Ivanovo Detstvo (1962) Свали субтитрите
Другарю старши лейтенант!
Какво?
Задържахме тук някакъв... Лейтенантът заповяда да го доведем.
Запалете лампата.
Пълзеше във водата покрай брега.
Не казва защо. Не отговаря на въпросите.
Казва, видите ли, само с командира мога да говоря.
Останал е без сили. А може само да се преструва.
Младши лейтенантът заповяда.
Я застани до печката. Кой си ти?
Нека той да излезе.
Изчакайте горе, ще ви извикам.
Защо мълчиш? Откъде се пръкна?
Бондарев съм аз.
Съобщете в щаба на 51-ви, че се намирам при вас.
А кой 51-ви?
Кой щаб ти трябва? На коя армия?
Военна поща ВЧ-49550.
Я вземи си свали дрехите и се избърши хубаво.
Взимай, без това е мръсно.
И панталоните сваляй, да не те е срам?
Какво имаш на гърба?
Питам те, какво е това на гърба ти?
Не е ваша работа. И не ми викайте.
Работата ви е да докладвате в щаба, че съм тук.
Там ще се оправят и без вас.
Ти ли ще ме учиш! Съобразявай се къде се намираш!
Фамилията ти нищо не ми говори.
Ще си поседиш тук ден, три, пет, докато не кажеш кой си и откъде си.
Ще отговаряш ли?
Казвай откъде си, ако искаш изобщо да докладвам за теб.
От онзи бряг.
- Какво?
И как попадна тук? Как ще докажеш, че идваш от онзи бряг?
Нищо няма да доказвам!
И стига сте ме разпитвали! Ще отговаряте за това.
Съобщете веднага на 51-ви: "Бондарев е при мен" и край.
Там ще се оправят и без вас.
Дайте ми 3-ти.
Другарю капитан, докладва 8-ми. Бондарев е тук при мен...
Кой?
- Бондарев.
Иска да съобщим на "Волга" за него.
Майор от оперативното? Някакъв проверяващ ли е?
Никакъв майор не е той. Момченце на около 12 години.
Ти майтапи ли си правиш? Нямаш си работа или си пийнал?
Помислих си... Другарю капитан, той твърди, че идва от другия бряг.
И прелетял с вълшебно килимче? Разказва ти приказки, а ти му вярваш?
Кажете му,
ако не докладва на 51-ви, ще отговаря...
Ти искаше да докладвам за теб. И аз го направих.
Заповядаха ми да те държим под ключ и да сложим охрана.
Нали казах, трябва да докладвате на 51-ви, в щаба на армията.
А вие къде се обадихте?
Каза... Не мога аз лично да звъня в щаба на армията.
Дайте аз ще се обадя.
- Да не си посмял!
На кого ще звъниш? Кого познаваш от щаба?
Капитан Холин. Подполковник Грязнов.
Докладвайте веднага на подполковник Грязнов за мен.
Или аз сам ще се обадя.
"Байкал", свържете ме с 51-ви от "Волга".
Другарю подполковник, докладва старши лейтенант Галцев.
Бондарев е при мен. Той иска...
Бондарев? Сам ли е?
Галцев! Галцев, слушай ме внимателно.
Никакви разпити, никакви разговори, ясно ли е?
Холин!
Холин тръгва за него незабавно. А дотогава му създай условия.
Дръж се с него по-деликатно.
Имай предвид, че е момче с характер.
Да, и преди всичко, дай му молив и хартия.
Всичко, което напише - слагаш в плик и ми пращаш веднага.
Ясно?
- Тъй вярно.
Искаш ли да ядеш?
После.
Няма да гледам.
Дайте ми 13-ти.
Василев, напълни две кофи гореща вода и ми ги донеси.
И казана. Какво? Да, ще се мия. Ще се мия, да.
Измий се, аз сега се връщам.
Благодаря.
Дълбоко е!
Разбира се.
Ако кладенецът е много дълбок,
дори и в най-слънчевия ден можеш да видиш звезда на дъното.
Каква звезда?
Всякаква.
Виждам, мамо, виждам!
- Да, да, ето я.
А защо е там?
Защото за нея сега е нощ.
Затова е излязла, като през нощта.
А нима сега е нощ?
Сега е ден.
За теб е ден, за мен е ден,
а за нея е нощ.
Мамо!
Още ли не са пристигнали?
Не. Заспивай. Като дойдат, ще те събудя.
Вие бяхте ли тук докато спях?
Бях, защо?
Говорих ли нещо на сън?
Не, защо?
Ами така...
Преди не съм говорил, а сега не знам.
Нервно ми е нещо.
Иван!
Холин!
Катасонич те чака в Диковка, до сухото дърво, а ти си тук!
Там има немци, не можеш да припариш до брега. Доплувах от там.
По средата се схванах, за малко да замръзна. Викам си - край.
Плувал си до тук?
- Да, не ми се карай.
Целия бряг се охранява, а нашата лодка в тъмното не се вижда.
Веднага щяха да ме хванат.
Отслабнал си много. Само кожа и кости.
Иди докарай колата по-наблизо.
Кажи на часовия да не пуска никого.
Обличай се.
Давай, давай.
Добре!
Къде се губиш?
Къде?
- Да долея керосин.
Защо? Нали сега тръгваме?
За срещата ни.
Холин, а Катасонич чака ли ме още при сухото дърво?
За завръщането му.
20-ти слуша.
Тук е 51-ви. Слушай, Малишев, спорили сте нещо.
Значи така, те са прави, трябва да изберем варианта Федоровка.
Но ние решихме...
Спести си приказките, чувал съм ги вече.
Разрешете, др. подполковник?
- Влизай.
Какво?
- Чувал съм ги вече.
Имам точни сведения. Абсолютно. От първа ръка.
Е, цяла нощ напразно вися, а, Катасонич?
Сядай.
А Иван е вече тук.
При сухото дърво не е могъл да се приближи към брега.
Казва, че е пълно с немци там. Патрули.
А той как е успял?
- С плуване!
Та това са...
И силен мъж не би издържал, а той...
Е, добре, стига. От хубавото по малко.
Иван, стой!
Какво става, др. подполковник?!
Казва, че ще ме пратят в тила. По ваша заповед в Суворовското...
Вярно ли е това?
Значи така, а? С лъжи?
Знам, че скоро ще има настъпление. Мога още да ви бъда полезен.
Нали сам казвахте - най-важно е разузнаването!
сам го казвахте: разузнаването е душата на фронта.
А сега какво стана, а?
Няма да тръгна! И ако ме пратите насила - ще избягам!
Ще избягам при партизаните.
Иван, отиваш в Суворовското военно училище, ясно?
И край на приказките. По този въпрос повече няма да говоря!
А аз ще говоря!
Холин, кажи му, ще ви бъда полезен, ще се старая.
Но аз не мога да...
Катасонич, кажи им... Не мога да ида в тила.
И повече този въпрос няма да се обсъжда!
Добре... щом сте рекли, така да бъде.
Все ми е тая.
Я по тихо...
А печката, както си е стояла, така и ще си остане.
И къде се дяна? Уж тук го оставих...
Надалеч ли?
Надалеч.
Така е то. Сега всички са надалеч.
И защо? Кой го знае, защо?
Затрих си пирона.
Вземи ми помогни да го намеря, без туй си нямаш работа.
Влизай.
А печката си остава вечна. Огън не може да я изгори.
Ето, намерих, не е изкривен.
А, не...
А мама къде е? Жива ли е?
И моята баба я разстреляха немците.
Къде ли се дяна? Преди малко го гледах.
Дълъг такъв...
С очила.
И косите му ей такива.
Ти как се казваш?
- Иван.
Пелагия, значи, ще се върне. Така се казваше моята баба.
А аз ще приготвя стаичката.
Иван!
Защо така, Ваня?
Мислиш, че друга работа си нямам, да те гоня по калните пътища ли?
Никой не ви е молил да ме търсите.
Внимавай как разговаряш. Виж го ти него, при партизаните тръгнал.
Марш в колата! Повече никъде няма да ходиш!
Ще ходя.
На кого говоря, марш в колата!
Все едно, ще избягам от вашето суворовско...
От детския дом избягах, и от суворовското ще избягам.
"От баба избягах, и от дядо избягах..."
Господи... Кога ще свърши всичко това?
Ванюша, глупчо, разбери... не е твоя работа това, войната.
Нали обещахте, че няма да ме изпратите!
Ляхов и Мороз ги убиха защото са големи, а аз отвсякъде ще се промъкна.
И съм сам, нали знаете. Никого си нямам.
Е, хайде, стига, Ванюша.
Да свършваме с това. Решено е.
Нищо не е решено!
Да не сте ми баща, да решавате?
По-добре млъкни!
Ще си изкараш боя.
Без това ще избягам, ако сам не ме пуснете.
Сам се грижа за себе си.
Грижовник.
Мъко моя.
Известно ли ви е, че в пета рота има въшки?
Не се изварява добре бельото.
Довършете си работата както трябва.
Слушам, другарю старши лейтенант.
Иначе просто е невъзможно.
Слушам.
А като почне настъплението, тогава няма да ни е до това.
Слушам, другарю старши лейтенант.
Благодаря, другарю старши лейтенант.
От вкъщи ли?
- От вкъщи.
Всичко наред ли е?
- Наред.
Привет началство! Търсех те, а ти...
Продължавайте, аз ще си почакам тук тихичко.
Нали сте командир все пак. С подчинените трябва по-строго.
Не е въпросът сама да вършите всичко.
Сега е спокойно, и време има.
А като почне настъплението, и ранени ще има, и атаки...
Направо не знам какво да ви правя.
Щом сте командир, сложете си в ред нещата.
Давам ви 2 дни срок да оправите медслужбата и да докладвате.
Слушам, другарю старши лейтенант.
Не се притеснявайте... всичко ще бъде наред.
А как ви е името, другарю лейтенант от медицинската служба?
Маша.
- Маша. Хубаво име.
А аз се казвам Леонид. Или просто Льоня.
Имали ли сте други такива... такива познати - Льоня?
Не.
- Значи, аз съм ви първия?
От Украйна ли сте?
Защо?
- Красива и упорита.
Не, близо до Москва живеех. Переделкино, на 20 мин. с влака.
А в Сибир 300 километра са нищо. Все е Красноярски край.
В нашия град живееше Суриков. Художник, чували ли сте?
А в Переделкино писатели са живяли.
Веднъж с момичетата видяхме Алексей Толстой.
И Корней Чуковски също. Един такъв дълъг, побелял.
В гората се разхождаха.
А вие бил ли сте раняван?
- Случвало се е.
А защо сме на "вие"? Давай на "ти".
Не мога така веднага.
- А аз мога.
Ти постепенно, а аз веднага, става ли?
Какво има?
- Паяжина.
Голям страх! Ех, ти, юнак!
Юнак без калпак.
А аз освен от паяци, от нищо друго не се боя.
От нищо?
Василев! Да сте виждали капитан Холин?
Другарю старши лейтенант, тръгна натам, с военния фелдшер.
Мини по брезичката! Нали от нищо не се боиш?
Ще мина.
Може би стига, а?
Скачай! Ще те хвана.
Хвана те страх?
А какво тогава?
Нищо, просто така.
Страх те е?
Добре де, прощавам ти.
Не ми трябва вашата прошка.
Не ти трябва?
Дай да ти помогна.
- Сама мога.
Сама!
Маша... приближи се към мен.
Защо?
Хайде, Маша.
Защо?
Ела бързичко.
Бързо!
А сега се махай... Бягай, Маша.
Чуваш ли, Маша, бягай, бягай.
Махай се бързо, Маша...
Е, какво... да идем да видим войската ти.
...седят там моите... Ляхов и Мороз.
Иди си запали.
Здраве желаем!
- Здравей, Катасонич.
Галцев, дай ми плана на отбраната.
Изчакай ме в своето... "метро", след малко ще дойда.
Другарю старши лейтенант, артилеристите ми дадоха една плоча.
На тях не им трябва. А вие имате грамофон. Да я чуем?
Грамофонът е счупен.
- Нищо, ще го оправим.
Благодаря, Катасонич.
Другарю капитан, все пак по-добро място от това няма.
А къде ще слезем, а? Катасонич?
По-надолу. В онези храсталаци, ей там. Мисля, че ще е добре.
Само се разберете с артилеристите.
Нека ни оставят един коридор.
По-дълбоко не можа ли да го направиш?
Знаеш ли какво има там, на другия бряг?
Зная.
Не можеш ли да ги измъкнеш? За час работа само.
Имаш ли лодка?
- Не.
Не ме лъжи.
А защо ти е?
- Трябва ми.
И да лъжеш като хората не можеш.
Но това са десантни средства.
- Точно такива ми трябват.
А какво все гледате с Катасонич? Разузнавателна мисия ли подготвяте?
Не, на пикник ще ходим, с твоето грамофонче.
Пак ли Иван ще иде?
Иван, Иван... да не съм ти бюро справки, а?
Какво?
- Ами нищо.
Фелдшерката ти е много хубавичка.
Ще я откомандировам. Не се справя.
Ама голям звяр си, Галцев. Липсва ти нежност.
Войната си е война. Мъже с мъже трябва да воюват.
Момичетата нямат работа тук.
Хайде, върви си, нямам повече нужда от теб. Мъжага!
Извинете, Маша ли се казвате?
Маша.
Не ме ли помните?
Не, не ви помня.
Седяхме заедно на един чин на изпита в института.
А... да... помня.
Толкова се радвам, че ви виждам!
Аз също.
Толкова се радвам. А къде изчезнахте след изпита?
Аз ви търсих, търсих... И ето че ви намерих, Машенка.
Идвам!
Намерих ви! Ще се видим, нали?
Ще се видим, Машенка!
Ще се видим!
Другарю капитан.
- А, Катасонич.
Пристигнаха.
- Добре.
Холин, здравей.
- Здравей Иван.
Иван?
Здравейте.
- Здравей.
Галцев, помогни ми.
Здравейте, Катасонов.
- Здраве желая.
Галцев, дай ни нещо интересно, списания, нещо такова.
С картинки.
Ела насам.
Ето. За разузнавачи.
- Чел съм го.
А това?
- И това съм чел.
А това?
- Чел съм го.
Лъжеш!
- Наистина, чел съм го.
В щаба през цялото време си седях и четях.
Три дни нищо не правих, само четях.
А аз др. старши лейтенант, намерих пружинка за грамофона в щаба.
Благодаря, Катасонич. Грамофона е под леглото.
А това голямото какво е?
- Трофей, книга за изкуството.
Има ли картинки?
- Само картинки има.
Я го дай насам.
Да беше го чул как шпреха. Като истински фриц.
Миналата година го вербувах за преводач, а сега батальон командва.
Охо! Бива си ги! Това немци ли са?
Да. Старинна е.
Все едно, фрицове са.
А този на коня, мършавия...
Точно същия съм виждал на мотоциклет.
Гледай, и те тъпчат народа.
Това е само измислица.
Измислица... Знам ги аз тях.
А този какъв е? Фриц?
Май някакъв лекар, или писател немски.
Те нямат писатели.
Виждал съм ги как горят книги на площада.
Обляха ги с бензин и ги запалиха.
Цяла седмица после летяха сажди.
Това е стар писател. Преди 400 години.
Е, щом е стар...
Ако ни изненадат, момчетата ще ги притиснат.
А на Иван ще оставим коридор през блатото.
Последен се изтеглям аз.
Ясно?
А това какво е?
Мисля да вземем лодката от Галцев, по-добре ще бъде.
А мен ще ме вземете ли?
- Къде?
На онзи бряг.
Виж го ти. Доброволец се намери.
А да плуваш можеш ли?
Справям се. До там и обратно 5 пъти мога.
Юначага. А с оръжие играеш ли си?
Стига вече де.
Видя ли го? От половин дума се пали.
Никакво самообладание, а за другия бряг се кани.
Тогава няма да ви дам лодката.
- Лодката сами ще си я вземем.
А ако трябва на командира ще се обадя, и сам на гръб ще я домъкнеш.
Хайде престанете. Ще ни даде лодката.
Нали ще я дадеш?
Добре. Стига. Да идем да видим.
А ти остани тук. Почивай си.
Уха, какъв нож!
Слушай, Галцев, дай ми го на мен.
Бих ти го дал, Ваня, но разбираш ли...
Не се скръндзи де, дай му го!
Спомен ми е. На един приятел беше, убиха го.
Дай ми го поне до довечера.
- Взимай.
За какво да се мъкна с вас? Знаете къде са лодките.
Добре, да вървим. Ще те взема, но не днес. След войната.
Готово.
А след вечеря ще послушаме.
Ще имаш и ти такъв нож.
Утре ще ти намеря.
Още утре.
А къде са майка му и баща му?
Чии?
- На Иван.
Не зная. Мисля, че майка му и сестричката са убити.
А баща му е граничар. Загинал е май.
Така значи.
Толкова е преживял, не си и сънувал.
И партизанин е бил, и къде ли не...
Какво ще стане с него?
- След войната...
... Катасонич или подполковника ще го осиновят.
А защо те, а не ти?
Аз бих го взел, но подполковника казва,
че на мен самият ми трябва още възпитание.
Катасонич! Ама той наистина е спец по кражбите на лодки.
Лоши не избира!
Я си признай, Галцев, колко стопани си ограбил?
Коя?
- Тази.
Не.
- Какво "не" ?
Трябва да го изпратим в тила. Войната не е детска работа.
Абе я...
Не може, др. лейтенант, да не го пуснем оттатък.
Ще избяга и пак ще иде.
Само едно му е в главата...
Отмъщение до край!
Какво му обясняваш. Те тук по-далеч от носа си не виждат.
Нали сам казваше, че искаш да го осиновиш, а сега...
Какво си се лепнал? Изчезвай, без теб ще се оправим!
Недей...
Добре, Холин.
- Какво "Холин"?
Правилно са ти казали, че ти трябва още възпитание.
Върви, върви, да не взема да се оплача на командира от теб.
Така... така... спокойно.
Най-важно е хладнокръвието.
внимателно...
Имайте предвид, че ни трябва жив.
Ясно?
Ура!
Обкръжете сградата! Не го изпускайте!
Горе ръцете! Излизай!
Криеш се, а? От мен не можеш да се скриеш!
Какво, трепериш ли?
Отговаряй! За всичко ще отговаряш, ясно?
Мислиш, че не помня?
Ще те съдя!
Ще те... ще те...
Заповядайте на чайче, другарю капитан.
По дяволите, беше най-добрата ни лодка!
Благодари на Бога, че си жив. А ти за лодката мислиш.
Хайде, бързо! Бързо!
Не може ли по-бързо?
Иван!
Не се бой, скоро ще свърши.
Какво ти е, Иван?
Аз не се боя.
Разбрах, че и при партизаните си бил.
А защо си тръгна?
- Бяха ни обкръжили в гората.
Мен ме изпратиха със самолет на Голямата земя, в интернат.
Само че избягах.
Там живееш само за да ядеш.
И да зубриш значението на тревоядните за живота на човека.
Да, интернатът не е за теб. Суворовското военно - това ти трябва.
Холин ли те подучи?
Какво общо има Холин. Само Холин ли е достатъчно умен?
Аз самият така смятам.
Ти вече си се навоювал. Сега трябва да си починеш, да учиш.
По време на война почива този, от когото няма голяма полза.
Вярно е това. Само, че не е твоя работа това войната.
Не е моя? А ти в Тростянец бил ли си?
Къде?
- В лагера на смъртта.
Ама ти какво, агитираш ли ме сега?
Ти нищо не разбираш! Наговорили сте се всички!
Пак пушиш? Пуши, пуши.
От пушенето дробовете ти стават зелени.
Зелени? Голяма работа. Кой ли пък ще ги види?
А аз не искам ти да пушиш.
- Край, няма повече.
След час и половина тръгваме, така, че хайде да вечеряме.
А къде е Катасонич?
- Извикаха го в дивизията.
Как така, замина без да се отбие? Да ми пожелае късмет?
Нямаше как, извикаха го по тревога.
Не разбирам, какво толкова се е случило там?
Те много добре знаят, че ни е нужен тук. И изведнъж - викат го.
Можеше да се отбие! И това ми било приятел!
Значи сега ние двамата ще отидем?
Тримата. Той ще дойде с нас.
Не ми се подхилквай и не ми се пули като теле в железница.
Сам се натискаше. А сега те хвана шубето?
А, не... просто някак си неочаквано стана.
Неочаквано... В живота всичко е неочаквано.
Разрешете?
- Да.
Какво става?
Настанихме попълнението.
Къде?
- Във втора и трета рота.
Добре, свободен сте.
- Слушам.
Нямаше да те взимам с нас, но сега се налага.
Но трябва сам да решиш, да не кажеш после: "Холин ме накара".
Аз да не съм малък.
Е, добре. Кого мислиш да оставиш на твое място?
Може би, Гущин, командирът на 5 рота.
Ако разберат, че си ходил до другия бряг...
и то без разрешение...
добре ще ни наредят.
Въпреки, че се отлъчваш само за 2-3 часа.
Иван! Ставай! Чуваш ли, време е.
Канасонич е заминал, без да се отбие.
Нали ти казах, нямаше как.
Нали знаеш колко те обича? Знаеш, нали?
Зная. Но все пак можеше.
Ето, облечи се.
Да ти помогна?
- И сам мога.
Да поскачаме?
Проверка.
Извади кибрита.
Имаш ли акъл?
Заемете позиции.
Иди в окопа и залисай войника, така, че ние незабелязано... Ясно?
Само без коментари.
Я ми дай огънче.
А това кой е?
Всичко стана толкова глупаво...
Докараха лодката тук и седнаха да запалят...
Капитанът беше ето тук, а той...
Той тръгна да излиза от окопа.
И щом се надигна, веднага започна да се смъква надолу...
Даже и изстрели като че ли не се чуха.
Капитанът се хвърли към него, разстресе го "Капитонич..."
А той вече мъртъв.
Капитанът заповяда да го оставим тук... до сутринта.
И без коментари. Взимай греблата.
Кои са тези? Холин, кои са?
Наши са. Ляхов и Мороз.
Бяха тръгнали за теб миналия път.
Имаме още време.
Чакайте ме тук, сега идвам.
Ела насам, по-сухо е.
- Вече няма значение.
МГ-34.
Страх ли те е?
- Малко.
Нервно ми е нещо напоследък. Не мога да се успокоя.
Трябва да се погребат.
Кои?
- Ляхов и Мороз.
Непременно ще ги погребем.
Тихичко. Всичко е наред, да вървим.
Край, момчета, пристигнахме.
Как се чувстваш?
- Нормално.
Е, аз ще тръгвам.
- Ще те изпратя до някъде.
Не, ти си голям, с теб ще ме забележат.
Тогава аз да дойда?
Поне до дерето. Там ще те пренеса през глината.
Казах, ще тръгна сам.
Е, до скоро.
- До скоро.
Ще се видим. И бъди внимателен.
Ако започнем офанзивата, чакай ни във Федоровка. Ясно?
Довиждане.
- Довиждане, Ваня.
Какво правиш?
Искам да запаля. Не издържам.
А при мама не искаш ли?
- Абе я...
А аз лично много бих искал при мама. Нямаше да е лошо, а?
Ще забележат лодката!
- А ако хванат Иван?
Негодник, гад или просто глупак си ти?
Глупак сигурно.
Неврастеник си ти. Като свърши войната, трябва да се лекуваш.
В дерето има глина, дяволите да я вземат!
Ех, да завали сега един хубав дъжд, да отмие всичко.
Май успя.
Чакай ме тук, отивам за лодката.
Като идвам насам, извикай ми на немски.
Я опитай?
- Халт!
Ако ме хванат, плувай обратно до другия бряг.
Нали 5 пъти можеш до там и обратно.
А ако те ранят?
Не е твоя грижа.
Халт!
Тихо. По дяволите. Ела насам.
Бързо.
Те ли са?
Те са, те са. Вчера те, днес ние.
Сядай.
На брега тихо ли е?
- Тихо е.
Видя ли, а ти се страхуваше.
Ти къде? Защо не се връщаме?
Първи сняг.
Холин!
А ако още не е преминал? Ако лежи и чака?
Скачай във водата!
Да пием за...
Разрешете, другарю старши лейтенант.
Маша!?
А с кого говореше оня ден на пътя?
Някакъв познат?
- Познат.
Познат... с очила?
Не беше с очила.
Да бе, не беше. С очила беше. Странен такъв.
Нищо странно.
Какво има, другарю лейтенант?
- Дойдох да се сбогувам.
Откомандировам я. Ще я изпратят в болница.
Много правилно.
Маша!
Чуваш ли, Галцев?
Маша, чуваш ли?
Каква тишина...
Война...
Братя!
Победа!
ИМПЕРСКА КАНЦЕЛАРИЯ
Мога да ви покажа.
Далеч ли е оттук?
- Не, съвсем наблизо.
Елате насам. По-близо.
Можете ли да разпознаете труповете?
Казва, че може.
Това са Гьобелс, жена му и дъщерите му.
Да, Гьобелс сам е отровил семейството си с калиев цианид.
Заповядал е да полеят трупа му с бензин...
и да го изгорят.
Той може да ни покаже мястото.
През нощта е убил жена си, децата и себе си...
Ясно, да вървим.
Нима това няма да е последната война на света?
Ама и неврастеник си ти, Галцев.
Трябва да се лекуваш, братче.
Не, Холин, чакай малко... Ти беше убит.
А аз останах жив.
И трябва да помня това.
Разстреляна.
Обесен.
Разстреляна.
Обесен.
Разстрелян.
Разстрелян.
Обесен.
Обесен.
Разстрелян.
Обесен.
Превод: BENIX