Nosferatu, A Symphony Of Terror (1922) Свали субтитрите
По романа на Брам Стокер "Дракула"
Режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау
Хроника на Великата смърт гр. Висборг, 1838 лето Господне.
Носферату: Нима това име не звучи като полунощен зов на смъртта.
Не го произнасяй на глас, за да не се превърнат живите образи в бледи сенки
и кошмарите да възстанат из ада за да се наситят на твоята кръв.
Аз дълго съзерцавах възхода и падението на Великата смърт в своя роден град Висборг.
Ето я историята: В гр. Висборг живееше човек по фамилия Хутер със своята съпруга Елен...
"Защо ги погуби... такива прекрасни цветя?
Не бързай толкова, млади приятелю. Никой не може да избегне съдбата си.
В същия град живееше и агентът по недвижими имоти Кнок, странен мъж...
за него се носеха различни слухове. Едно беше сигурно: добре плащаше на хората си.
Граф Орлок, Негово Превъзходителство от Трансилвания...
иска да купи хубава къща в нашето малко градче.
"От това могат да се изкарат добри пари."
Предстои ви чудесно пътешествие...
Има ли значение, че това може да ви струва лека болка или дори малко кръв.
"Той иска представителна, безлюдна къща..."
"Ето къщата - точно отсреща. Предложете му нея."
Тръгнете незабавно за страната на призраците, млади приятелю.
Заминавам за няколко месеца, отивам в страната на духовете и разбойниците.
Хутер оставил потъналата си в скръб съпруга на грижите на своите приятели,
богатия корабостроител Хардинг и неговата сестра Рут.
"Не се бой"
И младия Хутер потеглил по прашните пътища,
сменял конете, докато в далечината не се показали върховете на Карпатите.
Вечерята ми - бързо! Трябва да стигна в замъка на граф Орлок.
Не трябва да тръгвате сега. След настъпването на нощта злите духове стават всесилни.
Книга на вампирите.
От семето на Релиал се родил вампирът Носферату, който живее и се храни с човешка кръв.
...живеещ в ужасна тъмнина, в прокълната земя, низгвернат от недрата на Ада от Черните Ангели на смъртта.
Носферату, име като крясък на нощна птица. Не го произнасяйте на глас!
По-бързо! Слънцето залязва!
Нататък няма да вървя! Не мога да рискувам!
Не, по-нанатък не отивам! Тук започва земята на духовете.
Когато Хутер преминал моста, духовете тръгнали насреща му.
Хората не винаги са способни да усетят опасността така, както я усещат животните.
Закъсняли сте, млади човече. Вече е полунощ, прислугата се разотиде по домовете.
Кръв!... Драгоценна кръв!
Да поседим малко заедно, млади приятелю?
Има още много време до разсъмване, а през деня добре се наспах.
Щом слънцето изгряло, Хутер почувствал как го напускат нощните страхове.
Любима моя Елен! Не тъгувай, че твоят възлюблен е далеч.
Комарите са просто напаст. Хапят ме по врата...
и ги унищожавам по няколко наведнъж.
В този запустял замък и да се спи е мъчително, но ти не се притеснявай.
Когато се спуснал мрак, запустелият замък отново се оживил със заплашителни сенки.
"Жена Ви има възхитителна шия..."
"Ще купя тази къща... чудесната запустяла сграда срещу вашия дом."
През нощта Носферату забива зъби в своята жертва
и пие кръвта, която се превръща за него в пъклен еликсир на живота.
В същото време...
Елен!
Доктор! Извикайте доктор!
Хутер!
Безобидно повишение на кръвното налягане.
Докторът сметнал страховете на Елен за дреболия.
Но аз зная, че тази нощ тя чула с душата си зовът на смъртта.
Носферату бил разперил вече крилете си, и Хутер отдалеч чул нейният предупредителен вик.
Елен! Елен!
Лодкарите и не подозирали какъв ужасен товар превозват.
Селяните го докараха вчера. Казаха, че се е спуснал от планините. Има треска.
Ковчези...
Носферату тръгнал на път, а заедно с него и катастрофата надвисвала над Висборг.
В същото време, професорът по биология Булвер
преподавал за тайните на природата и нейното отражение върху човешкия живот.
Професорът разказвал на студентите си за едно хищно растение.
Корабът се готвел за отплуване същата нощ.
В същото време, професорът по биология Булвер
разказвал на студентите си за едно хищно растение.
Удивително, нали - растение вампир!
Агентът по недвижими имоти Кнок, сякаш чувствал приближаването на Носферату.
Пациентът, когото докараха вчера, съвсем полудя...
Кръвта е живот! Кръвта е живот!
А това тук...
...това е полип с пипала...
прозрачен е, практически безтелесен...
почти като призрак.
Паяци...!
Елен често се разхождала сама сред дюните.
Тъгувайки за своя любим, тя отправяла взор към вълните и далечния хоризонт.
Любима моя Елен! Не тъгувай, че твоят възлюблен е далеч.
Комарите са просто напаст. Хапят ме по врата и ги унищожавам по няколко наведнъж.
Не. Трябва да тръгвам... трябва да се прибера вкъщи колкото се може по-бързо!
Науката е безсилна пред нов вид чума.
Долу на палубата имаме болен матрос. Има треска.
Епидемията се разпространила на кораба. Целият екипаж потънал в черните морски води.
В светлината на залязващото слънце, капитанът и неговият помощник се сбогували със своите другари.
Слизам долу! Ако не се появя след 10 минути...
На кораба на смъртта се появил нов капитан.
Трудно е да си представим как младият Хутер, останал без сили, е успял да извърви
обратния път към дома. В същото време корабът, подтикван от смъртоносното
дихание на Носферату, бързо пресякъл Балтийско море.
Трябва да ида при него! Той ме зове!
Господарят се връща... Господарят е тук...
Трябва да отбележа, че неслучайно Носферату...
пътувал в ковчези, пълни с пръст. Известно е, че вампирите...
черпят своята тъмна сила от прокълнатата земя, в която са погребани.
Огледах целия кораб... Няма жива душа на борда.
Варна 12 юли. Отпътуваме към Дарданелите.
Ден втори, 13 юли. Един от матросите има треска. Курс: SSW. Попътен вятър.
Ден трети, 14 юли. Помощник-капитанът има халюцинации. Казва, че в трюма има странен пасажер.
Ден десети, 22 юли. Преминахме Гибралтар. Паника на борда. Опасявам се, че е чума...
На кораба има чума! Прибирайте се по домовете! Затворете вратите и прозорците!
Внимание. Уважаемият магистрат на нашия град известява всички граждани...
че заболелите от чума нямат право да постъпват в болници, за предотвратяване на заразата в целия град.
Елен дала дума на Хутер, да не докосва книгата, която предизвикала у него такива странни халюцинации.
Но не могла да устои на нейното странно обаяние.
"Книга на вампирите"
Вампирът може да се разпознае по следите, които зъбите му оставят върху шията на жертвата.
Гледай! Всяка нощ... Точно отсреща...
Паника обхванала хората. Кой бил заразен и умиращ? Кого ще повали смъртта утре?
Скоро ще се върна. Ще извикам Сивер.
Няма друго спасение, освен ако жена с чисто сърце,
не даде по своя воля кръвта си на вампира и той да забрави за "първи петли".
Обхванат от паника, на града му бил нужен жертвен овен. И такъв станал Кнок.
Видяхте ли го как бяга! Скри се в къщата!
Удушил е своя пазач! Той е вампир!
Булвер! Доведи Булвер!
Кнок е избягал!
Господарят... господарят...
Господарят... е... мъртъв.
Хутер!
И чудото станало. В този момент...
Великата смърт предала богу дух и сянката на вампира изчезнала,
сякаш се разтворила в първите слънчеви лъчи.
Край
Превод: BENIX