Van Helsing - The London Assignment (2004) Свали субтитрите
Попитах 'Кой е там?'
Ай, сър!
Сър?
О, скъпа, скъпа, скъпа.
Сър?
- У мен е. Заведете ме при нея.
- Да, господарю.
Тя ви очаква. Както и аз.
Хм.
О, Ван Хелзинг, последната мишена беше цивилен.
Знаеш ли, един от тези невинни...
Вие Рицари на Свещения Орден сте се заклели да защитавате от тъмните сили.
О, не знам, Карл. Мислех, че открих...
признак на демонично присъствие в малките му светещи очи.
Светещи? Ван Хелзинг.
Карл.
Кардинал Янет.
Нуждаят се от вас.
Следващата снимка.
Това е втората жертва.
Следващата снимка.
Третата жертва, или поне това което са намерили от нея. И отново.
Последната жертва.
Тези жени умряха в ръцете на чудовище.
Но по думите на очевидец, някой който някога е бил човек.
Помни, че душата на този човек все още може да бъде спасена.
Не всяка душа заслужава да бъде.
Ван Хелзинг, от дълги времена,
Рицарите на Свещенният Орден са служили и са се жертвали...
като защитници на човечеството от зло, толкова древно...
всички са забравили, но ние не.
Това чудовище не е било милостиво към тези жени.
Да останем верни на нашето призвание,
трябва да повярваме, че всички души заслужават спасение.
Спри го? Спаси го? Първо някой трябва да го намери.
А Лондон е град с население почти от 4 млн. души. Няма да е проблем, Карл.
Убииствата са извършени на едно и също място в града.
И всички със скалпел.
Значи предполагате, че убиеца се навърта в една и съща градска част и практикува медицина.
Разбира се. Учен. Срещаме се с това постоянно. Нали?
Когато учението ги изтощи, те са принудени да поемат по лесния път...
за да намерят каквото и да търсят
По нечистия път, искаш да кажеш.
Използвайки черни магии да се превърнат от човек в чудовище
Без съмнение призовават зли демони да им служат.
И не може ли по друг начин?
О, така ми харесва.
Пусни я!
С радост.
Той е, казвам ви!
Той е убиеца! Хванете го момчета!
Кажи на палача, че Г-н Хайд му казва здрасти.
Не го оставяйте да се измъкне!
По дяволите! Няма го. Изчезна като призрак.
Идеално. Чудовище което спира да си избърше краката.
Умно, който и да си,
но не достатъчно.
Госпожо, Др.Джекил пристигна.
Да влезе.
Закъсняхте Докторе.
Бяхме разтревожени. Ваше Височество, трябва да е узнало до сега...
че нищо и никой ще ме задържи далеч от теб.
Успокоихте ни.
Очакваме и за в бъдеще вашите посещение.
Каквото и чудо на медицината да е...
магия или отвара,
ние се чувстваме все по-добре и по-добре след всяко ваше посещение.
Както и аз, Ваше Височество.
Наистина, не знаем...
какво щяхме да правим без вас.
О, Господи!
Всичко е толкова... завъртяно.
Аз ще се погрижа за нея.
Да, господарю.
След вас.
Внимателно, Ваше Височество.
Не бих искал да паднете.
Да те имам толкова близо до мен,
не мога да направя нищо друго освен да си припомня първия път когато се втренчих в теб...
преди толкова години.
Вие бяхте самото цвете на женския пол.
От скоро на трона.
Аз бях в първа младост.
Старателен ученик в областта на медицината.
Макар, че бях просто един от хилядите в тълпата онзи ден
знаех, че и ти ме видя и сподели любовта ми.
Не се мъчи, скъпа.
Скоро ще си припомниш всичко както аз.
Но аз наистина помня... нещо.
Аз съм... Аз съм кралицата.
А ти, мой великолепен докторе,
ти си ме лекувал от тази ужасна болест която ме кара да се чувствам като..
като стара реликва.
Колко по-добре да ти докажа моята любов към теб.
Сега заповядай, скъпа, в мястото което скоро ще бъде наш дом...
далеч от любопитни очи,
след брака ни, разбира се.
Брак? Но не съм ли все още болна?
Ти ще приемаш лекарството всяка вечер...
да те държи млада и моя завинаги.
Ще спреш ли да се въртиш?
Ако ми беше купил корсет с моя размер нямаше да се въртя.
Така. Поглед на самота.
Казах на кардинала когато получи телеграмата ти, че не съм човек на действието.
Няма голяма опасност да те збъркат с друг човек, Карл.
О! Сложи твърде много пудра.
И това червило с този шал?
Никоя истинска дама няма да бъде хваната мъртва с... Може би грешен подбор на думите.
Карл, за примамката си сложил ужасно много червило.
Всичко което си струва, си струва. Дори и за примамка на демон.
Е, не е като да изложа невинен живот на риск.
Какво за невинния ми живот?
Ако наистина вярваш, че това е извън възможностите ти...
Не се тревожи. Зная точно какво правя.
Точно това ме тревожи.
Ела, пиленце. Какво казваш? Нека да те почерпим.
О, не знам.
Дали е възможно да си джентълмен запознат с медицината?
Ако това е желанието ти, маце,
мога да играя доктор. При това най-добрия сред тях.
Лекар, излекувай себе си. Мъже, всички са еднакви.
Да опитаме ли друг ъгъл?
Ван Хелзинг, къде се криеш сега?
- Време беше да се покажете.
- Извинете, че ви накарахме да чакате милейди.
Не съм дама!
Няма проблем. Аз не съм джентълмен.
Имаш само един изход от тук.
Знам.
Ти не си свещенник, човече. Няма да липсваш много.
А, трогателната дама.
Стой там.
Не стреляй! Нямам пари!
Извинете.
Можеш ли да познаеш какво ще се случи после?
Тук слизаш.
Ван Хелзинг, как стигна тук?
Ами... натиснах спирачките. А ти как дойде?
Според картата, след 9:00 ч., линията Мерлибоун...
Да отидем да видим какво е останало от нашия приятел.
Не разбирам. Как мога да продължавам да губя следата на нещо толкова голямо?
А какво е това? Това е новото ми изобретение.
Ла санта пистола де акуа.
Пистолет със светена вода? Да.
Помислих, че може да се използва все някога. Може.
Като, че ли светената вода осъществи контакт с нещо...
Несвято.
Накъдето и да е тръгнал, ще следва канала.
Стигнахме края на линията.
Разлагаща се плът и сяра.
Това е леговището му.
Как точно предлагаш да прекосим този огнен ров към сигурна смърт?
По същия начин както Хайд.
Този мост.
Ще мина пръв.
Можех да водя спокоен живот, но не!
Трябваше да пътувам. Да видя света.
Браво.
Карл, внимавай!
Елизабетяни. Шестнайсти век. Познавам тези униформи.
Те са месоядци. На смърта!
Карл, при нашия вид работа, там има смърт...
и там има смърт.
Добре, решено е. Те наистина са мъртви.
Ван Хелзинг!
Качи се по стълбите. Какво?
Карл, пистолетът!
Разбира се.
Ще проработи. Ще проработи.
Ван Хелзинг, слушай. Наистина съжелявам...
че те нарекох арогантен, безразсъден перко.
Ти никога не си ме наричал арогантен, безразсъден перко.
Е, не право в лицето.
Др.Джекил, там ли си?
Кой си ти?
Габриел Ван Хелзинг, госпожице. А аз съм...
Ти не трябва да си тук, Г-н Ван Хелзинг.
Е, не ми обръщай внимание.
Не съм сигурен дали трябва да сте тук, госпожице.
Много забавно, сър.
Но ме обиждате.
За това се обръщайте към мен с мадам.
Добре, мадам. Кой е Др.Джекил?
Моят лекар. Аз бях много болна.
Болна? От какво? Изглеждате ми добре
Аз... не съм сигурна.
Е, това е нещо за което можем да говорим по-късно.Сега трябва да напуснете това място.
- Заповядвате ли ми?
- Точно така.
Сър, тъй като очевидно не ме разпознавате,
Аз съм Александрина Виктория Уетин,
по Божията воля на Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия,
кралица, защитник на вярата.
Кралица Виктория?
Наистина?
Карл, запознай се с Кралица Виктория.
Ван Хелзинг, Кралица Виктория е уважавана личност на преклонна възраст.
И това е прокълнато леговище където са възможни всякакви магии.
За какво говорите вие двамата?
Знаем, че търсим някой който е учил медицина.
Тогава защо да не считаме доктора лекуващ кралицата?
- Кралският доктор?
- Името му е Др.Джекил. И ние ще се омъжим.
Кога? Довечера.
И когато веднъж сме женени, той ще ми дава лекарството всяка вечер.
За да не бъда никога болна.
Съвпада, Карл!
Лекар, влюбен в кралицата...
принуден да възвърне нейната красота по лесния начин.
Ако Др.Джекил е приготвил отвара която използва живота, който краде от жертвите си да даде красота на Виктория...
И тогава ако са женени, убииствата никога няма да спрат.
Нямам идея за какво говориш.
Какви убииства? Защо ще ми трябва някой за да ми върне красотата?
- Аз съм само 20 годишна!
- Ваше Височество, вие сте на 70.
И сте омъжена от... от десетилетия.
Също така имате девет деца, всички пораснали,
и повече внуци от колкото някой може да брои.
Мисля, че ти и твоят приятел трябва да отидете на лекар, или...
Др.Джекил!
Дръпни се Виктория. Ще те спася.
Ела, Виктория. Къде?
Където и двамата ще сме в безопасност.
Признавам,че нямам много опит,
но това не върви на добре нали?
Натам!
По шахта?
Как ще я използваме без да има някой горе да дърпа въжето?
Летене? Добра идея.
Карл, дръж се! За какво?
Проработи. О, може би за теб.
Моля те, Докторе! Трябва да ми обясниш!
Боже Господи!
Това е Бъкингамския Дворец, а това е Златния Юбилеен балон.
Ваше Височество! Виктория, спри! Ти си в опасност!
Чакай, Докторе! Те казаха странни неща...
за теб и мен.
Лъжи! Всичко е лъжи!
В кошницата с нея.
Срежи въжето!
Не ме чакай!
Носим излишен товар!
Който и да е този натрапник, аз няма да му позволя да те отнеме!
- Няма! Докторе, какво правиш?
Сега си в безопасност.
Защо правиш това? За теб... любов.
Не! Той никога няма да те вземе! Не от мен!
- Виктория.
- Прости ми, любов моя.
Нямах друг избор за да те държа при мен.
Стой зад мен.
- Кой си ти?
- Това от което се страхуваш наи-много.
Нямаш шанс.
Не съм тук да те убия. Тук съм за да те спася.
- Твърде късно. Добре.
Не!
Виктория!
Проклет да си!
Ван Хелзинг, не мога!
Просто легни назад, затвори очи и мисли за Англия.
Е, това не беше толкова лошо. Съгласна съм. Беше ужасно.
Ваше Височество, доколкото разбирам от такива работи,
дневната светлина ще премахне магията и ще ви въстанови.
Тогава да се сбогуваме.
Но чакайте. Има още толкова много...
Искам да кажа, аз... Аз трябва да ви наградя.
Това наистина не е необходимо. Обет за бедност и всичко това.
Не всички награди трябва да са материялни.
За твоята награда, можеш да целунеш твоята кралица... по кралската буза.
За мен ще е голяма чест госпожо.
Хм.
Пст!
Пст!
Не се забавляваме!
Стража! О, Господи. Да се махаме, Карл!
Стража! Стража!
Трябва да докладваш лично на кардинала.Какво да кажа?
Това не е краят.
Дий!