BBC The Human Body - Part 4 - Raging Teens (1998) Свали субтитрите
необикновената трансформация на гъсеницата в пеперуда.
Но ние хората, също преживяваме драматична биологична революция.
В продължение на 4 мъчителни години
тялото и мозъкът ни се променят.
В края на процеса ще бъдем полово зрели, също като пеперудата.
Тази коренна промяна се нарича пубертет.
Хубавото в пубертета е, че гласът ми става дебел.
Момичетата започват да те харесват и ти тях...
Много е забавно и много ми харесва.
Най-лошото? За мен това са възходите и несполуките в живота.
Тревожат ме акнето, космите...
Аз още нямам брада и ме сравняват с другите.
Като влакче на ужасите е не знаеш накъде отиваш.
Трудно се оправям с него.
# Let’s talk about sex, baby,
# Let’s talk about you and me,
# Let’s talk about all the good things... #
Тези момчета не могат да се увият в пашкул,
докато преминат от детството към зрелостта.
Всички изминаваме този неравен път.
Често се заблуждаваме, че сами управляваме телата си,
но всъщност ги управлява биологията.
Това е най-очевидно през бурния период на пубертета.
Може да си мислим, че знаем какво ни чака,
но всъщност се оказваме доста неподготвени.
Чувството е възбуждащо и опасно, а дори не знаем колко ще продължи.
Тъкмо когато си мислиш, че си овладял нещата,
се случва още нещо и тялото ти се променя отново.
Ако животът в пубертета е като криминален роман,
престъпниците са хормоните.
Ние не контролираме тези химични вестоносци.
Те нахлуват в кръвта ни
и заповядват на тялото ни да се промени.
Те ни ориентират към секса и ни подготвят да имаме деца.
Казват на мускулите и костите ни да растат.
Карат космите да никнат на странни места.
А понякога наистина ни правят нещастни...
Звучи невероятно, но хормоните влияят и на мозъка ни.
Карат ни да мислим за нови неща, и то по нов начин.
Ефектът при подрастващите е объркване и бунтарство,
но резултатът е физическа, емоционална и полова зрялост.
Този епизод разказва за огромните промени в организма през пубертета,
но и за това как се чувстват самите тийнейджъри.
Проследихме група подрастващи момчета в Калифорния
и направихме нещо уникално.
В продължение на 1,5 г.
Наблюдавахме как едно английско момиче се справя с пубертета.
Сега тя е пред прага на зрелостта,
но при първата ни среща изглеждаше и се чувстваше различно.
Казвам се Беатрис, на 12 г. Съм.
Родена съм през ноември.
Родителите ми са разведени, живея с майка си и втория си баща.
Майка ми е съветник, а вторият ми баща е адвокат.
Беатрис е на 12 години и й е провървяло в живота.
Тя не само е весела и симпатична,
но е направила всичко което биологията иска от едно дете.
Преживяла е най-опасния момент - раждането си.
От безпомощно бебе е станала самостоятелен човек.
Научила се е да върви, да говори и да се справя в социалната среда.
Но е съвсем наясно какво й готви бъдещето.
Когато стана тийнейджър, ще се променя.
Ще имам месечен цикъл, полово окосмяване,
ще стана по висока, ханшът ми ще се разшири,
бюстът ми ще порасне, такива неща...
Всъщност не съм много сигурна, че искам това да се случи.
Това са резултатите от кроса, който спечелихте миналата година.
Харесвам се такава, каквато съм.
Не знам, просто ми е хубаво да съм дете.
Но колкото и да е жалко, че детството ще свърши,
Беатрис има късмет, че въобще го е имало.
Уникалното при хората е, че детството им е доста продължително.
Ако Беатрис беше друго същество, тя отдавна нямаше да е дете,
защото техния растеж е доста по-различен.
Това е Найка. Тя е бенгалски тигър и е само на 13 седмици.
При нея, както и при повечето животни,
преходът от бебе към възрастен индивид е цялостен процес.
Само след 2 г. Тя ще може да има свои малки.
Но ако хората растяха по този начин,
щяха да имат деца на 4 г. И да стават възрастни на 6 г.
Но ние правим нещо много необикновено.
Прекъсваме прехода от дете към зрял индивид, когато станем на 6 месеца.
Продължаваме да растем,
но чакаме над 10 г., преди да се подготвим да имаме деца.
За предците на Найка забавянето на половото съзряване с 10 години
би било опасна загуба на време.
Но за нашите предци нещата били различни.
Трябвало им време за нещо толкова жизненоважно,
че дори сексът можел да почака.
Това нещо е доста изненадващо - ученето.
Нула по шест е нула,
едно по шест е шест,
две по шест е дванадесет...
Всички деца трябва да заучат знанията, нужни за оцеляването им.
Не само общуването, но и нещата, които не считаме за учене,
като вървенето и контрола над тялото.
Като деца учим много по-бързо,
отколкото когато и да било след това.
Това е човешка мозъчна клетка, увеличена 10000 пъти.
В мозъка ни има 100 милиарда такива клетки.
Всяка една е свързана с хиляди други посредством аксиони,
и добавя своя дял към сложната представа за това кои сме ние.
Повечето връзки се изграждат в детството.
Като растение, което изследва обкръжението си,
мозъчните клетки простират аксионите си една към друга.
Като се учите да карате колело, част от мозъчните ви клетки се свързват.
Ако научите нова дума или как да ловите топката,
създавате нови връзки.
При трудни задачи като писането,
трябва да повтаряте едно и също нещо много пъти,
за да създадете здрави връзки.
Накрая те се вкореняват и остават до края на живота ни.
Учението е важно, но идва момент, когато тялото трябва да се развие.
Тогава се качваме на влакчето на ужасите, наречено пубертет.
Не знаем какво решава кога да започне той,
но когато започне, го управлява мозъкът.
Ако надзърнем в мозъка, ще видим къде се случва всичко.
С бял цвят е отбелязан автопилотът на тялото -
малка жлеза, която регулира температурата,
кръвното налягане, жаждата и глада.
Нарича се хипоталамус и е движещата сила на пубертета.
Разположена е в центъра на мозъка
и управлява отделните части на тялото по забележителен начин -
като отделя химични вещества в кръвта.
Тези вещества се наричат хормони, и всеки носи различно послание.
Адреналинът ни кара да бягаме по-бързо,
а хормоните на пубертета променят живота ни завинаги.
Системата е така фино настроена,
че и най-малките количества имат драматичен ефект.
Ако вкусовите ми рецептори бяха толкова чувствителни,
щях да съм способен да усетя, дори една щипка сол в плувен басейн.
Не можем да видим хормоните в кръвта,
но вън от тялото същността им изненадващо се разкрива.
Всеки от тях е молекула с уникална форма.
Тя пасва към специфични рецептори в цялото тяло, като ключ в ключалка.
Едва доловими, а контролират цялото тяло.
А в началото на пубертета те изпълзяват нощем...
В неспокойните нощи на ранния пубертет
мозъкът на Беатрис изпраща химически послания на всеки 1,5 ч.
Тялото й се подчинява на сигналите в кръвта й.
Не само на количеството хормони, но и на ритъма на отделянето им.
При момчетата сигналите се улавят от тестисите.
При Беатрис това са яйчниците.
Яйчниците и тестисите отделят в кръвта 2 силни хормона -
естроген и тестостерон.
Те циркулират навсякъде - от главата до палците на краката,
и са тежката артилерия на пубертета.
Те правят от него непредсказуемо и вълнуващо пътуване.
Понякога се чувстваш супер,
всичко в живота ти върви и няма какво повече да искаш.
Друг път мислиш, че си никой,
че грешиш постоянно и е най-добре да се предадеш.
Непрекъснато се движиш нагоре-надолу,
никога по права линия или само нагоре.
Бурно пътуване...
Беатрис също не контролира промените.
Управлява ги биологията и хормоните достигат критични нива.
Тялото й се преобразява пред очите й.
Физическите промени не ми харесват.
Предпочитам да се събудя и всичко да е свършило.
Горната част на тялото ми се променя,
появява се полово окосмяване, а това е ужасно!
Започвам и да напълнявам на някои места.
Дишай дълбоко!
Така... Чудесно!
Сега се обърни.
На колко години си?
- На 13.
Добре. Сега да те преслушаме тук.
Ханшът ми още не се е разширил, но и това ще стане.
Не знам дали изобщо го искам.
Напълняла ли си напоследък?
- Не, не мисля.
Забележително е
колко различни са промените при момчетата и момичетата.
Погледнете това семейство.
Разликата между телата на майката и бащата е очевидна.
Но двете деца изненадващо си приличат.
Кристофър и сестра му Кери са на 7 и 9 години.
До пубертета гърдите на двамата са биологически еднакви.
Защо се променят по толкова различен начин?
Пак заради хормоните, които се отделят в различните комбинации.
Телата на момичетата се изпълват с естроген и гърдите им се променят.
В света има разнообразие от форми и размери,
но женските гърди преминават през еднакви стадии на развитие.
Клетките на млечните жлези започват да се делят.
Тъмната ареола около зърната нараства.
Само за месеци гърдите започват да растат.
Трупащите се мазнини ги оформят.
След около 4 г. Кожата на ареолите се изглажда.
Болезнено е да тичам - затова ми се налага да нося сутиен.
Съжалявам, трябваше да го кажа.
Наистина ме боли, когато тичам.
Сутиените са ужасно неудобни,
все едно гърдите ти са стегнати с ремък през цялото време.
Но появата на гърдите не е всичко.
Те отново порастват по време на бременността
и са напълно развити едва когато жената роди.
Тогава започват да отделят мляко.
Когато тялото на момичето се оформя,
във вътрешността му протича невидима, но много важна промяна.
Тя засяга яйчниците.
Те се намират от двете страни на тазовата кост
и са с размер и форма на лешник.
Те не само отделят хормоните на пубертета,
но съдържат и семената на новия живот - яйцеклетките.
Във всеки яйчник има около 100000.
От пубертета нататък
те отделят по една яйцеклетка веднъж месечно.
Нужни са й 3 дни,
за да измине 15-те сантиметра по фалопиевите тръби
и да достигне от яйчника до матката.
Междувременно матката се подготвя за вероятна бременност -
лигавицата й набъбва за да приеме оплодената яйцеклетка.
Ето я повърхността й увеличена 10000 пъти.
Странен и тайнствен пейзаж.
Това е богат на хранителни вещества слой,
дебел около 1 см, чиято цел е да храни новия живот.
Но ако яйцето не бъде оплодено, слоят става ненужен.
Тези забележителни кадри разкриват цервикса - маточната шийка.
Вижда се как ненужния слой започва да се отделя.
По време на менструация жената губи около 1 кафена чашка кръв.
Не искам да имам менструация, защото влияе на настроението.
Една от приятелките ми има и става много кисела.
Веднъж ми казва, че ме мрази,
а след 2 часа се извинява, че си го е изкарала на мен.
После пак се държи грубо.
Чувала съм и че боли.
Не знам, надявам се при мен да не е болезнено.
Изобщо не ми харесва мисълта, че ще имам менструация.
Независимо дали й харесва, щом пубертетът започне, няма спиране.
Пълчищата хормони в тялото на Беатрис я карат да се развива бързо.
Но за нея процесът е мъчително бавен.
Иска ми се да се събудя една сутрин и всичко да е свършило.
Да се обвия в пашкул и когато изляза,
всичко да си е на мястото и аз да съм свикнала с него.
А не да се влачи три години,
или пък четири-пет.
Преди всички бяха по-високи от мен.
Много мои приятели все още са, но пък доста възрастни са по-ниски.
Харесва ми, че съм по-висок от много хора, а също и по-силен.
Телата на момчетата също растат по-бързо от всякога.
В пубертета е лесно да моделираш тялото си.
По-рано резултатът не си личеше така.
Влагаш по-малко усилия.
Освен това ядеш много и растеш бързо.
Разни неща също ти растат. Чувстваш се като мъж.
Всички промени у тях
се пораждат от половия им хормон - тестостерона, отделян от тестисите.
В пубертета тестисите започват да растат.
Това е първият външен знак за бъдещите промени.
Кожата на скротума загрубява и се появява окосмяване.
В тестисите има плетеница от тесни каналчета - малки фабрики,
които скоро ще започнат да произвеждат сперматозоиди.
И то в огромни количества - по 1000 в секунда.
Скоро след като тестисите пораснат, пенисът започва да наваксва.
Кожата потъмнява и след 4 г. Репродуктивният апарат е завършен.
Термокамерата ни дава представа защо тестисите са извън тялото.
Червеножълтите области са по-топли от тези в зелено и синьо.
Тестисите работят най-добре при температура, по-ниска от телесната,
затова са изнесени извън тялото.
Именно сега пенисът започва да играе разни нови номера.
При първата си ерекция изобщо не знаех какво става.
При втората вече знаех.
- Той говори за първата.
Не, при първата не е знаел какво е.
Точно така!
- Значи не съм разбрал.
Беше като пулсиране!
Помислих, че ми се ходи по нужда. Нямах представа какво става!
Нещо беше тръгнало да излиза и аз хукнах към тоалетната.
В пениса има пещеристи тела, осеяни с хиляди кръвоносни съдове.
Обикновено кръвта тече през тях с постоянен дебит.
Но при ерекция притокът нараства многократно.
Съдовете в основата на пениса се свиват.
Кръвта нахлува, но не може да се върне обратно.
Налягането нараства.
Термокамерата показва топлината, отделяна от големия обем кръв.
За ужас на собственика си, пенисът изглежда живее свой живот.
Ужасно е да получиш ерекция в час. Започвам да се чудя как да я скрия.
Аз го набутвам под колана, там поне стои кротко.
Това се случва, защото тялото се учи да контролира новите си функции.
Но ги очаква още една изненада.
Бях в шести клас и една нощ гледах телевизия.
В един филм, не помня кой беше, видях наистина хубаво момиче.
После я сънувах и се събудих посред нощ,
а на боксерките ми имаше мокро петно.
Зачудих се какво по дяволите е това.
Вече бяхме имали час по сексуална култура и си казах:
"Добре, ставам мъж!"
Изчисти го, нали?
- Да, и си смених бельото.
Не стигна до чаршафите, де.
- Направо е ужасно!
Това е вътрешността на семенните канали.
При първите мокри сънища те не изхвърлят сперматозоиди.
Репродуктивният апарат се нуждае от време, за да заработи.
В началото стреля с халосни патрони.
Но щом системата заработи, тя не отделя само сперматозоиди,
а и течност, която ги предпазва от киселинната среда на вагината
и им дава енергия за дългото пътешествие напред.
Но щом фабриката заработи, няма връщане назад.
Мъжът ще отделя сперматозоиди до края на живота си.
Хормоните предизвикват и други промени, освен физическите...
те формират мирогледа на тийнейджърите.
Майка смята, че нося много черно.
Много?!
Ще пробвам най-малкия размер.
Беатрис и приятелките й експериментират...
поемат отговорност за живота си, пробват нагласи и мнения.
Със същия успех можеш да си сложиш два шнура!
Защо?
- Много е прозрачен!
Не искам дантели по него!
А кой ще го види? Съпругът ти?
Блузката ми харесва.
- Хубава е.
Това ми харесва. Може да е жалко, но е факт.
Както тялото изпробва новите си системи,
така и мозъкът изследва един нов свят.
От лятото насам стана по-независима,
но предпочита да сме наоколо, докато тя живее своя си живот.
Изглежда й вдъхваме сигурност.
Е, какво ще кажете? За блузката, не за полата.
Майка беше много горда с мен, като взех сама влака до Саутхамптън.
Беше голямо постижение!
Тя като че ли опипва почвата с въпросите, които задава.
Има куп мнения за нещата, които попива от средата си или от училище.
Поведението й е много променено.
Тийнейджърите искат да отхвърлят опеката на родителите си
и бунтът понякога причинява болка...
Олеле, ухото ми...
Но децата всъщност се подготвят да отгледат свои деца
и да бъдат добри родители.
Започват да се грижат сами за себе си и да поемат отговорност.
Като тийнейджър на 16 г. Се тревожа повече, отколкото като бях на 11 г.
На 11 г. Не ме притесняваше нищо, но сега ме тревожат много неща -
животът, момичетата, родителите ми, учителите, училището...
Като бях на 11 г.,
възрастните носеха отговорността и решаваха всичко вместо мен.
Но сега решавам проблемите сам, те само ми помагат.
Видяхме, че много от промените в пубертета са скрити.
Но една е просто очевидна - ставаме много по-високи.
Начинът, по който растем, е доста особен,
защото не винаги растат само костите.
Магнитното поле в този скенер е 10000 пъти по-силно от земното -
достатъчно, за да проникне през тялото ми.
Дланта и китката ми са сложна система от гъсто разположени кости.
Но когато съм бил дете, картинката е изглеждала различно.
Тези снимки са уникални -
връщат процеса 20 г. Назад и разкриват нещо забележително.
В ръцете на децата някои кости липсват.
Тук например ставите на пръстите ги няма.
В китката също има празни места.
Но там са разположени хрущяли, които скенерът не засича.
Едва когато хрущялът се вкости ръката започва да расте.
Как става това? Вината отново е на хормоните.
Пубертетът пришпорва ставите и крайниците да растат.
До края на пубертета хрущялите се вкостяват напълно и растежът спира.
Момчетата и момичетата израстват по различно време.
Докато сме деца, растем еднакво -
момчетата не са по-високи и силни от момичетата.
Но в пубертета нещата се променят.
Джеймс и Ани са брат и сестра.
Но Джеймс е с 1,5 г. По-голям от Ани и с цели 10 см по-нисък.
Някои от приятелките ми са по-ниски от мен, но други са колкото мен.
Не съм необичайно висока, а той изобщо не е висок.
Трябваше да порасне.
Стига! Ти приличаш на гигант.
- А ти не си пораснал от година.
В момента Ани е по-висока,
защото момичетата израстват в началото на пубертета,
а момчетата - в края, което значи до 3 г. По-късно.
Но Джеймс не бива да се тревожи.
Момчетата израстват по-късно, но от по-висок старт
и изпреварват повечето момичета, включително Ани.
Отначало телата на момчетата и момичетата се еднакви,
но се развиват различно.
Телата на момичетата се подготвят за бъдещата бременност.
Костите на таза се отварят настрани и стават по-плоски.
Но по-важното е как се променя проходът в средата.
Той се отваря и става с 4 см по-широк, отколкото при мъжете -
достатъчно, за да се промуши бебешка главичка.
Промените в момчешкото тяло
се провокират от древната необходимост да бъде силно.
Тестостеронът оказва решаващ ефект.
Сърцето и дробовете му нарастват.
През трахеята навлиза повече въздух.
По широки тръби той достига до белодробните алвеоли,
които наброяват 300 милиона.
През мембраните кислородът попада в кръвта му,
и колкото повече достигне до мускулите му, толкова по-бързо ще може да тича.
Механичните части на тялото му го правят още по-силен.
Това са мускулите и сухожилията, които поддържат коленната става.
В движение те разкриват колко уникално е човешкото тяло.
Двете кости не се допират.
Меките тъкани между тях им позволяват да се движат гладко.
През пубертета
мускулите и сухожилията в тялото стават по-големи и силни.
Но тестостеронът прави още нещо.
Вътре в гърлото се намират гласните струни.
Белите влакна издават звуци,
като вибрират от въздуха с голяма честота.
Можем да променим височината на гласа като настроим струните.
По-стегнато за високите тонове.
По-отпуснато за ниските.
През пубертета този механизъм също нараства. Това се вижда и отвън.
Гласните струни се удължават
и мъжкият глас става почти с октава по-нисък от женския.
Това се случва постепенно.
Но промяната е значителна и мозъкът отново се учи да движи мускулите,
управляващи гласните струни.
Все едно свирите на нов инструмент.
Но понякога и мозъкът удря грешна нота...
Ужасно е, когато гласът ти мутира.
- Така е.
По телефона звучи тънко.
- И те питат какво ти има.
Когато говоря с майка ми,
понякога гласът ми става писклив и после слиза ниско в гърлото ми.
И се получава ехо?
- Да, понякога.
Не мога да го контролирам, то просто се случва.
Точно когато хормоните беснеят в тялото ни,
то ни изправя пред огромно предизвикателство.
Секс.
Кажете първото, за което се сещате, като чуете думата "секс".
Момичета и момчета. Отговаряйте високо!
Оргазъм.
Бременност.
Пози. Болести.
Тийнейджърите сякаш се събуждат една сутрин, мислейки само за секс.
За какво друго се сещате?
- Похот.
Доверие.
Ерекция.
Когато сме деца, сексът най-често не ни засяга.
Но в пубертета
естрогенът и тестостеронът в кръвта се вдигат с всеки изминал месец.
Когато достигнат критично ниво, засягат централния дял от мозъка,
отговорен за чувствата и желанията ни.
Значи хормоните са виновни, че мислим само за секс.
Знаете ли коя дума не виждам на дъската?
Любов!
Защо тя е последното нещо, за което мислите, вместо първото?
Добър въпрос! Явно физическото съзряване на тийнейджърите
предшества емоционалното.
Тялото има нужда от секс, но мозъкът не го осмисля.
Докато мозъкът навакса, става голяма каша.
Момчетата не трябва да са припрени,
защото момичетата в крайна сметка искат същото.
Просто трябва да бъдат по-откровени
и да споделят това, което чувстват и мислят.
В началото е физическото привличане.
Няма как да надникнеш в ума на момичето
и да я харесаш заради него.
Напротив, ще харесаш външността й.
Но едва когато излезеш с нея няколко пъти и разбереш какво мисли,
решаваш, че тя е момичето, което искаш.
Ето още една от шегичките на природата -
когато растем и външният ни вид става изключително важен за нас,
тялото ни започва да ни играе номера.
На купон ли отиваш?
- Да!
Тъкмо когато започнем да харесваме другия пол,
ни връхлита напаст, която съвсем не е романтична.
На челото ми са цъфнали 2-3 пъпки...
Те са най-големият кошмар на тийнейджърите.
В горната част на тялото ни има мастни жлези.
Някога целта им била да омазняват козината ни, за да не се мокри.
Мразя пъпките си! Иска ми се да ги нямаше!
При хормоналната атака през пубертета тези жлези полудяват -
отделят много мазнина и кожата не може да се справи с нея.
Мазнината запушва порите, в тях се развиват бактерии
и в резултат се появяват ужасните, но неустоими пъпки.
През пубертета изниква и още нещо.
Появата на окосмяване е един от видимите признаци на зрелостта.
Но какъв е смисълът от подобни гъсталаци в няколко малки области?
Странно, но причината вероятно е в потта.
При по-голямата част от тялото потта е водна
и ни охлажда, когато прегреем.
Но на окосмените места потта е по-различна.
Тя е по-гъста и млечна, съдържа мазнини и излъчва своя миризма.
Според някои тя ни прави привлекателни един за друг.
Започваш да миришеш на вкиснало.
- Да, тялото ти излъчва миризма.
Миризмата е следващият проблем - бактериите обичат мазната пот.
Ако се задържи,
те с удоволствие ще я вкиснат и резултатът ще се подушва отдалеч.
Трябва да й кажем, че има проблем с миризмата.
При всички нас косата е различна,
но половото окосмяване е едно и също -
космите са гъсти, къси и къдрави.
Като джунгла е!
Този косъм, увеличен 400 пъти, ни показва защо.
Тези косми не са кръгли, а плоски - костената луковица ги притиска.
Затова се накъдрят, докато растат.
Но защо тези косми не са по-дълги?
Те израстват само за 6 месеца и когато паднат, са все още къси.
Ако растяха 7 г., като косите ни, щяхме да си имаме проблеми.
Понякога е дразнещо, особено когато правиш първата си кола маска.
Измина почти година, откакто снимахме Беатрис за пръв път.
През това време хормоналният цикъл,
тласкащ тялото й към зрелостта, стана по-интензивен.
Настъпи и една промяна, която плашеше Беатрис.
Да цикълът ми започна и ме свари неподготвена.
Но всичко беше наред.
За нея това беше по-малък проблем, отколкото за мен навремето.
Обади ми се в работата и каза, че има добра и лоша новина.
Добрата новина беше, че ще бъде в паралелка на отличници,
а лошата - че цикълът й е започнал.
Тя попита искам ли да излезе от работа.
Решихме да празнуваме и тя направи кейк.
Купи ми шоколадови еклери, което беше много мило от нейна страна.
Доста момичета празнуват, когато цикълът им започне.
Това е малко странно.
Отношението й е противоречиво, но сякаш е горда, че има цикъл.
Но на мен ми стана малко тъжно.
Не й споменах за това, разбира се.
Тя вече не беше моето малко момиченце,
въпреки че отдавна не е малка.
Но това беше най-красноречивият знак.
Хубавото е, че се развивам нормално и знам, че се превръщам в жена.
Но неприятното е, че веднъж щом цикълът започне,
продължава чак до менопаузата.
Физическите промени в Беатрис са почти приключили.
Но да си възрастен не значи само да имаш развито тяло.
Момчетата ще станат мъже и трябва да поемат отговорност -
нещо, с което Олаф се затруднява.
Той има проблем с баща си. Ужасно му се ходи на купон,
но не е свършил задълженията си и е наказан.
Баща ми току-що ми каза, че не мога да отида на купона.
Забрани ми да излизам.
Помолихме го да свърши нещо, но той не го направи.
Освен това не пое отговорността, че не е изпълнил задачата си.
Това е просто купон. А аз няма да отида...
Това е пример за една сложна част от развитието ни -
да се научим да използваме разума си в сложни ситуации.
Децата са склонни да възприемат живота само в черно и бяло.
Поставете им задача, която няма еднозначен отговор,
и те ще ви отговорят по детски, простичко.
Ето и един пример.
Имало едно време един мъж, на име Джордж. Неговата жена умирала.
В аптеката имало лекарство, което можело да я излекува, но то струвало 1000 лири.
Но Джордж нямал толкова пари и не можел да го купи.
Затова той откраднал лекарството.
Мислиш ли, че Джордж е постъпил правилно?
Не, защото може полицията да го арестува.
Това е незаконно.
Незаконно? Какво означава това?
- Да крадеш.
Той е имал правото, но е постъпил грешно.
А кое е правилно?
Правилно е...
Ами той е попитал учтиво дали може да вземе лекарството, но е грешно че го е откраднал.
Не е трябвало да го прави.
- Лошо е да се краде.
- Защо е лошо да се краде?
На вас няма да ви хареса, ако някой ви открадне нещо, нали?
Три години по-късно, увереността е изчезнала и отговорите са коренно различни.
Имало ли е някакъв друг начин да намери парите?
Опитал е всичко.
- Опитал е всичко.
В такъв случай е трябвало да открадне лекарството за жена си.
Защо смяташ, че е трябвало да направи това?
Защото живота на жена му е по-важен от това да откраднеш нещо.
Трудно е да се прецени. Въпроса е морален.
Защо е трудно да се прецени?
Защото вършиш нещо нередно, а винаги са ни учили да не крадем.
А той краде.
- Да, и...?
Това е проблем, така ли?
- Да.
Способността да правим сложни морални преценки,
да виждаме в сиво, неща които преди са били само в чернобяло,
се дължи на промени в мозъка ни.
В детството мозъкът постоянно се развива.
Той започва бавно да изгражда обвивка около мозъчните клетки.
Това ускорява движението на информацията.
Обвивките в предния мозъчен дял, отговарящ за разсъдливостта,
се изграждат именно през пубертета.
Може би това разтваря вратите към зрялото мислене.
Пътуването с влакчето на ужасите почти приключва.
Хормоните ни са извършили злодеянието си -
момичетата вече са жени, а момчетата - мъже.
И ако тялото можеше да изрази чувствата си
в края на тази бурна трансформация, щеше да въздъхне с облекчение.
Тези, които я преживяват, също са облекчени.
Хвърчали са с години в стремглавото влакче на пубертета,
а сега поне си възвръщат илюзията за контрол.
Ще има и фини настройки,
а душевният смут ще ги спохожда до края на живота им,
но биологически те са завършен продукт.
Вече са съзрели и готови или не, ще трябва да посрещнат бъдещето.
Нямам нищо против физическите промени -
така или иначе те трябва да се случат.
Не бих искала да изглеждам на 12 г. До края на живота си,
така че се радвам за промяната, която настъпи.
Най-големият ми страх е да поема отговорност за себе си.
Не мога да разчитам на никой друг, след като вече отговарям за себе си.
Проблемите стават изцяло мои и не бива да бъдат грижа на другите.
Все още ми се иска да можех да стана зрял човек за една нощ.
Нямам нищо против да раста на височина.
Но цялостното съзряване е истинско проклятие -
проклятието на пубертета.
Превод: Детелина Иванова "БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ" ЕООД, 2002
Субтитри, тайминг и редакция: danny & itsancho