The Decameron (1971) (Decameron, Il (1970) Pasolini CD1.sub) Свали субтитрите
Сценарист и режисьор ПИЕР ПАОЛО ПАЗОЛИНИ
Кой е този, с когото разговаря?
Андреучо. Познавах го още като момче, сега е пораснал.
Познавах и баща му... Беше от моя край, богат мъж...
голям човек... Сега живее близо до Рим.
Синът му, Андреучо, е дошъл тук, в Неапол да купува коне.
Приятелю, може ли да купя един от твоите коне?
Хей, господине!
Кой, аз ли?
Една благородна дама би искала да поговори с Вас.
С най-голямо удоволствие!
Тогава елате с мен, тя Ви очаква в дома си.
Добре, върви!
Идвате ли? Вървете след мен.
Андреучо, добре дошъл!
Удоволствието е мое да Ви видя!
Андреучо, влизай, влизай...
Седни тук. Разполагай се удобно.
О, Андреучо, сигурно се чудиш на моята покана...
на моите ласки и сълзи...
Но ще си още по-учуден, когато разбереш, че с теб сме брат и сестра.
Трябва да знаеш, че Пиетро, твоят баща...
докато живеел в Палермо, се запознал с богата вдовица.
Заради голямата си любов към него, тя жертвала честта си.
От тази любов съм се родила аз.
След това баща ни се завърнал в Рим,
изоставил ни и напълно забравил за нас...
сякаш съм дъщеря на някоя прислужница.
Така отраснах с майка си.
Достойна и благородна жена.
Още като малка, тя ме сватоса за знатен господин, гвелф по убеждение.
За нещастие, тайните му отношения с крал Карл
бяха разкрити от крал Фредерик, който ни прогони от Палермо...
точно когато щях да стана една от знатните дами на острова.
За щастие, крал Карл ни възнагради отчасти за страданията.
Осигури ни дом и отпуска парична сума на моя съпруг, твоя зет!
Така по Божията милост аз те срещнах и познах, братко мой!
Щастлив съм, че си имам сестра... Още повече, че тук съм сам.
Така е в живота... след лошото идва и добро.
Но баща ни!... Кой би си помислил такова нещо за него!
Ех, луди-млади години...
Всъщност, аз съм тук за...
Както и да е... Благодаря ти, сестричке!
Ела... Да отпразнуваме този ден!
Седни, чувствай се като у дома си.
Наспи се добре сега, а утре сутрин ще потеглиш.
Опасно е да бродиш нощем из Неапол.
Лека нощ, скъпи братко! До утре!
Лека нощ, сестричке скъпа!
Ако нещо ти потрябва, само кажи на слугата.
Благодаря, сестричке!
- Лека нощ.
Момче, къде е...
А, нужник ли ти трябва? Ето там.
Помощ!
Паднах в лайната! Помощ!
Отворете! Сестричке! Отвори!
Кой тропа там?
Аз съм, Андреучо, познавате ме! Брат на прекрасната сицилианка!
Млади човече, вие сте пиян, вървете се наспете!
Никога не съм чувала за никакъв Андреучо! Върви си!
Ама как? Така ли се отнасят с роднините в Сицилия?
Поне дрехите ми хвърлете и кесията с парите!
Мадона! Човече, ти наистина си се побъркал!
Дяволите да ви вземат!
Как не те е срам! Да притесняваш почтените жени по нощите!
Хората спят по това време!
За Бога, върви си с мир, преди да намериш смъртта си тук!
Изчезвай! Махай се оттук!
Ей! Ти защо притесняваш сестра ми, а? Защо тропаш?!
Изчезвай! Хайде, изчезвай!
Вижте го! Целият е в лайна!
Най-гадната смръдня, която съм усещал в живота си!
Лайна!
Кой си ти?
Аз? Аз съм Андреучо, не съм тукашен.
Дойдох в Неапол да купувам коне.
Запознах се с дама, която каза, че е моя сестра.
Покани ме на вечеря в дома си.
После паднах в клозета и ето ме тук!
А те ти откраднаха целия багаж!
- Ами.. да..
Веднага се сетих!
Благодари на Мадоната, че си загубил всичките си пари!
Каквоо?
Да! Защото такъв е живота!
И благодари на Бога, че си паднал в лайната!
Кажи "Благодаря ти, Боже!"
Благодаря ти, Боже!
И му благодари още веднъж, че Бог те доведе тук!
Скоро ще имаш толкова много пари...
колкото звезди има на небето.
Ние ще се погрижим за теб!
Слушай. Ако имаш желание за едно тъмно дело...
обещавам ти, че твоя дял...
ще бъде доста по-голям от това, което си загубил!
Съгласен ли си?
Да, съгласен.
Вчера почина архиепископът на Неапол.
Името му беше Минутоло.
Погребаха го ето тук.
В най-богати одеяния.
А освен това...
на ръката си има пръстен с рубин, струващ над 500 златни флорина.
Хайде, смело, да отворим капака!
Кой ще влезе там?
Не и аз!
Нито пък аз! Остана Андреучо!
Не, не искам, страх ме е!
Как така не искаш? Ако не влезеш там...
кълна се в Мадона...
ще ти разбием главата с тези железа!
Хайде! Влизай!
Влизай в саркофага!
Ух, какъв си страшен!
А пръстена? Пръстена къде е?
Няма никакви пръстени тук.
Къде е пръстена с рубин?
Искам да видя пръстена!
Няма никакъв пръстен!
Сигурен ли си?
Естествено, че съм сигурен. Няма никакъв пръстен!
Значи така, а?
Върви по дяволите!
По-живо! Побързайте!
Да се хващаме за работа.
Няма да вляза. Страх ме е.
- И мен ме е страх.
Какви крадци сте вие! Вътре има скъпоценен рубин!
Нали съм църковен пазител, трябва да ми вярвате!
От какво ви е страх? Мъртвия няма да ви изяде!
Аз ще вляза!
Имало едно време в Ломбардия...
където хората говорят на тоскански...
имало един манастир, славещ се със своето целомъдрие..
и благочестивост.
Сред монахините имало една девойка, от знатен род...
и приказно красива...
Хора, сега ще ви го обясня на неаполитански.
И така, какво се е случило в този манастир...
Една монахиня, хубавка и привлекателна...
се влюбила в красив младеж.
И всяка нощ го пускала в своята килия.
Но една нощ, другите монахини, които били много завистливи...
спипали двамата млади в леглото.
И какво направили? Отишли право при Майката Игуменка.
Почукали на вратата, а Игуменката била в леглото със свещеника.
Тя толкова се изплашила, че в бързината вместо булото...
си нахлузила на главата попските гащи и отворила вратата!
И в този вид хукнала към килията на младата монахиня...
пред погледа на останалите сестри.
Изплашена, младата монахиня излязла, погледнала и казала:
"А! Ти също си се забавлявала!"
"Гащите на попа са на твоята глава!"
След този случай, всички монахини добре се забавлявали!
Работата трябва да ни храни, не да ни затрива.
Знаете ли женския манастир, горе в планината?
Аз работех там.
Нямате представа колко главоболия си имах с тях!
Едната вика: "Сложи го тук", а другата: "Премести го там".
Трета ми тика лопата в ръцете и вика: "Копай"!
И аз копам ли, копам!
А всички са толкова хубавки, направо се чудех къде да се дяна!
Вчера, като напусках манастира..
настоятелят ме помоли да им изпратя друг градинар.
Но понеже ме е страх, казва, изпрати някой старец като теб.
Не можем да наемем млад мъж в манастира!
Какво да правя... Не мога да намеря човек, ни стар, ни млад!
Никой няма да издържи на тази работа!
Друго такова старче като мен, къде да намеря?
А за младеж и дума не може да става!
Всички монахини там са дяволски създания!
Добре, че си се махнал! Лошо му се пише на мъжа, обграден с толкова жени!
Аз съм управителя на манастира.
Какво искаш? Кой си ти?
Говори, не разбирам.
Какво искаш?
Казвай!
Не можеш да говориш!
Гладен си?
Кой е този?
Достопочтена Майко, този е глухоням бедняк.
Не може да говори.
Търси си работа.
Може ли да остане тук? Като градинар...
Силен е, има здрави мускули... и малко акъл.
Добре, добре... Нека остане при нас.
Дай му чифт обувки и някоя стара риза.
Погрижи се за него, нахрани го добре.
Кой е този?
Глухоням бедняга, нито чува, ни говори.
О! Мъж в манастира!
Чухте ли, сестрички? Имаме си мъж в манастира!
Не може да чува, но добре си похапва!
Не може да говори, но добре си примлясква!
Е, как е?
Харесва ли ти супичката, приготвена от бедните монахини?
Сестро... можеш ли да пазиш тайна?
Бих ти доверила една своя мисъл, която често ме спохожда.
А може и на теб да ти допадне.
Да, да, кълна се! На никого няма да кажа!
Добре. Често съм чувала жените, идващи тук, да казват...
че няма по-голямо удоволствие на света...
от това между мъжа и жената.
Затова си мислех... щом не мога с друг,
дали да не опитам с този ням това, за което жените говорят.
С него можем да сме спокойни.
Виж го, какъв глупак е само.
Дори и да иска, на никой не може да каже.
Ти как мислиш?
Майко мила! Какво говориш, дали сме обет за девственост пред Бога!
Е, и...? Колко неща му обещават всички и нищо не изпълняват!
А ако забременееш? Какво ще правиш?
Защо мислиш за бедата, преди да е дошла?
За всяка болка си има лек!
Добре де, но как ще го направим?
Сега е три часа следобед.
По това време, всички сестри, освен нас, спят.
Така, че какво друго ни остава,
освен да го хванем за ръка и да го заведем в бараката.
И докато едната е с него, другата ще пази.
Да, да, добре...
- Слизай долу, хайде!
Ела с нас, скачай долу!
Ела.
Качи се върху мен!
Лягай върху мен! Ела!
Не разбираш ли? Прави любов с мен.
Това е рая, сестро! Вярно са казвали жените!
Върви, върви... Сега и ти опитай.
Кой да предположи!
Вярно е, сестро! Но на никого ни думичка!
Само ние двете, само ти и аз, всеки ден!
О, Небеса! Това е Рая!
Какво ще правим?
Да кажем на Майката Игуменка! Какъв скандал!
Да, да! Да побързаме!
Защо да бързаме? Нека първо да помислим!
Не е честно само те двете да се наслаждават на това! И ние можем!
Влизай, влизай!
Ставай! Ела с мен!
Хайде, идвай!
Достави ми удоволствие.
Да не си и сляп?
Бъди добро момче.
Прави любов с мен!
Ела, достави ми удоволствие!
Ей! Какво правиш? Не спирай! Какво ти става, глупако?
Продължавай! Не си свършил още!
Ела тук! Искам още!
Чувал съм, че един петел е достатъчен за 10 кокошки...
но десет мъже трудно ще задоволят една жена.
А аз трябва да задоволявам девет!
Затова или ми позволете да се оттегля, или си измислете друг начин!
Какво става? Мислех те за ням!
Не, преструвах се на ням, за да получа тази работа.
Но каква работа!
И представа си нямах, че ще е толкова трудна!
Чудо!
Какво говорите?
Чудо! Това е чудо!
Чудо! Това е чудо, сестрички!
Не се тревожи, ще се погрижим за всичко...
ще намерим начин да останеш завинаги в манастира...
и да ни задоволяваш всички, без да умираш от изтощение!
Ще станеш светец! Чудо!
Господ дари дар слово на нашия градинар!
Чудо!
О, любов моя!
Перонела!
- Майчице!
Моят мъж се връща! Той ще ме убие!
Виж как добре е залостила, вратата! Да не влезе някой!
Хвала на Бога, че с добродетелна жена ме е дарил!
Побързай!
Идвам! Идвам!
Бързо! Влизай в делвата!
Мъжът ми е безумно ревнив! Ще ме убие! Стой тихо и не мърдай!
Защо ли толкоз рано днес се връща?
Майчице! Дано не те е забелязал!
Жалък рогоносец! Тъкмо щях да свършва!
Идвам! Идвам!
Вече се прибираш? Толкоз рано! Ще те убия!
Ако не работиш, какво ще ядем?
Писна ми да кърпя дрипите, които нося!
Избождам си очите по цял ден...
без нокти останах вече, виж!
Ех, мъжо, мъжо! Изобщо не те е грижа!
Всички съседки знаят каква съм работлива.
А ти ми се прибираш с празни ръце у дома!
Ох, нещастната аз!
Видя ли, каква добра жена си имам?
Перонела, не се гневи, за бога!
Днес е празника на Св. Галеон, затова се връщам толкоз рано.
Намерих купувач за голямата делва.
Радвай се, женичке моя!
Ще имаме пари за хляб за цял месец!
Продадох я за 5 денара! Представяш ли си, 5 денара!
Ето, затова ти се ядосвам!
Ти си мъж, излизаш... ходиш, а си я продал за пет.
А аз - жена, стоя си вкъщи и прага не прекрачвам...
а вече за 7 я продадох...
на един младеж, точно преди да потропаш на вратата!
Влезе в нея, да я огледа и отвътре дали е здрава.
Съжалявам, братче! Жената за 7 я продала!
Ела и довърши сделката с клиента.
И да благодарим на Св. Галеон, който те изпрати вкъщи!
Къде си, добра жено?
Ето ме, идвам. Видя ли каква хубава делва?
Ти искаше за 5 да я вземеш, а жената я продала за 7!
Идвам! Ето ме и мен!
А ти кой си? Искам да говоря с жената!
Говори с мен, аз съм нейният съпруг!
Делвата ми се струва здрава, но отвътре е много мръсна.
Има цял слой мърсотия, под ноктите ти влиза и с вода не се отмива.
И заради тази дреболия искате да се откажете от сделката!?
Излезте, а мъжът ми сега ще я изтърже и измие. Ще блесне.
Да, да, разбира се.
Къде е шпаклата? Дай ми я.
Радвай се мъжо, радвай се на добрата сделка!
Клиента има право. Наистина вони ужасно!
Стържи, мъжо, остържи я! Направи го както трябва!
По-нагоре!
По-надолу!
Така, така... Така е добре...
Ето там има още.
Не бързай.
Да не изпуснем изгодната сделка!..
... любов моя... Давай, давай!
Остържи я добре... ето така, така ми харесва!
Мъж като теб не се намира под път и над път!
Скъпи Чапелето, нещата ти вървят много добре.
Направи най-доброто, което можеше тук.
Фалшифицираше документи.
Убиваше хора.
Прелъстяваше жените.
Хулеше Бога и вси светии.
Да... и стана малко подозрителен на правосъдието.
С една дума... време ти е да се покриеш за известно време.
Нали си съгласен?
Може би.
Имам някои лични проблеми,
с които не мога да се заема лично, а са много важни.
Имам големи дългове на север...
които трябва да събера от своите длъжници...
хора, които само ти би могъл да убедиш, може би...
с добро или с лошо.
Навит ли си?
Да. Разбира се!
Ще ти дам пълномощия и препоръчителни писма.
Там ще бъдеш гост на двама братя, родом от нашия край.
Те ще те посрещнат подобаващо...
от уважение към мен, естествено... не към теб.
Можеш да си спокоен. Там никой не те познава.
Звучи ми добре, монсеньор Мушато.
Успех, Чапелето...
И ми върни обратно паричките!
Скъпи Чапелето, не очаквай спагети. Тук такова не ядем.
Тук се храним по немски маниер!
Ще желаете ли вино?
Наздраве!
За тези, които ни мислят злото!
Скъпи Чапелето, колко хора скоро ще почерниш в този град?
Защо пък?
Защото с тази твоя лоша репутация...
Горките длъжници!
Защо? Да не мислите, че сте по-добри от мен?
Кръвопийци! Вампири!
Какво говориш?
Вие сте паразити! Затънали сте в мърсотия!
Лихвари!
Да не си полудял?
Само се шегувам.
- А, шегуваш се?
Аз съм от Неапол, и вие сте от Неапол. Подкрепяме се взаимно.
За добро или за лошо.
- Така си е.
Неапол, мой Неапол...
Само този, който те загуби, знае колко те обича...
Какво ще правим? Не можем да го отпратим.
Не можем да го изгоним.
Какво ще кажат хората...
приехме го с отворени обятия...
Не можем да го изгоним сега, когато умира.
Прав си, братко, така е. Хората ще ни одумват.
Той е такъв негодник, няма да поиска да се изповяда.
Няма да получи причастие. Прави са хората!
Ще умре като куче. Ще го хвърлят в ямата!
А ако реши да се изповяда... Майко мила! Дори не ми се мисли!
За грехове като неговите, няма да се намери изповедник,
който би ги опростил!
И пак ще свърши като куче в ямата!
Ей, приятели, елате насам.
Не искам заради мен да си имате неприятности.
Чух какво си говорехте за мен.
Прави сте, така ще се случи.
Но само ако позволя да се случи.
Толкова много грехове пред Бога съм имал в живота си...
че един грях повече преди смъртта ми...
няма да е от значение.
Намерете ми монах, най-големият светец в града.
Доведете го тук да ме изповяда.
Не се тревожете, ще уредя и вашите и моите проблеми.
За Бога, има ли някой тук? Къде сте всички, спите ли?
Един човек умира!
Трябва ни най-благочестивия монах!
Храната беше чудесна, отче...
от всичко имаше по много... вино, шунка, гарнитури...
Да, всичко беше вкусно, отче!
А какъв веселяга беше, бедничкият!
Как си пеехме ние тримката.
Но пусти лош късмет, навсякъде ни следва.
Горкия Чапелето, сега лежи като "Ecce Homo"!
Мадона, смили се над нас!
Имаш ли ти грехове от сребролюбие?
Не съдете по мен от факта, че съм в дома на тези лихвари, отче.
Виж го ти, кучият му син!
- Дяволите да го вземат!
Добро наследство имах от баща си.
Раздадох го на бедните обаче.
А от плодовете на своя труд...
запазвах само половината за себе си...
Останалото на бедните раздавах.
А сега кажи ми, ако искаш...
извършвал ли си сладострастни грехове с жените?
Какъв мръсник!
Ще ви кажа: Чист съм като новородено!
Както майка ме е родила!
- Господ да те благослови!
А грехове като чревоугодник?
- О, да! Като се замисля...
по време на пости, страстно желаех салата от марули!
Марули?
Сине мой, всички тези грехове са безобидни и човешки.
Но, отче, имам още много грехове на съвестта си!
Какви например?
Веднъж така се случи...
че се изплюх в Храма Божи!
Синко, това е дреболия.
Ние, свещениците, всеки ден го правим. Нещо друго?
Уви, остана ми последен грях, за него не съм се аз разкайвал.
Срамувам се от себе си!
Какъв е този грях?
Всеки път, когато сещам се за него, плача.
Ох, как плача!
Сигурен съм, че за него никога не ще ми Бог прости.
Няма грях на този свят, който Бог не би простил,
при такова искрено дълбоко разкаяние.
Този грях е тъй голям,
едва ли прошка мога да очаквам.
Признай, и заедно ще се помолим.
- Не мога!
Изповядай го!
Не мога, отче.
Опитай, сине мой.
- Не!
За Бога!
- Не!
Добре. Обещахте да се молите за мен и ще ви го кажа.
Когато бях малко момче...
заради чаша мляко обидих майка си!
Своята родна майчица!
Той умира и прави всичко това само заради нас.
Та той наистина е светец!
И този грях ти смяташ за ужасен?
Чадо мое, дори да беше ти един от тези...
които Го разпнаха на кръста...
при това дълбоко разкаяние, Той прошка би ти дал.
Какво говорите, отче?
Скъпата ми майчица...
която 9 месеца в утробата си ме е носила...
ден и нощ...
9 месеца до своето сърце...