BBC Walking With Cavemen - Part 3 (2003) Свали субтитрите
Оцелели, като станали мършояди и нагаждачи.
Но това същество е нещо ново.
То прави следващата стъпка по пътя към превръщането си в човек.
Това е историята за това, какво го прави подобен на вас.
Аз пътувам назад във времето.
Благодарение на науката, можем да съставим картина на нашето минало,
и да върнем към живот нашите прародители.
Елате с мен на пътешествие през човешката история.
Южна Африка, преди 1,5 милиона години.
Тези хора са Хомо Ергастер.
От два дни те преследват остаряла антилопа Гну.
Те буквално са я напъхали в миша дупка.
Но ловът още е далеч от края си.
Антилопата е изтощена, но не е мъртва. Само опитът ще им каже, кога да нападнат.
Загуба на усилия.
Нетърпението на младия мъжки провали успешния лов.
Гладът им ще трябва да почака.
Разглеждайки костите и останките, които тези хора един ден ще оставят след себе си,
съвременните учени ще схванат,
ролята, която те играят в нашата еволюция.
След като сме тук в Африка, преди 1,5 милиона години,
можем да направим нещо друго.
Наблюдавайки ежедневието им отблизо
можем да видим семената на човечността, появяващи се в тези маймуночовеци,
и също така да видим, каква част от тях остава да живее днес у нас.
Като за начало е добре да не изоставаме.
12 часа на обяд, а вече е 35 градуса на сянка,
но Ергастер може да се движи на големи разстояния с добра скорост дори в тези условия.
защото те притежават най-усъвършенстваната охлаждаща система от всички животни на Земята.
Големите носове охлаждат и овлажняват въздуха, докато дишат.
Малко окосмените им тела не задържат топлината,
а милионите малки жлези в тяхната кожа
означават, че няма нужда да дишат учестено за да контролират температурата си - те се потят.
Така че, докато другите животни трябва да седят на сянка,
Ергастер може да крачи бодро под Слънцето.
Те имат и друга адаптация, нещо, което не виждате.
Огромен мозък.
Всъщност от Ергастер сме наследили големите мозъци.
Вероятно можем да разберем защо притежаваме такава уникална адаптация,
като видим как Ергастер използва големия си мозък.
Използвайки големите си мозъци,
Ергастер могат да разбират околния свят,
както никое същество преди тях не е могло.
Всъщност проницателността им към природата
със сигурност е революционна.
За вас и мен, познанията за природата
са нещо банално,
но всички други животни, включително нашите предци,
разчитат за живота си на тях.
Всички животни притежават някакви познания за обитанията си.
Петмесечната лястовица може инстинктивно да извърши
10 000 километрово пътешествие от Британия до Южна Африка,
без да го е правила преди това.
Главната женска слоница
може да запомни къде има вода в сушата,
дори да е била там само веднъж, преди половин век.
Но до този момент,
няма същества, които да събират познанията за света
от на пръв поглед несвързаните факти около тях.
Никое същество не е можело
например да търси тези следи в калта.
И без да ги е виждало преди да знае всичко за тях.
Звучи, като най-простото нещо,
и за нас е така,
но дори да ви изглежда странно, за кучето, котката и дори бабуина,
тези следи не са нищо повече от шарки в килима на света.
От всички същества на Земята, само вие и аз можем да погледнем тези следи
и да кажем какви са - отпечатъци от копита,
направени от животно, което е отишло натам.
Това умение сме наследили от Ергастер.
За тях това е ключът към природните тайни.
Те могат да разберат, че определени облаци,
означават, че ще вали дъжд...
че появата на определени птици, като лястовиците,
означава смяна на сезона и нови възможности.
Дори никога да не са виждали такова животно,
те могат да го вместят в картината за своя свят.
Въпреки, че загадки ще има винаги,
начинът на поглед над света на Ергастер,
е изключително важно събитие в пътешествието, което води до нас.
Разбирането на света е много важна стъпка по пътя към контролирането му.
По-големият мозък позволява на Ергастер да прави още нещо.
Те създали невероятно технологично постижение.
Създали Ролс Ройса на каменната епоха.
Мощни и груби, но достатъчно прецизни за точно рязане.
Те показват намерения и въображение,
и тъй като са открити из цяла Африка,
доказват, че тези хора са могли да научават един от друг
тайната как да ги правят.
Милион и половина години преди нашето време,
тази брадва е най-технологичният обект на планетата.
Големите мозъци на Ергастер напълно променили начина, по който живеят,
но за ваша изненада,
още не сте видели истинската задача, за която те и ние използваме големите си мозъци.
Големият мозък е невероятно скъп за поддръжка,
от гледна точка на енергията, която използва.
Мозъците на Ергастер са толкова гладни за енергия,
че те консумират 1/6 от калориите, които ядат и пият за деня.
За да си заслужава подобен лакомник,
той трябва да е абсолютно необходим за оцеляването.
И това е точно така. Те се нуждаят от него,
за да се справят с най-сложните неща в света им.
А най-сложното нещо в света на Ергастер
е същото, като за нас.
То не е сечиво, или ловуването,
нито решението, кога антилопата трябва да умре.
Това, за което ви трябва голям мозък е...
за да можете да разбирате другите хора.
Ергастер действат заедно, за да намерят плячката,
да я преследват и да я убиват.
Те дори отнасят храна обратно
за да я разделят с другите от своята група. Месото не е просто храна,
то е възможност за пазарлък по-късно.
За младия мъжки, откраднатия крокодилски зъб също може да е от полза.
Почти всичко в Ергастер носи изненадващи облаги
в техния сложен свят на взаимовръзки...
Като фактът, че се потят, вместо да дишат, за да освобождават топлината,
дори да се напрягат активно.
Това им дава много по-голям контрол над дишането
освобождавайки тялото за нещо невероятно полезно.
Тялото им вече може да произвежда звуци.
Ергастер са първите наши предци, които притежавали
нещо, което бихте разпознали като човешки глас,
използването му за комуникация помежду си
станало решаващо за начина им за живот.
Така че, ако сте в Африка, преди 1.5 милиона години,
търсейки Хомо Ергастер, завръщащи се от успешен лов,
има шанс много преди да ги видите, да ги чуете.
Ергастер нямат постоянни местообитания.
Те се местят от едно на друго място, в зависимост от откриването на храната си.
Изхранват се с това, което съберат.
Но завръщането на ловците и възможността за подялба на месото,
е специално събитие.
Това е сцена, като никоя досега на Земята -
група от животни, събрани заедно не заради числеността
не заради индивидуален водач,
но заради нещо много по-могъщо -
връзките на семейството и приятелите.
Да помагаш на другите и да разчиташ на другите да ти помогнат
станало основата, задържаща хората заедно.
От майката, предлагаща храна и помощ на бременната си дъщеря,
до началото на нов вид връзки -
мъжки и женски, събиращи се в двойки
и живеещи поне за известно време моногамно.
За да живее в свят в който зависят един от друг,
Ергастер развили уникална мутация.
Ние смятаме, че те са първите ни предци,
при които започнало да се появява благородството.
Като нас, те също умеели да отгатват мислите си,
и да общуват бързо, разбирайки скрития смисъл на нещата.
За младия ловец, частта от улова е нещо повече от обикновена храна.
Това са пари. Той ще ги използва, за да си купи булка.
Откраднатия зъб само усилва доброто впечатление.
Той вече е не само ценен човек, но и смелчага.
На това му се казва успех!
Но младата женска явно има повече от един ухажор.
За всеки Ергастер няма нищо по-лошо
от самотен, необвързан мъжки.
Примитивният облик на насилие е едновременно внезапен и шокиращ
и все още е част от сложния съвместен живот на тези хора.
За да имат общество,
където няма само врагове, а има и по-важното - приятели,
Ергастер получили огромен потенциал.
Заедно с новия начин за контрол над природата,
те получили нещо, което никога досега не било възможно
в историята на живота на Земята.
Получили дарбата да напускат техният древен дом, Африка,
и да започнат да се разселват из останалия свят.
Започнали следвайки течението на реката Нил през цяла Африка,
чак до Средния изток.
Числеността им нараствала,
а те вървели все по-надалеч, в търсене на храна,
и достигнали Азия, като станали първите хора,
достигнали тази част на планетата,
чак до южните части на днешен Китай.
Епичното им пътешествие отнело хиляди години,
а когато стигнали и по-късно ние сме ги открили,
те вече носели ново име - Хомо Еректус.
Очите на тези хора били първите,
които видели чудесата на източния свят.
Любопитен факт е, че откакто сме открили тези първи азиатци,
никога не сме намирали каменните брадви,
които братовчедите им в Африка използвали.
Вероятно защото те са открили друг, по-лесен начин за изработка на сечива,
който бил навсякъде в това огромно царство...
бамбукът.
Еректус живеел в земя, където сечивата буквално израствали като дървета.
Малки елени и прасета имало навсякъде из гъстите бамбукови гори,
но Еректус не били придирчиви.
Те могли лесно да изпробват менюто си.
С времето предците ни щели да променят света, както никое друго същество преди това.
Много животни, които заставали на пътя им щели да бъдат отстранени,
но не и днес.
Въпреки увереността на Еректус,
все още имало неща в новия свят, които можели да ги изплашат.
Като огромният Гигантопитек - древна маймуна, висока 3 метра -
първообразът на Кинг Конг.
Но с времето балансът на силите щял да се измести.
Еректус били жилави и приспособими,
и в този древен азиатски пейзаж се справяли добре.
Така, че предците ни процъфтявали из цялата планета.
Може да си помислите, че до съвременния свят не остава много,
но помислете пак.
Пътувайте с мен във времето милион години напред
и ще ви покажа нещо забележително -
мистерия, която показва колко по-различни
са били тези древни прадеди от нас.
Отново сме в Африка.
Изминали сме 1 милион години,
но нашите родственици не са се променили изобщо.
Това е наскоро изоставен труп, оглозган от нашите прадеди
1 милион години, след като ги видяхме да използват каменните си брадви.
И какво използват те сега?
Това е друга каменна брадва,
удивително еднаква с
тези, използвани от Ергастер преди милион години.
През цялото това време технологиите им не са напреднали дори с крачка.
Дори не им е дошла идеята, да направят нещо толкова просто,
като да поставят това на върха на пръчка, за да се получи копие.
В наши дни от полета на братята Райт, до
разходките в космоса са ни трябвали по-малко от 100 години.
От телеграмите, до SMS-те, по-малко от десет.
Ергастер не са постигнали нищо ново за милион.
Можете ли да си представите толкова ограничена изобретателност?
Нашите прадеди правели брадвите си, както птиците градят гнездата си.
Те не мислели по въпроса, просто ги правели.
За тях не било възможно да изобретят нови начини за това,
както птиците не могат да се досетят да покрият гнездата си с покриви.
Не, че са били глупави,
просто мозъците им не работели, като нашите.
Трябвало да се случи нещо невероятно за да промени начина им на мислене
спусък, който да задвижи мислите им.
И ние може би знаем, какъв е бил той.
Не знаем точно кога се е случило, и къде,
но някъде по това време, хората открили това.
Те разбира се били виждали огън и преди, от светкавици до горски пожари,
но дошъл момент,
когато те научили да го обуздават, да го запалват и да го използват,
и тогава животът им се променил.
Изведнъж, както никое друго животно преди това,
те започнали да контролират своя свят.
Смрачаването не носело опасности, а нещо ново -
време за забравяне на мъките за оцеляване,
време за пътуване на мислите.
Може би те се чувствали точно като нас,
когато се взирали в пламъците на собственото си време.
Наистина, сигурно това е сянката на техните праисторически мисли,
които идват и на нас, когато го правим.
Възможно ли е огънят да е променил
не само начина на живот на предците ни,
но и начина им на мислене?
Той ли е строшил оковите на фантазиите им и е оставил идеите им да литнат?
Този огън ли е помогнал на бъдещите поколения да се превърнат в нас?
Никога няма да разберем,
но несъмнено, тук, под сигурния блясък на такава първична сила,
всичко изглежда възможно.
В следващият епизод -
битка за оцеляване в един ужасяващ свят,
и мистериозният подарък, който създава съвременните хора.
Превод: bigstoyan