Innerspace (1987) (innerspace cd1.sub) Свали субтитрите
с участието на:
Денис Куейд
Мартин Шорт
Мег Райън
Но всички те са част от братството на смелите мъже...
...които рискуваха живота и крайниците си в изследването на звездите...
...и запазиха мира и свободата в целия свят.
Ние сме народ с героични традиции. Тези мъже...
-Някой знае ли къде е клозета?
-...които са тук тази вечер...
...усещат тази необходимост.
Чрез силата на духа и тялото...
...те доказаха, че са достойни да бъдат наричани
герои.
Тази вечер ние отдаваме почит...
...на една порода мъже...
Абе, къде тук може да се изпикае човек?
Да пукна, ако не сме нагазили до колене в американски герои.
Тук виждам разходили се из Космоса, по Луната, обиколили земното кълбо.
А тук се е събрал каймакът.
Най-големите умници на Америка. Голям майтап, а, момчета?
Най-многото, което аз съм направил бе да приземя един разбит F-14...
...на мятащ се по вълните самолетоносач, при нулева видимост.
Докато вие, момчета...На вас се пада честта да изпробвате
ей тези бебчета.
Завиждам ви.
Господа, пия за ваше здраве.
-Мамка му, разлях си пиенето.
- Дръжте го.
Спокойно, спокойно.
Бойни условия, а, момчета?
Защо не измислиш нещо друго? Ти си позор за всички ни.
И остави тази ръждясала история за твоята мъжественост, защото всички сме я чували.
О, Боже, Ръсти, съжалявам. Прав си.
Но поне когато мислех, че умирам, не се насрах в бойния гащеризон.
Ти, кучи...!
Хайде, момчета!
Винаги сте искали да размажете Тък Пендълтън, нали?
Не трябва ли...? Не трябва ли проектът да не бъде повече засекретен?
Знаете, че не мога да ви отговоря.
Ще ме извините ли? Съжалявам.
Е, момчета, стига толкова! Стига!
Здрасти, Пийт. Къде ти е униформата?
Където отдавна трябваше да оставиш и твоята - в гардероба.
Не се тревожи, Пийт. На чакането му се вижда края.
Лидия, откарай го у дома.
Ще улучиш ли канапето?
Не, чакай, чакай. Оттук.
Трябваше само да ме помолиш, скъпа.
Чудничко.
Искаш ли да пийнеш нещо?
-Какво е всичко това?
-Нещо ново, с което се захванах.
-Зайци?
-Да, жайчи.
-Уволни се, за да изучаваш зайци?
-Мамка му.
-*Не се впрягай*. -Добър съвет.
-По-добре сложи малко лед на лицето си.
-Хей, къде отиваш?
Тръгвам си, Тък.
-Не си в състояние да караш, Лидия.
- Аз ли не съм в състояние!
Не ми оставяш друг избор.
-Не е честно.
-Че има ли нещо честно?
Недей, моля те.
Хайде де.
Казах по телефона на диспечера - никакви клаксони!
Получих само адреса, не книга с инструкции. Ако ме бяхте видели, щяхте да сте тук.
-Какво става тук?
-Имате ли някакъв багаж?
-Не! Знаеш какво става. Прочете ли бележката?
-Да, прочетох я.
-Добре, окончателна раздяла. Зарежи всичко.
-Аз не живея тук.
Значи еднократна нощувка?
Я млъквай! Връщай се в таксито!
Прочетох бележката ти. Знам я наизуст.
-Извини ме.
-Лидия. Не си тръгвай.
Знаеш, че ме обичаш.
Виж, знам, че си луда по мен.
-След седмица пак ще сме заедно.
-Не, няма.
Не разбирам.
Пийнах малко повече, поизложих се....
-Голяма работа!
-Нещата вече са различни, Тък.
-Прекалено ми е мъчно да бъда с теб.
-Лидия.
Ударих си пръста, когато ритнах вратата. Мисля, че е счупен.
За предпочитане е пред разбитото сърце. Може ли да тръгваме?
Лидия!
Лидия!
Надявам се, че не сте забравили портмонето си там.
СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА два месеца по-късно
И така, Джак, нека обобщим.
Имаме гадене, задъхване, виене на свят и главоболие.
-Направо ми се пръска главата.
-Mръска ти се...
Какво става тук? От къде е този обрив?
-Лак за коса.
-Лак за коса?
Освен това от него кихам. Какво мислите за това?
Мисля, че си алергичен към лака за коса.
Не е ли страхотно, Джак? Мисля, че днес напреднахме много.
Добре.
-Още ли те мъчат кошмарите?
-Да, сега се появи и нов.
Главата назад. Разкажи ми за него.
Аз съм в супермаркета. Работя на един от касовите апарати.
Внезапно забелязвам, че следващия клиент...
...е изключително противна лелка с ярко оранжева коса.
Аз прекарвам стоките през скенера за бар кодовете.
Компютърът започва да отчита грешни цени, но аз не забелязвам това.
След като приключвам, поглеждам крайната сума, а тя е огромна.
-Много над 100,000 долара.
-Толкова много!
-Да. И тогава жената с...
-Оранжевата коса.
Тя ми казва невероятно спокойно...
...казва ми, "Не нося толкова пари в себе си, сладурче."
-Отвори широко уста, Джак.
-Добре.
Аз казвам, "O, така ли?" А тя казва, "Би ли приел това в замяна?"
Бърка в чантата си и вади един малък пистолет със седефена дръжка.
Натиска спусъка и в този момент аз се събуждам с писък.
Спокойно, Джак. Всичко е наред. Сестрата ще го събере. Просто седни тук.
Съжалявам, Джак. Не исках да те бутна.
Ето тук. Седни и се успокой. Поеми си въздух. Хайде.
Джак. Знаеш, че съм нещо повече от твой лекар. Аз съм ти приятел.
Ти си един от любимите ми пациенти.
Признавам, че твоите посещения са основата на цялата ми практика.
Медицината няма да ти помогне, Джак. Нуждаеш се от почивка и спокойствие.
Нуждаеш се от пълна смяна на обстановката. От една хубава ваканция. Как ти звучи това?
-Звучи добре.
-Добре, вземи си отпуска.
Намери си едно тихо и спокойно местенце.
Най-важното в момента е: никакви вълнения. Разбра ли?
-Знам, че е трудно да повярваш.
-Трудно ли? Опитай с "невъзможно".
Ето защо искам да дойдеш там. За да се убедиш сам.
-И ако те заинтригува, проектът е твой.
-Първо ме убеди. После ще говорим за пари.
Проклет трафик. Ще закъснеем.
Просто от любопитство искам да знам, кой е твоя човек ? Пилота ти?
Сигурно го познаваш. Тък Пендълтън.
-Защо избра Пендълтън?
-Имаше необходимата квалификация.
-И каква е тя?
-Беше единственият ненормалник, който се нави да го направи.
Нека ти разкажа за Тък Пендълтън. Можеше да бъде един от най-добрите.
Но той мрази да му се налагат, не понася заповедите и сам си измисля правила.
Не падай духом.
Експериментът е обречен на провал още преди Пендълтън да го прецака.
Как се чувстваш? Страхотно. Направи го пак тогава.
Машината Тък Пендълтън. Нулеви дефекти.
-Вече се притесняваш, нали?
-Още не.
Нека отново преговорим невромускулния експеримент на лицевата реакция.
-Хайде да не го, а?
-Какво имаш пред вид под" хайде да не го"?
Хайде, Ози, кой нервничи сега?
Знам какви са целите ни. Мога да свърша работата и със завързани очи.
Така, че нека всички се успокоят.
Техниците от ниво "Алфа" да се явят при контролните пунктове.
В ход е проверката на оптичния сензор.
Започнете проверка на хидропонния говорител.
Задръжте нивата между 8 и 11, иначе ще стане твърде горещо.
-Успех, лейтенант.
-Благодаря, Уендъл.
Нула минус 5. Моля, всички да заемат местата си.
Ето, готово.
Само още нещо, лейтенант.
Просто искам да съм сигурен, че всичко ще е наред. Че няма да има изненади.
Успех, лейтенант.
До всички екипи, вече сме в състояние на готовност" ниво 2".
Внимавайте с прибор 3808. Без да искам разлях кафе върху него.
Не е толкова благонадежден, както преди. Продължаваш ли да снимаш? Добре.
Използваме експериментален модел на подводен модул "Кракен 2"...
...модифициран с неоново-хелиев лазерен скалпел по наш собствен проект.
Това е 50 миливатов агрегат, чийто капацитет е увеличен на 600.
Моля ви, гледайте си работата.
600 миливата, чийто пространствен еквивалент е 60 киловата.
Това стана възможно благодарение на подсилените спектрални покрития,
които са нанесени върху всички повърхности в лазерната сглобка.
Това бе постигнато в камера на Палмър-Пъркин, конструирана от генератор на Ван дер Граф
и най-обикновена домашна прахосмукачка.
Дай ми сводка за биомедицинските данни на обекта.
Кислородно съдържание, проверено. Въздушните резервоари заредени.
Доплеровият фазов транслокатор активиран.
Всичко е последна дума на техниката.
До всички екипи, състояние на готовност първо ниво.
Обезопасете всички станции.
Системи за контрол на околната среда, проверени.
Стабилизатор на жироскопа, координати X-Y-Z, проверен.
Анализ на вторичните лазерни системи, проведен.
Контейнер закрепен, ротацията завършена. Започни приравняване втора фаза.
Подгответе щита за затваряне.
-Лейтенант, чувате ли ме?
-Рок енд рол.
-Очаквам потвърждение от Биомед.
- Биомед готов.
-Електрически пост три?
-Три, готов.
-Пост две?
-Две, готов.
-Устройство за молекулярно възвръщане?
-Готово.
-T.C, можем ли да почваме?
-Потвърждавам.
-Доктор Найлс още не е дошъл.
-Ами проблема си е негов.
Добре, подгответе системата ФЕП 1.
Активирайте система Фотонна Ехо Памет.
-Включете ФЕП 1.
-Начало на включване.
Отворете връзката към хидроперколаторната камера.
Покажете на екрана фотонния дизинтометър.
Лейтенант, бъдете готов.
Включете ФЕП 2.
Това трябваше да бъде на бюрото ми още преди седмица.
Има ли друга документация, която не сте ми предали?
Модулът активиран.
Микрочипът е включен.
Гледайте да не повърнете, лейтенант. Готови сме. Активирай центрофугата.
Минус 40 секунди.
Начало на молекулярно отделяне и изместване.
Минус 30.
Минус 20.
Минус 10, 9, 8...
...7, 6, 5...
...4, 3...
...2, 1. Старт.
Експериментът завършен.
Електрически единици, омове, омове, ватове. Ватове.
-Мога ли да ви помогна?
-Поправка на телефони.
Поправка на телефони.
Да сте викали телефонни техници днес? Не?
Съжалявам. Не знам...
Всички техници да се явят при мониторите.
Прехвърлете всички нови данни в Биомед.
Подгответе се за прехвърляне в организма домакин.
Хей, какви сте вие?
-Синхронизирайте животоподдържащите уреди.
-След минутка ще те прехвърлим в Зайо Байо.
Помогнете ми с този гризач.
Виж го това!
Примитивна работа. Направо примитивна.
-Маргарет?
-Ози.
Както виждам, пак си се заврял в кьошето.
Г-н Айго. Спрете го. Нуждаем се от тази спринцовка.
Ози? Ози, какво, по дяволите, става там?
Ози, да не би да съм наказан?
Г-н Пътър? Г-н Пътър?
Наистина ви завиждам. Забавления, вълнения, отдих.
Никакви вълнения! Лекарят не ми дава.
А какво ще кажете за кратка любовна история на борда на някой кораб?
Стига да не е твърде вълнуваща.
-Хей!
-Внимавай.
-Повикайте помощ.
-Някой да извика охраната.
Не го местете.
Видяхте ли това?
Автопилотът е включен. Моля, въведете кода за нагласа към околната среда.
Джак, Джак, закъсня. Това не е хубаво. Знаеш, че днес е денят за намаления.
-Съжалявам, г-н Уормууд. Няма да повярвате какво ми се случи.
-Не искам и да чуя.
Ще ми разкажеш по-късно. Обличай мантата и започвай на каса 5.
Помиришете това. Хайде, помиришете го!
Какво, по дяволите, е това? Мастни клетки?
Какво, по дяволите, става навън?
Команден пункт, чувате ли ме?
Май бях изпаднал в безсъзнание. В Зайо Байо ли съм вече?
Благодаря, Грег.
-Закъсня.
-Знам.
-Как изглеждам?
-Отвратително.
-Виж, още треперя.
-Какво се е случило?
-Преживях най-страшното нещо в живота ми.
-Като говорим за най-страшно
опитвал ли си да танцуваш пънк-рок? Няма значение.
-А, ето къде си била, значи.
Не ми се иска да те шокирам, но снощи имахме среща.
-О, да, забравих.
-Забравила си? Как може да забравиш?
Джак, ако искаш да бъдеш част от живота ми, не трябва да ме притесняваш.
Уенди, аз не съм част от живота ти.
И така...
-Много бързам.
-Да, да, разбира се.
Хайде, просто ги добавете.
Ози, ако ме чуваш...
Ще се опитам да възстановя контакта като активирам електромагнитните усилватели.
Хей, този шампоан не е ли малко скъпичък?
O, не.
-128,000 долара!
-Това със или без намалението е?
Какво си направил, Джак? Какво си направил?
-Това е сън.
-Какво?
-Това е сън.
-Господи, Джак! Като грешиш, не си поплюваш!
Виж, сладурче, не нося толкова пари в себе си.
Не. O, не.
Джак, вземи се в ръце.
-Искам един аспирин.
-Какво?
-Моля ви за малко аспирин!
-Ето!
-Хей, този аспирин няма да го купя!
-Че кой ще го купи за 800 долара?
Джак, разстроен си. Разпадаш се.
-Господи, съвсем е откачил.
-Аз ще се оправя с него.
Какво, по дяволите, беше това? Ози?
Ози, не те чувам. Надявам се, че ти ме чуваш.
Продължавам с мисията по план. Минавам на автопилот.
Фаза едно.
Връзка с оптичния нерв. Хайде, бебче, покажи ми пътя.
Моля, изчакайте. Необходима адаптация към околната среда.
Какво, по дяволите...? Има ли нещо тук, което да работи както трябва?
Маршрут до оптичния нерв: през горната бедрена вена ...
към слабинната вена, през предсърдието...
-...към долната вена...
-Добре.
-...към оптичната хиазма.
-Да тръгваме.
Навлизаме в кръвния поток.
Джак, винаги си бил за мен като син.
Е, най-малкото като племенник.
Очаква те велико бъдеще в търговията с храни на дребно.
Не искам да те гледам как откачаш и пропиляваш всичките си шансове.
Кафе, супер. Благодаря.
-Взех си го от машината в коридора.
- Тук не се пуши.
Задействай оптичното дистанционно управление.
Оптичният сензор готов. Преминете на ръчно управление.
Изстрелване на оптичния сензор.
Какво има, Джак? Какво има?
Я да видя.
Защо няма картина? Хайде.
Добре, Оз!
Това не е Оз. Кой, по дяволите, е това?
Къде са лабораторните техници? Къде е лабораторията?
Усещането беше много страшно.
Сякаш някой заби нажежена игла в зеницата ми.
O, Боже!
Изправи се, Джак.
Какво е това?
Да не би Зайо Байо току що да се изправи? Какво става? Не може да бъде.
Аз съм в човек! В непознат мъж. Проклет да съм.
Аз съм в непознат мъж, заобиколен от непознати, в непозната стая.
Върви си в къщи и започни отпуската си още днес, още сега.
-Благодаря.
-И те искам обратно нов човек.
Може ли да се обадя на лекаря си?
Може, Джак. Много добра идея.
Ози, как така си ме вкарал в човек? Аз тренирах за зайци!
-Трябва да се свържа с този човек.
-Пътят до средното ухо е следният:...
Миниатюризацията се постига посредством два...
...два ФЕП чипа: единият - контролер, а другият - дистанционно.
За миниатюризацията е необходим само контролерът, но за уголемяването се нуждаем и от двата.
Освен ако...
"Дж.Пътър, заместник-управител." Намерете го.
Приближаваме средното ухо.
Ало! Ало, чувате ли ме?
Повтарям. Повтарям. Ако ме чувате, моля, отговорете.
-Кой, аз ли?
-Работи! Чувам ви!
Бихте ли казали нещо, моля!
Кой сте? Как се казвате?
-Какво?
-На мен ли говорите?
Не.
Аз не съм там. Аз съм тук, вътре.
-Чухте ли това?
-Кое?
Значи не го чухте?
Не, съжалявам. Нищо не чух. Добре ли сте?
Ако бях добре щях ли да съм пред лекарския кабинет?
-Трябва да поговорим.
-Не, не трябва.
-Не трябва какво?
-Да си говорим.
-Трябва.
-Трябва ли?
-Какво да трябва?
-Да си говорим.
-Само ако вие искате.
-Аз съм вътре, в тялото ви!
O, Боже!
Някой да ми помогне! Аз съм обсебен!
Имам добри новини, Джак.
Струва ми се, че можем да отпишем демоничното обсебване.
Но аз чувам гласове!
Това доказва тезата ми. Демоните говорят чрез теб, а не на теб.
-Какво правиш?
-Хипервентилирам.
Обикновено помага. Да видим.
-Добре ли си? Трепериш ли?
-Не.
Слава Богу, лекар. Той ще разбере.
Кажете на лекаря, че се намирам в тъпанчето ви.
-Сега го чувам.
-Добре, спокойно.
Седни тук, аз ще те прегледам.
Какво чакате? Кажете му! Да не сте глух? Кажете му!
Успокой се, Джак. Да видим какво имаме тук.
Ослепях! О, Господи!
Сега ми говори за Господ.
Джак, като че ли страдаш от някаква теистична хистерия.
Как се лекува тя?
В средновековието са смъквали кожата
от тялото и са я изгаряли.
Не съм в течение на сегашната методика.
Само някаква си теистична хистерия, нищо работа.
Аз виждам! Слава Богу! Мога да виждам!
-Джак!
-То знае името ми.
-Джак, трябва да поговорим.
-Не!
-Джак, имаме проблем.
-Какво ли дават по телевизията?
Телевизията е толкова забавна.
-Джак, внимавай!
-O, добре. Това ми харесва.
Джак, зарежи телевизията. Трябва да поговорим.
О, не! Попаднал съм в мъж, който харесва телевизионни игри.
-Опитай гласна.
-Добре, Джак, не ми остава нищо друго. Ще те цапардосам с електронен заряд.
Добре, приятелче. Почвам.
Пожар! Пожар!
Е, Джак, искаш да гледаш телевизия? Виж това.
-Пренатоварване на главната бобина.
-Пожар! Пожар!
O, Джак. Убеди ли се, че съществувам?
Вече ми вярваш, нали? А?
Не знам вече на какво да вярвам.
Повярвай, Джак. Повярвай, защото е истина.
Искам да ме изслушаш, Джак. Слушай внимателно. Ясно?
И двамата сме замесени в това и ще трябва да си помагаме един на друг.
-Ти не работиш в лабораторията, нали?
-Лаборатория ли? Не, работя в "Сейфуей".
Знаеш ли нещо за експеримента?
-Какъв експеримент?
-O, Господи.
-Експериментът с миниатюризацията.
-Не.
Добре. Джак, името ми е лейтенант Тък Пендълтън.
Бях миниатюризиран. Трябваше да ме инжектират
в един лабораторен заек. Но по някакъв начин съм попаднал в теб.
По някакъв начин ли? Как?
Знам само, че бях в една спринцовка, а сега съм в теб.
Спринцовка?
-Вие ли сте Джак Потър?
-Пътър.
-Пътър. Това за вас ли е?
-Да.
Аз съм от пътническа агенция "Кук". Ще се подпишете ли тук?
Ако не се лъжа това е билет за океанско плаване, нали?
- Да.
-Благодаря.
-Моля.
-Мога ли да използвам телефона ви?
- Разбира се.
Благодаря.
Да не сте си гръмнал телевизора, а? Точно като Елвис.
Късметлия сте, щом отивате на пътешествие.
-Съквартирантът ви с вас ли идва?
-Нямам съквартирант.
-Чух ви да говорите с някой.
-Не му вярвай. Той не е куриер.
Лесна работа. Къде отиваш, малкия?
Хвани го! Хвани го!
Джак, пулсът ти се ускори! Движа се твърде бързо!
Джак, вдигни коляно! Сритай го в топките!
Халосай го! Бягай!
Тък, какво става? Тък!
Добре се справи, Джак.
Сега се успокой. Имам малък проблем.
Ще се изключа за минута. Мамка му!
Приближаваме сърдечната клапа.
-Дай назад, скъпа!
-Не навлизайте в сърцето.
Турбо-ускорителите на максимум.
Предупреждение. Сърдечносъдовият праг е превишен.
Предстои засмукване. Предприемете обратна маневра. Опасност от инфаркт.
Точно така. Само още малко.
Изобщо няма да боли, Джак.
Нагоре! Нагоре! Нагоре!
Точно така! Давай!
-Ама и помпичка си имаш, Джак.
-Къде се изгуби?
Няма значение. Да вървим в лабораторията.
Искаш да кажеш, че той може да говори с теб?
Да и аз мога да говоря с него. И той вижда всичко, което виждам аз.
Свързан е с оптичния нерв и тъпанчето. Това бе част от експеримента.
Да разберем дали миниатюризиран човек може да осъществи контакт с организма домакин.
-Той не е заек.
-Компютърът не прави разлика.
Той просто отчита околната среда и прави подходящите настройки.
Виждате ли ме, лейтенант?
-Да, виждам ви.
-Да, той ви вижда.
Добра работа! Справихте се отлично!
Добра работа? Не мога да повярвам! Просто открийте какво се е объркало!
Лейтенант Пендълтън пита какво се е объркало.
Какво се е объркало ли? Захванал си се с хора, които нищо не разбират от сигурност.
Мерси за информацията.
Не се безпокой. Ще направим всичко възможно да те извадим от този цивилен.
По-добре го направи, ти, двуличен кучи син.
-Тък ви благодари.
-Да.
Извинете ни за минутка. Да поговорим отвън.
-Почакайте тук. И двамата
-O, добре.
-Вече си у дома.
-Никога не съм вярвал на Пийт Бланчард.
Можеш ли да видиш къде отидоха?
-Да. Чакай малко. Да.
-Гледай право в тях. Не се обръщай.
Мисля, че мога да усиля малко приемането.
Опитвам се да ви обясня какво става.
Обясни ми тогава.
Ние не бяхме единствените, които работеха по миниатюризацията.
Мислите, че не съм наясно с това?
-Чувам ги!
-Млъкни и слушай.
Ние сме първите, които усъвършенствахме уголемяването посредством двата чипа.
-Единия е в модула.
-Другият бе откраднат.
-Какво ще правим?
-Трябва да открием откраднатия чип.
-Нямате ли копия?
-Не.
-На това му викам предвидливост.
-Можем да направим дубликати.
-Но няма да успеем преди 9:00 сутринта.
-Какво ще се случи в 9:00?
-В 9:00 ще му свърши въздуха.
-Няма проблеми.
Трябва само да отиде до дробовете, да отвори люка и да диша.
Промяната на налягането в кабината може да причини експлозия в модула.
-Ще гръмне като балон.
-Браво, Айнщайн.
Значи нямаме алтернатива, така ли?
Откраднатия чип е безполезен без другия, който е в модула.
Направете дубликатите. Те ще ни върнат обратно в бизнеса.
-А какво ще правим с Пендълтън?
-Не можем да го спасим.
Благодаря ти, Пийт.
Но можем да го използваме.
Чрез него ще открием, кои са нападателите.
Намери ли го? Облечи го.
Ключовете са в джоба. Колата е паркирана отзад.
Виждаш ли тази врата? Давай през нея.
-Какво чакаш още?
-Не ме припирай!
Нека го обмисля.
Джак, извини ме, но нека ти припомня: Въздухът ми е на свършване.
Ако не ми помогнеш, ще се окажеш...
... с една миниатюрна капсула която се носи из твоите вътрешности...
... с миниатюрно човешко скелетче на борда.
-Картинката не е особено приятна.
-Добре, но ти трябва да направиш нещо за мен.
Всичко! Само да се махнем от тук!
Червен "Мустанг Кабрио". Видя ли го? Ето там!
Внимателно! Това да не ти е Хонда! Под капака на това бебче се крият 500 коня.
Използвай съединителя! Това е пет степенен скоростен лост!
Г-н Пътър, ние...
О, страхотно, док.
-Никаква болка.
-Какво?
Това искам от теб. Да не боли.
Не прави нищо фатално там вътре, чу ли?
Да не ми причиниш емболия или аневризъм...
...или без да искаш да ми прекъснеш гръбнака...
...и после да кажеш " Опа, съжалявам".
-Добре, без болка.
-Благодаря ти.
-Милия роден дом.
-Тук ли живееш?
Да, супер е, нали? Наричам го "лесен за употреба".
Какво е това?
Още една джаджа от "Вектроскоп",която не работи.
-Ще ми се да пийна нещо. Ами ти?
-Да пийна ли? Не, аз не пия.
Е, вече пиеш. Защото ако не пиеш и аз няма да мога. Схващаш ли?
Виждаш ли двигателя от мотоциклет на онази маса?
-Да.
-Провери в цилиндъра.
-Добре.
-Чудничко.
-Празна е.
-А да, добре.
Я виж в мивката с голямата риба...
-Една бутилка уиски "Садърн Камфърт"?
-Да, тук е.
Сега искам от теб да отпиеш една здрава глътка от това бебче...
...а аз ще свърша останалото, става ли?
Ще пием за Ози.
Един добър човек, който си опита да ми спаси задника, като ме инжектира в твоя.
За Ози.
Хайде, миличко шишенце.
Oх, мари майко!
Страхотно, Джак.
Когато нещата се закучат, само най-храбрите си гледат кефа.
Джак, да си припомним добрите стари времена.
Не знаех, че танцуването е толкова забавно.
Някой ден трябва да пробваш с момиче.
Като това?
Да, като това.
Знаеш ли кое е странното? Ти виждаш части от тялото ми...
...които аз никога няма да видя.
Повярвай, не изпускаш кой знае какво.
Стомашната лигавица.
Чревните устица.
Белодробните алвеоли.
Далечни места с екзотични имена.
Хей, Джак! Ще отидеш ли до огледалото в спалнята?
-Защо?
-Току що осъзнах, че нямам представа...
-...как изглеждаш отвън.
-Добре.
-Пиян ли си?
-Не.
Просто се изправих много рязко. Малко съм замаян.
Да бе, да.
-Това ти ли си?
-Да, аз съм.
-Виж ти.
-Не, виж ти.
Върви до огледалото. Хайде.
-Така добре ли е?
-Много е близко.
Близко? А така? Добре ли е така?
Знаеш ли какво? Май ще ни трябва повече помощ.
Можеш ли да караш? Главата ти в ред ли е?
-Да. Да!
-Удари си един шамар.
-Какво?
-По лицето. Шамаросай се.
По силно!
Хайде пак!
-Изтрезня ли?
-Още веднъж.
-Е, как е сега?
-Добре е.
Машината Джак Пътър - нулеви дефекти.
Бог да ни помага.
"Шпионаж в Силиконовата долина."
"Покупко-продажба на технология."
Преди звучеше като евтина притурка...
...и сега ми звучи така.
Лидия, погледни ме!
Когато убият някого, тогава ще го отпечатаме.
-Хари, те са убили някого.
-А?
Един учен, на име Ози Уекслър, бе застрелян тази сутрин в един магазин.
-Никой не е видял извършителя.
-Какво знаеш за това?
Работил е в лабораторията "Вектроскоп", близо до магазина.
-Да не би да са откраднали нещо?
-Не знам. Защо питаш?
-Каубоят.
-Кой е Каубоя?
-Тук ли е?
-На път за насам.
С полет 607 на "ТВА", пристигащ в Сан Франциско в 4 часа.
Хей, аз да не съм някаква мебел? Ще ми обясниш ли, кой е Каубоя?
Извинете, господине. Ще трябва да загасите тази пура.
Няма нищо по-хубаво от добрата пура. Нали така, мой човек?
-Хей, ето я там!
-Къде?
Зърнах я с крайчеца на окото ти.
Натисни клаксона! Не позволявай да изчезне!
-Отбий!
-Отбивам.
-Хей!
-Видя ли я?
Да.
Какви ги вършите? Това е колата на Тък Пендълтън.
Той знае ли, че сте я взел? Не! По скоро би ви поверил живота си.
Ето, почна се.
Защо сте облякъл якето на Тък?
-Лидия, млъкни и слушай!
-Лидия, млъкни и слушай!
Хей, добре го каза.
Слушай, Тък е в беда. Нуждае се от помощта ти.
Отвлекли са го и искат откуп?
В един или друг смисъл, да.
Нуждаем се от един микрочип, за да го върнем.
Той бе откраднат от лабораторията "Вектроскоп".
Значи наистина е имало обир. Боже, как Тък...
-Как ти си се забъркал в това?
-Аз ли? Дълга история.
Добре. Аз съм репортер. Обичам дългите истории.
Не и позволявай да поеме контрола над разговора.
Бъди агресивен, покори я. Не бъди мека Мария. Бъди мен!
Виж, Лидия, ще трябва да ми се довериш. Нямаме време.
Трябва да приключим преди 9 сутринта.
-Така е добре.
-Девет часа сутринта?
-Не можем ли да преговаряме за повече?
-Не, не.
Къде е той? Къде го държат?
-Къде ли?
-да.
Наблизо. В района. В непосредствена близост.
-Трудно е да се каже точно...
-Кой го държи?
Ще ме извиниш ли за секунда? Ей сега се връщам.
-Издъних се. Не мога да се справя с нея.
-Не беше толкова зле.
-Тя е костелив орех.
-Красив костелив орех.
-Ти си късметлия.
-Какво би трябвало да значи това?
Мразя го това. Защо просто не и кажем истината?
-Може би ще ни повярва.
-Не!
-Толкова е унизително да си малък.
-Какво му е лошото да си малък?
-Няма вечно да си малък.
-Можеш да си играеш с него, приятел, но не му говори.
-Кой беше това?
-Няма значение.
Тък?
-Да?
-Просто проверявам.
Стой! Това е електрошоков пистолет...
...с мощност 20,000 волта.
Ще те обездвижи за 15 минути
и може би ще изпаднеш в безсъзнание.
Така че, на твое място бих пуснала този мъж!
Не!
Претоварване в системата.
Някой да повика полиция!
Джак? Джак, добре ли си? Получих масиран токов удар.
Джак, какво става? Сърдечните ти показатели спадат.
Аз....
Разтревожи ме. За момент помислих, че съм те изгубил, хлапе.
Къде сме? В някоя хладилна камера ли?
-Умирам от студ!
-Умираш от студ?
Джак, какъв е този силен тракащ звук?
Господин Скримшоу!
Джак, какви са тези хора? Къде се намираме?
Д-р Кенкър, елате тук.
Това е доктор?
И така?
Лека хипотермия.
Нужен ли ни е жив?
О, да. Трябва ни жив.
-Донесете одеяло.
-Нека се погрижа за него.
Знам как да го стопля.
Престани, Маргарет. Ти ще се возиш в лимузината.
Много добре.
-Няма ли да пътувате в лимузината, г-н Скримшоу?
-Не, не, тръгвайте.