King Solomon's Mines (1985) Свали субтитрите
Символите определено са canaanite.
Но вие можете да ги преведете?
Тава карта към...
На пръв поглед, но трябва да ги проуча. Ще ми трябва време.
Тове е невъзможно, професор Хюстън.
- Кой по дяволите сте вие?
- Ще ги преведете веднага.
Как ли пък не! Хайде, професоре.
Отворете вратата!
Слад като е преведено!
Вратата ми!
Е...
сега ще ги преведете,
Професоре.
- Къде е това място?
- От тук.
Тогава защо минаваме от тук?
Най-прекия път между две точки е права линия.
Мис Хюстън, доверете ми се.
Там е джунглата.
- Изгубихме сянката си.
- Какво означава това, "сянка"?
Бяхме следени през последните няколко часа.
- Какво имате предвид, "следени"?
- ТОва означава, че ние отиваме някъде
и някой се промъква тайно след нас.
- Но защо?
- И аз бих искал да зная отговора.
Вие ми кажете.
Това е то. Тонгола.
Умборо, направи лагер.
Добре. Не е по-безопасно да влезнем в Тонгола поред.
Няма да се бавим много за да се забълкаме в неприятности.
- Какво имаше предвид Умбопо като каза, "безопасно"?
- Тонгола не се слави с гостоприемност
А ми тогава, те по-добре да дойдат с нас.
- Може би те ще дойдат с нас.
- Ъ-ъъ.
Проблемите в Тонгола са dogati.
В името на божествената змия, сержант, спрете тази ужасна музика.
Немога. Заповед на полковник Бокнър.
Сержант, ако искате да продължавате да можете да преглъщате, спрете музиката.
Полковник Бокнър? Повръща ми се от вашата студена закуска.
Махайте се. Махайте се. Махайте се!
Какви животни, каква гадост.
Как можете да стоите тук?
Тези гадни животни са полезни за мен.
Д, да. понеже сте безскруполен примитивен турчин.
Като тази задръстена държава.
Дори неможете да оцените добрата музика. Това беше Вагнер, турски слабоумник.
Проумей го, почвам да ставам нетърпелив?
Много нетърпелив. Това е Райха и немската армия.
- Немската окупация на Африка...
- Млъкни! Ставам още по нетърпелив!
............................., ..............................
Малоумник.
Нашият комитет по посрещането.
- Господин Преследвача още ни следва.
- Какво иска?
Някой не иска да намериш баща си.
Там.
Виждях я. Дойде в града. Куотърман е с нея.
Куотърман...
Ето ни в центъра на хубавата Тонгола, Време е да бъдеш по-любезна с мен.
Да бъда по-любезна? Не те разбирам.
Отбягваш ме още от началото мисис Хюстън.
Искам пътя до мините, Догати. Птя до мините. Куотърман не е проблем.
Стига си треперил само като чуеш името му, турски страхливец.
Имам проблем с Куотърман. Има се за човек с принципи.
И като ва хер полковник, той е дошъл заради мен в този мизерен град.
Е и? Той няма да е пробелм за Германия. Ние просто ще го убием.
- Затворници?
- Роби.
- Бизнеса на Догати.
- Догати?
За стотина кинта можеш да го имаш до края на живота си.
- Стотина кинта? Това е ужасно.
- Е, можеш да се пазариш.
Полковник, скоро момичето ще буде нашо. А Куотърман ще пълзи в краката ми.
Мис Хюстън, запознайте се с Мапаки.
(Дрън-дрън)
Ще говорим по-късно шефе. Извинете.
Не се притеснявай, те просто пазаруват.
Канибали.
НАех те за да ме заведеш до Изис, не да ме развеждаш!
- То е в съседния двор.
- Благодаря.
Ще купите ли сър? Много ефтино. Много добър домашен любимец.
Мис Хюстън?
Мис Хюстън?
Джеси?
Виждали ли сте едно момиче? Американка?
- Аз...
- А бе неща да купувам...
- А ма за жената.
- разкарай се.
Аз ще взема този килим.
Извинете. Не ми харесва цвета.
Пуснете ме веднага!
Я какъв тъкач сме имали в Тонгола. Говорещ килим.
Пррррр. Прррррр!
Джеси...
О, не.
Как заключвате това нещо?
Ето. Е, как да помогна на такава хубава дама в беда?
- Вие ли сте Касам?
- Да, аз съм Касам.
Супер. Незнаете колко се радвам да ви видя.
- Търся баща си, Джедая Хюстън.
- Имате среща с него днес?
- Не, не днес.
- Можете да правите нещо докато го чакате.
Писа ми преди два месеца че идва да ви види заради някаква карта.
Много хора идват при мен заради много карти.
Това е очарователно. Египедско, от времето на фароните.
Някой друг пат. Трябва да си спомните. Той е висок, слаб, със сива коса.
- Това е много специална карта.
- Аз имам много специални карти.
Ето. Отива ви. И тези също.
А бечовек, ти не приемаш ли "не" за отговор? Аз не нося гривни.
Ей, какво правиш? Какво се опитваш да направиш?
Нещо. Говорим за баща ти и някаква много специална карта.
- Куотърман!
- Масата ми!
От един час си в града и вече си намери кофти компания.
Моля ви. Няма нужда от този пистолет Са мо и показвах някои египедски робски гривни.
Тя видя достатъчно. Отключете я.
Асо ви харесват, сигурен съм че мога да ви предложа много добра цена.
Ето какво. Ще ви ги дам на половин цена.
Къде е баща ми, ефтин камилски жокей такъв?
Обиждате ме. Казах ви вече, незнам нищо.
Но преди нямахте насочен пистолет към носа ви.
Да, почвам да се сещам.
Хюстън ли казахте? Хюктън...
Слаб, висок мъж...
Сива коса.
Да, Беше тук. Разгледа картата и си тръгна.
- Каква карта?
- Ще престанете ли да шикалкавите?
- Много съм затруднен да кажа.
- Опитай.
За мините на цар Соломон.
- Какво?
- Видяхте ли? Куотърман знае.
Има стотици фалшиви карти. Стотици.
Безскрупулни търговци ги пробутват на нищо неподозиращите уристи.
Всеки търговец ще ви продаде карта. Всички са фалшиви.
Карти? Карти? Забравета за картите!
Кажете ми къде е баща ми. Накарайте го да ми каже къде е баща ми!
Моля ви не го пипайте. Безценно е.
Безценно и не се продава? Не е във ваш стил, Касам.
Формалдехид (формалин). Египтяните са ползвали натриев карбонат. Това е ново.
- На 4,000 години е и вие му викате ново?
- Не повече от четири дена. още е мокро.
Нали не мислите...?
- Руперт!
- "Руперт"?
- "Руперт"? Измамили са ме.
- Убили сте асистента на баща ми!
Къде е баща и, чаршафосана главо?
Незнам, заклевам се.
Говори, Касам, или ще нахраня крокодилите с теб.
Продадоха ми го за мумия. Измамили са ме, повярвайте ми.
Ако не започнеш да говориш, ще почна да те разфасовам.
Мола ви, Мола ви. Не, не.
Не.
имам болно дете. На практика сляпо.
Статуята ми! Боже господи!
Касам, ще те застрелям преди тя да ме е убила.
Това означава лош късмет за мен.
Тези символи... те са canaanite.
О, боже господи.
Това е, така ли? Това е картата.
Да, да. Но вие я счупихте.
- Това е картата?
- Да. Виждате ли?
Корема е равнината на Налог, водеща до планините близнаци, гърдите на Шеба.
Умрелия Руперт, картата - това доказва, че баща ми е бил тук.
- Убийте ме и никога няма да намерите Хюстън.
- Значи той е жив?
- Да. Догати и Бокнър го държат.
- Бокнър?
Това ме отвращава. Лакомника се опитва да накара професор Хюстън да му преведе картата.
- Къде е той?
- Вашият баща е много упорит.
Заради това е жив. И затова те искат момичето, за да го използват за заложник.
Аз не съм съгласен с такива приьоми.
- Къде е той?
- Незнам.
Ооох.
СТига сте ме разпитвали! Ставайте! В капан сте, и двамата.
- Аз ще се погрижа за него.
- Джеси, не!
Сега ще му кажа...
Благодаря мис Хюстън.
Добре се "погрижи" за него.
Ако оцелеем, което е съмнително,
запомни - с пистолетите се стреля, ножовете с ехвърлят.
Внимавай сега, Касам.
Имаш две възможности - да избягаш или да се изкачиш и да го махнеш за да можем да говорим.
- Имаш 20 секунди.
- Алах акбар! (Велик е Алах)
Хайде. Да се махаме.
Англичани
Хайде.
Страхливец.
Да те гледам как умираш ще е такова удоволствие за мен, Куотърман.
Взех го!
- Те все-още държат баща ми.
- Ако те убият няма да му помогне. Скрий я.
Не!
- Умбопо, моля те пусни ме
- Аз ще те пазя.
Това е краят на глупостите ти в Тонгола. Картата е унищожена, времето прахосано - беда.
Картата е тук, в главата на Хюстън, и ние го притежаваме.
Свиня мръсна! Отказваш да говориш, твоята упоритост ни бави.
Утре ще се качим на влака за немския лагер в Барумба,
и там ще ти кажа само две думи "Говори или умри."
Това са три думи.
Ах тииии...
Ако докато стигнем Барумба не кажеш как да стигнем до мините,
ще те одера инч по инч.
Was machen sie hier berhaupt?
Извинявай пич. Не шпрехам тоя език.
Пищова обаче го разбирам.
Нещо против да запаля?
Хванах го!
Качвайте се бързо! Догати и германцитеса след мен.
- Умбопо, хайде. Хайде.
- Хайде.
Хайде. Хайде, качвай се.
- Какво е това?
- Тове е менте.
Понякога са полезни.
Аз ще поема.
Дръжте се.
По-бързо! По-бързо!
- Внимание!
- Олеле божее!
Разкарайте тези хора! Карай през тях!
Не.
Разкарай се. Дай ми този пистолет.
- Това е самоубийство.
- Шайсе!
- Неможем да оставим татко там.
- Не се притеснявай знам къде го водят.
Добро утро.
Хайде, ставай. Събуди се. Време е да ставаш.
Боже.
- Вече е сутрин?
- Да. Трябва да хванем влака.
Знаеш ли какво сънувах?
Какво?
Няма значение.
Мис Хюстън, трябва да изясним нещо. Няма да е лесно да намерим баща ви.
Това означава...
Очарователно.
Това означава, че ще правиш каквото ти кажа когато ти кажа и както ти кажа.
И ако имаш още някакви тайни, по-добре ми ги кажи още сега.
- Завъртай, Умбопо.
- Ти знаеш всичко.
Освен това, трябва да си разбрал защо бях толкова потайна.
След всичко, което знам аз за великия бял ловец на Африка?
Неможеш да ми откраднеш картата, да ми прережеш гърлото и да ме погребеш.
Хей, немога да направя всичко това. Умбопо, скачай.
Умбопо.
Предполагам Умбопо не се доверява на начина, по който шофираш.
Той не се доверява на нищо, което се движи без да пасе трева.
- Хайде, Умбопо. Качи се.
Е, когато не тероризираш Африка какво правиш?
Студентка съм. Археология. Можеш да си представиш как се учи археология в Лола.
Когато баща ми замина за Лондон да преподава, аз се мотаех.
Куотърман...
Бих искала да ти благодаря. Ти... Беше много добър с мен.
Добротата няма нищо общо. Това е мисълта за всички онези десет паундови диаманти.
Дори и не си вярвал за мините.
Не, мисля че това е мисълта за спасение на девойка в беда.
Мис Хюстън, вие не сте в беда. Вие самата сте беда.
А, ето го влака за Барумба.
- Умбопо!
Ето, идва.
Мислиш ли, че ще спре? Аз не мисля, че ще спре.
- Ще спре.
- Няма да спре.
Не. Не спира.
Ще спре.
Няма да спре.
Ще спре.
По дяволите. Не спира. Хайде.
Ще ида да потърся баща ти. Предчувствам че е в служебния вагон.
Дори и не си го помисляй. Умбопо ще се грижи за теб.
Супер.
Стой! Къде отиваш?
Сори, а ма немски незнам!
Сори, а ма немски незнам!
Изненада, Догати!
Хммм... Хммм...
Браво пичове!
Много добре! Да...
Да...
Страшни рефлекси момчета. Гордея се с вас.
Ами....
Може ли?
Нека се позабавляваме!
Довиждане!
Чух достатъчно! Но очевидно ти не си чул достатъчно.
Нали? А? Нали?
Ще говориш ли?
Ще говориш ли? Ще говориш ли?
Ще говориш ли?
Виж какво направи.
Ако не ни кажеш как да стигнем до мините, ще ти извадя окото.
И ще го настъпя като грозде.
Ще направя това с мното части от тялото ти докато заприличаш на нищо.
Но няма да имаш лукса да умреш.
- Накарайте го да говори.
- Още ли не си го намерил?
- Шшшш. Тихо.
- Татко! Не!
- Джеси!
- Джеси!
- Пусни ме долу, маймуна такава!
- Пусни ме долу!
- Не! Не ме пускай долу!
- Немога да повярвам.
За бога, качвай се горе!
Куотърман!
Не!
Шак?
Донеси ми главата му.
Каква приятна изненада. Професоре, ако не ми кажете как да стигна до мините
ще извадя окото на дъщеря ви И ще го настъпя като грозде.
Ще направя това с мното части от тялото и.. А ма вие знаете това, нали?
Добре. Добре. Ще кажа.
Не им казвай тате. НЕ трябва да им казваш нищо.
Добре де, кажи им малко.
Като награда за вашето съдействие, ще помоля сержант Дорфмън да ви убие. Бързо.
Храна, храна, храна.
Мъченията ми отварят апетита.
Това ти е задети нещя да говориш толкова дълго.
Виж какво направи отново!
Знаеш ли, намирам те за много привлекателен.
- Ти си свиня.
- Не говорех на теб!
Говорех на баща ти. Но не съм придирчив.
Предпочитам удоволствието пред болката.
Ела тук. Ела тук.
Ела. Ела тук малката.
Ела, щруделче. Не бъди срамежлива.
Адолф Дортман ше бъде мил с теб.
Много мил.
Познавам по очите ти че и ти ме намираш за привлекателен.
Куотърман!
- Умбопо! Радвам се че успя.
- Да.
Подръж това.
Хванах го!
Хайде. трябва да се махаме от тук, те може да се върнат за нас.
- Много ме е срам. Казах им всичко.
- Няма от какво да се срамуваш.
Има село наблизо. Ще те превържем там.
- Не, трябва да ме оставите тук.
- Не татко. Няма да те оставим.
Важното е да спрем онези хора.
Забрави. Нека тези примати да се пребиват докато гонят фантазиите си.
Това не е фантазия, мистър Куотърман.
Целият ми живот мина в търсене на мините на цар Соломон.
Ако попаднат в ръцете на онези хора, целият ми живот ще бъде загубен.
Обещайте ми, че ще ме заведете до мините пръв. Обещайте ми, че ще ги спрете. Моля ви.
Точно сега, те правят страхотен старт.
Аз ще го направя Куотърман, независимо дали ще ми помотнеш.
- Умбопо, заведи професора в селото.
- Аз ще дойда по-късно.
Не вярвам в мините. Но вярвам на вас.
Хайде.
Чакай.
Внимателно професоре.
Като че ли се приземява.
Да, приземява се. Трябва да има някакво летище. Хайде.
- Първо дамите.
- Благодаря.
Наведи се.
- Здравейте момчета.
Супер. Влизай в самолета, бързо. Влизай в самолета! Хайде. Побързай.
Добре. Сега ще завъртя перката, а ти ще натиснеш това червено копче. Разбра ли?
Аз завъртам перката, а ти натискаш копчето.
- Червеното. Натисни червеното.
- Натискам го.
Натисни го по-силно.
Хей! Джеси!
- Какво по дяволите правиш?
- Немога да го спра!
- Незнам как.
- Дросела!
Махни дросела!
Ако оживея ще я убия.
- Спри го!
- Ще побързаш ли?!
Хей! Аз съм на твоя страна, пониш ли?
Баща ми винаги е искал син.
- Той щеше да знае как да кара това нещо.
- Джеси!
В името на свещенната змия, намали!
Той просто излетя... Не се притеснявай, сега ще го оправя.
- Луда ли си
- То е като да караш кола! Бръъмм!
Савсем ли се побърка?
Внимавай за себе си! Дръж се!
Истински патрони.
Ааа, искаш да си играем на пъзльо?
Никога не съм отстъпвал. Никога!
Нагоре!
Нагоре! Нагоре!
Ааа, ти не си страхливец.
Дръпни стика! Дръпни...
За бога, отвори си очите!
Много храбро.
Но ако имаш малко мозък в главата си ще се махнеш веднага!
Точно между краката ти! Дръпни го!
Нее...
Нее...
Нее!
Какво беше това?
Къде по дяволите изчезна?
Мисля си да се кача вече, а?
Добре, хванах го.
Трябва да прекосим реки, да изкачим планини. Трябва ли да го слушаме това?
Казах ти, това е Вагнер, аз се възхищавам на тази музика.
Вагнер е най-великия композитор, който е живял някога.
- Искаш да кажеш, че е умрял?
- Разбира се.
- Хвала на Алаха.
- Ти си невъзпитан варварин.
Хей.
Това трябва да са Догати и момчетата. Нека да се снижим и да огледаме.
Може да ги раздвижим.
Като ги знам колко разбират немски, със сигурност ще се върнат..
Какво е това?
Пусни ги и ще разбереш.
Ха!
Връщат се. Връщат се. Виждаш ли?
С тези примитивни туземци не е въпрс на език.
Това е аурата на властта на командира.
Аз ги изкомандвах да се върнат при мен...
А те се разбягаха.
Това е всичко, което могат да направят тези примитивни канибали!
Да търчат насам-натам и да ядат хора. Да ядат хора и да търчат насам-натам.
Виждал ли си как германската армия бяга? А? Питам те. Виждал ли си?
Ей сега ще ти покажа!
Много пуши нещо отзад.
По дяволите.
И някяква кафява тъпотия тече отстрани.
Два пъти по дяволите.
Трябва да се приземим.
Ще трябва да скочим. Ако се ударим ще се взривим. Тове е единствения ни шанс. Хайде.
СЕга. Едно, две, три, следвай ме.
- Бодре ли си?
- Незнам още.
Никога повече няма да ти позволя да летиш.
Поне сме на правилното място. Виж.
Планините близнаци.
Гърдите на Шеба. Ако беше катастрофирал между тях, щяхме да сме до мините.
Добре, добре. Следващия път ще откраднем, самолет и ще те оставя да го разбиеш.
- Неприятности?
- Не.
Това е неприятно.
- Какво казват?
- Не ти се иска да знаеш.
- Това не е ли пича от...
- Да. Хубаво е да си сред приятели.
Време е за предпазливост, не за храброст.
Спри!
Май ще ми свършат патроните преди на тях да им свържат копията.
Видя ли огърлицата му?
Да. Малко претенциозно зо моя вкус.
- Те са настроени приятелски. Колко хубаво.
- Разбира се, какъв глупак съм.
И тази огърлица - 21-ва династия.
- Ее?
- Тогава Соломон е бил цар на Израел.
- Ее?
- Не виждаш ли?
Това е повече от доказателство, че мините не са само легенда.
Това е утешително.
Какво има?
Джеси, искат ни за вечеря.
Добре де, неможе ли просто да откажем? Имам предвид без да ги обидим?
Те не ни канят на вечеря. Те ще ни готвят за вечеря.
Мили боже.
Направи нещо! Ти си по приключенията!
Разбира се. Ти се заеми със стотицата от дясно, а аз ще поема стотицата от ляво.
Като гледам май предпочитат бяло месо.
- Оу!
- Ах!
- Куотърман, страх ме е.
- И теб ли?
Оу!
Не се притеснявай. Имам план.
- Така ли?
- Да.
Немога да повярвам! Не искам да умирам!
- Не искам да умирам!
- Хей, Джеси.
Хей, Погледни го от веселата страна а?
Най-накрая сме гвните ние!
Да, разбира се! Страшен майтап!
Не искам да умирам достойно!
Искам да пищя!
Още не сме умрели, Джеси.
Да се задавят с нас дано.
Не е по мой избор като за последна храна.
- Какъв ти е плана?
- Ъъъ...
Трябват още няколко неща за да проработи.
Извинявай.
Куотърман?
Куотърман?
Ох, започва... да става горещо.
Ще стане още по-горещо. Следвай ме.
Врата ли намери?
Просто прави, каквото правя аз.
Хайде.
Клати се. Клати се. Добре. Хайде. Още.
- Като... стане, дръж се.
- Добре.
- Потапяй се.
- Добре. Давай.
- Още веднъж.
- Добре.
Като че ли... като че ли не беше лоша идеята.
Удари ли се?
- Удари ли се?
- Охх!
О, боже! Всичко се върти.
Нека да полегна за малко.
Неща счупено? А?
Ох, всичко се върти.
Боже, осем сте.
Хей, хайде. Трябва да се махаме.
Опааа.
Махай се! Къш! Махай се!
Не е дбра идея.
- Какво ще правим?
- Ъъъ...
Ще го почакаме. Ще се отегчи и ще се махне.
Казвал ли ти е някой, че изглеждаш очарователно с... лук в косата?
Благодаря.
- Май трябва да го нося винаги?
- O, да. Вкусно.
Догати! Хайде.
Бързо.
Хайде.
Оръжието Куотърман.
Значи е бил... изяден?
Сляп оптимизъм.
Докато не видя тялото му, не е умрял.
- Обзалагам се, че никога не си се забавлявала така в Лола.
- Или упражнявала.
Може ли да спрем за малко?
Не преди да се отдалечим повече от Догати. Ще можеш ли още един час?
Ще можеш ли?
Джеси, нямаме време за... Джеси?
Джеси? Какво по...?
- Изпраха ми ризата.
- Да.
Моята също.
Нали няма да... да я облечеш? Горещо е.
Дай.
Благодаря.
Благодаря.
Защо ми подаряват всички тези неща? Защо е всичко това?
Може би не са виждали бяла жена преди.
Може би.
Е, поне са настроени приятелски.
- Обугла.
- Какво?
Обугла! Те сигурно са Обугла.
Другото племе, за което пише в легендата, че пази мините на цар Соломон.
Недоволни от живота им, те живеят надолу с главата, като се надяват, че така ще го променят.
- О, това е тъжно.
- Хм.
Сигурно е много трудно да си държиш дребните пари в джоба.
- Какво е това?
- Незнам.
Прилича на...
Плаваща звезда.
Какво ми носят сега?
Може би това е някакъв нов вид коктейл.
Какво става?
Може би те мислят за кралица или принцеса, или неща такова.
Или можеби за най-красината жена, която са виждари.
Нистина ли?
Да се махаме.
Добър изстрел. За съжаление тоя беше от нашите.
Хей.
Егати. Пускат ги като зрели круши.
Благодаря за превоза приятели!
Това не е ли като онази статуетка?
Колко мило от страна на Обугла. Искат да ни покажат пътя към мините.
Гагола! Гагола!
Гагола!
Гагола!
Гагола!
Когато дойдат за теб, аз ще отида при онази съсухрената.
Ако успея да да стигна до нея, може да успеем да се спазарим. Какво по...?
Не! Не! Не!
Не! Пуснете го!
Моля ви пуснете го. Моля ви.
Ние нищо не сме ви направили.
Моля ви пуснете го.
Моля ви не го убивайте.
Моля ви.
Аз го обичам.
Света дево!
Ще съжаляваш когато те хване.
Аз съм Туала, владетеля на Кукувана.
Джеси.
Пуснете ме! Махайте се!
Куотърман!
Идиот! Забрави Куотърман. Хайде към мините. Ето го пътя.
Щом мините са наши, напомнете ми да отрежа езика на този идиот.
Тове е тайния проход на Гагола към мините.
- Защо взеха Джеси?
- Следвай ме.
Хайде! След мен! Побързайте!
Дай ми това.
Идиот. Вкара ни в капан.
Видя ли знаците. Неможеш ли да ги разбереш?
Турски слабоумник.
Гърдите на Шеба.
След вас, полковник Бокнър.
Турците се страхуват от огън?
И немците също.
Назад!
Немота да разбера знаците?! Ще следваме Куотърман.
Не! Насам.
От тук.
Куотърман!
Ще те убия със собственото ти оръжие!
Не. Стой.
Май имат проблеми.
Диамантите принадлежат на германския райх!
Няма да се откажем!
Немската армия няма да се откаже.
Помгнете ми. Помощ...
Да вървим.
Спрете ги. Убийте ги! Огън!
Грамофона ми. Фриц! Идиот! Грамофона ми. Спасете грамофона ми.
Потъвам! Потъвам!
Спри да потъваш. Това е заповед.
Супер. Край на Вагнер.
Следвайте го. Следвайте го.
Всички ще умрем! Трябва да се върнем!
Сега хер полковник Бокнър.
След мен, хер полковник Бокнър.
Най-накрая. Мините на цар Соломон.
И само един човек стой между нас и несметното богатство.
Отсега нататък, аз командвам. Не го забравяйте.
Следвайте го.
Ти мини пръв.
Не. Почакай.
Гагола ще я убие.
Сега.
Измъкни се от тези неща. Хайде, да вървим.
Следвайте ме.
Не стъпвайте на този камък.
Този.
Хайде.
Кралиците на Кукувана.
Шеба, първата кралица. Много си приличате.
Когато те видях, знаех, че трябва да се върна.
Когато Гагола те видя, тя разбра, че за да запази властта си трябва да те принесе в жертва.
Куотърман!
Никога няма да излезнеш от тук с диамантите!
Немската армия няма да го позволи!
За всеки случай, влез там. Ако не намериш нищо, върни се и чакай. Върви.
Върви.
Влезнали са. Бягай!
Боже мой.
Можеш да купиш Лола с една шепа от това.
Куотърман! Идвам!
Нямаме време за това. Вземи колкото можеш и да се махаме.
Хайде!
Хамид!
Страхливец.
Куотърман!
Куотърман!
Мъртъв ли си?
Мъртъв ли си?
- Достатъчно.
- Само още едно.
Можеш ли да га преместиш?
Цялото плема Кукулана няма да може да го премести.
O, не.
Това трябва де майтап.
Ще се опитам да го спра.
Качи се на другия сандък!
Капака. Ще взема капака.
Помогни ми.
- Да го качим върху сандъка.
- Пази си главата.
Да го сложим в този ъгъл.
- Почакай. Пази си главата.
- Внимателно.
Внимателно.
- Моли се. Моли се да стане.
- O боже, толкова се надявам.
Това ще ни даде...
ще ни даде... минута за да помислим.
По дяволите!
Джеси, ела тук.
- Не мисля че ще мога.
- Ще можеш. Побързай.
Това ще го задържи.
О боже. Стана.
- Какво е това? О, боже мой!
- Куотърман!
O, Куотърман!
Вода.
- Май са помислили за всичко.
- Става по-дълбоко.
O Куотърман, няма да излезнем.
Джеси, не се паникьосвай. Не се паникьосвай. Водата ще свърши.
Мисля да се измъкна.
Има много въздух, а и аз съм тук, така че не се плаши.
Не съм уплашена. Не съм уплашена. На изплашена ли ти приличам?
Това е само змия, скъпа. Само змия Не я гледай. Не я гледай.
Това е само змия. Дръж си затворени очите още малко. Само още малко.
Къш! Къш! Махай си!
- Отиде ли си вече?
- Отиде си. Отиде си.
- Добре Джеси. Всичко е наред.
- Май ще повърна.
O, Куотърман, ако това е, ако това е края,
Куотърман, искам само да знаеш, че...
Глътнах бубулечка.
Дабре. Това ще те държи силна.
Куотърман, единствения, който си мисли, че твоите лафове са забавни си ти!
Намери по-високо място. Най-накрая ще умрем млади!
Куотърман...
Обичам те Куотърман!
За мен.
За мен.
Всичко това е за мен.
За мен.
А за мен?
А за мен? 739 01:22:57,880 --> 01:22:59,916 Мислиш, че ме уби?
Старо турско изобретение.
Сега ти си глупака. Сега ти си слабоумния!
Никога не наричай един турчин слабоумен докато не се увериш, че е мъртъв.
Със всичко това, Германия ще спечели войната и ще управлява света.
- Ние с теб ще сме герои!
- Аз не искам да съм герой.
Сега,
напълни си шапката.
И джобовете.
- И устата.
- Какво?
Чу какво казах. Яж камъните.
Ти си луд. Ти си се побъркал.
Каква полза от това да са вътре в мен камъните?
Не се притеснявай, приятелю. Когато се приберем, аз ще ги извадя.
Сега,
яж камъни.
Гълтай. Гълтай ги!
Гълтай!
Още!
Гълтай.
Още. Още!
Още, дебела свиньо!
Мърдай, немска свиньо!
Накара ме да ям камъни, но аз ще ти простя.
Немските разхлабителни са най-добрите в света. Те правят чувеса.
Ще си спомням за теб докато седя на...
Приеми благословията ми.
Няма да те застрелям. Ще те погреба жив.
И този път гледай да умреш като хората, тъп турчин.
Довиждане.
Джеси.
- Ще трябва да плуваме.
- Почакай.
Хайде.
Не мърдайте!
Имате диаманти. Извадете ги.
Освен всичко,
диаментите на са нужни на умрелите, нали?
Сложете ги тук.
Казах всичките.
Тук вътре.
Ела си ги вземи.
Деца...
Отдръпнете се.
Немската армия няма да го позволи!
Не, не ги пипайте! Диамантите принадлежат на планината.
Хайде Умбопо. Изведи я от тук!
Най-накрая.
Куотълман! Отиваме заедно
Далеч съм от мисълта да те укорявам, но можеше да ми кажеш за теб и диамантите.
Не се сърди, че ще живееш без диамантите.
Ти последен видя тайната на планината. Този спомен ще имаш завинаги.
Довиждане, Умбопо.
- Знаеш ли, ще ми липсва Умбопо.
- Да.
- Но той ме накара да се чувствам виновен.
- Виновен? За какво?
А ми, мислех си, че ти и баща ти ще трябва да имате нещо в крайна сметка.
Е,
нямя да се чувствам виновна, ако и ти не се чувстваш виновен.
Не ми се искаше да минеш през всичко това заради нищо.
За вас преведе Барон фон Томов