Farscape - 04 - Complete Season (1999) (Farscape - 4x07 - John Quixote.sub) Свали субтитрите
На Крайтън е, но...
в момента отсъства.
Знаеш ли как се играе?
А това...
Ммм... порно.
Доверието е в основата на всяка връзка.
Не исках да ти казвам за детето преди да съм сигурна.
Какво прави той тук? Какво иска?
Търси убежище.
Крайтан... трябва да ти покажа нещо.
Крайтан!
- Какво?
Престани вече.
- С кое?
Ще превъртиш.
- Не, не, аз просто...
размишлявах.
- Ерън може да почака малко.
Ела... помогни ми с тази игра.
Игра? Прилича на... изгнил корен.
Органична матрица. Реалистична игра.
Симулация. Само натискаш тук.
Сикозу... ако отвориш вратата, ще можем да продължим.
Чиана?... Душко!
Така си прекалено уязвима.
Пилот, Моя, къде сте? Трябва да знам координатите.
Крайтан!
- Хей, Ди! Как си човече?
Крайтан, къде сте?
- Трябва да ти покажа.
Кажи му за Скорпиъс!
- Не сега, Чиана.
Крайтан, имаме малък проблем със Скорпиъс.
Искам да видиш това!
- Задръж малко!
Какво стана?
Хей, чакай, почакай.
Ама, че...
Почакай. Почакай.
Насам!
Налага се да побързате!
Джилина?
- Каза да бързаме! Хайде!
Само си играем... нали?
Яко, а? Помниш ли?
Джилина. Скорпиъс... Базата Гаммак.
Ще ви спася!
Старк?
Това вече е...
- Странно.
- ... прекалено.
Не трябваше... да прескачаме в друго ниво.
Не, не. Някой май се будалка с нас.
Сигурно има задоволително техническо обяснение...
Знаеш ли? Не ми пука, Чиана!
Скорпи е направил нещо на Моя, а капсулата е без надзор!
Тръгваме си!
Помощ!
Помощ!
Помогнете ми.
Върхът.
Наистина се будалкат с нас. Веднага ни измъкни от тук.
Кажи, че се отказваш.
Отказвам се.
Да!
Командата е стандартна. Опитай пак.
Аз се... отказвам.
Аз... се... ОТКАЗВАМ!
Казвам се Джон Крайтън...
астронавт.
Преди три години попаднах в пространствен тунел.
Сега съм някъде из Вселената...
БЕН БРАУДЪР Сега съм някъде из Вселената...
БЕН БРАУДЪР на жив кораб с избягали затворници,
на жив кораб с избягали затворници,
мои приятели.
КЛАУДИЯ БЛЕК
Тук имам врагове...
могъщи...
опасни.
АНТЪНИ СИМКОУ Сега трябва да намеря пътя към дома...
за да предупредя Земята.
ДЖИДЖИ ЕДГЛИ Погледнете нагоре...
и ще ви покажа...
чудесата, които видях.
УЕЙН ПИГРАМ
Ф
Ф А
ф А Р
Ф А Р С
Ф А Р С К
Ф А Р С К Е
Ф А Р С К Е Й
Ф А Р С К Е Й П
ДЖОН КИХОТ
Ей, добре ли си?
Има ли някой?
- Какво стана?
Не знам. Нещо се обърка.
Заболя ме.
Недей... Не те съветвам да го пипаш.
Да, може да стане по-зле.
О, Господи. Как...?
Старк!
- Старк?
Защо си тук.
- Трябва да съм тук. Аз съм навсякъде.
Аз съм "Старк"... въплъщението. Вашият водач!
Ти ли си въплъщението?
Какво правите тук? Всички играчи започват от базата Гаммак.
Душко?
Какво искаш от мен? Командата не подейства.
О, Боже.
О, Боже?
- О, Боже?
Значи сте на капсулата... сами?
Само двамата?
Направили сте голяма глупост.
- Да.
Сега ни пусни, ако обичаш?
- Боя се, че не е толкова просто.
Може да пострадате.
- Добре... Старк.
Я ми кажи.
Кой е създателят на играта?
- Йоти.
Чия е мозъчната матрица?
Вашата. Плюс спомените на мъртвия Джон Крайтън.
Извинявай, видял си спомените ми?
- Да.
Влезли сте в някаква част на играта, която технически погледнато не съществува.
Май сте зациклили.
Чиана... Скорпиъс!
Не се дръж като валниц.
Мозъчните увреждания и смъртта...
- Мозъчни увреждания?!
... са много редки. Много редки.
Добре-добре дошли.
Аз съм Джон Крайтън-Крайтън.
Най-търсеният престъпник във Вселената.
Общи инструкции. Трябва ми упътването.
Приличам на себасианец, но не-не-не.
Ми-ми-милиарди са за-за-застрашени.
са за-за-застрашени
Приличам на себасианец. Са за-за-застрашени.
Твоята задача в тази игра.
Твоята задача в тази игра.
Пътуване... към корените на злото-злото.
Виж тъмнината.
Ще го убия.
Виж тъмнината.
Приятен ден.
Упътването.
Спецификации, спецификации...
А, ето.
"Отвъд познатите пространства приятелите на човека странстват."
"Днес те са смъртни врагове на тайните му страхове."
"Избраната пътека води в мрака. Духът изстива, но мечтата чака."
"Ако компасът пак изневери, от перлите на мъдростта вземи."
Това ще свърши работа!
"Една принцеса много дълго страда по любовта измамна и желана"
"Смъртта и мечът твоят път чертаят. Една целувка и това е краят."
"А сполети ли те беда, търси зелената врата."
Много е хубаво! Какво е?
Вашето спасение. Целуни принцесата.
Да целуна принцесата?
Принцесата и готово.
Или... намери зелената врата. Както искаш...
Ето джокерите.
Всеки дава отговор на един въпрос.
Само ги стисни, но в краен случай.
Няма време. Старт. Успех. Забавлявайте се.
В кулата нагоре е надолу.
Пътеката от злато ще ви води.
Имам... някои въпроси.
- Пътека?
Нагоре... е надолу. Търси де!
Целуни принцесата, ще ти хареса.
Имам един списък с причини защо нищо няма да ми хареса.
Това според теб... пътека ли е?
Приличат на шоколадчета.
Виж ти!
Пътека е.
Ей, какво ще стане, ако умра?
Играта ще те върне на същото ниво.
Да, ако нещо не се обърка.
Да виждаш зелена врата?
Какво ли ни чака сега?
С нашия късмет?
Молдис.
Човече.
Спокойно. Аз съм Па'у Зота Заан.
Делвийска жрица от десето ниво.
Роднина на онази, която обърка сметките на Скорпиъс.
А ти... и ти... Този парк е мой. Марш от тук!
Ей, къде... къде... сме?
- Знам кои сте.
Двама пилигрими на страшно глупаво странстване.
Ей, той е ранен.
Ранен?
- Да.
И здравата ще загази...
ако се опита да целуне принцесата.
Великанът ще го изяде.
- В-великанът?
Не мърдай. Сега ще го заболи... много.
Не изглежда добре.
- Аха, не е добре. Отива си.
Трябва да нахраним бебето! Само кърмата ще помогне!
Благодаря.
Да...
Потърпи още малко.
Великанът няма да позволи да я целунеш.
Много е ревнив.
- По-бързо, фанатик такъв!
Готово, екстра качество. Ето.
О... киселина!
Сега! Опитай... другата.
Браво на теб, никса. Повечето изгарят първия път.
Добре. Сега... другата.
Може да има късмет.
Ако великанът научи, ще ме убие. Хайде, момчето ми.
Гълтай... гълтай.
Лоша работа! Той ни е чул!
Слагайте коланите, бързо!
Кой ни е чул?!
- Голямата клечка!
Великанът! Идва насам!
Вън! Вън!
Не искам...
Заан?
- Да!
Ужас.
Подобрена версия.
Как си?
Фруктоза.
Щом казваш.
Трябва, Крайтън... Иначе няма измъкване.
- Добре, ще опитам.
Напъни се...
- Казах, че... О!
Никой не ще премине.
Виж това.
Безстрашни рицарю, аз съм крал Артур от Камелот.
А това е оръженосецът ми Патси.
Глупости!
Ти си поредният нещастник, решил да използва пътя ми...
Никой не ще премине!
Да!
- Добре, достатъчно!
Да го убием.
- Не, не.
Не може да лети с тази ризница... Ще заобиколим.
Никой... не ще... премине!
Добре.
Добре де нали беше за насам!
- Промених... си решението!
Ей, Душко...
да виждаш пътеката?
- Не. Не, няма я.
Казах ти да почакаш!
Но не, ще играеш точно когато Скорпи е на кораба!
Без да броим евентуалното мозъчно увреждане, Чиана.
Зелената врата. Трябва ни зелена врата. Просто... опитай джокера.
Джокер... един въпрос един отговор.
Горещо ли е или така ми се струва?
Старк, пусни ни.
В кулата нагоре е надолу. Пътеката ще ви води.
До скоро!
Старк, веднага се върни тук или ще ти сритам белия...
Точно така.
Какво правиш?
- Пътеката ще ни води.
Ето къде свършва.
Добре, какво правите тук?!
Ей, Гретел... дали ще ни изядат?
А... само минаваме?
Принцесата.
Моля те...
Великанът жив ще ме одере, ако ви пусна... невредими.
Хайде, красавецо... мой ред е...
Слушай, ние-ние ние не искаме да целуваме принцесата. Трябва ни зелената врата.
Изяж ме, моля те. Мой ред е... Изяж ме, моля те...
Тишина!
Добре. Искаш да се откажеш.
От принцесата, от обяда, от...
Изглежда... прекалено лесно.
Много е вкусна...
Ах... колко е вкусна.
Хайде.
Точно така. Браво. Към вратата.
По дяволите! Крайно време беше.
Душко, хайде!
Пилот? Ерън. Д'Арго!
- Крайтън, къде сте?!
Прибираме се у дома, лельо Ем. Какво става?
Скорпиъс.
Не ми казвай, че е избягал!
- Избягал е.
Транспортьорът идва насам.
Д'Арго, как се е свързал с тях?
- Не знам. В системите има предаватели.
Чудесно. Говори ли със Сикозу?
Не съм я виждал след бягството.
Пилот губи контрол над кораба.
Добре, добре. Почти стигнахме ASAP.
Чиана, по дяволите, събуди се!
Добре... добре.
Как, по дяволите... стана това?
Къде е Чиана?
Тя е кожа и кости. Има вкус на риба.
Остави я.
Ухапа ме, кучката.
- А аз какъв вкус имам?!
Сега нямаме време.
Никой не иска да ме опита?!
Тук вътре.
- Къде?
Вътре!
Толкова скоро? Аз мислех, че ни мразиш.
Къде е Чиана?
Изразявай се... по-ясно?
Малко сиво момиче... с меч и палячовска шапка.
Момичето в сиво все още е живо. Момичето в сиво насам потърси го.
Чакай...
Не забравяй паузата.
Ала бала.
Партера, моля.
- Me!
Къде слезе тя.
На надстройката.
Среща ли имате?
Щеше да ми хареса, ако не бързах толкова.
Погребението си е твое. Е-е-е, какво-какво те води насам? Работа? Удоволствие?
Хубав меч имаш. Убивал ли си дракони с него?
Трябва да му дадеш име. Какво ще кажеш за...
Камерън или...
Ума-Ума-Ума?
Партера. Партера. Момичето го няма.
Приятен ден.
Да, знам. Асансьорът ми е гаден.
Работата ми е гадна-гадна-гадна.
Ден след ден, едно-едно и също.
Нагоре-надолу, нагоре-надолу, надолу.
Поне веднъж да мръдна встрани... веднъж-веднъж... встрани.
Жабата принцеса.
Няма-няма цял живот да се занимавам с това.
Кроя планове. Големи планове.
Аз-аз ще стана астронавт.
И... надстройката. Приятен ден.
Знаех си!
Знаех си, че си ти!
Госпожо!
Имате посетител.
Да, виждам го.
Извинете, г-жо. Не знаех, че чакате гости.
Всичко е наред, Харви. Ще съобщиш ли на господаря, че е дошъл един джентълмен?
Той не е... великана?
- Кой... Харви?
О, боже, не... Той е патологичен лъжец...
и иконом.
Е, искате ли да пъхнете... меча в ножницата?
Не... къде е, ъ...
- Сивото момиче?
Не се безпокойте.
Моят звяр... и показва двореца.
Искате ли нещо за пиене?
- Не...
Ама недейте така. Сигурно вече умирате от жажда.
Търся... Чиана.
Не...
И двамата знаем, че не е вярно.
Скъпа!
Свърши ни леда.
Стой там, нищожество.
Тъкмо почистихме след последната кървава баня.
Малка...
шегичка!
Значи... си тук, за да... целунеш госпожата?
Защо винаги се държиш като животно?
По цял ден пренареждаме мебелите.
Всички жени са еднакви?! Каквото и да правиш, все са недоволни.
Спаси ме... Трябва да ме спасиш.
- Чиана!!
Ей!
- Къде беше до сега?!
Кораба има проблем. Тръгвай!
- Добре!
Видя ли! Всеки път като ни дойдат гости... ти ги плашиш!
Много ли е зле?
- Изплашиха се от теб!
Както обикновено! Да вървим!
Ди... свири сбор. Акостираме.
Защо се забавихте?
- Не питай.
Пилот няма връзка със 7-мо и 11-то ниво.
Изпратихме ДРД-тата. Смятаме, че се крие някъде там.
Плана... е да го хванем.
Харесва ми.
Ерън и Джон, поемете 7-мо ниво.
Райджъл, стой там и мирувай!
Познато ли ти е?
Кое, коридора?
Не.
Радвам се, че се върна.
Джон!
Крайтън! Ерън! Тук е!
- Идваме, Пилот.
Затвори залата.
Заключи.
Д'Арго?
Пилот?
- Душко?
Крайтън... Д'Арго изчезна.
Шахтата. Насам.
Прилича ми на капан.
Има само един начин да разберем.
Пилот?
Добре ли си?
Най-после всичко е под контрол.
Пилот?
- Не съвсем, командир.
Да си чувал за мисловен превес?
Мозъкът на Пилот... е подчинен на моя.
Джон.
Ако господарят пострада... ще пострада и робът.
Умра ли... Пилот ще ме последва.
Транспортьорът на Грейза идва.
Той е лъжец... По-лошо не може да стане.
Доволен ли си?
Ерън.
Събуди се.
Вярно е, нали? Сложил ти е микрочип.
А възможността да се опитвам да защитя Пилот.
Отхвърлих я след втория ритник.
Тя е специална, не мислиш ли?
Копеле мръсно.
Да приключваме?
Издържа на стола "Аврора".
Справи се с клонинга...
противно на всяка логика.
Започваш да говориш като Сикозу.
- Може би.
Какво да те правя, Джон?
Връщай се в ада... и ме остави на мира.
Крепи те единствено вярата.
Вярата, че приятелите ще те спасят.
Този път ще бъде различно. Ще изкореня и последното стръкче надежда...
и ще сломя духа ти.
Скорпиъс...
хванахме Райджъл.
- Добро момиче.
Децата с четвърт скаранска кръв са много красиви.
Удариш ли мен...
удряш нея.
Ей...
Крайтън...
Тук долу.
Взех играта.
Чиана...
Шшт... ще ги събудиш.
Сега не ми е до тях.
Сега Скорпиъс... контролира целия кораб.
Д'Арго, Райджъл... и останалите.
Там чува всяка... наша дума.
Но не и тук.
- Добре.
Не можем да убием кучият син.
Ако нещо стане с него и останалите ще пострадат.
Дай ми джойстика.
Аз ще го прилъжа, а ти намери начин да им помогнеш.
Ще вкараш и Скорпиъс в играта.
Какво правиш?
Изпълнявам желанието на господаря ви.
Смяташ, че той ме контролира.
Така ли е?
Жив си единствено заради тайната, която пазиш.
Същото се отнася и за мен.
Знаеш, че чува този разговор.
Знам.
Трябваше да се боря за теб.
Повечето от тези формули са ти познати.
Уравнението описва поведението на пространствените тунели.
Липсва само... обединяващият символ.
Този символ... е под левия ми крак.
Искаш ли да го видиш?
Ще ми го покажеш ли?
Трябва да ме накараш.
Хората са... изумително безразсъдни.
Ако някой друг влезе в стаята... ще залея с кръв цялото уравнение.
Много добре.
Ако ме убиеш...
О... Не съм толкова глупав. Знам на какво си способен.
И все пак... може да имам късмет.
По дяволите... Не бях сигурен...
- Бързо, от тук!
Не трябваше да го срещаме... в коридора.
Стига, Джон... надяваш се да ме задържиш в симулация?
Идеята ми се видя много добра.
- Този свят не ме притеснява.
Аз знам как е устроен.
- Джон!
Позволи ми да ти покажа.
- Моля те!
Проблеми с дишането?
Ако умреш сега...
дали тайната на тунелите ще остане...
в играта.
Спокойно, Джон. Скоро всичко ще свърши.
Той щеше да те убие. Не мога да го допусна.
Да бягаме, преди да се е върнал. Бързо.
А останалите?
- Да се спасяват сами. Виж...
Джон... върнах се заради теб.
Другото няма значение.. Исках...
да бъдем заедно.
Да изчезваме, преди да е станало късно.
Нещо не е наред.
Нещо не е наред.
Не ме ли обичаш?
Чиана!
- Какво не е наред?
Всичко.
Още сме в играта.
Никога не сме я напускали.
Моя е част... от играта.
Боядисали са вратата.
Досетихте се, така ли?
Старк!
Защо правиш всичко това?
Само... заради теб... Джон Крайтън.
Ти си прекалено опасен...
за да кръстосваш Вселената на свобода.
Когато умреш...
духът ти ще остане...
тук...
с нас.
Добре дошъл, Джон.
Как ще се измъкнем от тук?
- Не знам.
Дано да помогне.
- Добре.
Внимавай, това е последният.
Кога свършва играта?
Един герой ще я осво-осво-освободи, когато със целувка я дари.
Така приключва дългото мъчение. Това е вашето спасение.
Каза го от самото начало.
- Да, знам.
Но може никога да не намерим вратата.
Ако умрем, повтаряме нивото.
Има един сигурен изход.
Трябва да целуна принцесата.
Бя-бя-бягай, лети като вятър, като будонг... Не, не по лицето!
Копелето иска да играем. Добре, ще играем.
Още ме боли, Джон.
Старк....
Чия беше идеята? Кой ти помогна?
Ти...
и загиналият ти брат.
Изля си сърцето на смъртния одър.
- Лъжеш.
Случиха се неща, за които не знаеше.
За тях се сърди на себе си.
Много говориш.
О, Боже... без Сикозу, без Норанти...
Много добре!
Имам само един въпрос.
Растенията... защо обичат светлината?
О... Джон! О!
Никой не ще премине!
Къде е той?
Какво правите тук?
Мой ред е!
Прекъсвате ми... обяда.
Чиана...
- Да?
Прекалено лесно е.
Какво искаш да кажеш?
Как успя да се измъкнеш първия път?
Чиана, каква е тайната на Ерън?
- Моля?
Тайната на Ерън.
Ами аз?!
Ей... Изяж това!
Ерън е бременна.
Ама че си и ти, Крайтън! Стоя тук цял вечност! Можех да умра!
Извинявай.
Всички жени ли са еднакви?
Ти-ти-ти наистина си Джон К-Крайтън.
Може ли един автограф?
Господарю...
имаме гости.
Идваме при принцесата.
- Виждам.
Колко романтично.
С мен ли си? Ще бъде голям купон.
Давай тогава.
Да купонясваме.
Старт.
Научих го от... телевизията!
Не разхвърляйте!
О! Хайде, Харви. Не се бий като момиче.
Липсва ти практика, нищожество.
Ще си отбележа.
О, момиче, виждам кой е мъжа в твоето семейство!
Всичко ще ми изцапате...
Уби го.
Скъпи, икономът е мъртъв.
Ей, Душко!
- Да?
Малко помощ?
Точно така, довърши го.
Двама срещу един! Май няма да си допия питието!
Той е мой!
Справям ли се?
Ще те пипна.
- Надявам се.
О, Боже!
Май го уби.
Жени!
Хайде.
Ти ли си Джон Крайтън?
- Да...
Ще бъдем много щастливи заедно.
Чиана?
Не знам.
- Какво не знаеш?
- Не... знам!
Хей! Аз знам.
Може би само целувка не е достатъчна.
Може би "целувка" е метафора за пълна програма.
Да, а може би Чиана трябва да я целуне.
А? Може ли да гледам? Обичам да гледам.
Тя... не е принцесата.
Какво?
Не съм принцесата. Но пак можем да си направим пълната програма.
Това е моят свят, нищожество.
Задържа се тук прекалено дълго.
Когато умреш, духът ти ще остане с нас за вечни времена...
лош играчо.
Крайтън?
Рестартирам играта.
Къде отиваш, Джон? Къде-къде, Джон?
Твоят свят, твоята принцеса.
Принцеса-принцеса-при-принцеса.
Една при-принцеса с-сърцето и ридае в плен на мрака в плен на-мрака-мрака. На мрака в плен.
Джон, можем да се разберем.
Един герой... ще я освободи.
Не я докосвай! Тя е моя! Моя!
Замълчи, Старк.
Ти ли си, Джон Крайтън?
Така мисля... да.
А ти си...?
Заан.
По същество е вярно.
Старк иска да останеш тук. Той обвинява теб.
Не!
Смята, че си виновен за смъртта ми.
Много хора умряха заради мен.
Какво искаш от мен, Джон Крайтън?
Целувка?
Напразно ли се пожертвах... заедно с останалите?
Не знам.
Отговори си на този въпрос, преди друг да е умрял заради теб.
Не.
По дяволите.
Ди! Д'Арго.
Джон, къде сте?
- Не съм много сигурен.
Как е Скорпиъс?
- Имахме малък проблем с вратата...
Много се забавихте. Всичко наред ли е?
Ей. Живи сме.
Не е ли страхотно!
Интересен ден, а?
Всички са интересни.
Този беше малко... объркан.
Войнът се нуждае от повече яснота.
Не съм воин.
- Носиш оръжие.
Втора поправка.
Тази война е на Скорпиъс, не моя.
Хиляди мъртви. Милиарди са застрашени.
Нямам предвид тази война.
Ерън.
Войната на сърцето.
Винаги е Ерън.
Не мога... да преценя трезво нещата.
Болката замъглява съзнанието.
Екстракт от лака.
Едно смъркане... и болката изчезва...
за дълго. Ще ти помогне да я забравиш.
И, моля те, не ми благодари.
От 150 цикъла не съм обичала...
някого така...
както обичаш нея.
Чувам, че съм била принцеса...
Превода е осъществен от екип в състав:
Дублажи: Nikra, Exile, Vladotto
Субтитри: Pifcho и Nikra
Редакция: Nikra Studio®
Nikra Studio © 2004