Lord Of The Flies (1963) Свали субтитрите

Lord Of The Flies (1963)
ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА МУХИТЕ
Хей! Ох!
Хей, почакай!
От тези пълзящи работи просто не мога да вървя.
Другите момчета сигурно са имали големи неприятности с тях в тъмнината.
Трябва да идем и да ги намерим.
Леля ми е казала да не тичам, защото имам астма.
- Астма?
- Точно така.
Бях единственото момче в училище с астма.
И още от тригодишен нося очила.
- А къде е самолета?
- Бурята го е завлякла в морето.
Там сигурно са останали някои от момчетата.
А възрастни дали има тук?
- Не мисля.
- Как се казваш?
Ралф.
А на мен ми е все едно как ще ме наричат,
стига да не е така, както ми викаха в училище.
А как ти викаха?
- Викаха ми Прасчо.
- Прасчо!
Само не казвай на останалите.
Баща ми е капитан във военноморския флот.
Щом получи отпуск ще дойде да ни спаси.
- Идваш ли?
- Ох, горещо е!
Не. Леля ми не ми позволява заради астмата.
Да си гледа работата астмата ти!
Добър си в плуването!
- Хей, виж!
- Това е раковина.
Виждал съм и преди такава! Закачена на стената у едно момче.
Казваше й рапан. Като я надуеше и майка му веднага тичаше.
Ето оттук надуваше, долу.
Получи се!
Хей! Има ли някой?
Хей! Хей!
Мисля, че трябва да се разтърсим.
- Как се казваш?
- Пърсивъл Уилямс Медисън,
Наместничеството, Харткорт, Сейнт-Антони. Телефон: Харткорт241.
- А ти как се казваш?
- Джордж.
- А вие?
- Сам и Ерик.
Сам и Ерик.
Сам и Ерик.
Хор, стой!
Къде е човека с тръбата?
Няма човек с тръба. Само аз.
- Значи, няма възрастен тук?
- Няма.
Значи, ще трябва да разчитаме само на себе си.
Имаме събрание. Присъединявайте се към нас.
С него всичко наред ли е?
Бързо, пренесете го на сянка!
- Оставете го.
- Но, Меридю...
Нищо му няма. Саймън вечно се преструва, че припада.
А сега да решим какво ще правим.
Затова Ралф свика събрание, за да решим какво ще правим.
Вече им научихме имената на някои.
Тези двамата са близнаци. Сам и Ерик.
- Аз съм Сам.
- Аз съм Ерик.
Аз съм Ралф.
- А ти?
- Дъглас.
- А ти?
- Чарлз.
А вие всички как се казвате?
Хенри.
Морис.
Робърт.
Рупърт.
Харолд.
Бил.
Роджър.
- Саймън.
- А аз съм Джек.
- Ето още един. Това е...
- Много говориш.
- Затваряй си устата, шишко!
- Той не се казва шишко.
- Истинското му име е Прасчо.
- Прасчо!?
Трябва да решим как ще се спасим.
Мисля, че първо трябва да си изберем водач.
Някой трябва да стане вожд!
- Аз трябва да бъда вожд.
- Тоя с рапана!
- Той ни събра заедно.
- Аз съм отговорник на хористите.
Хайде да гласуваме.
Добре. Да гласуваме!
Кой е за Джек?
- Кой е за мен?
- Аз!
- Аз!
- Аз!
Значи аз съм вожда.
Джек отговаря за хора. Те могат да бъдат... какви искате да бъдете?
Ловци.
Хористи, сваляйте пелерините.
Защо носите тези смешни дрехи?
Това ни е униформата.
Слушайте всички! Ако това не е остров,
бързо ще ни спасят.
Затова първо трябва да определим остров ли е това.
Трима ще идат на разузнаване.
Ще тръгнем аз, Джек...
- и...
- Вземете и мен, моля ви.
Ти? Добре ли си?
- Аз ще дойда.
- Няма нужда. Трима са достатъчно.
Аз бях с него когато намери рапана.
Бях с него преди всички други.
- Ти не може да дойдеш.
- Ти им каза, след като те помолих...
... след като ти бях казал, че не искам...
За какво ми говориш?
За това, дето ми викат Прасчо.
Казах ти, че няма значение как ще ми викат, само да не е Прасчо.
И те помолих да не казваш.
А ти веднага им каза...
По-добре Прасчо, отколкото Шишко.
Във всеки случай, съжалявам, ако си се обидил.
Сега, Прасчо, се върни и узнай имената. Това ти е задачата. Чао.
Хей! Вижте!
Едно, две, три.
Давай!
Хайде!
Ние сме на необитаем остров.
Трябва сами да се грижим за себе си.
Но това е хубав остров. Има много плодове и вода...
и почти съм сигурен, че тук няма хищни животни.
С една дума, не е толкова зле.
Никой от нас не е пострадал.
Засега няма никакви опасности
и ние можем да си построим заслони и да си прекараме добре.
Ако бъдем благоразумни и не вършим глупости...
ако мислим с главите си, то всичко ще е наред.
- А къде ще спим?
- Ще си построим заслони.
Можем да си прекараме чудесно времето.
И още нещо. Не може всички да говорим едновременно.
Който иска нещо да каже - да вдигне ръка като в училище, и ще получи раковината.
Съгласен съм с Ралф.
Трябва да установим правила и да ги спазваме.
Все пак не сме някакви диваци. Ние сме англичани.
А англичаните са най-добри във всичко.
И така, ще определим правилата, и ако някой ги наруши...
Прасчо! Прасчо! Прасчо!
- Тихо!
Не дадохте възможност на Ралф да каже най-важното.
Кой знае, че ние сме тук?
Никой не знае.
Може би са знаели накъде се бяхме отправили...
... а, може и да не са.
Но никой не знае къде сме сега, защото не трябваше да сме тук.
Може да си останем тук до смъртта си.
Иска да знае какво ще правим с онова дето е като змия.
Разкажи ни за змията.
А сега казва, че е било страшен звяр.
Звяр?
Змей. Огромен. Бил го видял.
- Кога?
Когато се криел през нощта в джунглата.
Той казва, че когато дъждът спрял...
звярът се превърнал в едно от онези въжета...
дето висят тук по дърветата...
И пита: "ще се върне ли тази нощ"?
Но тук няма никакъв звяр!
Казвам ви, няма тук никакъв звяр!
Разбира се, Ралф е прав.
Няма никакъв змей, а дори и да има, ще тръгнем на лов за него и ще го убием.
Има още нещо. Ако се появи кораб...
трябва да му дадем някакъв знак.
Трябва ни дим на върха на планината. Да накладем огън.
Да вървим. Всички след мен!
- Точно така!
- Хайде!
Съшински деца! Държат се като деца.
Сигурен съм, че часа за чай е вече минал.
Някой да има кибрит?
Еха! Каква грамадна купчина!
Очилата на Прасчо! Дайте ги!
Не засенчвай!
Роджър. Хей, Роджър. Насам.
Очилата ми!
Ралф, ще разделя хора, по-точно ловците...
на групи, и ще следим и за огъня.
Ще разпалим голям огън и ще го поддържаме цяла нощ.
Ела да помагаш.
Внимание!
Ето един.
Добре стана.
Чакай. Внимателно.
Напред!
Не!
Ето ти! На!
У-у!
Давай, давай!
Убий го! Убий го!
Не се замервай с пясък!
Ралф, насам! Самолет!
Самолет! Самолет!
Не чуваш ли? Ралф, лети! Бързо, Ралф!
Не виждам дима! Къде е?
Дим.
Очилата на Прасчо! Ако огънят е загаснал, ще ни трябват.
Стой! Върни се!
Върни се!
По дяволите, оставили са огъня да загасне!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Хей, Ралф!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Гледай! Убихме прасе! Приближихме се в кръг...
Оставили сте огъня да угасне!
Ще го запалим пак.
Трябваше да дойдеш с нас, Ралф.
Там имаше толкова кръв... Само да беше видял!
Имаше самолет! Прелетя самолет!
Можеха да ни забележат! Щяхме вече да сме си вкъщи!
А ти само за кръв мислиш, Джек Меридю!
Ти с твоя лов! Можехме да си идем у дома!
Трябва ни месо.
Не трябваше да оставяте огъня да загасне!
Очилата ми!
Ето. Ето ги.
Ще видиш ти!
Това беше подло!
Добре де! Съжалявам.
За огъня, искам да кажа.
Това е... извинявам се.
Добре, накладете огъня.
Хор!
Прасчо!
Не, Ралф, недей! Моля те!
Ще ги върна.
Крачето готово ли е?
Дай ми парченце.
- Дай и на мен.
- И на мен едно парченце.
А на мен?
Ти не си ловувал.
И Ралф не е. И Саймън.
На, яж!
Убий прасето!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Прасни го по зурлата!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Прасни го по зурлата!
Тихо!
Всички долу на плажа. Свиквам събрание.
Нещата не вървят добре.
Не знам защо.
Всичко започна добре.
После всички започнаха да забравят какво се е случило.
Най-важното за нас е - да бъдем намерени.
Да обсъдим кой за какво отговаря. А после...
... после ще опитаме да започнем отначало.
И да не забравяме за такива важни неща като огъня.
Добре. Вярно е, че огъня загасна.
Но ние сме ловци. Ние ви осигурихме месо.
И ако тук има звяр,
точно моите ловци ще ви защитят от него.
Как се казваш?
Как се казваш? Как се казваш?
Как се казваш?
Тихо! Тишина!
Как се казваш?
Пърсивъл Уилямс Медисън, Наместничеството
Харткорт, Сейнт-Антъни.
Телефон...
Телефон...
Теле...
Какво каза?
Той твърди, че е виждал звяра.
Чудовището излизало от морето.
Татко казваше, че в морето имало още непознати животни.
Татко казваше, че има животни...
Как се казваха...?
Дето правят мастило - сепии, дето са дълги по сто метра...
... и могат да глътнат цял кит наведнъж.
Сепията не излиза на сушата.
Може би иска да каже, че това е някакво привидение.
А може би този звяр е някакъв призрак?
Аз не вярвам в призраци. Изобщо.
А тебе кой те е питал в какво вярваш, шишко?
А ако звярът наистина съществува?
Изслушайте го! В него е раковината!
Искам да кажа, че...
...това е в нас самите.
Глупости!
По-добре да отложим всичко за сутринта.
Всички сме изморени.
Да гласуваме... за призраците, де.
...а после отиваме в заслоните.
Кой мисли, че това може да е призрак?
- Ясно.
- Аз не гласувах за призрак!
Запомнете го!
Млъквай, буре дебело!
Рапана е в мен!
Джек, остави го да говори. Рапана е в него.
А ти млъквай! За какъв се мислиш? Само нареждаш какво да се прави!
Не можеш да ловуваш, нито да пееш.
- Аз съм вожд. Избран съм.
Много важно като са те избрали. Само даваш глупави заповеди.
- Рапана е в Прасчо!
- Браво, пак взимаш страната на Прасчо.
- Джек!
- Джек! Джек!
- Ти нарушаваш правилата!
- Много важно!
Важно е, защото правилата са единственото, което имаме.
Плюя аз на правилата! Ние сме силни! Ловуваме!
Ако има звяр, ще го уловим! Ще го обградим и ще го довършим!
Какво ще кажат възрастните? Виж ги само.
Трябва да се откажа да съм вожд.
Ти не можеш, Ралф. Не и сега.
Надуй рапана. Трябва да бъдеш твърд.
Накарай ги да те слушат.
А ако надуя рапана...
... а те не дойдат...
... тогава край с нас.
Има ли призраци или звяр, Прасчо?
Разбира се, че няма.
- Защо да няма?
- Защото тогава всичко губи смисъл.
Къщи и улици... и телевизори...
Тогава щяха да са излишни.
А може би, наистина няма смисъл. Точно тук, на този остров.
Ако има едни такива... дето ни следят...
... дебнат ни.
Остани си вожд, Ралф.
Кой е там?
Аз съм, Саймън.
Да беше тук леля ми.
Защо?
Възрастните всичко знаят.
Те не се боят от тъмното.
Щяха да се съберат, да пият чай и да обсъждат.
И всичко щеше да е наред.
Сам.
Какво има?
Ш-ш-ш.
- Имаше козина.
- Нещо се движеше...
зад него... имаше крила.
Сякаш седна...
Имаше очи, зъби, нокти...
Побягнахме с всички сили.
А звярът ни подгони.
Почти ме докосна.
Да не ни занасяте?
Ще го хванем! Кой идва?
- Аз! Аз!
Но копията ни са дървени. Не ставай глупав.
Страх ли те е?
Разбира се. Кой не би се страхувал?
Да вървим.
Кой ще наглежда малчуганите?
- Прасчо.
- Точно така. Далече от опасността.
Ти не разбираш ли?
С какво може да ни помогне Прасчо със счупените очила?
Джек, има ли място на острова, където да не сме били?
Само... Ама разбира се!
На онзи край на острова, дето има грамада скали.
Аз съм вожда. Ще ида сам.
Останалите да чакат тук и да не се разпръсват.
Ти смяташ...
Бил съм навсякъде. Той трябва да е тук.
Аз... не вярвам в звяра.
Надявам се, че си прав.
Не можех да те оставя сам.
Чудесно място за крепост!
Тук звяр няма.
Да извикаме останалите и да се качим. - Момчета!
Сега ще ви разкажа за мястото, където живея.
Казва се Кемберли.
Кемберли е старо местенце,
не се е наричало така през цялото време.
Преди се е казвало Кембриджтаун.
И затова вечно ставало объркване с писмата...
ту в Кембридж, ту в Кембриджтаун.
Например има писмо за някого в Кембриджтаун...
а то пристигало в Кембридж.
Много грешки ставали. Затова решили да сменят...
названието на пощенската станция, защото точно там...
ставало объркването със сортирането на писмата...
Решили да оставят началото "Кем" от думата Кембриджтаун,
... да добавят...
..."бер" - това е река...
и изобщо там има много реки.
"Кембер". Плюс "ли", защото много градове завършвали така.
Много градове завършват на "ли".
И така се получило Кем-бер-ли. Кемберли.
Такава е историята за Кемберли.
Мисля, че не трябваше да оставяме малчуганите с Прасчо.
Не и през нощта.
Трябва да внимаваме нищо да не му се случи на твоя Прасчо, нали?
Някой трябва да иде и да съобщи, че ще се върнем по мръкнало.
Аз ще ида. Не ме е страх.
Честно.
Ние ще идем на плажа.
Можем да се качим горе и утре.
Ако те е страх, разбира се.
Добре. Кой иска да слиза долу?
Виждаш ли?
Аз се качвам на планината да търся звяра сега.
- Идваш ли?
- Нямам нищо против.
Ако, разбира се, ти нямаш нищо против.
Ни най-малко!
Мисля, че е глупаво да отиваме само двамата.
Ако открием нещо, двама ще са малко.
Добре. Хайде, Роджър.
Хайде, ще вървиш ли или да продължавам сам?
Давай тогава. Ние ще чакаме тук.
Тихо.
Видях нещо на върха.
Вдигаше шум... Нещо такова...
По-добре да лазим.
Ето там, точно на скалата.
Преди всичко, знаете вече, че видяхме звяра.
Изпълзяхме горе, бяхме само на няколко крачки.
Звяра седеше и ни гледаше.
Мисля, че няма да се справим с такова чудовище. Честно.
Само си говорим, а даже и с тигър няма да се справим.
Ще се изпокрием. Даже Джек ще избяга.
- А моите ловци?
- Момченца с копия?
Е, добре.
Той не е ловец. Никога не е добил месо.
Само се разпорежда, а никаква полза от него.
Той е като Прасчо. И говори като Прасчо.
Той не е истински вожд. Той е страхливец.
Когато тръгнахме двамата с Роджър към върха, той остана назад.
- И аз дойдох!
- Но след това.
Качих се горе, и чак после побягнах надолу. Както и ти.
Хайде, кажи че съм страхливец. Опитай, де.
Пак приказки, приказки...
- Добре тогава.
Аз няма да остана с Ралф.
Отивам при скалите. Ще ловувам, ще пирувам и ще се радвам на живота.
Който иска може да дойде с мен.
Джек!
Ще минем и без него.
Мисля, че трябва да решим какво ще правим.
И ние можем да минем без Джек Меридю.
При нас са останалите.
Но сега знаем, че звяра съществува...
... макар и да е трудно да се повярва.
Ще трябва да останем тук долу.
Ралф, чуваш ли ме?
Какво?
Няма да можем да запалим огън на скалите,
но ако го запалим тук долу?
Това е идея. Можем да го накладем тук до заслоните.
Мисля, че трябва да се изкачим на планината.
Какъв е смисъла?
Какво друго ни остава?
И хвърлете сухи листа в огъня. Само сухи.
Ако са зелени, няма да стане хубав огън.
Да вървим.
Хайде!
Сега!
Право в задника!
Заострете кола и от двете страни.
Тази глава е за звяра.
Като дар.
Те какво, не виждат ли? Не разбират ли?
Без дим сме обречени.
Защо така, Прасчо?
Защо всичко тръгва толкова накриво?
Не знам, Ралф.
Ще вали като из ведро.
Какво ще стане с огъня тогава?
Хей, върни се!
Няма да се върнем при вас...
Дайте им храна.
Банани!
Кой ще се присъедини към моето племе?
Джек. Аз искам да дойда в племето, Джек.
Кой иска да бъде в моето племе?
- Аз.
Дадох ви храна и моите ловци ще ви защитят от звяра.
Кой иска да бъде в моето племе?
- Аз, Джек.
Аз съм вожда. А за огъня забравихте ли? Рапана е в мен!
Ти не го носиш със себе си. Забравил си го.
Виждаш ли? Умник.
Да, и без това рапана не значи нищо от тази страна на острова.
Рапана действа и тук, и на целия остров.
Кой иска да дойде в моето племе?
- Аз, аз!
- И аз!
В племето на Джек!
- Хайде!
Да вървим. Тук става опасно.
Убий звяра!
Убий звяра! Убий прасето!
Прережи му гърлото! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Убийзвяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Вижте! Звяра!
Убийте го!
Убийте го!
Прасчо, остана ли някой друг, освен тебе?
Няколко малчугана.
Те не се броят. От големите никой ли?
А да, Сам и Ерик. Събират клонки.
- И никой друг?
- Не, доколкото знам.
Прасчо.
- Прасчо.
- А?
Това беше убийство.
Престани! Защо говориш така?
Беше тъмно! И този проклет танц!
И гръмотевиците, мълниите и дъжда!
Изплашихме се!
Не беше... това, дето го казваш.
О, Прасчо!
Беше нещастен случай.
Той се държа като ненормален.
Сам си го търсеше. Беше нещастен случай.
Боже, как искам у дома.
Отведете го!
Утре отново сме на лов.
И после ще оставим още една глава на звяра.
Някои ще останат тук и ще охраняват входа.
Звяра може да дойде.
Помните ли как се промъкна?
Той дойде в друг образ.
Звяра отново може да се опита да дойде
независимо, че оставихме цяла глава за него.
Така, че бъдете нащрек.
Но нали ние... Нали ние...
Не! Как можем... да го убием?
Звяра беше маскиран.
Утре като си набавим месо, ще направим пиршество.
- Вожде?
- Да, Били?
А с какво ще запалим огън?
Ще вземем огън от ония другите.
Трябва да се измъкнем оттук.
Какво имаш предвид?
Да ни спасят.
Това имам предвид.
Ако скоро не ни спасят, ще пощуреем.
- Ще издивеем.
- Хаховци.
Защо не напишеш писмо на леля си?
Не знам къде е тя сега...
а и нямам плик и марки...
а също така няма пощенска кутия и пощальон.
Не съм казал нищо смешно.
Пра-а-ас-чо!
Прасчо!
Тихо, нито дума.
Идваме за теб, Прасчо.
Прасчо?
Къде си, Прасчо?
Дойдохме за теб, Прасчо.
Прасчо, колко си се променил!
Прасчо!
Взех рапана за да кажа следното:
Без очилата си съвсем нищо не виждам,
затова трябва да си ги получа обратно.
Какво ще правим?
Стой! Кой е?
Не се прави на глупак! Виждаш ме кой съм!
Свикваме събрание!
Не-е-е-е!
Не ме оставяй, Ралф!
Седни и ме чакай. Ето тук.
Какво искаш?
Върви си, Ралф! И си стой в твоята половина на острова!
А тук е моята половина и моето племе. Махай се!
Откраднахте очилата на Прасчо. Длъжен си да ги върнеш.
Длъжен? Кой казва, че съм длъжен?
Аз казвам! Това беше подло!
Щяхме да ти дадем огън, ако ни беше помолил.
Но ти не поиска. Промъкнахте се като крадци.
- Я повтори!
- Крадец! Крадец!
Кой е крадец?
Ти!
Ралф! Не забравяй за какво дойдохме!
Огънят. Очилата ми.
Ти не разбираш ли? А ако се появи кораб или самолет?
- Заловете ги!
- Джек!
Завържете ги!
Виждаш ли? Изпълняват всичко, което им кажа.
Ти си чудовище! Свиня и мръсен, мръсен крадец!
Давай, Джек, давай!
Нека аз да говоря.
Рапана е в мен.
Какви е по-хубаво да бъдете?
Банда диваци като вас...
или да имате капка ум в главата си като Ралф?
Кое е по-добре?
Да има правила и да се спазват или да ловуваш и да убиваш?
Прасчо!
Сам и Ерик! Хей, Сам и Ерик!
Аз съм, Ралф.
Какво смятат да правят ако ме заловят?
Роджър е изострил един кол и от двата му края.
Утре тръгват да те търсят.
Ще си даваме сигнали. Ето такива: у - у - у!
Само че по-силно...
По-добре си върви, Ралф.
Няма ли да дойдете с мен?
Ако сме трима ще е друго.
Побързай, Ралф.
Аз ще лежа в онези храсти там. Няма да се сетят да погледнат толкова близо.
- Кой е там?
- Внимание!
Ерик, Роджър е.
Ето. Вземи това.
Внимание!
Доклад на разузнавачите.
Ела тук!
Очилата на Прасчо в теб ли са? Ще запаля огъня.
Той трябва да е някъде там.
Вие го обкръжете, а ние ще го измъкнем оттам.
Ш-ш-ш. Нещо се движи.
Роджър, ела помогни.
Копието в теб ли е?
Видяхте ли? Нали ви казах, че е опасен?
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Убий прасето...
Превод: BENIX