The Decameron (1971) (Decameron, Il (1970) Pasolini CD2.sub) Свали субтитрите
А вие, проклетници, за всяка настъпена сламчица,
хулите Бога, Неговата Майка и всички Небесни Светила!
Сега можете да влезете...
и да отдадете почит на този светец!
Трябва да потърсим подслон!
- Да, ще спрем тук!
Да се скрием!
- Стой!
Тичайте, бързо!
- Идвам... идвам...
Господи, какъв потоп...
Дженаро, нали се молехте за дъжд?
Ето, получихте си го!
Господ на мен никога не ми отказва!
Дженаро, да те запозная с Маестрото.
Всъщност не обичат да го наричат Маестро.
Той е прекрасен художник от Северна Италия.
Най-добрият ученик на Джото.
Пристига за празника на Неапол.
За мен е голяма чест, Маестро.
Можеш ли да ни дадеш нещо, да се скрием от дъжда?
Трябва да стигнем до Неапол преди мръкване.
Имам само вехтории. Ако искате, вземете ги.
Благодаря, Дженаро.
Продължава да се лее..
- Внимавайте да не затънете...
Лек път!
- Благодаря.
Маестро, как мислите...
ако ви види някой непознат...
в този вид...
дали ще повярва...
че сте един от най-известните ни художници?
Къде ходиш?
Представителите на Ордена "Св. Киара", възложил ви тази работа.
А това са монахини от манастира.
Заповядайте, влизайте, моля...
За твое здраве, Рикардо!
- За наше здраве!
Катерина, моля те, не ме карай да умра от любов!
И ти не ме карай да умирам заедно с теб!
Ще направя всичко за теб.
Кажи само една думичка...
и ще спасиш и моя и своя живот!
Рикардо, знаеш колко строго ме пазят!
Толкова време не можехме дори да поговорим.
Ако искаш да спиш с мен, намери начин да го направиш,
без да ме посрамиш пред хората. Кажи и ще го направя.
Скъпа моя Катерина, единственият начин е...
да пренощуваш на балкона, който е над бащината ти градина.
Ще успея някак си да се изкача по стената.
Щом имаш смелостта да се изкатериш по тази висока стена...
то аз ще намеря начин да прекарам нощта на балкона.
Ужасна горещина!
Мамо, миналата нощ не можах да спя от жега.
Каква жега, дъще? По-скоро е хладно.
Е, мамо... не знаеш ли...
че младите момичета са по-горещи от старите жени!
Вярно е... но какво можем да направим?
Ако вие с татко сте съгласни...
ще изкарам леглото на балкона, който е над градината.
И ще спя там.
На свеж въздух, слушайки пеенето на славеите, на хладно
ще спя по-добре, отколкото в стаята ви.
Добре, ще поговоря с баща ти. Ако той е съгласен.
Катерина, любов моя...
Целуни ме. Това ще е първата ми целувка.
После, после... Легни сега.
Рикардо, любов моя.
Да го направим пак.
Сега да поспим малко.
Я да ида аз да видя нашта Катерина...
как е прекарала нощта със своя славей.
Джакомина, Джакомина, събуди се!
Ела да видиш дъщеря си Катерина!
Хванала си е славейче и го държи в ръка!
Как е възможно?
- Ставай и ела с мен!
Но какво разправяш, съпруже мой?
Ела, ела и ще видиш!
Не казвай нищо! Щом си го е хванала, неин си е!
Рикардо е добро момче, от богат и знатен род.
Не можем и да мечтаем за по-добра партия.
Прислугата е въоръжена...
и ако му е скъп живота, ще трябва да се ожени за нея
без да ни създава проблеми.
И ще сложи славейчето не в чужда, а в своята си клетка.
Събудете се! Ставайте, мизерници такива!
Браво, Рикардо! Браво, Катерина! Как не ви е срам!?
Да уредим този проблем, преди да съм повикал хората си.
Господине, моля ви, простете ми!
Знам, че заслужавам да умра за това, което извърших.
Затова постъпете така, както смятате за справедливо.
Но умолявам ви, пощадете ме, не ме убивайте.
Рикардо, не така трябваше да ми се отплащаш за обичта
и за доверието ми към теб.
Ти съгреши заради своята младост.
За да избегнем твоята смърт и моя позор...
който може да бъде отмит само с кръв,
вземи Катерина за своя законна съпруга.
Разбира се! Ще се оженя за нея!
Тя ще бъде моя жена...
Да, да! А вие ще станете мои тъст и тъща! Разбира се!
Джакомина, дай ми пръстена.
Катерина, взимам те за своя жена пред Бога.
Сега си легнете, няма нужда да ставате.
Сигурна съм, че имате нужда от почивка.
Къде е? Кога най-после ще дойде?
Ех, тези художници!
Извинете ме!
Извинете ме, братя. Съжалявам много.
Момчета, бързо на работа.
Почивката свърши!
Бързо, хайде, момчета!
Остани още малко.
Елизабета, трябва да тръгвам, вече се съмна.
Остани, Лоренцо.
И на мен ми се иска.
Чао, Лоренцо. До утре.
Хей, братя! Ставайте!
Какво се е случило?
Сестра ни Елизабета спи с нашия слуга от Сицилия.
Видях я, когато го изпращаше на вратата, почти гола.
Ще я убия!
Проклета да е!
Спрете! Какво правите, идиоти?!
Успокойте се!
Да не сте се побъркали?
Какво ви става? Спрете! Няма ли да престанете?
Стига!
Сигурен ли си, че точно това си видял?
Абсолютно! Със собствените си очи!
Засега ще се правим, че нищо не знаем.
Каквото и да сторим сега, ще се посрамим.
На никого ни дума за тоз позор!
Ще чакаме удобен момент.
Така никой няма да узнае за нашето безчестие.
Ей, приятел, достатъчно работа за днес!
Да се поразходим малко, днес е чудесен ден.
Хайде, да вървим.
Сестричке, скоро ще се върнем, отиваме на разходка!
Лоренцо, изпикай се с нас.
Хайде, нищо няма да ти стане!
Направете място за нашето момче!
А ти какво си мислеше, че ние не сме хора?
Напълно погрешно.
И ние сме точно като останалите мъже.
Нали виждаш?
Вижте го Лоренцо, как бяга!
Чакай, къде хукна?
Ще те хванем, Лоренцо!
Чакай! Искаш да ни избягаш?
Да седнем, да починем малко.
Това е най-прохладното място в земите ни.
Седни, Лоренцо. Слугите и господарите са равни днес!
Ето, измий си очите, освежи се малко!
Хайде, скачай! Давай!
Какво ти става? Направи го!
Скачай, Лоренцо!
Какво ти става?
Бягай по тази пътечка!
Бягай!
Защо?
Хайде де, да бягаме до там.
Какво ти е?
Братя мои, извинете ако ви прекъсвам...
Какво искаш?
Лоренцо върна ли се вече?
Той замина преди 3 дни. Изпратихме го по работа в Палермо.
А ако още веднъж попиташ, ще си получиш заслужен отговор!
Елизабета, прибирай се вкъщи...
и не излизай без наше разрешение.
Върви!
И да не се налага да повтаряме!
Елизабета, ти непрекъснато ме чакаш и тъжиш за мен.
И проливаш сълзи, обвинявайки ме.
Но трябва да знаеш, че аз не мога да се върна.
Защото последния път, когато ме видя с твоите братя...
в този ден те ме убиха.
Убиха ме и ме закопаха.
Затова не ме очаквай и не ме зови вече!
Братя мои, отдавна не съм излизала от вкъщи.
Ще ми разрешите ли една разходка с нашата прислужница?
Върви, забавлявай се.
Върви, върви... Но се връщай скоро.
И се усмихни. Искаме да си весела.
Бих искала целия да те взема с мен, любов моя. Но не мога.
Това е босилек от Солерно, най-красивият.
Ще го полеем с вода от рози и цвят на праскова.
Хайде, да вървим, Пиетро.
Дълъг път ни чака още.
Дълъг път извървяхме двамата с теб.
От град на град, от пазар на пазар, за къшей хляб.
Би трябвало да сме близо до дома ти вече...
съдейки по описанията ти.
Да, най-после ще мога да се отплатя за гостоприемството.
Благодаря, Пиетро.
Но не очаквайте да видите такъв хубав дом, като вашия.
Има място само за мен, Джемата и моето магаре.
Но пък имаш много хубава жена.
Да, вярно е, красавица е тя, но...
Ще се съберем все някак! Ще се съберем...
Разбрали сме се със жената...
ще иде да нощува при Зита, нашата съседка.
Тя с радост ще я приеме.
А ние двамата с теб ще спим на малката ни спалня.
Какво се е случило?
Случи се нещастие!
Какво ще правим сега?
Зита се омъжва. Днес имат празник вкъщи.
Нещастница, точно днес ли реши да се омъжва?
Къде ще настаним сега твоя приятел, свещеника?
Не мога да ида при Зита и при малоумния й мъж!
Дон Джанини, това е моята съпруга, Джемата.
Удоволствие е за мен!
Господ да ви благослови!
Не се тревожете за мен. Аз ще съм добре...
защото, когато си поискам...
мога с магическо заклинание
да превърна моята магарица в прекрасна девойка.
И да легна с нея...
а после пак да я превърна в магарица
и да я ползвам за работа.
И поради тази причина...
никога не се разделям с нея...
Свещеникът нали ти е приятел...
нека ти разкрие тайната на магическото заклинание.
Да можеш да ме превръщаш в магарица.
Ще можеш да пренасяш всичко с магарето и магарицата.
С мен, превърната в магарица.
Ще бъда покорна магарица. И ще печелим два пъти повече.
А като се прибираме вкъщи, отново ще ме превръщаш в жена.
Пиетро, какво ще кажеш?
Покажи ни, как жена ми може да се превръща в магарица
и после отново да става жена.
Умолявам ви, за Бога!
Нали виждате колко сме бедни. Бъдете великодушен!
Нищо няма да ви коства!
Наистина ли вярвате, че мога?
Да, да. Вярваме.
Тогава щом искате, ще ви покажа...
утре рано сутринта.
Но най-трудната част е...
да се прикрепи опашката.
Не забравяйте, че за никой друг...
не бих направил това, което ще направя за вас.
Правя го, само защото много настоявате.
Но ако искате чудото да стане
трябва да изпълните всичко, което ви кажа.
А сега, Пиетро, гледай ме внимателно...
и помни това, което ти казвам.
Внимавай да не развалиш всичко.
Независимо какво виждаш или чуваш...
ти не трябва да казваш нито дума!
Ще мълча като риба!
И се моли на Господ, да се прикрепи точно опашката.
А сега, Джемата...
съблечи се гола.
Съвсем гола?
Да, да... гола-голеничка, както майка те е родила.
Съблечи се, Джемата.
Застани на колене, като магарица.
Ти ми подръж лампата.
Нека това се превърне в красива магарешка глава!
Нека това се превърне в красива магарешка грива!
красива магарешка гърбина...
...красиви магарешки хълбоци
красиви магарешки гърди
а това да стане...
красива магарешка опашка!
Не искам опашка!
Какво направи?
Казах ти да не продумваш дума!
Не искам опашка!
С твоето обаждане всичко развали!
Няма начин сега да го направим отново.
Ужасно е да умреш в смъртен грях.
Ако се разкаеш преди смъртта, ще се спасиш!
А къде отиваме, след като умрем?
Как мислиш?
Кой знае, Меучо?
В Рая или в Ада... как си ги представяш, Тингочо?
Пак ли започваш? Искаш да ме видиш мъртъв, така ли?
Кой знае, може аз да съм първи. Всичко е в Божиите ръце.
Знаеш ли...
- Какво?
Нека да си обещаем нещо...
Този, който пръв умре
да дойде и да разкаже на другия как е там.
Да, да. Съгласен съм.
Заклеваш ли се?
- Заклевам се!
И аз се заклевам!
Ще ми навлечеш неприятности. Заради теб извършвам смъртен грях.
И аз, заради теб...
защото ти си ми кумица, а аз твой кум.
Щом жената извършва смъртен грях, любейки се с кума,
то и кумът върши смъртен грях, любейки се с кумицата!
Пресвета Дево, смили се над нас!
Добре, един грях повече няма значение. Да го направим пак.
Пребледнял си като мъртвец.
Ти си полудял!
Да, да... ако продължаваш така с тази твоя кумичка...
ще свършиш зле, казвам ти. Аз, глупакът, ти го казвам.
За здравето си поне помисли ли? Не, разбира се, изобщо не мислиш.
И аз бих искал да спя с кумицата си...
и мога да го правя, ако искам.
Но не искам, защото мисля за спасението на душата си.
Искам душата ми да е чиста пред Бога, когато умра.
Ех, клети ми Тингочо...
Колко пъти ти повтарях...
Казвах ти: " Два-три пъти е добре, но не повече."
Но ти с твоя инат не искаше да ме слушаш.
Месец след месец...
пет, шест, седем, осем...
по девет пъти на ден! Не се спря!
Горкия Тингочо! Виж се докъде стигна!
Меучо!
- Кой е?
Дадох ти обещание, да ти разкажа как е след смъртта.
Добре дошъл, братко мой!
Ти душа спасена ли си или погубена?
Ако бях изгубен, щях ли да съм тук сега?
Не това имах предвид.
Питам те...
гори ли душата ти в адските пламъци?
Още не, но заради ужасните си грехове
съм осъден да страдам в страшни мъки.
А наказанието еднакво ли е за всичко?
Не, едни горят в пламъци, други в кипяща вода.
Трети се мъчат в лед или в лайна.
Мога ли да направя нещо за теб, тук на земята?
Отслужвайте литургии и отправяйте молитви.
Давай милостиня и бъди щедър, това помага много.
Не се тревожи, ще направя, както казваш.
Трябва да вървя, Меучо. Скоро ще се съмне.
Сбогом, грижи се за себе си.
Почакай!
Може ли да те питам нещо?
За твоето прелюбодеяние, какво ти е наказанието?
Какво да ти кажа, Меучо...
Там имаше един, който знаеше за всички мои грехове.
Мислейки за своето прелюбодеяние...
очаквах страшно наказание.
Целият треперех от страх.
Онзи ме попита защо треперя, и аз му отвърнах:
"Извърших ужасен грях със своята кумица"
Много-много пъти. Затова треперя тук.
Тогава онзи рече, присмивайки ми се:
"Глупак си ти! Кумиците тук в сметката не влизат!"
Ще тръгвам вече. Бъди жив и здрав.
Това не е грях! Не е грях, кумичке!
Донеси ни вино!
Чудесно, сега ще се напием!
Наздраве! За твое здраве!
Благодаря, приятели мои!
Наздраве, Маестро!
За здравето на Маестрото, който направи това за нашия град!
Виното развеселява, като духа на Свети Антонио!
Но... чудя се аз...
Виното игриво блика, блажен е този, който от него пика!
Защо трябва да творим изкуство в живота,
след като мечтите за него, са много по-сладки.
Превод: BENIX