Nights Of Caribia (1957) (Nights.of.Cabiria[Dual.Ital.En.DVDivX.5.0.2.AC3]{Schubi}CD1of2.sub) Свали субтитрите

Nights Of Caribia (1957) (Nights.of.Cabiria[Dual.Ital.En.DVDivX.5.0.2.AC3]{Schubi}CD1of2.sub)
Тичай!
Чудесно е! Ела насам!
Джорджио!
Помощ! Помощ!
Помогнете! Някой се дави!
Къде е Ромоло?
Отиде в града.
В града! По дяволите!
Жена е!
Ето там!
Тино не е ли там някъде?
Иска да се удави ли?
Ето я там! Скачай!
Скачай! Ако попадне в яма, няма измъкване.
Някаква жена се дави!
Вие й дръжте главата отгоре. Аз ще я повдигна отдолу.
Паскуало! Бързо! Ела тук!
Чакайте, какво правите? Не я дръжте така! Обърнете я.
Стефано, побързай!
Откъде я извадихте?
Внимателно. Придържайте я под корема.
Тя се давеше.
Сигурно се е подхлъзнала. Марио я забеляза.
Подхлъзна се и падна във водата.
От моста ли скочи?
- Не.
Под водата ли беше?
- Три пъти потъваше...
Седем пъти!
- Десет!
Значи доста вода е погълнала. Трябва да извикаме някой. Стефано!
Какво има?
Хвани я за ръцете.
- Загубила си е обувката.
Мисля, че е мъртва.
Да я вдигнем, да изхърли водата преди да е станало късно.
Какво сте се скупчили тук? Не се пречкайте, момчета!
Ние я спасихме!
Махайте се!
Да намерим Помпео. Той никога не е виждал удавник.
Ела да видиш.
Не искам да гледам. Страх ме е.
Изглежда е мъртва.
Мъртвото тяло не изхвърля вода.
Отвори си очите!
Отвори очи! Да я сложим да легне.
Ще направим изкуствено дишане.
Тя кърви.
Само драскотина.
Има нужда от глътка бренди.
Никакво бренди! Има нужда от мляко.
Внимателно! Идва на себе си. Ей, ти, с мотора - донеси мляко.
Свърши ми бензина.
Спокойно, спокойно.
Вече си в безопасност. Благодари на Бога.
Вече си добре.
Къде е Джорджио?
Кой Джорджио?
Къде хукна?
Кого търси?
Сама ли беше?
- Да.
Какво си мисли той? Не мога да повярвам.
Успокой се. Ела тук.
Отивам си вкъщи. Къде са ми обувките?
Ето. Само едната.
Има седем живота, като котките.
Виждаш ли? Останала е съвсем без сили.
Бедничката. Не се чувства добре.
Ти си полумъртва.
Пуснете ме! Махайте се!
Я по-леко. Все пак ние те спасихме!
Добре де, спасили сте ме. Сега си отивам вкъщи, ясно?
Оправяй се сама... Отивай си вкъщи, всичко хубаво.
Здравей, Кабирия.
Познаваш ли я?
Разбира се. Това е Кабирия.
Къде живее?
На Виа Сесилия.
Там си живее...
Джорджио, отвори! Аз съм.
Аз съм, Кабирия!
Ванда!
Ванда, не си ли виждала Джорджио?
Какво е станало с теб?
Не е твоя работа. Виждала ли си Джорджио?
Кой Джорджио?
- Моя Джорджио.
Какво ти се е случило?
Какво искаш от мен?
А ти какво искаш?
Нищо не искам! Гледай си дебелия задник!
Влез вътре и се изсуши.
Нямам ключове.
Къде си ги оставила?
В чантата.
А чантата къде ти е?
При Джорджио.
Разхождахме се покрай реката и...
Аз паднах.
Той се изплаши и избяга.
Кабирия! Отвори!
Хайде де, отвори!
Остави ме да спя!
Кажи ми, Кабирия...
Колко пари имаше в чантата? Отговори ми.
Ако видиш Джорджио, кажи му, че съм тук.
Какво ще правиш сега?
Най-добре си остани вкъщи.
Лежи си в леглото и се наспи.
Ще се отбия пак при теб когато се върна.
Не взе ли аспирин? Изпий един, ще ти помогне.
Още ли си тук? Не ти ли писна да дърдориш?
Не виждаш ли, че ми дойде до гуша?
Изчезвай оттук!
Какво си мислиш, че те смятам за своя приятелка?
Разкарай се!
И не идвай да ми искаш термометъра или нещо друго назаем!
Че кой ти е искал нещо, глупачке!
Влюбена глупачка си ти...
Какво си мислиш, че заради 40 хиляди те бутат в реката!
Да те удавят за 40.000 лири!?
Вече го правят и за 5 хиляди.
Някой, който те обича!?
Каква любов? Няма и месец, откакто се запознахте.
Не му знаеш нито името, нито къде живее!
Не разбираш ли, че той те е бутнал?
Бутнал те е в реката!
И ти е провървяло, защото ако аз бях на твое място...
Защо ли си губя времето с теб? Малоумница!
Иди и се обади в полицията.
Не съм доносничка!
Послушай съвета ми! Обади се в полицията.
Защо? Защо го е направил? Аз му давах всичко.
Всичко, което искаше, му давах. Как е могъл да го направи?
Каква съм глупачка.
А ако се бях удавила?
Стига. Шоуто свърши.
С теб е свършено! Край.
Копринена риза! Подарих ти копринена риза!
Намери си някоя друга идиотка като мен.
Всичко това е купено от мен!
Пуловер от камилска вълна! Никога вече! Никога!
И сега? Как ще се издържаш? Къде ще се храниш? При Свети Петър?
Вечна любов!
You dirty vitellone!
Хайде, отивай да си продаваш въздушните балончета!
Ето така! Ще те запаля, ще те направи на сажди и пепел!
На печени шишчета!
Да пукнеш дано!
Край. Повече няма да ме видите тук.
Това е последната ми вечер. Няма да се занимавам вече с вас.
Погледнете ме! Аз съм жена от класа!
Изглеждам като кралица!
- Изглеждаш като плашило.
Как смееш? На мен ли говориш?
Знаеш ли къде ти е мястото? В психиатрията!
Имаш ли очи? Погледни ме хубавичко. Коя съм аз?
Аз съм солидна дама, а ти си просякиня.
Знаеш ли, става все по-зле.
Кога ли ще я откарат в лудницата?
И ти ще свършиш така!
Това е за отопление.
Има си всички удобства.
- Даже Кока-Кола.
Повози ме малко.
- Това да не е танк?
Излизай! Няма да сляза!
Хайде, ставай!
Какво ще правиш?
- Искам да се поразходя с Ванда.
Ти не можеш да шофираш.
Колата е моя. Ще правя каквото си искам. Слизай.
Ще ти дойда на посещение в болницата. Ще видиш.
Защо не си купи по-голям модел?
Божичко! Още една! Ти пък какво разбираш от коли? Винаги ходиш пеш!
А ти все с това моторче.
Отново тази психопатка!
Чао, красавецо.
- Чао, бонбонче.
Незабравяй да дойдеш да видиш своята принцеса.
Хубавичка е. Наистина шикозна!
На твое място бих си купила сива.
Цвета е по-изискан. Но и тази си я бива.
Ще изтощиш акумулатора!
Ванда, излизай. Днес нямам желание да споря.
Затова пък аз имам, досадник.
Разбира се "Фиат"- ът си е "Фиат".
С кола животът е различен. Сядаш на волана, важна такава...
Десен мигач, ляв мигач... бръм-бръм...
Всички те мислят за уважаван човек, секретарка, таткова щерка.
Мъжете лепнат за теб. Такова удоволствие!
Какво крещи тази?
- Какво?
Знам как се е сдобила с колата!
Кучка!
Ще ти кажа аз!
Стой тук!
Остави ме да сляза!
- Сядай!
Танцуваш ли, Кабирия?
Имаш късмет. Аз съм най-добрият танцьор в Рим.
Хайде.
Намери си друг безделник, който да ти шепне "Обичам те", а?
И да те доведе пак до просешка тояга.
Разкарай се от улицата! Ще накарам да те арестуват!
Господа, ето ме и мен.
Я се виж! Кой ли ще те вземе теб!
Къде мислеше да ходиш с тази кола? В старчески дом?
Ако беше 20 години по-млада!
Въшлива пачавра!
Ти просто ревнуваш!
Чу ли я, Кабирия? Как търпиш това?
Знаеш ли как ще свършиш, като просеща проститутка.
"Смилете се, за Бога, дайте от сърце"!
"Моля ви, заради моя Джорджио!"
Хайде, Каби, издери й очите!
Ванда, пак се почва...
Давай, Кабирия!
Удари я ниско, в стомаха.
Не ги разтървавайте! Ще се позабавляваме.
Престанете, преди да е дошла полицията!
Ще я убия!
Остави ме!
Вкарайте я в колата.
Пусни я!
Оставете ме!
- Сядай!
Ще ти сменя физиономия!
Това не е края! Ще видиш ти!
Тя ми разби носа!
Забрави.
Страх те е от мен!
Жалка нещастница!
Запали си цигара.
Къде да те закарам?
Към Виа Венето.
Виа Венето? Да не си императрица Попеа?
Чуй ме, Кабирия, трябва сериозно да си поговорим с теб.
Работите ти не вървят на добре.
Никой ли не те пази?
Виж ни нас с Мариса.
Виж как спокойно си се разхожда.
Никой в Рим не смее с пръст да я пипне.
И знаеш ли защо?
Остави ме намира.
Кажи ми, какво ще правиш на Виа Венето?
Момичетата се бият за място на Виа Венето и Вила Бортезе.
Кабирия, защо не си намериш някой сериозен човек, като мен.
Няма нужда.
А аз ти казвам, че имаш!
- А аз казвам, че нямам!
Защо да работя, за да храня такива прасета като теб?
Свършихте ли?
Свършихме. Пусни ме да сляза, така ще е по-добре.
По-добре, да.
Всичко хубаво!
Изрод малоумен! Карай си по Passeggiata Archeologica!
Не може ли да погледам?
Да не мислиш, че си някой красавец!
Върви си по пътя.
На мен ли говориш? Аз оставам тук. Ясно?
Извинете.
Да не си сляпа?
Джеси!
Джеси! Как е възможно...
Алберто Ладзари.
Джеси, не ме ядосвай.
Джеси, искаш да скъсаш с мен?
Остави ме!
Не ме карай да избухвам. Върни се.
Дай ми ключовете.
Върни се. Не прави глупости.
- Не ме пипай! Свиня!
Мръдни натам. Направи ми място. Къде ще ходиш, къде?
Ще ми дадеш ли ключовете или не?
- Не!
Стой тук. Чуваш ли!
- Пусни ме! Боли!
Джеси, чуй ме скъпа! Послушай ме!
Чуй ме за последен път!
Достатъчно! Не желая да слушам!
- Отегчително е, всеки път...
Пусни, ще ми скъсаш палтото.
- Което аз ти купих!
Мръсник!
Един момент.
- Какво искаш?
Можеш да си вървиш.
Долнопробен палячо!
Джеси! Ако не се върнеш - това ще е края.
Чудесно, значи край.
Най-после! Още по-добре!
Благодаря, Джеси.
Какво искаш? Разкарай се!
Ей, ти!
На теб ти говоря.
Качвай се..
Кой, аз ли?
Да, ти. Ела тук. Качи се.
Хайде, влизай.
Затвори.
Слизай.
Какво?
Хайде, слизай.
Последно какво, г-н Мустак?
Какво си мислиш ти?
Влизай-слизай, влизай-слизай.
Да не съм ти играчка!
Ела с мен. Да се позабавляваме.
Той ми каза да влизам.
- Тогава влизай.
Как сте? Искате ли маса? Тази вечер шоуто е изключително.
Чадърът ви, госпожо?
Заповядайте, госпожо.
Кой е там?
С какво мога да ви помогна?
Седни тук. Хайде.
Моля.
Седни там.
Алберто! Моника...
Алберто, какво правиш? Забавляваш ли се?
Да.
- Позволи ми да ти представя...
Много ми е приятно.
Знаеш ли, вчера имаше пробни снимки при американците.
Станаха супер.
Помолих ги да ми направят 16 мм копия, ако искате да ги видите...
Дами и господа, първата част на нашата програма завърши.
Преди таците, бих искал да поздравим нашия знаменит гост,
който ни удостои със своето присъствие.
Аплодисменти за Алберто!
Момчета, мамбо номер 26!
Направете ми една услуга. Елате на нашата маса.
Приятелите ми искат да се запознаят с вас.
Хайде, Алберто, ела.
- Не мога.
Аз съм с дамата.
Да потанцуваме.
Мамбо! Цял свят танцува в ритъма на мамбо!
Мамбо-гамбо!
Мамбо! Какво мамбо!
Ако искате да идете при приятелите си, не берете грижа за мен.
Какво?
Идете при приятелите си, не се притеснявайте за мен.
Достатъчно. Да тръгваме.
Лека нощ, Commendatore.
Хайде. Качвай се.
Вечеряла ли си?
- Не. Да, малко към 8 часа.
Сега ще идем на вечеря.
- Какво?
Ще вечеряме.
Добре. А къде?
Вкъщи.
Един момент. Ей, вие, лъскавите!
Ей, на вас говоря!
Вижте ме!
Вижте с кого съм, кучки!
Знаете ли кой е той!
Някой да се е обаждал?
- Никой.
Как така никой не се е обаждал?
- Нямаше никакви обаждания.
Да не си спал?
- Не. Нямаше обаждания. Тук бях.
Добре.
Вечеря за двама в стаята ми.
Ако се обади г-ца Джеси - заспал съм. Ако настоява - спя.
Ако много настоява - спя.
Ще вечеряме горе. Как се казваш?
Кабирия.
- Как?
Хайде, ела.
Още едно куче...
Виж ти...
И риби ли имате?
Да. Къде ли го оставих това...
Остави, камериерката ще я прибере.
- Но тя ще се измачка.
Ама че съм идиот, за какво ми трябваше...
Кажи ми, виждала ли си някога идиот? Ето - погледни ме.
Остави я!
Ела тук.
Как каза, че ти е името?
- Кабирия.
Откъде си?
Какво?
Откъде идваш?
- От Рим. Площад Рисорджименто.
Седни. Нервираш ме така.
Харесва ли ти?
Горе-долу...
Не е по моя вкус.
Не ми е по вкуса, но ми харесва.
Това е Бетховен. Пета симфония.
Много я харесвам.
Влез.
Добре, остави го там. Сам ще се оправя, тръгвай.
И затвори вратата.
Да видим какво е донесъл.
Хайвер, омари.
Вземи си, яж. На мен не ми се яде.
Обслужвай се сама. Не знам дали ще ти хареса.
1949...
1949...
Съблечи се, тук е топло.
Скъсала се е.
Къде живееш?
Зад бензиностанцията.
Къде?
- На пътя за Остия.
И идваш чак до Виа Венето?
- На Виа Венето? Аз?
Работя на Passeggiata Archeologica. Там ми е по-удобно.
Защо?
Взимам метрото от Чилия и слизам направо там.
Работя с една моя приятелка, Ванда.
Тя също живее там. С другите нямам нищо общо.
Онези другите спят под арките на Каракала.
Какво си мислите вие? Аз си имам свой дом,
с канализация, ток, газ... всички удобства. Имам си всичко.
Дори термометър си имам.
Погледни ме.
Никога не съм спала под арките на открито.
Е, може би само веднъж.
Или два пъти.
Разбира се, моят дом не е такъв...
като този.
Но той си ме устройва, харесва ми.
Яж. Хапни нещо.
Какво има?
По дяволите, знам кой сте!
Знам кой сте. Искате ли да ви кажа?
Искате ли?
Алберто Ладзари. Веднага ви познах, гледала съм всичките ви филми.
Така ли?
- Чудесни са!
Кой най-много ти харесва?
Последният.
Вие сте облечен в униформа, такава... като... Виторио Гасман...
...и после блъскате вратата и: "Никой да не мърда!"
И там беше дъщеря ви...
Не, това не бях аз.
Как така?
Изглеждате прекрасно, и домът ви също.
Вземи чашите и ела насам.
Шампанско!
- Седни.
Какво има?
Кой ли ще ми повярва, ако им разкажа...
Тези нещастници ще кажат, че ги лъжа.
То и аз самата утре не бих си повярвала вече.
Направете ми една услуга. Дайте ми ваша снимка...
и напишете: "Кабирия беше при мен. Алберто Ладзари."
"Кабирия Чекарели беше в моя дом. Алберто Ладзари."
Добре. Ето.
А сега ще хапнем.
И вие също ще ядете.
Маслинка.
Да отворя ли?
Пиле. Малко бяло месо ще прогони тъгата.
Чиния, така...
Ако искате, пуснете пак вашата музика. Харесва ми.
А това какво е?
Струва ми се, че съм го виждала в някой филм.
Commendatore.
- Какво има?
Госпожица Джеси.
- Нали те предупредих, че спя.
Но тя е тук.
- Какво?
Тук е, долу.
- Не я пускай вътре.
Тя вече влезе. Качва се.
Идиот!
Алберто, отвори!
Кой е?
- Не се прави на глупак. Отвори.
Отвори!
Много е важно.
Момент.
Снимката!
- А, да. Бързо!
Алберто, ще отвориш ли?
Влез за малко в банята.
Да, да. Сега ще я отпратя.
Няма да си тръгна! Ще стоя цяла нощ тук!
Стой тихичко.
- Отвори!
Алберто, моля те, отвори ми!
Отвори, копеле!
Какво искаш?
Попитах те какво искаш?
Изморен съм. Утре трябва да ставам рано.
Работя, нали знаеш.
Искам да пийна нещо. Жадна съм.
Какво?
- Налей ми!
Сега какво има?
Не мога повече!
И аз не мога повече.
Твоята ревност е патологична, непоносима.
Уморих се вече, не мога повече така.
Можем да си останем приятели.
Не, много ти е лесно така. Няма да си тръгна!
Престани, Джеси. Иди се наспи.
Ти си изморена, и аз също.
Искаш ли утре да се чуем?
Знам, че не ме обичаш вече.
- Кой ти каза?
Така е, не ме обичаш вече.
Не... не...
- Признай си го.
Кажи ми го и повече няма да те притеснявам.
Това би било лъжа.
Бихме могли да се срещаме понякога.
Веднъж на 2-3 дена. На мен и това ми стига.
Но защо толкова рядко? Може и по-често, ако искаш.
Всеки ден?
- Да, всеки ден.
И престани да ревнуваш. Не съм виновен, че жените ме заглеждат.
Но ти си грозен!
Къде е изхода?
Кабирия, търси те Алберто Ладзари!
Изобщо не говоря с теб!
Не я слушай.
- Че кой я слуша?
Сакатия е там.
А, стария развратник.
Ей, развратнико!
За затвора ли ти домъчня?
Ела, Кабирия, да се посмеем малко.
Защо си го домъкнал? Паразитите не умират.
Мадоната може да се смили над чичо ми.
И как ще стане?
Поклонниците на Мадоната на Божията Любов ще минат оттук.
Не вярвам на тези глупости.
Защо? Не вярваш ли в чудеса?
- Не и аз.
Мариса, искаш ли в неделя да идем при Мадоната?
Има за какво да я помолим.
Кабирия, ти ще дойдеш ли?
Аз? Не знам... Ще си помисля. А освен това...
за какво да моля Мадоната... имам си всичко.
Скоро и ипотеката ще си изплатя...
Но може все пак да дойда. Не съм решила още.
Ще видим.
Мислиш ли, че Мадоната ще си хаби чудесата за него?
Смеете се? Мислите, че Мадоната не знае как си печели парите?
Като продава кокаин и кара жените да проституират.
Аз ще ида при Мадоната,
вече знам за какво ще я помоля.
Много лошо, че се присмиваш на това.
Наистина ли ще идеш там?
За какво искаш да я помолиш?
Попитах те, за какво ще я молиш?
Ей, малката!
Искаш ли да се повозиш?
Напряко. И това ми било напряко.
Вече цял час вървя.
Кой знае къде се намирам.
И ти ли живееш тук в пещерите?
Никога преди не съм те виждал.
Имам си свой дом.
Горджано! Излез, аз съм!
Как си?
Добре, благодаря, господине.
А Пиетро къде е? Спи ли?
Преди два дена го закараха в болницата.
Казаха ми, че не е добре.
А ти от какво имаш нужда?
- Каквото дадете, благодаря.
Ето, одеяло, вземи. Добре ли е?
А Пиетро в коя болница го откараха?
"Фатебене Фратели"
Добре. Ако имам време ще го посетя. Чао.
Ей, дрипавия. Кой беше този мъж?
От някоя благотворителна организация?
Тебе питам!
Искате ли да ви помогна?
- Не, благодаря.
В Рим ли ще се връщате?
- Да.
Ще ме вземете ли с колата?
Да, по-късно.
Елза!
Елза!
Очаквах те в събота, а ти си дошъл днес...
Вчера си мислех: "Той идва веднъж на десетина дни."
"Дойде миналата сряда, значи ще се видим в събота."
Ла Бомба! Познавам я!
Бомба, ти тук ли живееш?
Е, ти добре знаеш, с какво разполагах в миналото.
Апартамент в Рим, друг апартамент в Остия.
Засипваха ме с подаръци! Пари в банката, украшения, злато.
Имах пет килограма злато!
Знаете ли, тя не лъже. И кой би го повярвал сега?
Но това беше на времето...
Тук няма кой да ми прави прически.
Но ако сложа една блузка с дълбоко деколте...
и едни бели обици... тогава...
Ела насам, Елза. Вземи.
Донесли сте ми кекс!
Само за мен си е, няма да дам на никой.
Дайте ми го, ще си го скрия.
С шоколад и лешници.
Колко много лешници!
Благодаря, миличък, благодаря.
Кога ще се върнеш? Кога пак ще дойдеш?
Господ от зло да те пази, синко!
Разбира се...
тук, в Рим, има много гладуващи хора, нали?
Често ли обикаляте наоколо през нощта?
Недостатъчно, за съжаление.
А през деня не е ли същото?
През деня всички бездомници се разпръскват.
Не бих могъл да ги открия.
Я виж ти.
Аз също съм по улиците нощем, но никога не съм ви виждала.
И как решихте да се занимавате...
да се занимавате с това?
И аз не знам. Стана постепенно.
Ето, пристигнахме. Там е спирката на трамвая.
Далече ли живееш?
На около 19 километра, по пътя за Остия.
Как се казваш?
Мария Чекарели.
Сама ли си?
Родителите ми починаха, още като бях малка.
След това дойдох в Рим.
Сега иди да се наспиш.
Тогава аз...
Довиждане. Какво има?
Благодаря. Благодаря за всичко.
Дон Винченцо, пристигна групата от Риети.
Купете си пресни круши!
Маурицио, подай ръка.
Ванда, виж колко много хора!
Там продават свещи. Хайде, чичо.
Колко струват свещите?
Имаме за 50, 100, 150.
Искам най-голямата.
За нас две от тези.
Ванда, ела насам. Тук има свещи!
Тези добре ли са?
Вземете една за мен. После ще ви я платя.
Не, не, за всичко плащам аз.
И какво да правя с нея?
- Ама че си глупава.
Общо колко?
Направете път! Носим болен човек! Пуснете ни да минем!
Толкова е млад!
Ние сме тук. Изчакайте ни.
Трябва да се снимаме.
Хайде, Кабирия, викат ни.
- Идвам.
А Ванда?
Ванда, насам!
Мариса!
Пазете се!
С този нос сте само за снимки.
Колко струва снимката?
А сега какво да правим?
Ще се изповядаме. Ето там.
Аз вече се изповядах вчера.
Ей, по-внимателно, тук има сакат човек.