The Shame - Skammen (1968) Свали субтитрите
Сънувах странен сън.
Знаеш ли какъв?
Сънувах, че бяхме отново с оркестъра, седяхме един до друг.
Репетирахме "4-ти Бранденбургски концерт", бавната част.
И всичко беше вече зад гърба ни.
Струваше ни се, че е било само кошмар.
Събудих се облян в сълзи.
Разплаках се още докато свирехме.
Нали го знаеш този бавен пасаж...
Няма ли да се бръснеш днес?
Ами добре, щом настояваш.
Защо си толкова сърдита?
- Не съм сърдита.
Все си в лошо настроение напоследък.
Вземи се облечи, ще закъснеем за ферибота.
Трябва да сме в кметството преди 9 ч.
Да не съм виновен аз?
Не съм започнал аз тази проклета война.
Ако ни стигнат парите, ще купим бутилка вино.
Какво ще кажеш, Ева?
Ужасен си.
Обличай се!
Клати ми се мъдрецът.
Мислиш ли, че зъболекарят е още в града?
Ще видим.
Лоша работа, мъдрец...
Веднъж ме болеше ето този, горе вдясно...
Зъболекарят трябваше да го вади парченце по парченце.
Отне му цял ден.
Без упойка.
Имах температура няколко дни след това.
Надявам се този път да не е толкова сериозно.
Погледни, виждаш ли нещо?
Не, абсолютно нищо.
Я пипни. Усещам как се е надуло като буца.
По-добре да побързаме.
Плати ли телефона?
По дяволите, забравих!
Но и за какво ли да го плащам...
Без това никога не работи.
Да дойдат да си го оправят!
Иначе няма и да им го плащам.
Имаме нужда от телефон. Нали знаеш.
Разбира се. Така е.
Имаме много малко поръчки.
Но без телефон съвсем ще пропадне бизнеса.
Могат да се обаждат и на Олсон.
Можем да му плащаме на него, ако някой се обади.
Чуваш ли църковните камбани?
Някакъв празник ли е днес?
Не, обикновен петъчен ден е. Какво ли ще е тогава?
Нищо. Побързай. Вече закъсняваме.
Мразя да чувам камбаните в делнични дни.
Колко е часът?
- 6:05
Мисля, че ще вали. Защо не си взе коженото яке?
Ян!
Сега пък какво?
Не бъди толкова чувствителен.
Не издържам вече.
Стегни се малко.
Няма ли да млъкнеш!
Съжалявам, пак си забравих якето.
Напоследък много войска преминава...
Ян, не исках да те огорчавам.
И аз не трябваше да избухвам.
Утре стават точно 4 години...
откакто дойдохме на този остров.
А онзи ден стана година, откакто дядо почина.
Да не забравим да посадим цветя на гроба.
Какво ти каза?
По радиото са съобщили, че има опасност от нахлуване.
Това го казват от години.
Нашето скапано радио никога не работи!
Да не говорим за скапаната ни кола...
Ами като все човъркаш и ремонтираш...
Най-добре е като не знаеш нищо.
Писна ми от твоята политика на щраус!
Не, не ми се спори с теб.
Ще хапнем риба довечера.
Звучи добре.
Като те гледах, докато говореше с Филип, бях наистина влюбен в теб.
Беше толкова прекрасна.
Да, отдалече.
Точно към вас бяхме тръгнали...
Радвам се да ви видя.
Носим ви боровинки.
- Сериозно?
Донесохме ви боровинки.
Добър ден, г-жо Розенберг.
С жена ми ходихме да огледаме лятната вила.
Казах на кмета, че ви носим боровинки.
Така ли... Тръгнали сме при сина...
Няма нищо, ще се отбием да ги оставим у вас.
Ако не ви затруднява...
Ни най-малко. Има ли някой у вас?
Да, прислужницата е там. Само почукайте на вратата.
Елате някой път на вечеря.
Ще си посвирим, като в доброто старо време.
С удоволствие!
Липсват ми нашите музикални вечери.
И на мен също.
Откакто мобилизираха Крейслер, нашия диригент, не сме свирили.
Може ли да те попитам нещо?
Тези военни конвои... какво означава всичко това?
Положението се влошава непрекъснато.
По радиото толкова неща казват, ако вярвате на всичко...
Нашето радио все е развалено...
Остава само да се надяваме...
Никога не знаем какво може да се случи...
Сестра ми ми писа, че са ги евакуирали...
Сега са в бежански лагер, всеки ден ги бомбандират...
Ужас...
- Вече пристигаме.
Да се разберем да се видим някоя вечер.
Ще ви се обадим.
- Добре, обадете се.
Довиждане.
- И много поздрави на сина!
През главния вход ли?
- Да.
Добре, давай.
Дадоха ми 10 крони повече, отколкото им поисках!
Тогава да идем до Фредрик да си купим вино.
Няма никой долу.
Той никъде не излиза.
И ти ли си получил повиквателна?
Виждате ли как са ме екипирали.
20 години не съм хващал оръжие!
Седнете, моля.
- Благодаря.
Няма на кого да оставя магазина, да го наглежда.
Но какво ли значение има.
Какво мога да ви предложа?
Бихме искали бутилка вино.
Останаха ми няколко бутилки.
Трябва да ви покажа нещо.
Това е най-красивата вещ, която имам.
Антика, нали?
XVIII век. Майсен.
Откъде я имаш?
Наследство от майка ми. Никога няма да я продам.
Погледайте я, сега се връщам.
Слушате ли радио?
Не, нашето е счупено.
Опитах се да го оправя, но безуспешно.
Вчера по радиото заплашваха с ужасни мерки...
А днес ни поздравяват по пътя ни към катастрофата.
Тази песен я слушаме толкова години.
Изобщо не трябва да ги слушаме.
Чакай малко. Нямах това предвид.
Опитайте го. Наистина е добро.
Ще купим една бутилка от това.
Аз черпя.
- Наздраве.
Какво вино!
- Чудесно е.
Какво е? Дай да видя...
Останали са ми само 5 бутилки.
Я виж... 1959.
Можем ли да си го позволим?
О, да.
Знаете ли, сам тук, сред всички тези вещи...
се чувствам толкова подтиснат.
Не знам защо. Може би защото...
никой няма да тъжи за мен, ако не се върна.
Дори мис Принс.
- Мис Принс?
Идва веднъж седмично да чисти къщата.
И след това ми прави кафе.
А после... правим любов.
Не, на нея едва ли ще й липсвам.
Ще се върнеш, преди да се усетиш.
Колко ти дължим?
Ще ви го дам за 10 крони. Бих ви го подарил,
но ми трябват пари за мис Принс.
Тя ще поеме работата тук докато се върна.
Бързаме за ферибота.
Чувствам някаква болка в крака. Много неприятна.
Дали ще го вземат предвид за службата?
Може да ми дадат някаква канцеларска работа?
Разбира се.
Може направо да те върнат вкъщи.
Важното е, че показвам готовност и добра воля...
не отивам направо с медицинско свидетелство.
Но непременно им кажи, може и да те освободят.
Довиждане и благодаря.
Късмет!
- Надявам се.
Довиждане.
Да вдигнем тост за Филип и неговата риба.
И за моите готварски умения.
И за твоето готвене!
Ева, радиото вече работи, знаеш ли?
Ти ли го оправи?
- Да. Най-после успях.
Бива си те.
Така ли?
- Когато поискаш.
Винаги си ме бива.
Знаеш ли, какво си мисля?
И мен също ме бива.
Смятам да уча италиански.
От колко време все се каниш?
Трябва и ти да ми помогнеш.
Всяка вечер ще ми казваш: учи си италианския!
И ще те изпитвам.
Ще бъда много строг.
И знаеш ли какво още?
Всяка сутрин, след като нахраним кокошките,
ще свирим!
Ти? Ще свириш сутрин? Ще ми се да го видя!
Иска ми се да свирим поне по половин час на ден.
Имаме си инструменти, ноти...
Трябва да се упражняваме.
Ян, искам дете.
Понякога много ми се иска дете.
Сега?
Не, не точно сега.
- Защо?
Не мога да ти обясня защо.
Моля те, опитай.
Просто го чувствам...
Да почакаме по-добри времена.
Не, важно е сега.
Това, че между нас нещата не вървят...
мисля, че се дължи на факта, че нямаме дете.
На мен, като на жена, това ми липсва.
На 30 години съм, точно сега ми е времето.
Можеш да изчакаш и до 40.
Жената трябва да ражда, докато е млада.
До 40 вече ще имам три.
Ще бъдем семейство.
Ян, говоря сериозно.
Следващият път, когато отидем до града...
нека се отбием при доктора.
- Защо?
За преглед. Щом досега не съм забременяла...
Мисля, че на мен всичко ми е наред, но...
И на мен също всичко ми е наред.
Малко съм нервен... психологичен проблем.
Ян, сериозно. Трябва да се прегледаш.
Не се засягай...
но когато живяхме разделени...
ами... и двамата много добре знаем как беше...
Нищо не е било. Не съм правил нищо.
Може би това има значение... трябва да има някаква причина.
Имал си много жени, които...
Не, не съм.
Какво значение има. Винаги съм те обичал.
А оперната певица?
Тя нищо не значи... Беше само веднъж.
Винаги съм обичал теб. И сега те обичам.
Ти изобщо не знаеш какво е любов.
Разбира се, че знам!
Да, да обичаш себе си. Това го знаеш.
Не съм толкова себелюбив, колкото си мислиш!
Ти си ужасно егоистичен.
Ще стана по-добър догодина, даже още от другата седмица.
Обещавам. Мога да се променя, стига да искам.
Аз съм детерминист.
Какъв си?
- Детерминист.
Какво значи това?
Детерминистът е човек, който...
Няма значение какво е, само оправи мивката утре.
Няма да мием чиниите сега.
А какво ще правим?
Къде хукна?
Сигурно има нужда от помощ!
А ако е враг? Ако почне да стреля?
Стой тук!
- Страхливец!
Няма ли да помогнеш на ранен човек?
Трябва да извикаме линейка.
Колко човека скочиха от самолета? 1 или 2-ма?
Видяхме само един, нали? Да, един.
Застреляхте ли го?
Защо да го застрелвам?
Не, не питах вас.
Не оставайте тук.
Пуснали са парашутен десант на 5 км оттук.
Добре, ето какво ще направим. Ще включа на първа...
а после ще я бутнем малко.
По нанадолнището... Къде отиваш?
Идвай бързо!
Вие ли застреляхте пилота?
Не, нямам нищо общо...
Ако ни лъжеш, ще стане по-лошо.
Беше мъртъв, когато го намерихме.
Нали така?
Патрулът беше ли тук?
Да, преди около половин час.
Те ни предупредиха, че сте наблизо.
Бяха около дузина мъже, в два джипа.
Казаха ни бързо да се махаме оттук.
Добре, добре. Спокойно.
Не се страхувайте.
Микрофонът готов ли е? И камерата?
Сега ще кажете на хората да не се съпротивляват.
Да не оказват съпротива.
Ще говорите от името на хора, които сме освободили.
Гласовете на освободените, №78.
Име?
По-силно! Не се бойте.
Ева Розенберг.
Разкажете ни нещо за себе си.
На 28 години съм.
Свиря на цигулка във филхармонията.
С Ян сме женени от 7 години.
Живеем тук откакто оркестъра се разпусна.
Продължавайте!
Това е всичко.
Вашите политическите пристрастия?
Нямам такива.
Никакви?
Не, трудно е да си в курса на събитията...
когато радиото ти е счупено.
Не се ли интересувате от политическия режим...
при който живеете?
Войната продължава толкова дълго...
толкова е трудно...
Значи не сте безразлични?
- Не.
Взехте ли решение?
- Да.
Чудесно! Сега вие. Име?
Не се чувствам добре. Задължително ли е това?
Лекарството ми...
- Сега...
Включи камерата! Снимай припадъка.
Бързо, да се махаме.
Ян, моля те, помогни ми малко.
Знаеш ли какво си помислих?
Какъв късмет, че нямаме деца.
След войната ще имаме.
Никога няма да имаме.
Обувай си ботушите и да тръгваме.
Ян! Побързай!
Ще караме към океана.
Дали ще запали? Бързо!
Нямаме нищо за ядене.
Какво трябваше да направя? Да сготвя?
Ще вземем някоя кокошка!
Кой ще я заколи?
- Не и аз.
Можем да я застреляме.
Как ще застреляш кокошка, чувал ли си такова нещо!
Не мога да я заколя.
Ще хвана една, а ти стреляй, щом искаш.
В мен ли смяташ да стреляш?
Хайде, давай! Стреляй!
Не мога!
Понякога наистина ме ядосваш до смърт!
Ян, трябва да се върнем.
Трябва да се върнем вкъщи! Ян!
Хайде, съвземи се!
Мисля...
мисля, че са вече до разклона.
Този ужасен грохот! Не издържам вече!
Не издържам вече!
Да слезем в мазето.
- Не.
Там ще е по-безопасно.
Като мишка, хваната в капан, не!
Разказвал ли съм ти за Пампини?
Съвременник на Бетховен.
Виенски майстор на цигулки, учил в италианска школа.
Борил се е с руската армия против Наполеон.
Загубил крака си и пак се върнал към занаята.
Тази датира от 1814 г.
Годината на Виенския конгрес.
Умрял е от холера. Забравих коя година.
Ръката ми е наранена.
Искаш ли да опиташ?
Харесваш ли ме, поне малко.
Да, харесвам те.
А обичаш ли ме?
Кажи ми "да"!
Да, обичам те.
Какво ти е?
Схванах се.
Ян. Ела тук.
Всички насам. Подредете се.
Влизайте.
Казвам се Освалд.
Виждали сме се веднъж...
На благотворителния концерт.
Аз бях водещия.
Колко отдавна беше...
Ужасно е, нали...
Понякога ми се струва, че това е само сън.
Не мой сън, а на някой друг, но и аз участвам в него.
И когато този някой друг се събуди, дали ще се засрами?
Имаме основания да смятаме,
че вие сте предатели.
Очевидното доказателство е вашето интервю,
в което вие одобрявате политиката на врага.
Това не е вярно.
Това е факт. Имаме записа.
Искате ли да го видите?
"Дълго време бяхме угнетявани от деспотичната политика..."
"Жадувахме свободата, като измъчвани от жажда в пустинята."
"Желая победа на вашите войски."
Но това не е моят глас! Никога не съм казвала това!
Кажете истината, или вие и вашият мъж...
Не сме предатели.
Тогава защо десантчиците
са ликвидирали всички цивилни в този район,
с изключение на вас?
Нямам представа.
Изведете я, искам да поговоря с него насаме.
Ян, ела с мен!
Г-жо Розенберг!
Седни.
Моля ви, докторе...
Можете ли да се изправите?
Нищо сериозно. Краката и ръцете са си на мястото.
Този е развалина! Вдигнете го!
Трябва да се откара в болницата.
А вие как се чувствате?
Ръката ви е изкълчена. Ще се опитаме да я оправим.
По-добре ли е? Никакъв тенис засега.
А този тук? Спи ли?
Изнесете го, да не се разлага тук.
Дадоха ли ви храна?
Съжалявам, не сме се организирали все още.
Ще видя какво мога да направя.
А на малката госпожа какво й е?
Нищо? Още по-добре.
Цигара?
Приятен ден!
Този, когото изнесоха... мъртъв ли беше?
Не зная.
- Кой беше той?
Главен редактор.
Носеха се слухове, че инвазията е била успешна, но не беше вярно.
А той написа на първа страница "Да живеят освободителите!".
А вие?
Мен ме пуснаха веднага след като почнах да крещя.
Като че ли се засрамиха...
И мен ме биха, и по главата също...
Чудовища...
Погледни...
Онзи, посивелият, каза:
"Ще си платиш за твоето шибано интервю"
Колко човека сте тук?
О, трима.
Яжте, ако искате.
Да ви помогна?
Не, всичко е наред. Благодаря.
Не изглеждате добре.
Боли ли ви?
Малко. Не е толкова зле.
Стройте се на двора!
Този човек е сътрудничел на врага,
причинявайки ни сериозни загуби.
По заповед на правителството
е осъден на доживотен затвор и каторжна работа.
За останалите ще има по-малки наказания.
Някои от вас ще бъдат освободени
и извозени по домовете.
Вие двамата - в моя кабинет!
Може ли да седнем?
В никакъв случай!
Ако Якоби ви завари седнали, ще ме убие!
А какво...?
Влизайте.
Седнете. Исках да поговорим за интервюто.
Очевидно изцяло е фалшифицирано.
Но имахме нужда от пример за назидание.
Не го одобрявам, но... Как се чувствате сега?
Някакви увреждания? Предупредих ги...
да не ви удрят силно.
- Бяха достатъчно коректни.
Добре, засега е това.
Надявам се, по-късно ще можем да си поговорим повече.
Къде, по дяволите, са тези шофьори?
Надявам се съвсем скоро да се върнете у дома.
От понеделник вече всичко ще се нареди.
Ще се опитам да ви намеря кола.
Изпратете ми кола, ако обичате.
Закарайте ги вкъщи колкото се може по-бързо.
По дяволите! Продължавай, ако искаш.
На мъченица ли се правиш?
Мъчиш се като някой роб! Лицемерка!
Как мразя това!
По време на войната, поне успявахме да се разбираме.
Отивам да слушам новините.
Отивай, и не ми се мяркай повече пред очите!
Якоби нали затова ни даде радио, за да го слушаме.
Слушай си го тогава, не ми стой на главата!
Какво каза вчера, когато Якоби беше тук:
"Хубаво е да имаш приятел".
Никога не съм казвала това.
Да, да! Беше пияна, затова си забравила.
Ще кажа на Якоби, да не идва повече.
Филип казва, че може да ни донесе неприятности.
Не е Филип този, който ще ни избира приятелите!
Ако не беше толкова сервилен...
А ти?
- Аз не се държа угоднически.
О, да бе! Ти направо се подмазваш!
Повтори го и ще те ударя!
Чудесно! Ти му се подмазваш! Подмазвачка!
Когато свърши войната, ще се разведем.
Да се отърва веднъж завинаги от теб и твоите детинщини.
Не си ти единствения, чийто живот е погубен!
Има още много хора като теб.
Престани да се смяташ за център на вселената.
Извинявай.
Понякога човек говори без да мисли. Не го мисля наистина.
Не може ли да се държим приятелски.
Кой ден от седмицата сме днес?
Не знам.
Събота. Не, събота беше вчера.
Днес трябва да сме неделя.
А часът колко е?
На бас, че е проклетия Якоби!
Прекъсвам ли нещо?
Не съвсем.
Минавах наблизо.
Реших да се отбия, ако не ви притеснявам, разбира се.
Не, тъкмо слушахме радио.
Обувките ми прогизнаха.
Сложи ги до огъня. Съвсем мокри са.
Ян Розенберг, къде си?
Донесох ти подарък. Ще ти хареса.
Трио от Дворжак, в Си Мажор. Първо издание.
Наследих го от чичо си.
Може би някой ден ще можем да го изсвирим.
Прекрасно!
И за теб имам подарък, Ева.
Мисля, че ще ти отива. Семейнна скъпоценност.
Не трябва да ни глезиш толкова.
Ева, говори с мен!
Ева, скъпа.
Кой беше?
Съседа, който ни носи риба отвреме навреме.
Истински приятел.
Трябва му малко бензин. Ти ни даде цял варел, помниш ли?
Много ти благодаря, за което.
Тези хора са непоправими идеалисти.
А ти не си ли?
Ева хич не ме обича тази вечер.
Дори не ме целуна заради теб.
Ти разрешаваш ли й?
Попитай нея.
Ще ме целунеш ли?
Ти си толкова мил.
Поставяш ни в неловко положение с тези чести посещения.
С една дума - не искате да ме виждате повече?
Погрешно си разбрал. Тя не искаше да каже...
Жалко, толкова ви обичам и двамата.
В противен случай щях да ви пратя в затвора.
Страх ли те е ?
Ти мъж ли си или лукова глава?
Лукова глава сигурно... Аз съм артист...
Свещената свобода на изкуството...
и свещеното безволие на изкуството...
Отивам да пикая.
Не трябваше да пия толкова.
Трябва да се отървем от него.
Трябваше да поканя Филип да влезе.
Знаете ли, че в гората е пълно с хора?
Чудя се какво ли искат от мен.
Да си призная, това ме плаши.
Нямат причина да ме преследват. Не знам никакви тайни.
Може би само искат да ме разпитат?
Шегувам се.
В тази част на острова действа примирие.
Ева, докосни ме.
Докосни лицето ми.
Почувствай ме. Докосни очите ми.
Сложи си ръката тук.
Усещаш ли ме?
А ти? Дай си ръката.
Почувства ли ме?
- Да. Само не разбирам...
Рядко ми се е случвало да имам близък контакт с хората.
И винаги бяха болезнени. И вас ли наранявам?
Не, нас не.
Защо ли ви го казвам.
Безсмислено е.
Не може да се изрази с думи.
Няма оправдание, няма извинение.
Нищо, освен чувството на вина и болка.
И огромен страх.
Какъв срам...
Мисля, че трябва да се прибираш.
Понякога чувствам болка в крака, при смяна на времето.
Ева, ела, искам да ти дам нещо.
23 000 крони. Моите спестявания.
Не ти искам парите.
Не ставай глупава. Все едно си моя наследница.
Мога ли да поговоря с теб?
Онзи ден бях при сина си.
Пуснали са го в отпуска.
Има момченце на 19 месеца.
На малкия му се приспа...
след като си изяде кашата.
Сгуши се като малко маймунче...
в сигурната прегръдка на баща си.
И веднага заспа.
Може ли да ти разкажа още нещо?
Майка ми почина преди няколко години.
Имаше болно сърце.
Обадиха ми се един ден и казаха, че е много зле.
Отидох да я видя.
Попитах доктора: "Може ли да я видя?"
а той ми каза: "Тя току-що ни напусна"
Останах при нея и я гледах цял час.
Имаше лейкопласт на палеца.
На моменти ми се струваше, че още диша.
Какви спомени ме налегнаха...
Знаеш ли защо приех тази служба?
Имах избор. И предпочетох това.
Страхувах се да изпълня дълга си на бойното поле.
Съжаляваш ли ме?
Никога не съм изневерявала на Ян.
Страх ме е дори да си го помисля.
Затова и никога не си мисля.
Не, не тук. Ела.
Спи.
Ще ти донеса бастуна.
Поплачи си, ако ще ти олекне.
Какви са тези пари?
Има някакви хора отвън.
Ще влезем да си поговорим.
Елате тук.
Обсъдихме някои неща.
Филип каза, че мога да си спася кожата,
ако помогна на организацията с пари.
Затова, скъпа Ева, върнете ми парите, които ви дадох.
Те са при Ян.
Какви пари?
Не са ли у теб?
Но за какви пари става въпрос?
Кажи на мъжа си да даде парите, ако са у него.
Ян, ако си ги взел, дай ги на Филип.
Тези пари не са твои.
Не разбирам за какво говориш.
Ще ги потърсим.
Къде са парите?
Не разбирам за какви пари говориш!
Негодник!
Къде си ги скрил?
Нищо не съм крил.
Къде са?
Защо не му даде парите?
И без това щяха да го убият.
Не е вярно.
Престани!
Не стреляйте! Не сме въоръжени!
Гладни ли сте? Имаме храна.
Чакайте!
Дезертьори ли сте?
Ръката ли ви е ранена?
Ухапа ме куче.
Дайте да видя.
Седнете, ще ви превържа.
Ето, яжте.
Не искате ли?
Как се казвате?
Отдавна ли се криете?
Няколко седмици.
Имате ли чиста превръзка?
В джоба ми е.
Ще я взема.
Хамаш далече ли е?
Защо ви е да ходите там?
Не е ваша работа.
Изморен ли си? Спи ли ти се?
Сам ли си тук?
Бяхме няколко човека. Нямам представа къде са сега.
Изпий това.
От толкова дни не съм спал!
Защо искаш да идеш в Хамаш?
Остави го да спи.
Оставете ме!
Стани!
Ще ме убиете ли?
Какво му направи?
Рибарска лодка ще отплава от Хамаш утре сутринта.
Научил го от свой приятел който трябвало да замине с нея.
Но приятелят му бил убит същия ден.
Какво му направи?
Взех му ботушите. Моите съвсем се прокъсаха.
Кажи ми, какво му направи!
Няма да дойда с теб.
Това ще улесни нещата.
Трябва да вземем нещо за ядене за изпът.
Как ще продължаваме занапред, като дори не можем да разговаряме.
Ето я лодката.
Има ли място за мен и жена ми?
Трябва да си платите.
Това достатъчно ли е?
Сънувах сън.
Вървях по една много красива улица.
От едната страна на улицата имаше бели къщи...
с колони.
А от другата страна - сенчест парк.
И дърветата покрай улицата
образуваха тъмно-зелена ивица.
Вървях и стигнах до висока стена...
цялата обрасла с рози.
Прелетя самолет и възпламени розовите храсти.
И това не беше ужасно, защото беше красиво.
Гледах как се отразяват...
във водата горящите рози.
В обятията си държах малко дете.
Това беше нашата дъщеря.
Тя се притисна до мен...
Чувствах устните й на бузата си.
И през цялото време знаех, че трябва да си спомня нещо...
нещо, което някой някога е казал...
но не можех да си спомня какво.
Превод: BENIX