In America (2002) Свали субтитрите
И желания, които не стават.
Каза ми го моят по-малък брат Франки.
Каза ми, че имам право само на 3 желания.
Погледнах в очите му...
И не знам защо му повярвах.
В АМЕРИКА
- Помни, че сме на почивка.
- Престани, Кристи!
Моля, притежателите на американски паспорти да минат отляво.
- Паспортите, моля.
- На почивка сме.
- Така ли, миличка?
- Да, татко няма да работи.
Каква е целта на посещението ви в САЩ?
На почивка сме.
- Колко време бяхте в Канада?
-Само на гости.
Като слушах мама и татко,
са страхувах, че няма да ни пуснат през границата.
И ако не бях говорила с Франки, как щяхме да влезем в Америка?
''Моля те, Франки,
помогни ни!''- казах му аз.
- Колко деца имате?
- Три.
Две.
Две.
- Тук пише, че са три.
- Загубихме едното.
- Как се казваш, момиченце?
- Ариел.
А ти коя си?
Тя е Кристи.
- На колко години си, Кристи?
- На 10 е.
- Добре дошли в Америка.
- Благодаря ви.
Така използвах първото си желание.
Но имах още две.
Чухме Манхатън, преди да го видим.
Хиляди странни гласове идваха отвсякъде.
Няма да повярвате,
но трябваше да минем под водата, за да стигнем.
Загубихме връзка със света.
Сякаш бяхме на друга планета.
Обиколихме цял Манхатън, за да си намерим жилище.
Най-накрая открихме къщата на крещящия човек.
Какво правиш с камерата, момиченце?
Да не си от полицията?
Пръстите!
- От полицията ли сте?
- Не, ние сме ирландци.
- Всички ирландци са полицаи.
- Ние не сме.
Тук ли ще живеем вече?
Ще живеете тук?
Добре... Наглеждай им колата. Папо ще ви защитава.
Добре дошли в новото си имение.
Хайде...
Вижте, асансьор!
Не работи от сто години.
Тук ли ще живеем?
- Защо?
- Другаде не ни искат.
- Защо?
- В Манхатън не обичат деца.
Защо го наричат Манхатън?
НЕ ВЛИЗАЙ
Папо... Не се доближавай!
Спокойно, Тони, аз съм.
Върни се в апартамента си!
Чист съм, брато! Водя едно семейство в празния апартамент.
- Не става.
- Добре де.
Аз ще се оправя, Папо.
- Защо крещи?
- Може би вижда призраци.
Тук има ли призраци?
- Като Форт Нокс е.
- Готино!
Къде го научи?
- Откъде научи това ''Готино''?!
- Чух го някъде.
Отврат! Вече си американка.
Да се състезаваме!
- Огромен е!
Да.
- Това е моята стая.
- Голяма е, момичета.
- Това е моята стая.
- Аз съм отгоре!
Виж, тате! Има вана в средата на стаята.
Има и гълъби! Ариел, ела да видиш!
- Малко е порутено.
- Ще стане, като го пооправим.
Няма да е евтино.
Как ще плащаме наема?
Ще продадем колата.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
- Наистина ли?
- Добре съм.
Наистина?
- Тате...
- Какво?
Може ли да задържим гълъбите?
Може ли да ги задържим? Може ли, тате?
Не, ще ги пуснем.
Изглеждаше сякаш проблемите ни изчезваха.
- Мога ли да помогна, тате?
- Попитай майка си.
- Мамо, може ли да помогна?
- По-добре покарай кънки.
Тази част ще я прескоча.
Ариел се запозна с всички в квартала.
Мама не стана учителка.
Започна да продава сладолед, а татко ходеше на прослушвания.
Героят много ми харесва.
Наистина се радвам,
че ме повикахте отново.
Той видя ли ролята на Вини?
Нюйоркчанина? Малко е стереотипен,
но кажете ли, ще го изиграя.
Владееш ли лондонски акцент?
Стига! Той има само две реплики.
Искате ли да ви подредя?!
Харесва ли ти?
Играта не е само в акцентите.
Бих искал да те взема, но трябва да вложиш повече.
Разбери,
че не искам да идва от тук, а от тук и от тук.
Дайте ми още един шанс!
Но не му дадоха друг шанс.
После дойде лятото. А с него и жегата.
И една нова дума - влажност.
- Още не работи, тате.
- Почакай...
Гореща е!
- Не минава през дупките.
- Почакай...
Почакайте,
идва!
Работи!
- Браво на теб, тате! Хубава и студена.
- Обичам ви! Господи...
Ариел, тате има прослушване.
Тате!
- Какво правиш?
- Чета си сценария.
- Защо?
- Уча си репликите.
Тате, може ли да останем тук цял ден?
- Тате, в Америка не е лошо.
- Чудесно.
- Тате...
- Какво?!
Нищо.
Какво правим тук? А? Какво правим тук...
Тате, Ариел се разстрои.
- Прекалено дълго е във ваната.
- Какво ти е?
Краката ми са като гъби.
Станаха като гъби.
Къде е майка ви!
Добре ли си?
Горещо е.
Тате, как ще прекараш климатика през завоите?
- Тате, как ще...
- Господи!
Хайде!
Тате, ще те застрелят!
- Внимавай!
- Тъпак!
Мамо... Виж, това е тате!
- Дрогираш се, Папо.
- Не.
Недей...
Може ли от това, дето го взима той?
Шантав ирландец!
Кристи, отвори вратата!
Мамо, татко носи климатик!
Идва, идва!
- Пази се!
- Ще получиш инфаркт, Джони.
- Отвори прозореца!
- Отвори прозореца, мамо.
Мамо, отвори прозореца. Отвори прозореца...
Какво стана?
Щепселът.
40 °С! ГОРЕЩНИЦИ
Не ми стигат 25 цента.
Аз си изкарвам хляба с това. Долар и 99 цента.
Ще ти ги дам утре.
- Ти си от наркоманската сграда, нали?
- Е, и?
Виж това.
Това е от ножа на един наркоман.
Аз получих 25 шева, а той условна присъда.
Приличам ли ти на наркоман?
Долар и 99.
- Какво е това?
- Всяка е по 5 цента.
Къде са 100-те долара?
- Каза да ги внеса в банката.
25 цента.
Ето ти два долара, г-н Американска мечта.
Ето ти един щепсел.
Ето ти и един цент ресто.
Спокойно, дишането на мама е добре.
Добре ли е?
Лимоновите бонбони са вълшебни.
Взимаш ги и забравяш проблемите.
Молете се!
Всичко е наред.
Сложи си главата там. Приятно ли е?
Сложи си лицето!
Ти си гений, тате!
Какво става, гринго?
Какви ги вършиш там горе?
Измъкнахме се възможно най-бързо.
Отидохме в банката, изтеглихме парите си
и отидохме на кино, където беше хладно и готино.
Не се разстройвай. Извънземното отиде в рая.
- Казаха, че си е отишло у дома.
- Това е същото.
Не е същото.
Липсват ми разни неща.
Какво ти липсва?
Разни неща. Няма с кого да си играя.
- Имаш сестра си.
- Тя си играе с камерата.
Няма с кого да споделям тайните си.
Кристи ги казва на камерата.
И не ми дава да ги чуя.
А и ти вече не си играеш с нас.
- Играя си с вас.
- Но не както преди.
Влизайте!
Тате, може да спечелиш Извънземното!
Хайде... Важен е само късметът, играта е много проста.
Хвърлете топката 7 пъти в целта
- и печелите Извънземното.
- Само 7 пъти?
Може ли да участват възрастни?
- Много е просто.
- Струва 2 долара.
Можеш да играеш, докато удвоиш.
Ще си вземеш и парите, и наградата.
- Ще си вземеш парите, ако спечелиш?
- Да. И кукла по избор.
Да!
Едно попадение.
Две попадения. Остават пет. Четири долара.
Ще успеем!
Ти си невероятен!
Спокойно, ще успеем.
- Мамо, ще уцели ли?
- Да.
Хайде, тате...
Да!
Остават само още 2.
Осем долара.
Играта е проста.
Хвърляте, докато удвоите.
Мамка му!
- Остават още две, 16 долара.
- Да се пробваме.
- Само още 2, тате.
- Спокойно, ще успея.
Имаме 32 долара.
- Не ми трябва публика.
- Ти си главната атракция.
Играта е проста.
64 долара. Приключихте ли?
Имам 55 долара.
- Аз имам още 5.
- Трябват ни още 4.
- Остави, тате.
- Не!
Вземи ги, Джони.
Долар ресто за момичето. Само една топка.
Една топка и куклата е за момичето.
Не го оставяй да те разсее!
- Дай парите за наема.
- Какво?
- Парите за наема.
- Не прави така!
Не мога да изгубя пред децата.
Имаме 1 28 долара!
Давай, тате.
- Приключихме... сър.
- Оставете го!
Давай, приятел!
Ще изгубим всички пари.
С децата вярваме в теб. Можеш да спечелиш куклата.
- Хайде!
- Знам, че ще спечелиш.
Използвах цялата си воля за да укротя публиката.
Но не се получи.
Всички пари, които имахме,
бяха заложени на кукла, която струваше 30 долара.
Тогава казах..
''Франки, трябва да използвам второто си желание. ''
И до ден днешен татко вярва, че е спечелил сам тази кукла.
Ала-бала,
ала-бала...
Надушвам кръвта на ирландка!
Дай да си гризна!
Хайде, Кристи!
Бягай, Извънземно!
Помощ!
Ала-бала, ала-бала...
Надушвам кръвта на ирландка!
Не стигам ключалката.
Бягай, чудовището идва!
Ала-бала, ала-бала!
Надушвам кръвта на ирландец!
- Какво има, Джони?
- Търсих го.
Търсих Франки.
Поиграй си с децата.
Не можах да го намеря.
Полудявам ли?
Играй, Джони, играй.
Върви, любов!
Ала-бала, ала-бала...
Все още надушвам кръвта...
...на ирландка!
Дай ми пръста си!
Ще те спася, Кристи!
- Пусни я, тате! Кристи...
- Джони?
Не ме намери.
Теб не те търсех.
Именно. Не търсеше мен.
Където и да се скриеш, ще те намеря.
Ала-бала, ала-бала!
- Момичета!
- Все още надушвам кръвта на ирландка.
Вземете парите и вървете в рая. Марина ще се погрижи за вас.
Надушвам кръвта на ирландка.
- Здравейте!
- Как сте, момичета?
Малко закъсняхте. Къде е майка ви?
Играят си двамата с татко.
Ала-бала,
ала-бала!
Надушвам кръвта на ирландка.
Ала-бала,
ала-бала!
Все още надушвам кръвта...
...на ирландка.
- Къде са децата?
- Не я сваляй.
Всичко е наред.
- Къде са децата?
-Добре са.
Марина ги гледа.
Ела при мен...
Тогава бе заченато бебето.
Какво има?
Хубаво ли ти беше?
Толкова лошо?
Погледни ме, Сара!
Добре ли си?
Какво има?
Ела при мен.
Не мога.
Ела тук.
Кажи ми истината.
Франки имаше твоите очи.
Кажи нещо.
Ти ме обвиняваш.
Трябваше да го хвана, когато падаше на стълбите.
Вината е моя.
Не те обвинявам.
Трябваше да ходим на училище и татко започна нощна работа.
Ариел се тревожеше за слепия Х осе.
А сега кажете ''зеле''!
Защо Хосе не може да вижда, Кристи?
Не е Хосе:
Виждаш ли...
Аз също помогнах.
Сложи от жълтите.
Статуята на свободата,
нацията, приятелите,
сега вече всички ние сме заедно.
Гладна съм!
Гледай паркинг-автомата.
Влезте и слушайте радио.
Аз няма да се бавя. И се заключете.
СЦЕНИЧЕН ВХОД
4-0-1 до базата. Чувате ли ме?
Тук базата. Къде е баща ви, момичета?
На прослушване.
- А вие къде сте?
- Не съм много сигурна.
Знаеш ли къде сте, Кристи?
Не.
На Бродуей ли сте?
Мисля, че да.
Близо до кое?
До прослушването.
Добре ли е бебето ми?
Как се чувствате?
Малко уморена, но добре.
Мамо, татко дали ще ме познае?
Страхотни сте! Ще им оберете точките.
- Позна ли кои са?
- Ариел е ангел.
А Кристи е гора.
- Тя е есен.
- Листопад.
Така я наричат в Америка. Защото листата падат.
Изглеждате невероятно!
- Ей, ирландецо... Дай 25 цента.
- Имам.
Ти си страхо... Той ми даде 25 цента, Анджела.
Той ми даде 25 цента.
Благодаря ви, сър!
- Кои са тези?
- Ирландките.
Какво има? Какво става?
Всички са си купили костюми.
- Изглеждаме глупаво.
- Не е вярно.
И наградата тази година за най-добър домашен костюм
получават сестрите Съливан.
Не си изхвърляй наградата!
- Най-добър домашен костюм.
- Дадоха ни я от жалост.
Дадоха ви я, защото сте различни.
Ние искаме да сме като другите.
И защо искате да сте като другите?
- Всички правят ''подарък или номер''.
- Какво е това?
Правят го на Вси светии.
Помощи за купона на Вси светии?
Не са помощи.
В Америка никой не моли за помощ. Тук хората я изискват.
Не молиш за помощ, а заплашваш.
- Това не става на нашата улица.
- Защо?
Не можеш да заплашваш наркомани и травестити.
Какво е травестит?
Мъж, който се облича като жена.
- За Вси светии?
- Не през цялото време.
- Защо?
- Просто го правят.
Позволиха ни да обиколим тъпата ни сграда за Вси светии.
Подарък или номер!
Бягай от тук, тате!
Да опитаме на друга врата.
Отвори шибната врата!
- Защо не отварят?
- Може би се страхуват.
Ние сме добри деца, пусни ни!
- Колко врати станаха?
- Четири.
Защо съм така напрегнат?
От стълбите, Джони.
- Тук пише ''не влизай''.
- Не ми пука! Хайде.
Подарък или номер! Подарък или номер!
Кой е?
- Тук има някой.
-Господи!
Подарък или номер!
Тук няма наркотици!
Ще почукаш ли още веднъж?!
- Подарък или номер!
- Кой...
Махайте се!
Какво?
Здравейте!
- Вие децата от горния етаж ли сте?
- Да.
- Днес Вси светии ли е?
- Да.
- Откъде сте?
- Ирландия.
И дойдохте чак в Америка, за да правите ''подарък или номер''?
Влезте.
- Само две ли сте?
- Две момичета.
Дали са добре? Дали са добре?
Всичко е наред.
- Как се казваш?
- Матео,
- а ти?
- Ариел.
Аз съм Кристи.
- Това нашата сграда ли е?
- Да.
Прилича на обитавана от призраци.
Тук има призраци. Но това не е страшно.
- Тази сграда е вълшебна.
- Франки вярваше във вълшебства.
- Кой?
- Брат ни Франки. Той умря.
Падна на стълбите, когато беше на 2 години.
Мислехме, че е добре,
но имал нещо в мозъка.
Мозъчен тумор.
Цели 3 години туморът растеше.
Беше злокачествен.
Плачеш ли?
Плачеш ли?
Не плачи, той е в рая.
Това твоята ръка ли е?
- Да.
- Това кръв ли е?
Сос за спагети.
Ела тук...
Трябва да ви подаря нещо или ще ми направите номер, нали?
Да намерим нещо.
Да видим какво има в хладилника?
Нищо. Нищо...
Какво ще кажете за това?
- Колко са?
- Цялото богатство на Матео.
- Много е.
- Не е.
Когато късметът почука на вратата ти, не бива да го гониш.
Щастлив Вси светии!
Здрасти, тате.
Ще покажем на мама какво ни дадоха.
Весел Вси светии!
И на теб, Матео.
Беше много мил и ни даде много пари.
Колко са, Кристи?
240 по 1 цент, 1 2 по 5 цента и 2 по 10.
- Колко прави това?
- 3 долара и 20 цента.
- И нямаше нищо в хладилника?
- Само лекарства.
Трябва да го поканим.
В никакъв случай!
Втриса ме от него.
- Какво е това?
- Нарича се колканън.
Прави се от картофи и зеле.
Така... Чиниите, моля.
Благодаря.
Ще станеш богат.
Вси светии е денят на предците.
Тогава чуваме гласовете на умрелите.
Как ги чуваме?
Чрез танцуващите.
И какво казват?
Оплакват се.
''Не ми обръщате внимание.
Не ме храните.
Гладен съм.''
Щастливи ли са някога?
Тогава не се обаждат.
Ти печелиш всичко!
Това означава, че ще се ожениш.
Кристи!
Кой е?
Виждаш ли това?
Мислиш, че не съм лоша, или смяташ, че съм добра?
Добра си.
- Добре ли правя крилата?
- Чудесно.
- Наистина ли?
- Да.
Мислех, че не ставам.
Справяш се чудесно.
- Това ти ли си на снимките?
- Да.
Значи си бил богат?
Затова ли ангелът има синя кръв?
На ирландски думата за чернокож човек е ''фар гор''.
Но това означава ''син човек''.
Но думата за ''черен човек'' е ''фар дуб''.
Това означава ''дявол''.
Значи сте ни разкрили?
Не могат да ни очистят, не могат да ни сразят.
Нищо не ще ни спре, защото ние сме народът.
''Всели се в сърцето ми!
Аз Те призовах с мирта. Ела и ме възрадвай...''
Джони, лягай си. Вече е късно.
Остави този сценарий.
- Щастлива си.
- Така е. Матео каза едно нещо.
Какво?
Че всичко ще бъде наред.
Че бебето ще ни донесе късмет.
Бебето ще ни донесе късмет?
Ето го там... Виждаш ли?
Може би греша,
но от 2 седмици бебето не се движи.
Положението е сериозно.
Бебето няма да изкара 9 месеца.
Ако го оставим, ще е много опасно за здравето ви.
Трябва да сте много смела, за да решите да го износите.
Нали лекарят каза, че не можеш да имаш повече деца?
Понякога лекарите грешат.
Ето! Току-що ритна.
О, Господи!
Пипни, Джони.
Помня първия път, когато ти ритна, Кристи.
Беше на една пиеса на татко ти.
Риташе на всяка негова реплика.
Сякаш го аплодираше.
- Аз ритах ли?
- Денонощно като муле.
Ето пак.
У сети ли, Джони?
ФРАНКИ
Не усещам нищо.
Искаш да излъжа ли?
Актьор, който не може да лъже?!
- Дори заради децата си?
- Какво искаш да кажеш?
Не стигаш до този, който си създал.
Как искаш да стигнеш до хората?
- За какво говориш?
- За играта ти.
Актьорът създава живот.
Затова не ти дават работа. Защото не чувстваш нищо.
Бебето не е Франки, Сара.
Погледни ме! Защо не ме поглеждаш?
Ти преживя Франки.
Трябваше да го преживея заради децата ни.
Значи ще рискуваш живота си заради децата си?
И така ще ги защитиш?
- Това е пълно противоречие.
- Защо?
Знаеш какво каза лекарят.
Не ме интересува.
Какво знаят лекарите за нас? А за бебето ми?
Трябва да се махна от тук.
Къде отиваш?
Това е истинско.
Не е някаква пиеса!
За какво говориш?
Пусни ме да изляза.
Ще разстроиш децата.
Ще се върна след минута.
Джони, върни се! Къде отиваш, Джони?
Джони, плашиш ме!
Върни се, моля те!
Всичко ще бъде наред?!
Бебето ще ни донесе късмет, а?
Знаеш ли какъв късмет ще донесе? Може да зарази кръвта й
и децата да останат без майка.
Затова си затваряй плювалника!
Ти не вярваш.
В какво?
В Бог ли?
Помолих го за една услуга.
Исках да вземе мен, вместо него.
А той взе и двама ни.
И виж какво сложи на мое място!
Аз съм призрак, мамка му! Не съществувам.
Не мога да мисля, да се смея, да плача...
Не чувствам нищо!
Искаш ли да се разменим?
- Да си на мое място?
- Бих искал.
Влюбен ли си в нея?
- Влюбен ли си в нея?
- Не.
Влюбен съм в теб.
Влюбен съм в прекрасната ти жена.
В децата ти.
Влюбен съм дори в нероденото ти дете.
Влюбен съм дори в гнева ти!
Влюбен съм във всичко живо!
Ти умираш.
Съжалявам.
Това е Франки.
Просто съм уплашен.
Вече не мога... Не мога да се заблуждавам.
Понякога мисля, че целият ни живот е заблуда.
Че това е заблуда.
Че въздухът е заблуда.
Опитай се да се заблудиш, че си щастлив, заради децата.
''Настъпи зимата на нашето недоволство...
Озарена от слънцето на Йорк.
А всички облаци наоколо
танцуват на сладострастните звуци на лютня.
Настъпи зимата на нашето недоволство.
Озарена от слънцето на Йорк...''
Звучи високопарно...
Понякога изглеждаше, че всички в Ню Йорк са актьори.
Дори брокерите.
Знам, че не ми личи и съм бял,
но мога да рапирам.
Помощ! Някой да повика линейка!
Моля ви... Стиви! Помогнете!
Падна по стълбите!
Някой е паднал по стълбите.
Мисля, че е Матео.
Да донеса лимоновите бонбони?
И възглавница.
Някой обади ли се за линейка?
Той просто припадна.
Дръпни кучето.
- Слез долу.
- Стиви ще ме заключи отвън.
Защото си наркоман, Папо. Върви за линейка!
Не го прави!
- Правих го на брат ми.
- Тук е различно.
Хайде!
Добре ли си?
- Добре ли си?
- Не мога да си поема дъх.
- Спокойно.
- Дръж.
- Какво е това?
- Вълшебни бонбонки.
Ще се почувстваш по-добре.
- Така ли е, Кристи?
- Да.
Мама ги взима заради бебето.
Ти ми спаси живота, Ариел.
Добре, стига! Слизай от колата!
Какво ти става? Тъкмо бях загрял.
Какво ти става бе, идиот?!
Аз имам права!
- Пусни ме, боклук!
- Взимай си куфара!
Лека нощ, Извънземно.
Будна ли си?
Да, а ти?
- Какво му е на Матео?
- Болен е.
- А ти ще се заразиш ли?
- От какво?
От неговата болест?
- Защо?
- Ти го целуна.
Няма да се заразя.
Лека нощ.
Ето го татко.
Дръж го, Франки!
Добре ли си?
Задъхах се.
Какъв беше Франки?
Боец.
Какво означава това?
Не се страхуваше да отиде отвъд.
Отвъд кое?
Отвъд това.
Здравей, тате.
Дами и господа, ние не сме сами.
На тази малка топка, наречена Земя,
ние имаме приятели.
Той не е много добре.
Не е ял лимонови бонбони?
Лимоновите бонбони вече не му действат.
Защо си болен?
Ще ти кажа една тайна, ако обещаеш, че ще я пазиш.
Ще я пазя.
Аз съм извънземен. Като Извънземното.
От друга планета съм.
Кожата ми е твърде чувствителна за тази планета.
Разбра ли?
Въздухът не й понася.
Ще си отидеш ли като Извънземното?
Май ще ми се наложи.
Кога?
Скоро.
Ще се сбогуваш ли с мен?
- Да.
- Обещаваш ли?
Да, обещавам.
Мама ще си има бебе.
Как да го кръстим?
Ще го кръстим на теб.
Мисля, че заспа.
Мама и татко отидоха в болницата
и аз се сетих за третото желание. Но трябваше да внимавам.
Ако се родеше прекалено скоро, бебето можеше да умре.
А ако се родеше прекалено късно, мама можеше да умре.
Трябва да внимаваш какво си пожелаваш.
Тръгваме си, деца. Ще се видим по-късно.
- Чао, мамо.
- Чао.
- Не се притеснявай.
- До утре.
Обичам ви!
Извинете, г-н Съливан?
Чекът ще ни трябва до петък.
- Колко?
- 5 хиляди.
Добре. Много ви благодаря.
Знаеш каква е ситуацията. Знаеш, че имаме проблеми.
- Хайде!
- ''Млъкни.
Погледни ме в очите! Какво ти казаха?
Казали са ти 'не'.
Или ще свършиш тази работа, или напускаш града.''
- Разбирам...
- Много добре, тате!
Ти също беше добра.
Ще ти дадат ролята.
- Мислиш ли?
- Да.
Да продадем ли камерата?
Не!
Не се притеснявай, момичето ми. Всичко ще бъде наред.
Ей, ирландецо...
Джони! Не съм те виждал от 7 дни.
- Дължиш ми 7 долара.
- Пак ли!
Долар на ден рекет за Франки.
Нямам пари.
Аз имам нещо за теб.
Заповядай.
- Какво е това?
- Купони за храна.
- Няма нужда.
- Толкова си ми помагал.
Нека и аз ти помогна веднъж.
Не можеш ли да вземеш нещо от мен? Хайде, вземи ги!
Вземи купоните.
- Благодаря.
- За нищо.
Оправете завивките.
Кой ще ни изглади униформите?
Татко ви.
- Трябват ми пари за училище.
- Няма проблеми.
Лека нощ, татко.
Тате... Забрави молитвата.
- Не я знам.
- Аз ще я кажа.
- Добре.
- Коленичи.
- Какво?
- Ще коленичиш ли?
Не, няма.
- Мама винаги го правеше.
- Татковците са различни.
- Искам мама.
- Кристи, кажи молитвата.
Без чудовище, без призраци, без кошмари и вещици,
без да идват хора през нощта и да чупят чиниите в кухнята,
без дяволи от огледалото, без оживяващи кукли,
Матео да си отива у дома, а Франки е в рая
и бебето няма да се роди прекалено рано или късно,
мама, татко, Кристи и Ариел да са едно щастливо семейство
и всичко да им е наред. Амин!
Вие сте чудесни момичета!
Ще се видим сутринта.
Лека нощ, тате.
- Колко струва мама да е в болницата?
- Хиляди.
Лека нощ.
''Да бъдеш или да не бъдеш...''
Дрън-дрън-дрън.
''Не е ли по-достойно''
да си пъхна главата във фурната и да свърша с всичко!
Къде е татко?
Искам татко!
- Аз съм татко ти.
- Не си!
Искам си моя татко.
- Ела...
- Не ме докосвай!
- Ела при мен.
- Къде е мама?
- Какво направи с мама?
- Ще те заведа при нея. Ела тук, мила.
Мамо!
Ела при мен.
Погледни ме!
- Аз ли съм татко ти?
- Не.
Погледни... Погледни ме!
Аз ли съм татко ти?
Може би.
И така дойде пролетта. А с нея и бебето.
Роди се прекалено рано.
- Ще повикате ли Карън?
- Добре ли сте?
Веднага ще доведа лекар. Моля ви, нека не се ражда още!
Не искам да се ражда. Прекалено рано е.
Ще се погрижим за вас.
Трябва ми морфин!
Сестра, морфин!
Защо не плаче бебето ми, Джони?
- Върви с него!
- Отивам.
Засега я стабилизирахме.
Но в следващите 2 часа ще й трябва кръвопреливане.
Добре ли си?
Всичко ще се оправи. Ще преливат кръв на бебето.
Трябва да подпишем съгласие. И двамата.
Става ли?
Матео каза, че цялата кръв е заразена.
Няма да му преливаш кръв!
Прелял си му заразена кръв.
Затова умря! Затова падна на стълбите.
Това е новото бебе, Сара.
Той се катереше по вратата. И падна.
Защо се съгласи?
- Къде е той?
- Кой?
Франки.
Франки не е с нас, Сара.
Трябваше да махнеш вратата.
Ти си виновен. Трябваше да махнеш вратата!
- Ти го криеш от мен.
- Не го крия.
- Искам си Франки!
- У спокой се!
- Къде е Франки?
- Спокойно... Лекар!
Ти си виновен, че падна.
Бихте ли позвънили?
Защо не махна вратата?
- Всичко е наред...
- Не, умолявам те!
Джони, моля те, недей!
Искам да видя бебето!
- Не ми взимай новото бебе.
- Няма да я взема.
- Спаси бебето!
- Обещавам.
Ще я спася. Ще я спася.
Ако бебето умре, не ме буди.
- Има и още едно решение.
- Какво?
- С 0-отрицателна ли сте?
- Аз съм 0-отрицателна.
Кристи е с 0-отрицателна.
- Ами ако съм се заразила?
- От какво?
От болестта на Матео.
Това е невъзможно.
Откъде знаеш, тате?
Бог не би го позволил.
Ти не вярваш в Бог.
- Страх ме е.
- Не се страхувай.
Всички около нас умират.
- Ще понесе ли преливането?
- Без него няма да оживее.
Така казаха лекарите и преди да оперират Франки.
- Какво ще правим?
- Ще й дам кръвта си.
Това ли решавате?
Кристи ще й даде кръвта си.
Добре ли си, момичето ми?
Не ми говори така!
Вече година нося цялото семейство на гърба си.
Още откакто почина Франки.
Той ми беше брат.
Не съм виновна, че той умря. Не съм виновна, че аз съм жива.
Кристи...
Мама плаче, защото той й беше син.
Но той беше и мой брат. Аз също плаках. Когато никой не ме гледаше.
- И му говорех всяка нощ.
- Така е, тате.
- Говорех му, докато...
- Докато какво?
Докато не разбрах, че говоря на себе си.
Аз ще я заведа у дома.
- Благодаря ти много.
- Няма защо.
Чекът ви няма покритие.
Седях там с татко ми и звуците на Ню Йорк изчезнаха.
Чувствах само кръвта в ушите си.
Но се чувствах щастлива.
Чудех се дали и Франки се е чувствал така... специален.
Всички гледат в теб, сякаш гледат огледало.
И се усмихват. У смихват се, но без очи.
Дали Франки е знаел, че ще умре?
Затова ли непрекъснато кимаше и ни се усмихваше?
Когато той умря, проклех Господ.
Казах му: ''Вече никога няма да видиш
сълзи на бузите ми.''
Затова и сега няма да плача.
Мислех, че ще дойда тук,
ти ще се събудиш, ще стиснеш ръката ми,
а аз ще заплача... И детето ще се оправи.
Че всичко ще се оправи.
Имаме нужда от чудо, Матео.
Ей, ирландецо!
Вече не поздравяваш ли?
Какво? Кажи какво има?
- Съжалявам, приятел.
- Тежък ден, а?
- Да.
- Не си само ти, Джо.
Хайде, Джо! Дай ми няколко долара.
Нямам пари за даване.
Съжалявам, сглупих. Не биваше да те тормозя.
У спокой се, всичко ще се оправи!
Хайде, ирландецо! Сега ще те пипна!
Дай ми малко пари.
Не са за мен, а за Анджела.
Хайде, бръкни си в джоба!
- По-спокойно!
- В другия джоб!
По-бързо, ирландецо!
Извади го.
- Не знам какво е това.
- Извади го!
Добре. Ето го. Добре, добре...
Трябваха ми пари.
Съжалявам!
Добре, достатъчно!
Престани! Съжалявам, съжалявам...
- Приятели ли сме още, Джо?
- Върви по дяволите!
Чакахме бебето да даде някакъв признак на живот.
Но тя просто си лежеше.
Пристигна сметката от болницата. Цялата сума беше
тридесет хиляди четиристотин двадесет и два долара и 20 цента.
Просто ми уреди прослушване.
Ще направя, каквото искат.
Сметката ви.
Добре...
- Сметката е платена.
- Как така?
Платил я е Матео Куами.
Не дължите нищо.
Най-накрая татко получи роля.
И дойде с добрата новина.
Имам добра новина -
Сара Матео Съливан се прибира от болницата.
Готино!
- Виж кой е тук.
- Искаш ли да погледнеш?
- Може ли и аз, мамо?
- Да.
- Мамо, може ли?
- Да, чудесно.
Пак ще се видим.
Голяма прозявка.
Какво има?
- Той не се сбогува.
- Какво?
Не се сбогува.
Новородено момиченце!
Сара Матео
Тихо, бебето спи!
Кристи!
Ела при мен.
Кажи ми какво виждаш.
Пълнолуние.
Какво друго виждаш?
Звезди.
Не виждаш ли Матео?
Минава покрай луната с колелото си.
Мисля, че маха за сбогом на Ариел.
- Ще й кажем ли?
- Да.
Ариел... Виж там горе!
Матео минава с колелото си покрай луната.
Къде?
- Не виждаш ли как ти маха?
- Не.
- Там е.
- Лети покрай луната.
- Видя ли го?
- Не.
Не виждаш ли как ти маха? Маха ти за сбогом,
точно както ти обеща.
О, да! Сбогом, Матео!
Сбогом...
Сбогом, Матео! Грижи се за Франки.
Грижи се за Франки...
Това беше третото ми желание.
Сбогувай се с Франки, тате.
Какво?
Сбогувай се с Франки.
- Сбогом, Франки...
- Не те чува, тате.
Сбогом, Франки!
Мамо, татко има нужда от теб.
Беше така трудно на Франки да се усмихва с тумора си,
както и на татко да заплаче.
Но и двамата успяха.
Сега ще изключа камерата.
Повече не искам да виждам Франки така.
Виждате ли ме все още в главите си?
Така искам да виждам Франки.
Така той ще е с мен завинаги.
Така че, като се върнете в реалността,
аз ще помоля Франки...
Много ще го помоля да ме освободи.
В памет на Франки Шеридан
Благодарности за MayStar :-)