем.
Не беше най-добрата идея да дойдем тук.
Моля за прошка, вината беше моя.
Знаех си, затова приготвих
малко риба в бараката на кея. Морска риба...
Ще тръгваме ли?
Добре. А къде е Мили?
Тя ще дойде направо там.
Джулиана, идваш ли?
Какво гледаш?
Погледни.
Можеш да ми вярваш. Разбирам от тези неща. Това са яйца от пъдпъдък.
О, да...
Аз ли не знам! Нали ги отглеждам.
Яйцата от пъдпъдък съдържат възбуждащи вещества.
Вярно е, смятат се за афродизиак.
Много повече, отколкото яйцата на другите.
Кои други?
- Яйцата на другите птици.
Какво говориш? Откъде падаш? Не знаеш ли какви са яйцата на пъдпъдъка?
Те са пъстри!
Лечението продължава от есента до пролетта.
Трябва да се пият на деветия ден,
когато жълтъка започва да се превръща в пиленце.
Аз съм пил...
взимах ги от монасите.
Помня, че имаха две черни петънца.
Попитах: "Какво е това, отче?"
"Очи, синко.
Гълтай! Гълтай без да гледаш!"
И ти го изпи!
Никога не съм се докосвала до твоите яйца...
С яйца или без, твоите очи, Мили, винаги гледат към спалнята!
Защо не доведе Августо?
Зарязах го.
- Кога?
Не мога да си лягам с мъж, който печели по-малко от мен.
Знаете ли тази игра?
- Коя игра?
Какво чувствате?
Почти нищо.
Направи ми го на мен. Ще реагирам по-добре!
Ох, хубаво е.
Не си тръгвай, скъпи.
Какво е това?
Какво имаш там?
Това веднага ли възбужда?
- Веднага възбужда... Изяж и останалото!
Стига, ще й стане лошо.
Ще ми донесеш ли едно? Можеше да ни кажеш, Макс!
По-полека, не бързай толкова. Включи това радио.
Какво чувстваш?
- Засега нищо.
Още е рано.
- Ами да. Трябва да мине време.
Надявам се не греша, но...
чувствам, че наистина...
Искам да правя любов!
Да пием за това, момчета! Хайде, да пийнем веднага!
Ох, извинявай...
Съжалявам.
- Няма нищо.
Вижте кой дойде!
Извинете, г-н Макс. Нямах представа, че...
Няма нищо, Орландо. Влизай.
А това кой е?
- И вие заповядайте, госпожице.
А, така!
Вземи си чаша. От масата. Там, на масата!
Това е мой работник. Един от моите работници.
Той е направо като жребец...
На всеки два дни има ново момиче. Невероятно!
Как се казва прекрасната госпожица?
- Иоле.
Казва се Иоле, като моята лодка.
Говорихме си тук разни неща, които и на вас двамата ще са ви интересни.
Орландо, нали ти ми разказваше историята за смазката?
Каква смазка?
Онази, която негрите използват за да...
за по-дълго?
Какво беше това?
А, това ли! Нищо особено.
Крокодилска мас и разни подправки от местни треви...
Те се мажат с нея преди да...
Къде се мажат?
Мили, не задавай глупави въпроси!
По принцип, ефектът трае часове...
Чу ли, Мили?
Ефектът трае часове!
А, не! Не вярвам.
Но това е вярно, вярно е.
Нямате и представа, какви неща правят мъжете в някои страни.
В Йордания, например, съм виждал мъжете да ядат на закуска
овнешка мас с две лъжички мед.
А китайците? Те ядат смлян рог от носорог!
Перките от акула също дават енергия.
Ще ви призная нещо...
Опитвал съм царско желе. Невероятно е. Нали, Линда?
Какво е това "царско желе"?
- Мед от царицата-майка.
То подмладява. Спомнете си го, когато остареете, госпожице.
Ако изобщо има желание тогава да прави любов!
Чухте ли? Какво ще кажете?
Ще кажа, че някои неща предпочитам да ги правя, а не да говоря за тях.
Браво!
- А защо?
На мен пък ми харесва да говоря за тях докато ги правя!
Защото си голяма мръсница!
Хладничко е тук.
Джулиана, не ти ли е хладно?
- Какво? А, да. Студено е.
Макс, къде са дървата?
- Там са някъде.
Почти нищо не е останало.
- Сега ще донеса.
Вижте!
Как се е оказал тук?
Сигурно заради мъглата.
Спира.
А от Южна Америка идват ли кораби?
Да. Но те са големи. И спират на острова.
Защото ми хрумна една идея. Да натоварим всичко тук...
вместо в Неапол или Генуа.
Ще е по-бързо и сигурно по-евтино.
Те се връщат празни, нали?
Мили, ако те интересува, това момче сигурно има мазоли.
От два месеца не е виждал жена.
Хубава игра беше. Знаеш ли и други игри?
Много!
- И къде ги учиш?
А според теб, къде бих могла да ги науча?
Опасна си!
- Мразя го. - Кого?
- Твоя мъж.
Защото е като лешояд. Винаги е готов да се нахвърли
на фабрика в затруднение или на жена в криза.
Ще видиш...
ще видиш, някой ден и до мен ще се добере.
Обикновено са танкери, нали? Не са товарни кораби.
Сигурно, но има и сухотоварни.
Заповядай.
- Благодаря.
Знаеш ли... говорех истината, когато казах, че ми се прави любов.
И как си я представяш тази работа?
Искате ли да ви разкрия тайната? Никога не преследвайте сделката.
Аз стоя, те са тези, които ме гонят.
А аз нищо не преследвам.
Отивам, защото ми харесва.
Защото...
го смятам за правилно - в определен момент да промениш живота си, работата.
Да пътуваш има смисъл... ако се променя...
как да го кажа, историческата обстановка.
В противен случай, какъв е смисъла?
Не мисля така...
За две години купих два парцела и веднага ги препродадох.
А тази барака...
- Също ли се продава?
Вече е продадена. На онзи работник за жълти стотинки.
Купувам и продавам веднага.
Какво правиш?
- Умирам от студ.
Помогни ми, хайде.
Хайде, момчета, престанете. Недейте.
Стига вече...
Разбутайте огъня, ще се разпали по-добре.
Не. Недейте...
Може да изгорим всичко.
Че кой го е грижа?
- Дръж.
Хайде стига...
Не, стига. Ти чупиш всичко наред.
Орландо... беше почти нова.
А това?