Le Corniaud (1965) Свали субтитрите
(Този филм е само за фенове на Бурвил и Луи дьо Фюнес. Другите не биха се изкефили.)
Г
ГЛ
ГЛУ
ГЛУП
ГЛУПА
ГЛУПАК
ГЛУПАКЪ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪТ
ГЛУПАКЪ
ГЛУПАК
ГЛУПА
ГЛУ
ГЛ
Г
Бихте ли ми помогнали?
- Ще взема тази.
- Внимавайте. Тежка е.
- Както всяко лято и сега ли заминавате за Каркасон?
- Не. Този път ще направя обиколка из Италия.
- Така ли?
- Надявам се времето да е хубаво.
Благодаря, че ми помогнахте.
- Лек път.
- Надявам се като се върна да съм добре почернял.
Това си е истинска катастрофа.
Вижте ми колата!
- Какво има толкова?!
- Е, как какво? Вижте!
Не мога да продължа...
Ама, моля ви не ми дотрошавайте колата!
- Не е толкова страшно.
- Ха, не било толкова страшно.
Какво ще правя сега?
- Ще ходите пеш!
- Ваканцията ми отиде на кино! Бях тръгнал за Италия.
- Да свършваме, защото бързам!
- Ама аз не бързам.
- Обаче аз бързам! Точка!
- Ама, как може...
- Това е визитната ми картичка. Моят застраховател ще ви се обади.
- Има и такива дето не им пука! Говняр!
Леопол Сароян. Генерален директор.
Да го духаш!
Не - за Лондон! Да - за Ню-Йорк! А за Стокхолм - не знам!
Да.
- Г-н Марешал е тук.
- Тъкмо го очаквах. Поканете го да влезе.
Ха, бедни ми приятелю!
Жертвата, така да се каже!
Имам в предвид това, което се случи вчера. Сядайте!
Внимавайте! На колелца е.
Знаете ли, че заради вас цяла нощ не съм мигнал?
- Ъ... моля да ме извините.
- От шока е.
- Ами аз, какво да кажа?
- Вижте, когато всичко това свърши ще се чувствам много по-добре.
Кажете ми: все още ли желаете да отидете до Италия?
- Не знам дали сте в течение, но колата ми претърпя вчера лека злополука.
- Точно поради тази причина ви се обадих тази сутрин.
Още щом ви видях, ми станахте симпатичен.
Хрумна ми една идея, която ще уреди цялата история.
- Така ли?
- Пура?
Хавански са.
Глътка уиски?
- Щом настоявате.
- Натиснете зеления бутон. И гледайте какво ще стане.
Гледайте...
Това не е всичко.
Вижте!
Кляк!
- Ама това е...
- Моят приятел, дю Шмюрц, ще посети Европа с Кадилака си.
Иска да види Партенона, берлинската стена, Фоли Бержер...
- Цивилизацията!
Еее, какво беше това?
- Нищо.
- Какво беше?
- Нищо.
Ето, давам ви го.
Получих телеграма...
Не, няма да ви го дам, защото не ме слушате.
Получих телеграма...
...а, да. Наздраве!
Получих телеграма, че пристига спешно със самолет от Щатите. Болна майка, болен баща...
- Винаги става така...
- Кадилакът е изоставен.
- Горкият.
- Кадилакът пристига следващия понеделник в Неапол.
- Неапол.
- Г-н дю Шмюрц ме помоли да закарам Кадилака от Неапол до Бордо.
Защото той ще лети от Щатите до Бордо, а колата - до Неапол.
Така че... от Неапол до Бордо...
- Би било хубаво пътуване.
- И това хубаво пътуване ще го направите вие, г-н Марешал.
- Аз ли?
- Обърнете се, аз съм вече тук.
Днес е 14-ти август.
Колата трябва да е в Бордо на 27-и август.
- 13 дни...
- Точно така.
- Разходка из Италия с Кадилак ще струва бая пари.
- Трябва да се радвате!
- Може ли още едно уиски?
- Може ли аз?
- Не. Бутилката е там.
Г-н Президент.
- Благодаря.
Това е билтетът ви до Неапол.
И 500 000 лири за разходите ви по пътуването.
- Ама, г-н Сароян, това са много пари.
Аз харча много по-малко отколкото един Кадилак.
- Каня ви на обяд заедно с няколко други приятели.
Аз, г-да, не успях да се издигна...
...останах си обикновен служител.
Може ли да попитам нещо?
- Разбира се, скъпи приятелю.
- Кажете ми: кои книги ще препоръчате на нашия приятел, за да опознае по-добре Италия.
- "Разходка из Рим" от Стендал е чудесен гид.
- Купил съм си я вече.
Искам да ви обърна внимание...
- Трябва да тръгвате, защото...нали знаете...пътуването...
...а времето тече...
- Господа, поласкан съм.
- Вратата е там.
Не тази.
От тук.
Е... ъ...
- Да.
Какъв беше тоя, бе?!
Келнер, оставете ни сами!
Благодаря.
Как го намирате?
- Очаквате поздравления ли?
- Сам управлявате, сам взимате решенията, сам поверявате милионите ни на... Нямате право!
- С този Кадилак трябваше на 6 пъти да се направи трафика.
Но в последния момент решавате друго без дори да ни питате.
- Ама...
- Какво ви става? Как ще прекараме всичко наведнъж.
100 кг хероин, 300 кг злато и камъните на Балбек.
- Сароян, искате да направите изведнъж голям удар с парите ни.
Въвличате и нас.
- Ще отговаряте за това пред американските ни съдружници!
- Знам какво върша.
За такъв голям товар ни трябва един наивник, който не би се усъмнил в нищо.
- Вие го уредихте много прибързано.
- Точно така.
Цялото ни бъдеще е в тази кола. Ако я загубим съм мъртъв.
Вие също!
- И като капак на всичко ни водите този чукундур.
Как ще премине 2500 км с целия товар?
- Преценил съм го. Ангажирах го, защото е мил и наивен.
Изписано е на лицето му. Това е най-добрият паспорт.
На митницата, човекът е този когото подозират, а не колата.
Ерген, търговски представител, чисто досие.
Приятели, съгласен съм, че заради мен успехът ни е заложен на карта.
Аз и няколко мутри ще съпровождаме товара и Кадилака през цялото пътуване.
А сега - на кратко!
Ето.
Подайте ми молива.
Кадилакът...
- По - схематично...
- Почакайте!
И така!
Дрогата.
Къде е тя?
В задните калници.
- После?
Предната и задна броня са от злато, покрито с хром.
Бижутата на Балбек, диамантите и рубините са в акумулатора.
Чудесно каширани в акумулатор с двойно дъно.
И този гениален план е подписан от...
Са - ро - ян!
А Юкункунът също ли е в акумулатора?
- Не, господине.
Юкункунът, най-големият диамант на света, е тук.
Господа, Юлий Цезар в навечерието на една битка беше казал:
"Ще изгоря и палтото си, ако то знаеше за моя план."
Да последваме примера на Юлий Цезар.
- Гледайте да не свършите като него.
"...не, господине. Юкункунът, най-големият диамант на света, е тук."
Здравейте.
Дддонесе ли лентата?
- Има и нещо допълнително. Това е звукът.
А това е картината.
Разгънете я.
- Имаме план.
Подписан от Ссса..
- Сароян.
- Супер си Марио!
- Кога ще си получа...?
- Почакай да гепя Кадилака.
- Да не вдигаме много шум, за да не се усети Сссароян.
- Разбрахте ли за оня глупак, дето са ангажирали да им прекара колата?
- Той знае ли за какво става дума?
- Не.
- Дано не се наложи да го ссс...
- Следите?
- Не, да го свалим. Както при ловуването.
Да утрепеш гълъба не е толкова забавно, като да пречукаш фазана.
Pronto?
- Ама това работи.
Да, рronto?
- Тук е централата. Кажете ми номера си.
- Маркаде - 18 - 19.
- Не, номера на колата ви.
- А, да, момент...
Флорида - 8239
- Включвам ви.
- Добре.
Значи, ако ме потърсят, ще ми се обадите?
- Да, сега можете да затворите.
- Добре.
Може ли...
Аз..."avanti"...
Каква отговорност!?
Защо не млъква?
Не ще...!
Ама, какво става?
Тоя защо натиска клаксона? Защо го прави?
- Благодаря.
- Митническа служба. Нещо за деклариране?
- Не. Куфарите ми останаха в хотела.
- Документите, моля.
- Това ли?
- Да.
Всичко е наред. Тръгвайте.
Скрийте се!
Сега спазвайте дистанция! Нито много близо, нито много далеч. Гледайте да не го изпуснем.
Било на 2 минути път...!
Каква лудница!
Господине,...
Господине,...
Signor,...
Добър ден.
Говорите ли френски?
- No, neapolitano.
- Ъ...елате...
Броните са ударени. Отзад и от ..."avanti".
Да ми ги поправите. Ако може бързо.
В Неапол съм от два дни и ...."finita la"... отпуската ми.
Колата не е моя.
Невъзможно?
Сигурно е невъзможно за нормална цена, но аз ще ви дам 20 000 лири.
Така става ли?
Не, ще ви ги дам утре сутринта.
"Domani matino", разбрахте ме, нали?
Довиждане.
Това е злато.
Тези брони са добри.
Ето го.
Взима такси? Какво може да се е случило с колата?
- Сигурно я е оставил в гараж.
Наистина, чудесно.
Изглеждат като нови.
- No...те не нови...
- Знам, че не са нови.
..тоя е много тъп!
Ето 20 000 лири.
- Много е.
Ама, аз ви обещах...
15 000?
- No...
Добре де, ето ви 10 000.
Моля...
Добре... Браво! Добра работа.
Ключът у вас ли е?
- Да, ето го.
- Благодаря.
Знаех си, че човек може да разчита на неаполитанците.
На всички ще разкажа колко сте мил.
Довиждане.
Не е игла да се загуби, шефе. Ще го настигнем.
- Сто пъти ми го казахте. Не го виждам. Няма го.
Да, ..."pronto"?
- Обаждам ви се от радиотелефонната централа. Добре ли ме чувате?
- Да, отлично.
Кажете ми, мога ли да се обадя до Париж?
- Дайте ми номера.
- Соферино 12 12.
- Бърза поръчка?
- Да.
- За кого?
- За г-н Сароян.
С - като Са. Ро - като Ро и Ян.
Стига де!
- Не съм аз, шефе. Моторът е.
- Кой мотор?
- На колата.
- Нещо е повредено.
- Кое нещо?
- Късметът ни.
- Вие бъзикате ли ме?
- Не, шефе.
- Недейте да клатите така!
Шефе, там има автосервиз.
- Хайде, трябва да стигнем до там!
Хайде...!
...и аз ли трябва да...
Хайде де...
Шефе!
- Да.
- Вижте там, шефе!
Извинете, шефе.
Пълен, моля.
Да, идвам, ето ме.
"Pronto"...да.
Точно така. Разговор с Париж. Г-н Сароян.
- Бихте ли изчакали за секунда, моля?
Ало.
- Разговор за г-н Сароян, господине.
- Той е в Италия, превключете го на радиотелефона му.
Да, Ягуар 411 763 Милано.
Ало, да. Сароян е на телефона.
Ало...
...тук е Марешал.
- Какво?
- Много лошо ви чувам, г-н Сароян.
- Покрийте ме да не ме види.
Как е времето в Париж?
- Ами... задушно и горещо.
- Странно. Сега ви чувам много добре.
Като че ли сте някъде наблизо.
Тук също е много горещо.
...ако не бяхте толкова зает, можехме да пътуваме заедно.
Исках само да ви благодаря, г-н Сароян.
- Моля, няма нищо.
- Ама, такова нещо не се случва всеки ден...
- Имахте ли злополука с колата? Правихте ли й някаква поправка?
- Не.
Никога не съм имал проблеми с коли.
...освен в деня, в който ви срещнах.
Помните ли?
- Дали помня! Гъз!
- Ало.
Прекъсна.
Колко дължа, господине?
Задръжте рестото.
Готово, шефе. Заблудихме го.
- Щях да се задуша. Хайде, бързо!
Невъзможно е да е имал поправка в Неапол.
Ще проверим по-късно. Хайде, да тръгваме!
Avanti!
Ало.
Ало, бръснарският салон, моля.
Pronto...Говорите ли немски, гръцки, а... френски...
Какво ще желае Господинът? Подстригване и бръснене?
- Нямам материал.
- Тогава една професионална фрикция.
- Не, не...
...само брадата.
- А, брадата.
А какво ще кажете за един маникюр?
- Защо не?
Si... Стая 432.
- ОК.
Лулу, слез да брибереш Аустина в гггаража на хотела.
Влез!
Мике!
- Какво има?
- Ела да слушаш.
- Ела да си сменим местата.
Всичките тези оръжия ли ще използвате срещу мен?
- Да, Господине.
Когато човек иска да е красив, трябва да може да страда.
- Значи, красотата ми е във вашите ръце.
Ще имате много работа.
Scusi...
- Може ли по - "piano"?
Scusi...
Това годежен пръстен ли е?
- Да.
- Господинът е имал късмет.
Pianissimo!
- Той няма чувството, че е имал късмет. Господинът не бърза да се жени.
Той, Господинът размисля.
- Той сигурно е интелектуалец.
- Дясната ръка, моля.
Благодаря.
- Какъв е годеникът ви?
- Сицилианец.
- Сицилианец. О...Значи е ревнив.
- Да, много... ужасно.
Би искал да ме заключи.
- Защо?
- Според него това е единственият начин да има честна жена.
- Знайте, че щом ви ревнува, значи ви обича.
Но ревнивците винаги свършват като... как му казвате?
- Рогоносец.
- Рогоносец, точно така.
Scusi...
Ама, нали му се извиних.
...не беше нарочно.
Много е горещо.
Полудяхте ли?
- Лицев компрес. Добър е за усмивката ви.
- Не, спрете, моля ви.
Тръгвайте си.
Basta!
Довиждане.
Готово.
- Много благодаря.
Може ли още веднъж?
- Не веднага.
- Жалко.
Ръцете ми са като нови.
Извинете...
Вижте... аз... такова... вие...
- Шт! Иначе ще кажете някоя глупост.
- Така ли смятате?
И все пак... кажете ми...
...много ли обичате годеника си?
- Французите не били толкова дискретни!?
- Не чак толкова, колкото слънцето.
Той я свали.
....................................................................
- Шефе, бихте могли в това време да проверите Кадилака.
- Чудесна идея... Докато те...
Изчакай ме тук.
Госпожице...
- Джина.
- Вие сте тукашна, би трябвало да знаете някой добър ресторант.
- Да.
Бихте могъл да отидете в "Пасето" или "ла Флавия".
Или в казиното, ако обичате музика.
- А вие често ли ходите там?
- Понякога...
Би било чудесно, ако се бяхме запознали там.
И вие станехте моята дама.
Ако, разбира се бяхте сама.
- Да, но ако отида, трябва да знам какво ще се случи.
- За да разберете, трябва да дойдете с мен.
- Проблемът е, че не съм свободна.
Преди 6 часа тази вечер.
Гаражът наляво ли е или надясно?
- Първата вляво, господине.
Извинете...как се отива до гаража?
- Вътрешната стълба, малката врата...
Къде са ключовете?
Оставих ги тук.
Не може да бъде.
Махай се!
Разкарай се!
Има ли някой?
- Няма никой.
- Добре.
Това не може да бъде.
Не е възможно. Къде може да са?
Сигурно са в стаята.
Какво става?
Вие ли ме...
Ей, вие там...
Свалете ме долу.
Не!
Свалянди..."la"... машината...
- Какво правите?
Спрете бе...!
Какво правите?
Чувате ли?
Спрете да ме въртите!
Зави ми се свят.
Дайте ми... "la scala".
Стълбата бе!
Не сте много схватлив.
Дайте я тук...
Толкова тъпа ситуация...!
Ама колата слиза надолу сега...
Задръжте колата!
Ама вие не сте за тоя занаят.
- Клютофете.....
Тъкмо ги търсех.
- Утарихтъ ли съ?
- Да, да... Бедничкият...
Вземете, това е за вас.
Взимайте!
Майтап! Даже собствения си език не разбира.
Имате ли маса за двама души?
- Имате ли резервация?
- Не.
- Ще бъде трудно. Пълно е.
Ще се опитам да ви намеря някоя малка маса.
За начало шампанско и хайвер ли?
- Какво ще кажете?
- Да. Много съм гладна.
- Значи, хайвер, шампанско и... ...всичко останало.
Ах, Рим!
Вие и аз тук заедно, това е...
...неочаквано.
Чувствам се страхотно.
О, не...
Внимавайте, де!
Бързо, ръката ви.
- Ама... тук ли...?
- Не така!
Cosi!
O, Aнтонио...
Ама...
...за трети път ми го правите...
...и само..."scusi"...
- Да си тръгваме!
- А вечерята?
- Вече не съм гладна.
Джина.
Джина, какво ви стана?
- Нищо!
Антон, да се махнем оттук.
- Къде? При мен?
- Si.
О, не...
Да напуснем Рим тази вечер или утре.
Искате ли, Антоан?
- Да.
Сигурно ви е много мъчно, щом ме молите за това.
Хайде, качвайте се.
Най - накрая...!
Време е за сън.
Кадилакът!
Тревога!
Пелтекът е в Рим.
Тревога!
Бързо!
Дрогата, Кадилакът...бързо!
Бързо!
Стреляйте!
Мръсници! Стрелят по нас.
Все едно. Сложи мерника!
Не уцели!
Хайде, твой ред е!
Не уцели!
А! Дрогата...!
Дрогата отиде по дяволите!
Да си разменим местата!
Внимавай!
Пушката!
Не!
Не стреляйте!
Не!
Останете тук!
Поправка...
Ще ви платя... "soldi"...
Прибирайте се!
Ще запаля мотора, защото е малко студеничко.
Добре де, чухме...
Хайде, давай...
- О, годеникът.
- По-бързо!
Спрете!
Няма да сте сам по време на пътуването.
Простете ми, Антоан.
- И вие ми простете. Горд съм, че го накарах да ревнува.
Да внимаваме, може да си е взел бръснача.
Сбогом, Джина! Ще ми останете като скъп спомен от Италия.
Желая ви много щастие.
А... французи... само любов!
- Не, не! Те - италианци.
Аз - французин!
Довиждане, Джина.
Казвам се Урсула Лампердоршауценбергер...
- Трудно ще го запомня.
Как да ви наричам?
- И вие много ми харесвате, господине.
- Благодаря. Казвам се Антоан Тукур.
- Напред, г-н Тукур!
- Започва добре.
Няма ли да изгорите така?
- Не, защото се мажа с олио.
- Знаете ли как се прави?
- Не, но аз уча бързо.
- Bitte.
- Много сте естествена.
- Да, аз съм нудистка. Някои, обаче имат задни мисли.
Вие имате ли задни мисли?
- Не.
- Имате право. Защото мъжете и жените сме едно и също нещо.
- Обаче, има една малка разлика...
- Всички имаме по два крака, две ръце, две уши...
- Да, да знам...
- Аз сериозно ви говоря.
Студентка съм по анатомия в университета в Хайделберг.
- Добре.
- Ха, има грамофон!
Danke, Антоан.
Танцувате добре.
Но не това харесвам у вас.
- А какво? Да не би да е косата ми?
- Отгатнете!
- Очите ми.
Майка ми ги намира за хубави. Но тя ми е майка.
- Не става дума за физическа красота.
- Тогава сигурно - интелигентността ми.
- Беща ми ме смята за много интелигентен. Но той ми е баща.
- Това, което ми харесва у вас е, че сте естествен.
- Но аз не мога да бъда друг.
- Антоан, минахме покрай много големи хотели във Флоренция и Сиена, а вие дори не ги и погледнахте.
Но аз видях как си казахте:
"Малката, бедна Урсула няма рокля в малкия си багаж".
И ето че спряхте тук, което ми пасва по-добре.
- Ама вие как мислите!?
Къмпингът пасва също и на мен.
- Много сте скромен. Толкова сте мил.
Ще отиваме ли да спим?
Това е добра идея.
Госпожице, дайте ми един килограм захар.
Благодаря.
- И така...
- И така!
- Bon soir!
- Gute Nacht!
Легнаха си.
Тук е толкова тясно.
Гледайте какъв безпорядък.
Какво е това? Ваше ли е? Приберете си го!
И това е ваше!
И това!!!
А с това много внимавайте!
Нещо чухте ли?
Има комар.
Извинете.
Ха, тук е!
Не се смейте така!
Отивам да се освежа.
- Антоан?
- Да, Урсула.
- Спите ли?
- Не.
- И аз. Искате ли да се разходим?
- Това е добра идея.
Ама...
Какво ме зяпате!?
Хайде да се къпем!
- Нямам бански.
- И аз. Все едно...
- Да, ама просто така гол пред вас...
...ми е неудобно...
- Защо? Аз съм нудистка.
- Ами...
...хайде, давайте...
- Ама, това е като при любовта. Трябват двама.
Ако няма да се къпете, да ви няма!
- Добре, тогава ще се отдалеча.
Кажете ми, Урсула...
...искате ли да ви изчакам в палатката ви?
Не, Антоан, по-добре ме изчакайте във вашата.
- И ще дойдете при мен?
- Може би, но съвсем приятелски...
Вие не сте джентълмен!
- При тази гледка не мога да бъда.
- Но аз не ви познавам.
- Сега, след като ви целунах, вече ме познавате.
Такъв е животът!
Урсула.
Какво?
Това е Марешал.
Той е тук.
- Урсула.
- Какво каза?
- Урсула.
Урсула.
Още малко олио?
- Nein, mein lieber...
Не, не искам...
Какво правя тук?
Каква вечер!
- Ето ви палатката.
- Благогаря.
- Довиждане.
Пелтекът!
Пелтекът!
Тази какво ли е харесала у него?
- Намерил е начин да се докопа до колата.
Качвайте се! Ще ги следим.
Моля, заповядайте.
- Пипали ли сте нещо?
- Не, шефе.
- Нещо с контакта...
Отидете да видите.
Бързо!
- Всичко съм почистил.
- Не ме занимавайте с глупости.
Какво има?
Подарявам ви го.
- Готово. Да тръгваме.
Познавате ли още някого в къмпинга?
- Един стар приятел, диабетик, който ще остане тук.
- По дяволите!
- Саботаж.
- Какво?
- Мръсникът е направил нещо на колата.
- Кадилакът му е в ръчичките. Пълна катастрофа.
Ще педупредя Марешал. Не ме интересува...
Ало, "pronti, pronta", да.... Искандо говорендо с един Кадилак.
По - насам.
- Оставете ме.
Готово, хайде.
- Може ли аз да карам?
- Да, но внимателно.
Много е крехка.
Чакайте да ви помогна. Сега леко.
Браво!
Да чакам да ме свържете?
Добре, ще чакам.
Открихте ли нещо?
- Има захар в карбуратора и на всякъде.
- Мръсник.
Трябва да смучете.
Хайде!
Точно така. По-бързо!
А, телефонът.
- Нека аз да се обадя, Антоан. Толкова е ориганално - от колата.
Ало.
- Ало.
Спри колата, защото нищо не чувам.
Госпожице,
..не, "Nein"!
Предпочитам да говоря с вас.
- Was?
- Аз съм "ein Freund", един приятел "of" Антоан Марешал.
Той е в опасност. ОПАСНОСТ!
Опасност. Verstehen sie? Опасност.
Ако вие не се намесите...
...Марешал - "Kaput"!
- Но това е невъзможно.
- Възможно е,...
...be cause...der Mann...
Мъжът...
...хубавото момче...
...е един мръсник...
...еin grosse мръсник...
...който иска да...
...откраднирен Кадилакът.
- Ja wohl.
Ще се опитам...
...обещавам.
- Ja и ... Да, благодаря.
Мисля, че тя ме разбра.
- За мен ли беше?
- Не, за мен.
Какъв хубав изглед.
Прекрасно е.
Това си заслужава да се фотографира.
- Отлична идея, дайте ми фотоапарата да ви снимам.
- Много мило. Урсула, ще дойдете ли да се снимаме заедно?
- Не, ще се попека още малко за зимата.
- Еее...лате по стълбите надолу, там е много по-красиво.
- Така ли смятате?
Между другото, знаете ли историята за фотографа в Италия?
- Не.
- Вижте...
- Да, много е красиво.
Знам още една история...
Тази Сантим...
Пристигнахме. Не е ли красиво?!
- Великолепно!
- Дайте ми фотоапарата и застанете там.
Малко в дясно, Антоан.
Малко назад, защото не ви хващам краката.
Още...
Още малко... Точно така.
Още 10 см и ще е тамън.
Добре ли сте?
- А, вие сте тук.
- Насам...
- Много мило от ваша страна.
...още съм в шок...
Къде е Марешал?
- Ннн...а плажа с приятелката си. Ппп...ак се къпят.
- Иди да провериш!
Заглушителят!
Щом настоявате - благодаря.
Ако обичате?!
Мръсник! Пак ще те пипна!
Не мога да си обясня...
Вярно е. Глупакът се къпе с гаджето. Даже са съвсем облечени.
- Добре. Да се махаме!
Уверявам ви Антоан - това си е истински атентат.
- Това, което ме заинтригува е, че някой е искал да ме предупреди.
Кой ли може да е?
- Сигурно някой ваш приятел. И е имал право.
- Ама, какво правите?
Щях да забравя да ви кажа, че ви повредих акумулатора.
- Ама защо?
- За да попреча на този крадец да ви открадне хубавата кола.
Антоан...
...мъчно ми е че ви напускам.
Но в действителност, с вас ваканцията не е ваканция.
Човек няма спокойствие.
Предпочитам по-грозна кола, но по-спокойна.
Бъдете внимателен, Антоан.
Много внимателен.
- Аufwiedersehen.
Ще ви изпратя пътна помощ.
Г-н Комисар.
- Добър ден.
Г-да, малката афера стана голяма.
Този джентълмен, Марио Коста...
...управител на хотел. Това му е прикритието.
Сам ни падна в ръчичките.
Малко го раздрусах...
...и той ми снесе за аферата на века.
Става дума за дрога.
От Бейрут за Щатите е тръгнала фантастична доставка дрога, каквато никога до сега не е правена.
Но това не е всичко. В акумулатор са скрити диамантите на Балбек, злато, диаманти и рубини.
И накрая, като капак на всичко...
Юкункунът.
- Най - големият диамант, за чиято кражба писаха всички вестници?
- Да. И всичкото това в една таратайка?
- Но коя?
- И вие смятате, че ще мине оттук?
- Според полицейскомитническата информация, която имам - да.
Вие ще решите как да претърсите всички таратайки.
Ето и таратайките...
Тези типове...
Все нещо ще изкочи.
Този тук винаги ни се е изплъзвал. Има всички шансове да отнесе наградата.
Трябва да минем границата по светло и ще го чакаме от другата страна.
Работят ли?
- Да, опитайте клаксона.
За трети път ми прави този номер!
Трябва да се поправи. Колко ви дължа за акумулатора?
...20 000. Какво да правя с този?
...значи, за нищо не става...
Тежи пущината...
- Паспортите, моля.
- Заповядайте.
Паркирайте там.
- Ама аз много бързам...
- Не ми обяснявайте, а паркирайте.
- Имате ли нещо за деклариране?
- Ама аз много бързам...
- Преместете се там.
ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА 5 КМ
Ама, какво е това?
Това на нищо не прилича!
Чуйте!
И там ли?
Я, стига!
Какъв е тоя шум!?
- Вече 2 часа сме тук, аз и секретарите ми.
- И какво от това?
- Това е непоносимо!
Той ни гледа...
Ако в този момент пристигне Марешал, сме загубени.
Загубени!
Няма нищо, г-н Комисар.
- Добре, достатъчно.
- Съжалявам.
- Моля, няма нищо.
- Съжалявам, че не успях да те гепя.
- Ама...
- Млък!
Изчезвай!
Стига де!
- Точно така! Извинете ме, г-н Комисар.
- Готово господа.
- Хайде!
Бързо! Тук!
А, Марешал.
Готово, господине.
Къде изчезна?
Как се казваше той?
- Саро...ян.
Г-н Сароян!
- Г-н Сароян!
- Ще полудея!
Г-н Сароян!
Г-н Сароян.
Какво правите тук?
Радвам се да ви видя.
Само да знаехте какво ми се случи...
Как сте?
- Нямам удоволствието да ви познавам. Нещо грешите.
- Ама вие се шегувате.
- Съвсем не, господине.
- Марешал.
- Не съм аз...
- Но това съм аз.
- Вижте, колата...
- Недейте да настоявате повече, че се познаваме!
Добре...
Сигурно сте прав.
Моля да ме извините, г-не. Припознал съм се.
Хей вие. Ако обичате...
- Аз ли?
- Да. Преместете колата там!
- Добре.
Интересно ли ти е как и него ще разпердушиня...
- Ама, г-н Комисар...
- Млък и изчезвай!
Документите ви, моля.
Благодаря.
Тоя Марешал е абсолютен тъпак!
Сам се набута в ръцете на Комисаря.
Сега ще открият всичко.
- Но там няма вече дрога.
- Останалото бе, тъпак. Съдружниците ще ми скъсат гъза.
- Какво ще правим?
- Ще наблюдаваме...
Как са калниците?
- Тъкмо ги проверяваме, г-н Комисар.
- Добре.
Това не е злато. Това си е обикновено желязо.
- В акумулатора няма бижута.
- В калниците няма дрога, г-н Комисар.
- Значи и Юкункунът не е тук.
- Диамантът?
...ама то...значи...
- Недейте да унивате. По-добре ми разкажете за г-н Сароян.
Добре ли го познавате?
- Не.
Мислех, че го познавам.
Всичко е наред. Можете да тръгвате.
Шефе, идва!
Минал е. Спасени сме.
....................................................................
Не...не тази! Той я видя...
Не знам какво да правим...
- Да вземем онази.
- Да, благодаря.
Побързайте, защото ни наблюдават.
Фирма "Ролс Ройс"...за по-бързо...
- Да, господине.
"Това не е злато. Това си е обикновено желязо."
"В акумулатора няма бижута, г-н Комисар."
"Нямам удоволствието да ви познавам."
Виж ти! Сменили са колата.
Този Сароян...!
Те наистина ме взеха за пълен глупак.
Все пак ще ви закарам Кадилакът до Бордо, само че по път ще се изясним при едни мои приятели в Каркасон.
КАРКАСОН 15 КМ
Хайде!
Хайде бе, хора...!
Бързо!
Бързо!
Ето...заповядайте!
- Какво е това?
Ах ти, мръснико...!
- Хайде, ела!
Ттт..ова е краят, всички да слязат!
Дай ключовете и си прочети молитвата!
Поразително.
Извади патлака и се напиках...
Искаш да ме пречукаш?
Мен?!
- Ще стане бързо. Няма да страдаш.
- Щом няма да боли...давай!
Стига глупости! Огледай се малко!
Дрънчи на кухо. В калниците няма хероин.
Мръдни си задника!
Можеш сам да провериш акумулатора. Няма камъни!
Броните!
"Това не е злато. Това си е обикновено желязо."
- Ннн...е знаех, че сте в течение.
- Бедничкият...!
Мислиш, че е толкова...
- Ами Ююю....
- Юкункунът?!
...както и всичко останало е в стария Ролс Ройс.
Хайде, дай ми ключовете.
- Ззз...ащо го портиш Сароян?
- Да кажем, че не беше съвсем коректен с мен.
КОЛАТА Е ПОВРЕДЕНА
Ето я!
Нещо за закуска, господа?
- Три кафета с мляко.
- Без захар.
- Да, господине.
Може ли...?
План, подписан от Сароян.
Това е десертът.
- Има ли някой Сароян?
- Какво казахте?
- Сароян.
- Какво има?
- Търсят ви на телефона.
- Къде е телефонът?
- Вътре има телефонна кабина.
Последвайте ме.
- Къде... там ли ...?
Ало.
- Ало, Ссс...ароян.
- Пелтекът!
Какво искаш, мръснико?
- Фифти-фифти.
- В никакъв случай!
- Помисли си! Поне нещичко...
- Чуй ме сега! Може би все пак бихме могли да го обсъдим.
На крепостта, например...
...и всички ще се успокоят.
- Съгласен.
- За да разбера че сте там, ще си подсвирквате "Удоволствието от любовта"...
- Обаче ще дойдеш сам. Ако не...
Ще се позабавляваме...
Ало, свържете ме с 18-17, госпожице.
Благодаря.
Ало, Марсиал...тук е Антоан.
- Къде си Антоан, в Париж ли?
- Не, в Каркасон. Току-що пристигнах.
- Ела в къщи, ще предупредя Жозет.
- Не, благодаря, много си мил. Марсиал, обаждам ти се за нещо много сериозно.
- Имаш нужда от службата ми?
- Да. Кажи ми дали задната врата, дето води към улица "Fros Severe" още съществува?
Добре. Значи, ето какво ще направиш...
Господа, вашият приятел ви търси по телефона.
- Ти остани, аз ще отида.
Бързо! Тръгваме!
- Какво?
- Шефът е в опасност.
- Къде?
- Улица "Fros Severe" No.80
Добре дошли, господа.
Сузан, току-що тук бяха трима души.
- Да, г-н Антоан.
- Така. Най-малкият...
...дето говори така. Той ще се върне.
Кажете му да не разчита повече на другите двама.
И ще му дадете това. Той много ще се зарадва.
- Добре, г-н Антоан.
Виж ти... Италианецът има подкрепление.
Всичките ще отидат на топло.
Какво ще обичате?
- Нищо.
- А вие, господине?
- Нищо.
Къде са...?
Оставиха това за вас.
- Какво значи това?
Ама, г-н Комисар...
- Млък!
- Защо все аз!?
Пелтекът!
Хващате Марешал и го водите в полицията в Бордо.
И най-вече - Кадилака.
Къде отидоха...
НАЦИОНАЛНА ЖАНДАРМЕРИЯ
Хип хип хип - ура!
Хубава игричка!
Спрете тоя клаксон, по дяволите!
- Клаксон! С две "К".
Като Юкункун.
Господа...
...ето го Юкункунът!
- Тоя тук ....................................................................
- Закопчайте го!
- Мен ли?
- Г-н Комисар, давам ви думата си, че това момче няма нищо общо с цялата тази история.
- Съветвам те да запазиш спокойствие.
Хайде, всички отиваме в полицията!
Да знаете, докато сме още тук...
...не ми пука, че ме опандизиха.
- Ще ви измъкна. Обещавам.
- Не се притеснявам, защото съм невинен.
Но да си призная, пътуването си беше супер.
Такива неща не се случват често.
- Кажете...
...вие ще получите наградата от 100 милиона.
- 100 милиона?
- 100-те милиона от застраховката на Юкункуна.
Не гледайте така...
Юкункунът, нали вие го намерихте? Има свидетели.
Ще получите наградата от 100 милиона за Юкункуна.
- Обичам го тоя Юкункун!
- Кажете...
...какво ще правите със 100-те милиона?
- Още не съм мислил...
- Имате ми доверие, нали?
- Да.
- Не! Може да...
.
..
...
....
.....
......
.......
........
.........
..........
...........
...........D
...........DA
...........DAS
...........DASK
...........DASKA
...........DASKAL
...........DASKALO
...........DASKALOV
...........DASKALOV
...........DASKALOV I
...........DASKALOV IN
...........DASKALOV IND
...........DASKALOV INDU
...........DASKALOV INDUS
...........DASKALOV INDUST
...........DASKALOV INDUSTR
...........DASKALOV INDUSTRI
...........DASKALOV INDUSTRIE
...........DASKALOV INDUSTRIES
...........DASKALOV INDUSTRIES.
...........DASKALOV INDUSTRIES..
...........DASKALOV INDUSTRIES...
...........DASKALOV INDUSTRIES....
...........DASKALOV INDUSTRIES.....
...........DASKALOV INDUSTRIES......
...........DASKALOV INDUSTRIES.......
...........DASKALOV INDUSTRIES........
...........DASKALOV INDUSTRIES.........
...........DASKALOV INDUSTRIES..........