Warriors Of Heaven And Earth (2003) (Warriors Of Heaven And Earth CD2.srt) Свали субтитрите
Хайде, Ма Гън, давай!
-Еднооки!
-Сър!
Ние ще ги посрещнем първи. Води кервана в клисурата.
Разбрано, сър.
Давайте!
Ма Гън, вдигни въжето!
Оставете го на мен!
Кервана е отрязан!
Продължавай да се движиш!
Следвайте ме.
Влизайте вътре.
-Пазете входа на клисурата!
-Да, сър!
Ди Ху, хвани поводите.
Бързо!
Безсмъртния, върви напред.
Ди Ху, бързо към клисурата!
Плешивецо, ти си!
Плешивецо!
Плешивецо!
Тръгвайте!
Блокирайте входа!
Един път да преминем през клисурата...
...ще преспим в гъста тополова гора.
Лейтенант Лий ни води към тайно подземно гробище.
Той не беше сигурен дали бандитите знаят за него.
Но всички знаехме, че нямаме друг избор.
Той се преструваше, че не ме разпозна.
Може би той не си е представял, че ще съм заедно с Сър Лай Кси.
А може би се е чувствал неловко от факта, че съм момиче.
Пещерата е влажна. Вземи си кожа за да седнеш на нея.
Сър, кой е този човек?
Имперски агент.
-Ву!
-Ву, недей!
Имаме да изминем дълъг път.
Сър, починете си до огъня.
Къде ли може да се крият?
Където и да са, скоро ще им потрябва вода.
Пустинята Гоби се простира на изток. Там няма вода.
На юг се намират ледените плата, които се контролират тибетаните.
Има канибали в планините.
А на север е Голямата крепост.
-Отиди да отровиш Горчивия Кладенец.
-Да, сър.
Кажи на мохамеданите да завардят всички главни пътища...
-...към крепоста.
-Разбрано!
Не мислиш ли, че има нещо нередно в упорството на бандитите?
Странно е.
Те отрязаха кервана по-средата.
Ако целта им е била обир, те имаха половината товар.
Те не се интересуваха от будистки ръкописи.
Отрязаха го по средата за да изолират последните четири човека.
За да се върнем в гарнизона, и да ни накара да наемем хората му.
Той искаше да откупи кервана. Като, че ли знаеше какво прекарваме.
Така изглежда.
Има нещо, за което не знаем.
Може ли да е заради тази миниатюрна пагода?
Буден съм. Слушам.
Кажи ни истината.
Какво друго криеш зад будиските ръкописи?
Нищо! Казах ви всичко.
Ако не ни кажеш истината, се прибираме в къщи.
-Братко. Братко!
-Кажи ни истината!
Казах ти. Просто няколко парчета сребро. Нищо друго.
Това едва ли може да ни донесе тези проблеми!
Братко.
-Братко.
-Не видя ли?
-Изгубихме хора заради това!
-Братко! Братко!
Кажи ни!
Млади монахо...
...аз съм емисаря на Императора.
Можеш да ми имаш доверие, нали?
Това е нещото, което искат всички.
Реликвата на будиският светец Сакамуни.
Западните региони са заляти от будисти.
С това, всички будистки кралства могат да бъдат контролирани.
Мохамеданите трябва да са зад Господаря Ан.
Ди Ху.
Заслужи си това.
Ти ще порастнеш и ще бъдеш велик войн.
Но сега, върви си в къщи.
Чичо, дълбока благодарност!
-Зимо!
-Сър!
Вземи 10 камили и побързай към Горчивия Кладенец.
Използвай цялата си хитрост.
Накарай ги да си мислят, че сме били там за да търсим вода...
...и че сме поели направо към Крепостта.
-Най-добре отрови две камили.
-Разбрано.
-Къде е отровата?
-Господарят Ан вече е отровил водата.
-Ще се срещнем на обичайното място.
-Да, сър!
-Какво да правим тогава?
-Да.
Остават ни два пътя.
Един на север, и един на изток.
В Крепостта имперските пратеници ще ни очакват.
Но мохамеданите и бандитите може да са ни избили дотогава.
Реликвата не трябва да попада в ръцете им. На изток в пустинята има един изолиран форт.
-10 дни път от тук.
-Но без вода никога няма да успеем.
Има подземна река в пустинята.
-Сблъсках с е с нея преди 11 години.
-Това са глупости!
-Не е сега времето да ни разказваш истории!
-Наистина! Видях я!
Тя ни спаси живота.
Не мисля, че той се шегува.
-Ти пил ли си от там?
-Да!
И си сигурен, че можеш да я намериш отново?
Ако ми повярвате...
-...съм готов да заложа живота си за това.
-Добре ти си!
Сър Лай Кси, ако не намерим реката...
...никой няма да успее.
Няма да те оставя да умреш преди да стигнем столицата.
В пустинята, това не е в твоя власт.
Не е необходимо.
Млади монахо, ако не успеем да се измъкнем, будиската реликва....
Третото ми око видя столицата.
Видях храмовете там.
Видях реликвата положена в трон от лотуси.
Моля те, помоли Буда да ни пази.
-Разбирате ли всички?
-Да.
Сър, те са тръгнали към Горчивия Кладенец.
-Колко време ще им отнеме?
-Около два часа.
Братя, да вървим.
-Ти наистина ли си престъпник?
-Какво?
Какво си мислиш?
Какво е било престъплението ти?
Убил ли си някой?
Понякога убийството не е престъпение, а да не убиваш е такова.
Но съда екзекутира престъпниците.
Не разтоварвайте камилите. Ще се движим за кратко на юг.
-Ма Гън, запали огън.
-Разбрано.
Срещала ли си го преди?
Ще го убиеш ли?
Мой дълг е.
Значи да не убиваш също е престъпление.
Почини си. Чака ни дълго пътуване.
Ето. Вземи си вода.
Ето.
На всеки се полагат по 10 глътки на ден.
Той вече си взе дажбата.
Нека копелето стой жадно!
Не може да сме далече от старата река.
Някъде пред нас.
Отиди с него.
Ма Гън.
Сър, сръбнете си.
Спести си я.
Сър, вижте! Някой идва.
Не ми трябва да гледам.
Зимо е.
Речното корито трябва да е тук.
Спомням си, че тук наблизо имаше малък хълм...
...не това старо дърво.
Къде отиде проклетата река?
Не би трябвало да са далече.
-Дай ми вода.
-Не бих ти дал дори и пикня!
Но аз спестих две глътки от вчера!
Ти каза, че може!
-Не си спомням.
-Отричаш ли, копеле?
-Какво? Ти ли ще ме риташ?
-Ще те убия!
Копеле! Ако ти започваш, по-добре да не се уплашиш!
-Братко. Братко!
-Хайде!
-Спокойно! Нека видя меча ти!
-Хайде давай!
-Ще има кръв вместо вода!
-Ставай!
Бий се истински!
-Братко.
-Ставай!
Той ще убие брат заради две глътки вода?
-Колко остава?
-Можем да издържим само още ден.
Ако не се върнат до утре, ще убием камила.
Кръвта им е твърде гъста.
Не можем да оживеем с това.
Ако те не намерят реката...
...ще оставим монаха, Уен Зу и Ма Гън да тръгнат първи.
Запази вода за тях.
Разбрано.
Детето на Ма Гън трябва да познава баща си.
Те ни следват от два дни.
Голям умник си ти.
Надушвам миризмата на тютюна им във въздуха.
Сър, вижте. Там има пушек.
Пред нас има огън.
Осемдесет мили, откъдето вятъра духа.
Повикай мъжете.
Опитвам се да разбера акцента ти.
Не мога да се задържа там от където си ти.
Офицерът, който си убил по време на бунта, ми беше приятел.
Изтеглихме мечовете си в един и същи момент. Той беше добър войн.
Тогава как го победи?
Използвах къс меч.
По-бърз и по-ефективен срещу дългия.
Можеш да извадиш късия меч по-бързо.
Вярно е.
Учителят ми непрекъснато ми повтаряше...
...че е еднакво добър и за нападение и за защита.
Сър.
Останалите се върнаха.
Безсмъртни.
-Седни.
-Дръж го.
-Намери ли реката?
-Безсмъртни.
Братя, имаме работа за вършене.
Побързайте!
Сър, пазете си гърба!
Вземи това!
Длъжник съм ти.
-Засега си в безопасност от мен.
-Да не съжаляваш.
-Ву, блокирай ги!
-Да, сър!
-Всички ли са тук?
-Да!
-Уен Зу?
-Тук съм!
Раниха ме.
По-дяволите! Издърпай го!
-Захапи това.
-Задръж!
Няма да е лесно.
По-дяволите!
Братя, преместете телата.
Няколко часа под слънцето...
...и те няма да могат да вдигнат мечовете си.
Тя гори.
Нуждаем се от вода.
Ма Гън, връщай се тук!
Връщай се!
Остави ни да се справим с това. Все още не е твой ред.
Добър човек.
Не отивай!
По-дяволите!
Мъртав е!
Безсмъртния беше прав.
В смъртта си той ни показа реката.
Волята на боговете.
Това е волята на боговете.
Братя!
Братя!
Изтласкайте бандитите!
Пред лицето на чудото...
...хората на Господаря Ан отстъпиха.
Сигурно са си помислили, че раят е на наша страна.
Оказаха се да ни преследват и скоро ние пристигнахме в самотната крепост.
Но облекчението ни беше за кратко.
Това беше призрачен град...
...само шепа войници пазещи оръжейната.
Бандитите и мохамеданите бяха станали постоянна заплаха.
Въпреки, че всчки бяха изтощени...
...лейтенант Лий не ни позволи и за момент да си починем.
-Ракети!
-Бързо! Изкарайте ги от там!
Вземете бойните брадви!
Мога ли да помогна?
Млади монахо, помоли буда да ни пази.
Кажи си молитвите.
Уен Зу, битката ще бъде жестока.
Може и да не мога да се грижа за теб. Моля те пази се.
Аз съм дъщерята на генерала.
Не се страхувам.
Баща и умря в битка при граничния район.
Ще си тръгнем от тук живи, нали?
Пази се.
Ако мохамеданите ни атакуват...
...сложи си това.
Чакай.
Знам, че си добър човек.
Но още не знам откъде си.
Когато ме попита преди, не исках да ти казвам.
Не съм точно от Танг.
Аз съм японец.
Японец?
Къде се намира Япония?
На изток.
Много дни с лодка през източното море.
Това са група от острови.
Дошъл си от там за да ме преследваш?
Не, аз бях назначен в съдилището на Танг.
Знаеш ли как става това?
Бях изпратен в столицата да уча.
Бях на 13 когато пристигнах.
Учих за меча и кратката битка.
По-късно аз учих земеделие, за кавалерията и морските битки.
13?
И през всичкото това време си учил?
Липсва ми семейството.
Искам да си отида у дома.
Тогава трябва да го направиш. Време е.
Не мога преди да те убия.
Мохамеданите идват!
-Готови ли сте!
-Укрепелнието е все още наше!
Хвърляйте варелите с маслото!
Факли!
Уен Зу, катапултите!
Уен Зу, запали ракетите!
Отбранявайте портата!
Назад!
Бързо! Всички вътре! Бързо!
Ма Гън, ти си първи!
Бързо!
Ти си първи!
Тръгвай!
Бързо!
Зимо, влизай!
Сър, чакайте ме!
Отдайте дължимото на хората, които загубихме с молитва и песен.
Повелята на боговете.
Това е волята на боговете.
Вече няма да сте нужен тук, Господарю Ан.
Може да си вървите.
Не съм необходим, казваш?
Няма да ходя никъде.
Ще го убия!
Твоя си работа.
Няма нищо общо с нас.
Вдигнете камилите!
Вдигнете камилите!
Вдигнете камилите!
Не!
Майко...
...идвам си в къщи.
Ти....
Къде отиваш?
Обратно на запад.
Идвам с теб.
След завръщането на Буда, Императорския дворец беше постоянно
окъпан в брилиянтен ореол от златна светлина.
От този ден нататък Династията Танг се радваше на невиждан мир и просперитет...
което доведе до Златния Век от историята на Китай.
Превод и субтитри: Craigy The Man