The War Of The Roses (1989) (WarOfTheRoses_CD2_by_kofucii.srt) Свали субтитрите
Да.
- Добре.
Джош, пусни я, моля те.
- Добре.
Ниска е.
- Не е.
Едно от украшенията допира фасунгата.
Хубаво.
Сам се оправяй, Оливър.
Хайде, де Коледа е. Да се веселим.
Трябва да излизам.
- Имам да свърша някои неща в стаята си.
О, Боже, къщата ми гори.
- Моята също, скъпа.
Наистина гори, идиот такъв!
Чакай, скъпа!
О, Боже мой.
Омар, направи нещо!
Пожар!
- Мамо!
Пожар! Пожар!
Обади се в полицията! Ще взема пожарогасителя!
991. 999. 911.
Внимавай!
- Мръднете!
Първо:" Да, се съхранява на хладно" Второ:"Дръж вертикално, издърпайте, предпазителя".
Трето:"Отдръпнете се, и се прицелете"!
Тате, побързай!
- Добре! Добре!
Тате, пердето!
Свърши се! Добре, че бях тук!
Цялата къща, можеше да изгори.
Добре. Аз ще почистя.
Може би, ще ми трябва гребло, или булдозер.
Може да не е било от лампичките.
Ти знаеш.
Предпочитам съгласието, пред това да спорим, кой е виновен.
Времето си тече.
- Аз също искам да приключим с това.
Хубаво. Ако направим споразумение в съда, адвокатите ще се погрижат за останалото.
Затова имам справедливо, предложение.
Искаш ли да го чуеш?
- Да.
Сега, разбирам твоята гледна точка, ти вложи 18 години, в този брак.
Това струва много. Огромна сума. $163,800.
Как се спря на това число?
- Наистина.
Ти вършеше, почти същото като Сюзън.
- Не, тя учи в колеж. Трябваше да направи повече!
Барбара!
Няма сравнение, между това което направи тя и...
Заплатата и е ниска, затова я удвоих.
И това не беше достатъчно, тогава я утроих,
и така стигнах до това число.
Приблизително $490,633.
Ще ти дам парите в кеш. Няма да е лесно,
щебъде адски трудно, но ще го направя.
Просто трябва да потвърдиш, че ще се откажеш от къщата.
Длъжница си ми! Познаваш ме повече, отколкото аз теб!
Даже, няма да те питам, какво значи това. Аз намерих къщата. Аз я обзаведох!
С моите пари! Много е лесно да ги харчиш, вместо да ги печелиш!
Нямаше да ги направиш, ако не бяха за мен, сладкишче!
Ти дори не получаваше множествен оргазъм, преди да ме срещнеш!
Очакваш да помня твоята сексуалност,
даже когато не можем да се понасяме?
Не се безпокойте. Всичко ще се нареди.
Червените зони са нейни.
Жълтите мои.
Зелените - неутрални.
За кухнята беше по-трудно, но Барбара предложи времево разделение.
И това ви изглежда смислено?
Да.
Оливър, баща ми казваше...
... че мъж, никога не може да победи жена, когато става дума за любов или отмъщение.
Защо не и оставиш къщата? Има и други къщи. И други жени.
Не, не. Ще спечеля, защото трябва да я науча да спазва правилата.
Оливър, тук няма победител. Само загубили.
Имам повече квадратна площ.
Извинете, че Ви безпокоя, но може ли да ми дадете, приспивателно?
Оливър, ли те изпрати?
- Не, всъщност, не.
Добре де, разкрихте ме.
Което е хубаво, защото се притеснявам от тайните.
Хубаво е, че на някой още му пука за някого в тая къща.
Лека нощ, Сюзан.
- Значи, няма да ми дадете?
Маце, маце, чакай.
Да потърся ли отворена аптека?
Аз ще потърся.
Да дойда ли?
- Както искаш.
Това любимата ми марка коли.
- Това е Морган.
Разбира се.
Удобно е.
Какво беше това?
- Някаква бабунка.
Маце! О, Боже мой.
Отиди до къщата, и ми вземи голямия сак.
Сака?
- Да.
Толкова по въпроса за деветте живота.
Виждал ли си котката ми?
- На мен ли говориш?
Къде си, маце? Ела!
Ела маце, ела!
Какво си направил с котката ми?
- Затвори вратата, изтива.
Знам, че нещо се е случило. Омръзнаха ми тези игрички, какво стана?
Ти уби котката си, Барбара.
- Какво?
Точно така. Ако ми беше дала едно проклето приспивателно хапче, и щеше да е още жива.
Трябваше да ставам посреднощ, за да си търся, тръгнах с колата и...
И това трябва да ме уплаши?
Ако си търсиш проблеми, Барбара, току що си намери!
О, Боже.
Какво очакваш? Ти уби котката ми! Направо ме побъркваш!
Не можеш ли... Моля те да напуснеш!
Не, това е моята къща...
... затова оставам.
Честно казано, съм загрижен за тебе. Изглеждаш преуморен.
- Чувствам се страхотно.
Ще си взема почивка, когато се потвърдят слуховете за Лараби.
Защо не си почина порано?
Съществено е тази фирма да върви без проблеми. Искам те в най-добра форма.
Аз съм. Няма да те подведа.
Във фантастична форма съм.
Благодаря ти за загрижеността.
Г- н Д'амато, има някой в офиса Ви.
- Кой?
С думи, Мери Ан.
- Г-жа Роуз.
Не смятах за разумно да я оставя в приемната. След всичко... занете какво.
Да. Зная... Да, зная!
Барабара.
Наистина не трябва да си тук, някой може да го сметне за неетично.
Е тук съм... етично или не.
Нямаш нищо продив ако запиша това...
...просто никой да не се обърка после, от това което е казал.
Какво искаш?
Ами, след като ти посъветва Оливър, да се върне в къщата...
...помислих, че можеш да го убедиш да се изнесе.
Защо? Изглеждаше сякаш, двамата се разбирате
с всичките червени и зелени зони.
Гавин, откакто това започна, имам проблеми със съня.
Повечето сутрини се събуждам с ридания.
Съжалявам. Скапана работа.
Но тази сутрин се събудих със писъци.
И не можех да спра.
Това трябва да приключи. Трябва.
Предложих, къщата да се продаде...
- Не.
Добре. И двамата изглежда сте на едно мнение за това.
Гавин.
Нямам много пари, но мога да ти платя.
Това е незаконно.
Освен парите,...
...какво може да те накара да ми помогнеш, Гавин?
Обуй си обувките, Барбара. Не съм пиапл крака от 82-ра.
Някога правил ли си, яростен секс?
- Има ли друг вид?
- Спри!
Това е смешно! Закопчай се!
Искаш да се споразумеем? Нека всички седнем, и намерим, някакъв компромис.
Няма компромисно положение.
- Тогава, немога да ти помогна.
Струваше си да опитам.
Знаеш къде съм, ако си промениш мнението.
Понякога се чудя, какво щеше да бъде... ако бях приел офертата и.
Но не го направих.
Сякаш пръстчетата и плачеха за помощ.
Миризлива кучка!
- Копеле!
Курва!
- Боклук!
Мръсница!
- Педал!
Добро утро, Сюзан.
- Добро утро.
Направих ти, малко сандвичи за пътуването.
- Не съм гладен.
Може после да огладнееш. Защо не си ги опаковаш?
Трябва да ти кажа някои неща. Напускаш колежа.
Каза ми, че ме обичаш.
- Да обичам те.
А за наркотиците- не го прави. Секса- да не хванеш нещо. Какво още?
Само... за жените.
Не се оставяй на емоциите си.
Само защото се провали с тях, не значи че и аз ще го направя.
Джош. Не се дръж така!
Писна ми от теб!
- И какво искаш да направя по въпроса?
Искаш да си го изкараш на мен?
По-добре ли ще се почувстваш? Давай.
Какво ще стане с теб и татко, когато заминем?
Не ставай смешна.
Баща ти и аз, имаме нужда от малко време насаме, за да се споразумеем.
До началото на лятното училище, ще сме се разбрали.
Токава ще направя празнична вечеря, и ще ти я пратя, или ти ще дойдеш.
Ще се разберем.
Обещаваш ли.
- Разбира се.
Знаеш, че те обичам.
Милото ми дете.
- Е...
Ще се върна за нещата си.
Пожелавам Ви, всичко най-хубаво.
Сбогом.
Пази се, Сюзан.
- Довиждане!
Прекарайте си чудесно, деца.
- Не се грижете за нас.
Чао.
На петнайсет, станах еволюционист, и всичко ми се изясни.
Хората произлизаха от калта.
И след 3.8 милиарда години еволюция, отвътре пак сме си от кал.
Никой адвокат, не може да отрече това.
Ще я сгащим. Прави оициална вечеря в 8 вечерта.
От "Поуст", се обади един кулинарен, критик да потвърди часа.
Изпрати ми тази бележка от хигиенно-епидемиологичен-институт,
...че, къщата ще бъде обгазявана за хлебарки, да не ходя там.
Тя може да организира вечери.
- Да, но излъга за ХЕИ-то.
Може и да лъже.
Взе две от Стафордките ми статуи.
Всеки търговец, ще ти даде поне по $1,000 за всяка.
Тя финансира вечерята си, с моите неща.
Искам да подада криминално обвинение, и да я пратя в затвора.
Докато не го докажеш, те са общи.
- Ти на чия страна си?
Тя, да не те привлече?
Да не си я чукал?
- Изобщо, не!
Тя беше страхотна. Гимнастичка!
- Така ли?
Да.
Виж, Оливър?
Скъсах си нервите.
Хайде Гавин, да я арестуваме.
Не мисля, че трябва да останеш в къщата.Продай я и разделете приходите.
Не. Ти ме предаваш! Не смяташ, че имам кураж!
Имаш, кураж, Оливър!
Виж. Уважавам те. Ти си професионалист. Аз също.
Като професионалист и приятел, ти казвам, по един или друг начин,...
ще загубиш. Откажи се.
Разбирам какво казваш.
Уволнен си!
Добре, някои от ястията са нови.
Някои, сигурна съм, вече сте опитвали.
Но, те са моите любими ястия, както вие сте любимите ми клиенти.
Здравей скъпа, съжалявам, че закъснях.
Няма да сядам близко до някого, защото съм малко настинал.
Айде, отивам да се изпикая, в рибената чорба.
Оливър, тези хора са ми клиенти. Ти ми пречиш на бизнеса!
Имам кулинарен критик от "Поуст".
Всичко ли е наред?
Никога не бих те унизила така.
- Не си екипирана за такава дейост.
Тръгваш си толкова рано, скъпа?
Спора им явно се разраства.
Не знам, дали трябва да си ходим, но със сигурност предлагам, да пропуснем рибената чорба.
Не!
Какво...? Какво, правиш?
Какво правиш?
Виждате ли какво прави? Видяхте ли това?
Излез от колата, скъпи.
Ще трябва да ме убиеш.
Сериозно, Оливър.
Нямаш смелост!
Хайде! Хайде!
Това е абсурдно!
Добре, ръкавиците са хвърлени!
Виж, не искам да правя сцени.
Имам предвид, аз също живея в този квартал.
Но ръкавиците са хвърлени!
Страхливка!
Гостите ти, щяха да харесат това.
Очаквах малко повече, въображение от теб.
Изглежда, аз ще почистя.
Не, статуйките!
Ти ги обичаш, колкото и аз.
- Повече.
Да не си докоснала това.
Какво правиш?
Дай ми го!
- Пусни го!
Дай го!
Лека нощ.
Бени?
Бени!
До тогава си беше обикновен развод.
малко натъртвания, няколко счупени чинии, пикане в храната.
Но, смятам, че ще ти трябва питие, за следващата част от историята.
Има две дилеми, които тормозят човека.
Как да задържиш, някой който иска да си отиде.
И как да разкараш, някого който не иска да си отиде.
Трябва да поговорим. 21:00 в трапезарията.
Г- н Оливър Роуз, ще присъства.
Отворих едно наистина старо.
Изглеждаш прекрасно.
Чувствам се чудесно.
- И аз също.
Слуховете за Лараби са доста добри, днес.
Бях изненадан, щастливо изненадан, от поканата ти.
Благодаря за виното. Надявам се не е отровно.
Аз пък за това.
Доста се поскарахме, Оливър.
- Да.
Искам отново нормален живот.
- Аз също, Барбара.
Стоейки тук, е трудно... да повярвам, че не можем да бъдем щастливи.
Можем... само, че не заедно.
Искам да те помоля за последно да напуснеш.
Не мога. Няма.
Искарваш толкова много пари, Оливър.
Можеш да купиш друга, и да я обзаведеш със всичко.
Освен с теб.
Може да ти е трудно да повярваш, но все още те обичам.
Все още...
...те искам.
И за мен е трудно да повярвам.
- Тудно ти е да повярваш, че аз не те желая.
Е,... да имам проблем с това.
Сматам, че съм добър човек, докато...
Какво можем да направим, за да оправим нещата?
Не зная.
- Кажи ми.
Не мога.
- Моля те.
Не зная.
- Моля те кажи ми. Моля?
Просто ми кажи.
- Престани!
Предполагам, не искаш да говорим за това.
Не, не желая.
Ако не се изнесеш незабавно, не знаеш до къде мога да стигна.
До къде? Кажи ми?
Бяхме ужасни един към друг, но все още не бяхме направили едно нещо.
Не преминахме границата, от която няма връщане назад.
Аз го направих.
- Не съм убеден.
Никой, който готви рулца така, не може да бъде толкова лош.
Това зависи откакво са сготвени.
Бау!
Бени?
Хубаво куче до последната хапка.
Проклета да си!
Боже!
Ще ти дам полилейя.
Барбара?
По дяволите!
Не можеш да се измъкнеш! Ще те намеря скъпа!
Познавам на пръсти къщата!
Къде по дяволите е тя?
Предполагам, че сега съм отгоре, и сега си безпомощна.
Мога да направя каквото си поискам.
Спри! Сериозно! Спри!
О, Боже. Миришеш толкова възбуждащо.
Не говори!
Не говори, Оливър...
Искам да приветствам плешивия отмъстител. Моля те.
Не си го наричала така от години.
О, Барбара!
О, Да!
О, Боже!
Беше ли ти толкова хубаво, колкото и на мен?
О, Какво става?
Съжалявам.
Помислих, че е Барбара.
Г- н Роуз, какво става тук? Добре ли сте?
Аз... съм добре. Добре.
Слушай, Сюзън...
В момента съм зает. Наистина не мога да говоря.
Нека те изпратя.
Г- жа Роуз, добре ли е?
- Да, добре е.
Къде е? Добре ли е? Сигурен ли сте, че е добре?
Барбара. Сюзън е тук!
Иска да знае дали си добре.
- Никога не съм била по-добре.
Мерси, че се отби, Сюзън.
Излезте с мен, г-н Роуз.
Да вървим.
Чакай, забравих нещо.
Какво?
Барбара.
- Не!
Г- н Роуз. Г-н Роуз.
О, не!
О, Боже. Г-жо Роуз!
- Само ти...
...можеш...
...можеш...
Какво по дяволите е това?
Здрасти.
Имам изненада за теб.
Ти си простак.
Знаеш ли какво ще ти кажа.
Кажи, че е моя...
и можеш да имаш всичко в тази къща.
Добре.
Моя е.
Барбара.
Брабара, съжалявам, добре ли си?
Виж ти.
С удоволствие бих ти помогнал, в замяна на къщата.
Не.
Моля те, не чупи теракота, като паднеш.
Така е по-добре.
Ще те спася, независимо дали искаш или не.
Така няма да стане.
Твърде е тежко. Ще те повлече.
Стана.
Замалко.
Мисля, че мога да разлюлея този край към терасата.
Спри! Спри!
- Какво?
Разхлабих винтовете. Щях да го пусна върху теб.
О, хитро.
Гавин!
Гавин...
- Сюзън, поне ме остави да спра колата първо.
Слава богу, че си тук! Не мислех, че ще пристигнеш!
Те са вътре. Полудяли са.
Мисля, че вече, няма причини да се лъжем.
Мисля, че всичко това се случи... Винаги съм те обичал.
Зная.
И въпреки всичко...
...и ти ме обичаш, нали?
Ще вдигнеш, нали?
Не?
- Не. Добре, влизаме.
Гавин!
- Гавин!
Гавин! Вземи стълба!
- Добре!
Знаех си, че всичко ще бъде наред.
Гавин!
Ще се справим. Виждаш ли тези две жици?
Да.
Всяка, може да издържи, поне 100 килограма.
Идваме!
Боже мой! Те са мъртви!
Каква история, а?
Каква е поуката?
Не всеки може да се ожени за всеки.
Не зная.
- А може би е това:
цивилозования развод, не се поддава на правилата.
Може би, заради всичко това станах твърде голям традиционалист.
Може би, защото не е естествено, да си женен за някого цял живот.
Родителите ми го направиха.
63 години заедно.
Малко от тях бяха добри!
Така че, ето какво.
Можем да започнем.
Когато става въпрос за жена ти...
...ще те посъветвам, да бъдеш по- разбран по въпроса за нощното напикаване.
Най-важното е да те прекараме през това, колкото се може по-бързо.
За да можеш да започнеш наново живота си.
Става ли?
Или...
...може да станеш...
...да си отидеш вкъщи...
...и да опиташ да намериш, някаква частичка...
...от това което си обичал някога в нея.
Това е твоя живот.
Помисли си.
Здравей, как си? Прибирам се вкъщи. Обичам те. Чао.
kofu@mail.bg