The War Of The Roses (1989) (WarOfTheRoses_CD1_by_kofucii.srt) Свали субтитрите
Майкъл Дъглас
Катлийн Търнър
Дани ДеВито
KOFUCII ПРЕДСТАВЯ
ВОЙНАТА НА СЕМЕЙСТВО РОУЗ
Имаш ли някакви разумни причини да искаш развод?
Извинявай.
Синусите ми са много чувствителни към дразнение.
През последните пет месеца,
мисля, че дишах и с двете ноздри свободно, само около седмица.
Трябва да си запаля. Направо ще ме убие.
Не съм пушил от 13 години.
Пазя последната цигара от последния си пакет.
Казах си, че ако не изпуша тази цигара
никога няма да пропуша, и точка.
13 години пазя тази цигара.
Ето.
Имам си тази малка кутийка, за нея.
Виждаш ли?
13 години.
И тогава, през един четвъртък следобяд...
Барбара, дойде да ме види.
И когато си тръгна...
Знаеш къде съм, ако си промениш мнението.
Барбара и Оливър Роуз.
чувал си всичко за тях, освен това което криехме от вестниците.
Мисля, че трябва да чуеш историята. Може да е от значение за теб.
Още не съм пуснал часовника.
Таксата ми е $450 на час.
Когато човек който прави $450 на час, иска да ти каже нещо безплатно,
трябва да го изслушаш.
Те се запознаха... чудесно.
И те са съгласни с това.
Но, както го виждам аз, горките те, нямаха шанс.
Беше последния ден от сезона в Нанткет.
Последните туристи напускаха острова.
Следващия експонат е, изящна японска резба, около 1700.
Рядък релев на богинята Шинто, с много орнаменти.
Сложността на ориента...
- Десет долара!
$10 от нетърпеливия младеж с сивото палто.
Чух ли 15?
-11.
$11. Дами и господа, чувам ли 15?
-20.
- $20. Имаме 20.
ЧУвам ли 25, за този невероятен експонат?
- $30.
-31.
31. Добре, имаме 31. Това ли е последната оферта?
Дами и господа, 31 веднъж...
-40. $40. Чувам ли 45?
50.
-50, имаме 50. Чувам ли 60?
$50, веднъж. Два пъти.
Продадено... на хубавата дама с белия пуловер.
Знаеш ли колко струва?
- Няма значение. Не продавам.
$250.
Изглежда имам хубав вкус.
Трябва да хвана последния, ферибот.
Почакай. Нека аз го нося. Ето. Сложи това.
Обичам дъжда.
- Боже и аз го обичам.
Знам какво си мислиш. Харвард! Но взех стипендия.
Не съм богат, просто съм гений.
Има ти?
- Не съм богат или гений.
Къде ще учиш? Мадисън. Имам стипендия. Спортна.
Не знам. Тялото ми доста наедря.
Изглежда като,...
Като махало- колкото си по-висок, толква по-бавно се движи.
Вече не мога да подскачам както преди. Но пък добре се разтягам.
Ще изпусна ферибота!
Благодаря, че ме изпрати.
- Чакай, чакай как се казваш?
Барбара!
Барбара!
Пачакай! Имам чудесна идея!
Съжалявам! Съжалявам!
Никога, никога не се извинявай за множествен оргазъм.
Честно не знаех, какво е.
Благословена да си!
Ако свършим заедно...
...това ще бъде най-романтичния ден в живота ми.
А ако не,
тогава ще съм пълна уличница.
Това ще разказваме на внуците си.
Това е завръщането на плешивия отмъстител!
Добре, това е шестия път. Сега го изключи, скъпа.
Честита коледа, Бърд.
Скъпа, върни ми документите.
- Кажи моля.
Моля.
- Не.
Къде са?
- Не са в мен.
Добър опит.
- Благодаря.
Здрасти. Мама е вкъщи!
Елате тук.
Качваме се.
Хайде.
Добре.
- Здрасти скъпа.
Сега отиди на онзи стол. Ясно?
Тогава ти отиди на онзи.
Зеления е за теб.
- Благодаря.
А червения за теб.
Не е добра идея да им даваш сладки.
- О, не. Добра е.
Четох, че даца които са лишени от сладки и бонбони,
биват обсебени от тях, и затлъстяват.
А, тези които ги ядат постоянно, си остават нормални.
И... ето.
Да бъдеш келнер на бъдни вечер, е много хубаво.
Какво мислите момчета?
- Супер.
Добре.
Трябва д аго сложа на дървото. Джош, гледай.
Какво мислиш?
Ще се науча.
Нека излезем да се поразходим.
- Трябва да приключа с това.
Само за малко. Хайде.
- Навън е клинч. Вали сняг.
Да, и все още искам да се поразходим.
Защо?
Къде отиваме?
- Само до ъгъла.
Барбара, трябва да работя. Не мога да се мотам тука в снега.
ДОбре на ъгъла сме. Какво искаш сега? Да се върнем?
Искам да се поразходим с колата ти.
- Нямам кола.
Взела си ми Морган?
- Да!
Не мога да повярвам! Морган!
Брата на готвача, я донесъл от Англия.
- Има малко ръжда. Ще се оправи.
Как плати?
- Подарък е. Използвах мои пари.
Твоите пари, са наши пари. Можем ли да си го позволим?
Ти ще преуспееш, това може да е последната ни възможност да се тревожим за пари.
Хайде. Качвай се. Воляна е от дясно.
Щастлив ли си?
- Повече от щастлив. Много повече.
Аз съм женен.
Звучи като приказка, нали?
И беше.
Баща ми казваше: Има четири неща които показват какъв е мъжа.
"Къщата му, колата му, жена му, и обувките му."
Оливър, нямаше все още къща, но със сигурност се издигаше.
Беше във фирмата само от шест месеца
когато реши да покани младшите партньори на вечеря у тях.
Имаше планове за бъдещето.
И аз.
Каква нощ!
Елке, чакай!
Ще вечеряме със стари хора, това да е затворено.
Къде беше? Ела!
- Оливър това е Елке.
Елке, това е Оливър.
- Здрасти.
Хайде. Хайде.
На Оливър и Гавин,
за добре свършената работа, за Кентъки срещу мините Брунсиук.
Чуйте, чуйте!
Долу мъката!
- Благодаря.
Нямаше да се справя без теб Оливър.
Този човек има лице, в което съдебните заседатели вярват.
Гавин каза на главния прокурор, че ако не може да улегне
ще трябва да забрави за следващите избори.
Е, наздраве.
Лека нощ, мамо.
- Лека нощ, скъпи.
Мамо?
- Да?
Може ли да си взема още малко десерт?
Добре, време е за лягане.
Изглежда, че не.
- Целувка..целувка.
Целунете тате.
Лека нощ, съкровище.
- Лека нощ.
Лека нощ, приятелче.
- Лека нощ, тате.
Сладки сънища.
И аз бях закръгленичък, както малък.
Да ядем.
- Да.
О, боже!
Какъв е този вкус?
Не ми казвай. Нека позная...
Ябълки?
- Направила си нещо с ябълки.
Не, освен ако нямаш предвид, печени ябълки.
- Сливи?
Не, чакай... Много интересен вкус...
Стафиди!
- Не, са круши.
Пресни смокини, с малко коняк.
Смокини! Никога нямаше да ми хрумне!
- Никога не бих се досетил.
Страхотно е, нали Елке?
- Мда.
Невероятно е.
Г- жо Маршъл, още вино?
- Да, моля.
Кристала Ви е чудесен.
- Благодаря.
Не е Уотърфорд.
- Бекард.
Значи, явно плащаме на асистентите си твърде много.
Всъщност, взехме ги на доста разумна цена.
- Това,това е доста интерсна история.
Защо не им я разкажеш, Барб?
Ами... бяхме в Париж...
Беше петата ни годишнина.
И обядвахме на едно прекрасно местенце, наречена Па-де Крисон.
Пие де Кошон.
- Благодаря.
Мотаехме се наоколо и стигнахме до
Рю де Парадис.
Където Бакард имат завод и музей.
Не знаех за това, преди да срещна Оливър.
Майка ми си купуваше чашите от А&П.
Сещате се, от тези с закичените цветя които постоянно падаха.
Винаги бяха жълти, помните ли?
Както и да е, бяхме в една огромна зала пълна с всичо правено то Бакард.
Поле от кристал. Беше толкова хубаво.
Имам предвид, почувствах се...
неописуемо.
И изведнъж, дочухме от съседната зала, трошене на стъкло.
Погледнах към Оливър и той към мен, и тогава... о...не,
Преди това, беше онази голяма черна лимузина.
Сега, това е важно, Преди лимузината...
За да посъкратим историята, една двойка бяха поръчали дизайн за годишнината си.
Когато е станал готов, те се развели.
Жената била строшила своята половина...
и аз, обедих съпруга да ни продаде, другата евтино, само за да я ядоса.
И... това е история с Бакард-а.
Е, смятам, че всики си прекарахме страхотно, нали?
- Да поскъсиш историята?
- Съжалявам, много я размота.
Разказвай си свои истории, другия път, щом толкова ти пука какво мислят другите.
Шибаняк!
Те са ми шефове.
- Те са шефове и на Гавин.
И не го спяха да при оная работа с краката.
Гавин не се интересува, от това да си създаде партньори. Той нама деца, а аз имам.
Искаш ли да продължим да живеем в този апартамент?
Защото не може да си купиш къща със запалата на помощник.
Поне не и къща каквато ние искаме.
Добре, пука ми какво мислят. Пука ми, ясно?
Убиий ме.
А този смях?
Това беше искрен смях.
Добре дебре, може би се престарах.
Просто се опитвах, да пораздвижа нещата.
Боже, надявам се, да не са забелязали, какъв съм идиот.
Не би им хрумнало.
Скъпи, собственици...
обожавам къщата ви.
Ако някога решите да продавате, моля да ми се обадите.
Барбара Роуз.
Мамо, ще закъснея за тренировка.
Правиш го от година, и никой не се е обадил.
Това е страхотна къща. Обожавам тази къща.
Това е загуба на време.
Обзалагам се, че ще имам тази къща. На пет долара.
Пет долара.
Боже...
Здравейте.
- О, просто оставях бележка.
Колко мило. Моля, няма ли да влезете?
Добре.
Не помня да сме се срещали.
Барбара Роуз.
- Аз съм Морийн.
Не си спомням майка, да ви е споменавала, но тя имаше толкова много приятели.
Много съжалявам.
Благодаря. Почина спокойно.
Какво да правя с тази стара къща?
Не желая да я обявя за продан, и само да ми се моткат тука, някакви непознати.
Само ако можех да намеря, някой който обича това място, както майка ми.
Това в по-важно за мен, отколкото парите.
Да знаете, някой който може да е заинтересован?
Може ли да се качим, и да си изберем стаи?
- Правете каквото искате, къщата наша.
Не се безпокой. Ще се справим заедно.
Просто се чувствам, малко странно.
Имам предвид, тази къща е толкова хубава...
и ние живеем тук.
Такива ли сме ние? Това аз ли съм?
Ще се върна рано.
- Къде отиваш?
На работа. Не ми се иска, но някой трябва да плати за всичко това.
Събота е.
- Хайде, де. Днес е страхотен ден.
На теб ти се пада забавната част.
Първо кухнята.
Всичко се подреждаше идеално за семейство Роуз.
Нека се поправя.
Сем. Роуз пасваше идеално към всичко.
През следващите 6 години, Оливър се уреди, стана младши партньор.
Децата отслабнаха 30-40 килца.
А Бабара работеше по седем дена в седмицата
за да създаде перфектния дом, за който Оливър винаги бе мечтал.
Никак не лесна задача за момиче което като малко е пиело млякото
си от чаши резбовани с жълти цветенца.
Имаше хиляди възможности... и тя пробва всяка от тях.
Поднови всички маси, съвсем сама.
Отне и 6 месеца да нареди пода както трябва.
Стотици недели за да открие перфектните фигурки и чинии
които да сложи на камината.
Когато работиш толкова усилено над нещо
все трябва да приключиш и да се изправиш пред ужасния въпрос:
"Какво остана за правене?"
Работиш ли?
- Да. Важно ли е?
Да. Надявам се.
Стефани Маиес се обади да ти благодари за вечерята миналата нощ.
Каза, че манджата ми била толкова хубава, че трябва да работя с това.
И затова я питах, дали наистина го мисли, и тя каза "да".
затова и пратих малко и спечелих 35 долара.
Почти бях забравила, какво е да изкарваш пари.
Продала си дроб, на приятелите ни?
- Тя ми плати, Оливър.
Почувствах го, някак си, по-различно от парите от чекове.
Накара ме да се чувствам... да си заменя Волвото, с едно от тези
4 скорости голями неща с огромни гуми и с двигател 200 конски сили.
Така че, си купих. Ще си го прибера утре.
Много ти благодаря, че ми каза.
И смяташ, че имаш нужда от това? Имам предвид, че волвото беше хубав кола.
Ще го платя със собствени пари.
- Колко струва?
Добре де, знам, че беше лудост, но просто... го исках.
25,000$
Е, тогава трябва да продадеш само още 400 кила дроб.
Може би. Може би ще започна бизнес.
Но ако не искаш...
- Не, не, не. Направи го.
Направи го.
Ще го направя.
Чакай малко. Не разбирам. Какъв е...
какъв е смисъла?
Казах ти, ще се справя.
Точно така, и понеже не видях напредък, отидох при Ед и уредих интервю.
Сама щях да се справя.
- Да, но понякога имаш нужда от малък тласък.
Всички имаме нужада понякога от малък тласък.
Съгласихме се, че ако ще правиш тая работа с дроба,
ще ни трябва някой да се грижи за къщата, нали?
Точно така, Оливър. Точно така.
О, стига, да не спорим, става ли? Само си помисли за секунда!
Ако не искаш да интервюираш г- жата, ще я върна обратно.
Просто се опитвам, да направя живота ти по-лесен.
Просто, мисълта за непознат живеещ в къщата ми, ми изглежда странна, разбираш ли?
Нямам предвид само за нас, но и за теб.
Но предполагам, че го правиш през цялото време.
- Не, не.
Правя го само защото ми трябва покрив над главата и малко пари.
Също така посещавам лекции в "Уилям и Мери" колеж.
Но това, намя да повлияе на задълженията ми.
- Ами...
- Страхотно, радвам се за теб. Наистина.
Значи получавам работата?
- Въпроса е, че не ми трябва прислужница която да живее тук.
Това беше предложение на съпруга ми.
Сама отгледах две деца, и сега те са на път да влязат в колежа.
И двете бяха прети в Харвард.
- Това също е добър университет.
Благодаря.
Така че, в къщи ще бъдем само Оливър и аз.
Въпреки че, започвам собствена кариера.
Но да си го признаем, нямам нужда да работя за пари.
И това не ме прави една от онези жени, омъжени за преуспял съпруг
и отдали живота си на него и децата си...
и впоследствие, понеже децата им ги напускат, нуждаещи се да, си припомнят, че са хора,
като учат фотография или отварят галерия
или в отдел дизайн, в офиса на съпруга си.
Имам страхотна къща обзаведена с прекрасни неща.
Сама я обзаведох. Свърших страхотна работа.
Не че съм, роб на материалното. Не.
Но съм горда, от това което направих
въпреки че, някои хора намират живота ми отвратителен. Доста силно казано.
Не, не казвам, че много хора ще уважат избора който направих,
освен жените. Жените като мен.
Но не ме интересува какво си мислят.
Това което искам да кажа Сюзън, е че нямам нужда от прислужница.
Е... благодаря за интервюто, и успех, нека Бог ви благослови.
Искам да разбереш,
че ако те наема, живота ми най-вероятно ще се промени.
Ти ще бъдеш новия елмент в тази къща.
Е...
Нека ти покажа къде е твоята стая.
Ей, Бени. Тъпо куче.
Да видим, дали ще се хване пак.
Ой, Бени, Бени.
Кой е най-доброто момче? Колко го обичаме.
Къщата на сем. Роуз.
Сюзан, за мен ли е?
- За Джош е.
Очакваш обаждане ли?
- Джейсън Лараби, каза, че ще потвърди за обяд.
Опитвам се да го привлека като клиент.
Говори се, че ще влезе в кабинета. Надявам се да звънне.
Ще звънне.
Успя ли да погледнеш онзи договор, за мен.
Какъв договор?
- За обяда в консулството който организирам.
Не, но ще го прегледам през уикенда.
- Добре.
Не, не е добре.
Трябва да подпиша утре. Дадох ти го още миналата седмица.
Ще го прегледам веднага.
- Не, не се притеснявай.
Донеси го.
Добре.
Какво, какво има?
Муха, къде изчезна?
На хладилника.
Да не те види.
Какво ще кажеш?
Не е зле, а?
Възхищавам се на умението ти.
Ало?
Г- н Лараби, здравейте. Как сте? Не, не ,не е много късно.
Може ли да изчакате само секунда, да взема другия телефон?
Благодаря.
Да, сър, и аз го обмислям.
Не, не не. Разбира се, че не ме притеснявате.
Адвокати, ние никога не спим.
На разположение съм Ви, по 24 часа в...
Кой остави всички уреди в кухнята включени. Бръмчи та се къса.
Може да съм пуснала няколко докато чистех, знеш как става.
Имам страхотни новини.
Имам обяд с Лараби утре.
Ще се срещнем в клуба му във Филаделфия.
В ръчичките ми е.
Направо си се побъркал.
Съжалявам.
- Недей.
Винаги съм считал, че мъжете дължат извинение на жените си.
Направо си непоносим.
Е, къде е този твой договор?
Може би, ще успея да ти повиша цената.
Къде е?
Сигурен ли си за това?
- Таксата ми скача.
По-добре ме използвай, докато можеш да си го позволиш.
Не искам да го четеш.
- Нека го видя.
Хванах те, и няма да се измъкнеш.
Пусни ме.
Пусни ме!
- Пусни ме!
Боже!
Смяташ се за много силна, а?
Какво по дяволите ти става?
Ако живееш с жена от доста време, най-вероятно ще стигнеш до този въпрос.
Ако тя не ти отговори, това вече е проблем.
И когато започнат проблемите, те ти идват от най-неочаквани места.
Оливър, загази.
Сигурен съм, че фирмата ни ще Ви обслужи много добре
особено, ако слуховете са вярни.
Е, може и да има сенаторско кресло в бъдещето ми.
Със сигурност, можем да помогнем.
- Да. Келнер...
Какво има?
- Нищо. Добре съм.
Може ли още кафе, моля?
- Разбира се, сър.
Като имаме предвид, възможният Ви, сенаторски пост
няма де е лоша идея, ако поемем управлението на авоарите Ви.
Оливър?
Да не би да имаш сърдечен удар?
Извикайте бърза помощ!
- Избърши му това от брадичката!
Дръж се, Оливър!
- Звъннете на жена ми.
Справяте се отлично.
Някой е поискал дефибрилатор.
- Насам.
Как върви?
Може би, ти си единствения от когото съм по-добре.
Жена ми, ме намушка в стомаха.
Този път с пила за нокти.
Учи да бъде маникюристка.
Искарват добри пари, нали занеш?
- Опитвам се да ти намеря доктор, скъпи.
Винаги се чувстват виновни, после.
Г- н Роуз? Аз съм д-р Гордън. Това е помощника ми.
Д- р Хилърман. Г-н Лараби ни извика.
- Как са му показателите?
Ние бяхме първи.
- Идваме след малко.
Скъпа, по-полека. Не виждаш ли, че човека умира тука.
Някой обади ли се на жена ми?
- Да.
Трябва да и напиша бележка... в случай, че не дойде навреме.
Пратете го в CICU.
- Джеф, да вървим.
После си искам химикалката, обратно.
Жена ми, тук ли е?
- Не мисля.
Трябва ми кръвна картина.
Трябва да изпиеш малко барий. Ще ти хареса. Има вкус на мента.
Няма нищо по-важно от...
Има спешно обаждане за вас
Ало?
О, боже!
О, Боже мой! Добре! Тръгвам веднага!
Съпруга ми, е получил сърдечен удар.
- Майка ми също получи такъв.
Не, се безпокойте, банкета ще стане чудесен. Всичко ще бъде страхотно.
Рентгена показа артериално разкъсване. Познато като хитална херния.
Ето тук.
Симптомите на болката, са същите като при ангина.
Стрес, кафе, пикантни храни, газ.
Нервните ви окончания са раздразнени. Не е приятно, не не е и фатално.
Може ли да се получи тази хитална херния, да кажем...
ако ви стиснат, между краката на някого?
Не.
Значи няма да умра?
- Някой ден, но не и днес.
Благодаря.
Може, да почакате тук.
- Благодаря.
Оливър! Ти си жив!
Да, било нещо друго. Не беше сърцето, а разкъсване.
Ти си жив!
И какво ще правиш?
- Ще изчакам Барбара, да ме вземе.
Ще почакам с теб.
- Добре.
Мислиш ли, че можем да накараме сестрата да донесе малко пиячка?
Трябва да дойде всеки момент.
- Да.
Малко е задушно тука.
Взех достатъчно пиячка, за цялото пътуване.
- Благодаря.
Не се сетих, дали искаш и водка, затова ти взех, за всеки случай.
Благодаря ти, Гавин.
Наздраве.
- Наздраве.
Всички тези съдби там, навън...
Хора, които никога няма да се срещнат... неща които няма да преживеем.
Не можем да знаем.
Човек, знае какво го очаква...
Но всъщност не знае.
- Не знае.
Точно смяташ, че знаеш какво става,
когато, изненада! Идва ти изведнъж, из от зад.
Защо смяташ, че Барбара не дойде в болницата?
Не знам, сигурно има основателна причина.
Здрасти Бени, Ела насам, съкровище.
Къде са всички?
Предполагам, че само на теб ти пука за мен, в това семейство.
Оливър!
Не знаеш колко се радвам, че те виждам!
Не дойде в болницата.
- Не.
Не. Обадих се и...
ами, всичко изглежда беше наред.
Просто... просто не исках да те безпокоя.
Да ме безпокоиш? Не бях зает особено, само умирах.
Оливър! Не умираше.
Даже не се обади.
- Обадих се. Говорих с някого там.
Не и с мен.
- Говорих със сестрата и...
тя каза, че не умираш.
Е, аз смятах, че умирам.
Написах ти бележка, в случай, че не успееш да дойдеш навреме.
Не мога да ти разчитам почерка.
Бях напът към интензивното, измъчван от адски болки.
Пише:
"Любов моя, когато получиш това, може вече да съм мъртав,
живота ми беше... хубав.
Изпълнен... много над надеждите ми".
"Всичко което съм... и което имам... оставям на теб,
ти ми даде кураж,да надмина себе си...
...силата да..."
О, тук получих спазъм.
Немога да го разчета, но на следващия ред пише:
"Лежа тук, чувствайки как живота ми ме напуска,
Виждам лицето ти...
...ще те помня във вечността.
Храня те в душата си.
Благодаря на милостивия Бог, за теб."
Нямах сила, да го подпиша.
Сигурна съм... че те...
щяха да ми кажат от кого е.
Не мога да повярвам, че не ни се обади в училище, мамо.
Не виждах смисъл, да ви безпокоя, като нямаше за какво.
Майка ВИ, не искаше да безпокои никого.
Въпреки това, трябваше да се обадиш.
Трябваше.
Сигурна съм, че майка Ви, не е искала да ви безпокои, безпричинно.
Важното е, че баща Ви е жив.
Винаги сме били семейство, което си споделя.
Ако нещо важно се случи с нягоко, всички трябва да знаят.
Това е правилото.
Какво става?
- Много съм разстроена.
Три часа сутринта е, изключи телевизора.
Не бях сигурна, защо не отидох в болницата, но сега зная.
Нека просто забравим за днес, става ли?
Добре.
Щях да отида в болницата, но знаех, че си добре.
Защото никога не съм смятала, че нещо ужасно може да се случи в семейството.
Точно стигнах до магистралата,
и изведнъж почувствах, че ти беше мъртав.
И разбрах, какво ще бъде, да остана сама в тази къща,
и да те няма в живота ми.
Просто се уплаших, и отбих.
Е, няма от какво повече, да се плашиш.
Уплаших се, понеже се почувствах щастлива.
Почувства се щастлива, защото съм умрял?
Бях щастлива, защото бях свободна.
Сякаш камъка на шията ми изчезна.
Камъка на шията ти, изчезнал?
- Да.
И как трябва да реагирам? Казваш ми, че ти се иска да бях умрял.
Мяисля, че беше важно.
Мисля, че ми дължиш извинение, Барбара.
Ако имаш да кажеш нещо, бих искал да го чуя.
Искам развод.
Не, не искаш.
Не може.
Много мислих за това.
Наистина, не искам да бъда женена за теб повече.
Защо искаш развод?
Направил ли съм нещо? Или не съм направил?
Не мога да го определя, Оливър.
Ами, опитай!
- Не искам да опитвам!
Някой друг ли има? Друг мъж?
Не.
Жена?
- Иска ти се.
Аз би трябвало да искам развод!
Бях откаран в болницата, страдайки от ...
Разстройство.
О, такъв си експерт, да ме правиш да идиот.
Добре, добре, съжалявам.
Аз съм лош човек, нека просто ме обвиним за всичко.
Не. Не. Мисля, че трябва...
Че ми длъжиш...
...след всичките тези години, солиден брак, основателна причина.
Скъсвах си задника от бачкане, за да ти осигуря хубав живот,
и ти ми дължиш причина, която има смилъл.
Да я чуя! Хайде! Да я чуя!
Защото...
...когато те гледам как ядеш...
...когато спиш...
...когато те погледна посреднощ,
...просто искам да ти разбия главата.
Хайде давай! Разбий ми главата!
Следващия път... ще ти отвърна.
И по-добре си намери някой адски добър адвокат!
Най-добрия който можеш да намериш за парите си.
Какво иска?
- Права над децата.
Винаги съм се грижил за децата си.
И след година те ще навършат 18, което е добре за теб.
- Ами издръжка?
- Въпреки съвета ми, тя отказа да иска издръжка.
Изкарвам пари от бизнеса си. Имам много поръчки. Мога да се издържам сама.
Е, голям съм късметлия.
Клиентката ми, е повече от справедлива, г-н Роуз.
Тя се отказва от издръжката, и ще се откаже от правата си към вашата правна практика,
в замяна на къщата и цялото и съдържание, освен крема ви за бръснене и...
...дрехите му?
Всичко което постигнах отиде в тази къща.
- Аз я открих.
Всеки мебел е там защото аз го сложих там. Това е моята къща.
Ако клиентката Ви, е приключила с глупостите, и обяснете
че съпругата, не взима автоматично къщата.
Смятах, че сте и казали, че тя получава всичко.
Казал съм и какво?
- Да.
Ето го.
Цитирам: "Моя любов,
когато ти..."
Боже какъв почерк.
"Когато получих това, може да съм "заминал",
Дрън, дрън, дрън,
"Всичко което съм, и притежавам, оставям на теб."
Вие ли написахте това, г- н Роуз?
Извини ме, г-н Търмонт, ти дребен, гнусен червей,
може ли да поговоря насаме с жена си?
Разбира се.
Ако това е "кой е по-по-подъл" състезание, печелиш.
Като му показа писмото ми,
ти падна по-долу и от куцо пиле,
на дъното на някоя пумия.
Може би щях да ти оставя къщата, но сега...
никога няма да я притежаваш.
Никога няма да я вземеш!
Разбра ли?
Никога няма да плучиш къщата!
Ще видим!
- Да... ще видим.
Не трябваше да ти показвам писмото.
Скъпо момиче, когато всичко това приключи
ще гледаш на този ден, като на един от най-прекрасните ти моменти.
Как ще наречеш 500 адвоката на дъното?
Идеално начало.
Преди харесвах, такива вицове.
Сега гледам на тях, като на простата истина.
Адвокати...
Ало?
Скъпа, не мога да говоря точно сега, с клиент съм.
Обичам те, липсваш ми, искам те...чао!
Наскоро се ожених.
Което беше последното нещо, която смятах, че ще направя, след като видях какво стана с тях.
Когато става въпрос за жени... се надявам, че съм станал по-добър човек.
Знам, че съм по-добър адвокат, когато стане въпрос за разводи.
Никога няма да повторя грешката, която направих с Оливър.
Нека се концентрираме, върху най-належащото.
Тя иска къщата. Ти искаш къщата.
Аз съм този, който живее в хотел.
- Не задълго.
Тя твърди, че е намерила къщата.
- Тя я откри, нали?
Да, но не е в това въпроса. Тя твърди, че я е направила такава, каквато е. А не е.
Не, че броя, но ако броях, щеше да е 83 на 6 за мен.
От всички наистина... хубави неща.
Тези прекраси порцеланови кучета,
всъщност аз намеих повечето. И чергите,
А печката? Тя нямаше да я купи, ако не я бях накарал.
Обувки. Това може да купува тя.
Трябваше да сложа рафтове в килера, иначе щяха да се въргалят навсякъде.
Ето. Ще ти хареса.
Граждански кодекс, 16-9-0-4, параграф В.
Веднъж го използвах за развода на братовчед ми Паули. Загубеняк.
Чети.
"Според алинеи 1-ва и 2-ра от параграфа..."
Ето. Поглдни тук: "Двойки които се развеждат...
"Двойки, които се развеждат, но не споделят едно легло или маса,
трябва да се считат, за разделени,
дори, когато се помещават под един покрив..."
Дори, когато се помещават, под един покрив.
Да, закона е направен заради бедните,
които не са могли да си позволят, отделни жилища. Но ние можем да го използваме.
Значи мога, да се върна вкъщи?
- Ако развода ти е подаден в съда,
това ще значи, че си наблюдаваш собствеността. И, също ще можеш да я следиш,да не продаде имота.
Мога да я убедя, ще я хвана натясно в къщата.
Не, Оливър, даже не я поглеждай. Избягвай я.
Жените, могат да бъдат, много по-зли отколкото си мислим.
Ниокга не я подценявай. Не говори с нея.
Не, не, не. Няма. Не се безпокой за мен.
Гавин... благодаря ти.
- Няма нищо.
Добре върви. Върви си в къщи.
Това е най-глупавото нещо, което си правил. - Второто по глупост.
Не, можеш да останеш тук!
- Закона казва, че мога.
Параграф 16-9-0-4, секция В.
Прегледай го, тиквичке.
Добре мамо, ти си.
Нека видя това.