Nights Of Caribia (1957) (Nights.of.Cabiria[Dual.Ital.En.DVDivX.5.0.2.AC3]{Schubi}CD2of2.sub) Свали субтитрите
![Nights Of Caribia (1957) (Nights.of.Cabiria[Dual.Ital.En.DVDivX.5.0.2.AC3]{Schubi}CD2of2.sub)](/Images/ForText/3258 "Nights Of Caribia (1957) (Nights.of.Cabiria[Dual.Ital.En.DVDivX.5.0.2.AC3]{Schubi}CD2of2.sub)")
За какво ще я моля аз?
Какво? Не помниш ли вече?
Ще я помоля за жилище в Перипли.
Ванда! Ти друго ми говореше?
Забрави ли вече?
Ще я моля за каквото си искам!
Но ти казваше, че искаш да я помолиш...
Размислих.
Защо постъпваш така?
Виж, свещта ми изгасна.
30 свещи по 1000 лири - това са 30 000 лири.
Дадох 35 за тях.
Да, но ти постъпи добре, защото толкова пъти...
Как започваше молитвата за разкаяние?
"Господи, разкайвам се от цялото си сърце..."
Да, да... И после?
- Пише го в изповедалнята.
Изчакай ме тук. Ти къде? Не може по двама.
Стига!
От другия вход.
Спокойно! Не се бутайте. Защо се бутате?
Аз съм болен.
А той какъв е? Здрав? Не виждаш ли?
Внимавай, чичо.
Там при олтара, чичо.
- Не мога повече.
Не мога. Стига. Не издържам вече.
Държа те! Трябва да стигнем до олтара.
Трябва да си почина.
Роси, ела насам, той остана съвсем без сили.
Хайде, чичо, още малко. Най-трудното вече мина.
Всеки носи своето страдание.
Всеки има молба към теб.
Отвори сърцето си за страдащите, Света Дево!
Благослови ни, Мадона.
Извикайте с цялото си сърце: "Вива Мария!"
Изцери ме, Мадона!
- Излекувай ме, Мадона!
Ванда! Насам.
Стой до мен. Какво ще правят сега?
Откъде да знам?
Ако знаеш само как ми бие сърцето. Цялата треперя.
Чувствам се странно, Ванда.
Сега да паднем на колене и да се помолим!
Ше ме дари ли Мадона със своето благоволение?
Вярвам, че да.
Приближете се към олтара на Девата, погледнете благите й очи.
В погледа й всеки от вас може да почувства...
как лъч надежда отново се заражда в сърцето.
Мадона, Мадона мия...
помогни ми да променя живота си.
Дари ме със своята благодат.
Промени живота ми.
Чичо, сега е моментът.
- Страх ме е.
Хвърли патериците. Изцелен си, чувствам го.
Страх ме е.
Държа те.
Мадона! Аз съм грешник.
Земен червей.
Смили се над мен, Мадона! Не ме оставяй!
Кабирия! Езика ли си глътна? Ето, пийни.
Ванда, внимавай. Една чашка, и ще рухне.
Какво става?
Мисля.
- За какво?
Какво казва?
- Казва, че мисли.
Гледай да не ти се пръсне главата от много мислене.
Погледни ги тези хулигани! Престанете с тази проклета топка!
Нарочно го правят!
Сега ще се оправя с тях.
Следващия път няма да ви я върна.
Ако искате да останете сами, ние с чичо ще си тръгнем.
Защо пък да искаме да останем сами?
- Какво ти става?
Е и какво, ако искаме?
- Какво ти става, Кабирия?
Елате да си вземете топката.
Елате си я вземете ако искате.
Върни я. Не виждаш ли, че едвам се държи на крака.
Не искам да се забърквам с нея. Сама ще се оправи.
Тази музика е скучна. Пусни рок-енд-рол.
Какво правиш, полудя ли?
Не се променихме.
Никой от нас не се промени! Никой!
Останахме си същите като преди. И сакатите също.
Кабирия, какво искаш да променяш?
Мислиш, че това е края?
Знаеш ли какво ще направя утре?
Ще си продам къщата! Всичко ще продам. Ще замина!
Много ви здраве на всички! Приключвам с всичко това!
Къде ще идеш?
Къде ще ида? Мислите, че съм същата като вас ли?
Знам къде мога да отида. Знам.
Погледни ги всички тези праведници!
Къде сте тръгнали из полето с тези знамена?
Да търсите охлюви?
Защо й даде да пие?
Аз? Да не съм я карала насила.
Получихте ли благословията на Мадоната?
Даде ли ви я, а?
Кабирия! Искаш да ни арестуват ли?
Амлето, погледни я.
Какво?
Върни я обратно.
Остави ме. Не ми пречи да слушам. Свири!
Ей! Елате насам! Елате да се позабавляваме.
Да потанцуваме, хайде!
Хайде! Хвърлете тази хоругва.
Защо винаги ми се бъркаш? Махай се!
Каби! Та ти едвам се държиш на краката си.
Остави ме!
- Ти си мъртво пияна!
"Мъртво пияна"! Много ти разбира главата на теб.
Хубаво ли е? Питам хубаво ли е представлението?
Хубаво е, че защо да е лошо?
Дами и господа, както виждате...
главата на моя асистент е прободена с кинжали.
Без съмнение, главата му би трябвало да е...
...пропита с кръв.
Ще бъдете изненадани да видите, че всъщност главата е изчезнала!
Във втората част на представлението предстоят
номера с магнетизъм, хипноза и самовнушение.
Ако някой от публиката иска да участва - нека заповяда.
Аз ще дойда!
Хайде. Всеки може да участва.
Не се бойте. Няма никаква опасност.
Имаме нужда и от представителка на слабия пол.
Вие искате ли да излезете?
- Аз?
Да. Вие. Хайде. Качете се на сцената. Смело.
Не, не искам...
Ще оставите тези млади мъже сами на сцената?
Иди ти като искаш!
Хайде, пиленце, излез. Ще се посмеем.
Искаш да се посмееш?
Ами виж се в огледалото тогава!
Елате, не ме карайте да ви моля, госпожице. Хайде.
Искате да ви взема на ръце?
Ще дойда и ще го направя.
Не се бойте. Всички тук сме приятели.
Това са само трикове.
Идвате ли?
- Добре де, идвам.
Мислите, че ме е страх?
Всичко е нагласено.
Няма причина за страх. Ще покажете колко сте смела.
Елате, всичко ще е наред. Ще се забавлявате.
О, какъв съм забраван! Това е непростимо!
Забравих тук вътре госпожица Елвира!
Каква жега! Чувствате ли?
Предлагам ви да се повозим на лодка. Някой от вас да страда от морска болест?
Веднъж като малък ходих на остров Елба...
Ходил си само до Порто Лонгоне.
Значи никой не страда от морска болест? Чудесно.
Ето я и нашата лодка.
Името й е "Неустрашима" защото смело се носи по вълните.
Елате с мен. Не ме карайте да ви се моля.
Не, госпожице. Вие оставате тук.
Лодката ни чака. Чудесно. Морето е спокойно, времето е тихо.
Не, махам се оттук. Отказвам се.
Къде отивате?
По дяволите, каква сила! Направо го прикова на място.
Гледайте ме в очите!
Хващайте греблата и започвайте да гребете!
Морето е тихо, спокойно и прозрачно. Почувствайте бриза.
Колко е приятно да вдишате соления морски въздух.
Делфини!
Вижте как скачат!
На някой от вас да му е лошо?
Мисля, че изглеждате зле, момчета.
Ние сме в открито море. Вълните се усилват.
Чувате ли, как бучи вятъра!
Буря!
Който може да се спасява!
Всеки сам да се спасява!
Майчице мила! Давя се!
Изплашихте се! Нали?
- И вие също!
Много се изплашихте!
Къде отивате?
На мен ли говорите?
- Да.
Още ли не сме свършили?
- Не.
Не сме свършили. Искате да ме оставите сам?
Какво искате сега?
Госпожа или госпожица?
- Госпожица.
Хареса ли ви?
- Не особено, честно казано.
Бих искал да си поговоря с вас. Елате насам.
От Рим ли сте?
- Не, там живея.
В кой район? Колона, Париоли, Прати?
В Прати.
Не ме лъжете. Кажете ми истината.
В квартала Сан Франческо.
Какво смешно има?
Не им обръщайте внимание. Шегуват се.
Значи вие не сте омъжена, но бихте искали да се омъжите.
Защо пък мислите, че искам?
Да не съм глупачка.
- Че кой ще те вземе теб?
Всички момичета искат да се омъжат.
Познавам един млад човек. Той би се радвал да се ожени за вас.
За мен?
Той е богат, красив, язди на кон и кара "Ферари".
Нека да видим дали сте подходящи един за друг.
Какво работите?
Тя е контеса!
Живея добре. Доволна съм от живота си. Имам си всичко.
Всичко хубаво.
Имам си всичко.
Точно така!
Добре тогава. Радвам се за вас.
Значи сте богата, така ли? Сметка в банката, собствен дом?
Домът, в който живея, си е мой! Ясно?
И приключваме с това.
Момент!
Не ме поставяйте в неудобно положение.
Нека поне ви представя младия човек - Оскар.
Кой е този Оскар?
Моля, излезте напред.
О, колко сме елегантни.
Позволи ми да ти представя госпожицата.
Тя също иска да се запознае с теб.
Много ми е приятно.
Удоволствието е изцяло негово, повярвайте.
След като се запознахте, сега ще ви оставя насаме.
Вие сте в прекрасна градина, цялата потънала в цветя.
Може да си поговорите. Доверете се един на друг, никой не ви чува.
Госпожице, не виждате ли, че Оскар иска ръката ви?
Протегнете му ръката си, смело. В това няма нищо лошо.
Но ние току-що се запознахме.
Разходете се. Алеите са обсипани с цветя.
Чуруликат птички. Оскар не се осмелява да ви заговори.
Той е малко плах. Развълнуван е.
Ето той казва:
Госпожице, толкова отдавна искам да се запозная с вас!
Може ли да ви задам един въпрос?
- Да. Имате ли си годеник?
Има ли мъж в живота ви?
Така си и мислех.
Често съм ви виждал през прозореца. И на неделната служба.
Очите ви бяха толкова смирени. Винаги бяхте до майка си.
Браво. Да береш цветя означава, че имаш нежна душа.
Госпожице. Надявам се пак да се видим?
Благодаря. Как ви беше името?
Благодаря, Мария. Ще запазя това цвете като най-скъп спомен.
Позволете само един танц!
Маестро, моля. Оскар и Мария искат да танцуват.
Сега оркестърът ще изсвири един чудесен валс.
Аз съм богат, но самотен и нещастен.
Какво значение имат луксозните коли, пътешествията, хотелите?
Дим! Илюзия!
Всичко, което искам, е да имам дом, деца, жена като вас.
Трябваше да се срещнем когато бях на 18 години.
Имах дълги черни коси, толкова дълги.
За мен вие винаги ще изглеждате 18 годишна.
Значи това е истина?
Обичате ме?
Наистина ли ме обичате? Не ме лъжете.
Значи наистина ме обичате?
Госпожице. Така, така. Добре.
Какво стана?
Какво ме накарахте да направя?
Няма ли да си тръгвате? Трябва да затварям.
Тръгвам, тръгвам.
Кажете, онези мръсници още ли стоят отвън?
Всички си тръгнаха вече.
Хайде, тръгвайте. Трябва да затварям.
Ще им покажа аз на тях!
Позволете, госпожице?
Донофрио, счетоводител.
Извинете за нахалството.
Не е в моите принципи да спирам жените на улицата.
Бях там, в залата, сред публиката.
А, и вие ли бяхте там? Гледахте!
Чудесно представление!
Не се и съмнявам, че ви е харесало!
Само да ми падне този гадняр!
Госпожице, не ме разбирайте погрешно...
Съгласен съм с вас.
Цялата ми симпатия е на ваша страна.
Искам да ви кажа колко съм развълнуван...
Ние може да изглеждаме цинични и пресметливи.
Но когато се окажем лице в лице с истинска, неподправена...
чистота и невинност, тогава маската на циник пада,
и най-доброто, което дреме в нас, се пробужда.
Исках да ви благодаря. Направихте ме по-добър.
Малко захладня, нали?
Извинете. Нощите са влажни...
Мога ли да ви предложа нещо?
Всъщност, ние не се познаваме.
Онези простаци са още там.
Простете моята настойчивост, но опитите с магнетизма...
са извънредно опасни.
Могат да предизвикат слабост и разстройства на организма.
Значи затова се чувствам толкова странно!
Ту ми е студено, ту топло... облива ме пот, втриса ме...
Погледнете...
Бих ви препоръчал "Фернет". Ще ви стане по-добре.
Елате, да седнем тук.
Само за малко.
Моля, заповядайте.
Два "Фернет", ако обичате!
Кълна се, рядко съм страдал толкова, колкото тази вечер.
Когато този шарлатанин ви говореше любовни слова от името на Оскар,
и вие му отговаряхте... с такава нежност и трепет...
Това ми причини болка.
Усещах тук, вътре, такава болка!
Чувствах се зле, наистина зле.
Побързайте, ще затварям.
Не се разстройвайте.
Такива неща, като вулгарността на хората, не бива да ви трогват.
Дори сред идиотски присмиващата се тълпа...
винаги се намира някой, който може да те разбере...
...да те оцени.. да те почувства...
А аз какво точно правех?
Вие разиграхте много нежна и деликатна любовна сцена.
Все още съм развълнуван.
Не знам, как най-добре да се изразя.
Може би най-много ме порази това,
че вие изглеждахте като на 18 години,
когато сте ходили на църква с майка си
и сте имали дълги черни коси...
Нима съм казала това?
Трябва да затварям!
Колко?
150 лири.
Благодаря.
- Върви да спиш вкъщи!
Чуйте ме, госпожице,
случилото се тази вечер има огромно значение за мен.
Представете си само...
не съм от този край, минавах насам случайно.
Обичам да се шляя безцелно из града, из непознати квартали.
И аз не знам защо реших да вляза в онова вариете.
Необяснимо е. Просто съдба.
Да, точно така: Съдба!
Но кой сте вие?
Катo ви слушам, ми се струва, че сте от Париоли.
Как разбрахте?
Говорите изтънчено, като човек, живеещ в Париоли.
Нали ви казах, името ми е Донофрио. Държавен служител.
И какво искате от мен?
Може би ще ме разберете по-добре, ако ви кажа и малкото си име.
Оскар. Казвам се Оскар.
Вие се казвате Оскар?
- Да.
Е, и какво от това? Може да е просто съвпадение.
Може би. Но малко е странно, че той избра точно името Оскар.
Госпожице, на всяка цена трябва да ви видя отново. Автобуса ли ще чакате?
Да. Уморих се до смърт и си мечтая за сън и легло.
И сега ще се сбогуваме и никога повече няма да се видим?
Това е невъзможно. Трябва да ви видя отново.
Градът е огромен. А имаме още толкова неща да си кажем.
Кога, къде ще мога да ви видя отново? Моля ви!
Не знам... Много съм заета.
Работя като продавачка. А и за какво има да си говорим?
Какво?
- За какво ще си говорим?
Автобуса. Всичко хубаво.
Не казвайте "Не". Аз също работя.
Може да се видим след работа.
Утре вечер, например. Почакайте! Утре вечер?
Вечер не мога.
- Тогава в неделя.
В неделя?
В неделя, пред гара Термини, в седем.
Не знам, мисля, че не...
Какво правите?
Качвайте се!
Госпожице! Тук съм!
Бях там. Извинете, че ви накарах да чакате. Сигурно съм объркал мястото.
Благодаря ви, че дойдохте.
Сигурно ви се струвам досаден, малко не с ума си...
Всичко беше толкова странно...
...като на сън.
Позволих си... заповядайте, моля.
Благодаря, нямаше нужда.
За мен е удоволствие. Да вървим. Позволете?
Казва, че много му харесва да разговаря с мен.
И говори... говори... А колко хубаво само говори!
Да, струва ми се много начетен, образован.
Снощи бяхме на филмова премиера в "Метрополитен".
Това ти е третата!
- Много са вкусни.
Знам, че са вкусни.
Значи гледахме премиера в "Метрополитен" ...
иторически филм, "Гладиатори", с християни мъченици.
Но той ми обясни, че това не е истинска история.
Измислица, история като за кино, разбирате ли?
А накрая каза...
че му харесва да разговоря с мен,
защото аз го разбирам.
И при това е красив мъж!
Черни очи, тъмна кожа, средиземноморски тип.
После отидохме в едно ресторантче и ядохме пица.
И винаги той плаща!
Дори цветята!
И нищо ли не иска... нищо?
- Нищо!
Я стига, Каби.
За утре пак ми определи среща. Ще отида.
Обясни ми едно нещо. Какво иска той?
Откъде да знам?
А и какво значение има? Докато той си плаща, нали?
Разбира се!
Полиция!
Всички вие сте за затвора!
Арестувайте всички!
Аз няма да бягам! Ако ви трябвам - тук съм!
Добър ден, госпожице. Колко сте елегантна днес!
Как сте? Всичко наред ли е?
Наред. А при вас?
- Благодаря. Ако позволите...
Благодаря. Не трябваше...
- Моля ви.
Това е прекалено...
- Вземете.
Къде ще ходим?
Където искате вие.
Днес е слънчев ден.
Може да идем в кафене "Вентина".
Семейството ви не е ли от Рим?
Не, нямам си никого.
Баща ми и майка ми починаха като бях дете.
Самотата не е лесна. Но предпочитам да съм сам,
вместо да се присписобявам и да правя компромиси.
Отраснах в Пулия, в малко селце.
Няма значение името, все едно, не го знаете.
Израснах в стара къща. Помня газените лампи.
Баща ми беше дребен земевладелец. Казваше се Джовани.
Бедната ми майчица се казваше Елза.
Харесва ми това име. Елза. Красиво е.
Нямах нито братя, нито сестри. А когато баща ми почина,
роднините ми безсрамно ограбиха майка ми.
Лишиха я от всичко. И ние останахме на улицата.
Започнах да си търся работа.
Как си, чадо мое?
Добър ден, отче!
Малко пожертвование за Свети Антонио?
Съжалявам, нямам пари в себе си.
Няма значение, следващия път.
Важното е да чувстваш благословията на Бога.
Ти чувстваш ли я, дъще?
- Не.
Не чувстваш благословията на Бога?
Защо?
Трябва да обичаме Бог.
Който живее с любов към Бога, той е щастлив.
Аз обичам нашия Бог и съм щастлив.
Аз бях при Мадоната, молих я за благословия.
Може би не знаеш как да молиш, или не си имала голяма нужда.
Омъжена ли си?
Лошо. Момичетата трябва да се омъжват. И да раждат деца.
Бракът е свято дело.
Божия благодат, дъще. Ето, помоли се на Св.Антонио.
Ако ти потрябвам, казвам се брат Джовани.
Живея в манастира Св.Франциск. Но кой знае дали ще ме намериш.
Винаги съм на път.
Ей, блондинката!
Сбогом!
Утре?
Утре не мога. На работа съм.
Тогава другиден. По същото време.
Другиден също съм заета.
Тогава кога?
Исках да ви кажа...
не знам дали ще се срещнем отново.
Но защо?
Чувствам се не лошо с вас. Дори добре.
Но какъв е смисълът?
За какво го правим?
И двамата само си губим времето.
За какво?
Какво искате вие от мен? Какво?
Ако искаш...
Ще се оженя за теб.
Отдавна исках да ти го кажа.
Но все не намирах смелост. Исках го още...
...когато те видях за първи път.
Какво говорите?
Да се ожените за мен?
Как? Да се ожените за някоя, която сте виждали...
десетина пъти и дори не знаете коя е тя?
Нима е възможно?
Благодарете се на Бога, че съм по-честна от другите.
Нима се прави така?
Какво знаете вие за мен?
Знаете ли коя съм аз?
Може ли такова нещо?
Шегувате се!
И точно на мен да ми се случи!
Ама че работа!
Нищо не искам да те питам. Нищо не искам да знам.
Няма значение.
Не се влияя от предубеждения.
Защото за мен е важно това,
че познавам вътрешното ти аз.
Ние... ние сме две самотни същества.
Трябва да се подкрепяме взаимно. Имам нужда от теб.
Не ми казвайте това.
Не го казвайте, ако не е истина.
Истина е!
Какво ти е?
Какво ти става? Полудя ли?
Ще се омъжвам!
Направи ми предложение. Ще купим магазин в Гротаферата.
Почти е подписал договора.
Без мое знание. Подготвил е всичко. Магазина, къщата...
Ще продам всичко тук! Всичко! И къщата, да.
След две седмици ще се оженим.
Ванда! Заминавам!
А той знае ли, че ти...
Е как да не знае? Всичко му разказах!
Нищичко не скрих.
Но той е светец! Ангел!
Каза, че не го интересува.
Той ме обича! Обича ме!
Ванда, обича ме!
Кой е?
Искам да видя отец Джовани.
Още не се е върнал За какво ти е брат Джовани?
Искам да се изповядам.
- Изповядай се в църквата.
Трябва да се изповядам на отец Джовани.
Но той не може да те изповяда. Не е ръкоположен.
Да, знам. Но ще почакам отец Джовани.
Добре. Изчакай го.
Защо си сложила и това? И раковината ли да си взема?
А совата?
Не, тя носи нещастие. Раковината може.
Ще си взема раковината. Сложи я. Ще се побере ли?
Това го продадох. Сложи го там.
Каби... Всички тези вещи... Ти заминаваш без нищо.
Вземи този сервиз.
- И него го продадх. Остави го.
И това ли?
А какво, да го хвърлям ли? Дадоха ми пари за него.
Ако си бях взела всички вещи, преместването щеше да ми излезе по-скъпо.
Той е разпродал всичко от стария си дом, а аз от моя.
Нека всичко да е новичко. Всичко да е ново!
Аз сигурно щях да си взема нещата. Нищо ли не си забравила?
А какво бих могла да забравя?
Парите взе ли си?
- Разбира се, да не съм идиотка!
Виж, за малко да си забравиш кожената наметка.
Коя наметка?
Не ми трябва.
- Ще я подаря на леля си.
Подари я. Побързай, вече чакат на вратата.
Дявол да ги вземе тези нищожества!
Ще го затвориш ли? Заключи го добре.
Мама.
По дяволите, колко пъти си ми казвала това.
Какво ти е казвала?
Омъжвам се.
Какво ми казваше? Нищо.
Е, как изглеждам?
Много ти отива.
1200 лири.
Метнали са те.
Скъпичко е.
Чантата.
Чао, Дартанян!
Хайде! Тръгвай!
Видя ли ги? Не мога да ги гледам тези отрепки.
Хайде.
Ето ключовете. Заминавам. Довиждане.
Ако ви трябва нещо, кажете на приятелката ми - Ванда.
Тя ще ми пише. Довиждане.
Лек път и всичко най-хубаво.
Благодаря. И на вас също.
Няма значение. Не искам с никой да се сбогувам.
Не искам да срещам никой по пътя.
Толкова съм щастлива, а всички тези хора...
само ще ми задават въпроси...
О! Лучана!
Това съм аз, Кабирия! Заминавам!
Изпрати ни бонбони!
- Да, да, ще ти изпратя!
Поздрави Нандо, и чичо му, и всички останали.
Красиви са, нали?
Хубави са.
Най-после ще се омъжваш...
а аз така и не видях годеника ти.
Как бих могла, Ванда? Тук всички ме познават.
Ето го автобуса.
Ето го.
Чао, Ванда.
Защо плачеш?
Нима плача?
А нима не плачеш?
Ще ти пиша за всичко! Веднага щом пристигна.
Ще видиш, ти също ще се омъжиш.
Хайде.
Бързо! Куфара! Ще ти изпратя адреса!
Не се разкисвай! Ще видиш...
И с теб ще се случи чудо!
Да, сигурно.
- Ще ти провърви.
Какво правиш?
- Аз ще платя.
Ще ми достави удоволствие. Винаги ти си плащал.
Сега няма значение - твое, мое...
Нали е едно и също?
Келнер!
Скоро ще се стъмни.
Ще видиш колко е прекрасен залеза тук.
Искаш да ме напиеш?
Виното е съвсем леко.
Пари.
Прибери ги.
Моята зестра.
350 000 за къщата. Само толкова ми дадоха онези мошеници.
Знаеха, че бързам и се възползваха от това.
После си изтеглих всички спестявания от банката.
400 000.
Виждаш ли? Помолих ги за новички.
Защо никога не искаш да говорим за пари?
Ти си светец, ти си ангел.
Ако знаеш какво преживях, за да събера тези пари.
Нали ти казах! Не искам нищо да знам!
Хайде. Да тръгваме.
Какви унижения преживях!
От тези, дето се въртят около момичетата, за да им отмъкнат парите.
Няма да повярваш.
Заради любов си готов на всичко. Но не и по този начин.
А старините ми?
Кой ще се погрижи за моите старини?
Извинявай, извинявай.
Келнер! Задръжте рестото.
Хайде.
Не исках вече да продължавам така и...
Можех да се откажа когато си поискам...
Щях да зарежа всичко.
Цял живот да живея така? Къщата почти я изплатих.
Знаеш ли какво планирахме с Ванда?
Искахме да вземем едно павилионче под наем.
Разбираш ли? Къде отиваме?
Тук е толкова хубаво.
Да се поразходим, искаш ли?
Даже не помня как започна всичко.
Бях съвсем малка.
А куфарите?
Ще минем да ги вземем по-късно.
Бях на 15 години.
Имах черни коси,
дълги...
Какво разбирах аз? Майка ми имаше нужда от пари.
Къде отиваме?
Не знам, ще направим едно кръгче.
Как се казва тази песен?
Целуни ме.
Ела...
знам един кратък път.
Оскар, къде си?
Ах, ти, лошо момче.
Виж тези цветя. Харесват ли ти?
Малко гадно миришат, но няма значение.
Никога не съм виждала такива цветя.
Хайде.
Идвам.
Помириши, какви са тези цветя?
Какво ти става? Защо си тъжен?
Аз? Не. Защо да съм тъжен.
Вече не пееш. Я чакай!
Защо не си напишем имената на някое дърво?
Да погледаме залеза. Прекрасен е.
Залеза, а? Стига... къде искаш да ходим?
Каква странна светлина!
Прекрасно е, нали?
Имало и справедливост на този свят.
Човек страда, преминава през такива неща...
Но накрая за всички настъпва момент на щастие.
Ти стана мой ангел.
Каква студена ръка! Замръзнал си.
Какво, съжаляваш ли вече?
Красиво е, нали?
Виж колко е дълбоко!
Иска ми се да се повозим на лодка.
Интересно, дали има лодки долу?
Можеш ли да плуваш?
- Ами, изобщо!
Веднъж за малко да се удавя, но ме спасиха!
Можеш ли да си представиш - бутнаха ме във водата.
Какво ти е?
Какво ти става?
Нали не мислиш да ме убиеш?
Отговори ми!
Искаш да ме убиеш?
Да ме убиеш ли искаш?
Недей да мълчиш! Кажи нещо!
Говори! Не стой така. Кажи ми.
Кажи.
Заради парите?
Заради парите.
Убий ме! Убий ме! Хвърли ме долу!
Не искам повече да живея!
Не искам повече да живея!
Убий ме! Бутни ме долу!
Не искам повече да живея!
Хайде!
Млъкни! Полудя ли!
Нищо не искам да ти направя.
Не искам повече да живея!
Убий ме! Убий ме!
Маурицио, побързай! Тръгваме си!
Връщаме се у дома!
Превод: BENIX