Jimi Hendrix (1973) Свали субтитрите
току-що бе подписал договор с Джими Хендрикс...
и го бе включил в турнето...
като подгряващ музикант.
Просто не можех да повярвам.
Помислих си: "Господи, какво ли ще става?"
Той излезе и изсвири своята част. Продъни усилвателя ми.
Направи китарата на нищо. Направо я разглоби.
Звуците, които изтръгваше и изпълнението бяха неповторими.
След него изглеждаше, че аз едва докосвам струните.
ПОП ФЕСТИВАЛ В МОНТЕРЕЙ ЮНИ 1967
Импресариото на Крийм, нашата група, считаше, че появим ли се...
прекалено рано в Сан Франциско, ще загубим от цената си.
Той каза: "Трябва да отидете там по-късно и тогава ще...
"направите фурор във Филмор." Така и стана,
но тогава бях разочарован,
защото ни бяха поканили и аз исках да отидем.
Сигурно са ни помислили за надути,
но щях да се радвам да го видя да свири.
Той пренесе китарата си в жертва на публиката.
Гледал съм го много пъти на филм.
Всички от...
публиката бяха надрусани с ЛСД, страхотно.
Хей вие, пейте с нас.
Преди фестивала в Монтерей...
си говорихме за неговата организация.
Но най-вече за Брайън Джонс, който май представяше нас.
И Ерик Бърдън, който представяше него. Не помня вече.
Искаха да кажем кой ще свири пръв, а не можехме да решим.
Казах на Джими: "Да знаеш, че няма да излезем след теб."
Той отвърна: "Аз няма да пея след вас."
Тогава казах: "Слушай, ние няма да излезем след теб.
"Доколкото зависи от мен,
"готови сме да излезем веднага, инструментите ни са вече там."
Погледна ме особено. Качи се на един стол...
в гримьорната и изсвири нещо невероятно.
Джанис Джоплин, Брайън Джонс,
Ерик, аз и още двама-трима бяхме там.
После слезе от стола,
обърна се към мен и каза:
"Ако ще пея след вас,
"ще се развихря до край."
В края на Диво нещо...
той ще отиде до тон колоната,
ще я сграбчи...
и ще се престори, че прави секс с нея.
Х - Организатор на турнетата
Тя ще вибрира и ще се клати до такава степен,
че ще трябва да стоя зад нея и да я подпирам...
докато той прави секс с нея.
Това идва от досадата да правиш едно и също.
Соул групи те много си приличат. Не само по музиката.
Китаристите им правят трикове, мятат китарата си на врата...
или свирят със зъби.
Това е начин да се разчупи шаблона.
Невероятно! Дон Ковей ми е казвал разни неща...
за Уилсън Пикет. Как насочва...
пистолет срещу барабаниста и други подобни атракции.
Атракции! Омръзна ми да слушам, че разчитаме главно на тях.
Светът е една атракция.
Войни, напалм. Телевизията показва как изгарят хора,
а това е една голяма атракция. Да, разчитаме на нея.
Това не е всичко, което може. Но тази вечер е тук без...
своя Икспириънс. Представям ви истинския Джими Хендрикс.
ШОУ НА ДИК КАВЕТ
На сцената правите и друго, освен да чупи те китарата си.
Казвам го за онези, които не ви познават, а те са малко.
Какво е посланието, което отправяте от сцената,
когато чупи те китарата си?
Избавление.
-Десантчиците имат други дрехи.
- Така е.
Какъв сте бил, паратрупър или парашутист?
Няма разлика.
101-ва авиодивизия, форт Кямбъл, Кентъки.
Нека си припомня.
Връщах се в ротата...
и трябваше да мина през военен клуб номер едно.
Отвътре се чуваха звуците на китара.
Казах си, "Този е добър." Затова влязох и...
се представих. Казах му, че свиря на бас.
Купих си бас китара и започнахме да свирим заедно.
Като саксофонист сформирах една малка група.
Двама от музикантите в нея бяха Джими Хендрикс и Бил Кокс.
Свирехме по различни военни клубове в базата.
Но повечето пъти бивахме изгонвани,
защото свирехме доста силно.
Знаете, че Джими бе левичар.
Трябваше да поставя струните в обратен ред,
по-дебелите отиваха на местата на по-тънките.
Това не беше проблем, с едно изключение:
Джими винаги успяваше...
да проиграе китарата си преди концерт или...
забава, и естествено групата трябваше да даде пари,
за да я откупи и да му я върне.
Защото той можеше да свири само на тази китара.
Така той правеше номера на групата.
Оказа се, че в много случаи Джими бе само тялом с нас.
Концентрираше се върху своята музика.
В много от разговорите помежду ни...
той въобще не участваше.
Когато се обръщахме към него, той обикновено се рееше някъде.
Не го питахме за какво мисли, но това беше представата ми за...
човек на седмото небе.
Не бе необходимо...
да го познаваш отблизо, за да прочетеш мислите му.
Срещате ли някои момчета от 101-ва авиодивизия?
Виждам се с някои прия тели.
Мисля т ли те, че животът ви е по-странен от техния?
Това не е от значение,
защото всеки от тях има свой живот.
Не може да губиш време, чудейки се какво е чуждото мнение.
Не се сравнявам с другите и не ме интересува какво мисля т за мен.
Спомням си, когато получи първата си китара.
Организирахме надсвирвания по между ни.
По това време си купих и...
саксофон на старо.
Живеехме в скапан апартамент в лош квартал.
Шумът не безпокоеше съседите отгоре...
или тези до нас.
Докато Джими виеше с китарата, аз надувах саксофона.
Не успях да го изплатя.
Зарязах го. Знаех, че Джими ще има по-голям успех от мен.
След като напуснах армията се опитвах да сформирам група.
Свирех в различни групи из Съединените щати и Канада.
Повечето пъти бях поддържащ музикант.
Не веднъж сме отсядали тук, на Джеферсън Стрийт.
Наемахме най-горния апартамент в къщата на Джойс.
Много пъти съм го събуждал за закуска.
Вратата му бе винаги отключена. Лежеше в леглото с дрехите,
които бе носил предната вечер на концерта.
Започнах да пътувам. Отидох в Ню Йорк и спечелих първо място...
на конкурса на театър Аполо.
Получих 25 долара награда. Свирих с Айк и Тина Търнър.
Свирих още с Кинг Кър тис и Джоуи Дий.
Тази група ме отведе в А тланта, щата Джорджия,
където срещнах Ли тъл Ричард и започнах работа с него.
Когато го срещнах, той беше вече звезда!
Слай Стоун казва, че всеки е звезда!
Работата е там, че всеки има потенциал да бъде звезда,
но не всеки може да го постигне. Това е отговорът.
Трябва да те потопят в казана, да минеш през ада...
и чак като се измъкнеш от там, светът разбира за таланта ти...
и възхвалява Йехова.
Започнах да го харесвам заради историите, които ми разказваше.
Наистина го харесвах,
а не заради това, че беше симпатяга с китара.
Такава беше модата.
Китаристите следваха модата,
като например дългата коса, падаща пред очите.
Той не беше съвсем като другите.
Имахме малък апартамент. Карахме на сардели и бисквити.
А майка ми от време на време...
ни донасяше по нещо вкусно.
Тя не го обичаше. Смяташе го за безделник.
Казваше ми: "Не искам този дългокос негър тук."
После ще се обърне към него и ще каже:
"Джими, ти не разбираш,
"Фей просто е в труден период.
"Това няма да продължи дълго. Тя ще се оправи."
Причината за това бе, че й говореше за прости неща.
Посещавахме кафе Палма и места като Спотлайт, Смолс и...
заведенията около 125-та улица в Харлем с музикални сцени.
Обясняваше, че иска да свири.
Онези дребнави и незначителни хора с омачкани костюми...
не биха му позволили да свири при тях.
Затова се правеха, че не го забелязват.
Той сядаше за малко и с типичното си изражение...
казваше: "Ще поговоря отново с тях."
Аз отговарях: "Нищо не им казвай,
"не виждаш ли, че не искат да свириш при тях."
Всеки път, когато отсъствах го карах да почиства спалнята.
Когато се връщах намирах много сламки от метла под леглото.
Питах го: "Ти не помете ли пода?"
Казваше, че го е мел. По-късно разбрах, че е стоял...
до леглото и...
е хващал метлата, все едно че свири на китара.
Най-накрая го допускаха да свири.
Тогава другите музиканти започваха да му правят номера.
Беше невероятно.
На сцената изглеждаше недоволен от останалите.
Те пък искаха той да намали силата на звука...
и да промени стила си на свирене.
Когато работих с Айсли Брадърс, можех да правя моите номера,
защото вероятно им носеха повече пари.
Тогава ми харесваше да ги правя.
Повечето от групите, с които свирех не ми даваха свобода,
например да използвам фийдбек в Среднощен час.
Той би подписал договор с всеки.
Подписваше договори, които по-късно му докарваха...
проблеми с музикалните компании.
Джими не признаваше четенето на договори.
Просто идваше и го подписваше.
После се губеше с месеци.
Когато ни изгонваха от хотела, залагахме китарата.
Връщахме се и заемахме китари от други хора, за да свирим.
Просто не се спирахме.
С малки изключения така бе през цялото време.
Джими продължаваше в същия дух. Не му пукаше, че е различен.
На мен също, защото правех тези неща преди него.
Когато ме видя, това му даде увереност...
и за него бе като възнаграждение. Мили Боже!
Близнаците бяха в групата. Не зная дали те...
са споменали нещо за...
първата им среща с Джими,
но всички живеехме заедно.
Мислеше, че се занимаваме с контрабанда...
и че той е единственият музикант в къщата.
В началото не поддържахме никакви контакти.
-Той в единия край на къщата...
-Не знаеше, че имаме талант.
...ние на другия.
Всеки ходеше напред-назад и поглеждаше...
Виждахме се, хвърляме си по един поглед...
и се питахме: "Какво, по дяволите, прави този тук?"
Питах Артър: "Познаваш ли го?"
Промъкваше се много тихо с китарата си, оглеждаше се,
беше някак стеснителен.
След като влезеше почвахме да го гледаме изпитателно.
После Фей излизаше от стаята. Тогава му беше гадже.
Всички я наричат Фейн, но ние й казваме Фей.
Излизаше и почваше да свири. Тя беше страхотна...
по свой собствен начин.
Мисля, че има оправдание за прибързаното си заминаване.
Ако не го беше направил...
Мисля, че успехът не би дошъл. Кой знае.
Щеше да си търси група с години...
и да е обикновен музикант.
Той не беше такъв. Беше звезда още тогава и те го знаеха.
Затова и не искаха да свири на китарата със зъби,
да развява дългата си коса, да ходи до края на сцената и...
да показва езика си на момичетата.
За тях той бе звезда, а другите обикновени музиканти.
Разбирате ли? Затова, когато можеха...
се опитваха да не афишират изпълненията му. След като...
замина, те сметнаха, че си е отишъл поредния китарист.
Не можеха да допуснат, че ще има такъв успех.
Джими Хендрикс свиреше страхотен рокендрол. Аз го пеех.
Можеше да накара пода под краката ми да танцува!
Когато свиреше те сами се движеха.
Правеше го толкова добре! Раздаваше се напълно!
А това се харесва на публиката.
Не зная защо отидохме там. Рядко посещавам такива места.
Помещението беше огромно. Приличаше на зала за танци.
Нямаше много хора, а групата не свиреше много добре.
Поне не привлякоха вниманието ми.
Тогава видях китариста,
който свиреше доста сдържано най-отзад.
От този миг нататък интересът ми се пробуди.
Той беше наивен, срамежлив и нервен.
Когато ти говореше не гледаше в теб.
Дойде с мен в апартамента...
и изсвири много неща на Дилън,
Той беше идол за Джими.
Смяташе го за най-великия.
Казах му: "Дай да видим за коя даде последните ни пет долара?"
Не отговори, а продължи да размахва плика.
Накрая извади един лист от него.
Но не ми даваше да го прочета,
а сам четеше пасажи от него, държейки го над главата си.
Не можех да позная какво е и се направих, че не ме интересува.
Отидох в спалнята, а той ме последва и ми каза,
че е от Боб Дилън. "Боб чий?", попитах аз.
"Боб Дилън. Не си ли чувала за него?"
Отвърнах му, че не съм.
"Какво толкова има в него?"
Защото Боб Дилън наистина беше гениален,
но аз не си паднах по него.
Мислех, че Джими споделя моите предпочитания...
и никога не би харесал музиката на Дилън.
Но той я обожаваше.
Когато исках да стана и отида до банята, той ме хващаше за ръката,
да не би да пропусна някоя песен.
"Слушай", ми казваше.
Музиката бе толкова силна, че не можех да не я чувам.
Сигурно половината град я чуваше.
Досадихме на всички съседи заради Дилън.
Никога не проумя, че повечето...
от звездите по това време,
като Дилън например, нямат...
кой знае какви гласови данни.
Той никога не би оставил някого да го гледа как пее.
Срамуваше се от гласа си.
Смяташе, че има най-лошия глас на света.
Поставяхме паравани и той се скриваше зад тях.
Показваше главата си само, за да каже: "Добре."
Беше много стеснителен.
Притесняваше се заради облеклото си,
защото той бе по-различен, по-необикновен.
Особено в сравнение с другите в Харлем.
Затова бе много чувствителен към местата, където пребиваваше.
Смяташе, че в Гринуич Вилидж ще получи по-голямо разбиране.
Смесваше се с тълпата...
доколкото може, макар винаги да биеше на очи.
Разказах на един продуцент, че познавам...
фантастичен китарист, певец и човек,
който свири в Гринуич Вилидж. Предложих му да го чуе,
защото със сигурност ще му хареса.
Беше голям материалист.
Реши, че си струва и дойде да го види.
Реши, че не съм с ума си.
Не разбираше за какво му говоря.
Когато видя Джими реши, че "този не струва".
След това срещнах случайно Чес Чандлър.
Не го познавах, но знаех, че е един от Енимълс.
Мисля, че Джими имаше огромно желание да запише нещо...
или поне да направи още една стъпка към успеха.
Чес дойде да го види и беше като...
Хареса го веднага.
Въобще не се колеба.
Срещала съм не един път хора, които казваха:
"Хендрикс ще свири еди къде си в Гринуич Вилидж."
И добавяха: "Това е чудесно."
Това естествено бяха празни приказки.
Нямаха представа, че ще срещне Чес Чандлър или някой като...
Линда Кейт, или някой друг,
който да довърши започнатото.
Беше въпрос на време.
Трябваше само да се измъкне от скапания Харлем и да отиде...
при някого с много пари, който надушва талантите и...
иска да види, че имаш кураж да го направиш.
Всичко сякаш бе нагласено заради Джими.
Можеше да е всеки друг, но трябваше да бъде той.
Защото соул музиката ставаше все по-популярна в Лондон.
Блусът беше преминал своя зенит и имаше нужда някой...
да възвърне популярността му.
Имах чувството, че се е появил от нищото.
Приехме го като един от нас, защото бе велик.
Нямаше успех в Америка, затова дойде тук.
Той дойде в Англия, а ние бяхме там.
Първият му запис бе в Англия.
За пръв път видях Джими в Блейзис клуб.
Бях отишъл там на вечеря.
На влизане срещнах Джеф Бек.
Той дойде при мен и попита: "Чувал ли си нещо за момчето,
"което свири тази вечер, някой си Джими Хендрикс?
"Абсолютна излагация. Имитира те изцяло."
Сетих се, че съм го виждал...
в студиото, но за малко.
Не го бях виждал да свири.
Когато влязох и го видях,
бях поразен напълно.
Наистина, напълно...
Въпреки това разбирах за какво намеква Джеф.
Видях, че размахва китарата...
около тон колоната и че прави и други от нашите номера.
Но ги правеше някак по-различно.
Беше току-що дошъл в Англия и заедно с менажера си...
Чес Чандлър дойдоха на това празненство.
Един дойде при Клептън и помоли да му изсвири нещо.
Не вярвам много хора да са молили Клептън за подобно нещо.
Той бе най-великият китарист и всички се отнасяха...
към него с голямо уважение.
Обаче този приятел дойде и Клептън се съгласи.
Включи китарата си...
и започна.
Свиреше изумително. Не бяхме виждали такова нещо.
Свиреше най-бързия блус, който бяхме чували.
Звукът беше невероятен. Показа всичките си номера.
Свиреше на китарата си със зъби.
Свиреше като държеше китарата зад главата си и правеше...
акробатични стойки. Беше невероятно.
Първият ми контакт...
с Ерик Клептън бе, когато си бях вкъщи.
Той се обади по телефона и каза: "Здравей, Ерик е."
Попитах: "Кой Ерик?" Той отвърна: "Ерик Клептън."
Никога преди не бях разговарял с него.
Попита дали искам да отидем на кино.
"Разбира се", отговорих аз.
Гледахме италиански филм. Беше много хубав.
По онова време Ерик се интересуваше от кино.
По време на филма се заговорихме за Джими Хендрикс.
И двамата го харесвахме.
Изведнъж между нас се зароди...
нещо като приятелство,
което свърши след като Джими напусна Англия.
Мисля, че се сприятелихме, защото Джими малко ни плашеше.
В същото време ни забавляваше.
Чес Чандлър, откривайки Джими и виждайки потенциала му се е...
чудил какво да направи,
за да сформира подходяща за него група, която би имала успех.
Направихме джем сешън в един клуб в Англия...
и така Мич, Ноел и аз се събрахме.
Ноел се бе пробвал като член на Енимълс.
Харесах прическата му и му предложихме да свири бас.
Откриваше се някаква ужасна дискотека.
Тогава дискотеките бяха на мода.
Имаше доста хора.
Отидох там с Мериън.
Той беше изумителен. Просто чудесен.
Направо ми отнесе главата.
Обаждането от Лондон ме изненада.
Не знаех кой може да бъде. Изведнъж Джими каза:
"Татко, на път съм да постигна нещо голямо."
Добави, че се обажда от Англия...
и че ще бъде лидер на група.
Името на групата било Джими Хендрикс Икспириънс.
Казах му: "Браво на теб.
"Не си навличай проблеми и свири все така."
Страхотен звук!
Истинска психиделична музика от Джими Хендрикс Икспириънс.
Момчетата ще представят ново парче на 17- ти мар т. ..
и то ще превземе пазара мълниеносно.
Нека чуем отново Джими Хендрикс Икспириънс.
МАРКИЙ КЛУБ - ЛОНДОН 1967
Благодаря.
Къде беше той, в Англия ли?
Някъде в Европа.
Беше там за няколко години и стана доста известен.
Още не бях чул нищо за него. И той се върна.
Изглеждаше преуспял.
Казах: "По дяволите, Джими, къде се губиш, човече?"
Обичаше да разказва за живота си.
Казваше: "И изведнъж, ето ме сега звезда."
Беше ново, вълнуващо. Наистина се забавлявахме.
Обикаляхме и се надрусвахме.
Танцувахме по седем дни в седмицата.
Ходехме по концерти.
Черният Елвис
Беше началото на ерата на рокендрола.
21 голи на обложката на новата плоча на Джими
Парите се разпределяха в други посоки.
Не бяха само звездите, които ги харчеха.
Всички ние ги харчехме.
Той харчеше парите си...
така старателно, сякаш му плащаха за това.
Мъри Дъ Кей водеше радио-шоу тогава и каза.: "Ще пусна...
"новия албум на Джими Хендрикс. "
И го пусна. Чухме китариста,
който правеше невероятни неща.
Беше удивително.
Винаги ги съм си мислил, че ще успее,
че може би ще свири по клубове тук и там.
Но никога не предполагах, че ще има световен успех.
Това момче не е сътворило нищо толкова велико, разбирате, нали?
Каза: "Наистина ме харесват. Имам този прекрасен албум.
"Двама, които свирят с мен и всичко останало."
Каза още: "Купил съм ти нещо."
Отговорих: "Донеси го, заедно с албума."
Мислех, че ще ми купи нещо приказно от Лондон.
"Джими, моля те, кажи какво е." И той каза:
"Малко киселина." Сещате се, нали? Отговорих: "Киселина ли?"
Нямах представа какво означава.
Помислих, че е казан с киселина, в който иска да ме пъхне.
Той погледна към Артър и Артър каза: "ЛСД."
И аз казах "О, ЛСД".
Опитвах се да не изглеждам толкова разочарована.
Тогава той изпи две таблетки наведнъж.
Помислих си: "Щом дребният Джими може, мога и аз."
Взех половин, а Фей изпи другата. Той каза: "Опитай с половин."
Чаках нещо да се случи.
Не почувствах нищо и поисках още половинка.
Той взе две хапчета. Така че очаквахме ефекта...
след около 30 минути, половин час, през който се оплаквах...
"Къде е хубавото усещане? Защо не ми действа?"
След още толкова напълно се бяхме отнесли, човече!
Джими можеше да поеме най-много от всички,
защото си беше ненормален. Каквото и да вземеше...
го правеше нормален. И от това ниво започваше, разбирате ли?
Знаехме, че ако той може да изпие пет литра,
на нас ни е достатъчен и половин.
Постоянно беше дрогиран. Малко се страхуваше.
Не вярваше на пласьорите.
Не взимаше от някого, когото не познава.
Винаги проверявах стоката...
пред него, за да е сигурен, че няма да получи...
неприятни халюцинации.
Обичаше опиянението. То беше част от живота.
Свиреше по 24 часа на ден. Непрекъснато свиреше.
Винаги се знаеше кога Хендрикс е в града.
Той свиреше тук, свиреше там...
Свиреше постоянно.
Смя тате ли се за дисциплиниран? Ставате ли всеки ден за работа?
Опи твам се да ставам всеки ден.
Невъзможно беше да работи при толкова много паразити.
Не можеше да откаже на никого.
Имаше хора, които се мотаеха в студиото...
Жените му бяха в изобилие.
Откакто стана звезда, започна да има много пари...
и жени също, разбира се.
Защото едното влече другото.
Съжалявам тези момичета, но...
Ако аз стана в седем сутринта...
и още ми се спи, но отворя вратата и видя някой, който...
ме привлича, сещате се...
Ще кажа първо: "Какво прави тя тук?"
Или: "Какво иска?"
Аз стоя, а тя казва: "Мога ли да вляза?"
Стоя си там и наистина я харесвам.
Тя изглежда добре. Това е самата истина.
Тя е на около 19, 20 години или по-малко и т.н.
Тогава въздъхвам.
Вероятно стоя там, а после не издържам.
Победен съм от изкушението.
Помня времето, когато жените идваха в клубовете...
и очевидно дълго се бяха приготвяли за среща с Хендрикс.
Бяха с червило и приповдигнато настроение, идваха отвън...
направо на масата. Трак, трак, трак.
Ако някоя станеше за миг, мястото й веднага заемаше друга.
Не можеше да напуснеш стола си, без да се явят осем души за него.
Те сядаха. Когато идваха в клуба...
бяха страшно напрегнати заради цялото това приготовление.
Какво щяха да кажат, как да го кажат...
как да направят възможно най-добро впечатление.
Държаха се като сноби.
Джим се обръщаше с: "Аз съм Джими. А ти?"
И те тръгваха с него... Не съм виждала нещо подобно.
От пет години тя се опитва да се срещне с него,
а той казва: "Здравей, аз съм Джими." Какво да му каже?
Искаше да бъде голяма звезда, но нямах възможност...
да го видя след като го постигна. Не ме пуснаха при него.
Питах: "Защо? Какво направих?" Имах нещо да му кажа.
Но не успях, затова сега трябва да го кажа, за да знае.
Исках да му кажа, че знаех, че ще стане звезда.
Да, какво да кажа сега...
Както казах и преди, наистина е готино.
Ще ви отегча няколко мину ти и ще ви изпея една песен.
Извинете ме за момент. Нека си разсвиря китарата.
Ще изсвиря една песен на БобДилън.
Баба му е тук.
Малка песен със заглавие.: Като неспокоен дух.
Той преминаваше от страхотна радост в дълбока потиснатост.
Не се интересуваше от живота, напълно запусна тялото си.
Искаше да го разкъса. И го направи.
Но възхваляваше тялото и плътта и човешките същества,
и жените, и децата, и всичко.
Имал ли сте нощи, когато не сте се представял добре?
-Искал ли сте да си тр ъгнете?
-Затова ненавиждам хвалби те.
Чувстваш се толкова неудобно, защото знаеш истината.
Понякога хората не се опи тват да разберат.
Ние сме като цирк, пристигнал в града. "О, вижте това. "
Щом циркът отпътува, публиката го забравя.
Но това е част от живота. Аз се забавлявам.
Вие сте един от най-добрите китаристи в света.
Но, Джими беше много стеснителен.
Той влезе и попита: "Как ми стои шапката?"
Отговорихме: "Шапката ти е добре."
Той каза: "Ще забележат ли?"
"Мислите ли, че ще забележат..."
Винаги се притесняваше какво ще кажем...
Под "ние" разбирам мнението и на другите черни хора.
За неговата музика.
За музиката му и за него, за пропагандата, която чуват.
Повечето беше истина, но той експериментираше.
Преживяваше много промени.
Беше черен мъж в света на белите.
Извънредно напрегнато е, бели, хетеросексуални,
рокендрол групата. Всички толкова обикновени...
с жените и децата си, с къщите, а Джими не беше като тях.
Мисля, че Ноел е искал да стане отначало водещ китарист.
Ноел беше първият, който напусна.
Беше единственият, който напусна групата.
Остана Мич. Той беше доволен.
Но после нещата се развиха странно.
Джими започна да довежда всички тези музиканти...
като неговия стар приятел от армията, Били Кокс.
После доведе...
един перкусионист и още един китарист.
Това стана докато репетирахме за Уудсток. В онази къща...
почти всички бяха чернокожи.
Цареше странна атмосфера.
Ако имаше хора, които не трябваше да учи какво да свирят,
щеше да се получи музиката, която търсеше.
Някои мислят за себе си.
Това е разликата между комерсиалната музика и...
музиката на душевните изживявания.
Опитваше се да даде радост и любов заедно, да покаже на света,
че още не е дошъл краят. Че има други душевни висоти.
Не чрез кокаин или...
трева или хероин.
Джими достигаше висотите чрез своята музика!
УУДСТОК - АВГУСТ 1969
Аз само изсвирих химна. Американец съм, затова.
В училище го пеех.
Просто си спомних.
Този мъж е бил в 101-ва въздушна и когато пишете злобни писма...
Ти наистина ги подканваш.
Когато свириш националния химн по необщоприет начин,
незабавно спечелваш противници, които ти пишат злобни писма.:
- "Как се осмелява някой... "
-Не беше необщоприет.
Така ли?
Да, мислех че е хубаво. Но това е мое мнение.
Не намираш ли, че има известна лудост в необщоприетото?
Да!
Вероятно е изпитвал същото,
както и Пийт Таунзенд от Ху. Той се беше отчаял,
въпреки че обичаше да го прави. Знаеше, че половината публика...
е дошла да види как...
той ще счупи китарата си.
Сигурно е ужасно всички да очакват това от теб.
Никога не съм стигал до такива крайности на сцената.
Изпълнението на едни и същи песни притъпява емоциите.
Не повтарянето на едно действие или вид действие,
а свиренето на песните в определен ред водят до това.
И ако не го направиш, не счупиш усилвателя накрая,
хората ще се разочароват. Познавам това усещане.
Не ме е грижа, човече. Вече не ме интересува какво ще кажат.
Изборът е техен. Ако искат да се пукнат довечера,
гледайки в една точка. Знаеш, всичко това е включено.
Когато свиря със зъби, го правя, защото така го чувствам.
Отдава ми се. Когато съм на сцената съм напълно естествен,
повече, отколкото ако съм в компания.
По черното радио не пускат музиката на Джими Хендрикс,
казват, че не върви, а и хората, които отиват да видят...
Джими Хендрикс не са публиката, която слуша черната станция.
По повечето бели станции казват, че е много твърд...
и че не принадлежи към тази аудитория.
Но когато отидете на концерт няма да намерите места.
Не говореше за расизма, защото е израснал в място,
където не е имало такива проблеми. Роден е в Сиатъл.
Помня веднъж се разхождаше по Осма улица.
Казах ви го оня ден.
С Алберт си говорихме за някои неща,
които не вървяха добре в студиото.
Едно момче продаваше листовки на Черните пантери.
Той каза: "Черните пантери, братя." Разбирате ли?
И аз си вървях, мислейки за разни неща.
Съзнанието ми беше заето с моята музика.
Но Джими интуитивно разбра, улови вибрациите ни.
Първото нещо, което направи бе да купи листовката.
-Първото нещо.
-Албърт и аз се спогледахме.
Момчето извика: "Хей, братя!
"Джими Хендрикс купи листовка на Черните пантери, а вие не?"
Отвърнахме: "Джими Хендрикс я купи, защото е искал да я купи.
"А ние не искаме." Тогава Джими ни погледна...
Сякаш причината да я купи беше да ни впечатли.
Мич и аз си тръгнахме. Върнахме се в Англия, а Джими...
сформира нова група с Бъди Майлс и Били Кокс.
Мич и аз напълно се откъснахме.
Просто безделничехме.
После станахме много, много близки.
Прекарвахме заедно времето, ходехме на концерти в Ню Йорк,
срещахме се с хора и се забавлявахме.
И изведнъж той...
ЕДИНСТВЕН КОНЦЕРТ НА БЕНД ЪФ ДЖИПСИС
ФИЛМОР ИЙСТ 1969
Музиката и поведението му бяха еднакво забавни.
Но главното е, че беше великолепен китарист...
и това беше достатъчно.
Другото просто пречеше на възприемането и той го знаеше.
Искаше да го избегне и хората да слушат само музиката.
Нямаше начин да се обясни на хората от Вашингтон...
или на момчетата от армията...
или на бедните черни хора,
че той не водеше хубав живот.
Не че всеки ден беше нещастие и мъчение.
Но в ситуация,
където имаш най-добрите възможности, ти разбираш,
че за да осъществиш старите си желания...
трябва да се бориш ежедневно, и това е нещо,
което не може да се обясни. Хората казват:
"Ако имах 1 0 000 долара, всичко ще бъде наред.
"Ако имах това, това и това, ще бъде превъзходно."
Джими откри, че това не е истина.
Той беше беден, гладуваше, беше зле, имаше нужда от почивка.
Беше му изключително тежко.
Много повече, отколкото всички ние допускахме.
Докато ставаше по-добре...
Първо поемаш по този път и взимаш каквото си искаш.
Получаваш повече пари, китари, известност, покани за записи.
После стигаш онази особена позиция, където идеално,
логично и законно имаш право...
да имаш всичко нужно, за да изпълняваш музиката си.
И започваш да осъзнаваш, че това не е истина.
Че очакват да работиш при всякакви обстоятелства.
Че други избират вместо теб.
Талантът му нямаше граници. Но ситуацията, в която попадна, да.
Звукозаписната компания или мениджмънта,
рекламата, издателите, всички, с които трябваше да работи,
казваха: "Хей, Джими, очаква ни турне.
"Ще направиш концерт тук, тук и тук.
"Залата тук няма да се напълни. По-добре направи това,
"защото сметката ти е на червено.
"Инвестирал си в Лейдиленд и...
"може би не ти е провървяло."
Беше подложен на цялото това напрежение.
А не трябва да се занимаваш с това. Трябва да правиш музика.
Казват, че е трудно да пееш блус, когато правиш такива пари.
Следователно, не можеш да си нещастен, ако си много богат.
Понякога изглежда лесно да пееш блус,
когато се предполага, че изкарваш толкова пари.
Защото парите минават извън контрол, както знаете.
Музиканти те, особено младите, имат шанс...
да печеля т пари и да казват.: "Това е фантастично!"
Както казах, изгубват себе си и забравят за самата музика.
Забравят за своя талант и другата половина от себе си.
И така можеш да изпееш всички блусове.
Колкото повече печелиш, повече блусове можеш да изпееш.
Много от нещата около него не му харесваха...
и се чудеше: "Кой е начинът?
"Как можеш да ги избегнеш...
"без да нараниш хората? Без да си агресивен."
Казах: "По дяволите, това е невъзможно."
Щяхме да го решим, ако имаше решение.
"Правото е на страната на силата."
Така е, и той беше силен.
Той беше кралят, а замъкът му се рушеше.
Но той беше кралят на замъка.
Той мислеше за оцеляването и покоя на съзнанието.
За него това беше най-трудното за постигане.
Най-трудното на света. Защото хората не го оставяха на мира.
Онези, които не му бяха приятели, те не го оставяха.
А другите, които можеха да му помогнат,
не го направиха.
Доколкото знам, най-лесното е да оставиш...
някого на мира. Но не го направиха дори след смъртта му.
Да го повторим.
Можем ли да го направим?
Хей, не хаби лентата. Спри за малко.
Защото страшно съм изплашен. Още веднъж?
-Мога ли да я изсвиря пак?
-Продължавай.
Когато го срещнех, винаги имаше най-малко четирима около него,
които сякаш го влачеха от единия до другия край на стаята.
Изглежда не можеше да се справи с тях.
Не зная каква е причината.
Не разбирам защо не можа да се отърве от тях поне за малко.
Беше толкова лековерен.
Беше толкова лесно да го измамиш, разбирате ли?
Това беше най-доброто в него.
Притежаваше невинност, която всеки използваше.
Правеше каквото иска. Не се чудеше много.
Без значение какво ще се случи.
"Тези и тези хора ме използват."
Имаше много хора, които го използваха.
Винаги ги имаше. Той ги търпеше.
Знаеше какво ще получи,
иначе не би могъл да бъде замесен, защото не беше наивен.
Трябва да е ужасно да живееш така, сам самичък.
Напълно изолиран и не беше...
Бедните Бийтълс бяха изолирани,
защото хилядите почитатели щяха да ги разкъсат,
да им отрежат ония работи и да си ги занесат у дома.
Да им откраднат обувките. Това е нещо друго.
Когато преживееш ожесточението на тълпата и изпиташ опасността,
осъзнаваш колко страшна е изолацията.
Нямаш с кого да поговориш.
Няма с кого да разменяш идеи.
И особено, ако гледаш на света...
по различен начин,
който хората ще отъждествят...
с музиката ти.
Ужасна ситуация, защото не можеш да я надраснеш.
В общоприет смисъл, аз бих го отдала на немощта...
на почитателите му.
Нямаше начин да го накараме да разбере колко го обичахме...
или какво означава за нас това, което правеше.
Знаеше какво пише пресата, какво е последващото вълнение.
Но не знаеше колко много се нуждаехме от него,
каква енергия ни даваше.
Получава се дистанция между изпълнител и зрители,
когато изпълнителят е завършен артист.
Зрителите очакват от него...
да прави неща, които са го видели да прави преди година.
Но този образ, от преди шест месеца или една година...
ако е жив в очите на зрителя,
е заличен от паметта на артиста.
Има разминаване в представите на артиста и зрителя.
Джими не свиреше една и съща музика.
ФЕСТИВАЛЪТ НА ОСТРОВ УАЙТ АВГУСТ 1970
Ефектът, който той оказа на английските музиканти...
беше феноменален.
Хората, не, всички го харесваха.
Вероятно го харесваха, но бяха ревниви.
Той беше обсъждан дълго време.
Но накрая се убедиха в таланта му.
Това промени напълно музикалния живот.
Мисля, че той промени звученето на рока...
повече отколкото го направиха Бийтълс.
Те промениха композирането, а Джими промени звученето.
Превърна го в инструмент, който...
хора като Бъди Гай, Тибоун Уокър и Чък Бери бяха вече създали.
Но никой от тях не го изнесе и продаде на публиката,
или на хора като мен, които сега вярват в инструмента.
Хора като Ерик Клептън бяха твърде закрепостени.
Те го пазеха за себе си и създадените от тях групи.
А Джими беше безсрамно отворен...
и искаше да достигне колкото може повече сърца.
Можете да кажете хиляди неща, както направиха хората.
Аз не искам да кажа нищо повече.
За мен Джими беше велик китарист.
Мислех, че е най-добрият или най-оригиналният.
Имаше наистина оригинален начин на изразяване.
Не зная дали е станал жертва на живота, който е водил,
но бих желал още да е тук и това е всичко.
Винаги се държеше сякаш ще живее кратко, като че изгаряше.
Но повечето черни хора са такива...
и се чувстват сякаш изгарят.
У всеки има един фитил, нали знаете...
и всеки знае границите си или колко много и...
колко бързо гори.
Но когато се възпламени... При черните хора става бързо.
Бързо се палят заради действителността около тях.
Вярвате или не, дори вие имате този бърз огън.
Всички ние от това поколение го притежаваме.
Тези, които живеем в тази миризлива действителност.
Ако не сте от тях, не ви включвам.
Той се готвеше да влезе в друга фаза.
Много хора около него...
забелязаха, че се готви да влезе в друга фаза,
която щеше бъде голяма промяна и един различен Джими.
И така, колкото до този преход, той се случи.
Засяга нашата предишна дискусия за смъртта.
Можете да погледнете работата му, текстовете му.
Да ги прочетете. Не ги запявайте, но прочетете какво е казал.
Бях шокиран, но не и изненадан.
Той обичаше всичко: живота, любовта, себе си,
хората около себе си. Даде много и взе много.
Не беше по-саморазрушителен от всеки друг талант.
И не съсипа себе си повече от пилота...
на самолет, който се взривява.
Кой знае дали си искал да умреш, ако си жертва на катастрофа.
Ние не знаем това.
Спрях внезапно, за да извикам линейка.
Докато я чаках, следях пулса на Джими,
бях се научила след многото операции, които преживях...
и пулсът му беше нормален.
Дишаше нормално, но изглеждаше сякаш е болен...
и не успях да го събудя. Опитах.
За разлика от обичайния сън, когато те обхване лекият сън...
има две пространства, в които можеш да влезеш.
Едното е смъртта, а другото животът.
Така се чувствам винаги... Мисля че го наричат алфа вълни.
Това е, когато се почувстваш сякаш...
"О, влизам в погрешна дупка."
Наистина се чувстваш странно.
Сякаш възможността да умреш е много голяма.
А другата страна е да достигаш...
подсъзнанието си и съня, което нормално правим.
Вярвам че Джими е бил влязъл в своите алфа вълни...
и е почувствал нещо прекрасно,
защото е бил леко дрогиран и си е казал:
"По дяволите, аз съм Джими Хендрикс, мога ли да умра?"
Алфа вълната е дошла и си е казал:
"Майната му, искам да опитам." И е заспал завинаги.
Друг начин, по който можеше да умре,
винаги съм го чувствал, беше...
да умре в пълно разочарование. Казвайки просто: "Майната му."
Музиката му е безгранична. Ще се слуша вечно.
Беше виртуоз, майстор, имаше велик дух.
Чули сте всеки да го казва.
И какво казвам аз, двама, трима или десет, няма значение,
защото музиката му е там, жива завинаги.
Никой не може да го промени.
Ние ще изчезнем. Той не.
Благодаря ви за търпението.
Може би тези дни ще се срещнем отново. Наистина се надявам.
Благодаря ви. Мир, щастие и всичко подобно.
Джими Хендрикс беше роден на 27 ноември 1942, в Сиатъл.
Умря на 18 септември 1970 в Лондон, Англия
Съдебното заключение посочи аспирация на повърнато
и барбитурово отравяне като причина за смъртта.
Не бяха събрани достатъчно доказателства за самоубийство.
По време на следствието се доказа, че Джими Хендрикс
не е ползвал и никога не е бил пристрастен към хероин.
Subtitles created by Studio MIXX