Conan The Destroyer (1984) Свали субтитрите
и преди възхода на синовете на Ариус,
бяха невиждани години,
когато по цялата земя се ширеха блестящи кралства.
Тогава, с меч в ръка, дойде Конан кимериеца.
Аз, неговият хроникьор, зная добре подвизите му.
Така че, нека да ви разкажа, за големите му приключения.
КОНАН УНИЩОЖИТЕЛЯТ
- Мисля, че ядосахме търговеца!
- Изненадан ли си?
Ама ние не му откраднахме всичко.
Не ни стигна времето.
Защо направо не ни убият?
Може би искат да ни заловят живи, за да ни измъчват до смърт.
Конан! Конан, помогни ми!
Помощ!
Помощ!
- Знаеш ли коя съм?
- Тарамис!
- Кралица Тарамис.
- Не и моя.
Нима имаш кралица? Но ти си кимериец.
Кимерийците нямат кралица.
Ти си варварин. Живееш свободно.
Не си подчинен на никой. Не е ли така?
Така е и винаги ще е така.
- Какво искаш?
- Трябва ми твоята помощ.
- Не!
- Не?
- Не знаеш какво ще ти дам, ако ми помогнеш.
- Нямаш нищо което да желая.
Ти се молеше Конан. За какво се молиш?
Погледни олтара.
Виж това за което се молиш.
Какво има там, Конан?
Помисли.
Покажи най-съкровенното си желание.
Валерия.
Къде е Валерия?
С Кром.
- Твоят бог?
- Тя стои до него.
Не можеш да ми дадеш това което желая.
Мога.
Можеш да съживиш мъртвец?
Направи каквото поискам
и ще я съживя.
Събуди се...
и запомни.
Кажи ми какво трябва да направя.
После.
Виж, Конан!
Конан!
Това животно не ти ли изглежда познато?
Мисля, че да.
Съжалявам, за това което се случи последният път.
Обичат ни!
Да пием за Дагот,
бога на сънищата.
Какво искаш да направя за теб?
- За да съживя жената която обичаш?
- Да.
В свитъците на Скелос е написано,
че девойка с родилен белег, трябва да предприеме опасно пътуване.
Съдбата и е предопределена.
Племенницата ми Джена е с родилен белег.
- Искам да я вземеш на това пътуване.
- Къде?
Джена ще ти покаже.
От деня на своето раждане тя се подготвя за това.
Има ключ, който тя трябва да намери...
който само тя може да докосне...
както пише в свитъците на Скелос.
- Къде е той?
- В един замък.
- Пазен от стража?
- От магьосник. Тот-Амон.
- От магьосник?
- Това те изплаши.
Страхуваш се от магия.
Ще трябва да се изправиш срещу нея.
- Помага ли мечът против магиите?
- Значи те е страх да тръгнеш?
Не. Ще намеря начин.
Какво отключва ключът?
Съкровище.
Скъпоценен рог. Само тя може да го намери.
Само тя може да те заведе до него.
А когато вече го притежава,
ти ще я доведеш обратно тук.
Тогава ще получиш наградата си.
Двамата ще имаме всичко което искаме... чрез магия.
Не!
- Всичко е наред. Не се страхувай
- Това е само сън. Само сън.
- Не! Видях го...
- Сън. Само сън, Джена.
- Успокой се. Легни си.
- Видях го!
- Не, не си...
- Пак го видях!
- Нищо не си видяла. Това са кошмари.
- Видях!
- Превъзбудена си и халюцинираш.
- Видях!
- Заспивай отново.
- Видях го пак.
Видях го. Да, видях го.
Утре тръгваш на пътешествието.
Трябва да си починеш. Твоята съдба е в ръцете ти.
Спи.
Спи.
Съдбата на всички ни е в твоите ръце, на Конан също, но той още не го знае.
Той не ни трябва, кралице моя.
Кражбата на един ключ не е работа за капитана на стражата.
Това е работа за крадец.
Ти ми трябваш,
за да върнеш благополучно това скъпо дете в замъка...
като запазиш непокътнати съкровището и нейната девственост.
Ще запазя и двете.
Постарай се приятелю, да е девствена като ми я върнеш...
за да е правилно жертвоприношението.
Още нещо, Бомбаата.
Не е много умно да държиш кралят на крадците близо до съкровището.
Така че, когато ключът е в ръцете на племенницата ми,
искам да забиеш меча си в сърцето на Конан.
Най-добрите ти хора ще ви следват. Ще ви помогнат, когато се нуждаете.
Конан трябва да умре.
Мислиш ли, че е привлекателен?
Грозен е.
Не, не този.
Конан.
Не можеш ли да прецениш сама?
Но как да мога?
Колко пъти съм виждала мъж?
Истински мъж?
Виждам само теб.
Не исках да те обидя, Бомваата.
Да, привлекателен е.
Конан, чакай! Трябва да тръгнем по този път.
- Още не.
- Ти трябва да ме слушаш.
Не ти ли казаха? Всяка игра си има правила.
Вярвам ти, но в тази игра има магия.
Ще се наложи да отвърнем също с магия.
Акиро.
Кром.
- Какво ще правят?
- Ще обядват.
Тези диваци трябва да ми благодарят, че им спестих ужасни стомашни болки.
Защо им е да изядат някой толкова стар и кисел като теб?
Мислеха, че ако ме погълнат,
моята магия ще се влее в кръвта им.
Поне можеха първо да те измият.
Трябваш ми.
Твой съм.
Разкажи ми повече за този ключ.
О, той не е обикновен ключ.
- Той е скъпоценност.
- Скъпоценност?
Да. Сърцето на Ариман.
- Добре, но кой може да го носи?
- Само аз.
Никой друг не би рискувал да го докосне.
Ако наоколо си харесаш нещо...
не се опитвай да го откраднеш.
Зная кога да крада... и кога не.
Дръж я. Удари я!
- Какво е направила?
- Беше с бандитите нападнали селото ни.
Другите са мъртви. Сега е нейния ред,
но първо ще се позабавляваме.
- Не я убивайте много бързо!
- Спаси я!
- Крадците трябва да се бесят.
Конан, те са шестима срещу нея.
1, 2, 3-- Мисля, че е така.
И тя е привързана за колче!
Направи нещо!
Спри.
Мисля, че си имаме приятел.
Чакайте тук.
- Какво искаш?
- Да дойда с вас.
Разкарай се!
Нека поговоря с Конан.
Казах да се разкараш!
Чакай!
Говори.
Кълна се, че ако Конан ми позволи да яздя с вас,
ще дам живота си за него.
Ще видим.
Дворецът Тот-Амон.
Тук пазят ключът.
Доведи я, Конан.
- Тръгваме веднага.
- Утре.
Аз съм водачът.
Води ни утре. По-добре ще е.
- Трябва да си починем.
- Взе ми го от устата.
Спи.
Утре ще докоснеш сърцето на Ариман.
Първата от хиляда години насам.
Погледни!
Джена. Джена!
Джена!
Акиро, къде е тя?
Вътре!
- Кой я отведе?
- Гигантска птица.
Птица от дим.
Влизайте в лодката!
Някой трябва да остане да пази конете.
Малак!
Нямах предвид себе си!
Аз ще греба.
Закъсняхте, приятели,
но пристигнахте.
Все пак пристигнахте.
Как да влезем? Има ли друг вход?
Отдолу има вход.
Имаш предвид под водата?
Можеш да останеш тук, ако искаш.
Сам?
Те имат нужда от мен.
Внимателно.
Бомбаата!
Отвори магьоснико.
Страшен фокусник си. Ходи да жонглираш с ябълки.
- Стани! Давай!
- Стани, Конан!
Същото бих направил и аз. Абсолютно.
Останаха само две, магьоснико.
И ти си зад едното.
Кое от тях?
Не! Не! Не това! Не това!
Бомбаата?
Бомбаата?
Бомбаата!
Бомбаата!
Трябваш ми!
Бомбаата!
- Бомбаата!
- Всичко е наред. Всичко е наред.
Кром.
Вън! Да изчезваме!
- Бързо! Бързо!
- Бягай!
Не-е-е!
Спри!
Бомбаата!
Всичко е илюзия.
Помощ! Бомбаата!
Помощ! Бомбаата, къде си? Пусни ме, чуваш ли?
- Внимавай, глупако!
Бомбаата, спри!
Защо?
Помислих, че ще нараниш момичето.
Този е от стражите на кралицата! Защо ни нападнаха?
Не е по нейна заповед.
Чакай, чакай. Много по-добре е.
Магическият мехлем на Акиро. Нека да ти помогна.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Покривам ти раната.
- Раната ми е по-ниско.
- Искам да огранича инфекцията.
Ще ти откъсна главата.
Ето докъде стигна светът.
Опиташ се да помогнеш на някого...
и какво получаваш в замяна?
Заплахи.
Викай ако боли.
Предполагам, че теб никога нищо не те боли.
Само болката.
Когато се върнем в Шадизар,
какво ще правиш?
Ще си намеря свое кралство,
и своя кралица до мен.
Какво кралство?
Обещаното... Бях "коронован".
Не.
Обещано ми беше кралство.
- А коя е кралицата?
- Валерия.
- Валерия.
- Валерия.
Как изглежда,
тази... Валерия?
Видиш ли онази жена?
- Зула?
- Валерия е като нея.
Не изглежда като нея,
но има същия дух.
Същата...
...същата...
Сила?
Сила. Сила.
И тя ли е воин?
Велик воин...
и велика жена.
Възможно ли е...
някоя друга да я замести?
Друга кралица?
Прекаляваш.
Не... в никакъв случай.
Извини ме.
Трябва да ставам.
Как се чувстваш?
Добре дошла.
Ти също.
Не знаех, че жените могат да са воини.
Цялото ми племе са воини.
Изглежда, че мъжете харесват жените воини.
Някои мъже.
Мислиш ли, че аз някога бих могла да стана воин?
Мога да те науча как да си служиш с това.
Да! Моля те!
Виж, силата е в китките.
О, разбрах. Така ли?
Точно така. Трябва да са отпуснати.
- Изискват тренировки и сила.
- Чакай!
Чакай! Чакай, чакай, чакай, чакай.
Задръж.
Ако ще се учиш да се биеш,
трябва да се учиш с истинско оръжие.
Не с клечка за зъби.
Ето. Ще ти покажа.
Застани така.
Да. Направи го ти. Опитай.
И после замахни над главата си.
Ще ти помогна. Замахни над главата си.
Ох!
Добре.
Сега можеш да се изправиш срещу всеки.
Как привличаш мъжете?
Да предположим, че си харесаш някого.
Какво би направила за да го имаш?
Сграбчваш го! И го вземам.
Сграбчваш го, и... го вземаш.
Вземам го! Ето така.
- Какво имаше предвид тя?
- Какво е казала?
Каза, че ако иска някой мъж,
ще, ще протегне ръка и ще го вземе.
Добра идея.
Но после какво?
Имам предвид като го вземеш. Какво правиш с него?
Лесно е. Така де, просто...
Ти, ъ-ъ...
Добре де... за да може мъжът истински да опознае една жена,
и... и тя да опознае него, те трябва да, ъ-ъ...
Виж, те трябва да... се съединят.
- Съединят.
- Ъ-ъ...
Ъ-ъ... да бъдат заедно.
Виж, той трябва да постави своя...
своя, ъ, ъ... и да я хване за...
Ъ-ъ, това е. Съединени.
Всъщност, как мислиш, че се размножават цветята?
- През това?
- Да.
- Това ли е единствения път?
- Да.
- Не може ли да заобиколим?
- Вървя където ме води чувството.
Вече забелязах.
Натам.
Не трябва ли някой от нас да се върне да пази?
Бомбаата.
Заедно.
Ето. Нека да помогна.
Малак, влез вътре и виж има ли ключалка.
- Искаш да кажеш вътре?
- Върви!
Намерих я.
- Пускай. Бавно.
"В свитъците на Скелос е записано...
"че рогът ще бъде намерен...
"от девствена девойка,
"с родилен белег.
"Когато рогът бъде отново поставен...
"на челото на, ъ-ъ, спящият бог,
"Дагот ще се пробуди.
"Тогава нека хората се страхуват.
"Светът ще загине.
Девойката ще бъде пожертвана."
- Спрете я! Целият свят...
- Млъкни!
Кром!
Светът ще загине.
Валерия ще оживее.
Съдбата на девойката не е само да донесе рога.
Това е написано на стената.
Тя трябва да бъде убита. Пожертвана!
Ще видим.
Съдба или не.
Излизайте всички.
- Вън!
Чакай! Това струва цяло състояние.
- Идваме с мир.
- Тогава, нека си вървим с мир.
Нека девойката се приближи.
Чакали сме я цял живот.
Ние сме пазачите на рога. Той ни принадлежи.
- Вече не.
- Кой си ти?
- Конан.
- Чувал съм за теб.
- Знаеш ли легендата записана на гробницата?
- Откакто съм роден.
Значи знаеш какво ще се случи, ако рогът се постави на челото на Дагот.
Богът ще оживее.
И ние, които му дарим живот ще стоим от дясната му страна...
и ще управляваме света с него.
Ще умрете от великото зло, което ще дойде с прераждането му!
Ние ще го контролираме.
Никой не може да го контролира!
Неговата сила и зло са неизмерими!
Дайте ни момичето, или ще си го вземем сами.
Стига пазарлъци!
Обратно в гробницата!
- Бомбата! Излизай!
Вън! Да се махаме оттук!
Зад дракона има тунел.
Може би няма друг изход.
Скъпоценният камък. Вземи скъпоценният камък!
Бързо. Бързо!
От тук.
Малак! Малак, хайде!
Малак!
Това е водачът! Той е магьосник.
Вече си отвяря устата!
Ами спри го! Убий го или нещо такова!
Изчезна ми камата. Ти го убий!
Не аз. Лош късмет е да убиеш магьосник.
Чакайте. Има по-добър начин да победиш магьосник.
- Чудесно, Акиро!
Влизайте в тунела.
Не спирай. Бързо!
Бягай. Бягай!
- Къде са останалите?
- Идват. Не се безпокой, върви.
- Заминали са.
- И са си взели конете.
- Или са ги заловили. Да бягаме!
- Чакай.
Бомбаата я е отвел.
Тарамис го е планирала от самото начало.
Ние вземаме рога, нейните пазачи ни убиват,
а Бомбата връща девойката и рога при нея.
А нейното обещание?
Лъжа.
- Къде отиваме?
- В Шадизар.
- Защо?
- Да спрем жертвоприношението на Джена.
Но това е нейната съдба. Не може да бъде спряно.
Не сте длъжни да идвате.
- Аз ще дойда.
- И аз ще дойда.
Аз няма! Всъщност, какъв е смисълът?
Какви сме ние? Някое благотворително дружество? Та ние сме крадци!
Вървете! Не искам да ви помагам.
Хей!
Хей, чакайте ме!
Знаете, че не можете без мен!
Дий! Чакай, Конан, чакай!
В теб ли е скъпоценният рог?
Донеси ми го.
Засилили са стражата.
Трябва да има стотици наоколо. Не можем да влезем вътре.
E, не може да се каже, че не сме опитали.
Не може предната порта да е единствения път за влизане.
О, не е. Тя...
Малак?
Има вход зад водопада. Някога е било изход.
Брата на сестрата на братовчед ми изкопал тунел навън...
докато бил затворник в Шадизар.
Днес имаш рожден ден.
Цял Шадизар празнува.
Пий.
За живота! За Дагот.
За Дагот.
О, Дагот. Бог на боговете.
Ох!
Брата на сестрата на братовчед ми нищо не е споменавал за решетка.
Сега как ще се върнем обратно горе?
Решетката е сложена след като твоя братовчед на сестрата на брат ти е избягал.
Брата на сестрата на братовчед ми. Колко пъти трябва да ти го повтарям?
- Каза братовчед на сестрата на брат ти.
- Кой го е грижа какъв е!
Какво значение има това?
При първия признак на живот от нашият бог,
девойката трябва да бъде пожертвана.
Иначе, както казват свитъците на Скелос, "Ще ни сполети катастрофа."
О, Дагот. Бог на боговете.
Небесна сила на всички сили.
Убийте я!
Спасете момичето!
Убий я! Убий я!
Тя трябва да бъде пожертвана!
Не!
Връщай се!
Надолу по стълбите!
Не!
Бягайте!
Рогът му дава живот! Изтръгни му рогът!
Зула.
Трябва ми капитан на стражата.
Не виждам защо, жена би се справила по-зле от мъж.
- Ти.
- Аз?
Ела тук.
Чух, че всеки крал или кралица трябва да има придворен шут.
Дали съм подходящ?
Повече от подходящ.
Желае ли най-великия магьосник на света да се приближи, моля?
На вашите услуги.
Никой не може да управлява без мъдрост.
- Нека ви покажа тънкостите на мистичния...
- По-късно.
Управлявай Шадизар с мен.
Ще имам собствено кралство, и собствена кралица.
И беше така, че Конан тъгуваше по неговата изгубена Валерия.
На шир и длъж, той търсеше приключения в далечни земи...
и потъпка най-богатите тронове на земята...
под сандалите на своите крака...
докато накрая, намери свое собствено кралство...
и понесе своята корона на угрижената си глава.
...но това е друга история.