Hollow Man (2000) Свали субтитрите
По дяволите.
Аз съм проклет гении.
O, Господи.
Себастиан, имаш ли представа колко е часът?
Да Винчи никога не спял. Казвал, че е загуба на време.
Кой беше това?
Не е твоя работа.
Вече не е.
Линда...
...Открих Обратният процес.
Открил си го?
Погледни това.
Гледай.
11 месеца и ти внезапно откриваш решението? Как?
Ами обикновенното. Кафе и понички.
Мразя те.
Намери Мат и елате в лабораторията. Искам да го тествам върху Изабел.
Мисля, че ще го открия.
Ти кога ще си там?
Ами, вече трябва да е съмнало в Швейцария.
Ще се обадя на Нобеловата комисия, за да ни приготвят наградите.
Ще се видим след малко.
Мат.
Себастиян се обади. Трябва да отидем в лабораторията.
За къде си се разбързала?
Открил е Обратният процес.
Шегуваш се.
-Кога?
-Докато сме спали.
Да те закарам ли?
По добре да отидем поотделно.
Омръзна ми тази игра на криеница, Лин.
Ще трябва да му кажеш някой ден.
Ще му кажа, евентуално.
Просто изчаквам точния момент.
При Себастиан, никога няма да има точен момент.
-
-
Добро утро, Д-р Кейн.
-Приятен ден, сър.
-Благодаря.
-Добро утро, сър.
-Здрасти, Ед.
Екипът ви е подранил днес. Нещо специално?
Съжалявам, Ед. Знаеш правилата.
-Индентификация, моля.
-Кейн, 0027.
Потвърдено.
Изабел.
Хайде, Изабел.
Успокой се, скъпа.
Добро момиче.
Всичко е наред.
Няма да те нараня.
Стой спокоино.
Изабел?
Последните няколко дни е по-агресивна.
Затова са транквилантите. Ще я хвана.
Отдавна е така. Започна да й се отразява зле.
-Погрижи се за раната.
-Аз ще водя.
$10, че ще я уцеля пръв.
Дадено.
Татко има изненада за теб.
Не улучи.
Сигурно, защото не прекарвам обедната почивка в практикуване.
Дължиш ми $10.
Пиши ми го на сметката.
Знаеш ли, някой ден ще те накарам наистина да си платиш.
Сара е много недоволна, затова бъди мил.
-Това са пълно глупости, Себастиан.
-Добро утро и на теб.
Сложете маймуната на масата.
Как можеш да инжектираш Изабел със серума, без изобщо да го тестваш?
Ще ни спести време.
Тогава ти ще бършеш след това.
Да не мислиш, че искам да убия Изабел?
-Да я убиеш?Та ти ще я разложиш.
-Лабораторията е готова.
Възраженията ти са отбелязани и отхвърлени.
Да, сър.
Защо когато казваш, "Да, сър", звучи, като "Да ти го начукам"?
Практика.
Как ме убеди да я наема?
Искаше най-добрия ветeринар в Америка.
-Повече я е грижа за животните.
-И сигурно затова е толкова добра.
Как изглежда новото ти гадже?
Той е всичко, което ти не си.
Сигурно е глупав.
-Готови.
-Добре.
Жизнени фактори?
Всичко е нормално.
Разбира се използва "нормално" като метафора.
-Животоспасяващи лекарства, готови.
-Техническа, какво е положението?
Говори Господ.
Нарушавате естествения ред на нещата...
... и за това, ще бъдете сурово наказани.
Господ ни проговори.
Франк, колко пъти да ти казвам...
...Ти не си Господ.
Аз съм.
Съжалявам, шефе. Забравих.
Готови ли са всички?
Да.
Като че ли някога са ни чакали.
Кажи на Негово Величество, че Мери беше готова преди 2 часа.
Да, ще му кажа.
-Готов ли си, шефе.
-Всичко е ОК.
Записвам.
Обект: Изабел 2. В невидима фаза от 126 часа.
Тествне на протокол фаза-Д...
...сериен протеин Кейн 1 25.
Спри да ги кръщаващ на себе си и ще имаш повече късмет.
Благодаря ви за наблюдателността Д-р Кенсингтън.
Ще го запиша в мемоарите си.
И аз ще те запиша в моите.
Не можете ли да бъдете по-сериозни?
-Мислиш ли, че ще издържи?
-Не знам, аз просто работя тук.
Квантовите показатели са калибрирани.
Добре, Сара, намери вена.
Спрей.
Вената е подготвена.
Добре тогава.
Да започваме.
Чакай, Матю. Честта е моя.
Инжекцията е направена в 08:47.
Ускорен пулс.
-Още сме в зелената зона.
-Потвърдено.
Биоелектрическата енергия и квантовите индикатори са стабилни.
Започна клетъчна реакция.
Деиства. Наистина действа.
-Разбира се, че действа.
-Не се размеквайте.
Кръвното налягане се покачва. Уплашена е. Всичко е наред.
Обектът започна да се появява почти веднага. Протоколите се променят бързо.
Проклятие, кръвното налягане пада. Висок пулс.
Това е от сърцето и.
Има нестабилен сърдечен ритъм и мозъчна активност.
-Сърцето и ще спре.
-Дефибрилатор!
Пригответе сърдечен стимулатор.
-Права линия. Губим я.
-Не, няма!
Чисто!
-Отново.
-Чисто.
-Отново!
-Чисто.
-Хайде.
-Отново!
Чисто!
Мамка му! Сърдечия стимулатор.
Чакайте! Имаме нещо...
Още е непостоянен...
...стабилизира се.
O, човече.
Мозъчната активност се нормализира. Квантовите показатели са стабилни.
Добре дошла отново, Изабел.
Да, скъпа!
-Направихме го.
-Добра работа на всички.
Да! Така се прави, човече.
Та, как е тя, докторе?
Ами, мисля че ще се оправи.
-Хайде. Вътре.
-Хайде, Изабел.
Давай. Добро момиче.
Виж колко е спокойна.
Все едно нищо не и се е случило.
Ще и направим вивисекция в Понеделник. Искам да проверя нервната и система.
Току що я върна и сега искаш да и разрежеш мозъка?
Това да не е ти е някакъв шибан зоопарк!
-Ти шибано, неетично копеле.
-Кажи и, че се шегуваш.
-Нали?
-Нали.
Ще я разрежа след една седмица.
Не бъди такъв задник.
Най-накрай имаме повод да празнуваме.
-Супер. Гладен съм, да тръгваме.
-Аз също.
Теб трябва да те разрежем.
Дами и господа, моля за вашето внимание.
Започва се.
За най-добрия изследователски екип, който познавам. 169 00:19:42,055 --> 00:19:43,317 Наздраве.
Имаше голяма експлозия, и след това тя каза:
"Ако си толкова умен, защо си още 2-ра степен?"
-
-
Мислех, че си си тръгнал.
Нямаше къде да отида.
Изпуснах ли нещо?
Ти не трябваше ли да си щастлив?
Обратният процес беше последната стъпка. Имам чувството, че това е началото на края.
Това не е вярно. Имаме да обработваме данни цял живот.
Мат има търпението да се занимава с цифрите, но ти ме познаваш...
...аз имам нужда от това величие, от този спектакъл.
Не се интересувам от детайлите.
Да, зная. Аз бях един от тях.
Мисля, че двамата бяхме страхотна двоика.
Ти беше страхотен.
Аз просто стоях до теб.
Хайде. Имали сме и хубави моменти.
Да, имахме.
Искало ли ти се е понякога да върнеш времето назад?
Да се върнеш назад и да опитаме отново?
Бих казала, че такъв вид пътуване във времето не съществува.
Ами, може би трябва да го изобретим.
Или не.
Какво ли е?
Преди 4 години, тази комисия ми даде...
...много специфична и предизвикателна задача...
...да направя човек невидим извън квантовата синхронизация...
...със видимата вселена...
...и след това да го върна обратно, без странични ефекти.
Открихме, че да ги изпращаме в приказната страна е лесно.
Но да ги върнем от там е трудно.
Първичното ДНК отхвърли ли разлагането?
Заедно с нестабилните клетъчни връзки.
Как разрешихте проблема?
Не сме го.
Но сме близо.
Просто ни трябва още малко време.
Откакто влезе в класа ми...
...аз знаех, че си различен.
През годините твоята гениалност ме впечатляваше.
Благодаря ви, Д-р Крамер.
Не бързай да ми благодариш.
Тази комисия ти даде забележителна свобода.
Толерирахме твоята ексцентричност и твоето уединение.
И те уверявам че, нашето търпение се изчерпва.
Ако не получим резултати скоро...
...твоята гениалност ще спре да ме впечатлява.
И ако ти не можеш...
...ще намеря друг Себастиан Кейн, който може.
-Какво се случи току що?
-Дано да имаш добра причина.
-Не бях готов да им кажа.
-Наистина?
Не мисля, че е това. Имаш резултатите, докладвай ги.
-Може ли да обясня?
-Ти току що излъга Пентагона!
Когато разберат, че сме приключили...
...какво ще им попречи да ни вземат проекта?
-Но защо да го правят?
-Защото вече няма да сме им нужни.
Но проекта е техен. Това е неизбежно.
Може проекта да е техен, но това е моята мечта, моето видение.
-Какво предлагаш?
-Да преминем към Трета фаза.
Трета фаза? Ти луд ли си?
Нне можеш просто да го тестваш върху хора. Има си правила, процедури.
История не се прави с правила. Прави се, когато зграбчиш момента.
Ти искаш да си първия. Ето защо е всичко това.
Тук не става въпрос за мен, а за нас. Казахме, че можем да променим света.
Сега имаме тази възможност.
Как ще получиш разрешение за Трета фаза?
-Аз съм доброволец. Те се съгласиха.
-Няма мачин.
Шегуваш се.
Ти си доброволец? Да не си се побъркал?
Джон Салк е тествал полио ваксината върху себе си. Луд ли е бил?
Да, сигурен съм, че е бил.
По дяволите.
През изминалите 4 седмици, върнахме 7 примата.
-Резултатите говорят сами за себе си.
-Или се надяваш да е така?
Сара, мислех, че ще се зарадваш. Ще оставим животните на мира.
Не е добре да опитваме толкова скоро, няма значене кой е опитното свинче.
-Не мога да повярвам, че са го одобрили.
-Мисля, че ще бъде супер.
Така ли?
Ако искаме да вървим напред, това е следващата стъпка.
Ще остана невидим 3 дни и след това ще направим Обратият процес.
Мамка му, добре.
Мога ли да разчитам на вас?
Добре.
Как му позволихме да ни вкара в това?
Може ли да го обсъдим по-късно?
Опитвам се да правя любов с теб.
Рискуваме кариерите си.
Да, Мат, осъзнавам това.
Тогава защо се съгласихме?
Може би, защото и двамата знаем, че Себастан ще успее.
-Нека ти задам още един въпрос.
-Кой ще бъде отгоре ли?
Той липсва ли ти понякога?
Защо питаш?
Защото той много вдигна летвата.
Нека ти издам една малка тайна.
Понятието Себастиан е много по-привлекателно...
...от самият Себастиан.
Готови сме.
Ще се видим по-късно.
-Още не е късно да размислиш.
-А си мислех, че аз съм нервен.
Може да поспорим по въпроса.
Чували ли сте вица за Супермен и Жената Чудо?
-Стига си се правил на клоун.
-Но вица е добър.
Супермен си лети над Метрополис.
Надървил се е и проверява по покривите.
И вижда Жената Чудо да се пече на един покрив.
Тя лежи гола и разкрачена, като че ли само чака някой да я изчука.
Супермен си казва:
"Трябва да я имам, но как?"
Тогава той осъзнава, че може да я чука с такава скорост...
...че тя дори няма да разбере, та нали той е Супермен.
По бърз е и от куршум.
Той се спуска и я изчуква толкова бързо, че тя дори не успява да го види.
И Жената чудо си казва, "Какво по дяволите беше това?"
А Невидимия мъж казва, "не знам...
...но как ме заболя задника..."
Смешно е, нали? Хайде де. Беше смешно.
Дами, моля ви. Това е наука.
Включвам системата.
-Добре, как се чувстваш?
-Малко съм напрегнат.
Пулс 88. Кръвно налягане 140:95. Малко е високо.
Чудно защо ли.
Сигурен ли си?
Абсолютно.
-Готови ли сме горе в Рая?
-Готови.
Мери записва.
Надявам се да не излезе някой СНЪФ филм. Записвам.
Ако нещо се обърка, мисля да му взема Поршето.
Джанис, как можа да го кажеш?
Съжалявам.
Поршето е за мен.
Обекта е мъж, 38 години, тежи 75 кг.
Серумът е готов.
-По-добре да се получи.
-Ще се получи.
-O, така ли?
-Искаш ли да се обзаложим?
Ако аз спечеля, ти няма да можеш да си платиш, така че, не.
Готов ли си?
Аз ще го направя. Ако нещо се обърка, вие няма да имате вина.
Добре тогава.
Някакви последни думи?
Да. Ако умра, кажете, че съм казал нещо мъдро.
Инжекцията е направена в 18:23.
-Как се чувстваш?
-Засега нищо.
-Жизнените показатели са стабилни.
-Нищо не става.
Може би ще отнеме повече време при човешкото ДНК.
-Сигурен ли си, че си го направил правилно?
-Да.
Провери пак. Не може да не подейства.
Няма промяна в биоелектрическата активност.
По дяволите!
-Ще повторя протокола, става ли?
-Чакайте.
Започвам да усещам нещо.
Ръката ми. Започва....
Затопля се.
Добре, започна да гори.
Придвижва се надолу към гърбът ми.
Започна се.
Мамка му! Боли.
Разкъсва ме.
Сърдечния ритъм се ускорява. Пулс 110-130.
Господи, не мислех, че ще боли токова много.
Франк, как са резултатите?
Мозъчните вълни се засилват. На границата на мозъчен удар е.
Пулса е 165-170. Кръвното налягане 180:110.
Себастиан, чуваш ли ме?
-Сърцето му ще се пръсне!
-Дефибрилатор!
Идва.
Има субклетъчна активност.
Биоелектричеството е в червената зона.
Чакайте.
Той изчезва.
Пулс 180.
Стабилизира се.
Не мога да повярвам.
Пуслът пада. 170, 160, 150.
Био-квантова невидима фаза постигната в 18:26.
Добре ли е?
Да, в биоелектричен шок е. Припадна от болка.
Жизнените фактори нормализират ли си?
Пулс 110 и пада. Кръвно налягане 130:75.
-Квантовите показатели са в норма.
-Електрическата активност се стабилизира.
Ще има какво да разказваме на внуците си.
Пулсът се задържа на 85.
Направи го. Ти си първия.
Всичко е наред.
Заспала си.
-Диша хаотично.
-Да.
От кога е така?
От 17 часа.
И вече имаме достатъчно данни за 2 живота изследване.
Това е един смел нов свят, Лин.
Продължавам да гледам тази дупка и се чудя дали той наистина е там.
-Видя ли това?
-Себастиан, чуваш ли ме?
Господи! Светлините! Изключете проклетите светлини!
Не мога да си затворя очите.
Можеш, но клепачите ти са прозрачни.
Странно е. Чувствам се като преди, но не съм тук.
Тук си.
Тук съм.
-Къде?
-Пред огледалото.
Гледам се.
Или по-точно казано, не се гледам.
Хей, как е той?
Защо не го попиташ?
-Как се чувстваш?
-Добре, имайки в предвид обстоятелствата.
Просто искам да създам настроение.
От светлината е. Клепачите му са прозрачни.
Та, какво е усещането да си дух?
Духовете са мъртви. А аз съм доста жив.
Хайде, не бъди гадняр.
Съжалявам. Не можах да устоя.
Добре, защо имам чувството, че си играем на Марко Поло.
Чудя се къде ли е сега.
Е, виждам, че процедурата не те е променила.
-Мина покрай мен.
-Не се притеснявайте, заемам се.
-Виждаш ли нещо?
-Къде е?
Намери ли го?
Хванах те, шефе.
Вие нямате чувство за хумор.
Мамка му. О, Господи.
Уредих по един от нас да е тук постоянно, ако имаш нужда от нещо.
Екипите ще бъдат на Алфа-бдителност, така че ако има нещо ще сме тук до--
30 минути. Знам. Аз написах процедурата, забрави ли?
Просто те успокоявам. Има и термална камера за наблюдение.
-Това и харесва, нали?
-Кое?
-Да ръководи.
-О, да. Обожава го.
Крайно време беше да си сменим ролите.
Добре, но запомни.
Проектът още е мой.
-Нямаш нищо против да си нощната смяна?
-Да бе, не че имам социален живот.
Знам. Проклятието на работотхолиците.
Картър ще дойде в 6:00 да те смени.
Аз ще доида в 8:00. Обади ми се ако нещо се случи.
Ще се оправя. Ти поспи малко.
-Добре. Чао.
-Чао.
Будна ли си?
Себастиан?
Тук ли си?
Знам, че си тук.
-Та как беше първата ти вечер?
-Неспокойна.
Трудно е да заспиш, когато не можеш да си затвориш очите.
И какво прави?
Ставах няколко пъти. Разхождах се.
Сара спомена, че не си бил в стаята си.
Направих си кафе.
В бъдеще, казвай къде отиваш...
...в случай, че нещо ти се случи.
Трогнат съм от загрижеността ти, но няма проблем.
Не искаме и да има.
Всичко е нормално.
Добре, да свалим тези.
Добре ли си?
Да. Защо питаш?
Изглеждаш малко нервна.
Не, добре съм.
Мен ли гледаш?
Не.
Защо питаш?
Без причина.
-Този тип идва и ми казва:
"Обичам жените, така както обичам кафето." Още ли се хваща някой на това?
-Сигурно е искал да каже, студени и горчиви.
-Много смешно.
Отивам до тоалетната. Дръж Картър далече от храната ми.
-Ще опитам, но не обещавам.
-Добре.
Сега му е странно, но ще се оправи.
Ти какво би направил ако знаеше, че си невидим?
Побиват ме тръпки. Не могада се изпикая, без да нося термалните очила.
-Като че ли някой иска да види това.
-От къде да знам?
Питаш, какво бихме направили ние, или какво би направил Себастиан?
Има ли някакво значение?
Съществува човешка природа и тази на Себастиан.
Той винаги се шегува с това, че е Господ.
Представете си, какво ще направи ако го оставим сам.
Страшничко.
-Радвам се, че скоро ще свърши.
-Алелуя.
Това е само на началото. Мислите, че Себастиан е лош?
Представяте ли си, когато попадне в ръцете на военните.
По-добре военните отколкото някой друг.
Себастиан, по дяволите.
Нямаш представа, колко е забавно. Трябва и ти да опиташ.
Сигурна съм, че и моето време ще дойде.
Хей, спокойно.
Това е последната ми нощ, така че да направим още един експеримент.
Можеш ли да познаеш, какво е това?
Кое?
Да почувстваш как е?
Познато ми е.
Не искаш ли да знаеш, какво е да правиш любов с невидим?
-Ще бъде, както едно време.
-Какво искаш да кажеш?
Ти никога не беше там.
Но сега съм тук.
Говорихме за това веднъж, помниш ли?
За кое?
За това, ако знаеше разликата.
Аз знам разликата, Себастиан.
Не е в това, което виждаш. А в това, което чувстваш.
Почини си.
Утре е голям ден.
Обект: Д-р Себастиан Кейн.
Във невидима фаза от 86 часа и 23 минути.
Протокол фаза-Д. Сериен протеин Кейн 1 27.
Готов е.
Ето го.
-Готов ли си?
-Всъщност не съм.
Започна да ми става забавно.
Добре, тогава.
Ще се видим след минута, приятелю.
Инжекцията направена в 09:28.
Какво чувстваш?
Нещо не е наред.
Сърдечния ритъм се ускорява. Франк.
Индикаторите на прехвърлянето са нестабилни.
-Биоелектричеството се вдига.
-Провери радиацията.
Какво?
Какво става?
Не мога да дишам.
-Провери му гърлото.
-Дробовете му се схващат. Интубирай.
Картър!
Интубирай го!
-Преминава в невидима фаза.
-Сложете го на масата.
Губим сигналите.
Проклятие!
-Дай ми IV от AG-7.
-Добре.
Няма пулс.
Не намирам пулс!
Започвам сърдечен масаж.
Недей да умираш.
-По дяволите, недей да умираш.
-Улавям пулс.
-Себастиан, чуваш ли ме?
-Изпадна в шок.
Господи.
Предполагам, че не се получи.
Не.
Изглеждаш загрижена. Сигурно е минало зле.
Ти почти умря.
Това, че не ме уби, ме прави по-силен.
Да и слага край на кариерите ни. Какво ще кажеш на Крамър?
Нищо.
Не е нужно да знае.
-Не може вечно да лъжем.
-Нямаме избор.
Ще остана така известно време...
...трябва да направим няколко поправки.
Готово.
-Отвори.
-Тук.
Добре, повдигни.
Картър, донеси вентилатора.
Не мърдай.
Не мърдай.
Благодаря. Така е по-добре.
Готов си.
-Това е малко подобрение.
-Почти минаваш за човек.
-Преди не минаваше.
-Сега поне знаеш на къде да говориш.
Вече можем да работим с нормално осветление.
Да се опитаме да разберем, какво се е объркало.
Преди да е започнал да хапе хора.
-Проклятие!
-Какво?
Пак не се получи.
-Близо ли си?
-Не.
Знаеш ли, не мога да намеря B и C.
B и C ли?
Учителят ми от 5-а степен казваше, че един гений може да отиде от A до D...
...без да минава през B и C.
Себастиан може да го направи.
Но аз, аз трябва да имам B и C.
Стой така, Себастиан. Почти стигнахме.
Хайде де, хора. Разкарайте се!
Не мога повече.
Знам, че е трудно.
Глупости. Нищо не знаеш.
И на нас не ни е лесно.
Да ти го начукам, Мат! На теб ти е лесно.
Трябваше да съм невидим само 3 дни.
А вече минаха 10 шибани дни, нали?!
10 дни тестове на тъканите, радиация и твойте шибани игли!
Не издържам вече.
-Това, което искам да кажа е--
-Не ме интересува!
И никога--
Никога не ми казвай, колко ти е тежко.
Я гледай ти.
Направо ще те изсмуча.
Какво става, Д-р Кейн?
Отбих се да ти кажа, че излизам за малко навън.
Чакайте. Излизате ли? Почакайте. Д-р Кейн.
Д-р Кейн.
Какво искате да кажете?
Ако не изляза, ще откача.
-Не можете да напускате.
-Защо да не мога?
-Такива са правилата.
-Правилата са мои, току що ги промених.
-Индентификация.
-Кейн 0027.
-Потвърдено.
-Не можете просто да ги промените.
Няма да прекарам живота си в тази забравена от Бога дупка!
Излизам! Ще се върна след няколко часа!
О, по дяволите!
-Ало?
-Картър е. Имаме проблем.
-Как я караш, Ед?
-Ей, докторе.
-Не съм те виждал напоследък.
-Знаеш как е понякога.
Работа, работа, работа.
Притесних се, защото колата ви стоеше постоянно тук.
Благодаря ти много, Ед.
Иначе всичко е ОК.
Хей, виж. Виж.
-Виж това.
-Странен е.
-О, Господи.
-Мамо! Мамо!
-Мамо! Мамо!
-Какво?
-Какво?
-Виж, това е дух.
-Не бъди смешен.
-Мамо, това е дух.
Ще се видим в лабораторията. Ще мина през дома му, за всеки случай.
Ще се видим там.
Той може да е тук.
Той може да е навсякъде.
Проклятие.
Дори не си го и помисляй.
Кой ще разбере?
О, проклятие.
Мат, аз съм. Бил е тук.
Не, свалил си е маската.
Трябва да е някъде навън. Не знам на къде е тръгнал.
Връщам се в лабораторията.
Как? Как да го направя? Та аз дори не мога да го видя.
Казваш, че искаш да стреляме по него? Добре, пиши ме и мен.
Това не е маймуна, а Д-р Кейн. Не преиграваме ли малко?
Не ми пука дали преиграваме. Навън той е изложен на риск.
Ако някой разбере, цялата програма ще бъде унищожена.
Господи, успокойте се. Никой няма да разбере.
-Мога ли още да стрелям?
-Къде беше?
Казах на Картър.
Щях да откача. Отидох да вкъщи да взема някои неща.
Глупости.
Бях в апартамента ти.
Направил си още нещо, освен да "вземеш някои неща."
-За какво говориш?
-Ти, от всички. Как можа?
Какво видя в апартамента ми?
Видях лицето ти, дрехите ти.
Себастиан, навън. Защо трябваше да се показваш?
Защото още съм ръководител на проекта. Това е мое решение.
Прав си. Решението е твое.
Но ако излезеш пак, кълна се, че ще отида да съобщя на комисията.
И ще захвърлиш така кариерата си?
Не ми се вярва.
Пробвай ме.
Значи това е?
Официално ставам лабораторна мишка.
Ти беше доброволец. Знаеше последствията.
Картър, следващия път, когато правиш опис, напиши и колело за упражнения.
Добре.
Да опаковаме и да си вървим.
-Колело за упражнения? Сериозно ли говореше?
-Ти как мислиш?
Комисията знае какво правим, нали?
-Мамка му, Лин!
-Няма значение, че не можем да го върнем.
-Не мога да повярвам, че го направи!
-Нищо няма да ти направят, ти не знаеше.
Всичко за което те моля е да не ни издъниш.
-Мислиш ли, че ще каже нещо?
-Не, и тя е твърде навътре.
-Не тя ме притеснява.
-Себастиан.
Изкара по-дълго от животните. Може да се отрази на мозъка му.
И какво ако вече е?
Стой така.
Добре.
-Е, как беше?
-Какво искаш да кажеш?
-Когато беше навън.
-Просто се разхождах. Нали знаеш.
Просто се разхожда. Хайде де, сигурно има и друго, нали?
Като например?
Човече, ако бях аз...
...щях да се бъзикам с хората, да им шепна в ушите...
Абе направо щях да съм Кралят.
Това е детска работа, не мислиш ли?
Не.
Ами, беше късно. Пък и не бях навън толкова дълго.
А видя ли някой?
Имаше едно момиченце.
-Пошегува ли се с нея?
-Не.
Е, може би я изплаших малко.
Как се почувства?
Хареса ми.
Хубаво.
Лин, помниш ли B и C? Мисля, че ги открих.
55 процента възвръщане. Това е най-доброто засега.
Протеиновата структора беше задънена улица. Ключът е да манипулираме радиацията.
75 процента. 80 процента.
-82.
-Хайде.
Получи се.
Не, забавя се.
-Бъди оптимист.
-Забавя се.
88. 92 процента.
93 процента.
94 процента.
95 процента.
-Не.
-Проклятие.
-Клетъчните връзки се разпадат.
-Пълно квантово разлагане на 95-я процент.
Има напредък.
Ако сега бях на масата, щях да съм купчина димяща плът.
Не ме изкушавай.
Но сме близо.
Близо ли! Сменил е квантовата енергия за стабилност!
-Направо е смешно.
-Хаиде де.
-Беше вбесен, не го мислеше.
-Наистина ли, Мат?
95 процента? Това дори не си струва!
Глупак.
Ти си идиот. Какъв ти е проблема?
Мат е на прав път и има нужда от помоща ти.
Да , на прав път е, добре.
От години се е залепил за мен като паразит.
Слез от шибания си пиадестал. Той се опитва да ти помогне.
Или да ме убие.
И знаеш ли кое е най-тъжното?
Имам дарбата и не мога да я използвам.
А, значи сега стана дарба.
Разбира се, че е дарба.
И ако не беше толкова ограничена, щеше да ме пуснеш навън да я изследвам.
Ако ти не беше толкова ограничен, можеше да ни помогнеш да ти спасим живота.
Моят живот?
Аз нямам живот.
Аз съм затворник.
-Не, не си затворник.
-О, така ли?
Така ли си казваш, когато си тръгваш?
Така ли облекчаваш вината си...
...когато аз съм затворен тук, а ти си вкъщи...
...и се чукаш с приятеля си?
Кое те притеснява повече?
Това, че нямаш живот...
...или това, че аз имам?
Франк, идвам в лабораторията.
Ти не спиш ли?
-Да Винчи никога не спял.
-Добре. Аз съм тук ако ти потрябвам.
Аз познавам Вирджинио...
Вирджинио аз познавам.
Не, не, не, не.
Копелдак....
Ако беше закъснял още малко, щях да започвам без теб.
Господи!
Нищо не виждам.
Ало?
Не.
Не, той е тук.
Да, Сигурен съм. Гледам го.
Ако нещо се обърка?
-Искаш ли да го събудя?
-Не, просто проверявах.
Тя за коя се мисли?
Не съм достатъчно добър за нея? Не съм достатъчно добър?
Ще им покажа и на двамата, колко съм добър.
Тишина!
Млъкни!
Искаш да се ебаваш с мен, кучка?
Знаеш ли какво става, когато се ебаваш с мен?!
Не се притеснявай. Никой няма да те нарани. Никой.
Наистина е доста хитро. Повтаря едни и същи кадри.
Какво ще правим сега? Ще го търсим ли?
Не. Отиваме направо при комисията.
Не трябва ли да го изчакаме и да го обсъдим с него?
Той уби куче с ръцете си.
-Ти беше ли там?
-Излизал е всяка вечер...
...без да го интересува нашата или неговата сигурност.
-Какво е направил?
-Не искам да знам.
-Загазихме ли?
-Не вие излъгахте комисията.
Ние с Мат ще поемем отговорността.
-Какво ще правим когато се върне?
-Нищо.
Комисията ще доведе охрана.
Ще ви осведомим утре сутринта.
Имах ти доверие, мислех че ще се оправиш с това.
Знам, че това което направихме беще грешка.
Грешка дори е меко казано.
Да го оставим така.
Ще се обадя на генерал Кастър и ще убедя комисията.
Вие се върнете в лабораторията. Ние ще се оправим.
Можем ли да помогнем с нещо?
Можете да си освободите работните места.
Искам само да кажа, че съжаляваме.
Малко е късно за извинения.
Хауард?
За какво беще всичко това?
-Просто издънка в работата.
-Лошо ли е?
Достатъчно, за да събудя няколко генерала.
Здрасти, шефе.
Помощ!
Помощ! Помощ!
Хауард!
-Защо се стряскаш?
-Просто ме изненада.
Няма ли "добро утро" за мен днес?
Значи не ме обичаш вече.
-Просто бързам.
-Ами, добре.
Ще бъде един тежък ден.
Кога се е върнал?
В 3 сутринта. Оттогава се мотае в лабораторията.
Крамър обади ли се?
Вероятно още говори с комисията.
Трябваше да се е обадил вече. Аз ще звънна.
Здравейте, Д-р Крамър там ли е?
Какво?
О, Господи.
-Какво има?
-Мъртъв е.
-Какво?
-Удавил се е в басейна си снощи.
Генерал Кастър, моля.
Няма сигнал.
-И външна линия също.
-По-добре да уведомим охраната.
-Индентификация, моля.
-Мак'Кей 1 -Делта-835.
Грешка. Достъпът отказан.
За пръв път се случва. Мак'Кей 1 -Делта-835.
Грешка. Достъпът отказан.
Нека да опитам с моята.
Кесингтън 2-Ромео-1 59.
Грешка. Достъпът отказан.
Имаме проблем.
Не мога да повярвам.
-След колко време ще ни потърсят?
-След няколко дни.
-Можеш ли да влезеш в системата?
-Вече го направих.
-И това ми било система за сигурност.
-Не, просто той е много добър.
Някой е по-добър от мен.
-Какво има?
-Системата си е наред.
Нашите кодове за достъп да изтрити. Осатавен е само един.
-В капан ли сме?
-Тогава да го хванем.
Дай ми един.
Няма го тук.
Добре, Себастиан, веселбата свърши. Кажи ни къде си.
Съжалявам, Линда, но не мога да ти позволя да ме предадеш.
Себастиан, къде си?
Нямаш представа какво е.
Силата му, свободата му. Не мога да се откажа от него.
Каквото и да си намислил, телефоните, асансьорът...
...няма да стане. Те знаят за теб.
Не, не знаят.
Крамър умря, преди да може да каже на някой.
Мога да се закълна.
Господи.
-Осъзнаваш ли какво казваш?
-Удивително е, какво може да направиш...
...когато не ти се налага да се гледаш в огледалото.
-Себастиан.
-Сбогом, Линда.
Проклятие!
Къде е Джанис?
Беше точно зад нас.
О, мамка му.
О, мамка му.
Там вътре.
-Вземи пистолет.
-Себастиан ли е?
О, Господи.
Мамка му!
О, Господи.
Тя беше точно зад нас.
Как е могъл да го направи?
Промъкнал се е покрай нас.
По-лошо е, от колкото си мислим.
-Той знае.
-Какво?
Той знае, че сме го предали.
Той знае, че с кариерата му е свършено и единственият начин е...
... да направи така, че никой да не разбере какъв е той и какво е направил.
-Което означава, че ще се отърве от нас.
-Проклета да си!
-Ти можеше да спреш това!
-Разкарай се.
-Ти рискува живота ни!
-Млъкни!
Не и казвай да млъкне! Тя е права!
Не ми пука дали е права! Не ми пука чия е вината!
Просто искам да знам, какво ще правим сега?
Франк, можеш ли да оправиш кодовете?
-Ще опитам.
-Не можем да си позволим да чакаме тук.
Няма да чакаме. Ще го намерим.
Използвал ли си това преди?
Направихме го, за да намираме плъховете, когато някой избягаше.
Твърде малко е за термално сканиране.
-Свързвам се.
-Имаме мощност.
Активирам детекторите за движение.
Имаме движение.
-Шести коридор.
-Ето го.
Засякох го.
-Проба.
-Проба.
-Мат, внимавай..
-Просто ни пази гърбът.
-Готови ли сме?
-Да тръгваме.
Завии на ляво при следващия коридор.
Не можем ли да го хванем в 8-и коридор?
-Ако продължава да се движи в тази посока.
-Аз поемам 5-и.
-Има ли нещо?
-Мисля, че можем да се качим.
Има стълба в шахтата на асансьора.
Мамка му, изгубих го.
-Мат, изгубих го.
-Вероятно е спрял да се движи.
Аз съм. Аз съм.
-Имаш ли нещо?
-Нищо.
Как мина покрай нас?
Не би могъл.
Там, зад тръбите.
Д-р Кейн?
-Чувате ли ме?
-Сега ще го хвана.
Прикривай ме.
Готово.
Това е отдушник. Просто един проклет отдушник.
Пусни го! Пусни го по дяволите!
Мат, какво става?
Хвана Картър! Зле е ранен!
Махни се от там.
Къде по дяволите е Себастиан?!
Проклятие. Точно над теб е!
-Къде отиде?!
-Тръгна към лабораторията.
Вратите се затварят! Той ме затваря вътре!
-Виждаш ли го?
-Да.
Още е там. От твоята страна на вратата е.
-Къде е?
-Точно пред теб.
Идва право към теб!
Има термални отчитания навсякъде. 5 или 6.
Губя видимост!
Той пуска парата. Няма да можеш да го виждаш.
Парата е със същата температура, като тялото му.
-В капан е.
-Отивам.
-Не е безопасно.
-Вземи Картър! Ще се видим в лабораторията.
-Не трябва да се разделяме!
-Намерете Картър.
Марко. Поло.
Марко.
Не уцели.
-Сега е удобно време да си платиш.
-Хайде! Мислиш, че можеш да се справиш с мен?!
Хайде!
Какво ти стана?
От серумът ли откачи, или от властта?
Не си ли ти преебаният?! Срещаш се със старите ми гаджета...
...нямаш друг живот освен този, който взе назаем от мен!
-Дори с Линда.
-Тя те напусна, помниш ли?
Господи, не мога да си представя, какво е намерила в загубеняк като теб!
Аз поне не съм умопобъркан задник!
Не си, но си слаб!
Мислех, че ще ми е трудно да те убия! Но започна да ми харесва.
О, Господи. Мамка му! Пулсът му е слаб! Диша затруднено!
-Ще се оправи!
-Не, няма!
-Ще се оправи!
-Ела тук!
Дръж тук докато се върна!
-Къде отиваш?
-Има нужда от кръв.
-Изчакай другите!
-Ако изчакам, той ще умре!
Мамка му!
Господи, казах им да ни чакат тук.
О, Господи.
Хайде. просто стъпи някъде, Себастиан. Една шибана стъпка.
Мръдни само!
Мамка му.
Голяма бъркотия направи.
По дяволите! Ти шибаняк--
Разкарай се!
-Последният път ни беше забавно.
-Не, моля те недей. Моля те.
Приятни сънища.
Нали знаеш...
...че винаги съм ти се възхищавал.
По дяволите, Картър! Да не вземеш да умреш сега!
Сара, изпускам го!
-Къде е тя?
-Той имаше нужда от кръв.
-И тръгна сама?
-Той щеше да умре!
Мъртъв е.
Хайде.
Почакай.
Продължавай да пръскаш.
О, не.
Нищо.
Какво става?!
Мъртва е, нали? Копеле!
Господи.
Държа го.
О, Господи!
-Мамка му.
-Збогом, Линда.
Приятно прекарване с приятеля ти.
Заключени сме.
Лошо ли е?
Губиш кръв, но не е засегнал нито един орган.
-Франк?
-Не.
Трябва да намеря нещо, за да затворя раната.
Проклятие.
Говори ми.
Всичко ми се върти.
-С мен ли си?
-Нищо не усещам.
Можеш ли да почувстваш това?
Малко.
Хайде.
Искам да се бориш.
-Искам да не заспиваш.
-Опитвам се.
Хайде. Говори ми.
Говори ми!
Здравей, лице.
Няма да умрем тук.
Ще се върна с помощ. Обещавам.
-Индентификация, моля.
-Кейн 0027.
-Потвърдено.
-Благодаря ти.
-Не мога да ти позволя да излезеш.
-Съжалявам, нямаш избор.
О, така ли, имам.
Да не си мислиш, че си Господ? Аз ще ти покажа Господ!
Винаги съм знаел, че си кучка!
Кучка!
Нищо чудно, че не се получи нищо между нас!
Стой на страна от нея!
Мислех, че съм те загубил.
Хайде. Чух експлозия!
-Не го пипай!
-Какво?
-Това в нитроглицерин.
-Трябва да го спрем.
Не, не можем! Хайде!
Има стълба в шахтата на асансьора.
-Ще можеш ли да се качиш?
-Имам ли избор?
Ти си пръв.
Давай!
О, проклятие.
Мини отстрани!
Връща се!
Надолу! Бързо!
Проклятие.
По-добре да тръгваме преди да е паднал.
Махни се от мен! Махни се!
-Пусни ме!
-Една последна целувка.
За старото време.
Върви в ада.
Хайде.
О, Господи.
Не е Господ. Вече не.
Subtitles by Bebeto nibo@abv.bg