Goya (1999) Свали субтитрите
Къде съм?
Къде са ме затворили?
Кой ме е довел тук?
Спиралата...
е като самият живот.
Разкарайте се оттук! Луд ли сте?
Да вървим! Побързай!
Къде съм?
Г-не, да ви помогна ли?
Кайетана.
Кайетана.
Какво са ти сторили тези животни?
- Внимавайте къде вървите!
- Съжалявам.
Остави го, Рене. Той е чужденец.Той е луд.
Не може да се блъскате в хората в този вид!
Казах ви! Съжалявам!
Вече ви се извиних.
Казах ви го! Казах ви го! И какво?
Росарито.
Какво правиш тук, тате?
Хайде. Да си вървим у дома.
Ако лекарят ти е казал да останеш в леглото...
значи трябва да лежиш.
Ако станваш, тогава стой в къщата.
Ако изпълняваш това, значи си късметлия.
Как можа да излезеш по нощница в дъжда?
О, Франциско.
Можеше да станеш за посмешище...
на целия град.
Тя само за това се притеснява.
Какво ще кажат хората.
Аз съм добре. Добре съм.
Така ли е?
Нормално,просто нормално.
Леандро.
Ако трябва да кажа...
не споделям твоя оптимизъм.
Откакто Фердинанд VII е на власт...
свинщината и корупцията ...
продължават да са предпочитани...
а на нас либералите, правят живота ни невъзможен.
"Навсякъде е еднакво."
Навсякъде е еднакво....
Не, не.
Оставам тук.
Ако умра, да ме погребат тук.
Добре съм си тук в Бордо.
Харесва ми града, провинцията, климата.
Храната е хубава.
Хората са гостоприемни.
А виното...
фантастично.
А и всички вие сте тук, старите ми приятели.
Единственото, което ми липсва...
е вилата ми в Мадрид.
И твоите литографии?
Те бавно пристигат.
Очите ми се уморяват.
Реших да ги нарека "Отпечатъка на биковете."
Какво мислиш?
"Биковете...
на Бордо."
Какво правиш тук Росарито? Хайде, излез веднага!
Харесва ми.
Господа, банята приключи.
Така ли?
Никога ли няма да говоря на спокойствие с приятел?
Седни, Леандро.
Ще се върна да ти кажа довиждане.
Довиждане...
- Леокадия.
- Довиждане Леандро.
Знаеш, че винаги си добре дошъл.
Злоупотребяваш защото съм стар!
Грешиш, ако си мислиш...
че ще се откажа. Предупреждавам те.
Няма да умра!
Ще живея поне до 99 години...
Като Тициан!
Ако е рекъл Господ!
Хайде сега.
Успокой се.
Не се дразни повече.
Превръщаш се в стар мърморко.
Какво бих правил без теб, Леокадия?
Този господин те зяпа Кайетана.
Коя е тя?
Тази, която се смее с Годой.
Дукесата на Алба.
Бъди внимателен.
Тя е опасна жена.
Моите велики амбиции бяха да стана придворен художник.
Но другите кандидати имаха властни покровители.
Това беше изключително затворен кръг.
Първо трябваше да си създам име.
Това означаваше да лаская властните хора.
Тук, в салона в Ососуна...
се събираха най-интелигентните хора на Испания.
Най-големите учени, най-амбициозните политици...
и най-красивите и и елегантни жени.
Харесвах този свят, трябваше да бъда приет, и не се примирих.
Тези аристократи, политици...
и мислители, възпитаници на френската култура...
имаха силата да променят страната с новите си идеи.
Възможността да променя Испания даде смисъл на живота ми...
и накрая, използвайки моите усилия и моето изкуство...
й посветих себе си.
Имах всичко, което исках.
Моето изкуство беше живописта...
позната на всички.
Е...
на повечето.
Росарито...
Росарито, ти не ме слушаш.
С времето, докато ставах известен...
си спечелих и доста врагове.
Особено, след като се станах придворен художник.
Трябва да си изпиеш валериана, тате.
Изкарвах повече отколкото имах нужда.
Имах повече пълномощия, отколкото можех да поема...
и живота на семейството ми...
беше достатъчно щастлив.
Да си кажа истината, бях добър съпруг.
Но бях добър съпруг...
Росарито.
Мария Хосефа...
беше добра жена.
Но Байеу, нейния брат...
беше лош художник...
...много досаден.
- Валерианът ти, тате.
Докъде бях стигнал?
Че Байеу бил много досаден...
Точно така.
Обичах я, но по различен начин.
Валерианът...
Отвратително е!
Опитваш се да ме убиеш!
Росарито!
Росарито, върни се тук!
Е, добре.
Всичко развалих.
Внимавай да не се порежеш.
Правим го за твое добро!
Ако се държиш така, ще напусна!
Разбра ли?
Завий се и си облечи халата!
- Облечи го или си тръгвам.
- Чакай.
Ще го сложа.
Завих си врата...
Ще обуя плюшените пантофи...
и ще изпия валериана.
- Точно така, нали?
- Така.
Къде е майка ти?
На пазар.
Казвал ли съм ти някога...
как оглушах?
Това е дар от Бога, дете мое.
След 45 години...
животът ми беше чудо.
Казвал ли съм ти?
Не. Какво стана?
Лъжеш.
И какво говорех?
Че искаш да изпиеш валериана.
Точно така!
Трябва да чуеш моята история.
преди да стана зрял, и като младеж...
плувах в ада, дете мое,
бях много болен.
Има много врати към смърта.
Всичко ме тласкаше към смърта...
а дяволът ми правеше компания.
Но както виждаш...
аз все още съм тук.
Стар и глух, но на поста си, това съм аз.
Никога не държах сметка за мъртвите си приятели.
В началото правех списък и си казвах:
"Колко тъжно."
Но после си мислех:
"Какъв късметлия съм."
Глухотата...
е тотална.
Както и всичко друго, не би могло...
да бъде по-лошо.
Но болестта го е изтощила значително.
Страхувам се за живота му.
Той не иска да види свещенник.
- Отказва и последно причастие.
- Трябва да настоявате.
Състоянието му е доста сериозно. Казахте ли на семейството му?
Жена му си замина.
Не знаех.
Той може да не доживее до сутринта.
Е, в края на краищата всичко е в Божиите ръце.
Направих всичко, което зависи от мен.
Не, не, не...
Не искам да умирам!
Не! Не!
Не искам да умра. Не!
Глухотата ме изолира от света...
и за известно време бях озлобен и самотен.
Не исках да виждам или да говоря с никой.
Това ми докара само главоболие...
което ме смазваше.
Никога нямаше да чуя звука на водата...
детският смях...
женските гласове.
Никога повече не бих могъл да чуя песента на птиците..
шума на вятъра...
тътена на лятната буря.
Никога вече нямаше да чуя музика...
която неведнъж ме е покорявала.
Тогава започнах да работя...
върху моето "Капричио."
Като доказателство че мъжът е по-лош от жената...
и обратното.
Ние всички си приличаме.
"Направено за всеки."
Каква жертва.
Такъв е света.
Добър съвет.
Съветът е винаги добър за този, който ти го дава.
Старите жени знаят, как се обуват дълги чорапи.
"Трупът пристига"...
техните родители казаха.
Те насадиха страх от неща, които не трябва да съществуват.
Те изпитваха детски страх към "Трупът"...
повече от човека, който ги създаде.
Кайетана...
любов моя...
живот мой.
Къде си?
Какво ти направиха тези животни?
Кайетана, любов моя.
Какво ти направиха тези животни?
Въображението ни изоставя без причина...
създава невъзможни чудовища.
Но ако е с теб...
е майката на изкуството, и източник на чудеса.
Въображението...
свързано с причина...
е майката на изкуството...
и извор на чудеса.
За какво говориш?
Нищо. Казах ли нещо?
Не казах нищо.
Казах ли нещо?
Да, каза.
Вратовръзка.
Сега се дръж прилично, Франциско.
Овенът, обелчен като агне...
си остава овен.
Да.
Как си тате? Спа ли добре?
Върви дете. Върви.
Не ме оставяй да те спирам.
Младото момиче има голям напредък.
- Росарито, изсвирете малка част от менует.
- Да, г-жо.
Не, не.
Нищо.
Нищо.
Тази сутрин ми се стори, че чух музика.
Помислих, че може би е...
Но нищо.
Усещам вибрации...
но не мога да различавам нотите.
"Животът и чудесата на славния Сан Антонио от Падуа...
сияйното слънце на църквата"...
- Да, да.
- "Виден религиозен водач...
слава на Португалия..
чест за Испания, съкровище на Италия...
Ужас за Ада...
вечния двигател на ереста...
между съвършенството на светците...
и чудото на труда."
Малко прекалено, не мислиш ли?
Това е обикновена риторика.
Гоя.
- Гоя.
- Да.
Бихме искали да възстановим живота на светеца...
и по-специално на това чудо...
Да...
Да видим...
Да. Ето го.
"Свети Антонио се намира в Падуа...
и се мести...
като по чудо в Лисабон...
където неговия баща, Мартин де Буйонес...
- Е бил..."
- Отче...
-Позволете ми аз да чета.
- Да, разбира се.
"...се намира в Падуа...
премества се като по чудо в Лисабон...
където неговия баща, Мартин де Буйонес...
е току що арестуван и осъден на смърт...
за убийство на човек.
Свети Антонио убеждава съда да отложи екзекуцията...
и извиква убитият мъж като свидетел...
за невинността на баща му."
"Гроба на мъртвеца е отворен.
Тялото е с прерязано гърло...
и рани по гърдите.
Свети Антонио се обръща към трупа и пита:
"Кажи ми...
беше ли моят баща, тук присъстващият...
Мартин де Буйонес, този който ти отне живота?
Виновен ли е баща ми за това престъпление?
Мартин де Буйонес е невинен...
за това престъпление.
Мъртвият мъж говори.
Той трябва да знае кой е убиецът.
Кой тогава е истинският убиец?
Той! Той е моят убиец!
Прости ми, Боже! Прости ми!
Исках да избегна митичното...
за да внедря свещенната тема от чудото на хората на Мадрид.
Площад "Сан Исидоро" беше пълен с хора от всички класи...
пристигнали за празника на светеца.
Затова и аз отидох там...
за да се опитам да реша как да изрисувам свода.
Не този. Дай ми другия.
Под този.
Харесва ли ти този?
Вода, прясна вода!
Никой да не мърда. Да видим.
Посочи натам, към очите на трупа.
Търпение. Почти свършихме.
Трябва да си лягаш. Мама ще се разсърди.
Какво мислиш?
След биковете, ще направя нова серия на "Капричио."
Мислиш ли, че бих могъл да продам моята "Бедствията на войната?"
Бих искал да се върна към моето офортно изкуство...
но ръцете ми и зрението...
Седни.
Престани да се оплакваш. Твоите непрекъснати оплаквания...
ти, стар дяволе!
Да видим.
Какво мислиш за това?
Много е добро.
Все повече напредваш.
Някой ден ще станеш по-добра и от баща си.
Копирането е добро.
Учиш от старите майстори. И аз го правех.
- Тренира ръката.
- Но...
Ти все още си много млада.
Това няма значение.
Малко по малко ще намериш своя път.
Пътят...
който само ти ще следваш.
Допускайки влиянието на другите хора .
Това е необходимо.
Но за всеки е различен.
За добро или зло, това е твоя път.
Аз се биех с бикове като млад.
Можех да стана велик. Имах възможности.
Но заплатих цената, както знаеш.
Когато един ден бикът се приближи и ме направи полу-инвалид.
- Никой не знае това.
- Тайна, тайна.
Не се страхувай от никой, дете, докато този меч е в ръката ми.
Никога не съм бил привърженик на борби с оръжие...
а сега, на моите години...
Е, мога да се боря с четките ми, мога ли?
Знаеш ли на колко години съм?
Осемдесет.
По-стар.
След 45 години животът ми беше чудо.
- Разказах ли ти историята?
- Не, никога.
Е, друг път.
Ще ти разкажа за...
Тайната, тайната.
Знам, че съм глух...
но сега чувам неща, които никога преди не съм чувал.
И знаеш ли защо?
Защото сега слушам с моето вътрешно ухо.
И ти можеш да го правиш.
Искаш ли?
Запуши си ушите и се концентрирай.
Затвори си очите.
Слушай.
Слушай.
Какво чуваш?
Чуваш ли нещо?
Да.
Но нищо особено.
Далечни гласове...
кавалерийски камбанки...
звук на карета...
- Плач на бебе.
- Не! Не е това!
Можеш ли да чуеш ужасен глух звук...
като хиляди бикове тъпчещи земята?
Можеш ли да чуеш писъка на жена, която плаче...
защото са убили сина й?
Можеш ли да чуеш нейните викове от болка?
Можеш ли да чуеш грохота на оръдията...
и стрелбата на пушките...
и рева на дивия звяр?
Слушай!
Слушай!
Можеш да се постараеш повече от това, Росарито.
Трябва да направиш усилие.
Без въображение, не сме нищо повече, освен животни.
С мен ли си?
С твоето въображение, можеш да измислиш перфектното престъпление...
и никой няма да те накаже.
Можеш да се издигнеш към Рая, или да пропаднеш в Ада...
да бъдеш огромен, или безкрайно малък...
да бъдеш гениален художник, или велик стратег...
или най-могъщия политик.
Има само една опасност, дете.
Трябва да знаеш кога да спреш...
или ще бъдеш погълнат от мрака...
и лудоста.
Да.
Сега се концентрирай.
Затвори си очите.
Остави образите да изплуват в съзнанието ти.
Можеш ли да видиш как изгряват бляскави сълзи в небето...
и ни предупреждават за приближаването на силна буря?
Чувам го тате.
Виждаш ли своя баща в друго време?
На друго място?
Концентрирай се!
Защо не си в леглото?
- Стах ме е.
- От какво? От бурята?
Вече свърши.
Да не си имала кошмар?
Какво сънува този път?
Не ми ли вярваш?
Няма да кажа на никой. Обещавам.
Тайна...
тайна.
Бясно куче ме преследваше.
Аз бягах а то беше зад мен.
Имаше огромни зъби.
По-бавно дете.
Изведнъж, бясното куче...
изви глава около планината.
Имаше бели зъби, остри като ножове...
и искаше да ме изяде.
Добре.
Това е само лош сън.
За щастие тук няма...
бясно куче.
Него? Бедното.
То не е бясно.
То дори не знае къде се намира.
Погледни го.
То се е изгубило, виждаш ли?
Затова се оглежда така наоколо.
То е изоставено.
Може би.
Какво е това?
Летящи хора.
- Не би ли искала да летиш?
- Да, но аз нямам крила.
Няма ограничения...
за фантазията и въображението, дете мое.
Хайде, върви да спиш.
Знаеш ли кое е най-голямото чудовище във вселената?
Не?
Човекът. Само човешката жестокост надминава тази на животинското царство.
Животните са невинни за жестокоста, в която ги обвиняват.
Те само следват инстинктите си.
Но човекът, от друга страна...
осъзнава кога върши зло.
Какво мислиш?
Това е разликата.
Сега отивай да спиш.
Сладки сънища, дете мое.
Остави кошмарите на възрастните.
Бурята я събуди.
Добре ли си, дете мое?
Лека нощ.
Лека нощ мамо.
Защо трябва да изрисуваш цялата къща с твоите странни неща?
Тези картини са ужасни и тъжни.
Не можеш ли да нарисуваш нещо радостно, Франциско?
Като какво например?
Пролетен пейзаж?
Ваза с цветя?
Усмихващи се щастливи хора?
Деца и влюбени?
Не са щастливи времената.
Тези картини могат да ни докарат проблеми.
Мога да нарисувам каквото искам по стените на собствената си къща.
Не разбирам.
Не разбирам какъв е този интерес към чудовища и кошмари?
Трудно ми е да виждам нещата по твоя начин.
Унищожи ги...
ако можеш.
Ти и детето сте на първо място.
Изморена съм. Отивам да спя.
Идваш ли?
Не мога. Картината още съхне.
Нощта е предназначена за сън.
И за рисуване.
Скъпи приятели...
като изгнание, наложено ни от обстоятелствата...
Е, както и да е. Тази строфа е за всички вас.
"Испанецо, ако отидеш във Франция...
и си тъжен, заради каквото и да е...
Само не трябва да пиете вода, че варварите ще потопят кораба ви.
Смесете я за малко вкус...
или просто не ходете, да пиете вино в стария Бордо...
и оставете шоколада на мира."
Господа...
За свободата!
За свободата!
За свободната от тирания Испания!
За слава на Испания...
без война и жестокост.
Да живеят либералите!
Нека умре Фердинанд VII!
Да живеят либералите!
Нека Гоя, Моратин и Салседо
останас нас
в Бордо
Останете с нас в Бордо!
Да живеят либералите!
Да танцуваме!
Браво! Чудесно!
Много ви благодаря.
Дукесо, моля.
Бихте и се обърнали съвсем малко в ляво?
Така.
Точно така.
Маестро, може ли...
- През цялото време ли ще стоя права?
- Запомнете дукесо, че съм глух.
Аз съм глух. Ако говорите бавно, ще разбера.
Трябва ли да стоя през цялото време?
Само днес дукесо.
По-късно ще работя над подробностите.
- Искате ли да си починете?
- Не, така ми е добре.
Трябва да се плаща цената на изкуството...
защото това ще стане шедьовър.
Нали така, маестро?
Какво има, Хосефина?
Извинете, дукесо. Не...
Ако имате нужда от мен, ме повикайте.
Ще бъда долу.
Лека нощ, дукесо.
Лека нощ.
Надявам се, дукесо един ден да кажат за тази картина...
че е била най-добрата.
Гоя.
Нека забравим протокола.
Наричай ме Кайетана.
Казват, че винаги работите през нощта.
Има ли причина заа това?
Цветовете, дукесо. Кайетана.
Цветовете са различни на светлината на свеща.
По-топли и по-красиви.
Значи ли, че винаги трябва да гледаме картините нощем?
Вероятно.
Вероятно.
- Нощта е създадена за любов.
- Извинете, бихте ли повторили?
Нощта е създадена за сън.
Или така казват.
И за рисуване...
и любов.
Чух за вашата "любовна "авантюра.
И аз за вашата...
Кайетана.
Ето, готово е.
Моментът на истината.
И края на нашите страдания.
Да го направим.
Появява се!
Колко е красиво, тате.
Красиво е.
Това е най-хубавата ти литография досега, тате.
Много добре г-н Гоя , свършили сте чудесна работа.
Какво мислите?
Не е лошо, не е лошо.
Благодаря ви.
Защо ме нарисува гола?
Защото така те е създал Бог на този свят. Гола.
Ние всички сме голи и еднакви в очите на Бог.
Не.
Аз не съм като всички.
Аз съм си аз.
Права си. Ти си Кайетана...
Дукесата на Алба.
Какво каза? Не можах да те чуя.
Малко съм глуха.
Да видим дали ще разбереш това.
Ти си безсрамен варварин, неспособен да се владее..
ти си лош любовник, въпреки че си особено чувствителен...
и си арогантен и доста упорит.
Ако познаеш какво казах...
ще получиш награда.
"Варварин" не е честно...
но думата ми харесва.
"Твърдоглав" приемам. "Арогантен," е нали съм от Арагон.
Сега е мой ред.
Ти си красива...
интелигентна...
и чувствителна...
което те прави като всички жени, които съм срещал
Също така си капризна, разглезена, и буйна.
Затова съм луд по теб.
Сега си искам наградата.
Ти си животно! Нараняваш ме!
Харесва ми, когато драскаш с нокти...
преди да се нахвърлиш върху жертвата си.
Сега ставаш самата себе си.
Точно така, гола.
Познавам те Кайетана...
-Кайетана.
- Не, ти не ме познаваш.
Никой не ме познава истински!
Познавам те по-добре от самия себе си.
Бих могъл да нарисувам тялото ти по памет.
Защото те обичам.
Ти харесваш дебели жени.
Какво?
Харесваш дебели жени...
с кръгли лица и големи гърди.
Аз харесвам теб.
Твоя белег на лицето...
твоя тънък врат...
твоите закръглени рамена...
твоя задник... задник на аристократка.
Твоите красиви гърди...
гърдите ти в ръцете ми.
Твоят ум...
и си само моя.
Само на Гоя.
Само на Гоя. Само на Гоя.
Колко обсебващо!
Кайетана...
истинската ми любов.
Така изпълнена с живот.
Твоята нежна кожа...
твоите устни...
съблазнително влажни.
Твоята уста..
Любов..
Живот...
смърт.
Време е да изтрия всичко.
Не...
не всичко...
Какво искаш, дете?
Не ми харесва, че си толкова любопитна.
Красива ли е както казват?
Ти не би разбрала.
Ти си все още дете.
- Аз съм жена.
- Разбира се.
Жена съм от доста време, тате.
Продължаваш да ме третираш като малко момиченце.
Знам повече неща за живота, отколкото си мислите, мама и ти.
Татко.
Истина е.
Ти си жена.
Времето минава толкова бързо.
Добре.
Ще ти говоря като мъж на своята скъпа приятелка.
Но ще ти кажа, че...
трябва да пазиш тайната.
Това е много лично...
и трябва да си остане между нас.
Тайната, тайната.
Разбра ли?
Хайде, помогни ми.
Не мога да се справя сам.
Помогни ми.
Ден и нощ...
Мислех само за нея.
Не можех да върша нищо друго.
Ден и нощ исках да я милвам...
да целувам устните й, гърдите й...
да усещам нейното тяло.
Ревнувах от нейните любовници...
от всеки, който я погледнеше.
Виж.
{Y:bi}Само на Гоя.
Тя беше капризна...
буйна, страстна.
И понякога меланхолична и тъжна.
Какво е това?
Какво се е случило?
- Болна ли си?
- Не.
Казаха, че са й устроили капан...
и, че е в опасност.
Защо? От кого?
Кайетана само се засмя...
и пак стана лекомислена.
Тя обичаше риска.
Играеше си...
с любовта и политиката заради Испания.
Двойна игра.
Това бяха опасни игри за времето, в което живеехме.
Отровили са я! Кой я отрови?
Казаха, че предпочела да умре преди лицето й...
да остарее.
Казаха, че била болна.
Всички лъжат.
Кайетана беше част...
от тъмен политически заговор...
за свалянето на кралицата.
Тя мразеше кралицата.
А кралицата искаше да я убие.
Кралицата?
Кралицата я е отровила?
Кога?
Тази вещица...
я мразеше.
Много пъти съм рисувал кралицата...
и винаги ми се струваше, че е различна към мен.
Нейната уста има наистина израз на безчестие.
Тя мразеше Кайетана.
Мразеше нейната красота...
нейната непосредственост, нейната енергичност...
и искаше нейното богатство.
Също така се знаеше...
че Годой, любовника на кралицата...
е бил любовник и на дукесата.
Кралица Мария Луиза...
я отрови...
с помоща на Годой.
Годой не е ли бил неин приятел?
Повече от приятел.
Но беше добър с мен.
Замина войник...
на границата на Испания...
изцяло благодарение на завоеванията в леглото му.
Но като изключим, че беше добър любовник...
беше интелигентен...
и лукав...
като хамелеон.
Имаше безгранични амбиции за власт...
и специален талант за планове.
Неговото влиянаие над кралицата беше известно...
и нищо не се случваше в двореца...
без негово участие.
Това е толкова мръсно.
Бедното момиче!
Да умре отровена като животно.
Кралицата и Годой...
си поделили нейните бижута и картини.
Годой задържа Веласкес...
"Венера в огледалото."
И сега...
Ще ви покажа моята най-голяма тайна.
Приятелю Годой, тази картина не принадлежеше ли на дукесата?
Така е, но вече не.
- Какво мислиш, Гоя?
- Извинете?
Какво мислиш?
Това е шедьовър.
Комплимент от един художник, за друг.
Снизходително сравнение.
Винаги съм ценял високо майсторството на Веласкес.
А сега, ако обичате. Насам. Насам.
Това "Венера" на Йордан.
А сега господа, моята любима картина.
Приближете се.
По-близо.
Ето я.
Красива е. Не е ли на маестро Гоя?
На друг е приятелю Годой ...
Успокойте се приятели.
Тази картина е изненада.
Кой е моделът?
- Не я ли познахете?
- Да не е Пепита Годо?
Това не е толкова важно.
Сега господа...
Моля за вашето внимание.
Много изкусно!
Това е нещо друго!
Коя е тя?
Никой не знае?
Това е измислен портрет.
Трябва да бъдеш по-внимателен с инквизицията.
Те отново следят за грешници.
Господа, препоръчвам ви дискретност.
Това е тъмна стая на академията Сан Фернандо...
където се пазят картините.
Не бихме искали да свършим там горе.
Понякога бях страхливец.
Бях слаб, и не се гордеех с това.
Понякога лъжех...
или казвах да, когато исках да кажа не.
Рисувах глупави хора, недостойни за четката ми.
Но нямах избор.
Рисувах обожавани жени.
В моя защита трабва да кажа...
че свърших добра работа.
Много жертвах и упорствах...
да преодолея враждебността и завистта на моите колеги...
критиките на някои...
и опасностите на инквизицията.
Не беше лесно да станеш...
придворен художник и дирестор на Академия "Сан Фернандо".
Но имам една утеха...
че никога не съм правил отстъпки.
Е, известни отстъпки. Човешки слабости.
Не беше лесно да оцелееш в този двор пълен с марионетки.
Като си помисля, че дори бях горд да бъда там.
Това, което наистина липсваше на Испания...
беше, всеки да се научи да чете и пише.
Да следва примера на Франция и Просвещението.
А какво...
единственият решаващ фактор беше невежеството,
корупцията и клеветата.
Какво става?
Студено ми е.
Пак имаш температура.
Аз съм просто...
стар човек.
Не казвай това.
Просто си болен, само това.
Ще се изправиш.
Ще видиш.
Ти винаги си бил силен, Франциско.
Студено ми е.
Прегърни ме.
Сънувах сън.
Какво сънува?
Не знам.
Не знам.
Какво сънувах?
Хайде.
Почини си малко.
Почини си и поспи.
Спи.
Спи.
Какво бих правил без теб...
Леокадия?
Спи, Франциско.
Ето така. "Семейството" на Диего Веласкес.
Той е много добър художник.
Композицията, цветовете...
Малко груб в детайлите.
Как се постига това?
Изглежда като живо.
Нарисувано без никакво усилие.
Тази грубост на детайлите е преднамерена Придава известна спонтанност.
Предпазва го от рисуване на детайлите.
По мое виждане...
горната част на картината е безполезна.
Тази квадратна форма никога не ми е била любима.
Това той ли е?
Гледа в огледало.
Или целия образ е отразен в огледалото?
И двете.
Имам да върша нещо.
Остани колкото искаш. Ще бъда горе.
А, да не забравя...
Кажи на Хосефа, че ще я чакаме утре, да доведе и детето.
Да, да. Не се притеснявай.
От години търсех...
но не знаех какво.
Ето какво!
Всичко се изясняваше. Ясно. Очевидно.
Откритие.
Това исках да рисувам.
Картината изглежда недовършена...
крехка...
очевидно, без усилие рисувана...
извън времето, космос и място.
С такава простота и мъдрост.
Отвъд всяка физическа и осезаема действителност.
Това е друго измерение.
Съществуващо само в картината...
отражение, което деформира живота...
отразен момент...
магическа реалност, където всичко е възможно.
никога не съм имал спокойствието и ведрината на Веласкес...
защото съм по-страстен.
Имах трима учители:
Веласкес, Рембранд...
и Природата.
Рембранд...
Веласкес...
и въображението...
Въображението?
Какъв зловещ период от историята видях.
Аз избрах...
други неща за страната ми.
Но невежеството...
заговорите и корупцията...
преобладаваха над всичко.
Ние либералите вярвахме че Франция, нашият модел...
ще помогне на нас, начетените и интелигентни хора...
изоставени от Бог и техния монарх.
Но Франция търсеше само собствената си изгода.
Инвазията на френската армия в Испания,
налагането на нов монарх,
а по-късно чистото безсрамие
на Наполеон като наш брат
да решава нашата съдба,
изчерпа търпението ни.
Мамо!
Мамо!
Скъпо мое дете. Върви.
Мамо!
Мамо!
Татко!
Прицели се... Огън!
Спри!
Прицели се... Огън!
Убийци!
Спри!
Прицели се... Огън!
Спри!
Прицели се... Огън!
Спри!
Прицели се... Огън!
Удряй!
По-силно! Удряй!
Моят живот...
премина като порив на вятъра.
Забравих...
че бях дете.
Забравих...
че бях млад...
а сега...
Кой съм аз сега?
Росарито...
Росарито...
Детето ми...
Татко...
Къде си?
Тук съм татко.
Кайетана...
Кайетана...
{Y:bi}"След Гоя, започва съвременното изкуство." Андре Малро
превод -verannika