Good Will Hunting (1997) (Good Will Hunting(1997).AC3.MrD.CD2.Bulgarian.sub) Свали субтитрите
Виж се. Толкова си щастлива.
И как беше тогава?
Нормално, предполагам. Нищо особено.
Имаш ли много братя и сестри?
- Дали имам много братя и сестри?
- Това казах, да.
- Ами, ирландски католик съм, ти как мислиш?
- Ясно.
- Колко са?
- Няма да ми повярваш.
- Защо? Кажи. Колко? Пет?
- Не.
Седем? Осем? Колко?
- Имам 12 братя.
- Не е възможно!
Не, кълна се. Кълна се. Аз съм щастливия 13-ти.
Знаеш ли всичките им имена?
Дали знам... Да, братя са ми.
Как се казват?
Марки, Рики, Дани, Тери, Майки, Дейви, Тими, Томи, Джоуи, Роби, Джони и Браян.
Кажи ги отново.
Марки, Рики, Дани, Тери, Майки, Дейви, Тими, Томи, Джоуи, Роби, Джони и Браян.
И Уили.
- Уили?
- Да.
- Уил.
- Уау.
- Виждаш ли се с всички?
- Да, всички живеят в Саути.
- Живея с трима от тях в момента.
- Сериозно?
- Да.
- Искам да ги видя.
Да, разбира се.
Знаеш ли, прочетох книгата ти снощи.
- А, ясно.
Още ли... Още ли лекуваш ветерани от войната?
Не.
- Защо?
- Ами, прекъснах когато жена ми се разболя.
Чудил ли си се що за живот щеше да е, ако не беше срещнал жена си?
Какво? Дали щях да съм по-добре без нея?
- Не, не, не, не казвам по-добре.
- Не.
- Нямах това предвид.
- Няма нищо. Въпросът е важен.
Защото ще имаш лоши моменти, но тези с нея винаги ти показват
добрите неща, на които не си обръщал внимание.
И не съжаляваш, че си я срещнал?
Защо? Заради болката, която изпитвам сега?
Е, имам съжаления, Уил, но не съжалявам и за един ден, прекаран с нея.
И кога разбра, че тя е идеалната жена?
21-ви октомври, 1975.
Господи. Знаеш датата?
Да, защото беше шестия мач от Световните Серии, най-добрия мач в историята на Червените Чорапи.
- Да бе.
- С приятели спахме на открито цяла нощ за да вземем билети.
- Взели сте билети?
- Да. В деня на мача стоях в един бар,
чакайки мача да започне и в бара влиза едно момиче.
Беше страхотен мач все пак. В края на осмата част, Карбо изравнява.
Беше 6 на 6. Стана 12.
В края на дванайстата, влиза Карлтън Фиск, стария Пъдж.
Излиза. С тази негова странна стойка...
- Да, да.
- И тогава... Бум! Удря топката.
Тя отпрашва нависоко и се движи по лявата линия!
Трийсет и пет хиляди души на краката си викат срещу топката.
Но това е нищо, защото Фиск ръкомаха на топката като абсолютна откачалка.
- Да, виждал съм го.
- "Давай! Давай!"
- Да.
- "Давай!"
Топката излиза. Той съвсем откача и 35 хил. фена...
изпълват игрището.
Да, а той разкарва хората от пътя си.
"Махнете се от пътя! Махнете се от пътя!"
Не мога да повярвам, че си имал билет за този мач!
- Беше ли на игрището?
- Не, нямаше ме. Не бях там.
- Какво?
- Не, бях в бар, на по питие с бъдещата ми съпруга.
Пропуснал си хоум рън-а на Фиск за да пиеш с жена, която не си срещал преди?
Да, но трябваше да я видиш. Беше прелестна.
- Не ми пука...
- О, не, не, тя озари цялата стая.
- Не ми пука даже и красивата Елена да беше влязла.
- О, Красивата Елена!
Та това е шестия мач! Господи, що за приятели си имал?
- Оставили са те просто така?
- Трябваше.
- Какво им каза?
- Оставих си билета на масата
и казах, "Извинявайте, момчета. Трябва да уредя нещо с едно момиче."
- "Трябва да уредя нещо с едно момиче"?
- Да!
Това си казал? И просто са те оставили?
О, да. Те видяха в очите ми, че не могат да направят нищо.
- Шегуваш се?
- Не, не се шегувам, Уил.
Ето защо сега не говоря за някакво момиче, което съм видял в бар преди 20 години
и как през цялото време съм съжалявал, че не съм я заговорил.
Не съжалявам за 18-те години брак с Нанси.
Не съжалявам за 6-те години, през който се отказах от работата си, когато тя се разболя
и не съжалявам за последните години, когато тя бе наистина зле.
И със сигурност на съжалявам, че съм пропуснал някакъв шибан мач.
Това е съжаление.
Леле!
И все пак щеше да е хубаво да го гледаш.
Откъде да знам, че Пъдж ще направи хоум рън.
Знам, че съм много полезен на корта.
Прекалено висок съм.
- Не си толкова висок.
- Забивач съм.
- Дали някога ще играя в NBA?
"Така е отредено." Хм.
Защо винаги идваме тук?
Защото е по-хубаво от у нас.
Да, но аз никога не съм го виждала.
Знам.
Кога ще се срещна с приятелите ти и братята ти?
Ами те не идват често насам.
Мисля, че мога да стигна до Южен Бостън.
Пътят до там е доста дълъг.
Мен ли криеш от тях или е обратния случай?
- Добре де, ще отидем.
- Кога?
Не знам. Следващата седбица.
Какво ще стане ако ти кажа, че няма да спя повече с теб докато не се срещна с приятелите ти?
Бих казал, че е към 4:30 сутринта. Вероятно са будни.
Господи. Мъжете са безсрамни.
Ако не мислите с кренвирша си, тогава определено действате по негова команда.
Така е. И по команда на кренвирша ми може ли да получа авансово плащане?
Знам ли. Нека да попитам. "Изгледите не са добри."
- Какво?
- Хей, Чък. Не. Нищо. Отивай да спиш.
"Изгледи"? Това е същото нещо, което ти е казало, че ще играеш в NBA.
Да, така, че внимавай. Най-добре започни да ми купуваш билети.
Ммм! Възнамерявам. Висока съм. Харесва ми да нося шорти.
Кука, кука. Забий.
- Не си толкова висока.
- Да, висока съм.
Може би ставам само за три точки.
Аз ставам само за хоум рънове.
Спри да разбъркваш спортните си метафори.
Един леприкон си натътрил патката в червения задник на маймунката.
Морган влиза задъхан, "Нищо ми няма. Нищо ми няма."
Не мога да повярвам, че доведе Скайлър точно, когато ще сме пияни до козирката.
Знам, Морган. Наистина си е рядкост да пием всички.
Чичо ми Марти пие. Има периоди, когато пие по 6 до 8 месеца нон-стоп.
Казвал ли съм ви някога какво стана когато чичо ми карал към дома и отбил?
- Казвал съм ви, нали?
- Марти, да.
Нека ви кажа какво стана с него, защото трябва да знаете.
Той винаги разказва случки. Всеки пък, когато сме тук, той вади по една.
Но тази всички сме я чували. Давай. Кажи я.
Ще я кажа. Благодаря. Май думата е у мен вече.
Значи чичо ми Марти се прибира.
Пиян до козирката. Две не вижда. Абсолютна развалина.
Един патрулиращ го вижда и го спира. Нашият я втасал яко.
Та, извадил той чичо ми от колата, опитвайки се да го накара да върви право по линията.
Той излиза от колата, повръща, и полицая е обеден, че е пил повече от позволеното.
Тъкмо ще му слага белезниците и ще го мята в затвора, когато
изведнъж на 100-ина метра по-надолу се чува ужасно силно "бум".
- Полицая е страшно изплашен. Обръща се...
- Стрелят по него?
Не. Това си го слушал преди, бе.
Да, Морган, престани. Престани.
Някой си се блъснал в едно дърво. Имало катастрофа.
Както и да е...
- Как ще е чул?
- Млъквай бе!
- Подлудяваш го.
- Ще ти счупя врата. Млъквай!
Разказвал ти я е веднъж.
И оня казва на чичо ми: "Стой тука и не мърдай."
Полицаяt отпрашва надолу по пътя, за да оправи кашата.
След няколко минути лежaне в пикнята и повръщаното си,
чичо ми се пита какво прави там.
Става, влиза в колата си и отпрашва към дома.
На следващата сутрин чичо ми кърти здраво.
- Чува чукането по вратата.
Слиза долу, отваря вратата и "Какво?"
Оказва се патрулиращия, който го спрял предната вечер.
Полицая казва, "Какво е това, 'Какво?'
Спрях те снощи - "такова", а ти изчезна."
Нашия вика, "Никога преди не съм те виждал.
Цяла вечер си бях тука при децата. Откъде, по дяволите да знам кой си."
Ония отвръща, "Знаеш кой съм. Хайде да видим в гаража ти."
А чичо ми вика "Какво?". Оня: "Чу ме. Нека видим в гаража ти."
Нашияt казва "Добре. Така да е." Води го до гаража и отваря вратата.
И там стои колата на полицая, в гаража на чичо ми.
- Бил така...
Бил така накован, че се качил в колата на полицая.
Но най-интересното е, че тъпият полицай
бил така смутен, че не направил нищо.
Цяла вечер обикалял в Шавела на чичо ми да търси къде живее.
Добре, Чък, какъв по дяволите е смисъла на тази история?
Нашият се отървал. Това е смисъла.
- Въпрос...
- Хайде. Спри се.
- Искам да разясна нещо.
- Злепоставяш ме.
- Но няма смисъл.
- Има смисъл, разбира се,
ако слушаш случката и спреш с глупавите въпроси.
Я да видим дали ще схванете тази. Имам малка случка за вас.
Значи лежат двойка пенсионери в леглото, Мери и Пади.
Събуждат се в деня на 50-тата си годишнина.
Мери се обръща и поглежда любовно Пади.
И казва "О, господи, Пади.
Толкова красив мъж си. Обичам те.
Искам да ти направя малък подарък.
Ще ти дам всичко, което жадува сърцето ти.
Какво искаш?
А Пади казва "О, Мери. Това е много примамлива оферта.
От 50 години има само едно нещо, което ми липсваше,
и ако си така любезна, искам да ми направиш свирка.
Ще съм много радостен." А Мери казва "Добре".
Вади си тя ченето, слага го в чашата. И му прави свирка.
След това Пади казва, "Дааа, дааа, точно това ми липсваше.
Беше най-хубавото и страхотно нещо, правено ми някога!
Моя красива, Мери! Обичам те!
Има ли нещо, което аз бих могъл да направя за теб?"
Мери поглежда нагоре и казва "Целуни ме."
- Оу!
- Господи!
- Това беше гнусно.
- Не толкова гнусно. Чувал съм и по-гнусни.
- Махай се от мен!
- Добре. Довиждане.
Добре. Внимавай, Бил.
Е, Скайлър, благодаря, че се отби.
Промени ми се мнението за хората от Харвард.
Не прибързвай много със заключенията, не всички са като мен.
Да, разбира се. Беше ми приятно да се видим.
- Оу.
- Внимавай. Отстъпи бавно.
- О, хайде, братко.
- Не знам какви ги вършиш, приятел.
- Ще ни закараш.
- На какъв ти приличам, бе?
- Хайде, Чък.
- Ти ще вървиш. Уил взема колата.
Благодаря много, тъпако. Задължен съм ти.
Не знам за какво се стягаш толкова.
- Мен ще оставиш първо.
- Не ни е по пътя.
О, добре. Само защото не искаш да спиш в едностайния си дворец,
не мисли, че си станал лош.
Хей, чакай малко. Каза, че тази вечер сме у вас.
- Не и тази вечер.
- О, не, не и тази вечер. Нито някоя друга.
Знае, че ако видиш свинарника му, ще го оставиш като лош навик.
Исках да се видя и с братята ти.
Някой друг път.
Добре.
Трябват ми ключовете.
Стюардесата чува това и си затътря задника към кабината.
Аз й викам "Не забравяй кафето."
Стига бе! Не си го казал.
Господи, Марти, това е виц.
- Познавам един, на когото се е случвало, Марти.
- Виц.
- Джери.
- Здравей.
- Лесно ли намери заведението?
- Не, взех такси.
Тими, това е Джери. Бяхме заедно в колежа.
Как си? Приятно ми е.
- На мен също.
- Искаш ли бира?
Не, едно Перие.
На френски това е клуб сода.
- Клуб сода, добре.
- Два сандвича също.
- Добре!
- Пиши ги на сметката ми.
Мислил ли си някога да я платиш?
Да, шефе, при мен е печелившия лотариен билет.
- Колко е джакпота?
- Дванайсет милиона.
- Едва ли ще ти стигнат.
- Ще стигнат колкото да си смениш пола.
- Фъстъци?
- Не, благодаря.
Е, искал си да говорим за Уил.
- Изглежда върви добре.
- Така мисля.
Говорили ли сте за бъдещето му?
Не, не сме стигнали до там. Още изчистваме миналото.
А може би не трябва. Телефонът ми бълва от предложения за работа.
- Какви?
- Свръх нова математика, мислещи танкове.
Точно там, където се дава свобода на мозъци като този на Уил.
Страхотно е, че има предложения, но не мисля, че той е готов за това.
Ти не разбираш, Шон.
- Какво не разбирам?
- Ето, момчета.
- Благодаря, Тим.
- Да, благодаря.
За да не ви лепнат пръстите.
Тим, ще ни помогнеш ли?
Опитваме се да разрешим един бас.
О-оу.
- Чувал ли си за Йонас Салк?
- Да. Изобретил лекарство срещу детския паралич.
- А за Алберт Айнщайн?
- Хей.
Ами за Джералд Ламбо? За него чувал ли си?
- Не.
- Благодаря ти, Тим.
- Кой спечели?
- Аз.
Не става въпрос за мен, Шон.
Аз съм нищо в сравнение с този младеж..
Чувал ли си за Джералд Ламбо?
През 1905 е имало стотици професори познати на целия свят заради науката на вселената.
Но не те, а 26 годишен швейцарски чиновник,
който се занимавал с физика в свободното си време, променил света.
Представяш ли си какво щеше да е, ако Айнщайн се беше отказал
само за да се напива с приятелите си всяка вечер във Виена.
Щяхме да загубим нещо.
Тим никога нямаше да го е чувал.
- Много сърцераздирателно, Джери.
- Не, не е, Шон.
Това момче има дарба.
Но няма посоката, а ние можем да му я дадем.
Хей, Джери, през 1960, младо момче завършва университета в Мичиган.
Справял се страхотно с математиката.
Особено свързани хармонични функции.
После отишъл в Бъркли. Бил асистент. Показал огромен потенциал.
После се преместил в Монтана и провалил всичко.
- Да, и кой е той?
- Тед Касински.
Не съм го чувал.
- Хей, Тими!
- Да!
- Кой е Тед Касински?
- Терористът с бомбите.
Точно за това говоря.
- Трябва да му дадем посоката.
- Да...
Той може да даде много на света и ние можем да му помгнем да го направи.
Посоката е едно нещо. Манипулацията друго.
- Шон...
- Трябва да го оставим сам да намери...
Не будувам вкъщи, почесвайки мустаците и съставяйки план
за унищожаването на това момче!
Занимавах се с висша математика когато бях на 18,
а ми отне още 20 години да направя нещо значимо като за медал на Field.
Може би той не иска това, което ти искаш.
Има повече неща в живота от един медал на Field.
Това е твърде важно, Шон, и е нещо повече от лична вражда.
Чакай малко. Нека говорим за момчето.
Защо не му дадем време, за да разберем какво иска?
Чудесна теория, Шон. За теб направи чудеса, нали?
Да, така е, арогантен смотаняк!
О, извинявай. Извинявай, че дойдох.
Дойдох тук от учтивост. Исках да те държа в течение.
Строхтно е да съм в течение.
Момчето в момента е на среща. Уредих го в МакНийл.
Уил, не разбирам какво имате предвид.
Вече ви предложихме работа.
Господа, никой в този град не работи без капаро.
Ако намерите някой, който го прави, имате благословията ми.
Но мисля, че знаем, че няма друг, който да ви представя по-добре от мен.
Уил, предлагаме ти 84,000 долара на година.
Капаро! Капаро!
Искате пари в брой веднага?
Полека... Не съм го казал.
Твърди се, че ситуацията ви
би се подобрила значително, ако
имах 200 долара джобни пари веднага.
Не мисля, че мога, Лари?
- Имам 73.
- Искате ли чек?
Ще ви кажа нещо. Вие сте заподозрян.
Да, вие. Не знам що за репутация имате в този град,
но след това, което направихте днес,
ще ви следя внимателно.
Каквато и работа да ни предстои,
ще трябва да говорите за нея с гореспоменатия ми адвокат.
Приятен ден, господа.
И докато денят дойде, бъдете в течение.
- Как върви?
- Добре.
Да.
Добре.
- Искаш ли помощ?
- Не!
Хайде де. Дай да хвърля един поглед и ще отидем на бейбол.
Не.
Много е важно да науча това.
- Важно е... за мен, разбра ли?
- Добре.
- Защо просто не останем тук цял ден?
- Да, защо не?
- Е, господин Неспиращ Да Говори.
Виждайки намеренията ти да ме разсейваш,
нека те питам един въпрос.
- Давай.
Имаш ли фотографска памет?
Знам ли. Просто някак запомням. Искам да кажа, как си помниш телефонния номер?
Просто го помниш.
- Учил ли си органична химия?
- Малко.
- О, просто за удоволствие?
- Да, за да се кефя.
Да бе, страшно забавно е да учиш органична химия.
- Ти луд ли си?
Напълно ли си останал без мозък?
Никой не я учи за забавление. Не е необходимо, особено за човек като теб.
- Като мен?
- Да.
Някой си разпределя времето, доста добре между бейзболно игрище и решетки.
- Трудно ми е да кажа, че е необходимост.
- Оу.
Знаеш ли, има ужасно умни хора тук в Харвард.
Дори те трябва да я учат, защото е страшно трудна.
А ти... го правиш толкова лесно. Просто не разбирам.
Не разбирам как работи мозъкът ти.
- Свирила ли си на пиано?
- Искам да говорим за това.
Не, ще се опитам да ти обясня. Свириш ли на пиано?
- Да, малко.
- Когато погледниш пианото, виждаш Моцарт.
- Виждам "пръчки".
- Добре, ами, Бетовен тогава?
Той погледнал пианото и просто го разбрал. Можел просто да свири.
- Какво искаш да кажеш? Свириш на пиано?
- Изобщо даже.
Като видя пиано виждам един куп клавиши, при педала и една дървена кутия.
Но Бетовен, Моцарт... Те са виждали повече. Можели са просто да свирят.
Не мога да ти нарисувам картина. Не мога да изкарам топката от игрището даже.
- Не мога и да свиря на пиано.
- Но можеш да се справиш със задачата ми по химия за по-малко от час.
Да. Искам да кажа, че щом става дума за такива неща, просто винаги съм можел да свиря.
Това е най-добрият начин, по който мога да ти го обясня.
- Ела тук. Искам да ти кажа нещо.
- А?
- Искам да ти кажа нещо.
- Оу.
Ами...
- Не е честно.
- Какво не е честно? Какво?
Тук съм от толкова години
а току-що те срещнах...
Е, поне ме намери.
- Буден ли си?
- Не.
Значи си.
Какво?
Искам да дойдеш с мен в Калифорния.
- Сигурна ли си?
- О, да.
Да, но откъде знаеш?
Не знам. Просто знам.
Да, но откъде знаеш?
Знам, защото го чувствам.
- Защото това, което казваш, е много сериозно.
- Знам.
Следващата седмица може да си в Калифорния...
и може да разбереш нещо за мен, което няма да харесаш.
Може би изобщо не си искала да го кажеш,
но знаеш, че е много сериозно нещо, че не можеш да го върнеш.
И сега съм заседнал в Калифорния с някой, който не иска да е с мен,
- просто иска реванш.
- Какво? Какво е реванш?
Не искам реванш. Просто искам да дойдеш с мен в Калифорния.
Е, не мога да дойда с теб в Калифорния...
Защо не?
Ами, първо, защото имам работа тук.
И второ, защото живея тук.
Виж, ако не ме обичаш, просто го кажи.
Не казвам, че не те обичам.
Тогава защо? Защо не искаш? От какво те е страх?
От какво ме е страх?
Добре, от какво не те е страх?
Живееш в този малък свят, където никой не те предизвиква...
Не ми говори за света ми. Не ми говори за света ми.
Просто искаш да имаш своя флирт с момчето, живеещо на другия край на града.
После ще отидеш в Станфорд. Ще се ожениш за някой богат шибаняк,
който вашите ще одобрят
и ще стоиш с другите богати лигли,
и ще разказваш как веднъж и ти си се позабавлявала.
Защо казваш всичко това? Каква е тази мания за пари?
Баща ми почина, когато бях на 13 и наследих тези пари.
Нима не мислиш, че всеки ден като се събудя не искам да ги бях наследявала.
Че бих ги дала на секундата, ако можех да го видя за поне още един ден.
Но не мога и това е живота ми и се оправям някак.
Така, че не прихвърляй проблемите си на мен, защото те е страх.
Страх ме е? От какво ме е страх? От какво, по дяволите ме е страх?
Страх те е от мен. Страх те е, че може да не те обичам.
И знаеш ли? И мен ме е страх.
Но майната му, искам да опитам. Поне съм честна с теб.
- Аз не съм ли честен с теб?
- Не, ами твоите 12 братя?
- Добре.
Не, никъде не отиваш. Няма да си тръгваш.
Какво искаш да знаеш? Че нямам 12 братя? Че съм един шибан сирак?
- Това не искаш да го чуеш.
- Не знаех.
Не искаш да знаеш, че са загасяли цигари по мен, когато бях малък.
- Не знаех.
- Това не е от операция.
Шибанякът ме наръга. Не искаш да слушаш тези неща, нали, Скайлър!
- Искам да ги знам.
- Не ми казвай, че искаш да ги знаеш!
- Искам да ти помогна.
- Да ми помогнеш? Какво по дяволите?
Да не би да имам знак на гърба ми с надпис "Спаси ме"?
- Не.
- Изглеждам ли, че имам нужда от това?
- Не, просто искам да съм с теб...
- Не ми говори глупости!
- Обичам те.
- Не ми говори глупости! Не ми говори глупости!
Обичам те.
Искам да кажеш, че не ме обичаш.
Защото, ако го кажеш...
няма да ти се обаждам повече
и няма да съм повече в живота ти.
- Не те обичам.
Повечето хора никога не разбират колко са гениални.
Не намират учители, които да вярват в тях.
Убеждават ги, че са глупави.
Дано оценяваш какво прави той за теб,
защото съм виждал колко се радва да работи с теб,
не срещу теб.
Здравей, Уил.
Том, ще ни донесеш ли кафе?
Да.
Нека да видим.
Добре. Това е вярно.
Използвал си Маклорън.
Не знам как го наричате, но...
Това не може да е вярно.
Ще е много злепоставящо.
- Мислил ли си...
- Сигурен съм, че е вярно.
Виж, можем ли да се срещаме вече в офиса на Шон?
Защото трябва да излизам от работа и това блъскане ме убива.
- Да, добре. Мислил ли си за възможността...
- Вярно е.
Вярно е. Вземи си го вкъщи.
Как мина срещата в МакНийл?
Не можах да отида. Имах среща.
Изпратих главния си преговарящ.
В свободното си време можеш да правиш каквото искаш, Уил.
Но когато ти уреждам среща с мои колеги,
и не се появиш, това говори лошо за мен.
- Тогава не уговаряй повече срещи.
- Няма.
Ще ги отменя.
Ще ти дам работа тук. Просто исках да видиш как е в реалността.
Може би не искам да прекарам остатъка от живота си, обяснявайки глупости на ученици.
Мисля, че трябва да ми покажеш повече уважение.
Уважение? Знаеш ли колко е лесно това за мен?
Имаш ли шибана идея колко е лесно? Това е фасулска работа.
Съжалявам, че не можеш да го направиш...
Защото тогава нямаше да стоя тук и да те гледам как нехаеш и се чудиш дали е вярно.
И щеше да имаш повече време за шляене и за напиване, нали?
Прав си. Това тук си е пълна загуба на време.
Прав си, Уил.
Това не мога да го докажа, но ти можеш.
Но е въпрос само на няколко човека в света,
които могат да посочат разликата между мен и теб.
- Аз съм един от тях.
- Съжалявам.
Да, аз също.
В повечето дни ми се щеше да не бях те срещал,
защото щях да мога да спя нощем.
Нямаше да се разхождам притеснен, знаейки, че там някъде има някой като теб.
Нямаше да те гледам как се отказваш от всичко.
- Бил, спри. Чу ли това?
Морган!
Ако пак гледаш порно в стаята на майка ми, ще те пребия!
Кво става, братлета?
Морган, що не лъскаш у вас. Ужасен си.
В къщи нямам видео.
Стига бе. Не и в ръкавицата ми.
Не съм я ползвал.
Това е ръкавицата ми от Малката Лига.
Какво искаш да направя?
Какво ти има, бе?
Чукаш бейзболна ръкавица?
Използвах я, за да разчистя.
- Престани да лъскаш в стаята на майка ми.
- Другаде в къщата има ли видео?
- Жалък си, братле.
И защо мислите, че трябва да работя за Националната Агенция по Сигурност?
Ами ще работиш с последната дума на техниката.
Ще имаш достъп до технологии, които другаде не можеш да видиш,
защото са класифицирана информация.
Космически теории, сложна математика, сложни алгоритми.
Разбиване на кодове.
Това е само част от нещата, с които се занимаваме.
Я стига, бе. С това се занимавате.
Държите 80% от работоспособната интелигенция.
Седем пъти сте по-големи от ЦРУ.
Не парадираме с това, Уил, но сте напълно точен.
Казвам, че въпросът не е:
"Защо трябва да работите в НСА?"
Въпросът е: "Защо да не работите?"
Защо да не работя за НСА?
Този въпрос си е труден, но ще се пробвам.
Да кажем, че работя за вас и някой оставя код на бюрото ми.
Нещо, което друг не може да разшифрира.
Може би се пробвам и го разшифрирам.
Радвам се много за себе се, защото съм си свършил добре работата.
Но може би зад този код е местоположението на някоя бунтовническа армия в Северна Африка или Близкия Изток.
Щом имате координатите, бомбардирате селото, където бунтовниците се крият.
1500 души, които никога не съм виждал и с които съм нямал проблеми, биват убити.
Политиците казват: "Пратете пехотата, за да подсигури района",
защото не им пука.
Няма тяхното дете да обстрелват там я,
същото както и няма да са те, защото са ги извикали на служба Нацоналната Отбрана.
Ще е някое момче от Саути и ще го обстрелват с шрапнел по задника.
Завръща се той, за да разбере, че станцията, за която е работил,
е преместена в страната, от която той се връща,
и пича, хвърлил шрапнела, взема работата му,
защото ще работи за по 15 цента на ден без обедни почивки.
В последствие, той разбира, че причината той да отиде в онази страна
е държавата ни да сложи правителство, което ще ни продава нефт на по-ниски цени.
Разбира се, нефтените компании са използвали армията, за да сплашат местните цени.
Малко допълнителна полза за тях, но това не помага на нашето момче за 2.50 на галон.
Те прекарват сладко времето си в транспортиране на нефт, разбира се.
Може би са си позволили да наемат някой бивш алкохолик,
който пие мартинита и си прави слалом между айсбергите.
Не минава много време и той се удря в един, излива нефта
и избива морските видове в Северния Атлантически Океан.
И сега приятеля е без работа, не може да си позволи да шофира,
и отива на интерюта за работа,
което е ужас, защото шрапнела в задника му докарва хронични хемороиди.
Междувременно, той гладува, защото всеки път когато се опита да яде,
единствения специалитет, който предлагат, е
риба от Северния Атлантик.
И какво да кажа? Разчитам на нещо по-добро.
Ще прецакам всичко. Докато имам време, ще застрелям приятеля си,
ще му взема работата, ще я дам на най-върлия му враг,
увеличавам цените на нефта, бомбардирам село, убивам бебе-кит
и влизам в Националната Отбрана?
Може да стана президент.
- Чувстваш ли се сам?
- Какво?
Имаш ли душевен спътник?
Дали имам... Дефинирай го.
Някой, който те насърчава.
- А,... Чъки.
- Не, не като него. Той би легнал под влака заради теб.
Искам да кажа, някой който ти отваря вратите, който те трогва.
- Имам... Имам.
- Кой?
- Много са.
- Ами, кажи ги де.
Шекспир, Ницше, Фрост, O'Конър, Кант, Поуп, Лок...
Страхотно. Всичките са мъртви.
- За мен не са.
- Не си говориш много с тях.
Не можеш да им кажеш нищо, Уил.
- Не и без мерудия и печка.
- Това казвам.
Никога няма да имаш такава връзка,
когато си винаги уплашен,
защото виждаш само лошите неща дълбоко в самите тях.
- Ще вземеш страната на професора?
- Не ми говори глупости.
- Няма.
- Не исках работата.
Не става въпрос за нея. Не ми пука дали работиш за правителството.
Но можеш да правиш каквото искаш. Ти не си свързан с нищо.
Къде ти е страстта? Какво искаш?
Има хора, които цял живот редят тухли,
за да може децата им да имат възможностите, които ти имаш.
- Не съм го искал.
- Не.
Роден си с това така, че не се крий зад: "Не съм го искал".
- Какво искаш да кажеш, крия се? Какво му е на реденето на тухли?
- Нищо.
Няма му нищо. Това е нечий дом, който в момента строя.
Да. Баща ми редеше тухли.
Скъсваше си задника, за да ми даде образование.
Точно така. Това е честна и почтена професия.
Какво му има на ремонтирането на коли?
Някой утре ще отиде на работа заради мен. В това си има чест.
Да, има, Уил. Има.
Има чест в това да пътуваш 40 минути,
за да може, когато колежаните влязат на сутринта подовете да са чисти.
- И кошчетата им празни. Това си е истинска работа.- Така е.
И е почтено. Сигурен съм, че точно затова си взел мястото.
Искам да кажа заради честта.
Имам един малък въпрос. Можеш да си чистач навсякъде.
Защо работиш в един от най-престижните технически колежи в целия шибан свят?
Защо си се промъквал вечерта и си довършвал формулите,
които само един или двама по света могат и после си лъгал затова?
Защото не ми се вижда това да е почтено, Уил.
Какво наистина искаш да правиш?
Искам да съм овчар.
Сериозно?
Искам да ида в Нашуа, да си взема малко местенце, малко овце и да си ги гледам.
- Може би трябва да го направиш.
- Какво?
Ако ще си лигавиш, защо не се прибереш и не го направиш с влажна кърпа?
- Гониш ли ме?
- Да, махай се оттука.
- Не, не, не, времето не е свършило.
- Да, свърши.
- Няма да си ходя. Не.
- Като не отговаряш, ми губиш времето.
Мислех, че сме приятели.
- Играта свърши, разбра ли?
- Защо ме изритваш?
Даваш ми акъл за живота? Погледни се, ти шибана отрепка.
- Какво те надъхва?
- Да работя с теб.
Къде е твоя душевен другар? Искаш да говорим за тях? Къде е тя?
- Мъртва.
- Точно така. Тя е мъртва.
Тя умира, а ти правиш нищо и просто отстъпваш?
- Поне изиграх своята карта.
- Изиграл си я и си загубил. Загубил си и то много.
Някои хора ще загубат много по-добра карта от тази, но ще имат куража да се изправят.
Погледни ме. С какво искаш да се занимаваш?
Ти и твоите глупости. Имаш отговор на всеки въпрос.
А аз те питам нещо толкова лесно и ти не можеш да ми дадеш точен отговор,
защото не знаеш.
Ще се видим, овчарче.
- Майната ти.
- Ти си овчаря.
Овчар.
Бял малък мърморко.
Просто исках, ам, да
ти се обадя, а, преди да заминеш, и
ходя на всички тези интервюта за работа,
така, че няма да си остана на строежите.
Знаеш ли, никога не ми е пукало за това.
Да.
Обичам те.
Уил?
Грижи се за себе си.
- Чао.
% Says, I seen your picture on a %
% Hundred-dollar bill %
% What's a game of chance to you %
% In this world %
% Of real skill %
% So glad to meet ya %
% Angeles %
% Pickin' up the ticket shows there's money to be made %
% Go on, lose the gamble %
% That's the history of the trade %
% Did you add up all the cards left to play %
% To zero %
% And sign up with people %
% Angeles %
% Don't start with me tryin' %
Уил, стига. Уил!
Уил, стига! Свършихме!
В офиса съм ти и момчето го няма.
Ами 5 без десет е.
Закъснява с час и десет минути.
% I can make you satisfied in everything %
Ако не се покаже и представя доклад, че не е бил тук,
той се връща в затвора и няма да ми е на съвестта.
% Now be coming true %%
Добре. Добре.
Какво става?
Благодаря.
Господи, това си го бива.
Как е приятелката ти?
Ами, замина.
Замина? Къде замина?
Училище по медицина. Това в Калифорния.
- Сериозно?
- Да.
- Кога?
- Ами, преди седмица.
Шибана работа.
Кога спираш с твоите срещи?
Седмицата, след като стана на 21.
Ще ти дадат работа или какво?
Даа, ще си стоя в някоя шибана стая и ще деля на дълго и широко за следващите 20 години.
Но ще натрупаш пари, вероятно.
Ще съм шибан лабораторен плъх.
По-добре от това тука. Това е начин да се махнеш.
Какво, искам ли да се махна?
Ще си живея тук до края на живота ми.
Ще сме си съседи. Ще си имаме дечица.
Ще ги водим на малката лига заедно.
Виж, ти си най-добрия ми приятел, така че не ме разбирай погрешно.
Но ако след 20 години живееш още тук,
да идваш до нас да гледаме мач на Патриотите,
още да работиш тук, господи, ще те убия.
Не е заплаха. А факт. Просто ще те убия.
Какви, по дяволите ги дрънкаш?
- Виж, ти имаш нещо, което никой от нас няма.
- О, я стига!
Защо винаги това? Дължа на себе си да правя това или онова.
- Какво ако не искам?
- Не, не. Майната ти на теб. Не го дължиш на себе си.
Дължиш го на мен,
защото утре като се събудя ще съм на 50,
и ще върша същите неща.
Това е добре. Всичко е наред.
То стоиш на печеливш лотариен билет.
И си прекалено страхлив да го осребриш, а това е глупаво.
Защото бих направил всичко, за да имам това, което ти имаш.
И също всеки от тези момчета.
Ще си е обида към нас, ако си още тук след 20 години.
Размотавайки се наоколо си е чиста загуба на време.
- Няма начин да го знаеш.
- Така ли?
- Не. Не го знаеш
- О, не го знам. Нека ти кажа какво знам.
Всеки ден идвам до вас и те взимам.
Излизаме да пием по нещо, да се посмеем, и е страхотно.
Знаеш ли коя е най-хубавата част от деня ми?
За 10 секунди: от момента, в който се отбия, докато стигна вратата ти.
Защото си мисля, че като се кача и почукам на вратата ти, теб няма да те има.
Без "довиждане", без "до скоро". Без нищо. Просто те няма.
Не знам много, но това го знам.
Това е ужасно, Шон.
Доведох те тук, защото исках да ми помогнеш с момчето,
- не да го уплашиш.
- Знам какво правя с него.
Не ми пука, че трябва да пишеш доклад!
Не ми пука, че се смееш за моя сметка.
- Но не смей да спъваш това, което върша.
- Спъвам?
Това момче стои на чуплив клон в момента.
Разбирам. Той е лабилен. Има си проблеми.
Какви проблеми си има? Че му е по-добре като чистач или в затвора?
По-добре му е да излиза с куп малоумни горили?
Защо мислиш, че го прави? Имаш ли си представа защо?
Може да се справи с проблемите. Също и с работата. Но очевидно се е справил и с теб.
Чуй ме. Защо той се крие?
Защо не се доверява на никого?
Защото първото нещо, което му се е случило
е, че е бил предаден от тези, които е трябвало да го обичат най-много.
Не ми говори Фройдистки глупости.
Защо излиза с тези малоумни горили, както ги наричаш?
Защото всеки от тях, ако ги помоли, ще ти строшат главата.
- Това се нарича лоялност.
- Да, много ме трогна.
С какво се справя? Отблъсква хората преди те да имат възможността да го напуснат.
Това е защитен механизъм, разбираш ли?
За 20 години той е бил сам по тази причина.
Ако сега го натиснеш, всичко ще се повтори.
И аз няма да го допусна.
- Не го прави.
- Какво?
Не му внушавай идеята, че е добре да се отказваш, че не е нищо да се провалиш.
Защото не е добре, Шон!
И ако си ми ядосан, че съм успял и че съм това, което си можел да бъдеш...
- Не съм ти ядосан.
- О, разбира се, че си ми ядосан.
Ти ме ненавиждаш, но няма да се извинявам за успехите си.
Ядосан си ми, защото направих това, което ти можеше да направиш!
Запитай се, Шон. Запитай се...
Дали искаш Уил да се чувства така, дали искаш да се чувства като провал?
Ти, арогантно копеле!
Ето защо не идвам на тъпите сбирки, защото не понасям този твой поглед.
- Този снизходителен, объркан поглед.
- О, стига, Шон.
Мислиш ме за провал. Аз знам кой съм.
Гордея се с работата си. Беше съзнателен избор. Не съм се прецакал!
А ти и твоите натегачи ме мислите за второкласен преподавател.
И твоя маниашки припев "Медалът на Field!"
Защо още толкова те е страх от провала?
Заради медала ми е, нали? Ще го взема от дома и ще ти го дам. Имаш го.
Наври си го отзад, тоя шибан медал.
Защото изобщо не ме интересува шибания ти медал,
защото знаех какъв беше преди да станеш математически бог,
когато беше пъпчив и тъгуваше по дома и не знаеше от коя страна на леглото да се напикаеш.
Да, тогава беше по-умен от мен и сега си по-умен от мен.
Така, че не ме обвинявай за това как е протекъл живота ти.
Не те обвинявам! Не става дума за теб!
Математически задник такъв! Става дума за момчето!
Той е добро момче! И няма да те оставя да го манипулираш както се опитваш да правиш с мен сега.
Няма да те оставя да го накараш да се чувства като провален.
- Той няма да се провали!
- Но ако го накараш! Ако го нагрубиш!
Днес съм това, защото ме насърчаваха и аз се научих да се насърчавам.
Той не е теб! Разбери го!
Ще се върна...
Не, влез. Тъкмо си тръгвах.
Много от тези неща между нас са от дълго време.
Нали знаеш. Не става дума за теб.
- Какво е това?
Досието ти. Трябва да го изпратя на съдията за оценка.
Хей, няма да ме предадеш, нали?
Какво пише?
- Искаш ли да го прочетеш?
- Защо?
Имал ли някакъв опит с такива неща?
Двайсет години сеанси. Виждал съм страшно ужасни неща.
Искам да кажа имал ли си опит?
- Личен?
- Да.
Да, имал съм.
Със сигурност не е добър.
Баща ми беше алкохолик.
Истински пияница.
Прибираше се накован, търсейки да пребие някой.
И аз го предизвиквах, за да не закача братчето ми и майка ми.
Интересно беше, когато носеше пръстените си.
Той слагаше гаечен ключ,
тояга и колан на масата.
- И казваше "Избирай".
- Е, аз бих показал колана.
Аз избирах ключа.
Защо него?
За да му е гадно, ето защо.
- Приемния ти баща?
- Да.
Е, какво ми е, Уил има проблем с приспособяването?
Заради това ли е?
Страх от изоставяне?
Затова ли скъсах със Скайлър?
- Не знаех, че си.
- Да, стана.
- Искаш ли да говорим за това?
- Не.
Уил, не знам много.
Виждаш ли това? Цялата тази глупост?
Не си виновен ти.
Да, знам.
Погледни ме, синко.
- Не си виновен ти.
- Знам.
Не. Не си виновен ти.
Знам.
Не, не, не знаеш. Не си виновен ти.
- Хм?
- Знам.
- Не си виновен ти.
- Добре.
Не си виновен ти.
- Не си виновен ти.
- Не се ебавай с мен.
Не си виновен ти.
Не се ебавай, разбра ли? Не се ебавай, Шон, не и ти.
Не си виновен ти.
- Не си виновен ти.
Господи...
Мамицата му! Съжалявам! Мамицата му!
Да се шибат, нали?
- Мога ли да ви помогна?
- Да, аз съм Уил Хънтинг. Идвам за работа.
Ще постоите ли там за малко?
Да, господин Хънтинг чака във фоайето.
Which one did you take?
Бях в МакНийл. Едно от местата, където професора уреди интервю.
Не съм му казал още, но отидох и поговорих с шефа си...
Новия ми шеф. Изглежда приятен тип.
- Това ли искаш?
- Да, така мисля.
Ами браво на теб. Поздравления.
Благодаря.
Времето изтече.
И... това ли е? Свършихме?
Да, това беше.
Приключихме. Вече си свободен човек.
Исках да знаеш..., Шон, че
Няма защо, Уил.
Надявам се, да поддържаме връзка, нали.
Да, аз също.
Малко ще попътувам. Няма да е лесно, но...
имам телефонен секретар в колежа, който ще проверявам.
Ето номера.
Обади се и веднага ще се свържа с теб.
Реших да извадя нещата
обратно на масата и да видя какви карти ще получа.
Прави каквото ти е на сърще, синко. Ще се оправиш.
- Благодаря, Шон.
- А...
Благодаря, Уил.
Хей, това не нарушава ли отношенията между пациент и доктор?
Не. Само, ако ме хванеш отзад.
- Грижи се за себе си.
- Ти също.
Да.
Хей.
Късмет, синко.
Две бири.
Как е? Ходихте ли?
Не. Трябваше да го забавя.
- Що не го впрегнахте?
- Малкият Морган има да си връща много.
Хората му лижат задника всяка седмица.
- Детето няма да се даде лесно.
- Какво казваш за мен, бе?
- На теб ли говорех? Не е твоя работа.
- Вземи ми бира.
- Поръчах две!
- Хей, задник.
- Какво, кучко?
- Честит Рожден Ден.
- Помисли, че сме забравили, нали?
- Хайде!
- Идвам. Идвам.
Добре. Кой е първи?
- Хайде, шибаняко!
- Кой е първи?
% Oh, Danny boy %%
Ето ти подаръка.
- Хайде, братле.
- Какво?
Ами знаехме, че трябва да ходиш до Кеймбридж и обратно за новата си работа.
Знаех, че няма да мога да те карам всеки ден, така че...
- Морган искаше да ти вземе категория "Т".
- Не съм го казал!
Не, сега вече си на 21.
Вече ти е позволено да пиеш, и така решихме, че най-добре е да имаш кола.
- Харесва ли ти?
- Това е...
най-грозната шибана кола, която съм виждал през живота си.
- Хайде, брато.
- Как го направихте?
Ами аз и Бил сглобихме частите,
а Морган просеше пари всеки ден.
Аз намерих човек за шасито.
Да, и аз вече си имам работа, брато.
Лиза ми задника 2 години за работа. Трябваше да го оставя да помогне за колата.
Значи вече имаш работа, а, Морган?
- Да, имах една. Сега пак съм прецакан.
- И каква е?
- Косач на ливади? Какво е?
- Право в шестицата.
Аз и Бил ремонтирахме двигателя сами.
Добра кола е. Двигателят е добър.
- Честити 21, Уил.
- Честити 21, брато.
Здрасти.
Влизай.
Шон, аз...
Аз също, Джери.
Да. Добре.
Чух, че излизаш в отпуска.
Да. Ще попътувам, ще попиша, може би.
Е, къде отиваш?
Индия, Китай и Балтимор.
Аха.
Знаеш ли кога се връщаш?
Получих покана онзи ден.
Пише випуск '72 ще има събиране след 6 месеца.
Да, и аз получих една.
Защо не дойдеш? Ще ти взема едно питие.
Питиетата на тези неща са безплатни.
Знам, Джери. Правя се на ироничен.
- Оу.
- Какво ще кажеш за едно питие сега?
Да. Добра идея е.
Хайде. Аз ще черпя.
- Ето къде е и печелившия, приятел.
- Оу!
Да, сър, този е печелившия.
Това е билета към рая.
Знаеш ли какъв е шанса ти да спечелиш?
- Какъв? Четири към едно?
- Околи 30 милиона към 1.
- Все пак може да спечеля, нали?
Да, точно толкова възможно, колкото да те удари гръмотевица тук на тези стълби.
Товъ също е възможно. 32 милиона. Ако погледнеш размера
Уил!
Уил?
Няма го.
I'll fake it through the day
Шон, ако професорът се обади за работата,
кажи му, че съжалявам. Трябва да уредя нещо с едно момиче.
Уил.
Кучият му син. Откраднал ми е репликата.
% To take its toll and in having a lot %
% Of nothin' to do %
% Do you miss me %
% Miss misery %
% Like you say you do %
% I know you'd rather see me gone %
% Than to see me %
% The way %
% That I am, when I am %
% In the life anyway %
% Next door TV's flashing through %
% Frames on the wall %
% It's a comedy %
% Of errors, you see %
% It's about takin' a fall %
% To vanish into %
% Oblivion %
% It's easy to do %
% And I try to be %
% But you know me I come back %
% When you want me to %
% Do you miss me %
% Miss misery %
% Like you say you do %%
% Gonna find my baby Gonna hold her tight %
% Gonna grab some afternoon delight %
% My motto's always been When it's right, it's right %
% Why wait until the middle of a cold, dark night %
% When everything's a little clearer in the light of day %
% And we know the night is always gonna be here anyway %
% Thinkin' of you is workin' up an appetite %
% Lookin' forward to a little afternoon delight %
% Rubbin' sticks and stones together make the sparks ignite %
% And the thought of rubbin' you is gettin' so excitin' %
% Skyrockets in flight %
% Afternoon delight %
% Afternoon delight %
% Afternoon delight %
% Started out this mornin' feelin' so polite %
% I always thought a fish could not be caught who didn't bite %
% But you got some bait a-waitin' and I think I might %
% Like nibblin' a little afternoon delight %
% Skyrockets in flight %
% Afternoon delight %
% Afternoon delight %
% Be waitin' for me, baby when I come around %
% We can make a lot of lovin' before the sun go down %
% Thinkin' of you is workin' up an appetite %
% Lookin' forward to a little afternoon delight %
% Rubbin' sticks and stones together make the sparks ignite %
% And the thought of rubbin' you is gettin' so excitin' %
% Skyrockets in flight %
% Afternoon delight %
% Afternoon delight %
% Aft %
% Afternoon delight %
% Aft %
% Afternoon delight %%