BBC Walking With Cavemen - Part 2 (2003) Свали субтитрите
Животът на Земята вече има ново лице.
Отначало нашите прадеди вървели на два крака,
и се отличавали от всички останали животни.
Сега ще се срещнем със същества, които са направили следващата стъпка
от древните маймуни към нас,
същества, вероятно подобни на него.
Аз пътувам назад във времето.
Благодарение на науката, можем да съставим картина на нашето минало,
и да върнем към живот нашите прародители.
Елате с мен на пътешествие през човешката история.
Пристигнахме в много важен момент от нашата история.
Кръстопът в нашата еволюция.
Аз съм точно там,
където маймуночовеците в саваната не са само от един, ами от няколко вида,
и един от тях може да бъде нашият древен роднина - но кой?
Запознайте се с Парантропус Бойзиай
- за по-кратко, само Бойзиай,
Знаете ли, понякога можете да разберете до голяма степен
как се държи даден вид,
само от едно или две наблюдения,
и тези Бойзиай не правят изключение.
Ако трябва да изберете някой вид от 21-ви век,
който да ви напомня за тях,
това ще бъде горилата.
Това е напълно зрял възрастен мъжки.
А това е зряла женска.
Той е по-висок от нея с повече от метър,
и тежи два пъти повече.
Тези разлики ни подсказват за техния живот.
Той е господстващият мъжки в групата си. Очевидните му размери и сила,
задържат заедно цялата група,
и само той може да се чифтосва с всички женски.
А тя не е случайна женска. Тя е най-главната в неговия харем.
Но това положение може би е застрашено.
Това е млада женска, търсеща нова група.
Но всеки пришълец може да наруши баланса
и да разруши спокойствието на установената вече група от маймуни.
За да си спечели място в групата,
новодошлата трябва да бъде приета от една страна от главния мъжки,
и от друга страна от останалите женски.
Макар, че може да има неприятности,
главният мъжки е вече заинтригуван.
Изглежда, че желае да я добави към харема си, без значение от последствията.
Събирайки заедно всичко, което знаем за тези същества,
от костите, които някой ден ще оставят,
съвременните учени смятат, че имат представа за ролята, която те играят
в нашата еволюция.
Но, след като сме тук в Източна Африка, преди 2 милиона години,
можем да направим и нещо друго.
Можем да наблюдаваме
ежедневието на отделните маймуночовеци,
и да разберем, какво има у тях, което ние сме наследили.
За да го направим трябва да проследим живота
не само на тези маймуни, Бойзиай.
Също така трябва да разгледаме отблизо и маймуночовеци като тези.
Хомо Хабилис. (Сръчен човек).
Те не ми напомнят никое същество от 21-ви век.
Африка отпреди 2 милиона години е едно от най-разнообразните места на Земята.
Със същества едновременно познати и странни.
Динофелес, мнимият саблезъб тигър.
Гигантският, наподобяващ слон Динотериум.
Пасящият Анкилотериум.
И нещо, което не можем дори да си представим в 21-ви век.
Тук има най-различни двукраки маймуночовеци.
Ето вида Хабилис,
палавите мършояди.
Рудолфензис, малко по-едрите им конкуренти.
Приличащите на горили Бойзиай.
Цяла гама от изправено вървящи маймуни.
Всички с различни стратегии за оцеляване.
Само едни от тях са наши родственици. Въпросът е,
кои точно? Според вас, кои най-много приличат на нас?
Кои са нашите прадеди?
За да разберем, първо трябва да се запитаме защо се налага да избираме измежду толкова много.
Защо преди 2 милиона години откриваме толкова много различни маймуночовеци?
Едно от обясненията не е със земен, а с космически произход.
Цялата вина се дължи на слънцето.
Обикаляйки в орбита около Слънцето, Земята винаги е наклонена под известен ъгъл.
Заради това съществуват сезоните. Колкото е по-голям ъгълът,
толкова са по-сурови те. Но наклонът постоянно се мени,
и около преди 3 милиона години,
той започнал да става по-голям.
Летата станали по-хладни.
На полюсите, образуваният през зимата лед не успявал да се разтопи изцяло през лятото.
Година след година, полярните шапки нараствали.
Те задържали огромно количество от водата на планетата.
Земята започнала да изсъхва.
В Източна Африка огромните джунгли загинали,
и останали само отделни редки дървесни екземпляри.
На тяхно място се настанил нов вид - пришълец.
Това е трева.
Заедно с чуждите растения, дошли и чужди животни.
Притежаващи странни приспособления, за да поемат новите видове храна.
Като невероятните 4 стомаха на антилопата,
които могат да смилат жилавата трева, както правят кравите.
Новите животни били нова храна,
и новите същества еволюирали, за да могат да се хранят с тях,
Това е ключът към пъзъла,
защо по това време има такова разнообразие от маймуночовеци.
2 милиона години преди нашият 21-ви век.
Сега Африка предлага невероятно разнообразие
от неща за ядене и начини за живот.
Затова всички видове животни се променили, за да могат да живеят тук.
От анкилотериума, до нашите маймуночовеци.
Ето например тази тръстика.
Аз не мога да ям такава храна,
но наоколо има маймуночовеци, които могат.
Бойзиай. Тези величествени същества са се приспособили идеално
към повечето от храната, която ги заобикаля.
Мощни мускули в бузите, огромни челюсти,
и кътници 4 пъти по-големи от нашите,
означават, че могат да ядат дори най-жилавата растителност,
като тези корени и тръстика.
Тези възможности направили Бойзиай невероятно успешен вид.
Сега са месеци на много продължителна суша,
и много животни намират трудно храна,
но за тази група, вечерята е наблизо.
С предостатъчна и лесно набавяща се храна,
те разполагат и с достатъчно време за любимото занимание на маймуночовеците - секса.
Новата женска още се върти около групата.
Чакайки шанса да се доближи до водача.
За сегашната царица на харема обаче, новата може да бъде реална заплаха.
Но водачът смята другояче.
Новата женска не е заплаха, а предизвикателство.
Макар, че са почти пълни вегетерианци,
днес знаем от открити следи по зъбите им,
че е имало един вид месо, на което Бойзиай не можели да устоят.
Термитите.
Двойно неустоими, когато вечерята е романтична и за двама!
Пощенето е вид любовна игра за маймуните.
А Бойзиай не правят изключение.
Новодошлата става новата фаворитка.
Но дали та ще се приеме от останалите от групата,
тепърва ще видим.
Ако Бойзиай си живеят спокойно с техните собствени грижи,
какво ли правят останалите местни маймуночовеци?
Тези Хомо Хабилис, които видяхме преди се сблъскват с продължителната суша,
която е много по-мъчителна за тях, отколкото за Бойзиай.
Това е техният водач, който е открил гнездо на пчели.
Позицията му на лидер се основава на способността за намиране на храна.
Въпреки сложното начинание и малкото храна,
отчаянието го кара да опита.
Това е една от женските на водача.
Тя все още е негова, но ако групата не намери скоро храна,
тя ще започне да страни от него.
Това е дръзкият приятел, който нападна колата ни,
хранейки се за пръв път от дни насам.
Истината е, че Хабилис водят мъчен живот,
и това има своето обяснение.
Те не са приспособени, като Бойзиай,
и без техните големи зъби и мощни челюсти
Хабилис не могат да преживяват
използвайки жилавите растения, които са навсякъде през сухия сезон.
Храната на Бойзиай, като корените на тръстиката или твърдите акациеви шушулки,
не влизат в тяхното меню.
За да се справят с липсата на специализираните за дъвчене органи,
Хабилис са поели по съвсем друг път.
Те са се превърнали в първите "момчета за всичко".
Любознателни мършояди, готови на всичко за да оцелеят!
Но това е труден начин за живот,
защото докато Бойзиай знаят точно къде да търсят храната си,
храната на Хабилис може да бъде навсякъде.
За да я откриеш, трябва да си неуморен изследовател.
Но само любознателността
не е гаранция, че ще намериш парче храна.
Трябва да имаш и малко късмет.
Хей, ти!
А добрият късмет не е нещо,
на което се радва напоследък тази група.
Всъщност състоянието и е отчайващо,
но любознателният начин на живот е научил Хабилис на няколко хитрости,
защото ако си любознателен, винаги изследваш непознатото...
като например защо лешоядите се събират заедно?
Отговорът естествено е, че са си набелязали някаква храна.
Една антилопа е уловена и убита в саваната.
Нейните останки са божи дар.
Не само, че това е храна,
но още представлява ценен протеин и животинска мазнина. За разлика от Бойзиай,
Хабилис ядат и месо.
При нормални обстоятелства водачът ще се доближи внимателно до антилопата,
особено, когато е толкова прясна.
Който и да я е убил, може да е наоколо.
Но днес гладът му и възбудата на групата пренебрегват всяка предпазливост,
докато младият мъжки изглежда внимава.
Други маймуночовеци също са забелязали лешоядите.
Хабилис не са единствените мършояди наоколо.
Конкурентна група от вида Рудолфензис също е дошла за месото.
Хабилис и Рудолфензис са забележително близки,
и често влизат в схватки за храна.
Това е моментът на триумф за лидера.
Той е завел групата си до храна
и смята, че успешно я е отбранявал.
Групата е объркана.
Не само, че са загубили ценното месо, но вече са и без водач.
Без изявени кандидати за мястото на лидера,
Хабилис са стигнали до дъното.
Не им остава друго, освен да чакат
и да се надяват, че късметът може да им проработи.
Дългият сух сезон най-накрая приключва.
Началото на дъждовете променя релефа на саваната.
Бойзиай рядко се показват, когато започва да вали.
Никой не знае точно защо.
Вероятно понякога просто от радост,
или просто, защото мразят да се мокрят,
но това е сходно с реакциите и на маймуните от наши дни.
И за съжаление Бойзиай, както съвременните горили
изобщо не могат да си направят сами укритие.
Бойзиай и Хабилис.
въплътяват два различни начина за оцеляване.
Хабилис ги бива за всичко, а Бойзиай - само за едно.
Но коя черта ще се предаде на бъдещите маймуночовеци?
Какво ще наследим ние след 2 милиона години?
Макар и Бойзиай да имат невероятно успешен начин на живот,
той е полезен, докато светът, в който живеят не се променя
и ако има нещо, в което може да сте сигурни за времето, то е,
че нищо не остава едно и също завинаги.
Да хвърлим бегъл поглед на това, което е последвало.
През следващите няколкостотин хиляди години
същите сили, които създали огромните пространства в Африка
продължават да оформят континента.
Появяват се нови обитания, заедно с нови животни, които живеят в тях,
а старите начини на живот загиват, заедно със съответните животински видове.
Хванати в клопката на промените,
Бойзиай ще се намерят в свят, за който не са подготвени.
Но за момента всичко това е в тяхното бъдеще.
Лидерът се връща в харема си,
за да разбере, че числото му е нараснало с една.
Главната женска е поела новодошлата под своя опека
и хитро е променила баланса на силите.
Той ще разбере добре, че има нови задачи.
Успешният им начин на живот е скрил факта,
че Бойзиай са пъхнали всичките си шансове в една кошница.
Проблемът с това да си специализиран в едно е, че зависиш от средата.
Вероятно те няма да са способни да се приспособят към промените в природата,
или нови животни ще им затруднят живота.
Истината е, че ако се върнем на тази поляна
отново след няколкостотин години,
тези невероятни Бойзиай вече ще са изчезнали.
Единственото наследство, което тези животни ще оставят са тези...
вкаменени кости.
Никой от тези маймуночовеци няма да оцелее.
Но ролята, която играят Хабилис в нашата история
ще бъде по-различна.
След като лешоядите са напълнили стомасите си,
почти не е останало месо за останалите.
Но Хабилис имат скрито оръжие.
Техният любознателен живот
ги е направил съобразителни и изобретателни,
което води до истинско постижение.
Хабилис са първите същества на Земята,
които са способни да правят каменни сечива. Това е огромна и важна стъпка напред,
защото сечивата означават, че те могат да живеят използвайки най-различни типове храни.
Но първо те трябва да успеят да се докопат до тях...
и тук се крие второто скрито оръжие на Хабилис.
Месоядството доставя на Хабилис важни белтъци и мазнини,
които благоприятстват развитието на техния мозък.
В действителност техният мозък е почти два пъти
по-голям от този на Бойзиай.
С други думи месото им дава възможност да стават все по-умни.
Достатъчно умни, за да разберат, че е по-вероятно да изплашиш лъв,
ако действаш в група.
Добре дошли в света на идеите!
Макар, че останките от антилопата са почти оголени до кокал,
в тях все още има месо...
костният мозък, една от най-калоричните храни в саваната.
Нито лъвът, нито лешоядите могат да го извадят.
Докато новите сечива на Хабилис
изглеждат доста добре пригодени за целта.
Групата също така е решила и проблемът с водача.
Действията на младия мъжки са помогнали за намиране на храна и му дават ново положение.
Изглежда, че сега той поема функциите на водача.
Начинът на живот на Хабилис,
означава, че те имат шанс за оцеляване в променящият се свят.
Това е отличителната черта, която ще оставят и която ще е изключително важна за нас.
Така че, Хабилис са направили следващата стъпка от еволюцията на човека.
Чрез способността си да живеят по различни начини
вместо да се приспособят само към един,
те започнали да се освобождават
от законите контролиращи всичко живо на Земята.
Това означава ли, че Хабилис
ще доминират в следващите хилядолетия?
Възможно е да си го помислите.
Но в края на нашата история има неочаквана развръзка.
Някъде по това време, преди 2 милиона години,
се появили маймуночовеци в Източна Африка,
които използвали триковете на Хабилис, но дори още по-добре.
Но те притежават още нещо,
което означава, че могат да изтрият Хомо Хабилис от лицето на Земята.
Те са наречени Хомо Ергастер. (или Хомо Еректус - изправен човек).
Те са съществата, с които ще се срещнем след малко
в пътешествието си от маймуните, към нас.
Превод: bigstoyan