A Walk In The Clouds (1995) Свали субтитрите
StraightEse представя:
КИАНУ РИИВС
АЙТАНА САНЧЕС-ГИХОН
и АНТЪНИ КУИН
във филма
Р А З Х О Д К А В О Б Л Ц И Т Е
Успяхме!
Късмет, войнико.
Кога я видя за последен път?
В деня на сватбата. Преди четири години.
Нека позная.
Запознали сте се в петък, оженили сте се в събота
а в понеделник си отплувал.
Горе долу.
Аз също. Обзалагам се, че дори няма да ги познаем.
Бих я разпознал навсякъде.
Как ви се струва виното?
Виното ми се струва необичайно...
Бети?
Предпочитам да вечерям сам в къщи.
Пол?
Пол!
Когато не те видях на пристанището...
Не знаех, че си идваш днес.
Не получи ли писмата ми?
Започнах да ги чета,
но след първите няколко,
не можах да понеса да чета за всичките боеве
и убийства.
Писах ти почти всеки ден.
Знам. Пазя ги. Виж.
Виждаш ли?
О, Пол, дори и мисълта, че си в опасност
ми идваше прекалено много.
Знаех, че докато ги получавам си още жив.
Само това ме интересуваше...
Че си жив...
В безопасност.
Само това беше важно за мен.
Можеш ли да ми простиш?
Разбира се.
И аз ти писах. Получил си ги, нали?
Получих няколко.
Казах ти, че не ме бива в писането.
Това е един курс който карам.
Самообучение.
Казва се Армистад. Прави купчини пари.
Цялата страна прави пари.
Ти беше далеч. Без никаква връзка.
Не знаеш, но ще разбереш.
Отидох да се уверя, че г-н Суини ти пази работата както обеща.
Каза, че можеш да започнеш в деня в който се върнеш.
Само трябва да си обличаш униформата.
Кой може да устои на герой от войната?
Разбира се преговарях и за повишение.
Бети, не искам да се връщам към продаването на шоколад.
Намерил си нещо по-добро?
Не...
Не съм.
Но, разбираш ли... по време на войната,
имах време да мисля за това кое е важно,
за това какво искам от живота
за мен, за нас.
Писах ти за всичко това в писмата си.
Пак ли ще говорим за тези стари писма?
Искаш да ги прочета ли?
Не. Искам да разбереш какво чувствам,
какво искам.
Миличък...
Кажи ми какво искаш.
Мислех...
за малко време.
Времето е пари.
Искам някои неща, Поли.
Неща които цял живот нямам.
Искам някои неща.
Ти не искаш ли...
някои неща?
И ще си обличаш униформата, нали?
Униформата ли?
За да продаваш шоколади...
Милиони шоколади.
Нали?
Да.
Нека ви помогна.
Съжалявам.
Ще ме убие.
Това е просто стъкло. Лесно можете да го смените.
Съжалявам.
Не, не, аз съм виновна.
Вижте каква бъркотия.
Заповядайте.
Добре ли сте?
Билетът, моля.
Имаше инцидент.
Да.
Благодаря.
Благодаря.
Със скоростта с която се движите,
можете да стигнете до Сакраменто преди мен.
Подушвате ли нещо?
Не.
Здравейте.
Боже мой.
Толкова ми е неловко.
Исках да ви се извиня,
но спяхте така кротко.
Извиненията се приемат.
Хубава ли е книгата?
Сериозна работа.
Задължително четиво.
Колеж ли?
Висше образование.
Бягате от училище?
Не. Отивам си в къщи.
Семейството ми има лозе в Напа.
А вие?
Имам работа в Сакраменто.
Влакът отиваше в Сакраменто.
А билетът ми не.
Имам предвид, че когато се качих стигаше,
но...
О, не.
Мисля, че това е ваше.
Да.
Мислех, че е грешка. Толкова съжалявам.
Свободно ли е мястото?
Как си?
Аз съм Бил.
Това е приятелят ми Херман.
А ти си...
Не заинтересована.
Някога имах гадже
което винаги казваше,
че е незаинтересована.
Но не беше така, нали, Херман?
Определено не.
Не и след като ме опозна.
Престанете.
Момчета.
Момчета.
Дамата не иска да бъде обезпокоявана.
Просто я остави на мира.
Какво ще правим сега?
Млъквай, Херман.
Мисля, че ми счупи носа.
Трябва да стигна до Сакраменто.
Не и с този автобус.
Не мисля, че се запознахме както трябва.
Аз съм Пол Сътън.
Виктория Арагон.
Съжалявам за автобуса.
Чувствам се ужасно.
Толкова проблеми ви причиних.
Сигурно трябва да продължите.
Кой знае какво още ще се случи?
Мисля, че в горите винаги е
възможно да пламне пожар.
Защо не сте на автобуса?
Това ми е спирката.
Чакате си превоза.
Не. Не.
Чакам чудо.
Той ще ме убие.
Кой?
Баща ми.
Ако още се тревожите за снимката...
Не става въпрос за снимката.
О, боже.
Вижте, не ми влиза в работата,
но ако искате да говорите за това...
''Не съм за условностите на този свят,
''не съм, за да бъда връзван.
Аз съм... свободолюбив.''
Кой е свободолюбив?
Професорът ми.
Аз и той бяхме...
Бяхме...
Не познавам баща ви, но не мисля, че само защото някакъв свободолюбивец
е скъсал с вас...
Бременна съм.
Много сте разстроена.
Мога да го разбера.
Определено мога да го разбера.
Но, Виктория, погледнете от добрата страна.
На света ще се появи нов живот.
Това само по себе си е чудо, нали?
''Бих убил всеки който обезчести семейството ми.''
Колко пъти го е казвал?
Стотици, милиони пъти?
Сигурен съм, че е просто изразно средство.
Баща ми винаги говори сериозно.
Винаги.
Той... Той е много старомоден.
Ако се прибера в къщи без съпруг,
ще ме убие.
Знам, че ще го направи.
Ами ако се появите със съпруг?
Който какво ще направи?
Ще дойде за един ден и ще с тръгне?
Разбира се. Идва да се запознае със семейството, остава за през нощта,
заминава си сутринта,
в пощенската кутия оставя писмо в което пише...
Че ме изоставя.
Случва се.
Много е мило, че се опитвате да ми помогнете.
Може и да стане...
но...
няма никой.
Г-це Арагон.
Виктория.
Аз съм тук.
Бяха ли страшни... боевете?
Щом започне стрелбата, преставаш да забелязваш всичко около себе си.
Номерът е да съсредоточиш мисълта си върху нещо друго.
Ти какво правеше?
Пишех писма до жена си.
Мислено.
По-късно ги пишех на хартия.
За войната.
За това какъв искам да е животът ни когато се прибера в къщи...
Хубава малка къща,
деца играещи си на двора с кучето,
страхотна работа.
Сигурно е попивала всяка дума.
Да, всяка дума.
Много е мило от твоя стана, че правиш това за мен.
И бебето.
Правя го за двама ви.
Значи и двамата сме ти благодарни.
Няма за какво.
Наричаме я "Лас Нубес".
Означава "Облаците".
Прекрасно е.
Да.
Ако ще го правим както трябва...
"Луксозни Сватбени Бонбони".
Най-добре се продават юни месец.
Не сме въоръжени.
Не стреляйте.
Здравей, татко.
Виктория.
Кой е този?
Пол Сътън...
съпругът ми.
Мари!
Мари!
Всичко ще е наред.
Как пък не!
Няма да позволя това.
Ако трябва ще отида при папата,
за да разтрогна този брак.
Не се оженихме в църква.
Мари!
Какво има, Алберто?
Мамо.
Виктория!
Какъв е проблема?
Ето го проблема.
Така ли ни се отплащаш?
Предаваш майка си?
Предаваш баща си?
Не съм предала никой.
За какво говориш?
За какво си мислиш, че говоря?
Грингото.
Казва се, Пол.
Казвах ти. Казвах ти!
Мястото на момичето е тук, в къщи!
Тук!
А не сама в някой град
правейки Бог знае какво.
Ходя на училище. Това правя.
Какво става?
Дъщеря ти е женена!
Честито.
Мамо!
Дядо, накарай го да престане.
Моля те.
Точно така. Точно така.
Прегърни я.
Всички я прегърнете.
Но ще ви кажа едно.
Докато съм жив, това няма да стане.
Кълна се пред Бог.
Алберто!
Толкова си нечестен.
Аз ли? Аз ли съм нечестен?
Прибирам ли се в къщи, за да кажа на семейството си,
че плюя на доверието им?
Аз ли съм този който се прибира
за да им кажа, че съм омъжен за този...
този...
С какво се занимаваш?
С шоколад.
Продавам шоколад.
Не.
Ти...
Ти си главата на това семейство.
Кажи нещо.
Аз съм Педро Арагон.
Добре дошъл в нашето щастливо семейство.
Благодаря.
Може ли?
Разбира се.
Разбира се.
Изберете си.
Затвори вратата!
Чудесни са!
Чудесни са!
Защо никога не казва:
''Радвам се за теб. Поздравления, Виктория''?
Защо трябва да драматизира?
Това си е шокиращо.
Не и за баба или дядо.
Не и за теб.
Защо винаги се държи така?
Мразя го!
Виктория!
Той ти е баща.
Никога не е приемал добре промените.
Дори и като дете беше такъв.
Има търпение само с лозята.
Може би трябва да има малко и за нас.
Това ще е добре.
Можеше поне да ни подготвиш.
Да се обадиш или да изпратиш писмо.
Исках да ви изненадам.
Определено успя.
Иска да се омъжа за някой мексиканец
който никога не съм срещала,
само защото има право като мой баща.
Не съм кон, мамо.
Изборът за кого да се омъжа е мой, а не негов.
Колко пъти си ми казвала:
''Сърцето си иска своето''?
И това ли иска сърцето ти?
Да.
Наистина ли?
Наистина.
Всичко ще се оправи. Ще видиш.
Всичко ще е перфектно.
Какъв хубав пръстен.
Тази вечер си прекрасна.
Бракът й отива, нали?
Мили Боже, благослови храната на масата ни,
и реколтата грозде която си ни дал
с своята мъдрост и воля, амин.
- Амин.
- Амин, амин.
Добър апетит.
Това е супа от тиква.
Специалитет на баба.
Великолепна е.
В семейната готварска книга е
още преди да си подпишете декларацията за независимостта.
При цялата тази суматоха,
не разбрахме как сте се запознали.
Бях в отпуска през юни.
Юли.
Точно когато се преместих в града.
Точно така. Юли.
В USO.
Не знаех, че си работила в USO.
Всъщност не работих там.
Тогава какво си правила
в зала пълна със странни мъже?
Педро.
Извинете.
Дядо ми живя 102 години,
а използваше сол като рибата в морето.
Пра-дядо ми беше на 106!
Разкажете ни, г-н Сътън,
след като ни стана ясно как сте се запознали...
откъде сте?
От Молин. Молин, Илиноис.
Където и да е това.
В средата на страната е.
Точно по средата, нали?
Да.
А родителите ви?
Още ли са в Молин?
Никога не съм познавал родителите си.
И кой ви е родил,
феите ли?
Израснах в дом.
Чий дом?
Имах предвид дом за сираци.
Чудесно.
Просто чудесно.
Дъщеря ми може да проследи прародителите си
400 години назад
до някои от най-добрите семейства в Мексико
а вие ми казвате,
че се е омъжила за човек който няма минало?
Или по-лошо...
за човек без минало
и без бъдеще!
Чудесно.
Не знаеш дали няма бъдеще.
Не знаеш нищо за него.
А ти?
Да. Знам, че знае как да обича.
Знам, че иска къща с деца и куче.
И страхотна работа.
Имаш предвид като тази която има ли?
Извинете ме.
Беше много вкусно.
Благодаря ви.
Не се опитва да опознае хората, нали?
Съжалявам.
Сигурно мислиш, че са ужасни.
Когато бях дете...
всяка нощ се качвах на покрива на сиропиталището,
и си пожелавах нещо от всяка звезда която видех.
Това са доста желания.
Обикновено беше само едно.
Какво беше?
Това което ти имаш там.
Всеки да ти казва как
трябва да си живееш живота?
По-добре от това да няма кой да ти го казва.
Не съм сигурна в това.
А аз да.
Няма причина да се отнася с теб така.
Не.
Щях да кажа нещо, но
си помислих, ''Ами ако бях аз?
''Някакъв непознат идва в дома ми,
''казва ми, че е женен за единствената ми дъщеря
и аз съм последният който го разбира?''
Вероятно щях да се държа по същият начин.
Не, нямаше.
Не съм сигурен в това.
А аз да.
Още само осем часа
и ще се върна на пътя.
Както и да е. Мисля, че най-лошата част мина, нали?
Това легло беше част от зестрата ми
когато се омъжих за г-н Арагон.
Преди това беше на баба ми.
От нейната зестра.
Докарали са й го чак от Париж.
Беше дипломат. Дядо ми.
В него сме прекарали
първите си брачни нощи,
майка ми...
баба ми...
и аз.
Можем да спим в стаята на Педро.
В онова малко легълце
през първата си брачна нощ?
В никакъв случай.
Трябва ви място...
за маневрите.
Мамо!
Знам, че това не е първата ви нощ заедно,
но бих искала да мисля, че е.
Още от началото,
всичките ни бракове са били благословени.
Разбираш ли, не срещу любовта
роптае съпругът ми.
Ние сме традиционалисти, Пол
и ни трябва време, за да опознаем модерният свят.
Той ще дойде.
Обичайте се...
винаги.
Първо идва в дома ми и краде дъщеря ми.
А сега... Сега взима и леглото ми?
Не!
Не искаш да го разбереш,
но дъщеря ти е жена.
И тя не беше открадната
повече отколкото ти открадна мен.
Или си забравил онази малка стаичка под стълбите
в къщата на баща ми, а?
Поисках ръката ти както трябва,
с уважение.
А кой е той?
Никой.
Той е нейният избор а тя е наша дъщеря.
Алберто, от нас се е учила да бъде такава каквато е.
Ако й нямаме доверие,
как може да вярваме на себе си?
Първо отиди и им пожелай лека нощ,
за да не си легнат
мислейки, че си им сърдит.
Но аз съм им!
Бесен съм им.
Трябва да се усмихваш повече.
Толкова си красив когато се усмихваш.
Първо отиди да им пожелаеш лека нощ.
Върви.
Харесва ли ти да продаваш шоколади?
Не.
Защо го правиш?
Това е част от това за което мислех
да използвам това пътуване.
Да се опитам да си изясня нещата.
Но ти си ги изяснил.
Не е толкова просто.
Сложно е.
На мен не ми звучи сложно.
Ти не си женена.
Съжалявам.
Просто сега не е най-добрият ми период.
Ти беше чудесен...
повече от чудесен.
Би ли се обърнал, ако обичаш?
Ще има някой и за теб, Виктория.
Не си длъжен да ме караш да се чувствам по-добре.
Не, вярвам в това.
Вярвам, че за всеки има някой,
някой който ще те обича независимо от всичко.
Би ли се оженил за някоя
която носи бебе, но то не е от теб?
Ако я обичах.
Лека нощ.
Лека нощ.
Може ли?
Един момент, татко.
Майка ти ме изпрати да ви пожелая
лека нощ.
Лека нощ, татко.
Лека нощ, г-н Арагон.
Лека нощ.
Има ли ключалка?
Не.
Мислиш ли, че подозира нещо?
Не знам.
По-добре да не рискуваме.
Трябва да остана в случай, че се върне.
Да.
Лека нощ.
Виктория!
Виктория!
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Просто сън.
Няма нищо.
Сигурно е от промяната...
прибирането у дома, всичко стана толкова бързо.
Какво има?
Слана!
Алберто...
какво мислиш?
Не е стигнало до вътрешността.
Все още можем да ги спасим.
Имаме шанс. Веднага!
Дон Алберто.
Мога ли да помогна с нещо?
Можеш ли да летиш?
Ако ми покажете как.
Ще загубим всичко
а ти искаш да си губя времето като ти показвам?
Гледай.
Разпръснете се. Разпръснете се!
Като пеперуда.
Ако ще помагаш,
помагай!
Пеперуда.
Сваляй топлината към гроздето.
Следвай ме.
Горе...
Долу...
Горе...
Долу.
Това е.
Хайде. С мен.
Автобусът не тръгва преди 11 часа.
Тогава е светло. Всички ще са станали.
Така е по-добре.
По-малко въпроси.
Да.
Желая ти късмет.
И на теб.
Добро утро, сеньор Пол.
Повикът на гроздето отнема сънят ни.
Когато узрее, вика човека.
Дай ми това.
Разходи се с мен.
Вземи бонбоните.
Ето.
Ето!
Хосе.
Добро утро, дон Педро.
Добро утро.
Всеки ти дава съвети
как да доживееш старини.
А докторите казват:
"Дон Педро, не яжте шоколад.
Дон Педро, не използвайте сол.
Без цигари
и колкото е възможно по-малко бренди."
Какво по дяволите знаят докторите
за нуждите...
на човешката душа?
Нищо!
Нищо.
Може ли?
Този.
Този прилича на пръстена на внучката ми...
Не бях забелязал.
Отлично!
Знаеш ли, през 1580 година, първият Арагон, също се е казвал Педро,
дошъл в Мексико от Испания
с една мечта в главата си,
дрехите на гърба си,
и корен от семейната лозя
в джоба си.
Извинявай.
Може ли...да видя още един?
Кой?
Този не е добър.
Още един.
Този е чудесен.
Ела...
Ще ти покажа нещо.
Това е коренът който донесох аз.
Потомък на корена
който първият Педро е донесъл с себе си.
Всичките ни лозя
идват от този корен.
Това не е просто корен от Лас Нубес.
Това е коренът...
на нашите животи,
на животът на Виктория.
Сега, след като си част от всичко това,
част от нас,
е и коренът на твоя живот.
Ти вече не си сирак.
Така, че
ще останеш ли със семейството си
докато реколтата бъде събрана?
Това е специално време.
Магическо време.
Наистина не мога.
Имам задължения.
Ами задълженията към семейството ти?
Кое може да е по-важно от това?
Наистина бих искал.
Но не мога.
Той каза,...
че няма да останеш.
Кой?
Алберто.
Каза: ''При първа възможност грингото
ще я напусне.''
Това са точните му думи.
Не я напускам. Аз...
Не, не, не, не. Разбирам.
Просто...
бедната ми внучка.
Той ще й го натяква.
Тя ще плати за задълженията ти.
Толкова е жалко.
Такова мило момиче.
Ами ако беше друг ден.
Най-важният ден в годината,
денят който може да създаде или разруши бъдещето ни...
това ще й натяква
до края на живота й.
Познавам...
сина си
Дон Педро.
Прав сте.
Това е само един ден.
Ще остана.
Добре
Може ли?
Това е добро решение.
Така и така нямаш какви шоколади да продаваш вече.
Хайде.
Мислех, че си тръгваш
Реших, че ще е по-добре за теб ако се задържа
поне до брането на реколтата.
Не трябва ли да продаваш шоколади?
Семейството е на първо място.
Здравейте, всички. Прибрах се
Здравей, сестричке.
Здравей, Хосе
Здрасти, дядо.
Здравей, бабо.
Любимото ми чили готово ли е?
Поздрави майка си.
Здрасти, мамо.
Най-после.
Здравей, татко.
Съжалявам, че закъснях.
Педро.
Това е съпругът ми Пол Сътън.
Пол, брат ми.
Омъжила си се?
Това е страхотно!
Виктория Сътън.
Харесва ми.
Добре дошъл в семейството.
Аз съм Пит.
Благодаря.
Пит.
Кой е Пит?
Стига, татко.
Не познавам никакъв Пит.
Знам, че плащам цяло състояние за обучението
на Педро Алберто Арагон Лимантур в университета Станфорд.
Може би плащам за грешният човек
и трябва да спра!
Радвам се, че се запознахме, Педро.
Може ли вече да започваме?
Виктория.
Увери се, че знае какво прави.
Не искаме да си пререже пръстите
и да опръска гроздето с кръв.
Това ще развали вкуса на виното.
Щастлив ли си, че остана?
Не, благодаря.
Първи!
Татко.
Наздраве.
Хайде.
Изсипвайте!
Как са ти?
Малко са големи.
Дрехите са като семейството.
Трябва малко да ги заобичаш
преди да ти станат.
Но се справи страхотно.
Не знам дали всички споделят мнението ви.
Не е лесно да си начело.
На мен не ми беше лесно. И на него не му е.
Всеки човек трябва да намери собственият си път.
Но аз вярвам в сина си.
Имам вяра и на теб.
Но ципът ти е откопчан.
Семейството на жена ми, Ацтеките,
вярвали,
че трябва да поискаш разрешение
от четирите вятъра,
за да събереш това което ти дава земята.
Не е ли прекрасна?
Виктория!
Хайде. Вече си омъжена жена.
Ами Педро?
Той не е женен.
Нито пък ние.
Искам те повече от всичко, Виктория.
Не можеш да си представиш колко те искам.
Но аз не съм свободен.
Не искам да те нараня по този начин.
Няма.
Съжалявам.
Съжалявам.
Татко, можем да водим пазара а не да го следваме.
Къде по дяволите ми е шапката?
Можем да направим пари чрез партньорство.
Здравей, Пол.
Здрасти, Педро. Добро утро, г-н Арагон.
Какво мислиш, татко?
За кое?
За модернизацията на операциите.
Партньорството.
Вземеш ли си партньор, навличаш си само беди.
Винаги можеш да вземеш назаем от банката.
Слушай, това, че си събрал няколко чепки грозде
не ти дава право да говориш.
Гледай си бонбоните
и си дръж носа далеч от работата ни.
Сега... какво става тук...
Защо едната нощ спиш на пода,
а следващата на кушетката?
Ще използваш всяко извинение, за да го накараш да се почувства нежелан,
нали?
Тук има нещо странно.
Цялата тази работа вони на гнило.
Момичето се прибира в къщи
със съпруг, за който никой нищо не е чувал...
куфарите и са пълни сякаш се е махнала...
сякаш няма къде другаде да отиде.
Къде ми е шапката?
Не ме ли искаш тук?
Ще си тръгна.
Това ли искаш?
Искам истината.
Това искам.
Не, не я искаш.
Единствената истина която искаш е тази която ти е угодна.
Това е единствената истина която можеш да приемеш.
Опитай.
Истината е, че тя се прибра
защото обича семейството си.
Казах ти...
да не се бъркаш в работите ни.
Тя е моя работа.
Това ли търсихте?
Сеньора!
Сеньора.
Оценявам какво правите,
но нямам време.
Вони.
Знам,
Но трябва да тръгвам.
Имам работа.
Мисля, че дон Педро свърши работата ви, нали?
Освен това трябва да разберете.
Какво да разбера?
Съдбата ви...
Това което ви доведе тук.
Нищо не ме е водило тук.
Аз се доведох.
Какво има?
Нищо.
Нека те занеса вътре.
Не. Имахме план.
Трябваше да останеш една нощ
и да се върнеш при жена си.
Трябва да се придържаме към плана.
Не мога да те оставя така.
Ами утре? Ще останеш ли и утре?
Ами следващият ден?
Върви си в къщи, Пол.
Все още имаш жена.
Остави го на гарата.
Виктория, моля те...
Не можеш да ми помогнеш повече, Пол!
Никой не можа да ми помогне.
Това не е твой проблем.
Не е мой проблем.
Не мога да си тръгна.
Виктория!
Виктория?
Виктория!
Не мисли, че само защото си женен за нея
нещо от това е твое...
ако въобще си женен за нея.
Какво трябва да означава това?
Не съм бил там.
Не съм видял сватбата.
Не съм видял дори и брачно свидетелство.
И не мисли,
че само защото говоря с акцент
мисля с акцент.
За четирите години през които бях на война,
за да направя каквото трябваше,
се налагаше да се затварям в себе си.
Каква е вашата причина?
Какви по дяволите ги говориш?
Причина за какво?
За да махнете дъщеря си от сърцето си.
Не виждате ли колко невероятна е тя?
Колко жива?
През целият си живот съм търсил такава любов
каквато дъщеря ви се опитва да ви даде.
Бих умрял за това което имате.
Защо не можете просто да я обичате?
Толкова лесно е да я обичате.
Не знаеш нищо за дъщеря ми!
Чу ли ме?
Нищо!
Знам. че тя е добра,... силна...
и заслужава всичката любов която този свят може да й даде.
Не можете ли да го разберете?
Колко чудесна...
колко специална е тя?
Виждаш ли това?
Тази земя...
тези лозя!
Това са 365 дни в годината.
За кого мислиш, че го правя?
За тях!
За всички тях! Обичам семейството си!
Трябва да им го кажете.
Пол. Здравей, Пол.
Здравей.
Бренди.
Най-доброто.
Сам съм го правил.
Преди 21 години.
Тайната на брендито...
са годините.
Тайната...
на всичко...
са годините.
Добре ли си?
Отиде на работа.
Ще се върне.
Какво по дяволите е това?
Униформата ми.
Разбира се.
Младоженци.
Какво друго могат да правят
освен любов и война?
Говори ли с нея?
Опитах.
Няма да има особена разлика.
Разговорите между мъжа и жената
никога не разрешават нищо.
Докато ние мислим...
те чувстват.
Те са създания...
на сърцето.
Моля те.
Седни.
Дон Педро...
Не, не, не. Моля те. Хайде.
- Хайде. Дай това.
- Дон Педро.
Не, не.
Пак ще изпусна автобуса.
Настани се удобно.
Моля те. Утре ще отидем на фестивала
за благославяне на виното. Автобусът ще е там.
Имам
перфектното решение за теб.
Ето.
Наздраве.
Наздраве.
Ако ме наричаш любов моя
Позволи ми да те наричам
любима
Любов моя
Ще се грижа за теб
За...
винаги
Благодаря.
Това не е ли най-романтичното нещо което си чувал някога?
Може би малка част се губи при превода.
Не, не, не, не, не.
Сега пей ти.
Добре, добре, добре.
Всичко е наред. Чудесно се справяш.
Нека оставим експертите да го направят.
Ти си гринго.
Добър, но все пак гринго.
Сърцето на което ще говориш е мексиканско.
Говори му на език който ще разбере.
Бъди силен.
Застани тук.
Точно тук.
Добре.
Наздраве.
Не, не, не. Ти пи достатъчно.
Добре.
Вие момчета...
чакайте сигнала ми.
Алберто.
Алберто.
Слушай.
Продължавай да гледаш прозореца.
Когато светне,
си спасен.
Просто гледай прозореца.
Изглежда я обича.
Може би...
Бях прекалено твърд с него.
Какво има?
Пол.
Сега като си сам, Пол,
не се отплесвай много по фестивала.
Автобусът ни тръгва след 10 минути.
Семейство Арагон!
Семейство Арагон идват!
Вижте!
Здравейте. Как сте?
Мари Хосе.
Сега ще благословя реколтата.
Благодарим ти, Боже,
за дето ни даде щедрата си реколта.
Молим те само, всеки присъстващ
да бъде благословен с любов,
здраве и щастие
което тези които почитат Бог
заслужават.
Амин.
- Амин.
- Амин.
- Амин.
Отлично!
Виктория.
Серенадата ти беше прекрасна.
Ще пиеш ли с мен?
За какво ще пием?
За... ами ако.
За... ами ако.
Отче Филипо...
позволете да ви представя Пол Сътън...
новият ми зет?
Както виждате е и герой от войната.
Помогна ни да съберем реколтата.
Татко...
Какво? Не мога ли да се гордея?
Това се казва изненада. Поздравления, Виктория!
Благодаря.
Дадох и първото причастие.
Винаги съм мислел, че аз ще я венчая.
И ще го направите.
Кметството не е подходящо място
да се дават брачни обети.
Не и за моята дъщеря.
Тази вечер...
Слушайте ме!
Тази вечер...
Ще дам ръката на дъщеря си
пред очите на Бог.
И ще приема като лична обида
ако всички вие не дойдете.
Всички сте поканени!
Защо го правиш?
Човек може да си промени мнението, нали?
Трябва да им кажем.
Не. Аз трябва да им кажа.
Сега не се страхувам.
Вземи.
За бебето.
Малък подарък.
За какво си го получил?
За смелост.
Пол Сътън...
ти си най-почтеният човек който познавам.
Накъде, войнико?
Към Сан Франциско.
Мога да те закарам до Сан Рафаел. Качвай се.
Благодаря.
Какво правиш по тези места?
Разхождам се.
Разхождаш се.
В облаците.
Е, добре завърнал се на земята.
Кой е?
Аз съм.
Четеш ги.
Да, Пол, аз...
Бети?
Пол. Пол, изслушай ме.
Нямаше да стане нищо... за никой от нас.
Само да ги бях прочела по-рано.
Ние дори почти не се познаваме.
Искаме различни неща, различни животи.
Кой е, Бети?
Аз дори не обичам кучета!
Не е каквото изглежда.
Армистад?
Пол, изслушай ме.
Искаме различни неща.
Никога нямаше да стане.
Щях да съжалявам.
Изминах целият път до тук. Бях готов да опитам.
Пол, не прави нищо лудо.
Само ще си взема нещата... Не ме удряй.
Няма да те удрям.
Бети...
Все още можем да сме приятели.
Приятели ли?
Мислех, че анулирането ще е най-лесно.
Трябва само да... подпишеш.
Съжалявам, Пол.
Пол!
Добре ли си?
Да!
Добре съм!
Благодаря.
Г-н Арагон?
Г-н Арагон.
Дължа ви извинение, сър.
Това което направих беше грешка.
Махни се от земята ми.
Намеренията ми бяха добри. Исках да я защитя.
Стой далеч от нея.
Не мога.
За мен тя е като въздуха.
Дойдох, за да ви помоля за ръката й.
Ти вече си женен,
кучи сине!
Хосе!
Пушката ми!
Но, Алберто...
Пушката ми! Веднага!
Бракът ми не беше сериозен.
Беше война. Беше грешка.
Но свърши... Анулиран е. Вижте.
Ти ме измами...
в собствената ми къща...
в собственото ми легло!
Стой далеч от нея!
Обичам я.
Искам да бъда с нея до края на живота си,
да се грижа за нея!
Хосе! Пушката ми!
Виктория!
Пушката ми!
Виктория!
Пол.
Направи ме на глупак пред света!
Дори детето което носи не е от теб!
Ще бъде, ако тя се омъжи за мен.
Първо ще те видя мъртъв!
Сеньорита!
-Пол!
Виктория!
Пол!
Педро!
Виктория!
Спри!
Спри!
Обичам го!
Обичам го!
Не!
Боже мой.
Татко.
Какво... Какво направих?
Моля те.
Не!
Дон Педро!
Пусни ме!
Махни се!
Искам да остана!
Махай се!
Татко! Татко!
Педро!
Легни на земята, Педро! Не бягай!
Легни!
Педро!
Добре съм!
Татко.
Страхувах се.
Страхувах се да не ви загубя.
Всички ви.
Не знам друг начин да обичам.
Ще ме научиш ли?
Моля те...
ще ме научиш ли?
Огънят е изгорил...
всичко.
Няма корен който да се засади отново.
Лас Нубес...
е свършен.
Стигнал ли е до вътрешността?
Живо е.
Живо е!
Лас Нубес ще живее!
Можем да садим!
Това...
е коренът...
на твоят живот...
коренът...
на твоето семейство.
Ти си свързан с тази земя...
и с това семейство...
по задължение...
по чест...
и по любов.
Засади го.
Ще порасне.
Не знам как.
Виктория.
Помогни на съпруга си.
Прекрасно.
К Р А Й
превод: StraightEse StraightEse@hotmail.com