Jeepers Creepers 2 (2003) Свали субтитрите
ЗА 23 ДНИ
ТО ЯДЕ
ДЕН 22
Били? Вдигни номер 3.
Чак след това ще ядеш.
Провери и другите две! Виж дали са вързани добре!
Не искам първият вятър да ги отвее.
Не че вършат работа.
Били, пак ли си пипал трактора?
- Не!
Казах ти какво ще стане...
ако го развалиш.
- А аз казах, че не съм го пипал!
"Не искам първият вятър да ги духне." Глупости.
Ти си единственият, който духа.
Джаки!
Пак си пипал трактора, а?
- Не.
Били, задник! Защо поне веднъж не си признаеш?
Какво съм направил?
- Ще дойда и ще те сритам!
Мечтай си!
Да, иди го заръфай за задника, Маки.
Ще млъкнеш ли?
Джаки!
Джаки!
Джаки!
Джаки!
Какво става?
Помощ!
Били!
Помощ! Помощ!
Къде си? Били!
Татко!
Били!
Помогни ми, татко!
Били!
- Помощ! Помощ!
Били!
- Помощ! Татко!
Били!
Пусни ме!
Били!
- Татко!
Били!
Помощ!
ДЕН 23
Колко време ще продължават?
- Вечно. Нали в песента има думата "хуй."
Защо не си до приятеля си?
Някой да му каже, че току-що спечели щатският шампионат.
Май не се е наиграл.
- Не трябва ли да си до него?
Каза, че иска да е с момчетата.
- Ще му откраднеш момента.
Но ако загубят всичко е различно. Не мога да се отърва от него.
По дяволите.
Всички да седнат.
Мамка му!
Какво по дяволите е това?
Не знам какво е, но е много остро.
Какво е това?
Нещо достатъчно остро, за да спука гума.
Знаеш ли колко е дебела гумата? Трябва да е било изстреляно като куршум.
Господи! Върху него има зъб!
Не могат ли да я сменят?
Шофьорът не може. Нужен е механик.
- Е, и?
Да виждаш механици наоколо?
Днес игра ужасно, Деандре, ти трябва да смениш гумата.
...последни новини...
за историята, която наричаме "Ужасът в Похо Каунти."
Новини за Похо!
Пожарът, който обхвана...
стара църква в южна Пертуила преди 4 дни извади на яве ужасяващи разкрития.
Полицаите, разследващи изгорелите отломки...
казаха, че броят на телата надхвърля 3000.
Следователите казаха, че телата били зашити едно за друго...
покриващи тавана и стените на мазето. Един от свидетелите го нарече...
"човешки гоблен изтъкан от мъчения и садизъм" и "гледка, която никога няма да забрави."
Шийла подробностите стават...
от странни по-странни с всеки ден.
Някаква нова информация?
Някой от телата били с изкуствени дървени зъби.
Което значи, че някой от телата...
са на повече от 200 години. Но, Питър, най-странно е...
състоянието на телата. Вчера получихме информация...
че досега не е намерено и едно цяло тяло.
Представяш ли си?
- Не, всичко е измислица.
...с липсващ крайник или вътрешен орган. Каква връзка...
Тук 226, намираме се на Изток 9.
Спукахме гума. Чувате ли ме?
Огледа ли остриетата на това нещо? Прилича на слонова или някаква друга кост.
Изхвърли го преди някой да е хванал тетанус.
Татко!
Татко, изпуснало е нещо!
Татко?
Беше в царевицата.
Погледни го.
Спукахме гума. Намираме се на Изток 9.
Какво за Кимбъл?
- Тук 226. Чува ли ме някой?
Спукахме гума на Изток 9. Отговорете.
Сигурно сме в някоя дупка.
Няма сигнал.
- След час ще мръкне.
Все още имаме пет гуми, което значи...
че може да докуцукаме до вкъщи, ако карам бавно.
Тук 226. Чува ли ме някой?
Всички едновременно?
Скъпи мажоретки!
Не надушвам дим, нали?
Минкси...
в наши дни няма толкова глупави момчиета, които да се самоубиват
причинявайки си рак, нали?
Обратно в автобуса.
Видя ме, нали? Онзи спринт? Видя ли?
Да, видях.
- Някой ще прочете ли за него?
Защо пишеш толкова много за Данте?
Хората ще си помислят, че си падаш по него.
Аз пък чух, че ти си падаш по него.
- Няма проблем, ако си гей.
Живей и остави другите да живеят, нали?
Защо все ми пикаеш по обувките, Джейк?
Не трябва ли да сгъваш хавлии...
или да миришеш бандажа?
Мислиш, че ти можеш да ръководиш отбора?
- Да съм говорил с теб, бандажко?
Яж лайна, Джейк!
Значи всичко е защото не пиша достатъчно за теб?
Знаеш историята за белезите ти, нали?
- Не, разкажи ми.
Сбил си се в бар.
- Е, и?
Гей бар.
Знаеш как те наричат, нали Изи?
- Така се казвам.
"Или не?"
Да не го правим обществено събитие.
Обратно в автобуса. Тръгваме!
- Това мъжки размер ли го водят?
Кимбъл, ти също! Да вървим!
Добър финт. Браво!
Кимбъл! Престани да се правиш на клоун...
и си вкарай задника в автобуса!
Слизайте, господа. Да тръгваме.
Ако ми разкажеш може да ти олекне.
Колко играх днес, 12 минути?
Но бяха страхотни 12 минути.
Треньора не ме харесва,
той и любимеца му Барнс.
Не знам...
трябва ли да си сменя цвета, за да играя наравно в този отбор?
Не го мислиш.
Може да е искал,
всички да поиграят на финала.
Не заради всички стигнахме до финала.
Половината от нещастниците в този автобус нямат нищо общо със стигането ни до финала!
Какво зяпаш?
Мили Боже!
Нека позная.
Спукахме още една.
- Как?
Всички обратно по местата.
- Най-добре да запалим сигналните ракети...
и да изкараме децата от автобуса.
Искате да стоим и да се надяваме...
някой да не се вреже в нас със 100км?
- Добре, Дуейн...
ти ги свали от автобуса, аз ще запаля сигналните ракети.
Пистолет за сигнални ракети? Планирала си да се изгубим в морето?
Присмиваш се на аварийната ми кутия?
Защото всичко в нея е спасило задника ми поне веднъж.
Не е за вярване.
Вземете си якетата и стойте на група.
Говори Бети Борман от 226.
Спукахме гума на Изток 9...
някъде из Кисел Каунти. Чува ли ме някой?
Да ви помогна да го отместим от пътя?
Няма да можем да го помръднем. Задните гуми са на джанти.
Ще сме ви благодарни ако уведомите пътна помощ.
НЕ СЪМ ПЪЛЕН ИДИОТ, НЯКОИ ЧАСТИ ЛИПСВАТ!
Хайде. Не стойте на пътя.
Хайде.
Никой да не се отделя от групичката.
Минете до оградата.
Скот, хайде!
Не стойте на пътя! Отдръпнете се!
Отново забито в гумата.
Господи. Не ми казвай...
че по средата на това нещо има човешки пъп.
Минкси, не стой на пътя.
Всички да се дръпнат назад!
Качи всички обратно в автобуса.
Току-що каза...
- Знам какво съм казала...
но тук става нещо, което не ми харесва. Ако стоим заедно...
Тренер?
Какво по...
Къде е тренера?
- Чарли?
Чарли!
Прибери всички в автобуса и затвори вратите.
Добре, шампиони, обратно в автобуса.
Бъки, виж дали можеш да се свържеш с някой по радиостанцията.
На теб говоря, Скоти!
- Какво се случи с тренера?
Прибери всички и затвори вратите.
Действай, Скоти.
Добре, чухте го. Всички обратно в автобуса.
Чарли?
Чарли?
По-бързо! Качвайте се в автобуса!
Повтарям, автобус 226...
- Чарли!
Претърпяхме инцидент. Чува ли ме някой?
Тук автобус 226. Аварирахме на Изток 9.
Джейк...
Какво се случи?
Какво видя? - А ти?
- Видя ли нещо или не?
Тя отлетя.
Какво трябва да значи това?
Каквото казах!
- Хората не отлитат!
Седни си, Скот!
- Какво става там?
Казах да седнеш и да млъкнеш!
Ти също, Джейк. Всички.
Сядай, Скот.
Проблем с мен ли имаш?
- Не. А ти?
Какво?
- Чу ме.
Нямаме време за глупости, Скоти. Сядай! Господи!
Скоти!
Какво става?
Затвори вратите! Затвори вратите!
Какво беше това?
Скоти, какво беше?
Скоти, хайде!
- Не знам какво беше!
Имаше криле...
Големи, шибани криле.
Централа, тук кола 17. Направихме обиколка на района.
Няма следи от взлом. Край.
0-3-2, ние сме 10-7 в закусвалнята на Опер за кафе и пай.
Тук централа. Прието, 0-3-2.
Някой друг приема ли нещо странно от Кисел Каунти?
Получих 2 обаждания на 10 мили разстояние едно от друго за отвличания.
Имайте на предвид, че може да е 10-36 информация.
Някой да не е запалил поле с марихуана?
И двете истории са много откачени.
- Прието, 3-6. Прибирай се.
Джаки! Кисел Каунти!
Мисля, че е свързано с Похо.
Всички знаете за какво говоря.
Тук е Анди Бък. Чува ли ме някой?
- Ничий телефон не работи.
Намираме се в аварирал автобус на Изток 9, и сме в сериозна беда.
Чува ли ме някой?
Мамка му! Никой ли няма?
Тук е Анди Бък! Намираме се в аварирал автобус на Изток 9!
Копия?
Имаме копия в автобуса?
- Пръчки.
Искаш да чакаме...
за да го пронижеш с пръчка?
Ако онова нещо се върне...
предпочитам остра пръчка отколкото нищо.
- Хей, сигналният пистолет на Бети.
Също и ракети!
- Кой каза, че ще чакаме? Говоря сериозно.
Скоти, не намекваш да слезем от автобуса?
- Виждаш ли това?
Това значи, че някъде...
надолу по пътя има ферма и някой трябва да стигне до там.
С онова нещо навън?
Скоти, с онова нещо навън?
Скоти!
Онова нещо не се е връщало от час.
Това не значи, че не е някъде там горе.
Но не значи и че е.
Не става дума за най-бързия?
Или за най-страхливия.
- Какъв ти е проблема?
Ти ми кажи, Изи или не?
- Стегнете се и двамата!
Изнервям ли те?
Мислиш, че ти...
и всички други пишки в този автобус ме изнервят?
Да, което те прави много глупав!
- Скоти, престани!
Стига!
Скоти, стига.
Махни си ръката...
за да няма още един изчезнал.
Най-важното в момента...
е да бъдем единни.
Само така ще се спасим.
Ти ли ще си водача на групата, а?
- Сега не му е времето, Скоти.
Големи Кей, седни.
- Сериозен съм. Ти ли ще си водача, братко?
Защо ли помислих, че искаше да кажеш друго?
По друг начин ли щеше да ме наречеш, Скоти?
Знам какво си мислиш, независимо дали го казваш.
Веднага престанете и двамата!
Днес победихте защото играхте като отбор.
Сега се случва нещо сериозно...
и не можете да се държите цивилизовано?
- Кажи го на него.
Нямаме време за тези неща.
Трябва да търсим начин да се защитим докато пристигне помощта.
Трябва да подкараме този боклук!
На джанти?
- Можеш ли да го подкараш или не?
И два метра няма да минем!
Какво иска?
Мен ли гледа?
Каквото и да е, води се по миризмата.
Махни светлината.
Хей, не стреляй вътре!
Прав е. Ще е като димна граната.
Мамка му!
От вратата ли падна?
Бъки, приготви се да отвориш предните врати.
Ще бягаме навън?
- Ако то влезе вътре.
По дяволите!
Господи!
Минкси?
Минкси?
Добре ли е?
- Минкси. Минкси.
Минкси?
Минкси?
Яде всичко.
Не знае що е милост.
- Никой не е в безопасност.
Всяка 23-та пролет, за 23 дни, то яде.
Какво яде?
Какво яде?
Нас.
Минкс?
Добре ли си?
Погледни ме.
Помислих, че си отиде. Припадна. Погледни ме. Добре ли си?
Обърна бялото на очите.
Няма го. Готов съм да се обзаложа.
Ако си готов да се обзаложиш, слез от автобуса.
Колко време мина?
Няма го. Дойде, свърши си неговите неща и си отиде.
Отиде си, но какво направи?
- Ти как мислиш?
Избираше хора.
Какво?
Надушва страха в хората...
това му помага да си избере.
Да ги избере за какво?
- Не разбирам от къде го знаеш, скъпа.
Мъртвото момче ми каза.
Опитваше да ме предупреди.
Опитваше да предупреди всички ни...
че това нещо е тук от хилядолетия...
и нищо не е успяло да го убие.
Това си го сънувала?
Момчето беше мъртво, така че, да...
определено беше сън, Скоти.
Тази сутрин развяваше помпони.
Сега изведнъж стана медиум?
- Не знам!
Ти ми го обясни, защото аз не мога.
Момчето ми каза, че до сутринта то трябва да се върне в земята.
Стига.
В земята, за още 23 години.
И след това? Заживели щастливо до края на дните си?
Прекалила си с тревата.
Скоти, изслушай я.
- Връща се.
Това е било сън, Ронда. Нима ще повярваш?
Няма значение дали се крием в този автобус...
или под леглата си. То ще ни намери...
онези, които е избрало.
Минкс, спокойно.
Момчето ми каза...
че по страха надушва кои иска...
и каква част от тях...
иска да изяде.
Чува ли ме някой?
Имаме сериозен проблем. Нужна ни е помощ. Чува ли ме някой?
Чува ли ме някой?
Говори Анди Бък. Имаме сериозен проблем.
Чува ли ме някой?
Чува ли ме някой?
Татко!
Ало? Ало? Чувате ли ме?
226, още ли сте там?
- Определено.
Повторете какво току-що каза.
Не се шегувате, нали?
- Повтори го.
Затворени сме в повреден училищен автобус на Изток 9...
и нещо ще ни убие...
ако не ни помогнете.
- Къде на Изток 9?
Кисел Каунти. Вие полицаи ли сте?
- Какво се опитва да ви убие?
Кажете ми, вие полицаи ли сте?
- Чуй ме, вече съм на Изток 9...
но магистралата е голяма, също и Кисел Каунти.
Има ли някакви забележителности наоколо? Близо ли сте до нещо?
Близо съм до напикаване в гащите.
Кажете ми, че идвате.
Не мога да съдя по силата на сигнала ви...
но не звучи близо.
- Какво значи това?
Че ще отнеме време докато дойда.
Нямаме много време.
- Прието.
И моля ви, кажете ми, че идвате с подкрепление...
защото ако не сте ченгетата, обещайте, че ще им се обадите...
и ще им кажете, че имаме проблем.
- Ще им се обадя веднага...
но вие се дръжте. Ще можете ли? Дръжте се.
Продължавай на изток.
Татко?
Закарай ни там.
Направи го.
Да!
Истина е! Ще дойдат да ни спасят!
Помощ! Махнете го от мен!
Помощ! Помощ! Махнете го!
Помощ! Махнете го от мен!
Пази се!
Половината от шибаната му глава я няма.
Мамка му.
Сигурно...
- Се шегуваш.
Отвори вратата. Сега е нашия шанс.
Мъртво е, нали?
- Не знам и не ми пука.
Не се отваря!
Не натискайте! Отварят се навътре!
Нещо е прецакано!
Може да се отваря само отвън.
Това е авариен изход, идиот.
- Тогава го отвори!
Отворете вратата.
Как така и двата изхода не работят?
Мамка му! Мамка му!!
Повредил ги е.
Мислехме, че се опитва да влезе...
а то е подсигурявало ние да не можем да излезем.
Счупете шибаните врати!
Мамка му.
Можем да отворим вратите.
Дайте ми прът, лост, нещо голямо и метално. Да, това ще свърши работа.
Хайде, Ди. Трябва да минеш от тази страна. Хайде, всички.
Като завеса за баня е. Пълна лудост.
Човече, толкова ли те е страх?
- Майната ти.
Хайде.
Хайде, всички.
Завеса? Като тоалетна хартия е.
Какво прави, Минкс?
Какво прави, Минкс?
Какво прави там горе?
Свали си главата.
Време е да вървим.
Какво говориш? Помощта е на път.
- Магистралата е голяма, забрави ли?
Ако са на час път от тук?
Или ако се движи в грешна посока?
Ченгетата идват.
И искаш ние останалите...
да стоим под тази голяма дупка в покрива...
и да се надяваме онова нещо да не се отбие?
Какво искаш да кажеш с ние останалите?
- Искам да кажа...
че е време да престанем с любезностите.
Има два вида хора в този автобус.
То избра измежду нас... и кой избра?
Единия беше Данте.
Другия беше ти, Джейк.
- По дяволите, Скот.
Хареса си и теб, Бъки.
- Какво трябва да значи това?
Два вида хора? Тези, които ще бъдат изядени и тези, които няма?
Майната ти, Скоти.
Минкси каза, че това нещо...
винаги взема този, който си е харесало.
Не ме намесвай.
- Също каза, че след тази вечер...
дълго време няма да го има, Скот.
- Ти ни кажи, Минкси.
В безопасност ли сме, ако успеем да се скрием до сутринта...
или това нещо ще преследва жертвите си...
с всички сили защото не му остава много?
Прецакани сме, нали?
Да.
Скоти, не говориш...
да изхвърляме хора от автобуса?
Странно, че го казваш, Ди...
защото другият, който...
със сигурност знаем, че избра, си ти.
Чакайте малко!
Всички видяхме как те подуши.
Само на теб пусна език и всички го видяхме.
- Скоти!
Не разбирам какво целиш.
Да остана жив.
- Целиш да ни разделиш!
Слязохме едно ниво по-долу в хранителната верига.
Въпросът е на живот и смърт.
И ако автобуса е единственото нещо...
което го дели от нас, колко безопасно се чувствате...
след като всички, които то желае са вътре?
Искам да видя ръце.
Искам да видя ръце...
защото при сегашното положение...
искам ти, Бъки, и Джейк да слезете от автобуса.
Чуй ме, боклук!
Той погледна и теб, братко.
Видях го, ти също.
Погледна те и се усмихна.
И когато накара Джейк да не го осветява...
може да те е погледнал пак и да се е облизал, но ние да не знаем.
Задръж си черния списък.
Защото когато те застигне, в което се надявам,
ще съм възможно най-далеч от жалкия ти задник.
Беше прав, че е време да се махаме.
Ще намеря фермата.
- Идвам с теб. Знаеш го.
Искаше автобуса?
Стой си в него, точно под огромната дупка.
Да видим колко ще изкараш.
Съжалявам, Ди.
Много си прав.
Стига, момчета.
Помощта идва.
Защо се разделяме? Той каза, че идва.
Ще се махнем, а той ще дойде.
- Този автобус е смъртоносен капан, Бъки. Помисли.
Ще ги оставиш да тръгнат сами?
Искаш да ида с тях ли?
Не знаем кой е избрал. Той огледа всички.
Скоти, пусни ме.
- Да те пусна? - Пусни ме!
Мамка му.
Ро...
наистина ли си тръгаш?
- Ти ме използва! Използва всички ни!
Интересуваш се само от себе си.
- Ро...
Знаеш ли какво разбрах днес? Когато хората са наистина уплашени...
се държат както когато са пияни. Истинсото им "аз" излиза наяве.
Можехме да защитим Ди, и Джейк и всички останали...
ако се държахме един за друг! Като отбор.
Джони!
Отвори вратата!
- Отвори!
Отвори вратата!
Шибаняк! Ще те изпържа!
Отвори вратата! Веднага!
Джони, отвори шибаната врата, човече.
Този автобус е и мой!
Бягайте!
Зад теб е, Ди!
Тичай! Тичай!
Назад! Махнете се от мен!
Господи!
Мамка му!
- Не мърдай!
Стой спокойно!
Не се движи!
- Хайде, Скоти!
Причиняваш му болка! Причиняваш му болка!
Извади го!
- Дръж се!
Престани! Не се движи!
Все едно е заварено за дървото!
- Причиняваш му болка!
Спри, Скоти!
- Не мърдай!
Изи, дръж го! Скоти, не мърдай!
Скоти, не мърдай!
Извадете го!
Побързайте!
Господи!
За Бога, побързайте! Моля ви, побързайте!
Ди, извинявай, човече. Моля те, помогни ми!
Скоти! Скоти!
Скоти! Скоти!
Скоти! Скоти!
Мамка му! Скоти! Скоти!
Какво има, момче?
Татко!
Карай!
От къде дойде?
От онзи автобус?
Далече ли е?
Хайде, отговори ми.
Няма значение.
Автобуса е празен, а и вие не можете да го убиете.
Джаки, прибери кучето.
Не можете да го спрете!
- Качи се в кабината при Джак младши.
Прикрий се докато всичко свърши.
- Това никога няма да свърши!
Всичко е напразно.
То ще се върне...
след 23 години и пак след още 23.
Заведи ни до автобуса.
Джони?
Джони?
Какво беше това?
Джони?
Бъки!
Какво правиш тук?
- А вие?
Пуснал си я, а, Джони?
Виждали ли сте някой друг?
Какво правите?
Това нещо иска теб, Бъки.
Там няма никаква ферма.
Сигурно съм пробягал поне 10 мили из долината.
- Бъки...
моля те, върви си.
Не ме карай да се връщам навън. Страшно е. Моля те.
Заобиколи автобуса!
Джаки!
Заобиколи автобуса!
Заобиколи го!
Джаки, махай се! Веднага!
Джаки!
Добре ли си?
Джаки, отговори ми!
Джаки, отговори ми!
Добре ли си?
- Така мисля.
Джаки, отдалечи ни от автобуса!
Хайде, да се махаме! Отдалечи ни от автобуса!
Хайде, Джаки! Отдалечи ни!
Давай!
Татко?
Татко?
- Да!
Татко!
Деца, залегнете!
Джаки!
Джаки!
Отдалечи ни от автобуса веднага!
Хайде!
Татко!
Татко, махни се от там.
- Макарата се е заклещила в люлката!
Татко, махни се от там!
Люлката е заварена за рамката на камиона.
- Махай се, татко!
Ще изтръгне оръжието ми от камиона!
- Татко, махни се от там!
Татко, татко...
Добре ли си?
Татко!
Татко?
Татко!
Няма да повявате, но мисля, че намерих изход.
Какво?
Минкси каза, че няма значение.
- Няма значение какво е казала Минкси.
Нали?
Другите може да са избягали. Не знаем дали е така.
Кимбъл, също.
Никой не може да реши, че ще умрем.
Нито сън, нито някой! Това са глупости!
Надявам се.
Елате, искам да ви покажа една голяма и грозна буболечка.
Това е камиона, който ни изпревари тази сутрин,
помните ли го, с буболечката на покрива?
Мислиш, че просто ей така ще се измъкнем с него?
Не, но мисля, че мога да го запаля.
Така се сбих в бара.
Опитвах да открадна нечий камион.
- Гей бар?
Господи.
Не мисля че е стигнал там, за където беше тръгнал.
Господи, ключовете са на таблото.
Хайде, ключовете са на таблото.
Не са птици.
Хайде.
- Мамка му!
По дяволите!
Ди!
Давай, давай!
Хайде! Тръгвай!
Давай, човече!
Като в паче гнездо съм, Изи! Настъпи!
До дупка е!
- Давай!
Накарай го да върви по-бързо!
- Не мога!
Давай, давай!
Настъпи, Изи! Настъпи!
Размърдай този боклук!
Хайде! Настъпи!
Изи! Давай!
Изи, направи нещо!
Изи!
Залегни!
Изи!
Давай! Давай!
Изи!
Изи, направи нещо!
Излез!
- Давай! Давай!
Излизай!
- Полудя ли?
Изи! Изи!
Давай! Изи!
- Залегни!
Залегни!
Не е мъртво.
Времето му изтече.
На мен ми изглежда мъртво.
Ти ли си Тагарт?
- Да.
Може ли да го видим?
- А можете ли да четете?
ПРИЛЕПА ОТ АДА ПОГЛЕД $5 СНИМКА $10
Истински ли е?
Защото чух, че са измишльотини.
- Цената остава непроменена.
От къде е дошло?
Баща ми го е убил.
- Да, но от къде е дошло?
$5 и от теб.
Как го е убил?
Питайте него.
Я, стига. Би трябвало да си искаме парите обратно.
Какво по дяволите е това?
Ти как мислиш?
Ние не го пипаме.
Какво се е случило?
Каквото вероятно сте чули.
- Очаквате да мислим, че това нещо е истинско?
Не ми пука.
- Как го убихте?
Намушках го в сърцето...
с домашно направен харпун.
Кога?
Преди 23 години.
Чакате ли нещо?
Още 3 дни...
Плюс минус 2.
Превод и субтитри: Blink182