Heaven's Pond (2003) Свали субтитрите
Тара Райд
Джулиън, вземаш ли този мъж за свой съпруг...
...да го обичаш и почиташ...
...в добро и лошо, в богатство и бедност...
...в болест и здраве, докато смъртта ви раздели?
- Да.
Мич, повтаряй след мен. С този пръстен, аз се венчавам за теб.
Разменихте пръстени и сватбени обети..
По силата, дадена ми от щата, пред Господ и тези свидетели...
...ви обявявам за съпруг и съпруга.
Благодаря на майката на Джулиън, Кейт и съпругът й Чарли, за това прекрасно тържество.
Искам да благодаря и на моят баща, който не можа да присъства.
Винаги е казвал, че за да се оженя трябва да съм излизал поне година с жената.
В този случай ще направя огромно изключение.
Искам да благодаря и на камионът си, че не работи през повечето време.
Че ме накара да се кача на автобуса онази вечер и да срещна Джулиън.
И най-накрая искам да благодаря на съпругата си, че заключи сърцето ми и изхвърли ключа.
Наздраве.
Скъпа, сигурна ли си, че го искаш?
- Да, мамо, сигурна съм.
Пази се и те искам тук за рожденият ми ден.
- Ще се видим след 2 седмици. Довиждане.
Махни ме от тук.
- Слушам, г-жо.
'РАЙСКОТО ЕЗЕРО'
Най-накрая свободни.
Сам сами две седмици.
- Успяхме.
Сега можем да го правим когато си пожелаем.
Как откри това място?
- Бях на екскурзия с баща ми преди около година.
Има ли течаща вода там?
- Не.
Телевизор?
- Не.
Няма електричество, интернет, телефон? Как изобщо ме доведе тук?
Мич, искам приключение. Трябва да се махна от тук.
Аз не звуча така.
- Обичам авантюристичният ти дух.
Ще се справя. Две седмици са предостатъчно.
Или може би три?
- Две седмици.
Не си чула добре, казах 3 седмици.
- Две седмици, Мич.
Ето го.
Заповядай на борда.
- Безопасно ли е?
Лодката? Разбира се.
Знаеш, че никога няма да позволя да ти се случи нещо.
Още от малки баща ми все ни водеше на подобни места.
Независимо къде живеехме, винаги бяхме близо до горите.
Братята ми и аз прекарвахме часове в игри. Хубаво беше.
Аз веднъж се загубих.
- Това беше забавната част.
Ти си луд.
Трябва да се обадя на мама, сигурно вече се е притеснила.
Какво има?
- Ти каза, че тук има обхват, нали?
Да, казах ми, че има.
- Ама няма.
Искаш ли да се връщаме?
- Не, ти нали каза, че ще е приключение?
Да, но майка ти няма ли да полудее?
Какви са тези?
- Стара традиция.
Ловците са ги използвали за да отбелязват колко нощи са прекарали тук и колко дивеч с убили.
"Ударихме елен, бяхме двамина, ще се върнем догодина. С.Р и Дж. Р. '82". Поетично.
Мога да пооправя малко.
- Не ти ли харесва?
Не, страхотно е. Толкова е грубовато.
Ще спазим традицията.
- Добре. Трябва да взема някои неща от камиона.
Ударих се.
- Добре ли си?
Пръстчето ми.
Сега по-добре ли е?
- Не.
А сега?
Няма ли ефект?
Искам да прекарам остатъка от живота си с теб.
Едва ли чу.
Добро утро, поспаланке.
Имаме юбилей. Вторият ни ден. Как искаш да го отпразнуваме?
Със закуска в леглото.
- Звучи добре.
Ще се обадя на рецепцията.
Скъпа, тече ли?
- Да.
А сега?
- Да.
А сега?
Поправяш или правиш дупката по-голяма?
- Струва ти се смешно, а?
Разкажи ми лагерна история.
- Тези, които знам, са доста страшни.
Не съм чак толкова страхлива.
Какво мислиш за името Джак?
Или Хюи. Малкият Хюи.
Нали сме говорили за това. Ще имаме дете някога, но не точно сега.
Знам, мислех си за някога.
Това е първото ми лято сама. Дали да завърша училище поне?
Разбира се, малкият ми Пикасо.
Дано децата ни наследят творческата ти способност. Наистина. Това е нещо много специално, скъпа.
Представи си, че сме в паралелен свят, аз още съм в училище.
Уча как се стерилизират малки котета и излизам с Антъни.
Богатият наследник.
- Ревнуваш ли? Казах го като комплимент.
Той никога не би те завел на подобно място.
- И затова ми дължиш лагерна обстановка.
Моля те, разкажи ми лагера история.
Какво ще кажеш за тази, в която двойка отива на меден месец, дълбоко в горите...
...и биват тероризирани от маниак?
- Не ми харесва.
Разкажи ми за принц, който спасява любимата си...
...и заживяват щастливо.
Защо не дойдеш?
Водата изглежда студена.
- Изглежда студена?
Време е да се намокриш.
Не, не искам.
- Ела тук.
Не можеш да се скриеш.
- Не искам.
Водата не е толкова студена.
- Сериозно, Мич, не искам.
Не искам да влизам във водата. Сериозно, Мич.
Моля те, Мич.
- Какво има?
Не искам гримът ми да се разтече от водата.
Добре, а защо не седнеш тук?
Не се притеснявай. Няма да се намокриш.
Ще те вържа за някой камък. Няма да отплуваш, обещавам.
Само се отпусни.
Никога повече не ме оставяй така!
- Защо си ядосана на мен. Не знаех, че ще потъне.
Не мога да плувам.
- Никога не си се научила да плуваш?
Страх ме е от водата.
- Тогава защо дойдохме тук?
Мислех, че заедно с теб мога да преодолея страха.
Не знаех, че ще ме зарежеш така.
- А защо просто не ми каза?
Не знам. Съжалявам.
И аз съжалявам. Не знаех.
Винаги заспиваш, след като свършим.
Съжалявам, не е нарочно.
Ще ме обичаш ли, ако си боядисам косата черна?
Да, предполагам.
А ако си обръсна главата?
Да, въпреки че много харесвам косата ти така.
А ако надебелея?
- Прическата ли искаш да си смениш?
Така ми харесва, но ако искаш я промени...
- Остави.
Обожавам мирисът на бузите ти.
Бих искал да мога да ги взема навсякъде със мен.
Където и да се събудя, те да са до мен. Независимо къде си ти.
Може ли да опитам?
Да, разбира се.
Хващаш тук и държиш кордата. С тази ръка отпускаш.
След това замахваш.
Не беше зле.
Навий малко.
Забелязах, че имаш сейфче.
Защо ти е?
- За защита.
Защита от кого? По средата на нищото сме.
Човек никога не знае.
Какво има вътре?
Ключовете за камиона.
Не е нищо важно.
Не съм казала, че е, просто питах.
- Стига си питала.
Мислех, че ми имаш доверие. Защо да се караме?
Джулс, излез. Искам да ти покажа нещо.
Направил си ми статив.
- За да можеш да рисуваш.
Съжалявам за одеве.
Обичаш ли ме още?
Днес може да се разходим до града.
Да си купим вестник, да хапнем в ресторант.
Нали искаше приключение?
- Да, но не си ли любопитен какво става по света?
Мястото изглежда добро.
- Пък и наистина трябва да се обадя на мама.
Градът е на повече от час път.
- Знам, но имаме предостатъчно време.
Готово.
- И какво ще стане с бедното животно?
Често малките животни не оцеляват след удара.
Добре ли си?
- Да, но трябва да си по-внимателна.
Стискаш ми китката.
Дали да започнем да мислим за прибиране?
Минаха вече 10 дни...
- Казахме, че ще останем 2 седмици.
Знам, и всичко тук е чудесно.
Само че много искам да се приберем и да започнем съвместният си живот.
Съвместният ни живот? Това вече е съвместният ни живот.
Никога не са минавали толкова дни без да говоря с мама.
Тя няма да избяга никъде.
Огледай се.
Всичко наоколо - това сме ние. Това е нашето съвместно начало.
Искам да се прибирам, Мич. Схванах това за природата, водата, земята...
...но искам да се прибирам. Да тръгваме.
Няма.
Как така?
- Не, Джулиън, не.
Не ме ли чу? Искам да се прибирам.
- Това е меден месец.
Не можем да си тръгнем преди да свърши.
Ако тръгнем сега, до довечера ще сме се прибрали. Не мисля, че...
Няма да си тръгваме.
- Какъв ти е проблема?
Когато и двамата решим, че е време тогава ще си тръгнем.
Сега си в лошо настроение. Ще ти мине.
Не разваляй всичко, защото ти липсва мама.
- Майната ти! Ти каза, че телефонът ще има обхват.
Така ми каза човекът в офиса.
Трябваше да дойда до тук и да пробвам ли? Тогава щеше ли да си доволна, принцесо?
Това място ти влияе. Преди не си се държал така.
Какво става?
- Аз съм ти съпруг, а ти си ми жена.
Не съм гадже, което можеш да размотаваш. Ако аз не си тръгна и ти няма.
Ще проверя капаните.
Съжалявам, че ти се развиках.
Не биваше да го правя.
Няма да се повтори, обещавам.
Много те обичам.
Джулс, ставай. Трябва да видиш това.
Една птица летеше в кръг и се приземи на краят на острова.
Не съм виждал птица да се държи така странно.
Виждал ли си втората ми опаковка хапчета?
- Какви хапчета?
Нали се сещаш? Хапчетата.
- Не, а трябва ли?
Отговори честно. Ти ли ги взе?
Защо да ги взимам?
По-кротко.
- Не ми казвай какво да правя.
Какво ти става?
Трябва да си вървим.
- Мислех, че вече решихме това.
Какво сме решили? Че ще стоя дук колкото ти искаш?
Не, че ще сме тук 2 седмици.
- Свършиха ми хапчетата.
Какво значи това?
- Не знаеш ли какви са хапчетата?
Не знам защо правиш такъв проблем от това?
Мога да забременя, Мич. Какво не разбираш?
Вече сме женени. Можем да си позволим риска.
И двамата искаме деца някога.
- Някога, не сега.
Не можеш да планираш всеки миг от живота си. Понякога нещата просто се случват.
Това да не е предсказание от курабийка?
Ако следвахме твоите планове, трябваше да сме вкъщи и да правим същото, като всеки друг ден.
А по плановете на майка ти, трябваше да си ветеринар и да не сме женени.
Ами моите планове? Защо не следваме тях?
- За какво говориш?
Защо не ме разбираш?
- Разбирам те.
Ти си много умно момиче, а аз говоря на много прост английски.
Ако престанеш да ме командваш и започнеш да слушаш...
Ти си ми съпруга, и дори ти не ме разбираш.
Как да ти се доверя, като не ме слушаш?
- Слушам те.
Добре, защото не си тръгваме.
Как беше водата?
Добре ли си?
- Да, ще се прибирам.
Искаш ли да ловим риба заедно?
- Все ми е тая.
Ще ти покажа специалното си движение.
Как се справям?
Ти си естествен талант. Внимавай, не носиш спасителна жилетка.
Всичко ще е наред.
Какво правиш?
Какви са тези?
Върни ми го.
- Мое е.
От къде го взе?
Евъргрийн. Там се запознах с Антъни преди години.
Знам.
Същата вечер се запознахме на автобусната спирка...
Ти си ме проследил.
Изобщо не си гонел автобуса, нали?
Какво направи след като слязох? Хвана обратният автобус?
Така си направил, нали?
А какво да направя, да дойда и да ти кажа: хей, следя те, какво ще кажеш за по един коктейл?
Поне щеше да е истината.
Красива си. Отличаваш се в тълпата. Престъпление ли е, че съм те забелязал?
Колко време си ме преследвал?
Преследвал? Господи.
Какво друго криеш там?
Мич, минаха 14 дни. Тръгвам си, дай ми ключовете.
Съжалявам. Не исках да те оставям сама на острова. Знам колко мразиш...
...да си сама. Трябваше да свърша нещо.
- Не е заради това, че съм била сама.
Можем да се справим, Джулиън.
- Не.
Как ще върви бракът ни, като не можем да се справим с 2 седмици.
Може нещата да се оправят като се приберем.
- Защо мислиш така?
Защото ще имаш повече извинения, за да си далеч от мен?
Излизаш с приятелките си и не знам къде си.
- Приятелките ми не са извинение.
Много си нестабилен.
- Млъквай.
От какво се страхуваш? Че ще ида на купон и ще срещна някой по-умен?
Млъквай!.
- Някой по-добър от теб.
Не ме блъскай.
Ти си разглезено дете, което не може да се справи с живота и иска при мама.
Нали искаше да избягаш. Направи го.
- Правя го.
Глупости! Никога не си направила нищо самостоятелно. Винаги мама е била зад рамото ти.
И ти си същата. Винаги всичко се върти около теб.
Как ли истинският ти баща е издържал толкова.
- Твоят да не е по-добър?
Защо не го покани на сватбата? От мен ли те е срам или от него?
Не изкарвай мен виновен, Джулс.
- Не ме наричай Джулс.
Защо?
- Защото Антъни ми казваше така.
Заеби Антъни.
- Направих го, и то доста пъти.
И той не заспиваше след това.
- Ще те убия.
Дай ми ключовете.
- Да не си докоснала този камион.
Ало?
- Мамо? Ало?
Шибана батерия.
Джулиън, слънцето скоро ще залезе.
Съжалявам, че ти се ядосах. Няма да се повтори.
Не искаш да си тук, когато слънцето залезе. Повярвай ми.
Джулиън, чуваш ли ме?
Ето те.
Слава Богу, че ме намери.
Ужасно съжалявам, Джулиън.
Аз също. Уплаших се.
Никога повече няма да си изпускам нервите така, обещавам.
Само не ме оставяй. Не си отивай.
Да се прибираме.
Добро утро.
Къде е лодката?
- Какво каза?
Къде е лодката, Мич?
Не знам. Може да е потънала.
Не се притеснявай, Джулс. Аз мога да плувам.
Хвана ли нещо?
- Не още.
Кажи ми, ако хванеш нещо.
Излизам за малко.
- Къде отиваш?
Трябва да свърша едно нещо.
Нищо.
Сигурна ли си, че го искаш?
Часовникът не ме оставя да спя.
Хайде.
Хайде, по дяволите.
Не прави глупости, Джулиън.
- Защо камионът не работи?
Оправи го.
Оправи шибаният камион.
Знаех, че ще опиташ да избягаш.
Държиш се като луда, Джулс.
Много луда. Колко пъти трябва да те спасявам?
Искаше да се удавиш? Това ли планираше?
Предполагам си видяла документа за собственост на къщата.
И знаеш, кой е погребан в гората.
Нали искаше да се запознаеш с баща ми? Ей там е.
Тук сме близо до него.
Той обичаше това място.
Щеше да го харесаш, Джулиън. Приличаше на мен.
Стана злополука.
Постоянно се случват злополуки.
Винаги е искал да намеря подходящото момиче и да се задомя.
"Мич, ти не си истински мъж, докато не създадеш свое семейство", ми каза.
Сега би бил много горд.
Не знаеш колко е трудно да накараш мъртвеца да се гордее.
Надявах се да ти хареса тук.
Видяла си, че къщата е моя, а след като сме женени, и ти имаш дял.
Това не те ли прави щастлива?
Не е ли по-добре, отколкото да живеем в къща, която вторият ти баща ни е купил?
Имаме себе си.
Имаме вода, храна, подслон и прекрасна гледка.
Какво би могла да искаш?
Защо опита да избягаш от мен? Не те разбирам.
Трябва да те пазя.
Да те пазя от самата теб. Само докато състоянието ти се подобри.
В тази къща цари безпорядък. Ако майка ти види...
Къщата на вторият ти баща не е изглеждала така.
Мислиш, че те наказвам, нали?
Не те наказвам. Показвам ти. Погледни.
12,95 за туба боя.
Защо скъпите неща те правят щастлива?
Ела.
Господи, толкова си красива.
Почисти.
Здравей, скъпи. Приготвила съм вечеря.
Не е нещо особено. Комбинирах, каквото беше останало.
Днес не можах да ида до магазина.
Но не трябва да се оплаквам. Не искам да бъда окована.
Ами ти? Как си ти?
Търся си кибритена клечка.
Притеснявам се за теб.
Това е само временна мярка, знаеш го, нали?
Докато не престанеш да влизаш във водата.
- Ти пък какво разбираш, Мич?
Вързана съм за дърво. Не мога и да стигна до водата.
Може и да те пусна, когато не си в толкова лошо настроение.
Знам, че се държа прекалено грубо с теб.
Виждам се как го правя. Мразя го, но не мога да спра.
Без теб съм нищо.
Не съм искал нещата да се развият така. Но ще се оправят.
Много скоро. Обещавам.
Днес е рожденият ден на мама.
Трябваше да съм се върнала за тържеството.
Все някога, някой ще дойде да ни търси.
И когато го направят, какво ще им обясниш?
Семейството ти знае ли къде сме?
Малко хора минават от тук, Джулиън.
Знаел си, нали?
Знаел си, че няма да ни намерят, защото не знаят къде сме.
Знаел си, че клетъчният телефон няма да работи.
Знаеше ли, че не мога да плувам?
Знаеше ли, че се страхувам от водата?
Знаеше ли?
Мисля, че си знаел.
Знаел си всички тези неща.
Мисли каквото искаш.
Кажи ми нещо, Мич.
Имало ли е поне едно нещо, което някога си ми казал...
...и не е било лъжа?
Обичам те.
Това не е било лъжа.
Трябва да ме пуснеш.
Обичай ме, заради начина по който те карам да се чувстваш.
Цял живот момчетата са ме харесвали заради външният ми вид.
Никога не са ме разбирали. Дори не са и опитвали.
Докато не срещнах теб. Мислех, че си различен.
Мислех, че си по-добър.
Мислех, че ме обичаш, но не е така.
Мич, моля те. Пусни ме да си ида.
Няма да тръгнеш докато аз не реша.
В богатство и бедност, в болест и здраве ще сме заедно. Ти го каза.
След тази клетва не можеш да си тръгнеш.
Но аз...
- Ами семейството ни?
Децата, които искаше? Можем да ги отгледаме тук.
Не виждаш ли, колко по-добро място е това? Можем да им спестим жестокостта на света.
Но трябва да спрем да се караме. Не искам детето да расте в такава обстановка.
Никой не те е обичал, както аз.
Махай се.
Опитах да запаля фурната и клечките пламнаха.
- Какво си направила?
Нямаме ли повече клечки?
- Нямаме.
Съжалявам.
- И какво да правим сега?
С какво ще готвим?
Мислиш се за много умна, Джулиън? Сега трябва да ходя до града...
Майната му. Няма да ходя никъде.
Не мърдай от тук.
Бързо се върна.
Запалих цигара от запалката на колата.
Нали има дефицит на кибритени клечки.
Ще приготвя вечеря, ако запалиш огън.
- Все ми е тая.
Какво?
Между другото, камионът се развали.
Мич, почакай.
Камионът се е развалил?
- Не се притеснявай, и без него можем.
Ами ако нещо се случи с някой от нас.
Нищо няма да се случи.
- Казах "ако," Мич.
Знам, че можеш да оцелееш без мен, но ако нещо се случи с теб...
Нищо няма да се случи.
Може ли стигнем до града пеша?
Не мисля.
Като си свърша цигарата ще запаля огън.
Аз ще запаля огъня. Наслади се на цигарата.
Напускала си острова. Как го направи?
- Не съм, кълна се.
Мислиш се за по-умна от мен ли?
Познай какво ще стане. Никога няма да напуснеш острова.
Копеле, мразя те.
- Не говори така.
Ще те убия
Направи го.
Направи го, Джули.
Сам си спести мъките, Мич. Аз не мога.
Няма да успееш сама.
Сбогом, Мич.
Превод и субтитри: Blink182