Charlie Chaplin - The Gold Rush (1925) Свали субтитрите
Това е обновена версия на|немия филм "Треска за злато"...
с музика и добавени диалози.
По времето на златната треска Аляска|беше мечта за хиляди хора...
...които Великият Север привлече ...
...в своето царство,
ледено и неизследвано.
Проходът Chilkoot беше препятствие|пред златните полета...
...където мнозина,
губеха живота си...
...други просто падаха...
...най-храбрите продължаваха.
В сърцето на тази ледена
пустош...
вървеше един безстрашен|самотен търсач
Някъде в тази пустош,|имаше още един търсач.
Пълен с оптимизъм, нашият Колумб|продължаваше пътя си.
После спираше, пристъпяше,|падаше и се пързаляше.
"Да видим" - помисли той,
Преди да осъзная къде съм, трябва да стигна там.
ТУК ПОЧИВА JIM SOURDOUGH
КОЙТО СЕ ИЗГУБИ В СНЕГА ПЕТЪК 1898
В ледената пустош|се изпълни неговата мечта...
...и един глас полетя към небето :
"Еврика! Открих златната планина!"
В този момент природата започна|да се смее, бучи и гърми.
В тази ледена пустош,|имаше една барака
И един самотник : Черния Ларсън.
Отявлен хищен негодник.
ТЪРСИ СЕ
От бушуващата буря|се появи Малкият Човек...
...търсещ подслон и може би|малко гостоприемство ...
И докато той седна да отмори...
вятърът духаше през отворите|на бараката.
"Ела тук!" каза Ларсън.
"Какво правиш?"
"Ям,очевидно!"
"Изчезвай оттук!"
Хайде!
Излизай навън!
Вятъра създаваше проблеми|и на Големия Джим.
Но Големия Джим беше препатил.
Обичаше да страда,|беше изтърпял много неща.
"Излизайте навън!" каза Ларсън,
"или ще ви напълня и двамата с олово!"
"Изчезвайте и двамата!"
Навън!
Джим не можеше да понася|такива шумове.
"Оставам тук, разбираш ли?"
"Да, точно тук, каза Големия Джим!"
"Да господине! Оставаме тук!"
"Разбираш ли? Оставаме тук!"
И така те останаха
дни и нощи.
Разхождаха се мълчаливо,|гладът ги измъчваше.
"Искам храна!" провикна се|Големия Джим.
"Искам храна!"
"Какво ядеш?"
"Нищо!"
"Отвори си устата!"
"Лъжец, това е свещ!"
"Това? Отвратително!"
"Ако мислех, че ме лъжеш,|щях да ти разпоря стомаха!"
"Един от нас трябва да се престраши от бурята,|ако искаме да намерим храна. "
"Елате тук, и двамата!"
"Който изтегли най-ниската карта, отива!"
"На теб се падна!"
"Късмет, и не забравяй|да донесеш сланината!"
В ледената пустош,|законът търсеше Черния Ларсън.
Отчаян и гладен,|на Деня на благодарността.
И все пак имаше нещо, за което|можеше да бъде благодарен.
"Още две минути."
"Хайде, хайде," каза Големия Джим.
След като претърси околността за храна...
...Малкият човек трябваше да признае,|че не намери нищо...
...дори и полска мишка.
От страшния глад...
Джим стана истеричен.
"Храна, храна!" ревеше той
"Мога да сложа и другата обувка!"
"Не! Всичко друго, но не и това!"
Бедният Джим, не можеше|да понесе това.
"Какво става?"
"Помислих те за пиле!"
"Запали огъня!"
"Какво става с теб?"
"Ела, птицо хубава!"
"Не се вдетинявай!"
"Хей престани! Това съм аз!"
"Ти!" Извика Джим.
"Съжалявам, може би полудявам!"
"На мен ли говориш!"
"Ти влез вътре, а аз ще взема пушката,|да не я загубиш"
Пиле или не, малкият човек|изглеждаше апетитен на Големия Джим.
Междувременно Черния Ларсън навлезе|в златната планина на Джим.
Дойде време всеки да поеме по своя път.
Джим към своята златна мина,|а нашият герой към своята съдба.
"Сбогом, радвам се че се запознахме ."
Коварството очакваше Джим|при неговото злато.
Той погледна Ларсън
в очите...
...и видя душата на подлец.
Робувайки на непочтеността си...
...Ларсън се изгуби в своята|неизбежна орис.
Между ледовете се гушеше|едно малко градче...
...Стоплено от живот, любов и желания .
Джорджия.
Джак беше любимец на дамите!
Джорджия беше импулсивна...
...горда и самоуверена.
Нощем Джорджия работеше|като танцьорка.
Джак беше много привлечен|от Джорджия
Може би точно това|я отблъскваше от него.
Една вечер Малкият Човек|наближи салона...
...където всичко излъчваше удоволствие,
и се забравяха несбъднатите мечти.
"Джорджия, защо се държиш|така лошо с Джак!"
"Той те харесва."
"Той харесва всички."
"Омръзна ми това място!"
"Бих се отказала от всичко,|ако си намеря някой почтен човек!"
"Ще си намеря такъв някой ден."
След това тя се обърна...
...огледа...
...огледа...
"Нахакана си! " помисли си Джак.
"Слез на земята.|Отиваме да танцуваме!"
"Хей, изсвирете нещо!"
"Казах, ще танцуваме!"
"Моля?" каза Джорджия.
За да покаже презрението си към Джак...
...тя избра най-окаяния скитник в салона.
"Хей ти, ела тук!"
"Да ти. Искаш ли да танцуваме?"
"Както виждаш не танцувам|с когото и да било."
И смелия рицар застана да брани...
...нейното убежище.
"Ако искаш да направиш впечатление|на някоя дама," каза Джак
"трябва да си пооправиш|шапката! Ето така!"
"Ах ти! Ето ти!"
"Не знаех, че съм толкова силен"|каза Малкия Човек.
Колибата на Ханк беше наблизо.
Ханк беше минен инженер,|който живееше сам...
...и понякога отиваше|на дълги експедиции...
...в Далечния Север.
Ханк беше добър и човечен...
А нашия герой измръзнал и гладен.
Бобът миришеше приятно,|а кафето беше топло
И така на Малкия Човек му дойде идея...
...как да получи закуска.
Големият Джим се свести...
...но си изгуби паметта.
Партньорът на Ханк пристигна.
Двамата са готови да отпътуват|на дълга експедиция.
Ханк съобщи на своя съдружник...
...че оставя колибата си на грижите|на Малкият Човек.
"Не забравяй да храниш магарето!"
От онази вечер в салона, Малкият Човек|не беше виждал Джорджия...
...но една случайност|ги събра отново заедно.
Нейната красота огряваше стаята...
...и изпълваше с музика душата му.
Когато го представи на приятелките си,|неговото сърце започна да пее.
Докато те се грееха,|той се извини и отиде за дърва.
И в тази колиба, тайната му|беше разкрита...
...неговата любов към Джорджия.
Девойките се смееха...
...за да прикрият своето състрадание.
Работата им на танцьорки|не им разрешаваше...
...да разкриват сърцата си.
Затова те решиха|да се пошегуват с него.
Седейки в полумрака...
...лицата им сияеха дяволито...
...но неговото сърце пееше...
Тя го галеше по косата|и флиртуваше.
Той знаеше, че се шегува с него,|но беше щастлив.
Понеже тя е тук, държи го за ръката...
...и му се усмихва.
"Тук е приятно. Надявам се|да ни поканиш отново!"
Дали се шегуваше с него?
Той се наслаждаваше на топлината|от нейното внимание...
...а тя на топлината на неговия стол.
Но сега тя си тръгваше...
...и той отново оставаше сам...
...в своето тъжно
и самотно съществувание.
"Извинете," каза Малкият Човек
"но, м-м-м" липсваха му думи.
"Наистина ли искате да дойдете отново?"
"Разбира се", каза Джорджия.|"Какво ще кажете момичета"
"Ще дойдем за вечеря на Нова Година!"|Отговориха девойките.
"Много добре", каза Джорджия,
"Ще дойдем за вечеря на Нова Година."
Точно в този момент, Джорджия|се върна за ръкавиците си.
В следващите няколко дни,|той се потруди здравата...
...да заработи пари за|новогодишната вечеря.
ЗАТВОР
Новогодишната вечер!|Нови надежди и мечти!
Джорджия беше тук|и нежно му се усмихваше.
И момичетата искаха да си говорят с него.
Но той не можеше да говори от щастие.
Единственото което го вълнуваше бе|че Джорджия беше тук.Джорджия!
Той мънкаше и заекваше и накрая каза
"Не мога да произнеса реч!|Но ще ви потанцувам!"
И потанцува, с хлебчетата.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Докато се забавляваха,|Джорджия се сети за обещанието си.
"Хайде да отидем при Малкия Човек!" каза тя.
"Ще се помайтапим с него", каза Джак.
"Джорджия ще влезе първа,|а след това ние ще го стреснем."
"О, забрави. По-добре обърни малко|внимание на мен" каза Джак.
Следващите дни в Кадастъра,
Големият Джим твърдеше,|че е намерил планина от злато.
"Къде е това място?"
Но паметта на Големия Джим|му изневеряваше.
Всичко, което се сещаше бе,|че е близо до бараката.
"Бараката!"
"Ако я намеря, ще намеря и мината!"
"Но не мога да си спомня къде е!"
"Хей", каза Джак, "Джорджия те търсеше."
Как можеше този простак
така да произнася името и!
За малко отново да го удари...
...но се отказа.
Но това беше истина.
Джорджия наистина го търсеше.|Беше му написала писмо.
Прости ми, че не дойдох на вечерята.
Бих искала да се видим|и да ти обясня всичко
И докато той търсеше Джорджия,|Големият Джим търсеше него.
"Ти, ти!" каза Големият Джим.
"Теб търся!"
"Бараката! Къде е тя?"
"Кажи ми!"
"Къде е бараката?"
"Къде е?"
"Най-накрая ще намеря|свойта златна планина!"
"Тръгвай, бързо!"
"Ще дойдеш с мен!"
"Заведи ме до бараката,|и ще те направя милионер!"
Джорджия.
"Момент!" каза малкият Човек.
"Нищо не ми обяснявайте."|"Обичам ви."
"Ще ви освободя от този|начин на живот! "
"Тръгвам, но ще се върна."
Изтощени те пристигнаха при бараката.
"Ха!" каза Джим|"Сега ще свършиме бързо!"
"Донеси храната!|Утре ще потърсим мината."
"Пиййни, ще се сгрееш."
"Този бут е тежък"|каза Малкият Човек.
Но съдбата се пошегува с него.
И този път стихията започна|да бучи и гърми...
...но не успя да събуди нашият герой.
След това дойде зората...
Той се събуди без спомен|за предишната вечер,
но с усещането...
че нещо се е случило.
"Добре, отивам да закуся."
"Никога не ми е било толкова лошо."
"Усещаш ли, нещо се люлее?"
"Това е в стомаха."
"Не е в стомаха."
"Да отидем на другата страна.|Да видим докъде ще отиде."
"Като че ли нещо отдолу липсва."
"Ще изляза да погледна."
"Не се безпокой", каза Джим.
"Полека! Не мърдай! Не дишай!"
"Казах не дишай, глупако!"
"Можеш да изкараш човек извън нерви!"
"Стой мирно," каза Джим.
"Няма повод за страх."
"Малко повече самообладание!"
"Сега слушай, имам много добра идея.
"Сложи си ръцете така|да изляза първо аз!"
"Разбираш ли ме?"
"В главата ти цари хаос!"
"Нямаш нито психология,|нито контрол!"
И Големия Джим намери своята цел.
"Намерих моята територия,|моята златна планина."
"Ще бъдем богати!"
"Ще бъдем милионери!"
И те станаха такива.
Връщайки се в къщи...
...те замениха дивата Аляска...
...за страна от мед и мляко...
...в рога на изобилието.
Станаха известни,|Търсеха ги репортери.
В тяхната луксозна каюта|ги посрещнаха с добре дошли.
Репортерът искаше да напише|историята на живота му:
"От парцалите до богатството..."|и той великодушно се съгласи.
Джим имаше маникюристка.
"Не ноктите! Мазолите!"
На репортера му хрумна идея...
...да ги снима в рударските им дрехи...
...за да изглежда историята по-истинска.
Джорджия също беше на палубата.|Никой не знаеше за присъствието на другия.
Тя чу че се говори за пътник без билет.
"Ти!" каза тя.
"Мислех, че никога вече|няма да те видя!"
Тя си помисли, че той|е пътникът без билет.
Офицерът искаше да го арестува.|Тя се принуди да му плати билета.
"Това не е нередовен пътник!"|каза капитанът.
"Това е партньорът на Джим,|мултимилионерът!"
Разбира се всички се извиниха.
Малкият Човек се престраши...
и съобщи на служителя, че има гостенка.
"Коя е дамата?" попита репортер.
"Шушу-мушу..."
"А, така ли!... Честито!"
Това ще бъде много добра история, с щастлив край.
И това наистина беше...
...щастлив край.
Превод: Мартин Коцев