Secret Window (2004) Свали субтитрите
Обърни.
Обърни колата и се разкарай оттук по дяволите.
Веднага.
Не се връщай.
Недей да се връщаш там.
Хей!
Хей!
ТАЕН ПРОЗОРЕЦ
6 МЕСЕЦА ПО- КЪСНО
Ти ми открадна разказа.
Е...
Моля?
- Не мисля, че ви познавам.
- Знам. Това няма значение.
Аз те познавам, господин Рейни, това е важното и ти открадна разказа ми.
- Грешите. Не чета ръкописи...
- Този вече си го чел.
Този го открадна.
Мога да ви уверя, че...
Знам, че можеш, знам. Не искам да бъда уверяван.
Ако искате да декларирате някакви оплаквания и се чувствате ощетен
- можете да се свържете с агента ми...
- Това е между нас двамата.
Нямаме нужда от никого другиго, господин Рейни, то си е само между нас двамата.
Вижте, господин който-и-да-сте, не ми харесва да бъда
обвиняван в плагиазъм.
Ако това е всъщност, в което ме обвинявате. Чико, вътре.
Не те обвинявам, че истината не ти харесва, но го направи.
- Открадна ми разказа.
- Съжалявам, ще трябва да напуснете...
Да, ще тръгвам. Ще поговорим пак по- късно.
Няма да го взема.
С нищо не си помагаш като ми играеш игрички, господин Рейни.
Проблемът трябва да се разреши.
Колкото се отнася до мен, той е решен.
"Сезон за сеитба" "Джон Шутър"
Никога не съм чувал за теб, приятел.
Никога не съм чувал за разказа ти.
Сега...
Докъде бях стигнал?
Приемам предложения.
Ако не я ухапеш, ще я убия.
Четири дни след като Джон, за собствено удоволствие призна пред себе си,
че жена му му изневерява,той се изправи срещу нея. Некачествено писане
Чист боклук.
Така че, знаеш какво да напеавиш.
Просто го направи.
Без комерсиални боклуци.
Мисля, че това реши проблема.
О, открих един от разказите ви в кошчето, господин Рейни.
Помислих, че може да ви потрябва и го сложих на масата.
Да, виждам, госпожо Гарви.
Тод Дауни мислеше, че жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта е единственото, което имаш
на този свят, не е никаква жена, затова реши да я убие.
Щеше да я зарови в ъгъла, където къщата и хамбара се срещат,
там където жена му поддържаше градина.
Градина, която жена му обичаше повече отколкото обичате него.
Слава Богу! Какво ли не си помислих след този звук... Нека го оправя, това ми е работата...
- Ужасно съжалявам, госпожо Гарви, наистина...
- Аз ще се погрижа, господин Рейни, работете си спокойно.
- Не съм го писал аз.
- О, мислех, че сте вие.
Не, не е мое. Вижте, пише Джон Шутър. Ето тук. Джон Шутър.
Не съм аз.
О, мислех, че е един от тези... как ги наричате?... псевдоними.
Не, не, аз никога не използвам псевдоним.
Не мога да си представя причина да го правите, да се криете зад някакво измислено име.
Госпожо Гарви, това, което се опитвам да ви кажа е, че някой друг е написал разказа.
О, добре тогава.
"Всеки си плаща"
...жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта е единственото, което имаш на този свят, не е никаква жена.
Поне това беше мнението на Томи Хаверлок.
Той реши да я убие.
Дори бе избрал място, където да я погребе. Конкретно място.
Малката градина, която тя поддържаше в ъгъла, където
старата и новата част на къщата се срещаха.
Щеше да я погребе в градината, която тя обичаше повече, отколкото обичаше него.
Трябва да се отървем от всичко това.
Виж. Ужасно е.
Защо ли са го оставили....
О, Боже! Виж, прозорец!
Това е таен прозорец.
О, това е идеално.
Там ще си направя градина.
Това е таен прозорец и ще гледа към тайната ни градина.
По дяволите.
Не съм го откраднал.
Какво?
Господин Рейни.
Свърших.
Наистина? Толкова бързо...
Е, ще се видим по- късно.
Господин Рейни, има нещо, което искам да ви кажа.
Някои жени не разбират, когато пред тях стои нещо добро за тях.
Някои жени не разбират, че целия свят е на поднос пред тях.
Това е.
Нищо повече няма да кажа.
Господин Рейни.
Мога ли да ви приготвя нещо за хапване?
Не, не, ядох, е...
по- рано, ще ям по- късно.
И ще си го приготвя сам.
Вие сте добър човек, господин Рейни.
И вие, госпожо Гарви.
Това си е моя работа, госпожо Гарви, много ви благодаря.
Моя работа си е.
О, възглавниците ми. Вреш си носа в нещата ми.
Не съм откраднал този разказ.
Мился, че не.
Ало.
Ало, Морт.
Добре ли си?
Да, добре съм, защо да не бъда добре?
Не знам, там горе си съвсем сам. Може да се случи всичко и никой няма да разбере.
- Аз ще знам.
- Гениално.
Хей, как е моят малък сладур Чико...?
Защо се обаждаш, Ейми? Какво искаш?
Имах предчувствие.
Знам, че мислиш, че са глупави и не вярваш в тях,
но аз вярвам. Както си правех сандвич и помислих, че може би не си добре...
Игнорирах чувството, колкото можах, но не издържах и ето-
звъннах ти.
Ами, не знам какво да ти кажа,освен, че съм добре.
Нищо странно ли не ти се е случвало напоследък?
Помниш ли "Таен прозорец"?
Какво?
Моят разказ, онзи с...
с жената с градината...
и мъжа с лопатата.
Не е от любимите ми.
Благодаря, че ме уведоми. Малко е враждебен, не мислиш ли?
Боже, липсваше ми конструктивната ти критика. Наистина.
Какво за разказа, Морт?
Чудех се, мислиш ли, че е възможно да съм бил повлиян от някого?
Освен от Джак Даниелс?
Това съм го чувал, Ейми, отговори на въпроса.
Не знам. Беше доста странен, когато го пишеше. Пишеше предимно нощем.
Какво искаш да кажеш с това "повлиян"?
Не знам.
Като повлиян от друг разказ?
Виж...
Забрави.
Морт... Ти се закле, че онзи път ще е единствен.
Забрави го, моля те, моля те. Забрави.
Как е Тед?
Добре е.
Мислех...
Трябва да излезем на кафенце с него някой път.
Знаеш ли, трябва да тръгвам.
И аз.
Добре.
Той там ли е?
Не
Не сме заедно.
Ами...
Бих излъгал, ако кажех, че в момента, не съм на ръба да изтанцувам танца на радостта.
Морт.
Имах предвид, че не сме заедно в момента.
Ще дойде по- късно.
Той рядко идва тук. Обикновено ходим у тях.
Това беше много важна подробност.
Благодаря.
Щом не искаш да знаеш, не питай.
Мисля, че не трябваше да се нанасяте в къщата. Такава хубава къща.
Харесва ми. Искам да кажа обожавам я... Затова я купих.
Чао, Морт.
Чао, Ейми.
По дяволите, по дяволите, по дяволите... Тъпак, тъпак, тъпак...
Прочете ли го?
Да.
Предполагам ти напомни на нещо, нали?
Определено.
Кога го написа?
Знаех си, че ще попиташ.
Разбира се, нали точно в това е въпроса. Когато двама писатели имат еднакви разкази,
въпросът е кой е написал своя пръв.
Не е ли така?
Предполагам, че да. Предполагам, чев точно затова съм дошъл тук чак от Мисисипи.
Написах го преди седем години- 1997.
Как се добра до него?
Това е,което всъщност ми е интересно.
Как по дяволите богат драскач като теб
се добра до дребна риба като мен в Мисисипи и отмъкна разказа ми?
Остави.
Да оставя?
Какво по дяволите искаш да кажеш?
Каза, че си написал разказа си през 1997, аз написах моя в края на 1994.
Беше публикувано за пръв път през юни 1995 в едно списание.
Добър опит, господин Шутър, но ви бия с две години.
Така че, ако някой е ощетен, това съм аз.
Лъжеш!
- Не, не лъжа.
- Докажи го.
Нищо не е нужно да ти доказвам.
Провери сам. Списание "Ellery Queen", юни 1995.
- И как се очаква да го намеря?
- Това не е мой проблем.
Да не би да очакваш да отида до къщата ти в Ривърдейл, Ню Йорк и да помоля жена ти Ейми да ми го даде?
Прочетох го на книгата ти.
- Това не е моята къща, нейната е.
- Какво означава това по дяволите?
Какво мислиш, че означава, невеж кретен такъв? Развеждам се.
Р, А, З, В, О, Д, РАЗВОД!
Ти май ме взимаш за типа човек, на когото можеш да говориш така.
Това, което не разбираш е, че ако с теб започнем битка,
тя няма да свърши, докато един от нас не умре.
Задръж. Просто си взимам цигарите.
Не пуша.
Давам ти три дни.
Обади се на бившата си и и кажи да ти изпрати списанието с разказа, ако такова съществува.
И аз ще се върна.
Ако ти го покажа, ще отидеш ли отново там, откъдето дойде и ще ме оставиш ли на мира?
Три дни.
Винаги е приятно да срещнеш почитател.
Не искам закуска.
Искам да поспя, искам да дремна.
Добре. Няма да спя.
Ще и се обадя за списанието,
ще попиша глупости няколко часа
и тогава ще поспя, нали?
Чико...
Чико...
Не се обезкуражавай.
Добре, обезкуражавай се, сляпо псе такова. Виж колко ме интересува.
И той се върна на кушетката.
Изпълнен със срам...
Деградация...
Мързел.
Ленност.
ИМАШ ТРИ ДНИ. НЕ СЕ ШЕГУВАМ. БЕЗ ПОЛИЦИЯ.
Шутър!
Добре, ненормалнико!
Чуваш ли ме?
Ще ти го върна!
Чико.
- Убил е Чико?
- Да.
Снощи около девет. Бях заспал.
Остави това.
Имаш три дни. Не се шегувам. Без полиция.
Винаги, когато някой каже "БЕЗ ПОЛИЦИЯ",
е точно моментът да викнеш полицията.
Да. Да и аз стигнах то това заключение.
Така че, това което имам е неговото подробно описание, подробно описание...
Натискай малко повече, индигото трябва да се отбележи.
Знаете ли, не успях да запиша номера му, но съм сигурен, че регистрацията е от Мисисипи
и мисля, че започва с "А".
Поне така ми се струва.
Бродерия! Бихте ли повярвали? Докторът ми казва, че е полезна за артрита.
Както и да е, ще съм ви много благодарен за всичко, което можете да откриете за този тип.
Предполагам, че изглеждам заплашителен.
Бих искал да знам с какво се сблъсквам. Той може би има досие.
Може би можете да го откриете. Може би можете да поговорите с него.
Това вероятно е за предпочитане. О, значи членува в "сектата на лудите".
Да. От време на време се появяват такива случаи. Предполагам това е цената, която плашам за това, че съм продал няколко книги.
Извинете.
Вто го... описанието, което споменах.
Убийството на животно не е като убийство на човек.
Дори не съм сигурен, че е престъпление.
Стига, трябва да е. Какво ще кажеш за жестокост към животните?
Разрушаване на частна собственост?
- Ами...?
- Да, да, да, може би.
Добре.
Първото, от което имам нужда е описание.
Кажи ми истината. Открадна ли го?
Какво? Не!
Невероятно съвпадение, не мислиш ли?
Разказите толкова си приличат.
Очевидно, той го е откраднал от мен. Искаш ли да си избереш страна преди да продължим.
На твоя страна съм. Но все пак трябва да знам истината.
Какъв случай е това?
Той обикновена откачалка ли е, като тези, които си срещал преди, с които мога да ти помогна.
Или е нещо, за което трябва да говориш с адвоката си?
Не, този просто не е с всичкия си. Това е всичко.
Добре.
Какво искаш да направя?
Искам да ми помогнеш по същия начин, по който...
По...
По същия начин... по който си ми помагал преди.
Той не беше толкова луд.
Той просто беше обсебен читател, който не можеше да различи истината от боклучавите истории, с които си изкарваш прехраната.
Не се обиждай.
Този Шутър заплаши ли живота ти?
Заколи кучето ми с отверка.
Нарушил е закона, но това май не е най- важния закон в Ташмор лейк.
Шерифът... Явно си пада по котки.
Знаеш ли, не бих казал, че се чувствам точно в безопастност само с един седемдесет- годишен шериф с артрит, който да ме пази.
Ще ми помогнеш ли или не?
Да видим.
Имам ангажимент, за който трябва да се върна в петък, но мога да ти отделя малко време.
Добре.
Разказът ми излезе няколко години...
преди...
времето, когато той казва, че е написал своя.
Имам копие в къщата на Ейми, просто трябва да мина и да го взема.
- В къщата на Ейми?
- Да.
С Ейми се разделихме преди около шест месеца.
Съжалявам.
Аз също.
- Като приятели?
- Не, не, не.
Какво стана? Да не би най- после да опъна някоя почитателка на среща за автографи?
Това беше гадно. Съжалявам. От професията е.
Та казваше?
Казвах...
Че, ако всичко, което този Шутър иска е доказателство,добре,
ще му покажа списанието, но може би трябва да дойдеш с мен, когато му го показвам.
Не се и съмнявай, че ще бъда с теб. Помниш ли тарифата ми?
Да, едно малко съкровище, нали?
Ще видиш черен кадилак пред къщата, когато се прибереш. Не откачай-това съм аз
- наглеждам какво става наоколо.
- Добре.
Поспи.
Не изглеждаш добре.
Това не е красивата ми къща.
Това не е красивата ми съпруга.
Вече не.
Изкара ми ангелите.
Съжалявам.
Последната седмица направо откачам от работа.
Това много ме успокоява.
Хей, отпусни се. Дремнал съм само десет минути, честна дума.
Вече проверох мястото. Всичко е наред. Просто чаках да се прибереш, за да ти кажа.
- Ще останеш ли за вечерта...?
- Не.
Освен, ако не настояваш.
Не.
Не, не, сигурно всичко е наред вкъщата...
- Не, тук няма чудошища.
- Провери ли под леглото?
Дори в купа с играчките ти.
Ще се върна на сутринта. Ще поразпитам из града.
Какво по дяволите ще правиш с това гребло?
Ще открия кой друг те е видял тогава.
Том Грийнлииф.
Том Грийнлииф мина, когато говорех с Шутър. Махна към нас.
Трябва добре да го е видял.
Том Грийнлииф, къде да го намеря?
Винаги закусва в магазина точно в девет сутринта.
Добре. Успокой се. Когато открия къде е този Шутър,
ще се отбия да го сплаша. Използвай думата "ние" често.
Знаем какво правиш, искаме да престанеш, наблюдаваме те.
Повярвай ми. Ще изчезне за нула време.
Чудех се... В града ли ще преспиш?
Sн, en un hotel sobre la ruta 9. Да. Някакъв мотел до шосе N9 -"Ърлс лейксайд" Знаеш ли го?
Да, знам го.
Добре. Лека нощ.
Ехо.
По дяволите.
Знам, че си там, глупако.
Ако не излезеш, докато преброя до пет...
Ще те фрасна.
1... 2...
Убих огледалото.
И душа.
Не ми пука, ще си пуша.
Ще се разбия от пушене.
И след тези, ще започна чисто нова кутия.
Мислех, че не пушиш.
Бях спрял, заради здравето си.
Как си, господин Рейни?
О, просто прекрасно, господин Шутър. Вие как сте?
Май тресна нещо там вътре, от звука, който се чу, не бих казал,
че си толкова добре.
Да крадеш от другите, обаче, изглежда никога не те е притеснявало.
Като те хванат обаче...
Или може би проблемът е, че успелите писатели като теб
не са свикнали нещата да не стават по техния начин.
Защо не взе проклетото списание? Беше там, в къщата и, нали?
Ако взема разказа и ти го покажа,
ще си тръгнеш мирно и кротко.
Няма такова списание с разказ, господин Рейни.
И ти и аз го знаем.
Добре тогава...
Какво можем да направим, за да се почувстваш по- добре?
Искам да го оправиш.
Какво да оправя?
Краят ми.
Онзи, който промени.
Не мога да реша кое е по- лошо,
че открадна разказа или, че ми развали края.
Краят ми беше идеален.
Не мисля, че съм чел целия ти разказ.
О, чел си го.
"Знам, че мога да го направя- каза си Тод Дауни
и си взе още една царевица.
Знам, че с времето смъртта и ще стане загадка дори и за мен."
Това е единствения край, който може да съществува. Ще го напишеш, ще го
публикуваш и ще напишеш името ми под него.
За мен ще бъде удоволствие да напиша вашия край, господин Шутър.
Когато жена ти излезе от къщата, я видях.
Красива е.
Моята жена?
Нека не я намесваме.
Нямаше да я намесвам, ако можех.
Но започвам да си мисля, че ти няма да ми оставиш този избор.
Един ден, когато се събудиш от вечните си дрямки, ще видиш трупа и на боклука
или, когато пуснеш радиото ще чуеш за нея
Това ли искаш?
Кажи!
Няма да ти се размине толкова лесно.
Знам какво направи и няма да се откажа...
докато нещата не си дойдат на мястото.
- Ти ли си, Джон Уейн?
- Морт?
Там ли си? Морт?
Да, Ейми, тук съм. Само спри да викаш.
- Какво има?
- Къде беше? Опитвам се да се свържа с теб
цяла сутрин.
- Спях.
Браво. И си изключил телефона?
Мога ли да ти помогна, Ейми?
Боже, Морт...
Какво е станало?
Някой подпали къщата ни. Това е. Разбра ли?
- Какво?
- Някой изгори къщата ни!
Чао, скъпи.
Извинете, госпожо, забелязах, че оставихте 100 долара на шкафчето.
Не ви ли казаха, че струвам 300.
Моля те...
Добре, някои момчета струват стотачка, има и такива, които дори струват по- малко.
Ако си падате по такива. Но аз съм 300.
Устата ви е изцапана там в ъгълчето.
Чао.
Морт...
- Здрасти.
- Здравей.
Много съжалявам за всичко това, Ейми.
И аз.
Аз също.
Благодаря ти, Тед.
- Господин и госпожа Рейни?
- Да.
Вие ли сте собствениците?
Да ние сме... бяхме собствениците.
Бяхте собствениците? Какво искате да кажете?
Вече не е ли ваша?
"Бяхме" господин и госпожа Рейни, "сме" собствениците.
Аз съм Стивън Брадли, детектив.
- Приятно ми е. Тед Милър.
- Това е главния пожарникар- Уикършъм.
- Шефе.
- Здрасти.
Няма да ви задържим дълго тук. Ще се видите със застрахователите в града в три.
Определено сте жертви на умишлен палеж.
Пожарът е запален със запалително устойство ...
в случая- бутилка шампанско и газ.
Така значи.
Първи въпрос.
Имате ли врагове?
- Не.
- Не, нито един.
Ще те притесня ли, ако и аз отговоря на някой въпрос, Тед?
Няма нищо. Няма нищо, Тед.
Да.
Аз имам враг.
Съжалявам, че не бях тук сутринта.
Прекарах повечето време вчера с
фенерче и фотоапарат в развалините...
Наруших нашата политика. Изивнете ме. Не исках да казвам "развалините".
Това не са развалини, а къща. Вашата къща. Много съжалявам за загубата ви.
Благодаря ви...
- Госпожо Еванс.
- Все още ли пише "госпожа".
Наричайте ме Фран.
Знам, че тези срещи са трудни.
Хората във вашата ситуациа и без това вече са разстроени
и доста често приемат приссътвието на следовател
като обвинение, че сами са запалили собствеността си.
В този случай вие ни дадохте конкретен заподозрян,
който ще бъде подведен под отговорност от полицията
Но междувременно...
Това е списък на вашите вещи. Разгледайте го.
После ще подпишете декларация,
е вещите в списъка все още ви принадлежат,
и, че са се намирали в къщата, когато е избухнал пожара.
Разбрахм че има разделение на собствеността,
така че това може да се окаже особено важно.
В процес на развод сме, още не е завършил.
Споразумението на двете страни е изготвено.
Всичко е уговорено. Просто чакаме да бъде подписано,
от двете страни.
Аз се изнесох... Преди шест месеца. И...
Просто още не съм
изнесъл всички свои вещи...
Разбирам ви.
И аз го преживях, тези неща просто трябва да следват естествения си ритъм.
Нещата се уреждат, когато всички са готови за това.
И аз така мисля.
Междувременно направете каквото можете със спъсъка.
Благодаря.
Извинете. Да надничаш ли смяташ?
Не смятам, че загрижеността ми трябва да се окачествява като надничане.
Ейми, той наднича.
- Добре.
- Няма да откачам, но...
- Това са си нашите неща...
- Не е в това въпроса, опитвам се да помогна...
Това са си нашите неща..
Така е, той е прав, Тед.
Той е прав, господин Милър.
Според закона нямате право да четете списъка.
Допускаме го, ако никой няма нищо против...
Но изглежда господин Рейни има нещо против.
Да. Господин Рейни има много против.
Ами... Аз ще се поразходя навън за около час.
- Добре, благодаря.
- Няма нищо.
По дяволите, Тед, направи ги два.
Клюкар.
Морт...
- Чакай, Морт, искам да те попитам нещо.
- Какво?
Този Шутър...
И разказа. Всичко като миналия път ли е?
Съжалявам, не бих повдигнала въпроса, но веднъж вече се случи.
Виж... Това беше единствения път, когато съм правил, каквото и да било подобно и платих на човека, както ти искаше.
Никога преди или след това не се е случвало подобно нещо.
- Добре. Добре.
- Добре.
- Ейми...
- Какво?
Ти, аз и адвокатите са единствените хора, които знаят за това, нали?
Да.
Защото ти със сигурност не си споменавала нищо на Тед, нали?
Не.
- Каза ли нещо на Тед?
- Престани.
О, точно на време идвам, а?
Да.
Наистина съжалявам, че се наложи да пропуснеш това, знам колко обичаш моите неща.
- О, боже.
- С теб трябва да поговорим малко.
Връщаме се след дестина минути.
О, проблемче.
Добре, писна ми от глупостите ти.
Ти си идиот.
- По добре ли се чувстваш?
- Да.
Браковете приключват. Съжалявам. Но не аз поставих край на вашия.
Когато аз се появих, той вече беше разрушен.
Така ли?
Сигурно ти се стори малко странно, че тя все още носеше халка.
О, стиха. Извиних ти се преди месеци.
Знам, че не искаш да съм част от живота ти,
Не би и предположил- и аз не искам ти да участваш в моя, но докато не преключите с развода си,
не можем да направим нищо по въпроса.
Но нека ти кажа нещо. Няма да ти позволя
да разстроиш Ейми повече отколкото вече си успял да я разстроиш.
Така че защо най- после не приключим
и не излезем от живота на другия?
Разбираме ли това, което се опитват да "ни" кажат?
От къде "сме", Теди?
Тенеси...
Морти.
Щях да кажа Мисисипи.
Не, далеч е.
До място наречено Шутърс бей.
Хайде, Карш.
500 долара на ден, а те няма, когато ми трябваш.
По дяволите.
- Да?
- Къде се губиш цял ден?
Бих те попитал същото.
Отпусни се. Всичко е наред. Преди час проверих.
Така ли? Вчера той се появи около час след като ти тръгна.
Така ли?
Авно му е била натоварена нощ.
Разбрах за къщата в Ривърдейл.
Най- лошото е, че така и не успях да взема онова списание с разказа
а сега от него е останала купчина пепел.
Все още ли искаш да го напваиш?
Да се срещнете и да му покажеш списанието?
Да, по дяволите. Имах ужасна година.
Сега искам да уредя всичко.
Добре, защото вчера вечерта се обадих на агента ти.
Реших, че може да има копие от списанието.
Ще ти изпрати оригинала чрез UPS за един ден.
Утре можеш да го вземеш след три.
Да, затова те наех.
Има още нещо.
Срещнах се с Том Грийнлииф днес.
Човекът, който минал покрай вас с Шутър край езерото.
Особняк.
Първо каза, че минал край Лейк Драйв и ви видял.
Както ти каза.
Но после стана нервен и каза: "Не, не, не беше така,
не видях никого, дори не бях на Лейк Драйв във вторник".
Да, Том е стар човек.
Може би е забравил.
Не ставай глупав.
Бил е изплашен до смърт. Някой го е сплашил.
Стига, защо...
би се интересувал Шутър дали Том Грийнлииф знае, че той е тук?
Зависи.
- От какво?
- От това, какво иска да ти направи.
Промених мнението си Морт, не мисля, че Шутър е просто поредната откачалка.
Трябва да обмислим вероятността да е бил нает да върши това.
Някой наема здравеняк да те сплаши,
но наема грешния човек...
Нещата излизат от контрол.
Стигат по- далеч от предвиденото.
Мъртви кучета, изгорени къщи...
Сега не може да го спре.
- Тед.
- Кой?
Тед, Тед на Ейми. Тед, заради когото Ейми ме заряза.
Може би затова този се нарича Шутър.
Тед иска да знам, че го е изпратрил той.
Защо? Какво иска?
- Не знам.
- Ядосал ли си го?
Възможно е...
Добре, ето какво-
Имаш ли доказателство, че Шутър е бил при теб?
Освен ръкописите му.
Натъртвания.
Имам натъртвания по ръцете, където ме стисна.
Добре.
Утре двамата ще посетим Грийнлииф.
Добре.
Донеси ръкописа и натъртванията си.
Ще притисна човека здраво, за да не може да ме излъже.
Ако каже на полицията, че е бил заплашван имаме коз.
В магазина на закуска?
- Точно в девет.
- Ще се видим там.
И си донеси пистолета.
Краят е добър.
По дяволите.
О, по дяволите!
Пал Мал.
Гадно копеле.
Съжалявам.
Кен?
Том?
Искате ли кутия?
Не пуша.
- Идвал ли е един човек да ме търси към девет часа?
- Не.
- Едър тип, на лицето му е изписано "ченге".
- Не, не. Не ми звучи познато.
- Успах се.
- Вероятно и той също.
Защото не е идвал.
Да...
Какво правиш тук?
Тъкмо идвах към вас.
Къде е приятелчето ти?
- Сам съм.
- Разбира се.
Знам какво правиш.
Виж, Морт...
Много от случващото се сега е по моя вина.
По- голямата част, ако трябва да сме точни.
Какво искаш?
Искам да излезеш от живота ни.
Подпиши документите, Морт.
Документите по развода ми?
Кажи и да ги изпрати на адвоката ми.
Да, тя вече го направи и той каза, че не отговаряш на обажданиета му от седмици...
- Ето за какво е всичко- да подпиша документите...
- Успокой се.
- Пари, само за пари е.
- Не, не е за пари.
Става дума за това да довършиш започнатото,
защото се страхувам, че ако не го довършим никой не знае какво може да стане.
Мисля, че знаеш за какво говоря.
Е, Теди, мисля, че знам. Тук е проблема.
Цялата тази работа със заплахите смърди.
Знаеш ли, изкушавам се да си говорим спокойно.
Погребах кучето си, господине.
Всичко това вече излезе от контрола ти, и двамата го знаем.
Ти започна всичко това, аз ще го довърша.
И ми направи услуга. Иди и кажи това на гадното си приятелче.
Боже!
Кофти, Тед!
Да?
Ела, където се срещнахме миналия път, мини малко по- навътре по пътя.
Защо?
Там ще се срещнем. Ако се обадиш на някого междувременно, го правиш на своя отговорност.
Том?
Грийнлииф?
Два и петнадесет.
Беше в безсъзнание три часа.
Кракът ти е изтръпнал, лежа върху проклетника.
Щях да те преместя, но не исках да те будя.
Изморих се да чакам.
Замислих се дали да не ти оставя бележка, но ти твърде лесно се плашиш.
Не бих се отдалечавал много на твое място.
Свързах те с тези мъже по повече начини отколкото можеш да си представиш.
Ненормалник, отивам в полицията.
И чия отверка мислиш, че е в главата на приятеля ти?
Ако ги оставиш тук и аз изчезна,
ще украсиш таблоидите и ще те заключат.
Какво искаш от мен?
Вече ти казах, господин Рейни.
Искам да оправиш разказа ми, този, който ми открадна.
Готов ли си да си признаеш вече?
Не съм откраднал разказа ти.
О, предполагам, че би отишъл и в затвора за убийство, но няма да си признаеш.
Имам списанието, ненормалнико. Имам списанието!
Проклетото списание е при мен!
Сега у теб ли е твоето списание?
Не, щях да го взема в три часа.
Такова списание не може да съществува.
Не и с разказа в него. Разказът е мой.
Какво искаш? Да ме убиеш ли? Давай, просто ме убий.
Не, господине.
Тези другите щяха да ни пречат на работата. Не можех да го позволя.
Донеси ми разказа,
ако съществува.
В къщата ти след два часа. Първо трябва да се отървеш от две тежести.
Щях да се заема на твое място.
Между другото,
ако говориш с този шериф отново или, ако не се появиш в четири,
ще те изгоря жив като захарна тръстика на полето заедно с всекиго в това поле.
А когато ти покажа списанието с моето име и моят разказ
какво ще стане?
Ще се предам.
Но бих се погрижил за себе си преди да стигна до процес, господин Рейни,
защото, ако се случи така, предполагам, че наистина съм луд.
А един такъв луд човек няма право или извинение да живее.
Шапката ми е у теб, искам си я.
Ало.
Морт.
Да, здравей.
Много се притеснявам за теб. Добре ли си?
Добре съм, Ейми.
Сигурен ли си?
Когато те видях вчера, изглеждаше толкова напрегнат...
Какво?
Мислиш ли...
Мислиш ли, че нещата щяха да бъдат различни, ако не бяхме загубили бебето?
Боже господи, Ейми, не знам...
Трябва да тръгвам, имам уговорка.
Какво има, Ейми?
Дишай, дишай.
Поеми въздух.
Къде си? У Тед ли?
Да.
Какво чувстваш към Тед напоследък?
Не знам.
Предполагам, че го обичам.
О, много хубаво.
Не съм излизала с други мъже.
Винаги съм искала да ти кажа, не съм била с други мъже по това време.
Само с Тед и то през последните месеци, когато между нас вече всичко беше приключило.
Е, ако всичко е било приключило, докато още бяхме заедно, можеше да го споменеш. Защото е нещо ново за мен.
Защото вече не беше при мен.
През цялото време те нямаше.
Работех вкъщи, Ейми.
Нямам това предвид.
Дори, когато беше с мен те нямаше в мислите ти не беше с мен.
Когато погледнех в очите ти, не виждах да ме гледаш. Наистина, през последните две години...
Знаеш ли? Права си. Напълно си права. Всичко е по моя вина.
Не, това са глупости.
Тед иска да дойдем за при теб, а аз все отлагам.
Никога няма да забравя изражението ти тогава.
Трябва да тръгвам.
Почакай, не може ли просто...
Не! Трябва да тръгвам.
Ще ми се обадиш ли, ако имаш нужда?
- Съмнявам се.
- Може ли да дойда?
Защо по дяволите ще идваш, Ейми?
Все още не си подписал документите, Морт.
Знам, че не ти се занимава с това и на мен не ми се занимава, но, хайде,
всичко е уговорено, съгласни сме за всяка една точка. Не разбирам защо не подписваш.
Не искаш ли това просто да приключи?
Невероятно.
Притеснявала си се за мен, повярвах ти
- какъв идиот.
- Аз се притеснявам.
Звучиш, както преди шест месеца и мисля, че аз съм виновна.
Аз съм виновна и ми се иска да можех да върна времето, но не мога.
Тогава не трябваше да го чукаш!
Няма да ходиш там.
Няма вечно да се занимаваме с това.
Веднъж да подпише докуметите и повече никога няма да водим тези ужасни разговори.
Идвам с теб.
Просто... Наистина мисля, че трябва да отида сама, Тед.
Какъв е смисъла?
Само като те види и се вбесява.
Бях женена за него десет години. Знам как да говоря с него.
Искам това да приключи.
Извини ме.
Ще се върна около седем.
- Хей, господин Рейни, бих искал...
- Да, да...
Господин Рейни.
Господин Рейни, добре ли сте?
Съжалявам, просто за секунда гърлото ми пресъхна.
- Много сте блед.
- Да, благодаря ви.
Дали... пристигна UPS за мен?
Само едно.
Моля?
Само това.
- Благодаря.
- Моля.
Нали знаете, шефовете биха ме убили заради това. Правя изключение за вас.
Знам и оценявам това, което правите.
Няма да им кажете, нали?
- В никакъв случай.
- Добре.
Защото видях какво направихте.
Моля?
Казах биха ме убили, ако им кажете.
Трябва да се приберете и да поспите, господин Рейни.
Наистина не изглеждате добре.
Да... Добра идея.
Сладък е.
- Имаш ли минутка?
- Ами, не... В момента не...
Но ще ви се обадя по- късно.
Добре.
Ще ви звънна по телефона.
Добре.
1995.
Съдържание.
Морт Рейни "Таен прозорец"
Страница 83.
81, 82...
99...
99?
Изрязал си го,
кучи син.
Изрязал си го...
от списанието.
Един момент.
Как го е направил?
Не знам.
Но го е направил.
Помисли.
Как?
Не знам.
Защо я сложи?
Не знам.
Може би той го искаше.
Защо ще иска да си слагам шапката му?
Може би иска да...
Може би иска какво?
Да се объркаш.
Аз вече съм объркан, приятелче.
Много объркан.
- Така че не ми говори на мен за объркване.
- Я почакай малко.
Ами това?
Ами кое?
Ами, Шутърс бей
и другата дузина подробности, които реши да пренебрегнеш.
Знаеш ли какво? Ти си луд.
Няма да ти слушам глупостите.
Всичко това съвпадения ли са?
Имам натъртвания от него, нали?
Нали?
Така ли?
Ами...
Няма смисъл.
Искаш ли да чуеш нещо смислено?
Обади се на полицията.
Обади им се им кажи да те заключат преди да си навредил на още някого.
Ще взема нож и ще те изрежа от себе си.
Преди да си убил някого другиго...
Никого не съм убивал.
Имаше пистолет.
- Не беше зареден.
- Така ли?
- Не.
- Почти ги уби... Искаше ти се.
Пистолетът не беше зареден.
- Все още ти се иска...
- Млъквай!
- Чуй ме, защото това е, което се случи.
- Така стана...
- Млъквай!
Няма Джон Шутър.
Никога не е имало. Ти си го измисли.
Вслушаи се в мен, не в него. Преди да е станало твърде късно.
Остави ме сам!
Ти си сам.
Това не се случва.
Всико правиш грешно.
Нямаш и представа защо.
От 30 години насам.
Виж, прозорец.
Всичко, което правиш е погрешно.
Какво ми става?
Мисля, че знаеш.
Мисля, че имаш много ясна представа.
Ти не съществуваш.
Аз?
Аз съществувам, господин Рейни.
Съществувам, защото ти ме измисли.
Виж това.
Ти ме измисли.
Аз съм фермер от Мисисипи.
Даде ми име.
Подучи ме точно какво да направя.
Аз направих всичко това, за да не ти се налага ти да го правиш.
Ето там, Том, точно там стояхме.
Да, знам Морт, видях те.
Но не исках да го казвам пред него.
Беше сам.
Знам, Том, само спри за малко. Искам да ви покажа нещо.
Не ти стискаше да го направиш сам, но знаеше, че аз ще го свърша вместо теб.
Свършихме ли?
Разчистихме ли наоколо?
Каква беше истинската причина да се появя?
- Да поправиш разказа.
- Точно така.
Да оправиш края.
Трябва да оправя края.
И как точно очакваш да го направим?
Морт?
Морт?
Там ли си? Видях колата ти отвън.
Ехо?
Морт?
Чико.
Това обяснява много.
"Застреляй."
"я"
Здравей.
Боже мой...
Откъде взе тази вехтория, от тавана?
Моя е.
Никога не е била на друг.
Морт, какво има?
Сбъркала сте номера, госпожо.
Тук няма Морт.
Морт е мъртъв.
Много му се събра,
накрая сам не можеше да се понася.
Аз не съм му посягал, госпожо,
кълна се, той си отиде като страхливец.
Защо говориш така, Морт?
- Аз просто така си говоря.
- Плашиш ме.
Няма значение.
Няма да те е страх дълго.
Почти свърших с теб.
Толкова съжалявам, госпожо.
Но което си е правилно, правилно си е, и честното си е честно, и нещо трябва да се направи.
Между другото, искам да знаете, че и частица от това не е моя идея, господин Рейни измисли всичко сам.
Ти си Морт Рейни.
Имам местенце за теб.
Ти си Морт Рейни.
Всичко е готово.
Ти си Морт Рейни.
Морт...
Ейми?
Ейми?
Ейми?
Тед, не!
Тед!
"Знам, че мога да го направя-
каза си Тод Дауни
и си взе още една царевица.
Знам, че с времето...
смъртта и ще стане загадка...
дори и за мен."
Здравейте.
Здрасти.
Аз малко закъснявам...
Здрасти.
Здрасти.
Брекети.
Трябваше да поизгладя някои неща.
Знаеш ли, чудех се дали...
- някой път би могла...
- Не ми трябва торбичка.
Господин Рейни?
Входната ви врата е отворена, влизам.
Господин Рейни?
Морт Рейни.
Здрасти, Дейв.
Не те чух. Качи се.
Използвам почивката, за да хапна.
Зает съм.
Да...
Виж, и двамата знаем какво направи.
Може ви точно в момента нямам достатъчно доказателства, за да те заключа, но в крайна сметка...
ще открием труповете.
Ще те свържем с тях...
И ще те приберем на топло.
Междувременно бих оценил жеста, ако не идваш в града.
Хората се чувстват зле.
Можеш да пазаруваш в Ню Лондон.
Чу ли какво ти казах?
Разбира се.
Няма проблеми.
Знаеш ли...
единственото важно нещо е...
краят.
Това е най- важната част от разказа- краят.
И този...
е много добър.
Този е перфектен.
"Знам, че мога да го направя- каза си Тод Дауни
и си взе още една царевица.
Знам, че с времето...
всяка частица от нея ще изчезне
и смъртта и ще стане загадка
дори и за мен."
Субтитри: -MORT RAINEY-