Dinner With Friends (2001) Свали субтитрите
Какво мислиш?
Коя ти харесва най-много?
Трудно е да избера.
Може би тази?
Много е хубава, нали?
Още малко оцет.
Остави брат си на мира!
Татко! Дани ме тормози!
Деца, измийте се за вечеря!
Ето ги!
Здравейте!
Събуй си ботушите.
Внимателно!
Здрасти!
- Добре дошли!
Къде е Том?
Повикаха го във Вашингтон.
Вечерта ли?
- Гадна работа!
Ще има повече храна за нас.
А къде ни заведе!
- Емилия ни води на пазар.
"Кампо ди фиоре".
- Това е открит пазар.
Изпълнен с цветове и ухания.
- Направих страхотни снимки.
Представяш ли си, тя готви от 75 години.
Връзката й с храната е толкова първична и секси.
Обикновено или без кофеин?
По-добре без кофеин.
Пътят до тях беше ужасен.
Защо се оплакваш? Аз шофирах.
Да, като нюйоркски таксиджия.
Аз страдах от културен шок.
Боях се, че ще катастрофирам, и че вие с Том
ще станете настойници на момчетата и ще ги храните с полуфабрикати.
Наистина ли си мислеше това?
- Определено.
Ти си болен, скъпи.
- Да, но съм само твой.
Ходихте ли изобщо до Рим?
- Какво?
За Рим говорим.
- Емилия живее там.
Реших, че е Флоренция.
Не е.
- Отегчаваме ли те?
Не, разкажете ми.
- Отегчаваме те.
Не, искам да чуя всичко.
Ще започнем от обяда.
Успяхме да стигнем дотам живи.
- Беше истинско пиршество
Кажи й за доматите!
Беше набрала домати от градината си.
Бяха толкова сладки и сочни.
И толкова меки.
Разчупи ги с ръце.
С възлестите си ръце. Голям шемет е бабата!
Беше съвсем дребничка. Сигурно е висока 1,20.
- Не, не!
Сигурен съм, че беше под 1,50.
- Не, не беше.
Помисли си, стигаше ми дотук.
- Не беше, скъпи.
Беше.
- Както и да е.
Доматите.
- Да, доматите. Бяха невероятни.
И толкова обикновени.
- Невероятно обикновени.
Пусни ни видеокасетата.
Можеш и сам.
- Не, не мога.
Ти ми я пусни.
- Можеш, винаги я пускаш сам.
Защо не го направиш?
- И сам може.
Искаме Уили Уонка, но видеото не работи.
Телевизорът трябва да е на трети канал.
Моля те, иди. Мразя, когато си крещите така.
Добре. Идвам! Но не говорете за Флоренция без мен.
Какво има? Не ти ли хареса вечерята?
Беше чудесна. И агнешкото, и ризото.
Малко го бях преварила.
- Не, беше чудесно.
Надухме ти главата.
- Развълнувани сте, завиждам ви. Явно е било чудесно.
Да. Следващия път с Том трябва да дойдете с нас.
Много ще се забавляваме.
- Да.
Само четиримата.
Остави децата при сестрата на Том. Дани и Айзък ни посрещнаха, сякаш не сме се разделяли.
Добре ли си?
Да, но май ме хваща мигрената.
Недей да пиеш повече.
- Почти не пих.
Ще ти донеса лекарство.
Щях да забравя. Донесохме ви нещо.
- Наистина ли? Много мило.
Керън, благодаря ви.
Подложки от Сиена.
- Да.
Бяхме там цял ден.
- Да видите децата!
Наредили се и гледат една и съща касета за 97-и път.
Какво има? Изпуснах ли нещо?
Том ме напусна.
- Какво?
Напуска ме.
- Какви ги говориш?
Вече не ме обича.
Напусна ме, вече го няма.
- Но какво стана?
Каза ми, че е влюбен в друга.
- В коя?
Искам да знам дали я познаваме.
Няма нищо. Някаква стюардеса.
Том е влюбен в стюардеса?
- Колко долнопробно.
Той много пътува. Името й е Нанси.
И откога продължава това?
- От няколко месеца.
И кога разбра?
Миналата седмица, като заминахте. Той си призна.
Скарахме се заради кучето. Той го мрази.
Ако гризе килима, естествено аз съм виновната.
Каза ми, че е нещастен. Че винаги е бил нещастен.
- Моля?
Толкова отдавна бил нещастен,
че е бил забравил какво е да си щастлив.
Том ли ти каза това?
Не си представял живота така.
Ако останел с мен, щял да умре млад.
- Божичко!
Ти знаеше ли нещо?
Не, не, това е. Нямах представа.
Но ние вечеряхме заедно.
- Знам.
Преди да заминем. Ходихме в индийския ресторант.
Пилешкото им беше страхотно.
Това е невъзможно! Как може да постъпва така? Умът ми не го побира.
Ти няма ли да кажеш нещо?
Аз слушам.
Ходите ли на консултант?
- Той не иска.
12 години брак, две деца и не иска?
Иска развод.
- Това е нелепо.
Каза, че се опитал, но не издържал повече.
И как се е опитал?
Омръзнало му. Нямал повече сили.
Била съм съсипала живота му.
Но той е луд по теб!
Такова нещо не може да се скрие.
Ако знаеш какво ми наговори. Не може да е луд по мен.
Той обича онази жена. Наистина.
Каза, че тя е всичко, което не съм.
- И какво значи това?
Че му се била посветила напълно.
Ама че глупости!
- Сякаш четеше реплики от сапунена опера.
Ако аз съм му давала 75 на сто, тя му давала 120.
Той ли го каза? Разбира ли от проценти?
Какви са тези 20 отгоре?
Ти не изкарваш ли тези 20 на сто?
Очевидно не колкото нея.
Знаеше ли, че е нещастен?
- Не!
Той каза, че не съм забелязала признаците,
че не съм го слушала.
Защо не ми е казал? Можехме да поговорим.
Да, беше мрачен и избухлив. Мислех, че е заради работата.
Заварвах го да гледа втренчено и го питах за какво мисли.
Той казваше, че няма нищо.
Какво?
- Наистина преживяваше нещо.
Какво например?
Не ми се говори.
Няма нищо, мила.
Имаше по-деликатни проблеми, сексуални проблеми.
Отидохме да гледаме някакъв ужасен екшън.
Изведнъж ми хвана ръката и я сложи върху...
Погледнах го учудено, а той посмъртно се обиди.
Преди или след приятелката беше?
- Трябва да е било след.
Тест за сексуална дързост, и аз не го издържах.
Още един пирон в ковчега.
- Именно.
Видя ли, една чекия можеше да спаси брака ти.
Гейб!
- Съжалявам.
Затова ли замина за Вашингтон?
Татко, пусни касетата!
Каза ли на децата?
Ела да ни пуснеш касетата!
Не викайте! Чуваме ви!
Кога смяташ да им кажеш?
- Не знам.
Татко! Ела да пуснеш видеото!
И сам можеш, Дани.
Нали ти показах как става?
Гейб, стига!
- Добре, качвам се.
Аз ще отида!
- Ела, не мога сам!
Стига сте викали! Идвам!
Колко почивки прекарахме заедно във Виниърд!
Вие се запознахте там.
Забавлявахме се чудесно.
Помниш ли лятото, когато с Керън забременяхте?
Не разбирам как би могъл да те изостави.
Ще приготвя децата. Трябва да тръгваме.
Да си виждал другия?
Съжалявам.
Ти си му казал да не се жени за мен.
- Какво?
Няма нищо, Том ми каза.
- Не съм!
Няма нищо.
Чудех се дали не си бил прав.
Защо не хапнем десерт?
Късно е, ще се прибирам.
Недей, тъкмо се укротиха.
- Не е нужно да тръгваш.
Прав си, никой не ме чака.
Ще го изядем пред камината.
Седнете.
Съжалявам, че ви натоварих.
Не ставай глупава.
Не сте го очаквали, нали?
- Не сме.
Ще го разрежеш ли?
- Разбира се.
Изглежда чудесно. Какво е?
- Лимоноив сладкиш с "мандоле".
Какво е "мандоле"?
- Бадеми.
Не е с бяло, а с царевично брашно.
Много е вкусен.
Страхотен е.
Трябваше да разбия яйцата още малко. Щеше да стане по-пухкав.
Не, и така е добре.
- Прекрасен е.
Ванилията му е в повече.
- Вероятно.
Чувствам се много по-добре, след като ви казах.
Цяла вечер имах чувството, че ще се пръсна.
Вие сте най-добрите ми приятели.
- Разбира се.
Най-добрите приятели на света.
Много е вкусно.
Довиждане.
- Довиждане, чичо Гейб.
Хайде, мамо, вали!
- Довиждане, деца.
Благодаря!
- Карай внимателно!
Влизайте. Не си качвайте краката на седалката!
Хайде, сънливко!
Идвай, Лори!
Лори, моля те! Сардж, долу, момче!
Не искам да си мия зъбите.
- Добре.
Може ли да не ги мия?
- Да, лягай си.
Приятни сънища.
Какво мислиш за виното?
Леко тръпчиво.
И аз така мисля.
Представяш ли си какво е?
Прекарваш живота си с един човек
и изведнъж се оказва, че си поверил съдбата си на измамник.
Представяш ли си?
Не знаем цялата истина, мила.
Той й е изневерявал.
Да, но нещата никога не са толкова прости.
- Тази змия!
Преди няколко часа го смяташе за солта на земята.
Грешала съм. Как е възможно така да съм се лъгала?
Това говори лошо за преценката ми.
Стига, това е същият човек, когото познаваш и обичаш.
Не е възможно. Явно никога не съм го познавала.
Той е много обаятелен. Внуши ни, че е страхотен.
Почтен, любвеобилен, трудолюбив, добър баща.
Това не се променя заради една грешка.
Това не е обикновена грешка.
Не искам да го виждам след това, което причини на Бет и децата.
Да го зарежем ли?
Той е най-добрият ми приятел.
Ти прави каквото искаш. Аз не искам да го виждам повече.
Може би наистина има проблеми. Не можем да го избягваме.
Бет достатъчно го е наказала.
Тя е засегнатата страна.
И затова ще останем приятели само с нея, така ли?
Той вече не ми е приятел. Ти прави каквото искаш.
Не мога да имам доверие на човек, който се държи по този начин.
Много си крайна.
Не крайна, а принципна. Не можеш да ме обвиняваш.
Прошката не е ли между тях?
- Някои неща са непростими!
Така е лесно. Всяко действие има последствия.
Напомни ми никога да не ти ставам враг.
Ако направиш нещо подобно, ще те изгоня оттук.
- Сериозно?
Няма да ти се размине лесно.
Мъж, който не цени семейството си, не заслужава да живее с него.
Значи, ако в момент на слабост спя с някоя секретарка
и имам глупостта да ти призная, няма да ми простиш, а ще ме изгониш?
Точно така.
И няма да бъдем приятели?
- Шегуваш ли се?
И дори няма да поддържаме цивилизовани отношения?
Добре, поне знам мнението ти.
Да не си се съмнявал?
Сарджънт! Тихо!
Тихо, Сардж!
Добро момче. Тихо, Сардж.
Слез, по дяволите!
Иди си на мястото, Сардж!
Тихо, Сарджънт!
Извинявай... Съжалявам.
Можеше поне да почукаш.
Не можеш да влизаш и излизаш, когато ти хрумне, Том.
Иначе ще сменя ключалките.
- Не искам да се караме.
Видях, че свети, и реших да ти кажа "здрасти".
Е, здрасти. Защо не си във Вашингтон?
Отмениха полета ми. Летището е затворено.
Защо не си взе стая в хотела?
Всичко беше пълно.
- Всички ли?
Нямаше никакви стаи. Пълна лудница беше.
Всички се блъскаха и крещяха Не можех да остана и да спя на пода.
Защо не се обади на стюардесата?
- Работи в пътническа агенция.
Както и да е.
Обадих й се.
Не можа ли да ти помогне? Сигурно има много връзки.
Бях на 45 минути от къщи. Реших да си дойда тук.
Не се безпокой. Ще спя в кабинета.
Защо да се безпокоя?
Изпрах ти чаршафите. Не знаех, че ще се връщаш.
Лека нощ.
Ботушите ти са мокри.
Съжалявам.
Надникнах в детската стая. Сами здраво хърка.
Изстинал е.
Носът му тече цяла вечер. Дадох му тайленол.
Течен или на дражета?
- Течен.
И той ти позволи? Обикновено се бори докрай. Помниш ли как си запушваше устата?
Бих искала да остана сама.
Добре.
Как мина вечерята?
- Чудесно.
Имат страшни рецепти от Италия. Ризото с тиква, агнешко на грил.
Звучи вкусно.
Случайно да си взела за вкъщи?
- Не, не взех.
Как са те?
- Добре са, както винаги.
Говореха само за Италия.
Добре че снимките не бяха готови.
Как им обясни отсъствието ми?
Казах, че си във Вашингтон.
И те ти повярваха?
Защо не? Ти все пътуваш.
И какво казаха?
Какво да кажат?
Задето ме няма.
- Казаха, че съжаляват.
За какво?
Че не си дошъл. Това кръстосан разпит ли е?
Уморена съм, ще си лягам.
- Любопитно ми е.
Казах ти. За Италия,
за материала, който подготвят за "Таймс".
- Какво още?
Не знам. За какво обикновено говорим?
- Не знам.
За филми, за децата, за пари, за новините.
Какво сме гледали, какво сме чели.
Майката на Керън има перде. Ще й правят операция.
Това ли е всичко?
Не знам, не помня всяка дума.
- И цяла вечер не стана дума за нас?
Ти си параноик.
- Така ли?
Не съм в настроение за това.
Ти си им казала!
- Какво?
Боже, казала си им! По очите ти познавам.
Знаех, че не мога да ти вярвам.
Нали решихме заедно да им кажем?
Щом ти е толкова важно, защо не дойде?
Къде бяха децата, когато им каза?
- Не знам.
Как така, не бяха ли при вас?
- Не, гледаха горе видео.
Какво гледаха?
- За бога, не знам.
Не знаеш какво гледат децата ти?
- Нещо за Уили Уонка.
Децата гледаха видео, а вие къде бяхте? Искам да си представя. -Ovo nema smisla.
Те бяха горе, а вие?
На масата.
- Вечеряхте ли?
Чакахме десерта.
- Какъв беше?
Кое?
- Десертът.
Лимонов царевичен сладкиш.
Беше ли вкусен?
- Да!
И какво, седите си там...
Седяхме там и... И аз не издържах.
Просто ми избликна.
Какво им каза?
Искам да знам какво им каза.
- И какво, като знаят?
И без това щяха да разберат!
Сега ти имаш предимство. Първо са чули твоята история,
затова ще бъдат на твоя страна.
- Те не взеха страна!
Ти си ги настроила срещу мен.
Не е вярно. Бях много сдържана.
- Не ме лъжи!
Седяла си и си пускала сълзи!
Нищо не съм пускала! Изложих фактите.
Отнесоха се със съчувствие.
- Настроила си ги.
Престани да го повтаряш. Само им казах какво стана.
Всичко ли?
Да.
Как реагираха?
Бяха изненадани.
Натъжени.
- Така ли?
Те са ни най-добрите приятели. Естествено е.
Съжаляваха те, защото аз съм ужасен.
- Беше им мъчно за всички.
А каза ли им какво ми причини? Как смачка самочувствието ми!
Как никога не си искала да ме чуеш?
- Моля те, стига.
Толкова пъти виках за помощ.
Как, като чукаше стюардеси ли?
- Тя не е стюардеса!
И пред кого плачеше? Пред кварталните кучета?
Давай, кастрирай ме отново!
- Да те кастрирам ли?
Чудя се как съм била женена 12 години и съм имала деца от човек,
който говори такива глупости!
И сега не искаш да ме чуеш!
- Чувам те.
Кажи ми, че приятелката ти ти пълни главата с тези глупости.
Не се дръж снизходително! Сам си определям чувствата.
Ти се държиш снизходително! Не ме приемаш като художничка.
За бога!
Никога не си ме подкрепял!
Подкрепях те през целия ни брак! Поиска ателие - направих ти!
Бог знае какво правиш там!
Исках само да ме уважаваш. Мен и изкуството ми.
Твоето изкуство! Как не!
Няма смисъл да говорим. Излез!
Изтощително е да подкрепяш нещо, в което не вярваш.
Лъжех теб, лъжех себе си.
- Млъкни и се махай!
Или да ти бях казал, че това не е изкуство?
- Копеле!
Така ли? Че си търсиш повод да не ходиш на работа?
Гадно копеле!
И да направиш нещо с живота си.
- Как смееш!
Нали всички трябваше да поддържаме мита за таланта ти!
Да се бием ли искаш? Искаш ли да ме удариш?
Хайде, удари ме!
- Пусни ме!
Мръсник!
- Кучка!
Мъжемелачка! Дилетантка!
- Лъжец!
Погледни ме! Виж какво ми причини!
- Ти виж какво ми причини!
В този миг бих могъл да те убия.
Хайде - предизвиквам те!
Подлудяваш ме!
Никога не знаеш какво правят двама души, когато са сами.
Никога. Знаеш, че е така.
Няма начин да разбереш.
Лека нощ.
Защо беше толкова мълчалив тази вечер?
Какво имаш предвид?
- Когато Бет ни разказа за Том.
Не бях мълчалив, а изумен. Шокиран.
Аз говорех през повечето време.
- Не е необичайно.
Така или иначе говориш повече от мен.
- Не е вярно.
Винаги имаш повече за казване.
Затова сме такъв добър екип. Ти говориш, а аз пиша.
Сменяш темата.
- Не, защо да я сменям?
Мисля, че брачните проблеми те карат да се чувстваш неудобно.
Кого, мен ли?
Ами не е много приятно.
- Не се прави, че не разбираш.
Не, наистина не разбирам.
Винаги правиш така, когато искам сериозен разговор.
Да се скараме ли искаш?
Искаш да ти кажа, че всичко това ме плаши?
Добре, плаши ме.
- Мен също.
Кой ли може да е?
Няма да повярваш. Мисля, че е Том.
Шегуваш се.
- Той е.
Нали беше във Вашингтон?
- Да, но току-що спря пред нас.
Кажи му, че съм легнала.
Не постъпвай така.
Не е дошъл да види мен, а теб. Ти си му приятел.
Моля те, не ме оставяй сам с него.
Здрасти.
Знам, че е много късно.
- Няма нищо, влизай.
Трябваше да ви видя.
Знам.
Голяма каша забърках.
Така си е.
Хайде, Керън, прегърни ме.
Не е заразно.
Благодаря.
Бет каза, че си във Вашингтон.
Не успях да излетя.
Ужасна нощ за пътуване.
Да, колата непрекъснато занасяше.
Щях да ви се обадя по телефона,
но съм забравил да го заредя. Съжалявам, Керън.
Не се извинявай на мен.
Вечерял ли си?
Не, хапнах един сандвич на летището.
- Ще ти сложа нещичко.
Не, няма нужда.
- Няма да ме затрудни.
И ез това е късно.
- Том е прав, късно е.
Не се тревожи. Ще ти предложа нещо леко.
Благодаря.
Да ви е останал от лимоновия сладкиш с бадеми?
Да.
- Чудесно.
Тя ли ти каза за сладкиша?
- Да, бил прекрасен.
Говорили сте за сладкиша?
Да, защо не?
- Вие си говорете, аз си лягам.
Карън, чакай. Изслушай ме.
Знам, че ситуацията е неловка.
Не е.
Трябва да ви обясня. Разбирам, че си ми ядосана.
исках да го избегна, но вече сте взели страна.
Не сме.
- Исках да ви го кажем заедно.
Сега не ми се говори.
Исках да ви видя още тази вечер.
- Лека нощ.
Няма ли да ме изслушаш?
Мисля, че ми дължиш поне това. Заради приятелството ни.
Много сте ми близки и...
- Има право.
Карал си в тази буря, за да получиш подкрепата ни.
Колко мъдро!
Искам само да ме изслушате. Не е честно да изслушаш само Бет.
Наясно съм.
Не, не си. Аз не съм злодеят.
Ако мислиш така, трябва да ти кажа нещо за Бет.
Да паднеш толкова ниско!
Разкривам истината. Тя вече не ме докосва.
Не искам да слушам.
Каза ли ви го?
- Стига!
Искаш аз да съм виновният.
Всеки мъж, постъпил така, е виновен.
Да не мислиш, че ми е било лесно да се откажа от семейството си?
За такъв ли ме мислиш?
- Вече не знам.
Дано тя си заслужава.
Това е толкова долно. Стюардеса!
Така ли ви каза?
- Не намери ли нещо по-добро?
Нанси работи в пътническа агенция!
Важното е, че си я чукал!
Защо си бясна?
По-добре да си лягам. Лека нощ!
Прекрасно е.
Харесва ли ти?
- Как го правиш?
Престоява в марината от лимонов сок, зехтин,
чесън и розмарин. После го мяташ на грила и печеш.
Фантастично е.
- Благодаря.
Защо не ми каза? Щеше ми се да знам какво става.
За да ме разубеждаваш ли?
- Да.
А ако не искам да съм разумен?
Цял живот съм бил разумен.
Не съм полудял, сега съм нормален.
Отдавна не съм се чувствал толкова добре.
Но защо го направи? Само заради секса ли?
Не, не само.
Макар, че и той е от значение.
Парадоксалното е, че напоследък и сексът стана страхотен.
С Бет ли?
Още правите секс?
- Да, защо?
Не знам. Винаги съм мислел, че хубавият секс
е резултат от доверие, любов и уважение.
Шегуваш се, нали?
Гневът е забележителен афродизиак.
Наистина ли е с царевично брашно?
- Да, изцяло.
Значи вие с Бет още се любите?
Не бих го нарекъл любов.
Тя не би ме докоснала.
- Как така?
Ако някой те обича, той понякога те докосва,
хваща те подръка или слага ръка на рамото ти.
Направих експеримент.
Реших да не я докосвам и да видя колко време ще издържи.
Говоря за държане на ръце и целувка за лека нощ.
Тя изобщо не ме докосна.
Когато мина едан седмица, не издържах и се разплаках.
Не искам цял живот да чакам да бъда щастлив със съпругата си.
Лягаме си и аз очаквам, че ще правим секс.
Казвам нещо съвсем безобидно.
Тя изведнъж побеснява - и край.
Сигурно съм мастурбирал най-много от всички женени мъже.
Съмнявам се.
Пък и да си женен, не значи да правиш секс по 24 часа на ден.
Не искам 24 часа. Искам малко обич.
Имало ли е други жени?
- Не!
Извинявай.
Не съм имал други жени, макар възможности да не липсваха.
Знаеш как е на път.
В чужд град. Самотен, далеч от дома.
Сякаш сънуваш.
Отивах на бар,
заговарях някоя колежка или разведена жена с голяма коса.
Разсмивах ги, те изглеждаха добре. Отново се чувствах уверен в себе си.
И си помислях, че може би все още съм умен и привлекателен.
Във въздуха прехвърчаха искри като някога в колежа. Помниш ли?
Само да бях поискал, можех да легна с някоя от тях.
Но аз им пожелавах "лека нощ", после гузен се обаждах на Бет,
а тя ме наругаваше, задето съм
пренебегнал нещо или не съм го свършил както трябва.
С Нанси се почувствах добре още докато разговаряхме по телефона.
Не я бях виждал. Тя уреждаше пътуванията ми.
Имаше приятен, флиртуващ смях и невероятно чувство за хумор.
Един ден ми каза "Защо не се срещнем?".
Казах си: "Защо пък не? За кого се пазя?".
За онази свръхкритична жена, която ме чака у дома.
Която непрекъснато ме гледа с нарастващо презрение.
С обвинителен поглед: "Как може да си толкова немарлив!".
С едната се чувствах жив, а с другата - като нищожество.
Ти коя би избрал?
Какво ще стане сега, Томи?
В какъв мисъл?
Ще отидеш ли при някого?
- При кого?
При консултант, терапевт.
- Какъв е смисълът?
Говорим за семейството ти.
Край с брака ми.
Откъде знаеш?
- Знам.
За мен той отдавна е приключил.
Така се чувстваш сега.
Но не би ли искал да си сигурен?
Решението ми е правилно. Оспорваш ли го?
Не, но на твое място...
- Не си на мое място.
Добре. Исках да кажа,
че ако бях на твое място,
бих искал да съм сигурен, че няма никаква надежда.
Как можеш да зарежеш всичко ей така?
12 години! Дължиш го на децата си.
Досега издържах заради децата. Но вече няма смисъл.
Ами ако е само временно?
Ако е криза на средната възраст?
Не би ли искал да знаеш, преди да решиш окончателно?
Не очаквах това от теб.
Ако наистина си ми приятел...
Разбира се, че съм. Какво искаш да кажеш?
Че щеше да ме изслушаш.
- Да те изслушам ли?
И нямам право да кажа нещо?
Не ти искам съветите. Не искам да знам какво мислиш.
Искам само да ме изслушаш.
Ти пусна тази бомба. Не можем да нямаме мнение.
Не искам да го знам. Вече съм решил. Искам да ме изслушаш.
Добре. Давай.
Говори.
- Няма смисъл.
Говори, цял съм в слух. Устата ми е заключена.
Том, почакай!
Дано никога не разбереш какво е да си наистина самотен.
Остани, не си тръгвай.
Няма да си отворя устата.
Благодаря за вечерята.
Чакай, Томи!
Довиждане.
Татко!
Айзък, защо си станал?
- Чух викове.
Ела, ще те занеса горе.
- Стори ми се, че чух Том.
Да, той беше.
- Стори ми се ядосан.
Ще дойде ли пак?
Разбира се, че ще дойде.
Можем ли утре да идем на ски?
Ще видим. Зависи от времето.
Почти пет килограма.
- Идеално.
Моите поздравления.
- Благодаря.
Кога беше сватбата?
- Преди 5 седмици и половина, почти 6.
Вече ги броиш, а?
Осем долара.
Поздрави родителите си.
- Добре, благодаря.
Здравей.
- Скъпа, прибрах се.
Много са хубави.
- Вземи това.
Том пристигна ли?
- Не.
Ами приятелката ти Бет?
- Още е на плажа.
Ще ни стигне ли пиенето?
- Ще трябва да пестим.
Престани! Не, стига!
Чу ли онези касети за релаксация, които приятелката ти слуша?
Защо е толкова напрегната?
- Тя си е нервачка.
Нервачка ли? Страхотно. Да я запознаем с Том.
Той ще я върне на земята.
- Да, възможно е.
Той е добро момче, но му трябва подходяща жена.
И Бет е подходящата жена?
Не знам. Възможно е.
Какво не й харесваш?
- Заглеждала ли си се в скицника й?
Защо да не ги запознаем?
Какво толкова може да стане?
Какво правиш?
- Нищо.
Стига, какво правиш?
- Може ли да целуна булката?
Добре, целуни я. Но защо винаги ставаш толкова любвеобилен,
когато чакаме някой?
Не е вярно!
Напротив. Защо го правиш?
Добре де!
Сега пък се цупиш.
- Не се цупя.
Аз режа чесън, а ти се закачаш. Какво очакваш да направя?
Да оставиш ножа.
Какво?
Знаеш ли кое време е?
- Кое?
Време е да те уплаша.
Не, моля те, недей.
- Трябва. Време е.
Не, моля те.
- Мъжът трябва да си върши работата.
Недей.
- Съжалявам. Няма начин.
Мисля, че времето дойде.
Ще стане всеки момент.
Всеки път се получава.
По дяволите, Том!
Здрасти.
Тъкмо взе да става интересно.
Откога си тук?
- От 10-15 минути.
Глупак!
- И аз се радвам да те видя.
Как мина пътуването?
- Чудесно.
С всяка година пътят до Виниърд става все по-дълъг.
Щяхме да те вземем.
- С колело съм.
Бира? Вино?
- Да, бира.
Как е в града?
- Добре. Жега е.
Изглеждате много добре. Сякаш сте на меден месец.
Човек не знае какво го чака.
С коя ще ме сватосвате?
- Няма да те сватосваме.
Звучи евтино и долнопробно. Решихме, че ще си допаднете.
Нямам нищо против евтиното.
- Не е среща с непозната.
Виждал си я на сватбата.
- Но не я помня.
Помниш ли жената, която накрая се кълчеше сама на дансинга?
Шегуваш ли се? Тази!
- Това беше сватба.
Беше се почерпила.
Значи за нея става дума. Наблюдавах я.
Знаех си, че някой я следи.
Не е смешно. Бет е...
...много надарена!
Да, това го видях.
Престани!
Шегувам се. Бет е чудесна. Ще ти хареса.
И не те сватосваме.
- Тя тук ли е вече?
Да, дойде с нас.
- Сигурно рисува на плажа.
О, тя рисува?
Да, много е добра. Картините й ми харесват.
Какво рисува?
- Не знам как се казва.
Експресионизъм или неопсихария...
Какво?
- Защо се държиш така?
Моето мнение не е важно. Том сам ще прецени дали му харесват.
Престани да се държиш толкова негативно.
Той ме попита за мнението ми. Какво толкова!
Колко мило, че сватосвате приятелите си.
Искате да сме щастливи като вас.
Това е чудесно. Какво има за вечеря?
Лефер със салата от царевица.
Звучи страхотно.
Какво има?
- Почерняла си.
Знам.
- Отива ти.
Благодаря. Косата ми винаги изсветлява през лятото.
Какво правиш?
Здрасти. Къде беше?
- О, беше вълшебно.
А как блещукаше океанът... Слязох чак до плажа.
Доста си повървяла.
- Влюбих се в това място.
За първи път ли идваш във Виниърд?
- Минах покрай разкошни скали.
Направо сияеха.
Като многоцветна теракота. И красивите хора, които лудуваха по тях.
И светлината върху телата им.
- Голи ли бяха?
Някои.
Съжалявам, Бет, това е Том.
Помня те. Спомням си го.
Не мисля.
- На сватбата.
Говорих с жената, с която беше дошъл.
Вече не сме заедно.
Жалко.
- Не е казано.
Изглеждаше чудесен човек.
Спомням си, че аз говорих с нея много повече, отколкото ти...
Отивам навън. Искате ли пиене?
Аз бих искала.
- Бира? Вино?
Червено? Бяло?
Ром с тоник?
- Това звучи добре.
За първи път ли идваш във Виниърд?
- Да.
Сега разбрах защо толкова го харесват.
Невероятно съчетание от пясък, скали и заоблени хълмове.
Вълшебно е. Като в Шотландия.
- Била ли си в Шотландия?
Не.
- И аз. Идвах тук.
Откога идвам тук?
- След първата година в колежа.
Вече 12 години.
Познавате се от цяла вечност.
От първия учебен ден.
- От първия ли?
От първия час. Закусвахме и говорехме гадости за храната.
Оттогава ли се интересуваш от храна?
Да, само че сега ми плащат.
Сега би трябвало да кажа: "Много съм слушала за теб."
Наистина ли?
- Достатъчно. С какво се занимаваш?
Още един преуморен адвокат, който не напуска работа
поради липса на по-добра перспектива. Ами ти?
Бет е художничка. Много добра художничка.
Откъде познаваш Керън?
- От издателство "Дъбълдей".
Работихме заедно по една промоция.
Още ли си там?
- Сега съм на свободна практика.
Работя за "Уорнър". Рисувам корици за масовия пазар.
Ако след 5 години още правя това, застреляй ме!
Щом настояваш.
Нека ти помогна с нещо. Какво да направя?
Нарежи водния лук.
- Какво е това?
Бет е прекрасен художник.
- Моля те, не го повтаряй.
В какъв стил рисуваш? Експресионизъм или неопсихария...
Моля?
- Как се нарича стилът ти?
Мразя етикетите.
- Извинявай.
Разбираш ли от изкуство?
- Не много.
Тогава защо са ти етикети, а не прецениш сам?
Може ли да видя?
- Не!
Добре!
За да споделя изкуството си, трябва да спечелиш доверието ми.
Това е награда.
Никога не показвам картините си на първа среща.
Това среща ли е? Защо не ми казахте?
Време е за вечеря.
Е, как е да си женен?
- Много по-спокойно, нали?
Да, няма го социалното напрежение, че си неомъжена.
Ние сме женена двойка.
Чувствам се странно спокоен. Няма връщане назад.
Налудувал си се. Време е да поспреш.
Звучи прекрасно. Когато си сама, хабиш толкова енергия.
Винаги да търсиш. Винаги да те преценяват.
Може и аз да се оженя. И да имам куп деца.
Давай!
- Уморително е да си сам.
Гледам ви и си мисля: От какво толкова ме е страх?
Не знам, кажи ми!
- По дяволите!
Какво?
- Нищо.
Анкерпласт!
- В банята!
Съжалявам, наточих ножовете. Забравих да те предупредя.
Нищо ми няма.
- Хайде, дай си пръста.
Къде е ранена?
- Насам, докторе.
Моля ви, няма нужда. Порязването е нищожно.
Теб ще те боли повече от мен.
Благодаря.
Излез.
- Виж какво небе!
Чувствам се неудобно.
- Недей.
Опитвах се да бъда добра гостенка, свърших в спешното отделение.
Гейб и Керън могат да накарат всеки да изглежда несръчен.
Това им е работата.
Наистина те помня от сватбата.
- Така ли?
И какво помниш?
- Как към края танцуваше...
Не мога да повярвам, че си ме видял.
- Гледах те. Беше много красива.
Танцът ти беше прекрасен.
Искаш ли да излезем?
Да. Ще ти донеса питие.
- Благодаря.
Не е ли страхотно?
- Том, ела да видиш!
Идвам.
Е, какво мислиш?
Хубава, но напрегната.
Интересно ми е какво мисли за мен.
- Мисля, че те харесва.
Така ли?
Тогава и аз я харесвам.
- Колко си задълбочен!
Момчета, елате!
- Том, ще пропуснеш залеза!
Хайде. Съдбата ни зове.
Не е ли невероятно?
Така е.
Наистина е прекрасен.
Съобщенията за Бет, Лори или Сам оставете след сигнала.
Ако имате съобщение за Том, обадете се на 202...
Римските Рецепти на Емилия
Новогодишни Десерти
Пролетни Салати
Да обещаеш на дъщеря си, че ще дойдеш и да не се появиш...
20 часа минава, става 21 ч., 22 ч...
Тя беше направо съсипана.
Той се забавлява някъде с приятелката си,
а Лори му оставя сърцераздирателни съобщения.
Обади ли се накрая?
- В 1 ч. За да й каже, че съжалява.
Идиот!
Ако ще й се извинява,
да й се обади, докато е будна.
- Не е за вярване.
Защо мъжете, които си отиват, се държат така? Оглупяват ли?
Като онези мъже, които цял живот не говорят с теб,
а когато проговорят, ти казват, че те напускат.
Вие с Гейб си говорите.
- Да.
Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Тревожехме се за теб. Изобщо не се обаждаш.
Не исках да ви омръзна. Даже аз си бях омръзнала.
Ето те и теб!
- Извинявай, че закъснях.
Радвам се да те видя.
- Аз също. Толкова време мина.
Бира?
- Минерална вода.
Керън още ли ми се сърди?
- Може и така да се каже.
Тя наистина е злопаметна.
И ти здраво сгази лука.
Кога пристигна?
- Тази сутрин.
И Нанси е с мен.
Тя обича Ню Йорк.
Ще се помотаем, ще гледаме някоя постановка.
Значи ще се видиш с децата?
- Другата седмица.
Пази боже да поискам промяна. По-зле е от Нюрнберг.
Изглеждаш чудесно.
- Да. Пак започнах да тичам.
Ставаме в 6 часа. Тичаме 7-8 км.
Как го правиш?
После се връщаме, любим се под душа.
Аз отивам на работа в прекрасно настроение.
Трябва да е от освежителните душове.
Масата ви е готова.
Пишете ги на сметката ми.
- Оттук, моля.
Казах ли ти, че излизам с един мъж?
Ах ти, хитрушо! Как се казва?
Дейвид.
Как се запознахте?
Всъщност се познаваме отдавна - може би от десет години.
Работеха заедно с Том.
- Отново адвокат.
Е, не можеш да имаш всичко.
Той се обади да търси Том.
И неговият брак се разпаднал. Видяхме се на по едно питие.
И оттогава излизаме.
- Радвам се, че се забавляваш.
Майната му на Том!
- Мисля...
че е малко по-сериозно от забавление.
Извинявай, но е смешно. Сякаш сме гимназистки.
И откога е така?
- От няколко месеца.
От няколко месеца, значи?
- Учи ме да карам ролери.
Вече съм много добра. Понякога бяга от работа и ме води на канала.
Носиш ли каска и наколенници?
- Да.
Иначе можеш да пострадаш.
- Голяма веселба. Ще ви дадем уроци.
Представям си Гейб на ролери.
- Дейвид е толкова жизнен.
Отворен и оптимист. Истински партньор.
Не е ли малко рано? Наскоро се раздели с Том.
Не ти ли се иска да останеш сама за известно време?
Бях сама през целия си брак.
Но дали е разумно веднага да се обвържеш отново?
Влюбена съм в него.
Как е възможно?
- Но е факт.
Нали излизате отскоро?
Казах ти, че се познаваме отдавна.
Сега просто наваксахме.
Разбирам вълнението ти. Но чак пък любов?
Защо не? Влюбих се в Том първия уикенд във Виниърд.
И виж докъде те доведе това. Съжалявам.
Ще ми се да бъдеш по-внимателна. Сега си особено уязвима.
Ще се омъжа за него.
Дейвид не е като Том. Той е съвсем различен.
При него няма скрито-покрито.
Всичко е на показ. Той разговаря с мен.
Казва ми какво мисли. Споделя с мен.
Знам какво правя, Керън. Това е мъжът за мен.
Трябваше да оцелея с Том, за да срещна Дейвид.
Може би е така, но защо не поизчакаш?
И да пропусна момента? Не! Защо ли изобщо ти казах!
Това е моят шанс за истински брак.
Но ти не искаш това да стане, нали?
Разбира се, че искам!
За първи оът се чувствам цялостна. Чувствам, че постъпвам правилно.
А какво правиш ти? Караш ме да се съмнявам.
Не, само ти мисля най-доброто.
Защо не останеш сама за малко?
- Какво му е хубавото?
Ще се поглезиш. Ще се опознаеш малко по-добре.
Лесно ти е - ти имаш Гейб, имаш своя живот.
Знаеш ли какво мисля?
Че ти харесва да ми е зле.
Не е вярно!
- Напротив, това ти е необходимо.
Всяка Керън има нужда от своята Бет.
Не си честна.
На мен всички ми се присмиват,
а ти си г-жа Идеална, на която всичко й е наред.
Нямах представа, че мислиш така.
Не можем всички да сме като теб.
Опитвах се, но колкото и да бъркам супата, тя винаги загаря.
Обичахме да ви каним и да ви готвим.
- И на нас ни харесваше.
Вие сте моето семейство.
- Знам.
Първите 20 години от живота си бягах от семейството си.
А през следващите 20
направих всичко възможно, за да създам свое семейство.
Мислех, че ако си избера семейството,
ако имам приятели, които да са ми като семейство...
Поздравления. Семейството, което си избра,
е също толкова скапано като онова, от което си избягала.
Как са момчетата?
Ами ти и Гейб?
Добре сме.
Какви неща ме кара да правя тя!
Късметлия!
Нанси има повече въображение, дързост и мъдрост от мен.
Разбрах, че възрастта няма значение. На 43 се чувствам като играчка.
Докато се разхождахме,
само да ме докосне небрежно, и получавам ерекция.
С Бет все аз бях инициаторът. Тя никога не ме желаеше.
Изобщо не ставаше дума за желание. Беше въпрос на задължение.
А после дойдоха децата и...
Знаеш как е.
- Да.
Стига Нанси да ме докосне, и съм готов...
Или да ме погледне, да се засмее по определен начин.
Разговаряте ли?
- Шегуваш ли се? Разбира се.
Говорим през цялото време. Тя ме изслушва. Наистина.
Тя ми спаси живота. Вдъхна ми нов живот.
Това е чудесно. Радвам се за теб.
Какво?
- За какво мислиш?
Тоест?
- Познавам този поглед.
Слушам те. Нали не искаш да говоря?
Господи, Гейб.
- Нали така ми каза?
Тогава беше съвсем прясно.
А сега не е ли?
Кажи ми какви са правилата, за да гледам да не ги наруша.
Искаш ли да знаеш какво мисля?
Слушах те какво говориш.
Слушах всички тези глупости и си мисля, че си напълно луд.
Казвам ти, че щях да умра!
Ти не разбираш, нали? Изгубих желанието си за живот.
Животът, който водех, не беше такъв, какъвто исках.
Всичко се свеждаше до това кой кое дете да заведе.
Да, знам как е.
Не, това бяха разговорите у дома.
А онова куче ме довърши.
Не ни стигаха котките, рибката и морското свинче.
Бет взе и куче, защото навремето имала.
През целия си живот чистех някакъв вид лайна, сега и на кучето.
Трябваше да стана боклукчия.
Любов и чистене на лайна не си пасват.
Всеки се жертва за децата си - цената на семейството.
Да, но ако го искаш истински.
- Какво искаш да кажеш?
Вие с Керън винаги сте го искали.
- Осъзнах, че аз не го искам.
За какво говориш?
- За брака. За децата.
Направих го, защото това се очакваше от мен,
а не защото го исках.
Беше същото като с правото.
Още когато бях на 10 г., се знаеше, че ще стана адвокат като баща си.
Винаги съм имал чувството, че не живея собствения си живот.
Като жаден за живот младеж, затворен в тялото на семеен мъж?
Но съм те виждал да се забавляваш през последните десет години.
Така е, но през повечето време се държах спортсменски.
Спортсменски ли?
- Разбираш ме.
Искаш да кажеш, че си се преструвал?
Че през всичките тези години, докато четиримата се събирахме
и отглеждахме заедно децата си... На всички празници и почивки
ти си се преструвал?
- Не.
А какво?
- Не го приемай толкова лично.
А как да го приемам? Ти твърдиш, че ние сме унищожили живота ти.
Нямах предвид теб и Керън. Нямах предвид теб.
Ти си най-добрият ми приятел! С кого другиго да споделя?
Обяснявам ти какъв беше бракът ми.
- Не е толкова просто.
Всички бяхме там - Керън, Дани, Айзък и аз.
Всички сме част от ужасния живот, от който искаш да избягаш.
Айзък е ужасно разстроен, така че, когато отхвърляш целия този живот...
Не съм го отхвърлил!
- Точно това направи.
Разбирам причините.
и сигурно е било много вълнуващо да пратиш всичко по дяволите.
Ти създаде семейство, което винаги е рисковано.
Но ти успя. Или поне така изглеждаше.
Приятелите така смятаха. Ти заблуди всички ни.
И един ден просто го захвърли. Така правят Дани и Айзък.
Вземат всичките си играчки
и часове наред строят огромни и сложни градове.
Планират, помагат си, карат се, сдобряват се, но ги построяват.
А после ги събарят.
Не спират да им се порадват, да изпитат удовлетворение,
а се хвърлят в атака и унищожават всичко.
Искам да си ми приятел. Да се радваш за мен.
Да се радвам за теб ли?
- Че започнах нов живот.
Разбира се, че се радвам.
- Понякога си ужасно самодоволен.
Моля?
- Стига, и ти си се оплаквал.
Естествено. Така правят женените.
Шегувахме се за секса, оплаквахме се от семейството.
Но това не значи да ги зарежем.
Във всеки брак има трудни моменти. Важното е да ги преодолееш.
Като моите родители? Или като твоите?
Да издържа петдесет години, това ли искаш?
Никога ли не ти се е искало да зарежеш всичко
и да започнеш отначало? Хайде, признай си.
Разбира се, че ми се е искало.
Но това е временно чувство.
Това е идеята на цивилизацията - да се прибориш с изкушението.
Какво ще стане, ако всеки бяга от отговорност?
Недей да постъпваш като мен. Не си затваряй очите!
Бях потънал в самосъжаление. Добре познавам признаците.
Защо го правиш?
- Защото съм ти приятел.
Не искам да се събудиш на 50 г...
- Не разбираш.
Аз съм верен на Керън. Не искам да я изоставя.
Мисълта да живея без нея, не ме привлича.
Времето минава много бързо.
Косата, талията, издръжливостта ти изчезват с годините.
Способността да стоиш до късно, да четеш, дори да правиш секс.
Да ти кажа ли нещо шокиращо? Керън е пред менопауза.
Моето сладко, малко момиче,
с което сме се излежавали толкова недели, усеща горещи вълни.
Струва ми се невъзможно.
Докато бяхме млади, имахме чувството, че сме безсмъртни.
После се оженихме, родиха се децата и осъзнахме, че сме смъртни.
И ние, и те.
Започнахме да се притесняваме за безопасността си.
От найлонови пликове, педофили, самолетни катастрофи.
Вече чакахме да си върнем
онази мечтателна, лекомислено пропиляна част.
Искаме си я, защото разбрахме как бързо отлита всичко.
Сега ни се струва несправедливо,
че повечето е минало и ни остава съвсем малко.
Затова някои от нас се пропиват,
други зарязват семействата си,
а трети тръгват на уроци по пиано.
Аз вземам уроци по пиано.
С Керън си разменихме обет. Не беше брачен, но беше истински.
Да остареем и надебелеем заедно. Ние четиримата.
Да отгледаме заедно децата си.
Е, не съм умрял!
Така е, но си мислех...
Мислех, че ще бъдем заедно. До края на живота си.
Пак ще бъдем заедно. Но няма да съм с Бет.
Е, как е Бет?
Мисля, че е добре.
Напоследък не се виждаме често. Керън днес обядва с нея.
Запознахте ли се с Дейвид?
Онзи, с когото излиза.
Да... Не.
- Той е свестен мъж. Не му се сърдя.
Трябва да му се признае, че я чака толкова години.
Какво искаш да кажеш?
- Той наистина харесва Бет.
Влюбен е в нея. Сигурно ви е казала.
Смешното е, че можеше да скъсаме още когато имаха закачка.
Тогава издържахме, но 10 години и 2 деца по-късно, те пак са заедно.
Имам среща с Нанси в офиса. Ще ме води на пазар.
Не харесва вратовръзките ми. Подари ми тази за Коледа.
Защо не дойдеш с нас?
- Не, днес не мога.
Имам много работа.
- Сигурен ли си?
Хайде да вечеряме четиримата. Другия уикенд съм с децата.
Ние ще пътуваме.
Обещахме да идем на гости на сестра ми в Ню Хемпшир.
Е, тогава някой друг път.
Такси!
Поне да ви запозная?
- Не, имам среща с агента ни,
а после отивам на летището.
Къде ще пътуваш?
- Откриваме сезона на Виниърд.
Завиждам ви.
Бих искал да дойда с вас.
Довиждане, Том.
Поздрави Керън, ако решиш, че ще се зарадва.
И много поздрави на момчетата.
Довиждане.
И кажи на Айзък, че всичко ще бъде наред.
Довиждане.
Летище "Ла Гуардия".
Сигурен ли си?
- "Когато имаха закачка."
Какво друго може да значи?
Може би е искал да я дискредитира.
- Не мисля.
Мислеше, че ние вече знаем, че тя ни е казала.
Преди десет години.
Така ми каза.
Точно след като се ожениха.
- Да.
Какви хубави години бяха! Виждахме се всеки уикенд.
Кога е имала време за връзка?
Може би през седмицата.
Ти помагаш ли ми или не?
- Извинявай.
Да, звучи неправдоподобно. Изведнъж се появява принцът на бял кон.
Но защо нищо не ми е казала? С кого ще сподели, ако не с мен?
Хората обикновено не говорят за извънбрачните си връзки.
Иначе нямаше да са тайни.
Можеше да ми каже поне днес.
- Как би могла?
Нали досега се прави на невинната съпруга.
Все едно да си признае, че лъже.
Какви приятели сме били тогава? През всичките тези години?
Деца!
Пожелавам "лека нощ" на мъжете си.
"Момчетата изглеждаха странно с тези малки, рачешки пръстени.
и тогава, за ужас на Пол, албатросът размаха криле и..."
Идвай да си лягаме.
- Ей сега.
"... Размаха криле, за да отлети.
Пол изтича до него и каза: "Не си отивай. Научи ме да летя."
Но албатросът вече бе отлетял."
А ти какво му каза?
- Нищо.
Нищо ли? Пак си играеш игричките!
Ти какво щеше да направиш?
- Щях да го питам за какво говори.
Знаеш какъв съм. Не ме бива за такива неща.
Какво искаш да кажеш?
Седях и го слушах да говори за новия си живот,
за страхотноя секс и колко е прекрасно всичко.
И изведнъж...
Изведнъж ми стана толкова тъжно.
- Наистина ли, скъпи?
Почувствах го съвсем чужд.
- Така ли?
Да, усещах как се отдръпвам.
Виждах го как се смалява все повече и повече...
И изведнъж осъзнах...
че вече не го харесвам.
Да, не го харесвам.
Твърде много неща си казахме. Научих много и казах много.
И аз изпитах същото към Бет.
Сякаш цяла глава от живота ни е била изтрита и вече не съществува.
Тя е толкова злобна. Нямах представа.
Вече не можем да бъдем приятелки.
Строго ли я съдя? Крайна ли съм?
Трябва ли да ти отговоря?
И как се разделихте?
Както винаги. Казахме си, че трябва да се съберем.
Той иска да ни запознае с...
Нанси.
Няма да го понеса.
- Не се тревожи, няма да стане.
Наистина ли мислиш така?
Напомни ми сутринта. Обещах на момчетата миди за вечеря.
Той изглежда добре.
Тя също. Пак се е разхубавила.
Сигурно е от невероятния секс.
- Очевидно.
Снощи сънувах странен сън.
Любехме се и всичко беше лесно и хубаво като преди.
И сега е така.
- Понякога.
Какво значи това?
- Изслушай ме.
Съжалявам. Продължавай.
Искам да чуя за съня ти.
Бяхме тук в мрака. И беше прекрасно.
Изведнъж осъзнах, че не сме сами.
- Как така?
В леглото имаше и други хора.
Кои, родителите ни ли?
Не родителите ни.
Друга двойка, приседнала от двете ни страни.
Гледаха ни, анализираха ни, непрекъснато коментираха.
Караха се помежду си.
Ясно, били са Том и Бет.
Не, не бяха Том и Бет.
Бяхме ние.
Как така ние?
И двете двойки бяхме ние.
Млади и на средна възраст, в едно и също легло, по едно и също време.
Само това ли ще кажеш?
- Какво?
Какво мислиш?
- Ами...
Каквото и да е?
- Не знам какво да кажа.
Добре. Страхотно.
Не, чакай.
Лека нощ.
- Скъпа, моля те.
Защо винаги, щом заговорим за нас, ти нямаш какво да кажеш?
Можем да седим тук и да говорим за какво ли не,
но щом заговоря за нас...
Не проумявам - ти говориш по всякакви проблеми,
но когато ти се доверявам и ти разказвам съня си,
нямаш какво да кажеш.
Имам.
Какво? Кажи го!
- Става...
...дума...
За това какво става с двойките.
Какво?
Неизбежната промяна.
Неизбежна...
- Така мисля.
И каква е тя.
- Моля?
Дефинирай "промяна".
- Искаш да...
Да, говори ми! По дяволите, кажи ми!
Добре.
Мисля, че това става...
Когато практическите проблеми вземат връх над... страстта.
Над страстта?
Това ли е всичко?
Неминуемо ли е?
Така мисля.
Да, така мисля.
- Защо?
Когато имаш деца,
плащаш ипотека, гониш срокове и мариноваш костури...
Не ти ли липсвам?
Какво?
Не ти ли липсвам?
Разбира се, че ми липсваш, скъпа.
Много ми липсваш.
Как да не се изгубим?
Какво?
Знаеш ли кое време е?
- Кое?
Пак дойде времето.
- О, не!
Няма мърдане.
- Моля те, не тази вечер.
Време е да те уплаша.
- Не, моля те!
Съжалявам, хлапе. Такъв е животът.
- Недей.
Съжалявам, време е. Всеки момент започвам.
Мъжът трябва да си върши работата.