Playing By Heart (1998) Свали субтитрите
Невероятен е. Ходя да го слушам почти всяка вечер от месец насам.
Свири една моя любима песен, стара песен на Бейкър.
Всеки път свири една и съща композиция, но всеки път звучи различно.
Бяхме пийнали една вечер... когато все още пиех...
и се опитах да му кажа как ме кара да се чувствам тази песен...
и как музиката ми въздейства, и как начина, по който свири, ми въздейства.
А той продължаваше да поклаща глава и каза...
"Джоан, не можеш да говориш за музиката.
Да говориш за музиката е като да танцуваш за архитектурата."
И аз му казах, "Айде сега, ако ще ми философстваш...
тогава това е толкова безсмислено, като да говориш за много неща.
Например за любовта."
И приятеля ми се засмя и каза, "Определено. Напълно вярно.
Да говориш за любовта е като да танцуваш за архитектурата."
Затова не знам. Може и да е прав.
Но това няма да ме спре да опитвам.
Джоан
Сама съм и искам така да си остане.
Изгубих съпругата и сина си.
- Ами, попитайте бармана. Той може да намери всичко.
- Не.
Те са мъртви.
Искате ли поговорите за това?
Хю
Някой от вас да ползва Виагра? Да видим.
Нито един честен мъж.
А ти... Може ли?
Знаеш ли, ти трябва да си... Един приятел изпусна тези хапчета на пода...
и кучето му ги глътна.
Сега си има пойнтър. Както и да е...
- Трябва да го обсъдим.
- Знам. Права си.
Но наистина ли мислиш, че можем да спасим този брак...
след като реших, че Лено е по-добър от Летърман?
Недей. Съжалявам.
Спомням си времето, когато шегите ми те разсмиваха.
И все още го правят. Просто...
Трабва да говорим за това.
- Няма за какво да говорим.
О, разбира се, че има.
Но аз не искам.
Добре.
Ами партито?
Ами, нищо не се е променило. Имам тумор в мозъка...
но ще отида на партито със или без теб.
Вече дадохме депозита.
Мисията е изпълнена.
Хана и Пол
- Влюбен съм.
- Влюбен?
Да, влюбен.
Но преди да продължим, нека кажа това.
Преди да... продължим...
От това по-нататък не мога.
Почти 1:00 е, Мередит. 1:00.
- И имам работа, помниш ли?
- Да. Фил се нуждае от сън. Работи в пощата.
Добре, кръшкачи. Изчезвайте в къщи.
Лека нощ.
- Ще разрешиш ли облога ни с Фил?
- Да.
Той твърди, че нямаш никакъв личен живот.
Аз казвам, че е невъзможно.
Дано не е бил голям облога.
С товята заплата не можеш да си позволиш да загубиш много.
Няма ли го Г-н Единствен?
Г-жа Единствена?
Нямам такива желани засега. Много ти благодаря.
Но ако си чудиш, "господин" е правилния избор.
Ти си чудесен човек. Трябва да имаш някой в живота си.
Само това ще кажа.
Мога да бъда чудесен човек и да нямам никой в живота си.
Виж, просто в момента не се интересувам от обвързване.
Голяма си лъжкиня.
Мередит Голяма лъжкиня съм.
Почакайте, моля!
Не каза ли тя, "Почакайте, моля"? Или не говорите английски?
Имаше ли проблем с измъкването?
На курс по актьорско майсторство е.
- Искаш ли да взема шампанско?
- Не мисля, че имам време за това.
При положение, че имаш намерение да бъдеш много нежен тази вечер...
не бъди.
Грейси
Мамо?
Добре дошла в Чикаго.
- Изглеждаш отвратително.
Трябва да поспиш.
- Ще спя, когато ти спиш.
Марк и Милдред
Случи се преди три дни.
Тогава говорих с нея за последен път... съпругата ми Лиан...
Беше около 3:00.
Беше тръгнала със сина ни на футболна тренировка.
Аз бях на среща в един бар.
Бях пийнал малко. Не повече от обичайното... стандартните четири питиета.
Може би пет.
След това имахме среща с Лиан и Джейми в Пица Хът.
Всеки вторник Джейми иска Пица Хът.
Бях закъснял.
Карах бързо.
Не прекалено бързо според мен.
Точно се смени светофара.
Беше червена само за секунди.
По-малко даже. Кълна се.
И аз преминах.
Видях колата.
Ударих колата на жена ми.
О, Боже.
Видях лицето й през предното стъкло в момента, в който ги ударих.
Тя ме видя.
Знаеше, че съм аз.
Не бива да си сам.
Да, трябва.
Трябва да съм сам, в ада.
Аз съм там.
Много е важно да я печете двадесет минути на 350 градуса.
Нито повече, нито по-малко.
Тази риба е превъзходна заради вкуса си...
а не толкова заради външния си вид.
След като извадите рибата от печката...
я прхвърлете директно върху затоплена чиния.
Има едно нещо, което всеки готвач трябва да има предвид.
Само вие знаете какво става в кухнята.
Бъдете с мен и следващата седмица: Рецептите на Хана.
И край.
Хана, това беше невероятно! Надушвам четвърта Еми.
Не искам да виждам това повече. Хм?
Жалко. О, аз...
Превъзходна е. Какво?
Нищо.
Не можеш да се спреш, нали?
- Кое да спра?
- Да подерждаш всичко.
- Ще спра, ако те притеснява.
- Не.
Не ме питеснява. Връща ме в миналото.
Седни до мен.
Ужасен начин да го разбереш, а?
- Да разбера какво?
- Ами първо, че съм гей.
Хайде де. Не си ли подозирала?
- Винаги си бил добър спортист.
- Мамо!
Много се радвам, че си тук.
- А кое е второто?
- Кое второ?
Каза, че сигурно е ужасно по този начин да разбирам, че "първо" си гей.
- Кое е второто?
- Това, че умирам.
- Не говори така!
- О, спри! Не мога да потдържам клесическите отношения Майка-син.
Разбираш ли? Не мога да играя на Отречи реалноста...
когато реалноста е тук, някъде...
- О, миличък, недей.
- А ние се крием и се преструваме, че не съществува.
Разбираш ли? Отнема много сила. Сила, която не притежавам.
Добре. Може би и аз я нямам.
Това би било хубаво.
Добре, ще започнем на чисто.
Без преструвки.
Между тези четири стени, реалноста ще има надмощие.
И ако не се справям, ще... ще ми кажеш.
На теб... Ти първа ще научиш.
Казват, че първите стъпки са най-трудните.
Доктора каза, че не си имал посещения.
Познаваш ме, мамо. Никога не съм имал много приятели.
Освен това, май аз съм последния от малката тайфа.
Ами съквартиранта ти Джак?
Не ми беше съквартирант, майко, и почина преди година.
Хей, как върви рекламата?
Под запор е за една седмица.
Гениите от Пасифик Моторс са решили колата да е в центъра на вниманието...
и да прецакат цялата концепция.
- Без Фелини?
- Кой? Определено без Фелини.
Но пиесата ми върви добре.
- Радвам се за теб.
- Благодаря ти.
Боско, къде държиш "Театрална Седмица"?
Най-горния ред. Между "Психологията днес" и "Живота на Марта Стюарт".
Божичко! Мередит?
Джими, хвани от там! Хвани от там. Добре. Всички. Добре, момчета.
На три. Едно... Добре, браво.
- Да кажем ли "дело"?
- Добре ли си?
Да, да, да. Добре. Приземих се върху един куп "Джордж".
- Много баластра.
- Запознай се с архитекта.
- Сигурна ли си, че си добре?
- Да. Да, добре съм. Благодаря.
- Ако успея да намеря, Театрална седмица е от мен.
- А вечерята е от мен.
- Не, не. Не е необходимо. Наистина.
- Моля. Настоявам. Това е най-малкото, което мога да направя...
- Виж, няма да те съдя, ясно?
- Не мислех, че ще ме съдиш.
Не, че не бих могла. Но нещо ми подсказва...
че си способен да убедиш заседателите, че аз съм си виновна.
Не те каня на вечеря, само за да предотвратя съдебно преследване.
- Каня те, защото...
- Ще вечерям с теб.
- Какво промени намерението ти?
- Всеки, който може да каже "предотвратяване...
на съдебно преследване" със сериозна физиономия заслужава компания за вечеря.
- Благодаря.
Този е от миналата седмица.
Мисля да отложа шоуто засега.
А аз пък мисля, да не го правиш.
- Но, Пол...
- Не. Не искам нищо да се променя.
- Но нещата се промениха.
- Не искам да се караме.
Аз не искам да се карам. Просто... Просто искам да си поговорим и да...
Виж. Ами какво искам аз? Винаги ти контролираш всичко:
предаванията, децата.
Спри с опитите да ме контролираш и мен.
Не се опитвам да контролирам никого.
- Просто мисля, че може би...
- Не мисли.
Нека да продължим все едно нищо не се е променило, става ли?
- Не мисля, че мога да го направя.
- Нямаш избор.
Имаш достатъчно време, за да станеш алкохолик.
Не ме интересува чия е. Аз я преглеждах за глисти.
Аз я хранех. Аз я водех на лекар.
Ти само я виждаше по два пъти на ден.
Което е доста повече от пътите в които ме виждаш мен напоследък.
Добре, да го обсъдим спокойно.
Ние сме възрастни. Заедно сме от доста време.
Е, не чак толкова дълго, но приблизително четири месеца.
Докато ти не ми изневери с онази пачавра от Блумингсдейл!
Ти ска... Хари?
Да не си посмял да ми затвориш. Хари! Хари?
По дяволите! По дяволите.
Здрасти. Имаш ли 25 цента?
Благодаря.
Скапаната котка си е моя.
Не, не. Не приемам второ мнение по въпроса, Хари.
Хари. Хей! Хей! Не се дръж, като дете, моля те.
Можеш да вземеш всичко от ИКЕА. Искам котката и керамичната плевня.
Това... Още веднъж.
Ако ми затвориш още веднъж ще...
По дяволите.
- Това ми е последния.
- Преговорите почти приключиха.
Благодаря.
Добре. Добре, скапаняко. Ограбваш ме пред очите ми...
но ще се откажа от керамичната плевня, ако получа котката.
Не! Не. Плевнята не включва Уилямс Сонома.
Това са две съвсем различни неща, Хари.
О, Боже мой! Добре, знаеш ли какво, Хари?
Толкова искам да е отърва от теб, колкото и от онези боклуци от ИКЕА.
Затова ето какво.
Можеш да вземеш Плевнята, Уилямс Сонома, ИКЕА.
И за да ти покажа, колко съм порастнала, ще ти дам и боклуците на Холд Евритинг!
Да! Да, включва се и закачалката за обувки.
Точно така. Разбрахме ли се? Супер.
Значи така се разбираме. Ще се прибера до два часа.
И всичките ти каталожни боклуци ще са изчезнали...
а котката ще е там, и ще ме чака, мъркайки със задоволство.
Ами, след като ти взех последните дребни, ще ти позволя да ме черпиш едно питие.
Работя в Близнаците. Право в шоу бизнеса.
- А ти?
- Аз?
Аз не съм много добра компания. Съ... Съжалявам.
Няма проблеми.
- Няма да те притеснявам.
- Ъ-ъ, не си тръгвай. Съжалявам.
- Не, аз съжалявам, наистина.
- Отново, много съжалявам.
- Имала си тежък ден.
- Убийствен.
Знаеш ли, вчера бих казала, че нещата не биха могли да се влошат.
Но днес определено се влошиха.
Аз, ъ-ъ ... Аз също работя в Близнаците.
Аз съм изпълнителен продуцент в АВС.
Аз съм виновен за скапаните шоута, които не гледаш всеки четвъртък.
Твоя ли е вината за тях?
- Опасявам се, че да.
Всички ме обвиняват.
Шефа ми, съпругата ми, секретарката ми.
По дяволите, дори и децата ми. Те гледат NBC.
А работя, като вол...
опитвам се с всички сили да намеря начин да оправя програмата за четвъртък вечер.
Ами, не намирам начин да оправя програмата за четвъртък вечер...
и шефа ми, днес ми казва...
че отиването ми на работа утре не е необходимо.
Или отиването ми когато и да било, между другото.
Иска ми се да можеше да останеш за през ноща.
Знаеш, че не мога.
- Само това ли искаш за нас?
- Роджър...
и го казвам много мило, няма Нас.
- Има само това.
- Но това може да се промени.
Всичко може да се промени.
Но аз не искам.
Искам да си е така: двама сексуално съвместими хора, които се забавляват взаимно...
Без обвързване, без усложнения...
без лични истории, без взаимни история...
и без вина.
- Това е много жестоко.
- Това е много реалистично.
- Знам, че не обичаш съпруга си.
- О, но аз знам...
че ти обичаш съпругата си.
За мен водка мартини, много сухо...
с три маслинки, а моя тъжен приятел ще пие...
- Кола.
Рекламното лице за примерните шофьори ще пие кола.
- Мъжа на телефона?
- Хари.
Така, Хари. Бяхме заедно пет месеца.
- Мисля, че бяха четири.
- Внимавал си.
Всички в клуба внимаваха.
Бяхме заедно пет месеца. Но си знаех, че няма да се получи...
защото още първия път като дойде, открих, че пикае седнал.
- Ти не правиш така, нали?
- Не.
Отвратително мързелив. А от моя опит...
това се отразява и върху всяка част от характера на човека.
Последния път, като го видях, Хари носеше син пуловер и идиотска физиономия.
Пуловера беше нов.
Да пием за отърваването от Хари.
За отърваването от Хари.
Хей, още едно моля.
Да е по-сухо този път, и с три маслинки, не с две.
Три. Много са питателни.
Така, до къде бяхме стигнали? А, Хари значи.
Така.
Сексът не беше зле.
За известно време.
И после постоянния му мързел и липсата на въображение излязоха на преден план.
Всеки път, всичко беше точно като предишния път.
Все едно следваше някоя касета с инструкции стъпка по стъпка.
А преди около две седмици, познай какво намерих в апартамента.
- Видеокасета с инструкции.
- Точно това! И ето най-интересното.
Една вечер засякох изпълнението му.
И после проверих дължината на записа. И познай какво.
- До минутка.
- Точно до минутата.
Двадесет и три, за да сме точни.
Като включваме и надписите.
Както и да е, той е минало вече.
- Но поне си имам Бланш.
- Което ще да бъде котката.
О, страхотна котка. Много лукава.
Най-добрите котки са.
Бланш може да те погледне със завидно превъзходство...
което извира от пълната й незаинтересованост и необвързване.
Нещо подобно на твоя поглед в момента.
Благодаря.
Не говориш много, нали?
- Успява ли някой, като е с теб?
- Не ставай лош.
Не се познаваме достатъчно добре още. Като се опознаем, тогава може.
Трябва да го повторим някой път.
- Няма да правим нищо.
- Добре. Нека да не правим това.
Да направим нещо друго.
Дори ще ти дам мъжката роля. Можеш ти да избреш каде да отидем на срещата ни.
Аз не ходя на срещи.
Ами. Боже, май нямам остроумен отговор за тази реплика.
Искам да кажа, свикнала съм на всякакви отсвирвания...
но това, ъ-ъ, е нещо ново.
Не ходи на срещи.
Признавам си, че съм те виждала наоколо. И винаги... Винаги танцуваш сам.
- Така ми харесва.
- Защо така?
Не искам да ставам груб или нелюбезен...
или... злобен.
Но просто не изливам житейския си път пред някой на кола и мартини.
Съжалявам, наистина.
Котката ти е голяма късметлийка, че те има.
Жена ми ги взе.
Всичко взе. Остави бележка.
Много досетливо. Не осъзнавах, че се чувства така.
Как?
Че съм загубеняк.
Не само в професионален аспект, но и в личен.
Точно като АВС, вече не се нуждае то услугите ми. Осведоми ме...
че тя и децата не се нуждаят вече от услугите или от присъствието ми.
Оказа се, че е излизала с някакъв тип от година...
от цяла година, а аз не подозирах нищо.
А знаеш ли кое е най-лошото?
- Кое?
Онзи, заради когото ме заряза? Скапаняка работи за NBC!
Сега има жена ми, децата ми, котката ми и кучето ми...
и дори не се налага да будува заради скапаната програма в четвъртък вечер!
Мили?
Трябва да си лягаш вече. Върху какво работиш до толкова късно?
Просто проверявах какво сте махнали от предаването.
Това си е чист грабеж.
Случайно знам, че си голям хит по WWFU.
Което се намира къде?
Интеркурс, Пенсилвания.
О, Интеркурс.
И не могат да ти се наситят в Интеркурс.
И знам точно как се чувстват.
В леглото.
Хайде, Моли. Хайде, Кракърс.
Заповядайте, г-не.
- Наздраве.
- Исках да те попитам за халката ти.
Това е просто навик. Аз, ъ-ъ...
съм разведен... от четири години насам.
- Жлъчен?
- Не.
О, почакай, това означава враждебен и мъчителен. Да.
В документите за развода ме беше описала като "архитекта на нейното нещастие."
- Ох.
- Да. Нямаме деца, за щастие.
Аз исках, но не и тя.
- Знаеш ли, ако те притеснява..
- Не.
- Мога да го сваля. Не е проблем
- Не, не. Спри.
Не ставай глупав. Така и двамата ще сме глупави.
В действителност го нося само за да не ме тормозят строителите.
- Върши ли работа?
Зависи с какво съм облечен.
Сигурно си личи, че не ме бива много в това.
Очарователна си.
И истинска.
Прекрасна.
Какво казах?
Нищо.
Не, не. Нищо.
Просто, ъ-ъ...
Преди да дойда тази вечер, те обсъдих със сестра ми.
Направихме ти психологически профил.
Няколко всъщност.
- И къде се озовах?
- О, никъде.
Мисля, че ще трябва да преразгледам системата за оценяване.
Попадна в категорията "прекалено хубаво, за да е истина".
Но не се притеснявай.
Просто си знам, че ще имаш връзка с някоя друга...
или... ще си гей или луд.
Е, напълно е възможно.
Луд, а?
Удостоверимо.
Мамо.
Знам, че си говорила с лекаря ми.
Знам. Знам, че ти е казал, че не ми остава много...
затова нека не се преструваме, че не е така, може ли?
Искаш ли да гледаш още някой филм?
Не. За Бога, не.
Ще ти кажа какво бих искал, да поиграем на една игра.
- Да взема ли тесте карти?
- Не. Не е такава игра.
- Какво?
- Искам и двамата да помислим малко...
и да измислим нещо, което винаги сме искали да си кажем.
Нещо лично, нещо тайно...
чувства или спомени.
Може да бъде всичко. Стига да е истинско.
Ъ-ъ, не знам дали ще бъда много добра в такава игра.
Ще се опиташ ли заради мен?
Ъ-ъ...
Чакам.
Никога не съм обичала баща ти.
Нито за минута.
Уау. Много си добра.
- Защо се омъжи за него?
- Ох.
Наближавах 30-те.
Тогава това се наричаше последна възможност за щастие.
Той имаше добър бизнес. Помня, че майка ми каза, "Омъжи се за него.
Той е гробар и винаги ще има работа за него.
Хората винаги ще..."
Хората винаги ще умират.
Хората винаги ще умират.
Надявам се, че не е проблем да го кажа, но...
режеш ме, като някой, който се е...
опарил от романтиката.
Попарена.
Многократно.
Омъжена?
Разведена?
- Да.
Но това беше много отдавна...
и, ако щеш вярвай, е едно от по-хубавите ми преживявания.
Нека позная.
Или се е забъркал с друга...
или е гей...
или луд.
Всъщност, да.
Имало е друга?
- Луд?
- Не. Беше гей.
- Уау. Наистина ли?
- Да.
- Искам да кажа, съжалявам.
- Не.
- Тоест, не съжалявам. Тоест, ъ-ъ...
Спаси ме.
- Всичко е наред.
Той беше страхотен човек.
Омъжих се за съседското момче. Буквално. Бяхме на 19.
Не продължи много време. Не би и могло, разбира се.
Не съм го виждала отдавна, но все още сме приятели.
Което е много повече от това, което мога да кажа за всички последвали загубеняци.
Има ли скорошни или настоящи загубеняци?
Не.
В момента съм на диета, като става въпрос за романтика.
- Е, нещата могат бързо да се променят.
- Да.
Съжалявам.
Това темпо, ъ-ъ, е прекалено бързо за мен.
Мога и по-бавно.
Виж, Трент, Ти си много мил. Аз...
- Оу! Оу. Това е... Знаеш ли?
- Какво?
- Аз съм риба на сухо. Можеш да повикаш Гринпийс.
- О, хайде де.
"Много мил"? Това е...
Не са ме отрязвали с това от гимназията насам.
Това означава ли, че няма втора среща?
Изпитвам трудности при доверяването в мъжете.
Аз не съм Мъжете. Не съм група. Само аз съм.
След когото вероятно тичат доста жени.
- Е и?
- Е и...
Виж, изглежда държиш на честноста...
затова ще бъда откровен с теб.
Наистина нямам проблеми с уреждането на срещите.
Но аз съм на 38. Вече не искам просто срещи.
Ще ти кажа какво не искам.
Не искам цялата тази пресметната превзетост.
Това не съм аз, Трент...тази рокля, глупавите фиби в косите ми. А я се виж ти.
Не си те представям как седиш вкъщи в костюм на Армани. А ти?
Не. Вкъщи сме със смокинги.
- Виж, съжалявам, но...
- Знам, трябва да вървиш.
- Вече съм... Боже... закъснявам с два часа.
- И ти ме ставяш.
Няма нищо. Наистина. Просто тръгвай. Върви.
- Докато умра ще помня историята ти.
- Да, слушай. Чуй ме.
Много мило от твоя страна, че ме изслуша.
Обзалагам се, че ще се замислиш преди да подхванеш случаен разговор отново, а?
Пази се, нали?
И за първи път, наистина го мисля.
- Да.
- Довиждане.
- Чао.
Пари за такси.
Дори не си и помисляй да го оставиш да кара.
Аз съм адвокат. Ще те намеря.
Виж, Трент...
ако по някакво чудо, след тази експлозия на неврони...
все още искаш да ме видиш, можем да започнем отначало.
Можеш да ми сготвиш вечеря във вторник.
- Добре.
- Хубаво.
- Вторник.
- Да.
- Можеш да дойдеш у нас.
- Добре.
Да се запознаеш с по-добрата ми половинка.
- По-добра половинка?
- Да. Кучето ми. Барли.
Кучето ти Барли? Това ще бъде супер. С удоволствие ще се запозная с Барли.
- Добре.
- Аз ще донеса виното.
- Страхотно.
- Добре.
- Вторник вечер.
- Определено.
Знаеш ли, Мередит, за глупавите фиби?
Мисля, че са очарователни.
Защо остана с него?
Ами, заради теб.
Предполагам, аз съм от последното поколение жени, които го правят.
Никога не съм и помисляла да се разведа.
Почувствах облекчение, когато почина.
- Не ми спестявай нищо, мамо.
Харесва ми този тон на прямота.
Странно пречистващ е.
Искам да знам каква си, когато не си около мен.
Това не може да стане. Факта, че с теб не сме обвързани извън тази стая...
е това, което... ми харесва.
Играеш ролята си великолепно.
Признавам се за виновна.
Роджър, какво искаш?
- Не искам много.
Просто искам повече от теб.
Не мога да ти дам това.
Роджър. Не бъди кълбо нерви.
"Кълбо нерви"?
Не разбираш ли? Страхотното при нас е...
точно тук и сега, е че няма да влезем през тази врата с проблемите си.
Не носим нищо от вън.
И не сме ли късметлии? Не вкарваме нищо...
и не изкарваме нищо.
Не си единствения, който може да танцува сам.
- Моля?
- Казах, че изглежда би ти дошла добре една кола.
Приятеля ми ще пие кола, а за мен...
Водка мартини, много сухо, три маслинки.
Добра памет.
Мозъкът ми има безкраен капацитет за безполезна информация.
Имах ужасен ден.
Знам, че тъкмо заговорихме за теб, но деня ми наистина бе много скапан.
Може би ще попиташ "Колко зле беше?".
- Може би, ако ми дадеш тази възможност.
- Спестявах ти усилията...
така че след като ти разкажа нещастната си история да преминем на по-щастливи теми.
Може да е по твой избор. Както и да е, аз съм актриса. Споменах ли го?
- Не. Но не се изненадвам.
- Трябваше да кажа един монолог в курса.
И се бях подготвила. Нали знаеш, наистина подготвена.
Знаеш ли "Внезапно миналото лято" от Тенеси Уилямс?
- Не.
- О, една от любимите ми е. Страхотна история.
За едно момиче, Катрин... моа...
на което му правят лоботомия, защото майката на братовчед й иска да й затвори устата...
за определени случки свързни със сина на старицата Себастиан.
Разбираш ли, жената е един вид сводник на братовчеда Себастиан. Следиш ли историята?
- Невероятно, да.
- Както и да е, оказва се...
на едно от техните пътувания, че братовчеда Себастиан обича да обикаля плажовете...
в търсене на местни момчета, за да задоволи първичните си инстинкти.
Един горещ следобед в Картагена...
момчетата решават, че им е дошло до гуша от номерата на Себастиан...
и те... ами, те го изяждат.
- Метафорично.
- Не. Наистина го изяждат.
Поглъщат го. С две думи става обяд.
И Катрин става свидетел на всяко ястие...
от супата до ядките.
С извинение за израза.
Както и да е, аз трябваше да направя един убийствен монолог. Аз съм следващата...
Ако още един от актьорите ми се разходи по сцената...
и ми рецитира "местни момчета изядоха братовчед ми Себастиян"...
от "Внезапно миналото лято"...
ще повърна.
Така, кой е следващия?
- Ъ-ъ,... Джоан! Ти си.
Е, учителя не повърна, а аз.
- Съжалявам.
- Аз също.
Сега, да минем на по-весели теми, обещавам. Какво ще кажеш за кино?
- Казах ти.
- Знам.
Знам. Не ходиш на срещи. Това нещо религиозно ли е?
- Не.
- Но обичаш киното, нали?
- Става.
- Какво ще кажеш за утре вечер?
Не е нужно да е среща. Ще се срещнем пред киното.
- Не знам.
- Виж. Нека те улесня. Става ли?
Утре вечер ще ходя на късната прожекция на "Тексаското клане" в Сънсет Файф.
Ако решиш, че искаш да се присъединиш към човешката раса, ела.
Така, следващите новини, открили са лек за рака. Добре. Продължаваме напред.
-Не, те...
-Чувал ли си се с Уенди?
- Какво, по дяволите, те накара да се сетиш за Уенди?
- О, не знам. Просто си мисля за миналото.
- Да.
Много отдавна. Преди векове.
Е, чувал ли си я?
Имам ли причина за това?
А имаш ли причина да пазиш снимката й в бюрото си?
- Не и такава, която да те интересува.
?Виагра. О, Боже.
Виагра. За това говорят всички. Започнахте ли я вече?
Само мъжете. Добре, ъ-ъ, ами...
тя има голям успех, разбира се...
- Хей. Тук съм.
- Здравей.
- Неофицялно облекло.
- Уау.
Да, знам. Цветята са малко в повече и закъснях.
Но само защото имах съмнения за цветята...
и ги изхвърлих малко по-надолу и после пак размислих...
и се върнах да ги взема.
Ами, радвам се, че си го направил.
Благодаря.
Заповядай, влизай, влизай.
- Благодаря.
- Ъ-ъ, дано обичаш италянска кухня.
- Дано обичаш мерло.
- Обичам.
- Уау! Това е...
- Барли.
- Това е куче! Това е, ъ-ъ...
- Барли, слез, скъпи. Хайде. Хайде.
- Уоу.
- Семейството ми има слабост към животните.
- Да, о.
Това е... Доста впечатляващо.
Внезапно се почувствах малко недекватно. Това е...
Аз, ъ-ъ... Почти е готово. Аз, ъ-ъ...
Съжалявам, че се забавих. Говорих по телефона с едната ми сестра.
- Омъжената.
- Тази, която има извънбрачна връзка?
Да, в действително тази, която винаги има извънбрачна връзка.
Съпруга й не подозира ли нещо?
Съпруга й е сладур, но е малко глуповат.
Няма кой знае какво въображение.
Момичетата от сем. Чандлър обичат мъже с въображение?
Да. Помага.
Да знаеш, казвали са ми, че имам хубаво въображение.
Не искам да правим секс тази вечер.
- Добре.
- Искам да кажа, че ако си си помислил, че затова те каня...
- Аз се самопоканих.
- Ами, както и да е.
- Това може да е малко необичайно.
- Не е необичайно. Аз...
Искам да кажа, че сигурно повечето жени не те отхвърлят.
Мередит, може ли да говорим за нещо друго?
Честно, последното за което се сещам в момента е секс.
- Добре, добре.
- Добре?
Добре, добре.
Искаш ли да опиташ? Искам да кажа, съ... съжалявам ако съм развалила плановете ти. Това е.
Не съм имал планове! Просто мисля, че...
Имаш прекалено много правила, работещи в твоя изгода...
и прекалено много против мен!
- Наистина те харесвам, но...
Това нещо ме ядосва.
Може би това не беше добра идея.
Не мога да разбера, защо не си имала никакви връзки напоследък.
Нима? Ами, не отне много време, нали?
- Кое?
- Искам да кажа, отказваш на някой...
и бам, превръща се в кълбо нерви.
- "Кълбо нерви"?
- Видя ли?
Само казах, че имам добро въображение.
- Не съм говорил за секс.
- Наистина.
Правил съм достатъчно... секс.
Предимно с жени, които не харесвах истински...
и вероятно и те не са ме харесвали.
Можеш да помислиш, че съм луд, но... те харесвам.
И...
да, ако стане нещо помежду ни, вероятно ще се намеси и секса.
Но не и преди да събориш тухлената стена около себе си...
и определено няма да е тази вечер.
Свърши ли?
- Да.
- Ще те изпратя.
- Моля!
- Виж, това е точно това, което не искам.
- Някой да е откровен с теб?
- Да!
Да, да.
Знаеш ли какво, Трент? Нямам нужната издържливост за това.
Нямам я.
- Мередит, не сме започнали нищо.
- Знаеш ли какво?
Няма и да започнем.
Защото, нека само да презкоча на неизбежното. Може ли?
Събираме се.
Ти ме нараняваш. Свършва зле.
Тове е един много песимистичен поглед към една предстояща връзка.
Ами, няма нищо предстоящо в нея.
И честно казано, това е единствената ми гледна точка.
Тогава те съжалявам, Мередит, защото не дойдох тук, за да те нараня.
- Дано Барли обича италянско.
- Обича.
Какво?
- Какво гледаш?
"Среднощна среща".
А, Дорис Дей.
А, да. Това е този, в който си мисли, че полудява...
но в действителност съпруга й я кара да се самоубие...
заради парите й.
Много ти благодаря, Пол!
Защо не намериш някое кино, в което да дават "Гражданинът Кейн"...
и не извикаш "Роузбаунд е предател"?
- Съжалявам. Мислех, че си го гледала.
- Ами, не бях.
Исках да кажа, че ние сме го гледали.
Вероятно ме бъркаш с Уенди.
Значи за това става въпрос.
- За кое "това"? Няма "това."
- Нима? Няма "това"?
По принцип ли си говориш със стиснати зъби?
Говоря си съвсем нормално.
- Различно.
- О!
Държиш се глупаво.
Нали не искаш да се държа различно от нормално?
- "Различно."
- Не това имах предвид.
- Все още ли се виждате?
- С кого?
"С кого?" С кого? С Дорис Дей!
А, говориш за Уенди.
Мислиши, че не знам, нали?
Мислиш си, че малката женичка не знае, кога съпруга й й изневерява.
Хана, това беше преди 25 години, и не беше изневяра.
О, не обиждай интелигентноста ми.
Интелигентноста ти в момента е под голямо съмнение.
- Майната ти!
- Хана.
Пол.
Наистина ли искаш да говорим за това, а?
Защото ако е така, ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
Можеш да започнеш като си откровен с мен.
- Не е било изневяра?
- Не беше.
- Никога не съм спал с Уенди.
- О, моля ти се!
Хей, успокой се. Много си напрегната.
Много съм си добре.
Като се имат предвид обстоятелствата, даже съм ненапрегната.
- Няма такава дума.
- Вече има.
Искаш ли да знаеш... защо не спах с Уенди?
Аз съм, както се казва, цялата в слух.
Ами, не спах с Уенди...
защото бях прекалено влюбен в нея.
Оу.
Не можа ли да умреш, без да ми го казваш?
Кийнан? Излизаш ли?
Да, татко.
Здравей. Знам, че това не бива да е серща...
но билетите толкова бързо се разпродадоха, че аз...
Какво щеше да правиш ако не бях дошъл?
Ами, след като се възтановя от върховното разочарование...
и събера частиците от нараненото ми его...
щях да изтичам до ескалатора и да поканя онзи тип на ъгъла.
Нали знаеш, онзи с табелката.
На която пише, "Ще работя за храна"?
"Или за филм." Трябваше да прочетеш и дребния шрифт.
Джин с лимон, с лед.
Нека са два.
- Аз съм Луна.
- Хю.
Не съм те виждала тук преди.
- Откъде си сигурна?
- Мили, звучиш като Джон Уейн в баня.
Ами, всъщност, съм тук за пръв път.
Аз съм на 28, ако те интересува.
И това е в истински години, не в години на Хедър Уоклиър.
Освен това съм травестит.
- И сам се досетих.
- Не исках да се получават неловки ситуации.
Това не е диско, и не искам обърквания от типа "Игра на плача".
Искам да се разберем отначалото, може да съм страхотна мадама...
но си имам пенис.
- Аз също.
- Тогава ще се разбираме прекрасно.
Сега разкажи на Лана, какво, по дяволите, правиш тук.
Ъ-ъ... Ска... скарах се с жена ми.
- Стара история.
- Ами, наистина е стара...
но има нов обрат.
"Нов обрат"? Това е трудно за произнасяне с моя акцент.
Ще трябва да си поупражнявам по-късно.
Освен ако нямаш други планове. "Нов обрат." Продължавай.
Съпругата ми разбра, че й изневерявам.
Кога ще стигнем до "новия обрат"?
Това е по-старо и от Лорън Бекъл.
Ами, аз... аз изневерих на жена ми...
с брат й.
Нека бъде двойно и не спирай да ги носиш.
- Той е малкия й брат. Сам.
Знаех, разбира се, че е гей. Винаги можеш да познаеш.
Нарича се "гей-радар."
- Аз не съм гей или нещо такова.
- Не, не, не.
Разбира се, че не си.
Просто има нещо в него.
Винаги ме гледа така, все едно може да види вътре в мен...
истинската ми душа.
Не ме гледай с този тон.
Нека... се опитам да ти обясня.
Уенди се появи в момент, в който се нуждаех от някого.
Ако от това се предполага, че трябва да се почувствам по-добре, не си познал.
Не означава, че не съм те обичал.
Всъщност, означава, че съм те обичал.
Ами...
изглежда по онова време си обичал доста хора:
децата...
Уенди, мен.
Някой друг?
Хана, ние сме женени от 40 години.
Имахме и тежки периоди. Признай го.
О, признавам го.
Това е един от тях.
Знаеш, че онова лято прекарах доста време с Уенди.
Нашата компания ни събра.
Ако не бъркам, аз я наех.
Правилно. Снимахме първото ти шоу.
И... ами, Уенди доста помогна.
О, обзалагам се.
- Наистина ли беше влюбен в нея?
- Да.
Да, бях. Спомням си, че мечтаех да не е така.
Не можех да мисля нормално цяла година.
- Това е когато отслабна.
- Да.
- Мислех, че е заради работата.
- Беше заради Уенди.
Не съм те обичал по-малко.
- О, недей.
- Така е.
- Недей.
Просто я обичах...
по различен начин.
Различно.
Аха.
И наистина не си спал с нея?
Не.
Разбира се, че не съм.
И не си искал да спиш с нея?
О, мили Боже, разбира се, че исках.
Копеле. Копеле такова!
- Какво...
- Хей!
- Не ме докосвай! Просто...
Писна ми!
- Ами, ти попита.
О, Боже.
На няколко пъти по време на филма си помислих, че ще ме оставиш.
Трябваше да отида до тоалетната.
В критични моменти, като този, трябва да информираш момичето, за тоалетните си нужди.
Спестява й тревогите за напускането ти.
Ще ти мине ли ако ти кажа, че не сядам като ходя по малка нужда?
В това кино и аз не сядам.
На дискотека ли ще ходиш?
Може би.
Не те моля да отида с теб.
Можем да не бързаме.
Джоан, това не е нещо.
Не е нещо сега, и никога няма да бъде.
Уау. Разбрано. Край на срещата.
- Ще те изпратя до колата.
- О, това е толкова мило.
Толкова е мило. Не иска да я види отново...
но не иска да я осакатят в подземния гараж.
- Къде си паркирала?
- На ниво "Артиста известен доскоро като Принс".
Коя е твоята?
Фолцвагена на място 23.
Няма нищо на място 23.
Наистина ли?
По дяволите! По дяволите!
По дяволите! По дяволите! По дяволите! По дяволите!
По дяволите! Не мога да повярвам!
Не мога да повярвам!
Може да бъркаш нещо. Може да си на нивото Ролинг Стоунс.
- Не!
- На Мадона?
- Никога не паркирам на Мадона.
- Ще се обадим в полицията.
- Сигурен съм, че ще я намерят.
- Не мога да повярвам, по дяволите!
Родителите ми купиха тази кола.
Джоан, недей...
Какво? Какво недей?
Не плачи? Аз не плача, по дяволите.
Това си е като част от характера ми.
Много е... хубаво.
Пълна дупка е, но ни урежда с Бланш идеално.
- Като стана въпрос за Бланш...
- Исусе!
- Уплаши я.
- Това е най-грозната котка, която съм виждал.
- Тя е ангелче.
- Има само едно око.
Да, но това й е доброто. Хайде, Бланши. Той няма да те нарани.
Ъ-ъ, трябва да.. Трябва да тръгвам.
- Мога да направя кафе.
- Не пия кафе.
Той не пие кафе.
- Овалтин?
- Не искам...
Не искаш да ставаш лош. Давай.
Прекрасна си.
Невероятна, наистина.
- Но не съм за теб.
- Уау.
Трябва да ги напишеш тези реплики.
Прекрасни са за глава "Как да разбием нечие сърце само с десет думи".
Десет са, нали?
"Ти Си Прекрасна. Невероятна, Наистина. Но не Съм За Теб." Да.
Не мога да кажа друго освен, че съжалявам...
и... ъ-ъ... довиждане.
- Довиждане или лека нощ?
Довиждане.
Хей.
Здравей. Не, справи се прекрасно.
Ще прибера колата утре.
Не, няма да го видиш. Не се получи.
О, как да ти кажа. Не е много общителен.
Всяка прилика с истински лица...
живи или мъртви, и напълно случайна.
Искаш още?
Ами, не говори много, но като го направи...
намира правилните думи за да разбие сърцето ми.
Разбира се, че съм луда по него.
- Последни поръчки!
- Още две.
Не... стига ти.
Та, миличък... Какво следва при теб?
Ще се обадя за такси...
и ще му кажа да ме закара...
- Нека позная. У Сам.
- У Сам.
Именно.
Може ли да ти кажа нещо?
Аз ти казах всичко.
Можеш да ми кажеш всичко.
Много добре си прекарах с теб, скъпи.
Доста забавно беше.
Но, миличък...
Кой си мислиш, че заблуждаваш?
Какво имаш предивд?
Лана може да е на крачка от пълното пиянство...
но не вярвам и на дума...
излизаща от хетеросексуалната ти уста.
Лека нощ.
Такси.
Или... свършвам до десет минути.
Грейси...
Не е нужно да казваш нищо, Роджър.
Беше забавно.
Беше забавно.
Може ли да те почерпя?
Вече си имам питие.
Какво ще кажеш за още едно?
За нея още едно. А за мен, като нейното.
Аз, ъ-ъ... Харесвам стегнатото ти тяло.
И изглежда иска да направи каквото аз поискам.
Моля?
- Казах...
- Не, чух какво каза.
И ще призная, че това "Какво?" беше банално, клише, безвкусен отговор.
Това, което исках да кажа е, "Защо не наравиш услуга на света една голяма, скапана услуга...
като пропълзиш обратно в утробата на майка си?"
Някои момичета обичат мъжете да им говорят така.
Някои момичета обичат мъжете да серат върху тях.
Но аз не съм като тях.
Обожавам мръснишката ти уста.
- Този разговор приключи.
- Какво... Какъв ти е проблема?
Какъв ми е проблема? Това е направо невероятно!
Не може да говориш сериозно. Да няма скрита камера някъде наоколо?
Така, естествена червенокоса ли си?
Ако само дори си помислиш да ме докоснеш...
ще се озовеш по пътя към утробата на майка си.
- Ще се пробвам.
- Нима?
- Пич, добре ли си?
Това беше гот.
Мамка му!
- Не е така, както изглежда.
- Повечето неща не са.
- Правилно.
- Джоан...
Мислех си.
- И?
- И чувствам...
Чувствам...
- За малко да се хвана.
За това, че чувстваш. Каквото и да било.
- Добре, сега ти си лоша.
- Знаеш ли какво, Кийнан?
- Извини ме, че съм кълбо нерви.
- "Кълбо нерви"?
Но много неща се случиха през последните дни...
на емоционалната въртележка която, през смях наричам живота си.
По дяволите, доста неща ми се случиха през изминалите минути.
Затова, знаеш ли какво? Нека кажем, че това е новото ми аз.
Нищо му няма на старото ти аз.
Боже...
Не можеш да се отнасяш с хората, както се отнасяш с тях...
и после да кажеш нещо толкова очарователно.
Има някои неща за мен, които не знаеш.
Аз не знам нищо за теб!
Спрете. Кой ще плати за всичко това?
Не ни трябват депозитите сега.
Ще направя всичко за нищо!
- Аз ще му платя.
- А аз ще му простя.
Добре. Трябва да отидем да съобщим добрите новини на майка ти.
А аз ще преброя парите си.
- Ние сме хит.
- Нека изчакаме мнението на критиците.
На кой му пука какво мислят критиците?
- На мен.
- На мен.
- Добре.
- Сигурен съм, че ще им хареса.
Беше добра пиеса.
Искаш да кажеш преди да я преправя?
Ъ-ъ, преди и след това.
Бих казал, че е прекрасна микстура на Молиер и Мередит.
Радвам се, че дойде.
- Последния път, като се видяхме, бях...
- Да, знам.
Не мина точно както се надявах.
Не е нужно да се извиняваш.
Не се... извинявам.
Не съм сгрешил.
- О, а аз предполагам, съм.
- Аха.
Но реших да не те оставя да ти се размине.
Затова те каня на вечеря...
у нас.
Утре вечер, точно в 8.00.
И не води кучето.
Наистина искаш да ме целунеш, нали?
- Определено.
- Кажи ми колко точно.
- Кажи ми.
- Какво дават?
"Психо" ще започне след 10 минути.
И ако си тръгнал да казваш, "Това е този, в който онзи се облича в дрехите на майка си...
и убива хората," не си прави труда.
Вече съм го гледала. Сама.
Просто се чудех, кога смяташ да ми проговориш.
Имам предвид, за нещо друго освен "Психо".
Минаха почти 24 часа от скарването.
Не искаме да издребнявме, нали?
Колко още трябва да чакам...
за следващо избухване?
Колко време имаш?
Добър въпрос.
О, по дяволите.
На първата ни среща съпруга ми ме попита:
"Грейси... мечтаеш ли?"
И аз казах "Да."
От момента, в който стана докато си легна вечер.
Нали знаеш как казват, че първия път никога не е хубав?
Ами при нас беше прекрасен.
Никога не съм се чувствала толкова будна.
Трябваше да го успокоявам, че плача е нормалната ми реакция...
при невероятно удоволствие.
Той ме прегърна и ми каза, че иска да ме разплаква...
до края на живота ни.
Превъртаме 15 години напред...
и по някакъв начин двамата станахме един... и един.
И сега вече живея с съквартирант, вместо със съпруг.
И имам кучета вместо деца...
защото мога да имам кучета, но не мога да имам деца.
И...
Вече съм забравила кой кого обвинява за това.
И не съм плакала от много дълго време.
Аз се осъзнах днес следобяд...
като прибирах децата от детската градина.
С теб...
бях спонтанен за първи път в живота ми.
И разбрах, че не съм много добър в спонтаноста.
Има ли нещо, което виждаш съпруга ти да прави...
или казва, което би променило нещата?
Понякога си мисля, че може да е нещо елементарно, като да ме покани на разходка.
Ъ-ъ...
каквото и да е, просто да се чувства като начало.
Може би това е твоето начало.
Ти си гаден оптимист.
Такава ми е работата.
Това обаче не променя съботата, нали?
Не променя съботата.
Така, осветли ме за любовната история на Кийнан.
Имал си невероятна любов.
Любовта на живота ти.
Напълно неземна, невероятно изживяване с малката госпожица Х...
и тя те е напуснала.
Не си далеч от истината.
Хората преодоляват тези неща, Кийнан.
Дори аз преодолявам теи неща... постоянно.
Е, за мен може да е само веднъж.
Сладко е, че толкова абсолютно вярваш в това...
но това са пълни глупости.
Можеш да обичаш отново.
Не мога. Не повече отколкото ти...
- Отколкото аз какво?
- Не знам.
Отколкото ти можеш да спреш пиенето.
- Да ви донеса ли още едно?
- Не, няма нужда. Благодаря.
- Беше джин с мартини, нали?
- Водка, но наистина, стига ми.
- Настоявам, моля ви.
- Виж, приятелче...
И го казвам доста мило, разбираш ли? Изчезни.
Та докъде бяхме? А, да, току що отказах алкохола...
а ти щеше да ми разказваш за великата любов на живота си.
- Казваше се Сара.
- И ти е била първата?
Да.
Виж... нормално е да издигнеш първата си любов...
на някакъв митичен емоционален пиадестал.
Но ти си се влюбил, тя те е изоставила...
и сега имаш работа с най-популярния биопродукт на любовта:
самоубийствена емоционална депресия.
Нали?
По-добре ли се чувстваш?
- Не.
Трудно ми е да говоря за това.
Имам един приятел, джазов музикант, тромпетист.
Невероятен е. Ходя да го слушам почти всяка вечер от месец насам..
Свири една моя любима песен, стара песен на Бейкър.
Всеки път свири една и съща композиция, но всеки път звучи различно.
Бяхме пийнали една вечер... когато все още пиех..
и се опитах да му кажа как ме кара да се чувствам тази песен...
и как музиката ми въздейства, и как начина, по който свири, ми въздейства.
А той продължаваше да поклаща глава и каза...
"Джоан, не можеш да говориш за музиката.
Да говориш за музиката е като да танцуваш за архитектурата."
И аз му казах, "Айде сега, ако ще ми философстваш тогава..
това е толкова безсмислено, като да говориш за много неща.
Например за любовта."
И приятеля ми се засмя и каза,
"Определено. Напълно вярно.
Да говориш за любовта е като да танцуваш за архитектурата."
Затова не знам. Може и да е прав.
Но това няма да ме спре да опитвам.
Ще ми се да го правиш по-често: да се усмихваш.
На мен също.
Та, нека позная. Ти и Жената Чудо сте били заедно за година?
Година и половина.
И си й бил верен?
Напълно.
И сте споделяли всичко.
Ние... Споделяхме всичко.
Сигурно е приятно.
Беше...
но...
като споделяхме всичките тези неща...
се оказа, че също така деля и нея...
с разнообразни други хора.
Не искам да го казвам...
защото не искам да умаловажавам чувствата ти, но...
но за жалост това се случва всеки ден.
Тези други хора деляха игли.
Тя почина миналата година.
Но не преди да сподели...
едно последно нещо с мен.
Може ли да те почерпя, Валери?
- Изглежда си много добър в това.
О, аз съм добре на сценичните курсове, на самата сцена.
Само че тази импровизация не мога да я направя.
Поне, не и така.
Може би просто съм по-добър като се представям за някой друг.
Трябва да вървя. Ще се видим утре в час за докладите.
Един Господ знае какво ще кажа.
- Няма да съм там.
- Защо?
Аз, ъ-ъ... Това ми харесва прекалено много.
Прекалено съм добър в това.
- Не разбирам.
По-добър съм в лъжите, които измислям...
отколкото в лъжите с които живея.
Имам съпруга. Знаеше ли го?
Не мисля, че много се харесваме.
Смешно ли ти е?
Ами, просто жена ми... Тя, ъ-ъ...
не мисли, че имам кой знае какво въображение.
Само ако знаеше.
Само ако знаеше много неща.
Ако аз знаех много неща.
Като?
Откъде да започна...
от мен...
от съпругата ми.
Върнали са ти я.
Кое са ми върнали?
Полицията. Колата ти.
Да, вярно. Да.
Кийнан, слушай, аз...
Не е нужно да кзваш нищо. Казах ти, защото исках да ти кажа.
Поисках го, защото за пръв път от много време насам ми се иска нещата да бяха различни.
- Могат да бъдат.
- Не, не могат.
Но това не означава, че не можеш да обичаш.
Джоа, точно това означава. Нищо друго.
И за секунда не мога да повярвам, че не можеш да обичаш.
- Не мога.
- Престани да го повтаряш.
Това е единственото, което мога да кажа, за да ме разбереш.
Това може да ти прозвучи изтъркано...
Но ти не ме искаш.
Аз... Аз съм повредена стока.
За Бога, всички сме повредени.
Аз прекарвам живота си без почти никакъв смисъл или цел.
През половината от времето си дори не знам какво правя...
но знам, че мога да обичам.
Знам, че мога да те обичам. Знам, че те обичам.
- Няма да ти позволя да ме обичаш.
- Защо?
Няма да ти позволя да ме обичаш, защото...
защото те обичам.
Обичаш ме?
- Може ли да си вървя?
- Не!
Знаеш ли колко време чаках някой от който се интересувам...
да каже, че ме обича и аз наистина да му повярвам?
и ако си мислиш, че ще излезеш от колата значи си се побъркал!
Няма да се получи.
Вече се получава.
Получава се.
Мислех... Мислех, че не плачеш.
Мислех, че не ходиш на срещи.
Изненада, аз плача...
а това доста прилича на среща.
Много необикновена, но това е най-хубавата среща, на която съм била.
Не мога!
Не... Кийнан, моля те! Моля те, не си тръгвай!
Хей!
Здравейте приятелчета. Как сте?
Кой е доброто момче? Кой е доброто момче?
Подранил си тази вечер.
Ти също.
Ами, инвентаризацията почти приключи.
Как върви курса по импровизацията?
Приключи тази вечер.
Мислех, че ти остават още няколко дни.
Ами, може да се каже, че аз приключих днес.
Не отговори на очакванията ти?
В крайна сметка, не.
Ами... Сигурна съм, че ще си намериш нещо за развлечение.
В смисъл, да се занимаваш с нещо.
Ще се опитам.
Ами, както казват британците, скапана съм.
Знаеш за събота, нали?
Знам.
Добре.
Ще е по-удобно ако се срещнем направо там.
Както ще е по-удобно.
Добре. Нахрани ли кучетата? Даде ли им хапчетата?
Добре. Не забравяй да изгасиш лампите преди да си легнеш.
- Няма.
- Утре ще събират боклука.
Не можем да направим друго, освен да облекчим болките.
Добре.
Облекчете болките.
- Мамо?
- Да, миличък.
- Мамо?
- Тук съм.
Къ... Къде е Джак?
- Няма го.
- Беше тук само преди секунди.
- Не?
- Не.
- Беше... ти беше тук.
- Да, тук бях.
- Тук си, нали?
- Да, тук съм.
Разкажи ми за смъртта.
Помниш ли много отдавна...
когато все още беше в корема ми...
и започнаха контракциите?
Ами, пак започват.
- Прочети ми тази приказка.
- Коя приказка?
Онази със заека и люлеещия се стол.
- Лека нощ, Луна?
- Да.
Харесва ми края. Прочети ми края.
Лека нощ, гребен.
Лека нощ, четка.
Лека нощ, никой.
Лека нощ, каша.
Лека нощ, на старицата шепнеща тихо.
Лека нощ, звезди.
Лека нощ... въздух.
Лека нощ, шумове...
навсякъде.
Чудила ли си се някога, че докато прекарваме толкова време да очовечаваме животните си...
може би те ни очовечават?
Така си и мислех. Кой? Кийнан?
Не. Повярвай ми, няма да го видя вече.
Ами, съжалявам, че ще те разочаровам, но ми свършиха шегите.
Това да не е риторичен въпрос? Защо живота ми е толкова сложен?
Боже, ми не знам. Защо живота ти е толкова противно лесен?
Почакай. Има някой на вратата.
Няма да знам преди да отворя, нали? Да, ще попитам кой е.
Чакай. Да.
Здравей.
Здравей.
Ъ-ъ, говоря по телефона. Сега ще приключа, може ли?
M.C.I.
Невероятни са, как увлекателно могат да говорят.
Не мога да спра да мисля за теб.
Обожавам разговори, в които мъжа казва...
"Не мога да спра да мисля за теб."
Като изключим теб, не съм присъствала на на края на някой такъв разговор.
Само да те гледам ме прави щастлив.
Трябва... Трябва да седна.
Когато сме заедно, независимо дали си личи или не...
нямам търпение да чуя следващата дума, която ще изречеш.
Но сега искам да те помоля да направиш нещо за мен.
Всичко.
Млъкни. Просто за минута.
Аз... Мислих за това, което каза снощи.
Нямам представа защо си толкова неотстъпчива...
особено, като се има предвид арсенала от защитни техники, които използвах.
Но...
независимо колко силно се опитвах да отблъсна това, което каза..
получих съобщението.
На едно място в мен, което смятах за мъртво.
Но не е.
И това място си е живо и е добре.
Не мога да ти дам обещания...
но...
искам да се опитам да бъда с теб.
Няма да е лесно, но искам да опитам.
Може ли да кажа нещо?
Прав си. Няма да е лесно, но...
няма проблем.
Искам да съм с теб, ъ-ъ, но трябва да разбереш, аз, ъ-ъ...
- Не можем...
- Да правим секс.
Може да не е много мъдро, но само така мога да го направя.
Поне за момента.
Проблем ли е?
От кога правенето или неправенето на секс не е проблем?
Ако трябва да съм честна, ще е трудно да не изразя физически чувствата си към теб...
но... можем да измислим и други начини.
Няма нищо лошо в това да се прегръщаме. Нали?
Абсолютно нищо.
И да спим заедно.
Можем да го направим.
И... да се обичаме завинаги.
С какво съм те заслужил?
Обикновено тази реплика ми я изкрещява някой бягащ през вратата...
а не от някой стоящ пред мен, който ще остане.
Харесва ми разликата.
А, цветя.
Колко мило.
Харесваме едно и също мерло.
Всъщност това е същата бутилка, която донесе у дома.
Прекрасно.
Заповядай.
Чудиш се къде е вечерята.
- Да си призная, да.
Трява да ти призная нещо.
Поканих те на вечеря у нас, но не мога да готвя.
Но мога да поръчам за вкъщи.
Добре.
Китайската храна ми е специалитета.
Какво правим?
Малко отровно биле.
О, моля те, не лишавай децата от майка им.
- О, но това не е за мен.
- А, това е Хана, която познавам.
Изглежда ме познаваш по-добре, отколкото аз теб.
Знаеш, че това не е вярно.
Помниш ли какво каза на децата за влюбването?
- Не.
- Е, аз помня.
Каза, че прекрасното нещо за влюбването...
е, че научаваш всичко за този човек, и то бързо.
И ако е истинска любов...
тогава започваш да се виждаш през неговите очи...
и това показва наяве най-доброто от теб...
и е почти като да се влюбиш в себе си.
- Казала съм това?
- Аха.
Ами, преди 25 , имах нуждата да почувствам това отново.
Да почувствам, че си заслужава да живея.
Защото някакси знаех...
че ще ми е за последен път да изпитам това чувство.
- И не би могъл с мен?
- О, но аз го имах с теб...
но го бях забравил.
Не бях забравил защо те обичам...
но бях забравил защо ти ме обичаш.
А Уенди ме накара да си спомня...
че бях един страхотен мъж.
Браво на Уенди.
Но знаех, че не можех да спя с нея.
Защо?
Защото щях да те оставя... децата също.
Какво си мислим?
За гореща течност и лицеви изгаряния.
Ох.
Помниш ли деня, в който Уенди напусна...
и замина за Сиатъл?
- Да.
Тогава си мислех, че ще заминеш с нея.
Аз също, но не го направих.
Когато се прибрах онзи ден...
осъзнах, че съм по-влюбен в теб...
от когато и да било преди.
И как стигна до тои извод?
Защото бях направил избор.
Погледнах те веднъж...
и знаех, че съм взел правилното решение.
Знам, че звучи плоско...
но любовта ми към някой друг...
ме накара да те обичам повече...
защото намерих начин...
да се преоткрия.
И, Хана...
ти все още си правилния избор.
Онзи ден заченахме дете.
Така е, наистина.
Нашата Джо-Джо.
Да. Направихме го наистина.
- Наздраве.
- Благодаря.
Трент...
Трябва да ти кажа нещо.
Нали не започва с "Трент, ти си много мил, но...,"?
- Не.
Проблемът ми с теб е...
Имаме проблеми?
Проблемът ми с теб е...
че ме привличаш.
И това е проблем?
За мен е.
Това е, ъ-ъ...
Боже, толкова ми е неудобно.
- Какво?
Не се притеснявай.
Не се справям добре със страстта.
Може би не обичаш да губиш контрол.
Предпочиташ да си режисьор, казващ на другите какво да правят.
Невероятно очевидно е, нали?
И малко болезнено, да.
Знаеш ли, има нещо, което ще научиш за мен.
И какво е то?
Че приемам напътствия много добре.
- Трент.
- Да?
Ще си помислиш, че това което ще кажа е много глупаво.
Притесняваш се за Барли, и искаш да се прибереш.
О, Боже. Това е страшничко.
Бях забравил какво е да си толкова близък с някого.
Никога не съм била толкова близка с някого.
Винаги ще бъдем честни един с друг, нали?
Това е основното.
Ъ-ъ... трябва да ти призная нещо.
Давай.
Ъ-ъ... вечерта, като бяхме на кино, и ме изпрати до колата...
Искаш да кажеш до колата за която се престори, че е открадната?
Знаел си?
Джоан...
Може да бях загубеняк онази вечер...
но не съм вчерашен.
Толкова ме е срам.
Не. Не.
О... О, добре.
Толкова много те обичам.
И аз те обичам.
И, Джоан?
Да, Кийнан.
С времето... може би дори ще харесам жалката ни котка.
Хвърлила ти е око.
И това й беше доброто, нали?
Мисля, че ще успеем.
Нима? И защо?
- Защото по скалата на интимността...
- Аха.
да позволя на някой да гледа как си мия зъбите...
се нарежда до това да ме види на люлката на Сазерак...
а нямам нищо против.
- Хммм?
Дано да е важно.
О...
Ще хвана първия полет.
Милдред.
Нямаш представа какво означава присъствието ти тук.
Той беше първата ми любов.
И моята последна.
До Джак.
Познаваше ли го? Джак?
Той беше добър за Марк.
Щеше да ми е приятно да го познавах.
Предполагам всички сте мислели, че няма да го понеса.
До миналата седмица...
все още мечтаех, че ти и той ще се съберете отново.
Добре си поговорихме преди да умре.
Радвам се, че го направихме.
Отново се почувствах негова майка.
Никога няма да разбера всичко за Марк...
но сега знам някои неща, които не знаех преди.
Не мисля, че е нужно да знаем всичко за хората, които обичаме.
Да. Ало?
- Трент?
- Здрасти.
Как си?
Добре.
Аз, ъ-ъ... Обаждах се за съобщенията ми.
Какво правиш там?
О, ами, ъ-ъ...
Заведох Барли у нас...
и не мисля, че му хареса.
Всъщност, сигурен съм, че не му хареса. Опишка навсякъде.
Затова... се върнах тук.
Радвам се.
Как са нещата при теб?
По един особен начин, беше прекрасно.
- Трент?
- Да?
Късно ли е да кажа, "Обичам те"?
Рано е.
Тя се връща утре.
И тогава подредбата на местата за спане определено ще се преразгледа.
Намини по-късно.
Не... Не знам, дали ми е до това.
Ами, обмисли го, Милдред.
Ще ми е приятно да дойдеш.
Ще си помисля.
Мамо?
- Мамо?
- Да, тук навън, Мередит.
Направи три...
Три пъти звучи добре.
- Здравей, мила.
- Здравей. Здравей.
Сестра ти трябваше да е тук още преди час да ми помогне с това.
И ето я и нея, и мога да добавя изглеждаща прекрасно.
Съжалявам, че закъснях. Какво да направя?
Като за начало можеш да си сложиш сутиен и после можеш да направиш всичко.
О, все едно ти много ни помогна.
- Защо, знаете, че пиесата ми има премиера.
- Знам.
Точно така. Баща ти вече сложи рецензията на хладилника.
Г-н Грави от Таймс я е одобрил. Поздравления.
- Да не би да си я чела?
- Гордея се с по-малката си сестричка.
Сега на работа. Ако щеш вярвай, но пръстите ми се умориха.
Да, бързото набиране е много изтощително. Погрижих се за кетъринга...
цветята се аранжират докато говорим и аз наех пастора.
Каза му да е по-пестелив с Божиите неща, нали?
Да, Татко.
Грейси, Грейси, Грейси.
Другия брадатко почти няма да се спомене.
Добре.
А, моята Мередит.
Знаеш, че трябва да се преоблечем.
Ами, ако аз трябва да нося смокинг, тя ще носи сутиен.
Вътре.
- Не знаех какво е щастието докато не се ожених за майка ви...
... а тогава вече беше късно.
Толкова си...
Сега, слушай. Сложила съм те до мен и Хю, защото предполагах...
че ще дойдеш сама...
Да, ами, ще трябвада направиш малко разместване, защото...
защото имам кавалер.
Ще се преоблечем набързо.
Знаеш, че ще ми разкажеш всичко.
Мамо, татко...
това е Трент.
- Здравейте.
- За мен е удоволствие, Трент.
- Приятно ми е да се запознаем. Поздравления.
- Благодаря.
- Здравей. Аз съм по-голямата, омъжена сестра.
- Здравей.
- Съжалявам. Грейси.
Разбирам за какво става въпрос. Добре, по-добре да започваме.
- Изоставаме с 20 минути, а пастора има още една служба.
- Не можем да започнем без Джо-Джо.
- Моа.
- О, вече можем.
- Здравей, скъпа.
- Мамо, изглеждаш прекрасно.
- Благодаря ти. Простено ти е, че закъсня.
- Благодаря.
- Татко, уау.
Преди четиресет години, носихме дънки на сватбата ни.
Трябваше да чуете каква врява вдигна...
като разбра, че трябва да облече смокинг.
Какво кълбо нерви.
О, мамо, татко, всички...
- Това е Кийнан.
- Как си, Кийнан?
- Много добре, господине.
- Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
- Шампанско. Джо-Джо?
Ъ-ъ... Нама нужда.
С Кийнан ще пийнем по кола или нещо такова.
Кийнан, споменах ли колко се радвам да се запознаем?
Интересно.
Хана и Пол помолиха семейството и приятелите си...
да присъстват днес, в техния дом...
на подновяването на брачните им обети...
40 години след първия път.
Какво е това? Няма аплодисменти?
Не разбират ли какво чудо е 40 години брак?
Вероятно не, но аз знам.
Хана и Пол, вие сте тук днес...
да потвърдите вашата любов, вашата безсмъртна любов.
Любов просъществувала много години...
и ще съществува, сигурен съм, още много години.
Днес вие заставате пред Господ...
пред семейството и приятелите си, за да отпразнувате...
и да потвърдите вашата дългогодишна любов един към друг.
Хана и Пол помолиха да бъде скромна церемонията...
и за да приключи тя, двамата измислиха предизвикателство един към друг:
да намерят изречението, което най-добре описва чувствата им към другия.
Хана? Пол?
Ти си наемателя на моето сърце...
често закъсняваш с наема...
но е невъзможно да те изселя.
Ако трябва да повторя всичко...
не бих го направил... по-различно.
Милдрет, съжалявам.
- Значи заради него ти откраднах колата, а?
- Да.
Благодаря.
- А ти си мислеше, че няма да се получи.
- Да.
Това е наистина... прекрасно.
Беше.
Да, беше.
Мислиш ли, че и ние ще ще имаме такава церемония?
Не знам, Хю.
Иска ли ти се да мислиш така?
Не знам, Хю.
Хей.
- Здравей.
Здравей.
- Хареса ли ти импровизацията?
- Беше... интересно.
Мисля, че е много готино да се представяш за различен човек всеки ден, за една седмица.
Направих го два пъти.
Това е Кийнан, между другото.
Здравей. Хю. Аз съм женен за Грейси.
Хю е дизайнер на видеоигри.
- Някоя която знам?
- Ъ-ъ, "Убийствен голф." Тази е последната.
О, човече, тази игра е страхотна.
Имаш страхотно въображение.
Хей, дължиш ми един танц.
- Само един?
- Не.
Грейси...
искаш ли да танцуваме?
Да, да, искам.
Знаеш ли, не мога да се сетя за по-добър начин да се запозная със семейството ти.
Освен, разбира се да изтърва някоя етажерка на главите им.
Изглеждат перфектно заедно.
Изглеждат перфектно заедно.
Точно като нас.
Ау!
Съжалявам. Сега знаеш истинската причина да танцувам сам.
Няма проблем. Можеш да ме настъпваш по всяко време.
Само че следващия път ще нося обувки с метални върхове или нещо такова.
За какво си мислим?
Само ако знаеха това, което знаем ние.
Тогава щеше да е прекалено лесно.
- Тромпетиста...
- Аха?
- Твоя приятел?
- Да.
Този, който е казал, че да говориш за любовта е като да танцуваш за архитектурата.
Аха.
Ами, какво ще кажеш да го опровергаем?
Мисля, че вече го направихме.
Сценарист и Режисьор Уилард Каръл
Превод: IVY