Loves Of A Blonde (1965) Свали субтитрите
Беше като сладък сън...
Обичам я толкова много...
Обичам я толкова много...
И тази голяма любов ме превърна в хулиган
И аз й шепнех на ушенце: Какви прекрасни устни имаш
А тя ми каза: Момче, Защо не ме целунеш?
Обичам я толкова много...
Обичам я толкова много...
И тази голяма любов ме превърна в хулиган
И аз й шепнех на ушенце: Какви прекрасни очи имаш
А тя ми каза: Момче, Ти само ме занасяш
Обичам я толкова много...
ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА
И аз й шепнех на ушенце: Какви прекрасни коси имаш
А тя ми каза: Момче, защо не ги погалиш?
Обичам я толкова много...
Обичам я толкова много...
И тази голяма любов ме превърна в хулиган
И аз й шепнех на ушенце: Каква красива блузка имаш
А тя ми каза: Момче, защо не ми я съблечеш?
Обичам я толкова много...
Обичам я толкова много...
И тази голяма любов ме превърна в хулиган
И аз й шепнех на ушенце: Каква хубава поличка имаш
А тя ми каза: Момче, защо не ми я смъкнеш?
Обичам я толкова много...
Обичам я толкова много...
И тази голяма любов ме превърна в хулиган
И аз й шепнех на ушенце: Хайде да идем на кино
А тя ми каза: Момче, този филм е глупав
Господи, толкова е прекрасен! Може ли да си го сложа?
Само за мъничко, става ли?
- Разбира се.
Разкошен е.
Това злато ли е?
- Да.
Истинско?
Мислиш ли, че той би ми подарил фалшиво?
Бих искала да го понося малко.
Забеляза ли камъка? Истински диамант.
Истински?
Да. Погледни как блести.
Никога не съм виждала истински диамант.
Той каза, че е истински.
Симпатичен е, нали?
- Много.
Имаш ли негова снимка?
Какъв цвят са му очите?
Ами... те са... някакви...
Не знам точно.
Чакай...
Вдигни я по-високо. Той е половин глава по-висок от мен.
Така добре ли е?
Изглеждате чудесно заедно.
А ти какво му подари?
Още нищо. Тъпо е, нали?
Тъпо е, трябва да му подариш нещо.
Да, но какво?
Това ваше ли е?
Защо сте го вързали на дървото?
Не се прави така. Не бива да закачате нищо по дърветата.
Така може цялата гора да накичите.
Не мисля, че това би навредило на дърветата.
Не, но знаете ли, от тук може да мине елен.
Да види вратовръзката на дървото и да се изплаши.
Виждали ли сте някога изплашен елен?
Не.
Ето така прави.
Видяхте ли? Хареса ли ви?
Бихме могли някой път заедно да го послушаме.
Какво ще кажете?
Е, какво мислите?
Не зная.
Той ми разказа всичко за тези животни.
Че те не живеят през цялото време заедно като хората...
и че животните го правят само веднъж годишно...
когато е брачния им период.
След това се разделят и всеки си живее живота...
без всякакви задължения... не като при хората.
Само при дивите гъски е като при хората.
Наистина ли?
- Да.
Живеят заедно до 120 години.
Еха...
- Представяш ли си.
И знаеш ли, когато те...
ако някой застреля него или нея...
Гъската?
- Да.
Тогава другия остава сам, даже за сто години.
А с Тонда какво стана?
Ами... той, като си тръгнахме... вратовръзката му остана да виси...
И когато се върнахме, все още си висеше там...
Затова предполагам, че изобщо не се е връщал.
Значи ще се срещаш с този мъж?
Не знам.
Проблемът е в това, че е женен.
Сериозно?
- Да.
Добре, но не можем да игнорираме факта, че тук имаме нужда от хора.
Разбира се, така е.
Необходими са ни.
Ако девойката има разумно основание, ако си има приятел...
тогава тя ще се омъжи за него, ако нещата са сериозни...
Тя ще се омъжи и сигурно ще напусне.
Ние можем да приемем това за основателна причина...
но не може тя да идва тук три пъти подред...
да твърди, че ще се жени при положение, че това не е вярно.
Така, че засега няма да я освобождавам.
Чак след като се омъжи, тогава може.
Не забравяйте, че фабриката има план да изпълнява.
Да, но за бога, все пак и те имат нужда от личен живот.
Точно това е проблемът.
Погледнете, вижте тази карта...
от наша гледна точка...
не е твърде разумно да се разполага армията в този район...
и да се разгърне войската тук.
Разбираме вашите доводи.
Да, разбира се.
И ние в армията имаме подобни задължения и проблеми.
Вие си имате вашите, и ние си имаме нашите. Послушайте.
Така, значи вие имате карта.
Това ли е вашето становище? Това е вашата позиция.
Но вие не знаете това, че...
в този район живеят 2000 девойки.
Девойки, които си нямат приятел.
Падат се по 16 девойки на всеки момък.
Момичета като кокичета. Разбирате ли ме?
Та това е младежта.
И младежта се нуждае от същото...
от което и вие, другарю майор...
а и аз, а и всички останали, разбирате ли ме?
Когато и ние сме били млади?
- Точно така.
Значи вашия аргумент, с който разполагате, е тази карта...
А аз разполагам с живота на всички тези млади хора.
Помислете за това.
Момичето работи в завода...
по осем часа пред машината.
После тя си тръгва от фабриката...
И после какво? Да речем, ще хапне нещо, нали...
И после... няма никой, който да я погали.
Никой, който да я целуне.
А сега си представете какво ще стане ако няма война 50 години.
Да няма война - нали за това се борим.
Включително и вие, др. майор. И вие се борите за същото.
А какво ще стане ако 100 години няма война?
Мога само да отбележа...
че още не съм казал последната си дума.
Всичко, което мога да направя, е да предам вашето предложение...
и да видим, какво може да се предприеме.
Да го предадете? На кого? Какво означава това?
ДА ЖИВЕЯТ БОЙЦИТЕ НА НАРОДНАТА АРМИЯ!
Батальон!
След мен, в колона по трима! Строй се!
Само вдигат врява.
Да, и вместо млади момчета, са изпратили запасняци.
И какви са симпатични. Тайфа от старчета.
Тон за песен! Леви, десни...
През изпепелената земя През реки от кръв
Върви безстрашният полк
Сърцето, законът, вечността са на наша страна
Ние вървим напред като времето
Каква прекрасна дъщеря имате
Влюбен съм в нея
Мадам, дайте своята благословия
На нея, момичето, родено за любов
Имате прекрасна дъщеря.
Влюбен съм в нея.
Погледни ги онези войници там.
Погледни ги онези момичета.
О Боже, кои са те? Ужасни са.
Гледат ли насам?
- Да. През цялото време.
А ако ни поканят да танцуваме?
О, стига.
Какво ти става?
Какво толкова? Не си някой изрод.
Ами, няма начин... Как така аз...
Опитай де. Покани някоя на танц.
Хубаво, защо пък не?
Я ги виж. Ужасни са. Да се махаме оттук.
Хайде да не гледаме към тях.
И без това не гледаме.
Да бе, ти направо си ги зяпнала.
Андула, моля те, стига си ги зяпала.
А къде да гледам? Те са точно срещу нас.
Гледай насам, не се вторачвай в тях.
Чакай малко, нека те проявят някакъв интерес.
Какво?
Не бъди толкова нахакан, по спокойно.
Красив е, нали?
Пианистът. Красив е, нали?
И така, момчета?
По дяволите... какво?
- Какво, какво?
Добре де, какво?
Господа, трябва да им изпратим бутилка вино.
Защо?
Как защо?
Добре де.
Хубаво.
Момичета, вижте, сочат към нас, и келнерът също.
Ами нека си сочат, на нас какво ни пука.
Не ги гледай.
- Вижте, гледат към нас.
Нека си гледат накъдето си искат.
Знаете ли, те си мислят, че ние...
Ти също хвърляш погледи към тях.
Изобщо не ги гледам...
Поне не се кокорим толкова тъпо, като теб.
Стига.
Вижте, келнерът го носи към тяхната маса.
А защо не идва първо при нас?
- Седни и стига си се палил.
Боже, какъв идиот.
Какъв позор, човече.
- Тъпанар.
Стига си ги гледал.
И престани да се хилиш.
Ох, момичета, камък ми падна от сърцето...
- И на мен също.
Толкова се притесних, че ни пращат бутилката на нас.
Нямаше да го понеса това.
- Не ми споменавай.
Така, не гледайте натам.
Не гледайте де!
Момичета, хайде да си тръгваме.
- Да, отдавна беше време.
Наздраве.
Напред! Тръгваме ли?
Хайде, де!
- Аз оставам.
Ти си се побъркал.
Не можем да маршируваме тримата тук като някаква процесия.
А само двамата може ли?
- Ами вървете вие двамата.
Чакай, каква процесия?
Ние сме трима, и те са три, каква процесия?
Ами значи, ги доведете тук.
Не говори глупости!
Значи ще ги доведете, нали?
Или отиваме тримата, или...
Или аз сам?
Отиваме всички заедно, както казах.
Аз не искам.
- Изглеждаме като трио идиоти.
Хайде.
Къде може да се ходи тук?
- Вечер на танци.
Вечер, да.
Но след това ако не ви се спи още, къде отивате?
В парка или в горичката.
Привършвайте и да тръгваме.
Господи, как го държиш! Изпий го.
Най-лошо е да го пиеш на малки глътки.
Да вдигнем чаши! Още малко, Яна.
Не мога.
- Можеш. Дори не си близна.
Поръчахме много хубаво вино. Полезно е за вас, момичета.
Когато расте лозата...
тя се обогатява с това, което е в почвата...
с цялото това желязо и влагата от въздуха...
И слънцето, което я огрява.
Затова е толкова скъпо.
Затова пийте! До дъно, по мъжки.
До дъно.
Виждате ли, че можете.
Ето така...
Хубаво е, нали?
Сега ти, Мария.
Вдигай чашата на екс!
Не искам повече. Не ми харесва.
Ще свикнеш. И на тях не им харесваше.
Не искам.
Ще се поразходим ли?
Ей, какво става?
Продължавай да свириш.
Това беше хубаво.
Ела насам. Да, ти. Ела за малко.
Няма смисъл.
- Ще тръгваме ли най-после?
Да се разберем нещо и да тръгваме.
Ще изпием виното, ще се повеселим, а?
Ако не ви е интересно, ще се върнем в казармата.
Всичко ще е наред. Андула?
Не можем вечно да стоим тук. Вече ни гледат.
Ще тръгваме ли или не?
Ще се върнем след минутка, става ли?
Къде отивате?
Сега се връщаме.
Мисля, че трябваше повече да си поговорим...
и тогава щеше да настъпи подходящия момент.
На всеки щеше да се падне по една без никакви проблеми.
Не съм приритал да се разхождам в гората.
- Нямаха предвид точно гората.
Просто така се казва "Да идем в горичката"
В такова време?
Имат предвид някъде навън, а не в квартира.
Мислиш, че щяха да ни пуснат в тяхното общежитие?
Няма начин, освен ако не се представим за армейска делегация.
Никакъв шанс да влезем там.
Не се тревожи, нямаше да си първия, преспал там.
Къде отиваш?
- Да спя. Какво друго.
Не ставай глупав.
- Какво да правя тук?
Седни и престани да се държиш като идиот.
Слушай, може ли да те питам нещо?
Някога изневерявал ли си на жена си?
Защо?
Без "защо", да или не?
Това кръчма ли е или изповедня?
Е, кажи - "изневерявал съм" или "никога не съм".
Не е голяма работа, нали?
Е, това променя нещата. Добре, да се прибираме.
Не ставай отново идиот.
- Аз не съм, той е.
Сядай, остана ни още пиене.
Сега той е идиота, а?
Върви по дяволите и седни... просто седни.
Какво прахосничество!
Дай му десет крони.
Вземи парите. Не ме е еня за парите.
Искам да седиш тук и да не си отваряш устата.
Вземи си парите и ме остави намира.
Стига си бръщолевил, трябваше по-рано да се обясняваш.
Вие двамата се пулихте като идиоти, докато аз ги успивах,
и сега ще ми говорите, че нямало смисъл.
Господа, това наистина е безсмислено.
Къде тръгна?
- Вкъщи. Държите се като деца.
Като бавноразвиващи се.
Тръгваме си.
- Само си губим времето.
Добре. Искате да си вървим? Хайде, тръгваме.
Тръгваме си, но не заради мен.
Мили боже.
- А заради кого тогава?
А кой пръв стана?
- Направо сме си компания от идиоти, нали?
И бутилка ни подариха.
А не може ли просто да идем да си поприказваме?
Аз няма да ида. Тези деденца ще ни замъкнат в гората.
В гората? Страх ли те е?
- Защо пък да ме е страх?
Ами така го каза...
Господа, още минутка и си тръгвам.
Момичетата май са си тръгнали.
- И защо?
Защото.
- Защо? За какво им е?
Щяха ли да седят цяла вечер с нас и баш сега да избягат.
А и как са успяли? През цялото време поглеждах към вратата.
Ами иди и провери
- Къде?
Където са отишли.
Как мога да ида и да видя?
- Защо пък не.
Защо пък не?
- А ти защо не можеш?
Ти би отишъл в общежитието, но те е страх да идеш там?
Има разлика между женска тоалетна и общежитие.
Значи, ти отиваш.
- Абе аз ще ида, но бутилката отиде напразно.
Виж го значи, не може да забрави тази бутилка. Кои си мислиш, че сме?
Погледни ни. Банда пръдльовци. Трябваше да платим тази цена.
Само вкъщи си го получавате безплатно, а в твоя случай, и това е съмнително.
Може би ще се качите за минутка?
Вярвам ви.
Мога да ви направя чай. Искате ли?
Имам ви доверие, но...
- Аз не ви вярвам. Изобщо.
Защо? - Не ми казвайте, че само сте си приказвали.
Само си приказвахме с тях.
Не може да бъде.
- Да, да.
Ще тръгвам вече.
Качете се за минутка.
- Не.
Само ще си поговорим, обещавам.
Не, трябва да тръгвам.
Качете се за малко де!
- Не.
Чакайте, дайте да ви гледам на ръка.
Господа, какво става тук? Я вижте там.
Допий си го.
И ти също. Всички.
Не сте по-добри от момичетата. Допивайте.
Вземи бутилката.
Хайде, приятели.
Не го изпивай цялото, ще заспиш в гората.
Ставай.
Най-после. А къде е Андула?
Там е. Ще дойде.
- Ще дойде?
Но къде е?
Къде отиваш?
Какво има?
Отивам да си лягам. Лека нощ, момичета.
Ето така.
Момичета, какво е това шушу-мушу?
Говорете по-високо.
И ние ще тръгваме. Лека нощ.
- Лека нощ.
Вървете. И ние тръгваме.
Тръгваме ли?
- Отивай де! Вървете двамата!
Хайде. Моля те.
Това е линията на вашия... Това е вашата линия. А това...
Линия на какво?
- Линията на живота.
А тук... виждам опасност.
Трима мъже на средна възраст в гора.
Прилича на трима мъже в гора през зимата.
Имате предвид тези там долу?
- Не съм казвал това.
Но не съм много сигурен. Може би някога... в близко бъдеще...
По дяволите, каква дълга линия на живота!
Да, ето тук тръгва нагоре.
Тук имате някакъв белег.
- Нищо особено.
И аз имам белег. Паднах от едно дърво.
Това не е от дърво.
- Не е ли?
Може би от камък? Стъкло?
От острие на бръснач.
Опитвали сте да сложите край на живота си?
Заради майка ми. Не се разбирахме с нея.
Да идем в стаята ми и ще ми разкажете всичко.
Не. Трябва да се прибирам.
- Значи заради майка ви?
Само с баща ми се спогаждаме. Разведени са.
Елате с мен.
- Не, не...
Моите също се развеждат.
- Трябва да вървя.
И как стана? Разрязахте си...
Артерията, струва ми се.
Ето тази светла вена.
Взех бръснарско ножче, то се счупи, тогава взех друго.
И продължих да режа.
И да плача.
А кръвта...
- Елате с мен.
Не, време ми е.
- Вижте, имам още един белег, тук.
Наистина ми е време да вървя.
- Хайде, елате.
Свалете си палтото.
Не, нищо няма да събличам.
Ще седнете ли за малко?
Нищо няма да събличам.
- Защо?
Качих се тук, затова не си мислете, че ви нямам доверие.
Може ли да ви кажа нещо? А след това ще си тръгнете.
Не. Какъв смисъл има.
Хайде, говорете.
Безсмислено е. Вие искате да си тръгвате, няма много време...
а аз искам да седнете...
и тогава бихме могли да си поговорим малко.
Говорете.
Добре, ще ви кажа.
Елате насам.
Какво правите?
Защо се изплашихте?
Не може ли да се защитавате? Не?
Затова сте изплашена. Ще ви науча на нещо...
за да не се боите, когато ви досаждат.
Една хватка. Може ли?
Стойте така.
Свалете палтото да не се измачка.
Ако някой започне да ви досажда, ето така например.
Не се бойте.
Нямам намерение да ви правя нищо. Само за пример.
Не се бойте. Обгърнете ме с ръце.
Какво виждам сега?
- Откъде да знам.
Какво виждам?
- Не зная.
Точно в това е въпросът. Сега нищо не виждам...
и това е идеалната възможност да се защитите.
Как?
- С краката.
Не се бойте.
Как ще се защитите?
- Не зная.
С краката.
Как с краката?
Ритнете ме.
- Къде?
Можете да ме ударите в слабините... с коляно...
но не бих искал да го изпитам...
или да ударите моето коляно, разбрахте ли?
И така, аз ви хващам.
- Но ще ви заболи, нали?
Тогава си свалете обувките.
Хайде, за малко само.
Сега ме ритнете.
Не е лоша хватката, а?
Вие казахте, че трябва да ви ударя.
- Да, по коляното.
Сега се защитавайте.
Ще ви науча на контрахватка.
Давайте.
Ударете ме по коляното.
- Не искам.
Преборих ви.
Наистина ли толкова боли?
Така може да получиш гангрена и да умреш.
Искате да умра?
- Не.
Защо тогава ме ударихте така?
Прощавам ви.
Изгаси лампата, моля те.
Не мога да те намеря.
Не ти вярвам.
Вярвам ти.
Никога не съм вярвала така на някого.
Сто пъти ти казвах вече.
- Не си.
Не съм ли?
- Не, не си.
Не съм имал пражанки, Не съм имал пражанки,...
Хайде, стига.
По дяволите, душиш ме.
- Е, и какво?
Сега няма да мога да свърша.
- Какво да свършиш?
Да свърша с изречението "Не съм имал пражанки,..."
Дай да погледна. Откъде ти е това?
От мама.
- От твоята майка?
И ти имаш пръстен.
- И аз го имам от мама.
И двамата имаме пръстени от майките си.
Защо каза, че съм ръбеста?
Казал съм, че си ръбеста?
- Да.
Защото си ръбеста.
- Какво значи това?
Някои жени са закръглени като китари, ето така.
А ти... също си като китара, но нарисувана от Пикасо.
Кой е този?
Художник.
Когато рисува жена...
той рисува очите й тук...
а краката някъде си...
Мога с часове да разказвам за картини.
Или той рисува ето такива пръсти.
Това е странно.
- Да, странно е.
Но аз нямам такива?
Не.
Това добре ли е или лошо?
- Кое?
Това, че приличам на китара на Пикасо?
Добре е.
Здравей.
- Здравей.
Здравей.
- Здравей.
Покажи ми ръката си.
- Защо?
Само ми я покажи.
- Защо?
А къде е пръстена?
- Не го нося вече.
Не го носиш. Но къде е?
Не го нося.
- Не го носиш. Къде е?
Не си се мяркал повече от месец.
Не съм се мяркал от месец. Но къде е пръстена?
Нали си е мой?
- Е, и какво като си е твой?
Питам те къде е пръстена?
Къде е?
В общежитието.
- Тогава отиваме да го вземем.
Тонда!
Андула казва, че не може да ти върне пръстена.
Защо?
- Не е в нея.
Не е в нея? Кажи й да се покаже на прозореца.
Защо ти е?
- Защо, защо. Не питай. Викни я.
Андула каза, че не може.
- Как така да не може?
Няма време.
Изчезвай! Какво искаш?
Ела тук.
- Моля те, тръгвай си.
Какво правиш?
- Не се бой. Стойте.
Махай се.
Какво правиш? Какво искаш?
Млъкнете.
Какво правиш? Разкарай се.
Това е моя работа, не е ваша!
- И наша е също. Махай се.
Тя е наша приятелка и това е нашата стая. Затова млъквай.
Ставай. Чуваш ли?
Ставай.
Какво ме зяпаш?
Ставай.
Не ме докосвай, противен си ми! Чуваш ли?
Отвратително говедо!
Махай се! Моля те!
Махай се. Не мога да те гледам повече.
Слушайте, момичета...
Честта на девойката не е само празни думи. Тя съществува.
Ако вие продължавате да се държите така...
не се учудвайте, ако момчетата ви обиждат.
Ако всеки ден се срещате с нови момчета, ще ви одумват.
Целият живот е пред вас.
Искате да сте щастливи.
Да се омъжите за добро момче...
който да ви обича завинаги.
Но вие трябва да си го заслужите.
Помислете над това.
Мисля, че ще намерите отговора.
Момичета, мисля, че думите на др. учителка...
ще ни карат да се замислим за много неща.
Това ни задължава, всяка една от нас...
с обещание да стане по-добра.
Смятам, че трябва да го подложим на гласуване.
Кой е за?
Благодаря.
Кой е против?
Благодаря.
Въздържали се?
В Прага ли отивате?
Сред полето звън звъни...
Ехото пее за мен...
Когато спуска се мъгла...
Момчетата се прибират у дома...
Когато виждам Джими на седлото, започва да ми бие сърцето...
Виждам конника отдалеч, лети на своя кон...
Изчезва зад скалите и маха ми с ръка...
Джими, искам да съм с теб.
Какво?
- Звъни се на вратата.
Кой ли пък ще звъни? Сигурно е по телевизията.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Извинете, тук ли живее Милда Васита?
Да. По каква работа го търсите?
Вкъщи ли си е?
- Не.
За какво ви трябва?
Не знаете ли кога ще се прибере?
Не зная, понякога си идва рано, понякога късно.
Не бихте ли ми казали къде мога да го намеря?
Не, по дяволите. Мамо?
- Какво?
Знаеш ли кога се прибира Милда или къде ще свири?
Не. Не каза нито къде отива, нито кога се връща.
Трудно е да се каже. Опитайте да го откриете сама.
Мога ли да си оставя куфара?
- Разбира се.
Благодаря. Довиждане.
-Лека нощ.
Кой беше, татко?
Невероятно!
Да се появява късно вечерта в дома на родителите му.
Милда споменавал ли е, че очаква някого?
Не съм го питал нищо, нищо не ми е казвал.
Не мога да си го избия от главата.
С куфара.
Млада ли е поне?
- Да, млада е.
Даже не знаех, че се среща с някоя.
Ще престанеш ли да зяпаш телевизора?
Не мога да спра да мисля за това.
Не съм в състояние да правя нищо. Дори и да шия. Не мога да си го избия от главата.
Страх ме е за него.
Това не са глупости. Намерил си е момиче. Бог знае откъде.
Тя не каза ли откъде е?
Не съм я питал.
Ще пропадне, ако се ожени за нея. Дори не знаем откъде е.
Знаеш какво става с такива бракове.
Половин година и всичко е свършено.
И после децата страдат.
Той дори не е споменавал за сватба, а ти вече за децата се тревожиш!
Не го взимай толкова навътре.
Това е ужасно.
Татко, надникни в куфара й.
Полудя ли? Да отварям куфара на непозната жена?
Бихме могли да разберем нещичко за нея.
Да, какво ще разбереш от един куфар?
Нея трябваше да я видиш, а не куфара!
Ти разговаря с нея, не аз.
Кой съм аз, че да ровя в личния й живот?
Трябваше да се вгледаш.
Вгледах се, но нищо не видях. А и какво трябваше да видя?
Кой знае как ще се объркат нещата.
Пак се звъни на вратата.
Извинете, входната врата е заключена. Не бихте ли могли...
да ми отворите вратата?
Момент, само да си взема ключа.
Татко, кой е?
Онова момиче.
Почакайте, не си тръгвайте.
Не си тръгвайте. Влезте за малко. Искам само да ви питам нещо.
Влезте.
- Не, по-добре да си вървя.
Не се бойте. Няма да ви сторя нищо. Влезте за малко.
Искам само да ви питам нещо.
Заповядайте.
Свалете си палтото.
Ето шапката.
Седнете там.
Седнете.
Седнете де.
Не се стеснявайте.
Имахте ли уговорка с Милда?
Той ме покани.
Но не можах по-рано. Работя.
А защо нищо не ни е казал за вашето пристигане?
Татко, той нищо не е споменавал, нали?
Да, но не съм и говорил с него.
Ето, виждате ли. А вие се появявате през нощта, с куфара...
Къде се запознахте с него?
- У нас, в Зруче.
Значи сте от Зруче. И там се срещнахте?
Милда бил ли е в Зруче?
- Да, преди една седмица.
И се познавате само от толкова малко време?
Да, събота и неделя.
Ами Милда е очаровал момичето, поканил я вкъщи, и сега какво?
Смахнато момче.
Да. Но и тя има вина.
Няма нужда да си троши веднага краката да идва, ако я покани някое момче.
И да пристигне в дома на неговите родители с куфар за преспиване.
Имахте ли сериозни причини да дойдете?
- Не.
Какво си мислехте, като се появихте тук с този куфар?
И къде смятахте да прекарате нощта?
Не зная.
Къде щяхте да преспите?
- Не зная.
Да, хубава работа...
да безпокоите родителите на момче, което познавате само от 2 дена.
Той изобщо не е имал това предвид. Казал е просто "ела, ще се видим"
А тя се е хванала за думите и ето я сега тук.
За бога, та тя е само едно младо момиче.
И все пак не разбирам. Къде смятахте да преспите?
Не можете да останете у нас.
Татко, какво ще кажеш?
Щом той я е поканил, ние ще се погрижим за нея, докато се върне.
Не можем да я изгоним. Ще я настаним в стаята.
А, не, не може така.
Какво ще кажат хората?
Момичето е дошло при Милда, а ние сме й разрешили да пренощува?
Все ми е тая.
Нали няма да я оставиш на улицата.
Не се меси.
Направо не знам как ще се оправим с това. Не ми харесва тая работа.
Колко пъти съм ти казвал, че на сина ти му хлопа дъската?
Ето ти и доказателството.
Трябва да поговориш с него.
Трябва да му кажеш да не прави такива глупости.
Досега никога не ни е причинявал такова...
Прекалено млад е, за това.
Е, да..
Ние не правехме такива глупости.
Ти го изкара голяма трагедия. Все още нищо не се е случило.
Ще й приготвим леглото. Не можем да я изгоним.
Като е такъв идиот, какво да правим.
Ще поговоря утре с него.
Твърде късно. Трябваше по-рано да го направиш.
И какво трябваше да му кажа? Откъде да знам, че тя ще пристигне?
Той не трябва да прави такива глупости.
Така може постоянно да си кани разни момичета...
А след няколко дни да ни цъфнат на вратата.
Това трябва да е за последен път.
Да не съм през цялото време с него, че да знам какви ги говори на момичетата?
Мислиш ли, че на времето аз бих си събрала куфара...
и бих пристигнала при родителите на момчето?
Разбираш ли, какво означава това?
А какво искаш, да пристигне от село без куфара си?
Пристигаш тук, вместо да идеш при родителите си.
Ти ни постави в сложна ситуация.
Направо не знам какво да правим.
Виж сега, Милда в интерес на истината, печели добре.
Може да издържа семейство, но това не е всичко.
Трябва му жена, която да се грижи за него, да му готви.
Той има добър доход, но погледни баща му.
Работил е 30 години, но никога не е печелил толкова.
Виж го, колко е измъчен, горкичкия.
Кой спи тук?
Мен ли питаш? Момиче. Не виждаш ли?
Откъде се появи?
Не се прави, че не знаеш. Дойде да се види с теб.
С мен?
- А, не, с мен!
Коя е тя?
- Коя е? Погледни я.
По краката ли да я позная?
Отвий я.
- Как? Тя спи.
Ти си пълен кретен.
- А кой я е поканил?
Ами ти, кой друг?
- Казвам ти нищо не знам.
О, боже. Момичето няма да дойде майтап да си прави.
Значи казваш, че аз съм я поканил?
- Не ми викай така.
Млъкни. Момичето е пристигнало при теб, а ти на мен ми викаш!
Ти трябва да знаеш откъде е.
Не знам. Тя каза ли ти?
В Зруче сте се били запознали. Нали свири там?
Изобщо не съм се запознавал с нея.
Слушай ме, това ти е за последен път. Още веднъж го направи, и ще излетиш от вкъщи.
Сигурен ли си, че не е някоя наша роднина?
Приличам ли ти на идиот?
Да не би да не си познавам роднините?
Не ми говори като на идиот.
Татко, честна дума, не съм я канил.
Мислиш ли, че нямаше да ви кажа, ако я бях поканил?
Господи, не ме прави на глупак.
- И какво да правя? Да я изгоня?
Изгони я!
- Добре! Ще я изгоня.
О, боже! Здравей!
Не те познах.
Здрасти.
- Здрасти.
И по косата не те познах.
Не знаех, че си ти.
Какво казваше баща ти?
- А, нищо...
Той каза нещо.
- Той е глупак.
Радваш ли се да ме видиш.
- Нали знаеш.
А кога... За дълго ли?
Трудно е, разбираш ли...
Не ми писа нито ред, пристигаш...
и моите са се шашнали. Не биваше така да правиш.
Сега се познавате вече, а?
- Вече да.
А ти защо не ми писа?
Ами аз исках, но все не оставаше време.
Какво каза той?
- Че не я познава.
И какво още?
- Че никога не я е канил.
Хайде да спим.
- Но вие дълго разговаряхте.
Да, дълго.
Трябва да говоря с него отвреме навреме.
Къде беше?
- Свирех.
А после?
Отидохме на едно място.
Сам?
- Не.
С кого?
Какво?
- С кого?
С момчетата.
И кой още?
- Само момчета.
Това е ужасно. Не може то така.
На теб би ти харесало, нали госпожичке?
Но ти няма да ми се излежаваш тук. Ставай.
И недей да спориш с мен.
Ще спиш в нашето легло. Така ще е по-добре.
Не ме бутай, де. Идвам.
- Хайде.
Така ще мога да те наглеждам.
Така изобщо не мога да заспя.
- Ще се наспиш чудесно тук.
Все едно спя на ръба на масата!
Не е моя вината. Къде да го сложа?
Можех и там да поспя.
- Ще ти кажа аз "там".
И какво толкова?
- Да спиш с момиче вкъщи? А, не!
Татко ще го преживее.
Вониш като бъчва. Не дишай срещу мен.
Ужасно.
Дай малко одеяло.
Ако беше баща на място, трябваше да го напляскаш...
задето се връща толкова късно...
- Господи, чуй ме...
Ще се мушна под одеялото и да свършваме с това.
Няма начин. И никога повече не прави така.
За момичето...
- Не е моя вината, нали?
Не, твоя е. Ти ми съсипа вечерта. Ти си я оканил.
Знаеш много добре, че не съм я канил.
Тя няма да лъже, я.
- Моля ти се.
Тръгвам си.
Да не си посмял!
По дяволите, ще спрете ли да крещите?
Откъде да знам, какво правя и какво не правя?
Чудесно! Тогава какво правиш на тези турнета?
Свиря.
И как може да не знаеш какво си правил?
Толкова ли се напиваш?
- Стига, за бога.
Трябва да му кажа...
Ще му кажеш утре.
И все пак заслужава няколко яки шамара.
Да си сменим местата. Аз ще спя тук, само мир да има.
Прави каквото искаш.
И да не ме избуташ, че ще те сритам!
Така е много по-добре.
Защо правиш такива глупости?
- Нищо не съм направил.
Аз ли съм виновен, че е пристигнала?
Ти си я поканил.
- Едва ли.
Да, да, тя просто така си е пристигнала с куфара.
Мамо, успокой се и ме остави.
- Но това е истината.
А тук сме се натъпкали като сардели в консерва.
Добре... ще спя там.
- Да не си посмял!
Тогава престани!
- Да не мислиш, че ще ти позволя!
Няма да спя с нея. Ще спя в кухнята. Стига.
Още секунда и ще те изхвърля от леглото!
С удоволствие! Направи го!
Марш оттук! Бързо!
- Няма пък. Кой командва тук?
Ще спиш тук.
- Добре де, спокойно.
Хубава работа! Какво ще кажат съседите?
Дръпнахте ми одеялото.
Направо ме побъркваш!
Ще ме вкараш в гроба, мизернико!
Искаш смъртта ми, негодник такъв!
За бога, хайде да спим!
- Кой тогава ще се грижи за теб?
Мамо, заспивай. Утре ще измия чиниите.
Не мога да дочакам.
Доволен ли си сега?
Да, почти съм заспал, а ти пак почваш!
Заспивай!
Мислиш ли, че ми е много добре след всичко това?
Той ме хокаше, че се държа грубо с теб, а сега сам те обижда.
Внимавай, че ще си го получиш.
От теб го е научил, лика прилика сте си.
Господи, може да се побърка човек с вас!
Заспивайте!
Доволни ли сте, а? Побъркахте ме и двамата.
Вместо да спим, цяла нощ спорим.
Тихо, моля ви. Ще събудите момичето и ще стане неудобно.
Много ми пука за нея! Съсипа ми вечерта.
Имаш късмет, че родителите му са добри.
Баща му е много мил. Наистина.
Кога ще ходиш пак?
Ами, ще отида пак след...
Превод: BENIX