Good Will Hunting (1997) (Good Will Hunting(1997).AC3.MrD.CD1.Bulgarian.sub) Свали субтитрите
И моля ви довършете Пърсивъл за следващия път.
Знам, че много от вас са го правили като ученици, но от тренировки не боли.
Благодаря, Стивън.
Сложил съм една по-сложна Фурие система на дъската в главния коридор.
Надявам се някой от вас да я докаже до края на семестъра.
Този, който успее няма само да спечели уважението ми,
но също така го очакват известност и богатство
като неговото постижение се записва, а името отпечатва
в добро предричащия екип на M.I.T. Tech.
Бивши победители са също така Нобелови лауреати, носители на медали на Field
известни астрофизици и долнопробни професори в M.I.T.
Е, това е всичко. Ако имате въпроси,
сигурен съм, че Том има отговорите.
- Здравей, Уил.
- Кирстен! Как си?
- Добре, а ти?
- Също. - Кати не ми пусна снощи.
- Не?
- Не.
- Как така?
- Не знам.
- Кати!
- Какво?
Защо снощи не ми взе акъла с онова жестоко твое хучи-учи
както обикновено правиш?
- О, я се разкарай!
Ти и твоята ирландска псувня, Чъки.
Сякаш бих си хабила енергията за този твой бебешки палячо?
- Прибири се и сам си поиграй с него.
- Бебешки палячо!
Бебешки!!!
Тя пропуска много, Уил.
Има проблеми с кожата. Не.
А и, 5 към 2, че накрая Морган ще се ожени за нея, разбираш нали?
Има толкова много начини да прекараш бъдещата жена на приятеля си.
Не е правилно. Къде хукна?
- Прибирам се.
- Стига бе, прибираш се. Само 10 часа е?
Да, но съм изморен.
Ирландска псувня?
Тя не знае. Няма никаква ирландска псувня.
Вън! Спри да засилваш топката.
Не играй като дете! Коя ще удариш?
Ще си го получиш, знаеш го?
Мислиш, че ме е страх от теб, огромен задник? Играеш като дете.
Хей, Кейси ще ходи в някакъв бар до Харвард следващата седмица. Отиваме, нали?
- Какво ще правим там?
- И идея си нямам.
Ще прекараме малко умни дечица. Ще се впишем в обстановката.
Оу! Откачен маниак.
- Е, какво ти става? Як ли си още?
- Хайде де!
Хайде. Това е.
- Професор Ламбо?
- Да?
Посещавам часовете ви по приложна теория. Всички сме в сградата за математика и науки.
- Ела насам. Събота е.
- Освен ако не искаш да пием по нещо довечера.
- Може би.
Просто не можахме да дочакаме до понеделник, за да разберем.
- Да разберете какво?
- Кой е доказал теоремата.
Това е вярно. Кой го е направил?
- Джак?
- Не съм аз.
- Немеш?
- Няма начин.
- Давай, Джоуи, сега!
- Били, МакНамара чака.
Давай, малкия!
- Давай, Джоуи, давай!
- Кучи син!
Свали го, Мак! Ето как се прави! Точно така!
Хей, Морган, кое е момичето с карираните панталони? Има хубав задник.
- Да, това наистина е хубав задник.
- Кой е тоя до нея?
Този мръсен скапаняк. Мразя тази малка кучка. Уил го познава.
Да, така е. Тоя е шибания Кармин Скарпалия.
- Тоя ме спукваше от бой в детската градина.
- Този ли?
Ммм, да.
Майната му. Нека намерим малко храна.
- О, я стига, Морган, няма да я заговориш?
- Майната й.
- Бих отишъл за един упър.
- Нека да идем при Кели.
Морган, няма да ходим при Кели само защото си падаш по момичето там.
- На 15 минути от пътя ни е.
- Какво ще правим толкова? Едни 15 минути?
Двоен бургер.
Двоен бургер.
Двоен бургер.
Чък, поръчах двоен бургер.
Ще млъкнеш ли, по дяволите! Знам какво поръча.
- Е, дай ми тъпия сандвич.
- Какво, твоя сандвич? Аз го купих.
Морган, колко имаш в себе си?
Казах, че ще ти ги дам след като взема монетата.
Казах го като отбихме. Дай ми сандвича и спри да се правиш на идиот.
Добре, така, дай ми шибаните си 16 цента, които имаш.
Ще ти сложим тъпия сандвич на поднос. Ето. Ето ще ти го държим ей тук.
Ще те запишим в програма. Всеки ден идваш със 6 цента.
- Накрая на седмицата, си получаваш сандвича.
- На задник ли се правиш?
Какво? Аз да не съм раздавач на сандвичи! Трябва да изградиш добър морал на борчлия.
Та как си купи шибания диван?
Помниш как майка ти донасяше всеки ден по десет долара за цяла година.
И накрая си купи този диван.
- Може ли да си взема храната, моля?
- Ето ти шибания двоен бургер.
- Охоу!
- Чък, задръж малко.
- Намали.
- Кои са тези?
- Не знам още.
- Хей, ти, във формата на торба!
- Да, ти, с грозната физиономия!
- Млъквай.
- Изчезвай от тук.
- Какво има?
Защо не ми оближеш любовната пръчка?
Тоя го видяхме преди 15 минути. Тогава трябваше да го набием. Сегя ядем.
- Млъквай, Морган, идваш.
- Няма.
- Е, тогава не идвай.
- Няма да дойда.
- Морган, тръгвай.
Нека ти кажа нещо. Ако не излезеш до 2 секунди,
като свърша с тях, си ти наред.
Кармин, аз съм, Уил. Помниш ли, бяхме заедно в детската градина.
- По дяволите, да се махаме.
- Скочи му на главата.
Свали го. Спри, кучия му син.
Мамка ти мръсна, умри!
- Картър!
- Давай!
Уил! Уил, хайде!
Уил, хайде. Да тръгваме.
Леко, братко, леко.
- Здравейте, приятели, благодаря, че дойдохте.
- Ела тука!
Уау! Уау!
Ах. По дяволите.
Въобразявам ли си, или класът ми значително се е увеличил?
Е, не в резултат на въображението ми, но
да вярвам ли, че всички вие сте тук, за да чуете лекцията ми?
Или по-скоро, за да установите самоличността на мистериозния математически магьосник.
So without further adieu, come forward, silent rogue, and receive thy prize.
Е, съжалявам, че ще разочаровам зрителите си, но...
изглежда днес няма да има размаскиране.
Все пак, аз и колегите ми обсъдихме ситуацията,
и в момента има задача на дъската,
отнела ни повече от две години, за да я докажем.
Нека съобщим: ръкавицата е хвърлена,
но факултетът отговори и то с пълна сила.
Хей, за кога е уговорката?
Следващата седмища.
Извинявайте.
- Какво мислиш, че правиш?
- Извинете ме.
Това е работа на хората. Не може да рисувате графити тук.
- Не ми бягай!
- Я си го начукай!
О, ама ти си бил умник. Как се казваш?
Господи.
Изглежда вярно.
Уил, колко малоумен трябва да си, за да те изритат от такава работа?
Искам да кажа, колко по-лесно от това да буташ една тъпа метла?
Мич, теб уволниха от бутане на метла.
Уволниха ме, защото променяха управленския екип.
По-скоро променяха количеството малоумници, работещи за тях.
Млъквай. Не е консервирана толкова риба тон колкото теб са изритвали.
Поне имам работа в момента, нали?
- Защо те уволниха, Уил? Кажи.
- Променяха управленския екип.
- Чичо чи може да те вземе на изпитателен срок.
- Сериозно?
Трябва да се бъзикаш! Попитах те вчера дали може да получа тази работа.
И вчера ти казах "не".
- Как е, Кейси?
- Как е, Кейс?
- Как е, големий Кейс?
Хайде да седнем там.
Добре.
О, значи... значи това е Харвард бар, а?
А аз мислех, че ще има уравнения и разни такива по стените.
Ако може една от най-добрите бири в заведението.
Почивка. Ще метна въдицата при онези горещи харвардки на бара.
- Направи малко магийки.
- Донеси някоя отвара и за нас.
- О, здрасти.
- О, здрасти.
- Здравей. Как е?
- Добре.
- Е, дами, често ли киснете тук?
Дали кисна? Рядко идвам.
Аз, нали разбираш, идвам тук от време на време.
- Тук ходиш на училище?
- Да.
- Да, ясно. Мисля, че бяхме заедно в един час.
- Нима? Кой?
- История.
- Може би.
Да, мисля че точно по история беше.
Не е задължително да ме помниш. Нали, харесва ми тук.
- Няма значение, защото уча тук, аз съм гений. Много съм умен.
- Хей.
- Хей, как е? Как си?
- Добре. А ти?
В кой час казваш, че беше?
- История.
- Аха.
Само история? Трябва да е било час за проучване.
- Да, наистина. Проучвания бяха.
- Разбира се.
Трябва да го пробваш. Много добър клас е. Здрав е наистина.
- Какво мислиш за часа?
- Ами, честно казано,
- намирам го, нали схващаш, доста елементарен.
- Елементарен значи.
- Няма начин да не беше.
- Даа.
Аз, ам, помня този час.
Беше, беше между почивката и обяда.
Кларк, защо не се разкараш?
- Я се успокой!
- Защо не си тръгваш?
- Просто се забавлявам с новия си приятел.
- Проблем ли има?
Не, не, не, не. Тук няма проблем.
Просто се навядах да ме светнеш за еволюцията...
на пазарната икономика в южните колонии.
Моето твърдение е, че преди Революционната война, икономическите модалности,
особено в южните колонии
най-добре се характеризират като
- аграрни прекапиталиски.
- Нека ти кажа нещо.
Разбира се, че това е твоето твърдение. Ти си студент, първа година.
Току-що си свършил някоя от книгите на Маркс или Пийт Гарисън, вероятно.
Ще си убеден в твърдението си до следващия месец, когато ще четеш Джеймс Лемън.
Тогава ще говориш за това как икономиките на Вирджиния и Пенсилвания
са били предприемачески и капиталистически през далечната 1740.
Това ще продължи до следващата година. Ще стоиш тук и ще дословничиш Гордън Уд,
говорейки за утопията преди революцията
и за формиращите капитали последици на военната мобилизация.
Ами, всъщност, няма да го правя,
понеже Уд силно подценява въздействието...
Уд силно подценява въздействието на социалните класи
базирани на богатство, особено наследено богатство.
Прочел си го от трудовете на Викер в област Есекс. Страница 98, нали?
И аз съм го чел. И ти щеше да изплагиатстваш цялото това нещо пред нас?
Имаш ли изобщо собствено мнение по въпроса?
Или ти така правиш? Идваш в бар. Прочел си някакъв неразбираем пасаж.
После го изплюваш като свой собствен.
С единствената цел да впечатлиш тези момичета? Да злепоставиш приятеля ми?
Тъжното при теб е, че след 50 години
ще започнеш да мислиш сам.
И незнайно как, но ще ти хрумне, че в живота има две важни неща.
Първо: Не се прави така.
И второ: похарчил си 150 бона за шибано образование,
което си можел да получиш за по $1.50 на ден в библиотеката.
Да, но ще имам диплома,
а ти ще сервираш на децата ми пържени картофки, когато сме на път за нашата ски почивка.
Вероятно, но поне няма да съм неоригинален.
Ако имаш проблем наистина, можем да отидем навън. Ще го решим.
Не, човече, няма проблем. Всичко е наред.
- Наред?
- Да.
- Наред.
- Разбира се, че е наред.
Сега по-симпатичен ли съм ти, а?
Момчето ми е страшно умно.
Прекарах три минути в тази дупка и попаднах на тъпанар.
Ето го.
- Приятно ми е.
- Наред си бяха.
Тъкмо щях да оправя работата, но тогава Чък Били наруга една от тях
Най-дебелата каза, че има косопад, а аз бях с няколко кила наднормено.
И щях да и казвам "Я си го начукай."
Погълнах буболечка.
Здравей.
- Ти си идиот.
- Какво?
Ти си идиот. Стоя там от над 45 минути,
чакайки да дойдеш и да ме заговориш.
Но сега съм уморена, и трябва да се прибирам.
Не можех да остана и да продължа да те чакам.
- Аз съм Уил.
- Скайлър.
- Скайлър.
- О, и между другото,
онзи там, копието на Майкъл Болтън.
Той не беше с нас, така да се каже.
- Знам. Направи ми впечатление.
- Добре.
Е, трябва да тръгвам.
Трябва да стана рано и да похарча още пари по надцененото ми образование.
- Не, нямах това предвид.
- Няма проблем.
Ето номера ми. Може би да излезнем за по едно кафе някой ден.
Добре, да. Може да се съберем и да хапнем сладки с карамел.
- Какво имаш предвид?
- Като се замислиш,
- е равносилно на пиенето на кафе.
- А, да. Добре.
Така....
- Айде бе. Бъзикаш се.
Ей!
- Мамка ти, кучка такава!
- Начукай си го.
- Ето ги големите тъпанари, хукнали на ски почивка.
- Стой така.
Трябваше да прецакаме задника на тази остаряла курва.
Харесваш ли ябълки?
- Да.
- Да?
Е, имам телефона й! Такива ябълки харесват ли ти?
Ела.
Извинете? Това ли е офиса на сгради и площадки?
Да. Какво мога да направя за вас?
Трябва ми името на един студент, който работи тук.
- Студенти не работят за мен.
- Може ли да проверите?
Трябва ми момче, което работи в моята сграда.
- Той е толкова висок.
- Коя е вашата сграда?
- Втора.
- Две. Сграда номер две.
- Вижте, ако нещо е откраднато, трябва да знам.
- Не, за друго става въпрос.
Просто ми трябва името му.
- Не мога да ви дам името му, освен ако нямате оплаквания.
- Това е професор Ламбо.
А това е професор Хейс.
Том, моля те.
Важно е. Моля ви.
Уил не дойде днес на работа.
Той получи тази работа от съдебните до процеса. Може да му се обадите.
- Съдебни?
- Да, съдебните.
Благодаря Ви.
Задник.
Ваша чест, през 1789 има продължителен и законооснователен прецедент,
чрез който обвиняемият предявява самозащита в съда срещу служител на правителството
ако актът се счита за защита от тирания, защита на собтсвената свобода.
Ваша чест, Хенри Уорд Бийчър,
- казва в Поговорки от Плимутските Църковни Красноречия , 1887, цитирам
- 1887
- Не ме прекъсвайте, моля.
- Та ние сме в 20-ти век.
- Този ще направи посмешище.
- Осигурено ми е правото да говоря в собствената си защита, сър,
от Конституцията на Съединените щати.
- Не ми говори за Конституцията.
- Това осигурява правото ми на свобода.
"Свободата", в случай, че си забравил, е правото на душата да диша.
Когато не може да поеме дълбоко въздух, законите са прекалено отежняващи.
- Без свобода един човек е в безсъзнание.
- Човек е какво?
- От същото място (красноречията), Ваша чест.
- Синко, мой ред е.
Стоя тук вече 10 минути, гледайки това твое рап-досие.
Не е за вярване. Юни '93, побой.
Септември '93, побой.
Кражба на кола, Февруари '94.
Където очевидно си се защитавал и делото е отхвърлено заради, цитирам
"свободни права върху притежанието на кон и каруца" от 1798.
Просто шега. Януари '95, имитиране и обида на полицай.
Хулиганство, кражба, съпротива при арест. Всички отхвърлени.
Запознат съм също така, че си бил при няколко приемни семейства.
Щатът те маха от три заради сериозни физически увреждания.
Друг съдия би те помилвал, но този път премина границата. Отиваш в затвора.
Предложението за освобождаване се отхвърля. $50,000 гаранция.
- Благодаря Ви.
Станете.
- Ало?
- А, Скайлър?
- Да.
- Здравей, а, Уил е.
- Кой?
- Уил е.
Сещаш се, забавния, красив тип, който срещна в бара онази вечер.
Не си спомням да съм срещала някой с това описание. Щях да помня.
Добре тогава. Обажда се грозния, неприятен, беззъб глупак,
който се натаралянка и не те остави на мира цяла вечер.
- О, Уил! Сега си спомних.
Как си? Чудех се дали ще се обадиш.
- Да, виж, чудех се
- Хей, как е, малкия?
- Изчакай секунда.
- Как си? Искаш ли парче от задника ми?
- Хърв, помня те. Как си?
- Какво правиш?
О, извинявай за това.
Та чудех се дали може да излезем някой път тази седмица.
- Да поседим в някое кафене. Да хапнем карамелчета.
- Звучи прекрасно.
- Така ли?
- Да, разбира се. Ти къде си?
Ами, всъщност, това си е като да стреляш в тъмното, но
няма начин да учиш право, нали?
- Седни.
- Благодаря.
Беше ми приятно да си поговорим.
Ти пък какво искаш?
Аз съм Джералд Ламбо.
Професорът, на който каза да си го начука.
Е, какво по дяволите искаш?
Говорих със съдията, и той се съгласи да те пусне под мое наблюдение.
- Сериозно?
- Да.
- При две условия, обаче.
- Какви са те?
Първото е всяка седмица да се срещаме.
- За какво?
- За да докажем, че работиш,
занимаваш се със сложна математика...
комбинаторика,
специален тип математика.
Звучи направо страхотно.
А второто условие е да
ходиш на психиатър.
Трябва да изготвя доклади за тези две условия.
Ако се провалиш в спазването на тези две условия, влизаш обратно тука.
Добре. Математиката е добре, но няма да се срещам с някакъв откачен психиатър.
По-добре е отколкото да прекараш времето в затвора, нали?
Прочетох книгата ти, и "Майк" имал същите проблеми,
които "Чад", брокерът, имал'.
Абсолютно вярно. Точно така. Браво на теб, Уил.
- Много добре.
- Благодаря.
Уил, тези напрежения не казвам добри или лоши са те.
Не им поставям етикет,
но те унищожават твоя потенциал.
Без криеница. Без глупащини. Без всякакви други подобни неща.
Прав си. Господи, вярно е.
Няма лесно да го превъзмогнеш. Хайде, Уил. Кажи още малко.
- Ами, правя разни неща, нали разбираш?
- Какви... Какви неща?
Правя неща, които..., които, крия от хората.
- Криеш, така ли?
- Не, не. Имам предвид, аз ходя на разни места. Играя си.
- Какви точно места?
- Определени клубове.
Още. Това е добре. Да. Какви клубове?
Като, а, като "Фантазия".
"Фантазия". Това е добре. Още малко.
Има нещо, когато влезеш там, музиката, сякаш те притежава.
Тази готина хаус музика. Като % Bom, bom, bom %
% Bom-bom-bom Boom, boom, boom, boom %%
- You know, you start dancin'.
- Boom, boom, boom. Yeah.
Просто...
Да.
Трудно ли ти е наистина да скриеш факта, че си гей?
За какво говориш? Какво?
Виж, приятел, преди 2 секунди, ти беше готов да ми скочиш.
Да ти скоча? Ти
Съжалявам, че ще те разочаровам.
Хей, на мен не ми е проблем. Не ми пука ако си ляв винт.
Ляв винт? За какво, по дяволите говориш?
Трудната теорема може да е като симфония.
Много е еротично.
Отивай при някой друг. С това не мога да се справя.
- Уау.
- Благодаря ти, Хенри.
- А, Хенри.
- Здравей, Джери.
Знаеш ли какво? Не мога вече да се занимавам с такава благотворителна дейност.
- Просто... Просто не си струва.
- Какво стана?
Ами, следващата седмица ще ме снимат в националната телевизия.
Просто, нямам време да ти кажа, още повече да говоря с този откачен лунатик вътре.
Абсолютен лунатик е.
Хенри...
Добре, в леглото си си, Уил.
Сега, кажи ми на колко години си?
Седем.
Какво виждаш?
Има нещо в стаята ми.
Какво е?
Сякаш... сякаш е фигура. Стои до мен.
В безопастност си, Уил.
До... докосва ме.
Къде те докосва?
Пипа ме там долу,
чувствам се притеснен.
Не се притеснявай, Уил.
Започваме да танцуваме.
Толкова е красиво,
защото можем да правим любов...
много любов, преди слънчето да залезе.
- % Hey, hey, hey, afternoon delight %
- Господи.
- Извинявай, Рич.
- Имам по-добри неща да правя през свободното си време.
Хайде! Един танц!
Наистина ме хипнотизира, да знаеш.
- По дяволите, Уил.
- Какво? Я, хайде. Той си тръгна. Не може мен да обвиняваш.
- Казах ти да сътрудничиш с тези хора.
- Виж...
- в очите ми.
- Изчезвай, Уил.
Не ми е нужна терапия.
- Достатъчно. Get out!
- Обадих се на Мел Уейнтрауб сутринта, за да
- О, какъв е смисъла?
Какво ще правиш?
- Ами има един.
- Кой е той?
В колежа беше..., беше ми съквартирант.
Доверие. Много е важно то за една връзка.
Също така е много важно и при отношенията лекар-пациент.
Защо доверието е най-важното нещо
при опознаването на пациента?
Морийн, спри оралната интервенция за малко и се присъедини към нас.
- Вини.
- Ами
Защото, аа...
Доверието е, аа.. доверието е живот.
Леле. Много задълбочено. Благодаря ти, Вини.
Следващия път, вземи бележките от брат си.
Ако пациент не се чувства сигурен, за да ви се довери, тогава той няма да е честен с вас.
В такъв случай за тях няма смисъл да се подлагат на терапия.
Искам да кажа, че ако не ви се доверяват, никога няма да ги накарате да спят с вас.
Това трябва да е целта на всеки добър психиатър. Сгащете ги докато са уязвими.
Това ми е мотото.
О, я виж ти, всички са пак при нас. Добре дошли, всички.
- Здравей, Шон.
- Здравей, Джери.
Дами и господа, при нас присъства величие.
Професор Джералд Ламбо, носител на медал на Field по комбинаторика.
- Здравейте.
- Някой да знае какво е медал на Field?
Голяма работа си е. То е като Нобелова награда по математика.
С разликата, че ги раздават веднъж на четири години. Страхотно нещо е.
Невероятна чест. Добре, приятели, това беше за днес.
Благодаря. Ще се видим в понеделник. Ще говорим за Фройд.
Защо е направил толкова кокаин, че да убие един кон. Благодаря ви.
- Как си?
- Радвам се да те видя.
И аз.
- Шон, мисля, че имам нещо интересно за теб.
- Така ли?
Какво, трябва да си дал кръв и урина? Какво има?
Защо не дойде на срещата на випуска?
Нали знаеш, бях... бях зает.
- Липсваше ни.
- Не думай.
- От колко време не сме се виждали?
- Преди Нанси да умре.
Да, съжалявам.
Бях в Париж. На тази тъпа конференция.
Получих картичката ти. Беше мило.
- Ела.
- Това вече си го бива.
Ей, какво стана? Помилваха ли те?
Получих изпитателен срок и съветване два пъти в седмицата.
Шегаджия. Женичка. Хайде, Морган! Запиши се!
Бил, махни се от него. Ще изпуснем мача.
- Нямам свободен час. Много съм зает.
- Шон, Шон.
Това... това момче е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно.
Какво го прави толкова невероятен, Джери?
- Чувал ли си за Раманухан?
- Даа, да. Не.
Един човек, живял преди повече от 100 години. Бил е индиец.
- Точки, не пера.
- Не пера. Да.
Живял в една малка къщурка някъде в Индия.
Нямал никакво образование.
- Нямал достъп до нищо свързано с науката.
- Кафе?
- Вие, сър?
- Малко.
Но случайно му попаднала една стара книга по математика,
и от краткия текст, той успял да създаде теории,
които обърквали математиците за дълги години напред.
Да. Продължителни дроби. Писал, а
- Накрая ги изпратил на Харди в Кеймбридж.
- Даа, Каймбридж. Да.
- И Харди веднага видял гения в неговата работа.
- Мм-хмм.
и го взел в Англия, и те работили заедно години наред,
създавали най-страхотните математически открития, правени някога.
Този... Раманухан
неговият гений нямал сравнение, Шон.
- Е, случая с това момче е същия.
- Хмм.
- Но той е малко затворен в себе си.
- Хмм.
Трябва ми някой, който може да се справи с това.
- Някой като мен?
- Да, като теб.
- Защо?
- Ами, защото имаш подобно на неговото минало.
- Какво минало?
- Ти си от същия квартал.
- Той е от Саути?
- Да.
Момче-гений от Саути.
- През колко терапевта мина преди да стигнеш до мен?
- Пет.
- Нека позная. Бари? Хенри? Не и Рик?
- Да. Да.
- Шон, моля те, виждайте се просто веднъж седмично.
- Ммхм.
Моля те?
Все едно играеш на покер с това момче. Не му показвай какви карти имаш.
Най-вероятно е чел и книгата ти, ако е успял да я намери.
Ще му е трудно да я намери.
- Здравей, Уил.
- Здравей.
Това е Шон Магуайър. Уил Хънтинг.
Как си?
- Добре. Нека започваме.
- Да, хайде.
Болен съм. Нека лечението започне.
- Ще ни извините ли?
- Да, Том, моля те.
Ти също, Джери.
Да, разбира се.
- Как си?
Откъде точно си от Саути?
- Харесва ми какво си направил с това място.
- О, благодаря.
Тези книги на дребно ли ги купуваш
или правиш поръчка за... "поредица за психиатри", включваща всички тези томове?
- Харесваш ли книги?
- Да.
- Чел ли си някоя от онези книги?
- Знам ли.
- Ами някоя от тези?
- Вероятно не.
Ами някоя от тези на горния рафт? Чел ли си ги?
- Да, тези съм ги чел.
- Браво на теб. Какво мислиш за тях?
Не съм тук да ти правя доклад на тема "книги". Книгите са твои. Защо не ги прочетеш?
Чел съм ги. Наложи ми се.
- Доста време трябва да ти е отнело.
- Да, така е.
Съединени Американски Щати: Пълна история, Том 1.
Господи. Ако искаш да прочетеш истинска историческа книга,
прочети "Историята на хората в Съединените Щати" на Хауърд Зин.
Тази книга ще ти скрие шапката.
Да е по-добра от "Съгласие за производство" на Чомски?
- Мислиш ли, че това е добра книга?
- Вие, смотаняци, ме обърквате.
Харчите всичките си пари за тези тъпи хубави книжки. Трупате ги около себе си.
- А са безполезните тъпи книжки.
- Кои са полезните тъпи книжки, Уил?
- Всичко, което кара косата ти да настръхне.
- Да бе. Не ми остава много от нея.
Знаеш ли, ще е по-добре за теб ако изгасиш цигарата в задника си.
- Вероятно ще е по-здравословно.
- Да бе, знам.
- Наистина ми пречи на йогата.
- Тренираш ли, а?
- Вдигаш ли?
- Да.
- На тренажьор?
- Не, свободни тежести.
- Я стига!? Свободни тежести значи?
- Да.
- Да?
- Просто така.
- Колко вдигаш от лег?
- 120. А ти?
Ти ли си рисувал това?
- Да. Ти рисуваш ли?
- Ъ-ъ.
- Скулптури, може би?
- Не.
Харесваш ли изкуство?
- Музика харесваш ли?
- Това е страхотен боклук.
Кажи ми какво наистина мислиш.
Просто смесицата от линейна техника и импресионизъм прави една неподредена композиция.
Малко си заимствал от Уинслоу Хомър, освен бледоликия гребец на лодката.
Е, това е изкуство, Моне. Не беше много добро.
- Това обаче не ме притеснява толкова.
- А какво те притеснява?
- Цветовете.
- Наистина разбираш къде му е цаката, а?
Ами рисувай по-число.
Не е ли оцветявай по-число? Защото цветовете ми изглеждат прекрасни.
- Нали?
- Обзалагам се.
Мисля, че си на крачка от отрязването на шибаното ти ухо.
- Сериозно?
- О, да.
Мисля да се преместя в Южна Франция и да си сменя името на Винсент.
- Чувал ли си пословицата, "Кое да е пристанище по време на буря"?
- Да.
- Да, може би се отнася за теб.
- По какъв начин?
- Може би си в момент на някоя буря, огромна шибана буря.
- Да, може би.
Небето е съвсем близо до главата ти. Вълните се разбиват в малката ти лодка.
Греблата са на път да се счупят.
Ти се напикаваш в гащите. Плачеш за най-близкото пристанище.
Сигурно правиш каквото трябва, за да се измъкнеш.
Нали знаеш, може би ставаш психолог.
Бинго. Точно това е. Нека сега си свърша работата. Хайде. Давай.
- Може би си се оженил за погрешната жена.
- Може би трябва да внимаваш какво говориш!
Внимавай, шефе, нали?
А.
Това е отговорът, нали?
Оженил си се за погрешната жена.
Какво се случи? Какво, напусна ли те?
Тя да не би... да се натискаше с някой друг?
Ако отново накърниш жена ми, с теб е свършено.
С теб е свършено.
Разбра ли, шефе?
Времето изтече.
Да.
Свободно, господа.
Добре ли си?
Виж, ще разбера ако не искаш да го видиш отново.
Четвъртък, 4:00. Бъди сигурен, че ще дойде.
Добре.
Благодаря.
Изглеждаш мило с тези очила.
- Много ти благодаря.
- Страхотни са.
- Да, винаги съм искала тъмно синя очна сянка.
- Прекрасно.
Израствайки в Англия, ходех на много добро училище.
Нали знаеш, прогресивно, органично, направи-го-сам, частно училище.
После Харвард. И да се надяваме училище по медицина.
И накрая разбрах, че
мозъкът ми ще струва $250,000.
Прозвуча ужасяващо, нали?
- Донеси ми още един май-тай!
Ами, това е страхотно. Искам да кажа, сигурен съм, че родителите ти са се радвали да плащат.
Не, аз съм се радвала да плащам. Наследих парите.
Леле. И Харвард прибира всичко?
Не, Станфорд. Отивам там през юни като се дипломирам.
Значи просто си искала да използваш моряка и после да отплаваш, а?
В началото очевидно щях да експериментирам върху теб за часа ми по анатомия.
В такъв случай, няма проблеми.
- Хей, искаш ли да ти покажа един фокус?
- Разбира се.
Добре. Обещай...
Добре.
- Този фокус е за теб, Рудолф.
- Чакай, чакай. Трябва ти вълшебната ми пръчка.
Добре, потупай ме. Благодаря. Добре.
Ще наравя така, че всичките бонбони да изчезнат.
Готова ли си? Готова.
Едно, две, три.
- Всички изчезнаха.
Това беше моят... Работи най-добре когато заекът ми е с мен.
Е...
Не ходя на срещи толкова много.
Колко жалко наистина... Мисля за себе си.
Знаеш какво искам да кажа? Знам, че си си го помислил.
- Не, не, не съм.
- Разбира се, че си.
- Не, не съм наистина.
- Разбира се, че си. Надявал си се да те целуна за лека нощ.
Не, не, но си признавам, надявах се да получа секс за лека нощ.
Но и една целувка ще оправи нещата.
- Колко много почтено от твоя страна.
- Благодаря.
- Мм.
- Не, аз... наистина се надявах на целувка.
Е, защо не решим този проблем още сега?
- Веднага?
- Да-а.
Хайде.
Мисля, че поех малко от туршията ти.
Отново ти, а?
Ела с мен.
Какво е това? Съдбовен момент на избор между двама мъже?
Това наистина е мило. Имаш слабост към лебеди? Това фетиш ли е?
Или е нещо, на което вероятно трябва да посветим малко време?
- Мислих за нещата, които ми наговори онзи ден. За картината ми.
- Оу.
Стоях половината нощ, премисляйки го.
И тогава разбрах нещо.
Заспах в дълбок, спокоен сън и не съм се сещал за теб оттогава.
- Знаеш ли какво разбрах?
- Не.
Ти си още дете. Нямаш си и бегла представа какво изобщо говориш.
- Много ти благодаря.
- Няма защо.
Никога не си бил извън Бостън.
Не.
И ако те попитам за изкуство, ще ми нареждаш за
всяка книга свързана с изкуство, писана някога.
Микеланджело? Знаеш много за него.
Творбите на живота му, политически нагласи. Той и папата.
Сексуална ориентация. Абсолютно всичко, нали?
Обзалагам се обаче, че не можеш да ми опишеш мириса в Сикстинския параклис.
Никога не си стоял там и не си гледал красивия таван.
Да видиш това...
Ако те попитам за жени,
най-вероятно ще ми съставиш списък на любимите ти типове.
Може дори да си спал с жена няколко пъти.
Но не можеш да ми опишеш какво е да се събудиш до жена
и да се чувстваш наистина щастлив.
Ти си труден случай.
Попитам ли те за война, вероятно ще ме залееш със Шекспир, нали?
"И ето пак сме в битка, скъпи приятели."
Но никога не си бил близо до война.
Никога не си държал главата на най-добрия си приятел в дланите си
и да го гледаш как поема последен дъх, гледайки те и търсейки помощ от теб.
Ако те попитам за любов, сигурно ще ми изрецитираш сонет,
но никога не си гледал жена, чувствайки се напълно уязвим.
Не си познавал жена, която да те оцени само с един поглед.
Сякаш Господ е пратил ангел на Земята, само за теб,
който може да те спаси от дълбините на Ада.
И не може да знаеш какво означава ти да си нейният ангел,
и да имаш любовта й завинаги.
През всичко. През рак.
Не може да знаеш и какво е да спиш и да стоиш в болница
два месеца, държейки ръката й,
защото докторите виждат в очите ти,
че термина "час за посещение" не важи за теб.
Не знаеш и какво е истинска загуба,
защото това става само, когато обичаш нещо повече отколкото обичаш себе си.
Съмнявам се дори, че някога си дръзвал да обичаш по този начин.
Гледам те и не виждам един интелигентен, уверен мъж.
Виждам едно самонадеяно, страхливо хлапе.
Но ти си гений, Уил. Никой не го отрича.
Никой не може да разбере какво се крие в теб.
Но ти си мислиш, че знаеш всичко за мен, само защото си видял моя картина.
Ти разби скапания ми живот на парчета.
Сирак си, нали?
Мислиш ли, че като те видя и мога да разбера колко ужасен е бил живота ти,
как се чувстваш и изобщо кой си,
само защото съм чел Оливър Туист?
Това ли те описва най-добре?
Честно казано, не ми пука за всичко това, защото
знаеш ли какво? Не мога да науча нищо от теб.
Не мога да го прочета в някоя шибана книга.
Освен ако не ти се говори за това
кой си ти.
Тогава съм впечатлен. В отбора съм.
Но не искаш да го направиш, нали, тренер?
Ужасен си от нещата, които можеш да кажеш.
Ти си на ход, шефе.
Ало? Ало?
Ало?
Професор Валенти, пак ли сте вие?
Откачалка.
- Господи.
- На кой се обажда?
- На никого. Забравих номера.
- Ти малоумен ли си, какво?
Извървя целия този път в дъжда и не си взел номера.
Не, беше номера на майка ти, оня дето започва с 900. Нямах достатъчно дребни.
Хайде да приключим това с майките? Аз току-що свърших с твоята.
- Много смешно, Морган.
Шегата ти и пет пари не струва!
- Продължавай да ме нервираш. И виж какво ще ти се случи.
- Така да е, Морган.
- Виж какво ще ти се случи.
- Точно така, Морган.
Ебавай се още с мен.
Пушенето забранено.
Как така не е говорил? Бяхте там цял час.
Той просто си стоя там, броейки секундите, докато сеансът свърши.
- Доста впечатляващо, ако трябва да бъда честен.
- Защо ще му е да го прави?
За да ми докаже, че не трябва да говори, ако не иска.
Какво е това? Състезание по зяпане между две деца от стария квартал?
Да, така е, и аз не мога да проговоря първи.
Знаем теорията ти, Алекзандър, но момчето намери лесно геометрично решение.
- Дървовидната структура не става.
- Виж. Той свързва двата върха.
Но мога да направя събирането.
- Зависи как групираш термините, Алекзандър.
- Но, Джери.
Ако направим цялото нещо по този начин, тогава...
Хей, погледни.
Написал съм го. По-просто е по този начин.
Понякога хората имат късмет.
Ти си много умен човек.
Знаеш ли, бях веднъж на един самолет
и си стоя, и...
пилота се включва, казва си речта, от сорта
"летим на 35 хил. фута" и тогава той оставя микрофона.
- Забравя да го изключи.
- Мм-хмм
Обръща се той към колегата си. И казва:
"Всичко, което искам в момента е една шибана свирка и чаша кафе."
И стюардесата отива до кабината, хукнала от задната част на самолета
за да му каже на тоя, че микрофона е включен.
И някакъв отзад се обажда и казва, "Скъпа, не забравяй кафето."
Бил ли си някога на самолет?
Не, но това си е виц. Става по-добър, ако го кажа от първо лице.
Да, прав си.
Спал съм с жена, да знаеш.
Така ли? Браво на теб.
- Да бе, да.
- Да?
Бях на срещата миналата седмица.
- Как мина?
- Добре.
- Ще излизате ли пак?
- Знам ли.
- Как така?
- Не съм й се обаждал.
- Господи, ти си аматьор.
- Знам какво правя.
Да. Не бери грижа. Знам какво правя.
Но това момиче беше, нали знаеш, много красива.
Умна е. Забавна. Различна е от повечето момичета, с които съм се виждал.
- Ами, обади й се, Ромео.
- Защо, за да разбера, че не е толкова умна.
Че е ужасно скучна? Искам да кажа...
Това момиче е перфектно в момента. Не искам да развалям това.
Може би ти си перфектен в момента. И не искаш да развалиш това.
Но си мисля, че това е супер философия, Уил.
Така ще пропилееш целия си живот, без да опознаеш някого изобщо.
Жена ми пръцкаше като беше притеснена.
Имаше всякакви прекрасни странности.
Пръцкаше докато спеше.
Помислих, че ще е добре да ти го кажа.
Една вечер се чу така силно, че събуди кучето.
Тя се събуди и каза "Ти ли беше?"
Казах й "Да." Нямах сърце да й кажа, че беше тя. Господи.
- Тя е събудила себе си?
- Да.
Но, Уил, мъртва е от вече 2 години, а ето какви глупости помня.
Това са прекрасни неща. Малки тайни.
Да, но това са нещата, които ми липсват най-много.
Тези малки странности, за които само аз знаех.
Ето това я правеше моя жена.
И тя знаеше всички мои тайни. Всичките ми малки грехове.
Хората наричат тези неща "несъвършенства," но не са.
Това са добрите неща.
И тогава избираме кого да пуснем в собствения си, малък, странен свят.
Не си съвършен, тренер.
И нека ти спестя разочарованието.
Момичето, което си срещнал... тя също не е съвършена.
Но въпросът е дали сте или не съвършени един за друг.
Това е цялата работа. Това е интимността.
Можеш да знаеш всичко на света, тренер,
но единствения начин да разбереш това, е да опиташ.
Със сигурност няма да го разбереш от остарял чичко като мен.
Дори да знаех, нямаше да го кажа на пикльо като теб.
Да, и защо?
Каза ми всичко останало. Господи.
Говориш повече от всеки терапевт, който съм видял до сега.
Преподавам го. Не съм казал, че знам как се прави.
Да.
Мислил ли си за втори брак?
Жена ми е мъртва.
- Махни "втори брак".
- Тя е мъртва.
Ами да, мисля, че това е супер философия, Шон.
Искам да кажа, че по този начин, можеш да пропилееш целия си живот
без изобщо да опознаеш някого.
Времето изтече.
- Остави я отворена.
- Добре.
- Благодаря.
На път съм да те заобичам.
Да, да, да. Знаеш го.
- О, господи, успа с
"G" минор седем. Най-тъжният от всички.
- Здравей.
- Здрасти.
- Къде се изгуби?
- Извинявай. Малко бях... Бях много зает...
- Но,...
- Аз също.
Да. Аз.. Мислех, че ще се обадиш.
Да,...
- Искам да кажа, добре си прекарах.
- Да, аз също.
Просто...
Извинявай! Прецаках работата.
Не. Не, ... всичко е наред.
Да, а.., ами, чудех се дали, а...,
дали, ще ми дадеш още един шанс.
Да те изведа отново.
- Не мога.
- А, добре.
О, не, нямах... нямах предвид, че не мога изобщо.
Просто сега не мога.
Трябва да разбера нещата около спектъра на протона.
О, това звучи страшно интересно. А всъщност е страшно скучно.
- Добре.
- Може би някой друг път.
- Като утре?
- Да, добре.
- Добре.
- Добре.
- Чао.
- Чао.
- Какво правиш тук?
Не можех да чакам до утре.
Откъде го изкопа това?
Трябваше да преспя с една от курса ти.
О, надявам се някоя с отворени миризливи сандали и ужасен дъх.
- Хайде. Нека се позабавляваме.
- Не, трябва да го науча.
Утре не си в час по опериране, нали?
- Не.
- Хайде да вървим.
Господи! Кучето ми печели!
Давай, Мисти!
Давай! Бързо! Виж това! Давай!
Виж, ето как настъпва. Бягай, Мисти! Давай!
- Спечелихме.
- Той направо ги размаза.
Наоколо ли си израстнал?
Не далече. Южен Бостън.