Medea (1969) Свали субтитрите
Ти не си мой син, и аз не съм те намерил в морето.
Всичко, което съм ти разказвал, е лъжа.
Ти нали не си лъжец? А аз съм. Харесва ми да говоря лъжи.
Съжаляваш ли, че не си мой син?
Че не съм твой баща и твоя майка?
Всичко започна заради руното.
Да, имаше един говорещ овен, той беше свещен.
Хермес подари този овен на Нефела, богинята на облаците.
Защото Нефела трябваше да спаси децата си.
А трябваше да ги спаси, защото Ино искаше да ги убие.
Ино беше дъщеря на Кадмо и втора жена на царя на Беотия - Атамант.
Атамант беше син на Еол, бога на ветровете.
Ино първо беше жена на Еол.
Във всеки случай, всичко стана заради ревност.
Овенът, за който ти говорех - със златното руно,
успя да пренесе през морето
едното от двете деца на Нефела, което се казваше Фрикс.
И така Фрикс пристигна в град Еа, при цар Еет, син на Хелиос.
В Еа приютиха Фрикс
и принесоха в жертва на Зевс, златния овен в знак на благодарност.
Наследниците на Еол направиха всичко възможно да вземат това руно,
защото то носеше късмет на царете.
То им гарантираше, че царуването им никога няма да свърши
и всичко ще се запази така, както си е.
Те опитали всичко, но така и не успяли да се доберат до руното.
Не успяли.
Ти, момче, си потомък на Еол.
Ти си син на сина на Кретей, брат на Атамант, за който ти разказвах.
и който владееше Иолк, град, недалече от тук.
Иолк е богат на овце и зърно, всичко е притежание на царя.
Твоят чичо, Пелий хвърли в затвора баща ти и се възкачи на престола.
Царството те очаква. А дотогава аз те държа тук в безопасност.
Е? Разбра ли?
Ами да, историята е малко заплетена.
Защото е съставена от факти, не от мисли.
Всичко е свято... Всичко е свято...
В природата няма нищо естествено, момчето ми, нищо завършено.
Когато нещо ти се стори естествено, значи му идва края.
И ще започне нещо друго. Сбогом, небе. Сбогом, море.
Какво прекрасно небе!
Близко...
Щастливо...
Не ти ли се струва, че то поне мъничко си е естествено?
И че не го владеят боговете?
И морето също.
В този ден, в който навършваш 13 години,
и си ловиш риба, стъпил с крака в топлата вода...
...огледай се. Какво виждаш?
Може би нещо естествено?
Не. Всичко, което виждаш в далечината, е видение.
Облаците, отразяващи се в неподвижната, натежала вода
в три часа следобед.
Погледни надолу, виж тази тъмна ивица край морето
блестяща и лъскава като масло.
Виж тези сенки от дърветата и тръстиките...
Във всяко място, на което ти попадне погледа, е скрит бог.
А ако го няма там, то е оставил следа от божественото си присъствие:
тишината, мириса на тревата и свежестта на сладката вода.
Да, всичко е свещено.
Но святостта в същото време е и проклятие.
Боговете, които обичат, едновременно и мразят.
Може би ти смяташ, че освен лъжец...
съм и твърде поетичен.
За древния човек митовете и ритуалите са конкретен опит,
който е част от него самия и от ежедневния му живот.
За него реалността е напълно съвършено единство.
И емоциите, които той изпитва например...
при съзерцаването на лятното небе
са равнозначни на най-съкровените лични преживявания на съвременния човек.
Ще идеш при чичо си, който открадна трона ти и ще си потърсиш правата.
За да се отърве от теб, на него ще му е нужен някакъв предлог.
И ще те изпрати да свършиш някоя особено трудна задача.
Като да намериш Златното руно, например.
Така ще се отправиш към далечни отвъдморски страни.
Ще преживееш неща, каквито не можем и да си представим.
Животът там е много истински, ще видиш.
Защото само този, който е митичен, е реален.
и само този, който е реален, е митичен.
Това е, което може да предвиди нашият божествен разум.
Това, което не може да предугади, за нещастие,
са грешките, които ти ще допуснеш.
И кой знае, колко ли ще бъдат те?
Това, което човек е научил в процеса на отглеждане на зърното,
това, което е разбрал, например от начина, по който семената...
губят формата си под земята, за да се родят наново...
всичко това ни води до заключителния урок:
Възкресението, скъпи мой.
Но сега този заключителен урок вече е безполезен.
Това, което ще израсте от зърното, това, което ще добиеш от семената
за теб вече няма никакво значение.
То е само далечен спомен, който вече не те вълнува.
Всъщност, богове не съществуват.
Дай живот на семето и със семето се възроди.
Изчакайте ме тук.
Скъпи чичо, дойдох да си взема царството обратно.
Ще ти го върна, но и ти трябва да ми дадеш нещо в замяна. За общото благо.
Какво имаш предвид?
- Съществува символ на вечността,
могъществото и реда.
Този символ е Златното руно на божествения овен.
То се намира в далечна отвъдморска страна,
където не е стъпвал човешки крак.
Ако донесеш това Златно руно в нашия град,
ще ти върна царството.
Какви прекрасни коне!
- Да ги вземем!
Дръж, помоли се за нас!
Пригответе ме. Искам да се помоля в храма.
Хей, събуди се!
Ела с мен.
- Къде?
Ела с мен!
Помогни ми да открадна руното.
Какво става там? Какво има?
Насам идва двуколка с някаква жена!
Карат Златното руно!
Не стойте като глупаци! Пригответе конете.
Това място ще пропадне! Няма никаква опора!
Не молете бог да благослови вашите шатри!
Не повтаряйте първата крачка на бога! Не търсете центъра!
Не отбелязвайте центъра! Не!
Търсете дърво! Пръчка! Камък!
Говори с мен, земя! Позволи ми да чуя твоя глас!
Вече не си спомням гласа ти.
Говори с мен, слънце!
Къде е това място, където мога да чуя гласовете ви?
Говори с мен, земя! Говори с мен, слънце!
Може би сте изчезнали завинаги?
Вече не чувам какво казвате!
Ти, трева, говори с мен! Ти, скала, говори с мен!
Къде си ти, земя? Къде да те намеря отново?
Къде са възлите, които те свързваха със слънцето?
Докосвам земята с краката си и не мога да я позная.
Гледам слънцето с очите си и не мога да го позная.
Днес ще придобиеш неочакван житейски опит, научавайки...
че царете не винаги са длъжни да спазват обещанията си.
Добре, разбрах. Ето го.
Задръж си руното, символ на вечността, могъществото и реда.
Моето пътешествие ми помогна да разбера,
че светът е много по-голям от твоето царство.
И още нещо. Ще ти кажа каква е истината според мен:
далече от своята страна, от тази овнешка кожа няма никаква полза.
Добре.
Дойде време да се сбогуваме.
Сбогом.
Сбогом.
Сбогом.
Язон!
Язон!
Как се оказа тук? "Как се оказа тук?"
Искаш да кажеш "Как се оказахте тук"?
Това е видение!
- Ако е вярно, то ти го предизвикваш.
Ние двамата всъщност сме в теб.
- Но аз познавах само един кентавър.
Не, ти познаваше двама.
Първият беше свещен, когато ти беше момче.
А втория - осквернен, когато ти стана мъж.
Но този, свещения, сега е в новата си осквернена форма.
И ето ни и двамата, един до друг.
А каква е функцията на стария кентавър, този когото знаех като дете?
И когото ти, новия кентавър, ако правилно съм разбрал, си заменил
без да го заставиш да изчезне, но заемайки неговото място.
Той, естествено, не говори. Защото неговата логика...
дотолкова се различава от нашата, че не би било възможно да го разберем.
Но аз мога да говоря вместо него.
Според неговите знаци, ти, в разрез с всичките си планове...
всъщност обичаш Медея.
Аз обичам Медея.
- Да.
Освен това, ти я съжаляваш
и разбираш духовната й катастрофа,
нейното объркване на антична жена,
в свят, който пренебрегва всичко, в което тя винаги е вярвала.
За горката нея, целият свят се е обърнал с краката нагоре.
И тя не може да се съвземе.
- С какво ще ми помогне това?
С нищо. Това е реалността.
А ти? Защо ми разказваш това?
Защото нищо не може да спре стария кентавър да предизвиква чувства,
и нищо не може да спре мен, новия кентавър, да ги изразява.
Дойке, елате с мен.
Чухте ли, дойке, елате с мен.
- Къде?
В Коринт.
- Но ти не можеш!
Ела с мен.
Защо променихте така решението си?
А какво трябваше да направя?
Казват...
- Какво казват?
Че ти, в родината си, ако поискаш, може да правиш чудеса.
Да властваш над въздуха, огъня.
Поне така разправят хората тук, в Коринт.
Те се страхуват от теб.
- Страхуват се?
Да, защото си магьосница. Прости ми, но те говорят така,
с надеждата да ти помогнат. Да ти помогнат, подтиквайки те.
Подтиквайки ме да правя магии?
Повече от 10 години аз съм далече от своята страна.
Но ти си същата, каквато си била.
- Не.
Вече съм друг човек. Забравила съм всичко.
Това, което беше реално, вече не е.
- Но може би...
ако поискаш, би могла да си спомниш своя бог. - Не.
Може и да си права. Аз съм си същата, каквато съм била.
Като съд, пълен със знания, които не ми принадлежат.
Позна ли ме?
- Да!
Ти си бащата на моя баща.
Какво чакаш? По-смело!
О, боже! О, справедливост, тъй скъпа богу!
О, светлина на Слънцето!
Победата над враговете ми, която предвиждам, ще бъде блестяща!
Сега ще изпълня знамението! Ще отмъстя за себе си както следва!
О, боже! О, справедливост, тъй скъпа богу!
Чуйте моите планове.
Ще изпратя една от вас да покани Язон да дойде при мен.
Ще бъда много любезна с него и ще му кажа:
"Правилно постъпваш, че се жениш за дъщерята на царя".
"Този брак ще е много полезен за нашите синове."
О, боже! О, справедливост, тъй скъпа богу!
Сега, когато ни разкри своите планове, ние искаме да сме ти полезни,
съветвайки те да не забравяш най-святите човешки закони.
Вече нямам възможност да действам по-друг начин.
Вие не можете да ме разберете,
защото не сте изстрадали това, което съм изстрадала аз.
Но кой ще ти даде кураж да изпълниш това, което си намислила?
Кой ще ти вдъхне тази смелост?
Ще придобия тази смелост от мисълта за неговото унищожение!
Но това няма да облегчи живота ти, бедна отчаяна жена.
Стига, дойке, стига!
Дойде време да действам! Тези брътвежи са безсмислени.
Ти, дойке, иди при Язон, и го доведи тук.
Но моля те, не му разкривай нищо от нашите планове.
Ти ме обичаш! И освен това си жена!
В твоите стари одежди, Медея,
в твоите стари одежди.
Деца, елате тук!
Искала си да дойда при теб. Ето ме. Какво ще ми кажеш? Говори.
Ето, вземете тези дрехи и ги отнесете на Главка.
за нейната свадба.
Кажете й, че я обичам, не й мисля злото и й желая щастие.
А сега хванете за ръка своя баща, който ще ви отведе при нея.
Забравете всички негови минали обиди,
както направих аз.
Ние се помирихме.
Хайде, деца. Хванете го за ръка.
Имам мрачно предчувствие за нещастие.
Мои скъпи деца,
вие ще живеете дълъг живот, хванали десницата на баща си.
Нещастната аз.
Само плача и се измъчвам от ужасни страдания.
Точно сега. Точно сега, когато реших да сложа край
на своите непристойни разногласия с вашия баща.
И ето ме, плача.
Не се измъчвай от това, което си направила.
Съвсем естествено е, че си ми била ядосана.
Но сега виждам, че мъдростта е надделяла
и ти си намерила сили да победиш тази омраза.
Що се отнася до вас, деца
може да сте сигурни, че баща ви ще се погрижи за вашето бъдеще.
Заедно с братята си, вие ще сте първите хора в този град.
Защо плачеш още?
Не се тревожи. Жената е слабо създание. Лесно се разплаква.
Но искам да ми обещаеш... да помолиш годеницата си,
да убеди баща си, царя, да не прогонва нашите синове.
Не се притеснявай, ще го направя. Ще успея да я убедя.
Тръгвайте бързо. Вървете!
Ако щастието ни се усмихне, както се надявам,
вие ще се върнете с добрата вест, която очакваме.
Да вървим.
Мама ти изпраща този подарък за твоята свадба.
Тя не ти мисли злото, напротив, желае ти щастие.
Не бива да приемаш тези дарове. Послушай ни!
Благодарете на майка си, деца.
Предайте й, че много се радвам на подаръка, който е изпратила.
Облечете ме.
Каква красива свадбена рокля!
Елате с мен.
Медея. Търсих те. Не ме гледай с този поглед,
изпълнен с омраза към твоя съпруг.
Заповядвам ти да напуснеш този град
заедно с двамата си сина. Незабавно!
Лично съм заинтересуван от вашето изгнание
и няма да се върна у дома, докато ти не напуснеш пределите на моето царство.
Но защо и синовете ми?
Защото ме плашиш.
Ще ти кажа направо - страхувам се за дъщеря си.
Всички в този град знаят,
че като варварка, пристигнала тук от непозната страна,
ти си много силна в заклинанията.
Ти се различаваш от всички ни, затова не те искаме сред нас.
Тези мои умения са прекалено слаби.
И освен това, защо мислиш че съм засегната от теб?
Само той е отговорен за всичко! Той, моят съпруг!
Аз не съм наскърбена от твоето отношение.
Напротив, смятам го за правилно.
Дори не страдам, виждайки твоето щастие!
Заемете се спокойно с тази свадба!
Развайте се! Разрешете ми само да помоля за малка услуга.
Не ме прогонвай, остави ме тук.
Ще склоня глава пред тези, които са по-силни от мен.
Разбира се, словата ти са мили и искрено звучат,
но е невъзможно да погледна в дълбините на душата ти.
Вярно е. Това е вярно.
Дай ми поне един ден на разположение, да обмисля изгнанието,
да помисля кого да помоля да помогне на децата ми сега,
когато техният баща ги изоставя напълно.
За жалост, моята воля не е жестока, като на тиранин.
И моята слабост често ме е водила към гибел, зная.
Чувствам, че правя грешка, но съм склонен да приема молбата ти.
Ще ти кажа истината.
Не е от омраза към теб.
Не е от недоверие към твоята различност като варварка.
Не се боя от появата в нашия град на признаци от друга раса.
Страх ме е от това, което можеш да причиниш на дъщеря ми,
която се чувства виновна пред теб.
И, знаейки за твоята болка, тя няма да намери покой.
За нея тази свадба с Язон е повод за всичко друго, но не и за радост.
И за да не можеш ти, дори неволно...
да я угнетяваш със своето присъствие,
искам завинаги да напуснеш моите земи!
Дойке, моля те, доведи Язон.
Ах, ръката ми... колко пъти ти си я държал в ръцете си.
Бедрата ми, обгръщани напразно толкоз пъти...
от този жалък мъж,
който ми е задължен за всичко, и от когото вече нищо не очаквам.
Защо плачеш? Време е да разбереш...
че всичко дължа само на себе си. На своите собствени усилия.
Никога не си го признавала, но всичко, което си правила за мен
си го правила само от любов към моето тяло.
Ти ме обвиняваш в неблагодарност
но аз, без да се старая и може би дори без да го осъзнавам,
в резултат съм ти дал много повече, отколкото съм получил от теб.
Не се хвали с това.
Извикала си ме. И аз съм тук. На драго сърце ще те изслушам,
дори и да ме мразиш.
Да чуем, какви вести имаш?
Нямам никакви вести.
Исках само да ми простиш.
Аз зная, прекрасно зная, че ме очаква самотно изгнание
и че всичко е безполезно сега.
Бях несправедлива, и ти постъпи правилно.
Да ти простя? Добре, прощавам ти.
Това е всичко, за което исках да те помоля на прощаване.
Благодаря ти. Сбогом.
Сбогом.
Сбогом.
Деца, елате тук!
Вземете тези одежди и ги отнесете на Главка за нейната свадба.
Кажете й, че мама не й мисли злото, не я мрази и й желае щастие.
А сега хванете за ръка баща си, който ще ви отведе при нея.
Забравете всички негови минали обиди, както направих аз.
Ние се помирихме.
Хайде, деца. Хванете го за ръка.
Имам мрачно предчувствие за нещастие.
Мои скъпи деца, вие ще живеете дълъг живот,
хванали десницата на баща си.
Нещастната аз. Само плача...
и се измъчвам от ужасни страдания.
Точно сега, когато реших да сложа край
на своите непристойни разногласия с вашия баща.
И ето ме, плача.
Съвсем естествено е, че си ми била ядосана.
Що се отнася до вас, деца...
може да сте сигурни, че баща ви ще се погрижи за вашето бъдеще.
заедно с братята си, вие ще сте първите хора в този град.
Защо плачеш още?
Не се тревожи. Жената е слабо създание. Лесно се разплаква.
Но искам да ми обещаеш... да помолиш годеницата си,
да убеди баща си, царя, да не прогонва нашите синове.
Не се притеснявай, ще го направя. Ще успея да я убедя.
Сбогом.
Ако щастието ни се усмихне, както се надявам,
вие ще се върнете с добрата вест,
която очакваме.
Мама ти изпраща този дар за твоята свадба.
Тя не ти мисли злото, напротив, желае ти щастие.
Благодарете на майка си, деца.
Предайте й, че много се радвам на подаръка, който е изпратила.
Елате, време е да лягате.
Още малко, мамо!
- Бъди добро момче. Хайде!
Седни. Бъди послушен.
Седни, седни.
Ето, готово.
Какво добро момче.
Ела при мен.
Хайде.
Ела мама да те гушне.
Хайде, ела.
Седни.
Ела.
Скъпи мой.
Заспивай миличък.
Заспивай.
Спи.
Миличък.
Защо не опиташ да минеш през пламъците?
Не би могъл! Няма смисъл да опитваш!
Ако искаш да говориш с мен - говори! Но не се приближавай към мен!
Какво си направила?
Нима ти не страдаш сега, както страдам аз?
Аз искам да страдам!
Твоят собствен бог ще те прокълне! Стига!
Стига? Какво искаш от мен?
Остави ме да погреба децата си. Да ги оплача.
Ти? Иди погребвай свойта годеница!
Ще го направя! Но без своите две деца!
Сълзите, които рониш сега, са нищо! На стари години ще го осъзнаеш!
В името на твоя бог, аз те умолявам!
Нека да прегърна за последно тези нещастни невинни телца!
Не! И повече не настоявай! Безполезно е!
Нищо вече не е възможно!
Превод: BENIX