Farscape - 04 - Complete Season (1999) (Farscape - 4x15 - Mental As Anything.sub) Свали субтитрите
Добре дошъл, сине.
Скорпиъс е тук...
за да открие ключа към технологията в главата ми.
Ще използва теб... и детето...
Скрийт...
Няма да е проблем да го заловя...
но едва ли ще успея да го доставя.
Където и да е тази "земя", пътуването е невъзможно без помощта на тунел...
а само Крайтън познава технологията.
Ще изкопча каквото мога...
и ще го убия.
Остани. Ще охраняваме тунела. Няма да дойдат.
Не, чака ме много работа.
Всичко свърши.
Между нас няма нищо?
Нищо.
Фарскейп продължава...
Достигнахме оптимални позиции.
Д'Арго, Скорпиъс и Райджъл се качват на Лола.
Чиана, Сикозу и Норанти са в транспортната капсула.
Кажи им, че сега идваме.
Весела Коледа.
Къде е останалата част от подаръка?
Много е голям. Чака те в стаята.
Добре. Кажи им, че няма да ходим...
Можем да останем пред телевизора... да ядем пуканки... като нормални хора.
Капитан Д'Арго пита къде си.
Трябва да тръгвам. Скорпиъс е с тях.
Можем да отидем заедно.
- Знаеш, че е невъзможно.
Момичетата се нуждаят от теб.
Не е забавно.
По-забавно е от лагера за овладяване на ума.
Малко дисциплина никога не е излишна.
С горещите препоръки на Скорпи.
Лесно ти е на теб.
Нима? Отивам на мъртъв левиатан да търся части за Моя.
Страшно интересно наистина.
Извинете, но Чиана пита за теб, офицер Сун.
Идвам, Пилот.
Да тръгваме.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Дошли сте да се усъвършенствате.
Стремите се към контрол на ума.
Малцина успяват да насочат енергията си само в една посока.
Колко платихме за обучението?
Тренировъчните кресла отключват съзнанието...
Задачата ви е да отстраните опонента
въпреки болката.
Ще успеете, само ако я преодолеете.
Отстъпите ли...
ще понесете последствията.
Разполагате с 80 микрота да обмислите решението си...
После Джукстоските кристали ще се активират.
Ако се опитате да напуснете лагера, кристалът ще прониже мозъка ви.
Струва ли си рискът?
Този тип явно разполага с информация за съществото, което уби приятелите ми.
Съществото, което описа, не е умиротворител, нито скаранец.
Ако е от изкривените пространства,
Катоя ще ни помогне.
- Тогава защо просто не го... попитаме?
Нали му платихме.
Неговата цена... е завършването на курса.
- Извинявай. Един въпрос.
Преди да започнем обучението...
Боиш се, че няма да понесеш болката?
Слушай, твоите щуротии не ми пречат...
Интересува ме какво ще получим в замяна...
на записването в гимназията.
От къде идва тази миризма?
- Сигурно от проклетия чарид.
Не. Позната ми е...
Мактон...
Ди!
Ти уби жена ми!
Не се бъркай.
- Сестра ми!
Изпрати ме в затвора с лъжливи обвинения!
Отказа да приемеш истината... не си се променил.
Пусни го. Хайде!
Не искам да те слушам.
- Нека ме удари.
Има голям опит с Лолан. Пребиваше я до смърт.
Достатъчно.
Казвам се Джон Крайтън...
астронавт.
Преди три години попаднах в пространствен тунел.
Сега съм някъде из Вселената...
БЕН БРАУДЪР Сега съм някъде из Вселената...
БЕН БРАУДЪР на жив кораб с избягали затворници,
на жив кораб с избягали затворници,
мои приятели.
КЛАУДИЯ БЛЕК
Тук имам врагове...
могъщи...
опасни.
АНТЪНИ СИМКОУ Сега трябва да намеря пътя към дома...
за да предупредя Земята.
ДЖИДЖИ ЕДГЛИ Погледнете нагоре...
и ще ви покажа...
чудесата които видях.
УЕЙН ПИГРАМ
Ф
Ф А
ф А Р
Ф А Р С
Ф А Р С К
Ф А Р С К Е
Ф А Р С К Е Й
Ф А Р С К Е Й П
СИЛАТА НА УМА
Добре ли си?
Мактон е лъжец.
Проклет лъжец.
- Той е проклет умиротворител!
Открили са ни!
Да бягаме...
преди да са дофтасали и останалите.
Страхувам се, че вече е невъзможно да заминем.
О, глупости! Катоя няма да възрази?
Нали взе парите.
- Съгласихме се да останем.
Трябва да спазваме правилата.
Пет пари не давам за правилата. Скоро "Мородерите" ще бъдат тук.
За този сектор на изкривените пространства...
е необходимо специално разрешение на върховното командване.
Мактон е пристигнал неофициално. На своя глава.
Неофициално, така ли? Тогава как ни е открил?
Ще го попитам, преди да го убия.
Катоя няма да позволи да се избивате един друг.
Стига с този Катоя! Мактон заслужава да умре!
Той съсипа семейството ми...
жена ми...
сина ми...
- Д'Арго ме обича. Не се бъркай.
Нищо не ми е направил. Аз съм добре. Той също.
Отказваш да видиш истинското му лице.
Той е лаксански войн.
Точно така, насилието е в кръвта му.
Знаеш, че няма да ме нарани...
Остави ни на мира.
Радвам се да те видя, братко.
Ето ни и двамата тук.
Единият трябва да умре.
Не бих избягал, дори да можех.
Ди...
знаеш, че съм на твоя страна.
Скакалецът има право.
Катоя държи на дисциплината.
Ще се разправяш с Мактон след училище.
Върнете се на арената.
Междучасието свърши.
Вече сте по-спокойни...
следва демонстрация.
Ела с мен.
Аз само ще гледам.
Всички участват.
До гуша ми е дошло да ми бъркат в мозъка...
тая игра вече сме я играли.
Не е игра.
- Съжалявам, г-це.
Можете да ме скъсате. Пишете ми 2 в дневника,
Няма да вляза в икосиедъра.
Да, разбира се.
Трудно ще ми натриеш носа, скакалецо.
Започваме!
Преодолей болката.
Болката ли.
Точно това имах предвид.
Болката.
Опитай пак.
Не сдържай усилията си.
Гневът замъглява съзнанието.
Целта е да завършиш упражнението с минимум поражения.
Искаш ли да приключим демонстрацията?
Тъкмо започна да ми харесва.
Много поучително.
Друг път не се бутай между шамарите.
Не може без болка.
Болката е част от живота, Джон.
Какво правиш тук?
Д'Арго иска главата ми.
Приемам предизвикателството.
Аз реших, че си ми хвърлил око.
Не търся отмъщение,
но няма да позволя да му се размине.
Той уби жена си.
Не.
Ти посегна на сестра си.
Д'Арго уби Лолан в състояние на хиперярост.
Чувал ли си за лаксанската хиперярост.
Да, чувал съм. Само си губиш времето.
Д'Арго казва, че не го е направил. Вярвам му.
Ти не разбираш. Той може да не помни.
Да, бе. Такова нещо не се забравя за 8 цикъла.
Лаксанската хиперярост причинява загуба на паметта.
Сигурен ли си?
- Да...
Всеки честен лаксанец може да потвърди.
Моля.
Чаридът е наред.
Отивам с него.
Сега ще го заболи истински.
Какво ти каза?
Нищо. Забрави.
- Не мога!
Изразходвай енергията си в стимулатора.
Не той... аз!
Той избра мен, Райджъл.
Чаридите избиха милиарди от моя вид.
Уреждайте сметките си другаде, хинериецо.
Това не е игра.
- Побеждава силата на ума.
Най-после имам шанс за честен двубой...
Предимството е на моя страна.
Съгласен съм... на твой риск.
Какви лъжи ти е наговорил?
Спомена, че си го заплашвал.
Да... така е.
Започвайте.
Хайде. Трябва да има и друго.
Не питай. Ще се ядосаш, а той точно това иска.
Вече съм ядосан. Какво ти каза?
Спомена нещо за...
загубата на паметта. Всички лаксанци я получават.
Не го искам!. Да не е стъпил повече тук!
Няма причина да се ядосваш. Д'Арго, чуваш ли ме?
Д'Арго, чуваш ли ме?
Загубата на паметта...
е нещо... нормално.
Научих се да се контролирам.
Значи няма проблеми.
Младите лаксанци са генетично агресивни.
Рефлексите, химията, биологията... се овладяват цикли наред.
До тогава не ни е разрешено да се женим.
Пренебрегнали сте забраната.
- Лолан ми каза, че ми има пълно доверие.
Нещо повече. Заклех се, че ако я ударя,
ще се махна, без да поставям условия.
Удържал си на думата си.
И сте останали заедно.
Лолан винаги ме подкрепяше.
Извинявай... учителю джадай.
Дребосъкът започва да прегрява.
Изразходва много енергия.
Грози ли го реална опасност?
Добре... достатъчно. Извади го от там.
- Изборът беше негов.
Да му помогнем.
Много е студен.
Завий го с нещо.
Поздравления. Можеше да се намесиш и по-рано.
Изборът беше негов.
Надявам се наученото да му послужи.
- Знаеш ли на какво ни научи.
Да си подбираме учителите. Заминаваме.
Обучението не е приключило.
- О, напротив.
Едва сега започва.
Учителю...
Крайтън е добре.
Вече е в изправителната програма.
- Да, знам.
Кралят ще се оправи.
- Да.
Не мислех за него.
Предположих.
Поучи се от грешките им...
и се съсредоточи върху обучението.
Моля.
Не се разсейвай.
Д'Арго? Д'Арго, чуваш ли ме?
Ударих ли те?
Не. Знам колко си разстроен.
Ти също.
Ще се справим.
Ако те ударя...
ще ми кажеш, нали?
Закълни се.
Няма да ме удариш, Д'Арго.
Закълни се, че ще ми кажеш.
Разбира се.
Честна дума.
Преодолей болката... и потърси изход.
Концентрирай се.
Гневът е безполезен.
Намери пътя.
Освободи съзнанието си.
Стига!
Ще те убия.
Целта на упражнението е да се научиш да контролираш емоциите си.
Тръгвам си.
Така няма да получиш отговорите, които търсиш.
Какви са отговорите.
Какви са въпросите.
Слушай, омръзна ми от тъпите ти игрички...
Знам колко съм ограничен.
Ако остана, ще убия Мактон!
Аз... ще... го убия!
Видя ли?
Можеш да контролираш гнева си.
Не си ограничен.
По дяволите.
Ей!
Д'Арго?
Чувате ли ме?!
Май съм в изолатора.
Ей! Изключете фурната.
Мактон лъже.
От къде знаеш?
- Той е умиротворител.
Те лъжат.
Слушай... опитва се да те обърка и успява.
Двамата с Лолан бяхме щастливи заедно.
Не може да ми го отнеме. Няма да позволя.
Определено успява.
Трябваше да го убия.
Закле се да го направиш още в килията на Моя?
Осъзнах, че така не мога да си я върна.
Исках първо да му покажа, че знам точно какво е направил...
Не забравяй за желанието да го убиеш.
Сега ти е паднало да отмъстиш.
Не съм толкова сигурен.
- Я стига! Убий го и да приключваме!
Ти истински ли си?
- А ти?
А, гатанки. Що е то, що е то... Ето една и за теб.
Защо влажността мъчи повече и от жегата?
Не може ли просто да ме извадиш от тук?
Както искаш.
Първо...
ето ключът.
Не беше достатъчно бърз.
Вземи ключа и можеш да излезеш.
Ще ти го кажа само веднъж.
Стой далеч от мен
и от приятелите ми.
Престани да разправяш лъжи.
- Това не са лъжи.
Как не. Винаги си ме мразил.
Настояваше сестра ти да се омъжи за себасианец.
Щях да приема брака ви, ако не я биеше.
Аз съм агресивен...
само когато реша.
Точно сега...
решавам да не те убия.
Поне за момента.
Ако исках да те убия, отдавна да съм го направил.
Дойдох да ти кажа истината...
- Глупости!
Загубата на паметта ти попречи да разбереш...
какво причини на горката Лолан...
- Пълни глупости.
Излъгах ли за хиперяростта?
Или за загубата на паметта?
И най-тъпият лаксанец може да види фактите.
- Лъжеш!
Д'Арго, не!
Погледни се.
Ти си неконтролируем.
Агресивен.
Наистина ли вярваш, че си й го спестил?
Не...
Ти знаеш истината.
Винаги си я знаел.
Ти, кучи...!
Дано да носиш ключ.
- Катоя каза, че обучението ти не върви.
А каза ли ти кой изби приятелите ми?
Сега това не е важно.
За мен е важно.
Съществото се провали.
Значи това беше. Извади ме от тук...
Земята е в безопасност, всичко е наред.
Земята не е в безопасност.
Ти също. Скаранците знаят, че съществуваш.
Те вече те търсят, Джон.
Не можеш вечно да бягаш, а аз...
съм безпомощен пред тях.
Първо...
не искам да ме пазиш, защото второ,
не те бива за тая работа.
Така че трето, веднага ме измъкни от тук!
Твоето обучение е по-специално.
Катоя те подготвя за скаранците.
- Това вече го разбрах.
Влажността мъчи повече...
от жегата.
Топлинният метод на скаранците е само началото, Джон.
Ако горещината сломи защитата ти,
могат да изтръгнат от теб всички факти, страхове и тайни.
Готов съм да си опитам късмета.
Ти не разбираш, Джон.
Без обучението на Катоя, когато скаранците те намерят...
ще вземат технологията и ще те убият.
Не мога да го допусна.
Да, Скорпи-Сю...
След всичко, което преживяхме,
ще ме убиеш пръв.
Твоите...
умствени способности са ограничени, Джон, но волята ти...
е достатъчно силна.
Съветвам те да я използваш тук и сега. Катоя...
единствено може да те подготви за срещата със скаранците!
Крайтън няма да издържи обучението.
Ще издържи.
В това отношение си приличаме.
Винаги оцелява.
Твоят случай е по-особен.
Виждам, че си усвоил уроците ми.
Те ми спасиха живота...
и то не веднъж.
Опитах се да те науча сам да регулираш температурата си...
Още носиш костюм.
Никой не е съвършен.
Искам от теб...
3 услуги.
Дължа ли ти нещо?
Спасих те от умиротворителски затвор и от стола "Аврора".
Твоят стол не ме притеснява.
Слушам те.
Първо...
по-интензивно обучение за Крайтън.
Дори и ако го убие?
Без обучението...
и без друго ще умре.
Второ... Мактон... разсейва останалите.
Той е опасен.
- Нищо не е направил.
Убеден съм, че въпреки уверенията си, ще убие Д'Арго.
- Или Д'Арго ще го убие.
Не е моя работа.
- И все пак...
малко предпазливост... не е излишна.
Трето?
Информацията за вид, който не познавам. Едно...
същество...
нападна Крайтън.
Ще изслушаш ли... описанието?
Джон... добре ли си?
Помогни ми.
Махни решетката.
Не помръдва, нали?
Не и без Квалта меча... или лъчева граната.
Ето. Пийни си малко.
Благодаря.
- Виж, Джон...
не знам какво да правя.
Цикли наред се опитвам да отмъстя на Мактон.
Не му мисли толкова.
Измъкни ме от тук и аз...
ще го убия, става ли?
- Не, аз мога да го убия..
Не че не искам, но...
Ами ако Лолан ме е излъгала?
Излъга ме за загубата на паметта. Възможно е да не помня...
как съм я ударил.
Не започвай.
Мактон те води за носа.
- Вече започнах. Ако съм я ударил...
може би...
- Д'Арго...
това са догадки.
Той ти подхвърля вероятности.
Любовта на Лолан...
е безспорна.
Била е готова на всичко за теб.
Ето кое е важно.
Другото няма значение.
- Следователно...
може да съм убил... любовта на живота си.
Не ми обръщай внимание. Изпитвам дълбоко уважение към работата ти.
Сигурен съм, че си възпитал много велики войни.
Аз няма да съм един от тях.
Не се подценявай.
Умът...
не е силната ми страна. Знам го.
За това съм тук.
Съзнанието ти е обременено.
Чие не е?
Ще ми помогнеш ли...
да науча отговора?
Какво искаш да знаеш?
Дали наистина съм такова чудовище.
Не е задължително да боли.
Не може иначе.
От къде да започнем?
Какво да ти покажа?
Аз...
не ми я показвай.
Съсредоточи се.
Знам колко е трудно.
Виждам, че си разстроен.
Да, ти също.
Ще се справим.
Няма причина да се ядосваш.
Д'Арго?
Д'Арго?
Чуваш ли ме?
Хиперяростта е функция на лаксанската физиология.
Тя трябва да се подтиска, не да се насърчава.
Иначе страдат тези, които обичаме.
- Чуваш ли ме?
Тя пострада ли?
- Не знам.
Но искаш да разбереш.
- Чуваш ли ме?
Не...
- Дошъл си да разбереш.
Чуваш ли ме?
- Не!!!
Ударих я.
Ударих ли те?
Не.
Ще ми кажеш ли?
Обещай ми, моля те.
Няма да ме удариш, Д'Арго.
Обеща да ми кажеш.
Защо не ми каза?
Знаеш ли колко те обичам?
Да.
Извинявай за прекъсването, учителю...
Ка Д'Арго...
сега ще опресня паметта ти.
Какво направи с Катоя?
Префокусирах енергията му.
Здравей, сестро.
Добре дошъл у дома...
на местопрестъплението.
Арена на безкрайни побои.
Д'Арго, не!
Точно както преди.
Не е вярно.
Хайде! Удари я!
Приживе не й го спестяваше.
Не. Не исках.
А това от какво е?
Ами това?
Или това?
Хиперяростта.
- Ти го направи.
Не можеше да се контролираш.
Беше прекалено слаб!
Познато ли ти изглежда?
Твоята килия.
Не тук.
Не сега.
Не така.
- Къде другаде?
Тук ти е мястото.
Ти си див звяр.
Бясно псе.
Заслужаваш тези вериги...
че и по-лошо.
Харесва ли ти да си безпомощен?
Беззащитен?
Ето така се чувстваше Лолан.
Така се проявява твоята ярост.
Ярост, която унищожи красотата й.
Ааа! Хванах те.
Не съм убил Лолан.
Не. Истината е по-жестока.
Ти я тласна... към смъртта.
Не...
Ежедневните побои я докараха до пълно отчаяние.
Не...
Аз я намерих.
Преместих я.
Подхвърлих доказателствата...
за които те затвориха...
докато изгниеш.
Съпротивата е безсмислена. Това е моят подарък за теб, Д'Арго.
Ще се пържиш в собствената си хиперярост за вечни времена.
Ти и твоята хиперярост.
Съсредоточи се.
Съсредоточи се.
Не!
Лъжеш.
Всичко до последната дума е лъжа.
Не...
Ти си виновен за смъртта й. Това е истината.
Ти не познаваше Лолан...
и не знаеш нищо за любовта.
Лолан пожертва всичко заради мен.
Де да можех и аз да обичам така.
Ти я обичаше до смърт!
Нямаш такава власт!
Лолан казваше, че имам власт...
над своята хиперярост,
достатъчно, за да контролирам съзнанието ти.
Не можеш да ме убиеш. Не и тук.
Нямам такова намерение.
Аз обичах жена си.
Ти не разбираш,
защото не я познаваше.
Аз я познавах.
Лолан беше свободна да ме напусне. Може би трябваше да го направи. Ще ти кажа само едно...
тя никога не би оставила сина си... без майка.
И така...
искам да ми покажеш спомените си.
Кажи ми... защо... уби... Лолан.
За да я спася от теб.
Д'Арго ще бъде разжалван и изпратен в затвора.
Нищо лошо не е направил!
Отвори си очите.
По-късно ще ми благодариш, сестро.
Не, няма да позволя!
Стана заради теб.
Тя ме нападна.
Рефлексите взеха връх.
Аз съм умитортворител.
Преди да разбера какво става беше мъртва.
Кажи ми истината.
Цялата истина.
Намериха я пребита.
Умря по твоя вина.
Исках да си платиш.
Трябваше да платиш.
Погрижих се да изглежда така, сякаш си изпаднал в хиперярост.
Насочих доказателствата към теб.
Добре ли си?
Да.
Искаш ли да карам?
Не. Добре съм.
Ако беше с всичкия си, трябваше да убиеш Мактон.
Мактон е в кома сред собствените си кошмари.
Малко му е да умре.
Не съм толкова великодушен.
Кажи ми, Джон...
успя ли да вземеш ключа?
Между другото...
съществото, което те нападна на Земята,
се нарича скрийт.
И може да комуникира телепатично на големи разстояния.
Катоя ли ти го каза?
Ако е научил координатите на Земята, може да е предал информацията.
На кого?
На Грейза най-вероятно.
Значи умиротворителите знаят къде е.
Възможно е.
Грейза ще нападне ли?
Рано или късно. Не знам.
Грейза...
не иска Земята.
Грейза...
иска теб.
Защо винаги привличам откачалките?
Сигурен ли си, че си добре?
Ще се оправя. Трябва...
да обмисля някои неща.
Неща, които съм направил.
Неща, които не мога да върна назад.
Превода е осъществен от екип в състав:
Дублажи: Nikra, Exile, Vladotto
Субтитри: Pifcho и Nikra
Редакция: Nikra Studio®
Nikra Studio © 2004