Heaven And Earth (1993) (Heaven.And.Earth.CD2.1993.iNTERNAL.DVDRip.XViD-SiS.srt) Свали субтитрите
Виетконгците дойдоха,
американците бяха убили много от тях в битка.
Бяха много ядосани.
Предател! Предател!
Чичо ти Лук му извика да спре.
Изкрещя:
"Как може жена, която е пратила двама сина да умрат
за революцията, да е предател?"
"Как може да я обвинявате?"
Кажи й да си затваря устата.
Не трябваше да напускам Ки Ла.
Трябваше да остана да се бия с всички: с Виетконг
и с правителството.
Какво съм аз, татко?
Не съм жена-воин. Не съм Фунг,
а дрипла, просеща по улиците.
Така се срамувам.
Не се срамувай.
Направила си най-доброто.
Чуй ме сега.
Ти си родена, за да бъдеш чудесна съпруга
и майка.
Не убиец.
Не ме питай кое е добро и кое лошо.
Това са опасни въпроси.
Добра е любовта, която носиш в сърцето си.
Любов към предците и към семейството си.
Лошо е това, което застава между теб и тази любов.
Върни се при сина си.
Направи го добър човек.
Това е войната, която тябва да водиш.
Победата, която трябва да спечелиш.
По-бързо.
Преди да са те видели.
Малкият ми прасковен цвят,
какво ще правиш без мен?
Баща ми почина скоро след това.
Изпи киселина и умря на земята, която обичаше.
Баща ми ме научи, че животът е прост и след него идва прошката.
Показа ми го като ми прости, че съм неомъжена и като прие в сърцето си моето невръстно дете.
Купих на баща си най-доброто възможно погребение и след това го оплаквахме 100 дни.
Мина година. Намерих си работа като сервитьорка.
Войната се засили и американците се превърнаха в част от пейзажа ни,
в част от нас.
Запознай се със Стив. Той е сержант.
Иска да срещне хубаво виетнамско момиче.
Дай ми останалите пари.
Чакай малко!
Чакай малко!
Точно тук.
Да, познавам я.
Ето я. Връща се. Парите, парите.
Извинявай, моя приятелка не разбира от отказ.
Изплашена, че ще вземеш пари, че ще я преследваш.
Вината не моя. Извинявай.
Искаш още нещо?
Казах ти, не иска бъде твоя приятелка.
Ако иска момиче, ходи на курва.
Мен не закача.
Много съм стар за проститутки. Исках да срещна теб.
Не ми пука за парите.
Приятелката ти ни запозна,
аз само това исках.
Тъй като стигнах твърде далеч,
мислиш ли, че ще е удобно да вляза
и да поговоря с теб за малко? Само ще поговорим.
Моля те. За малко.
Моля те.
Една минута.
Оставям врата отворена.
Ако лош, една грешна стъпка,
вика военна полиция.
Те близко.
Аз добро момиче.
Сега отива на работа.
Благодаря, че дошъл.
Надявам прекара щастливо в Дананг.
- Ще те чакам.
- Не.
Аз дълго бавя. Работя корейско казино. Сервира пиене.
Сервитьорка.
Няма къде да отида.
Дадох парите си на приятелката ти и не мога да си позволя такси оттук.
Пък и да ти кажа честно, изморих се от преследването.
Добре. Може остане.
Но не дълго.
Когато тъгва,
заключи врата.
- Може да вечеряме по-късно?
- Не.
Аз вечеря. Невъзможно.
Няма проблеми.
Приятно ми било. Заключи врата като тъгваш.
Надявам се нямаш нищо против, че се изпънах за малко.
Ти още тук?
Каза, че мога да си почина.
Исках да те изведа на вечеря,
да ти благодаря за гостоприемството.
Ти не разбира. Аз не иска вечеря.
Тогава да излезем
на разходка или да пийнем по нещо.
Искам да си ходиш.
Ти мил човек,
но аз не иска приятел.
Имаш ли си приятел?
Не. Няма приятел.
Аз имала приятел.
Но не иска нов.
Съжалявам.
Изглежда те е наранил.
Моля?
Искаш дам пари за такси?
- Аз се чувствам много добре тук.
- Знам.
Знам, че иска остане тук, но това моя къща.
Ако иска жена, ще се обади в бардак.
Проститутките не ме интересуват. Интересуваш ме ти.
Това малкото ти братче ли е?
Това хубаво момченце роднина ли ти е?
Синът ми.
О, разбира се.
Изглежда точно като теб. Има дух в погледа.
Стив.
Това твое име?
Извинява, че не много мила с теб.
Иска ли чай?
Дебелото момиче е сестра ми, а това са осемте кучета на мама.
Тя притежава осемте най-грозни кучета в САЩ.
По-добре да те оставям.
Много дъжд.
Няма такси.
Стой докато дъжд спре.
Сигурна ли си?
О, Господи, съжалявам.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Съжалявам. Съжалявам.
Какво всичко това?
Няколко неща за теб и семейството ти.
Отново ще празнуваме Коледа.
Не, Стив, моля те.
Не прави това.
- Не можеш.
- Разбира се, че мога.
Ли, не ме бива много да говоря.
Дори да говорех езика ти, не бих могъл да ти кажа как се чувствам.
Искам мир и щастие.
Искам да бъдем заедно и да помагам на теб и малкото ти момче.
И на майка ти.
Какво лошо има?
е искам бъда твоя приятелка, Стив.
Не искам приятел!
Аз и мъже
лоша карма.
Разбираш ли?
Лоша карма.
Колко лоши неща може да са ти се случили?
Не пита. Сбогом.
Ти мил човек. Намери по-добро момиче.
Чакай малко.
Аз знам всичко за кармата.
Моята карма ме води из цял свят
и живея от куфар.
Затова съм тук.
Време е да се задомя и да спра да мисля, че ще живея вечно.
Прибирам се у дома,
в Сан Диего.
Имам къща
и роднини там.
Искам да дойдеш с мен.
Ще си в безопасност. Ще бъдеш свободна.
Момченцето ти
ще получи образование.
Първата ми жена ми предаде истински урок. Говоря сериозно.
Трябва ми добра ориенталска жена.
Като теб.
Ако ме приемеш,
искам да станеш моя съпруга.
Минаха три години.
Не, той ще е Томи. И ще променим "Хънг" на "Джими".
Преместихме се в Централните планини заради работата на Стив.
Стив обичаше нашия син Томи, животът сякаш почваше наново.
Когато дойдеш в Калифорния,
да посетиш моята майка, ще те заведем в Дисниленд
с тази пижама.
На мама много й липсваше татко
и тя вече живееше между този свят и следващия.
Баща ти искаше да останеш да живееш в селото.
Не мога. Това е минало.
Кой ще се грижи за земята?
Аз съм стара.
Може би Бон ще се върне.
Знам, че ше се върне.
Америка, мамо.
В Америка ще спася децата.
Югът загива. Стив казва,
че ще падне по-бързо, отколкото всички си мислят.
Майка му и сестра му живеят в Сан Диего и той скоро ще напусне армията за по-добра работа.
Той ме обича.
Аз също го обичам.
Обичаш го?
Той е добър, мамо.
Обича децата.
Американците са хора без корен.
Те нямат начало и край.
Не ги е грижа за техните предци.
Затова мислят, че са свободни да вършат лоши неща.
Ти няма да си щастлива с този мъж.
И духът на баща ти няма да намери покой,
докато най-обичаното му дете не се върне в къщата.
- Къде отиваме?
- Не се разделяйте!
- Какво става?
- Те нападат базата!
Не се разделяйте!
Хайде, хайде!
- Хайде! Вземи всички!
- Чакай! Джими!
Всичко ще е наред!
- Чакай! Нещата ни!
-Няма време! Качвай се горе!
Вземи това. Довиждане.
Трябва да тъгваме!
Махайте се оттук!
- Това е краят на пътуването.
- Не, Сайгон!
- Ще слезете тук.
- Каза, че ще ни закара в Сайгон!
Не, слизайте!
Кучи син! Майната ти!
Изчезвай!
Семейството ми беше пръснато в четирите посоки.
Но по пътя от Ки Нон разбрах, че не съм сама.
Цялата ми страна се разпадаше.
Успокойте се.
Бътлър ! Бътлър !
Стивън Джей?
Съжалявам. Пише, че е изчезнал по време на акция. Елате утре.
Билет за американски самолет, $2,000.
Ела с мен, американец ще даде много зелено.
Сменям за долари. Имам 10 000 пиастри.
Вижте! Това е татко!
Това беше всичко, за което съм мечтала.
Америка.
Голямо небе и гигантски хора които, могат да те счупят в прегръдките си.
А най-доброто от всичко беше съпругът ми, Стив Бътлър.
Сержант Бътлър.
Стигнахме. Сънят започва.
В неговото голямо, изсечено лице беше всичко,
което обичах в Америка.
Играл съм футбол с човека, които живее в тази къща.
Първата ми приятелка живееше в тази къща.
Беше голяма грозотия.
Ти ме правиш щастлив.
Много щастлив.
Той е тук! Подраниха!
Тя е толкова сладка.
Като малка порцеланова кукла.
Страх ме е, че ще те счупя на парчета!
И децата!
Ще ви изям!
Здравей, скъпи!
Разтоварвайте кораба. Това е мама.
- Детето ми!
- Как си?
Веднага се познава кое е на Стив.
Това е Ле Ли.
Здравейте.
Радвам се да те видя, скъпа.
Момчетата.
Заповядайте.
Виж само!
Не е лошо, нали?
Ще поживеем тук за малко. Скоро ще си имаме наша къща.
Кога се прибрахте?
Снощи. Взехме един С-130...
-Как беше полетът?
-Дълъг.
Сигурно е било ужасно там.
Не искаме да говорим за това сега.
Ще говорим по-късно.
Ще правя пържоли с печени картофи, скъпи,
точно както ги обичаш.
И шоколадов сладолед.
Ти ядеш ли такива неща?
Ще приготвя чай, ако покажете кухнята.
Не, аз ще направя това.
Ти си ми гостенка.
Ела, оттук.
Гладна ли си, Ли? Нали нямаш нищо против да те наричам Ли?
Да видим, за вечеря имаме
пържоли, картофи
и грах.
За десерт имаме ягоди.
Ще си наваксаш теглото за нула време.
Месото ще иска повече време, но и за това сме се погрижили.
Не е ли вълшебство?
Благослови нас, Господи, и даровете, които ни даваш.
В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Имаше ли лоши буболечки?
- А наркотиците?
- Някои взимаха,
други не.
- Моят Стив не прави лоши неща.
За нищо на света.
Убиха Джони.
Ле Ли, имаш много хубава коса.
Ходихме на почивка в Австралия. Трябваше да видите плажовете.
- Плащаха ли ти добре?
- Спестил съм $14 000.
Даваха ми най-добрата заплата. Бих отишъл за още една година.
Обаче всичко свърши.
Бевърли се обажда.
Иска да ми отмъкне парите.
Още три години.
След това ще направя пари.
Как са децата?
Чудесно. Трябва да им се обадиш.
Джон има проблеми в училище...
Джери...
Ще им се обадя, разбрахте ли?
Оставете ме да си почина.
Сигурен съм, че Лий Лей е уморена от пътуването.
Нали, скъпа?
Много си пил.
Забрави ми името.
Извинявай, Ле Ли.
Той винаги изоставаше в училище.
Приеми, че това е сайгонско такси. Под наем е.
Моята кола е в сервиза.
Разбирам за парите.
Ти бил в армията дълго време,
а сега живееш с майка си.
Проблемът е Бевърли. Взима половината ми заплата.
Плюс издръжка за децата и пак е недоволна.
Дължа пари на банката
за един заем от 67-ма. Може да се каже, че съм разорен.
Остават ми още три години, ще ми дадат добра пенсия.
След това ще ми дадат цивилна работа. Големи пари.
Само за теб и мен. Ще се върнем в Далечния Изток.
В Индонезия
или Сингапур.
Ще изкарвам по 65 000 долара годишно.
Обещано ми е.
Каква е работата?
Не мога да ти кажа. Секретно е.
Но ти обещавам, че ще стане.
Да отидем на трета каса, където е онзи хубавец.
- Ще го схрускам за закуска.
- С препечен хляб!
Избери си.
Чичо Бен.
На чичо можеш да се довериш.
Няма да храним цялото село.
Бърнис дори не харесва ориз.
Това е Америка, скъпа. Магазинът е отворен 24 часа.
В Америка не ти трябват пари.
Даваш тази хартийка на банката и банката плаща.
Те не разбират.
Аз да.
Ще ги вкараме в пътя.
Заедно.
Благодарим ти, Господи, че се грижиш за нас
и ни даваш тези неща, за които сме благодарни.
Срещнах я на улица Дананг.
Приятелката й се опита да ме ограби.
И аз имах такава в Окинава.
Имаше бедра като тази пуйка. Можеше да чупи орехи с тях.
Не е това, което си мислиш.
Аз я преследвах както гладна кокошка зрънце ориз.
Глупости.
Не си въобразявай нищо с твоя похотлив мозък.
Не си създавай главоболия.
Ние с теб сме като коне с капаци. Азиатките казвали каквото искаш
да чуеш, правели каквото им кажеш.
Ако вярваш в това, ще пия за теб.
Какво искаш да кажеш? Азиатките са много верни.
Пий. Искам да кажа, да си жив и здрав.
Ли, Деня на благодарността е. Трябва да ядеш.
Помисли си за гладуващите виетнамци.
Остави я. Тя винаги яде като врабче.
Риба и ориз,
само това са яли децата. Искат да ядат месо.
Остави я. Не може да яде за цялата си страна.
Искам да знае, че сме щедри. Искам да е благодарна..
Нека ти кажа нещо за благодарността.
Когато ходехме по селата, първото нещо, което ни казваха беше:
"Моля ви, не ме убивайте."
В Дананг минавахме покрай болници,
покрай хора, които бяха инвалиди.
А те ни махаха.
Момчета и момичета без ръце и без крака ни махаха,
сякаш бяхме някакви туристи.
Защо?
Защото бяха щастливи, че са живи и се радваха да ни видят.
Заради нас бяха попаднали там.
На всеки един убит от наша страна се падат поне по 20 от тях.
Затова не очаквай Ли да ти прави челни стойки за скапаната пуика.
Тя знае какво притежава и какво е оставила зад гърба си.
- Извини ме, братко.
- Стив е прав.
Съжалявам, г-жо Бътлър.
Проклятие.
Време е децата да спят в тяхното си легло.
Те повече обичат да спят при нас.
Кой ще ги пази от лоши духове?
Тази спалня не е във Виетнам.
Тук е Калифорния.
Не мога да те видя от толкова много тела.
Децата ще спят сами. Така стават по-независими.
Ти си герой на Ле Ли. Защити Ле Ли тази вечер.
Ти добър мъж.
Бях пил много уиски.
Искам на работа. Да правя пари.
Искам да изляза от къщи.
Твое семейство обича кучета повече от момчетата.
И какво ще работиш?
Ще работя фабрика. Или ресторант.
Тук има много азиатски ресторант.
Искам да се върна във Виетнам.
Ще направя пачка.
Честно да ти кажа, липсва ми.
Каква работа ще вършиш за толкова пари?
Ще си остане между мен и теб, нали?
Правителството си има правила за такива като мен.
Каква работа?
Оръжие.
Ще продавам оръжие.
- Не разбира.
- Пушки. Ще продавам пушки.
Шегуваш се?
Какво мислиш, че правя през последните 17 години?
Ходя в различни страни да обучавам хората
как да използват нашето оръжие.
Ще продаваш пушки на правителство, за да убива жени и деца?
Ако ние не ги продаваме,
комунистите ще го направят.
Пушки! Комунисти!
Само това ли мислят американци?
Това е единственото, което умея. Ще изкарвам пари от това.
Чу ли какво ти е казала Ле Ли??
По дяволите.
- Пак будистките неща?
- Не само това!
Семейството ми, живота ми.
Ние не знаем нищо един за друг, Стив.
Ти излъга във Виетнам.
Това не беше лъжа.
Беше.
Беше добра лъжа.
Стига, скъпа, не го прави.
Моля те. Обичам те.
Въпреки нежеланието на Стив аз започнах работа
в една фабрика за платки.
Познавах момичетата добре
и взех на заем 5 000. Трябваха ми 10 000,
за да отворя магазинче в имигрантския квартал.
Виетнамците не вярваха в банките. Заемаха си пари един на друг.
Ще ми дадеш ли на заем?
Ще изкарвам по $1 400 на месец.
Не казах на Стив.
Той щеше да се ядоса. Нямаше да му хареса, че въртя бизнес.
Струваха ми 5 000 във Виетнам.
Продай ги във Виетнам.
Ще отварям ресторант.
Стив искаше да ми дава пари,
но аз бях свикнала да работя и сама да си изкарвам парите.
Той искаше да бъда домакиня.
Затова имах два живота.
Имам късмет? Какво искаш да кажеш? Ти каза две години, не една!
Сключихме сделка!
За две години стува не $10 000, а $20 000.
Не мисля така!
Сложих климатик! Оправих електричеството!
Ремонтирах! Сложих рафтове!
Трябва да платя $10 000 за две години!
Когато казах на Стив имахме ужасен скандал.
Хънг, сега Джими,
ми разби сърцето, когато отказа да говори на виетнамски с мен,
последва го Томи и новият ни син, Алън.
В училище, заради войната, казваха, че са мексиканци.
Няма да подпиша.
Добре. Не подписвай.
Започнах да се държа като американка,
отвръщах на съпруга си и му крещях.
Прекарваш цялото време в храма!
Стив пиеше все повече и повече
и не беше щастлив с работата си във военната база.
Буда не знае нищо!
У Стив изпъкна друга страна, която не бях виждала преди.
Сега говореше гневни думи. Лоши думи.
Тя е кучка. Какво искаш да кажа?
Иска още! Без причина. Парите текат като вода тук.
Имам пет деца,
включително твоето копеле.
Тялото и душата ми принадлежат на армията. Нямам нищо свое!
Защо тогава даваш $400 за още две пушки?
Разправяш се за пари като някоя жълтурка!
Не ме наричай така. Нямаш право!
Тези са ценни. Мога да ги продам на двойна цена.
Те единствени могат да те предпазят от смъртта.
Смърт от какво?
Ти си единственият, които размахва пушки наоколо,
пие и стреля!
Не ми казвай какво да правя. Те са и мои синове,
ще ги науча как да стрелят!
Ще се научат да оцеляват.
Не си познал. Няма да учиш синовете ми да стрелят!
Твърде много оръжие съм виждала през живота си.
Убийството не решава нищо!
Не искам оръжие в къщата си!
Ако ти искаш, махай се!
Да ти го начукам,
лъжлива кучко!
Не ми казвай да се махам. Прочетох писмото ти.
Какво писмо?
От любовника ти. Взех го от чантичката ти.
От Анг?
Ровил си в нещата ми?
За какво ти пише на виетнамски?
Иска да се върнеш?
Не.
Пита ме за Джими.
Изпратих му снимки
и му отговорих на въпросите.
- Това е всичко.
- Глупости!
Лъжлива кучка!
Едно време си мислех, че те обичам.
Но сега виждам, че сме твърде различни да бъдем приятели.
Не искам повече грешки.
Не с толкова млади деца.
Искаш да се разведеш с мен?
Това ли е?
Едно нещо научих.
В брака не може само единиятда е щастлив.
Ако единият е нещастен и двамата са нещастни. Така става в живота.
О, не, скъпа.
Ето така става в живота!
О, Господи!
Почувствах, че душата ми отлети във всеки момент.
Бог не е жесток,
само е практичен.
В този живот
ние си плащаме за лошото,
което сме сторили в предишните си животи.
Не мога.
Не мога да живея без теб!
Така са ме вързали.
Кой прави това с теб?
Морската пехота.
Няма да получа цивилната работа, за която ти бях обещал.
Наближава време за комисията и те ще ме изритат.
Ти и половината не знаеш, скъпа.
Не знаеш и половината.
Кажи ми.
Кажи ми всичко.
Ще се почувстваш по-добре.
Аз съм убиец.
Убих много хора там.
Бях толкова добър,
че те ми възлагаха задачи. Черните операции.
Понякога убивахме по трима, дори четирима на вечер.
Всякакви.
Селяни,
богаташи, които помагаха на Виетконг.
Беше пълна лудост.
Изваждахме червата на някой, после му ядяхме от дроба
и го оставяхме на гърдите му, за да не може да отиде при Буда.
Оставяхме го на пътя.
Или пък му отязвахме топките
и му ги пъхахме в устата, после му шиехме устните и го оставяхме така.
Хвърляхме вината на Виетконг.
Наркотици, сделки с оръжие, обири.
Какво ли не.
Един ден убиха едно жълто момиче,
което ми беше приятелка.
Не ни беше разрешено да имаме връзка с виетнамци освен по работа,
затова я убиха, разрязаха й гърлото от ухо до ухо.
Аз бях в ада, скъпа.
В абсолютния
ад.
Затова превъртях там.
Може още да съм луд, кой знае?
Колкото повече убивах, толкова повече убийства ми възлагаха.
Знаеш ли на какво прилича?
Все едно акули те ядат отвътре.
Трябва да ги удряш и да бягаш,
защото ако спреш,
акулите ще те изядат жив.
Дойде денят, в който ме освободиха.
После срещнах теб.
Помислих, че всичко ще се промени.
Но, скъпа, нищо никога не се променя.
Заслужавам го, нали?
Всичко е наред.
Какво ще стане с мен, скъпа? Изплашен съм до смърт.
Не знам.
Аз също бях войник в предишни животи.
Убих много хора.
Лъгах, крадях
и мразех.
Сега плащам.
Войниците се опитаха да отнемат живота ми.
Дълго време не обичах никой мъж.
Не ги уважавах.
Това е съдбата ми.
Ние си приличаме, Стив.
Създадохме лоша карма.
И ще плащаме с душите си за това, ако не в този живот,
в следващия.
Но не бива да се предаваме.
Трябва да опитаме.
Кожата ни е различна,
но страданието е едно.
Можеш ли да ме обичаш?
Можеш ли наистина да ме обикнеш?
О, скъпи.
Но караниците продължаваха и продължаваха.
Най-накрая отидох при адвокат.
В сърцето си знаех, че не принадлежа на тази страна.
Исках да се върна у дома.
Той не трябва да изнася мебелите.
По-добре се обади на адвоката си.
Остави го, Шарън.
Точно това значи разводът. Да делите всичко.
- Не сега...
- Моля те.
Остави го.
Яжте.
- Какво правиш тук?
- Неделя е.
- Ще водя децата на църква.
- Няма да стане.
Махай се оттук!
Джими, ела!
- Какво правиш?
- И аз ще дойда.
Няма да идваш! Ще останеш тук и ще приготвиш обяда!
Лe ли, радвам се да те видя. Отдавна не си идвала.
Стив е.
- Как са Алън и Томи?
- Искаш ли да ги видиш отново?
- Разбира се!|Така се тревожех!
Полицията те търси.
Да го духат. Прави, каквото ти кажа.
Какво искаш?
Кажи на адвоката си, че оттегляш обвиненията си срещу мен.
Кажи й да напише къщата на мое име.
Кажи й, че се отказваш от развода.
Чуваш ли ме?
Да, чувам те.
Завери писмото нотариално и го занеси на отец Боб.
Направи го или ще съжаляваш.
Ще получиш писмото, само не ги наранявай.
Те са наши деца. В тях има част от нас.
Ти само вземи писмото.
Моите момчета. Родила съм ги с такава мъка.
Дъвкала съм им храната.
Шокирана съм.
Обидена съм от безчувствието на мъжете.
Те не уважават жените.
Не вярвам, че такива мъже знаят какво е майчинската любов.
Ако ти покажа малко бебе, набучено на щик
и ти кажа, че това е кармата му,
ще плачем за бебето,
за неговата карма и за лошата карма на войника, който го е убил.
Но не трябва да използваме емоциите си,
за да отречем колелото на сътворението, причинило този акт.
То е естествено,
като движението на слънцето
и на луната.
Учителю,
как да му кажа, че можем да сме приятели,
без да сме съпруг и съпруга?
Той е натупал много душевен дълг.
Ако ти не му дадеш възможност
да го изкупи,
ще увеличиш собствения си душевен дълг.
Омразата към мъжа,
която те заслепява,
ще затвори очите на всеки мъж, който ще срещнеш в бъдеще.
Ако отхвърлиш Стив,
ще отхвърлиш собственото си изкупление.
Детето ми,
ти прости на мъжете, които те изнасилиха,
разрушиха страната ти
и разбиха семейството ти.
Така трябва да бъде.
Кармата ти е смесена с тази на Стив чрез Томи и Алън.
Бъдещето
и миналото
са едно и също нещо.
Ако се разведеш,
ще трябва отново да се върнеш и да се опиташ да оправиш нещата.
Пътят към нирвана не е безопасен,
той е стръмен и труден.
Ако ходиш само в слънчеви дни,
няма да стигнеш до там, за където си се запътила.
Направи избора си,
мой прасковен цвят.
Дете без баща
е като къща без покрив.
Слушай внимателно.
Сестра ми Ким дойде в Америка и се омъжи за приятел на Стив от армията.
Стив и двете момчета са тук. Мъжете пият.
Той се готви да ги заведе в Канада.
Момчетата се тревожат.
Не искат да останат повече със Стив..
Добре, следващия вторник.
- Каквото кажеш.
- Дай Стив. Трябва да говоря с него.
Вземи.
За теб е.
Хайде, скъпи.
Моля те, знам, че ме мразиш, но аз не те мразя.
Нека ти помогна.
Нека опитам.
Чувствам болката ти.
Върни се в къщи. Няма да има полиция..
Само ти, аз и децата.
Този път ще се справим.
Аз ще идвам на твоята църква.
Няма да ходя вече във храма.
Обичам те, Стив.
Обичам мъжа, който видях във Виетнам.
Пак ще го намеря
Той все още е там, Стив.
Все още те обичам.
Моля те, Стив.
- Не може да ходите там.
- Децата ми.
- Те са добре! Стив...
- Какво?
Той се самоуби.
Духовете са тук.
Това е чудесно.
Съпругът ти също е тук.
Той малко се срамува.
Не иска да влезе вътре.
Още не е свикнал с този нов свят.
Изпитва голяма болка.
Но ти прощава.
Моли те
да заведеш душата му в будисткия храм.
Казва:
"Заведи ме в храма."
Когато той намери покой
и семейството ти и децата ти ще намерят покой.
Това е.
Със сигурност ли беше Стив?
Той беше вярващ християнин.
Повярвай.
Много се променил.
Между другото
тази къща...
Трябва да напуснете.
Не е добра.
Входната врата е срещу задната.
Всичко, което влезе в живота ти през входната врата, излиза от задната.
Мъже,
пари,
щастие,
всичко.
Премести се бързо.
За пръв път се върнах във Виетнам 13 години след войната.
Връщах се при духа на баща си,
при сестрите си и при брат си Бон,
който беше оцелял във войната,
и при майка си, с която не бях говорила от години.
Цял океан лежеше между нас.
Но се боях, че това е последния път, в който синовете ще я видят.
Аз преуспях в Америка.
Купувах и давах къщи под наем, станах съдружник в ресторант,
работех непрекъснато и започнах да губя майчинския си усет.
Имах връзки с различни мъже, но никой не докосна сърцето ми.
Първо спряхме в стария Сайгон,
сега наречен Хо Ши Мин.
Сърцето ми тъпнеше, когато заведох Джими да види баща си,
в когото се бях влюбила като младо момиче
преди повече от 20 години.
Дали се бе променил?
Не започвай отново.
Изглеждаш здрава.
Ти си дух.
Не те виждам.
Не знам къде си.
Как е сестра ти Ким?
Добре.
Хубаво.
Това са внуците ти. Моите синове.
Хънг се казва Джими.
Чау е Томи.
Алън.
Роден в Америка.
Какво казва?
Че си гигант.
Не може да повярва колко си голям.
Ти си тази, която си е чесала гърба
на дървена греда в къщата.
- Виж й зъбите!
- Престани.
Братко.
Вземи си.
Бъди учтив.
Съжалявам, не мога.
Не разваляй събитието.
Най-големият ми син и най-малката ми дъщеря са отново при мен.
Двете ми половинки.
Имаме една и съща майка.
Аз я обичам като сестра,
но не мога да приема подаръците и.
Страхувах се, че ще ме презираш,
защото се омъжих за врага ти и напуснах, докато ти се биеше.
Минаха много години.
Много неща са простени.
Но ти не разбираш колко страдание причиниха американците.
Животът е много тежък.
Използваме нашите екскременти,
за да торим зеленчуците.
Всичко, за което се борихме беше бъдещето,
защото знаехме, че бъдеще няма, освен ако не спечелим.
Затова умирахме с хиляди
като мравки под стъпалата на някой слон.
И не защото бяхме смели,
а защото нямахме избор.
Свободата ни беше всичко,
което имаше значение.
Но когато това бъдеще дойде,
ни чакаха нови войни -
с камбоджанците и с китайците.
Когато дойдох да търся мама през 1980,
не можеш да си представиш как я намерих.
Беше твърде стара да сади ориз.
Трябвало е да даде земята на държавата след освобождението.
Когато намерих мама и Хай,
те бяха изпосталели от глад.
Дрехите им бяха на парцали, инстументите бяха откраднати
и животните бяха избити.
Къщата беше в руини.
Бяха ги нападали подивели кучета.
Никой в селото не се беше погрижил за тях.
Бяха две стари дами, които ровеха в боклука
и отглеждаха зеленчуци, за да оцелеят...
Сега идваш ти,
богата чужденка.
Ще обърнеш цялото село против тях
и против нас,
семейство Фунг, което изстрада толкова много.
Нещата бяха лоши за всички след освобождението.
Много пъти земята и небето си сменяха мястото.
Ако питате мен, изграждането на държава след война
е все едно да започнеш семейния си живот с изнасилване!
Ако войната дава нещо, това са многото гробища.
В гробищата няма врагове.
Непрекъснато мисля за това
как накарах брат ти Сау да отиде на воина.
Баща ти искаше брат ти да познае щастието на семейния живот,
но аз казах не, бях сигурна, че постъпвам правилно.
Можеш ли да повярваш?
Отказах се от внук, за да имам войник.
И загубих и двамата.
Колко много сгреших.
Това беше избор на Сау.
Той беше добър син, който се подчини на волята ми.
Ако можех, нямаше да те пусна в Америка.
И какво щеше да стане със синовете ти тук?
Гордея се с теб, Ли.
Ти порасна да видиш неща, които са скрити за повечето хора.
Чрез сълзите Бог ти се отплаща за това,
което ти е отнел.
Аз нямам повече сълзи.
Изплаках ги във всички посоки на вятъра.
Цветът ми се променя, Ли.
Започна миналата година.
Виждала съм го и при другите.
Ти се върна и само това има значение.
Завърши цикълът на твоето израстване.
От отлив към прилив,
от бедност към богатство,
от тъга към щастие,
от просякиня към красива дама.
Миналото ти е завършено
и задачата ми като твоя майка е приключена.
Очаквам с нетърпение срещата с баща ти.
Тази нощ, аз спах в къщата, която баща ми беше построил.
След това той вече не ме посещаваше в съня ми.
Направих дарения на всички мъртви от селото.
Прибрах се у дома, да.
Но домът ми се беше променил
и аз винаги щях да съм помежду,
между Севера и Юга
Изтока и Запада,
войната и мира,
Виетнам и Америка.
Съдбата ми е да бъда между земята и небето.
Ние страдаме, когато не приемем съдбата си.
Когато я приемем сме щастливи.
Имаме време в изобилие, цяла вечност,
да повтаряме грешките си.
Но веднъж поправим ли някоя от тях,
чуем ли песента на светлината,
с нея можем завинаги да разбием веригата на омразата.
Сега можете да я чуете в сърцата си.
Това е песента, която душата ви пее още от момента на раждането.
Ако монасите са прави за това, че нищо не се случва без причина,
тогава причината за страданието е да ни издигне по-близо до Бог,
да ни научи да бъдем силни в моменти на слабост,
да сме смели, когато ни е страх,
да постъпваме мъдро, когато сме объркани
и да се освободим от това, което вече не ни е нужно.
Победите се печелят в сърцата,
не на бойното поле.
Ле Ли е съавтор на мемоарите, по които е сниман филма.
Тя живее в Калифорния с тримата си сина и помага
за изграждането на клиники във Виетнам.