1
00:00:21,380 --> 00:00:25,793
Чарли Чаплин
в
ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО

2
00:01:06,891 --> 00:01:09,808
Това е обновена версия на|немия филм "Треска за злато"...

3
00:01:10,019 --> 00:01:13,187
с музика и добавени диалози.

4
00:01:27,706 --> 00:01:30,992
По времето на златната треска Аляска|беше мечта за хиляди хора...

5
00:01:31,625 --> 00:01:33,205
...които Великият Север привлече ...

6
00:01:33,420 --> 00:01:35,294
...в своето царство,

7
00:01:35,506 --> 00:01:37,664
ледено и неизследвано.

8
00:01:37,883 --> 00:01:40,885
Проходът Chilkoot беше препятствие|пред златните полета...

9
00:01:41,094 --> 00:01:43,633
...където мнозина,

10
00:01:43,849 --> 00:01:46,555
губеха живота си...

11
00:01:46,769 --> 00:01:48,476
...други просто падаха...

12
00:01:48,690 --> 00:01:52,230
...най-храбрите продължаваха.

13
00:01:56,321 --> 00:01:57,600
В сърцето на тази ледена

14
00:01:57,823 --> 00:01:59,196
пустош...

15
00:01:59,405 --> 00:02:02,113
вървеше един безстрашен|самотен търсач

16
00:02:48,089 --> 00:02:52,004
Някъде в тази пустош,|имаше още един търсач.

17
00:02:57,935 --> 00:03:01,634
Пълен с оптимизъм, нашият Колумб|продължаваше пътя си.

18
00:03:01,854 --> 00:03:04,811
После спираше, пристъпяше,|падаше и се пързаляше.

19
00:03:20,458 --> 00:03:22,917
"Да видим" - помисли той,

20
00:03:23,129 --> 00:03:25,121
Преди да осъзная къде съм,
трябва да стигна там.

21
00:03:51,204 --> 00:03:52,992
ТУК ПОЧИВА JIM SOURDOUGH

22
00:03:53,206 --> 00:03:55,745
КОЙТО СЕ ИЗГУБИ В СНЕГА
ПЕТЪК 1898

23
00:04:07,596 --> 00:04:10,132
В ледената пустош|се изпълни неговата мечта...

24
00:04:10,390 --> 00:04:12,845
...и един глас полетя към небето :

25
00:04:13,062 --> 00:04:17,224
"Еврика! Открих златната планина!"

26
00:04:23,282 --> 00:04:26,733
В този момент природата започна|да се смее,
бучи и гърми.

27
00:04:30,830 --> 00:04:32,707
В тази ледена пустош,|имаше една барака

28
00:04:33,459 --> 00:04:35,498
И един самотник : Черния Ларсън.

29
00:04:35,714 --> 00:04:38,001
Отявлен хищен негодник.

30
00:04:40,010 --> 00:04:42,465
ТЪРСИ СЕ

31
00:05:16,090 --> 00:05:19,677
От бушуващата буря|се появи Малкият Човек...

32
00:05:19,889 --> 00:05:22,922
...търсещ подслон и може би|малко гостоприемство ...

33
00:05:35,070 --> 00:05:36,732
И докато той седна да отмори...

34
00:05:36,950 --> 00:05:39,902
вятърът духаше през отворите|на бараката.

35
00:06:12,906 --> 00:06:14,863
"Ела тук!"
каза Ларсън.

36
00:06:15,078 --> 00:06:16,487
"Какво правиш?"

37
00:06:16,828 --> 00:06:18,489
"Ям,очевидно!"

38
00:06:18,705 --> 00:06:19,785
"Изчезвай оттук!"

39
00:06:29,716 --> 00:06:30,998
Хайде!

40
00:06:33,138 --> 00:06:34,466
Излизай навън!

41
00:06:43,358 --> 00:06:46,143
Вятъра създаваше проблеми|и на Големия Джим.

42
00:07:33,372 --> 00:07:35,781
Но Големия Джим беше препатил.

43
00:07:36,002 --> 00:07:39,750
Обичаше да страда,|беше изтърпял много неща.

44
00:08:04,074 --> 00:08:05,868
"Излизайте навън!"
каза Ларсън,

45
00:08:06,077 --> 00:08:07,950
"или ще ви напълня и двамата с олово!"

46
00:08:16,131 --> 00:08:18,251
"Изчезвайте и двамата!"

47
00:08:19,634 --> 00:08:20,796
Навън!

48
00:08:21,637 --> 00:08:24,671
Джим не можеше да понася|такива шумове.

49
00:09:16,075 --> 00:09:18,364
"Оставам тук, разбираш ли?"

50
00:09:18,786 --> 00:09:21,111
"Да, точно тук, каза Големия Джим!"

51
00:09:21,706 --> 00:09:24,907
"Да господине! Оставаме тук!"

52
00:09:33,342 --> 00:09:36,048
"Разбираш ли? Оставаме тук!"

53
00:09:41,686 --> 00:09:42,884
И така те останаха

54
00:09:43,106 --> 00:09:45,726
дни и нощи.

55
00:09:45,940 --> 00:09:49,276
Разхождаха се мълчаливо,|гладът ги измъчваше.

56
00:09:57,371 --> 00:10:00,288
"Искам храна!" провикна се|Големия Джим.

57
00:10:00,874 --> 00:10:02,619
"Искам храна!"

58
00:10:42,046 --> 00:10:43,754
"Какво ядеш?"

59
00:10:45,425 --> 00:10:46,459
"Нищо!"

60
00:10:46,676 --> 00:10:47,839
"Отвори си устата!"

61
00:10:59,318 --> 00:11:01,025
"Лъжец, това е свещ!"

62
00:11:02,153 --> 00:11:04,822
"Това? Отвратително!"

63
00:11:08,870 --> 00:11:12,157
"Ако мислех, че ме лъжеш,|щях да ти разпоря стомаха!"

64
00:11:42,199 --> 00:11:46,149
"Един от нас трябва да се престраши от бурята,|ако искаме да намерим храна. "

65
00:11:48,329 --> 00:11:50,158
"Елате тук, и двамата!"

66
00:11:51,668 --> 00:11:54,585
"Който изтегли най-ниската карта, отива!"

67
00:12:11,482 --> 00:12:13,309
"На теб се падна!"

68
00:12:20,702 --> 00:12:24,118
"Късмет, и не забравяй|да донесеш сланината!"

69
00:12:49,860 --> 00:12:54,239
В ледената пустош,|законът търсеше Черния Ларсън.

70
00:13:56,434 --> 00:14:00,101
Отчаян и гладен,|на Деня на благодарността.

71
00:14:00,314 --> 00:14:03,101
И все пак имаше нещо, за което|можеше да бъде благодарен.

72
00:14:13,455 --> 00:14:15,945
"Още две минути."

73
00:14:16,166 --> 00:14:17,791
"Хайде, хайде,"
каза Големия Джим.

74
00:16:57,934 --> 00:16:59,894
След като претърси околността за храна...

75
00:17:00,103 --> 00:17:02,477
...Малкият човек трябваше да признае,|че не намери нищо...

76
00:17:02,690 --> 00:17:04,595
...дори и полска мишка.

77
00:17:14,038 --> 00:17:15,694
От страшния глад...

78
00:17:15,913 --> 00:17:18,284
Джим стана истеричен.

79
00:17:18,499 --> 00:17:20,459


80
00:17:20,794 --> 00:17:23,331
"Храна, храна!" ревеше той

81
00:17:25,508 --> 00:17:27,216
"Мога да сложа и другата обувка!"

82
00:17:27,427 --> 00:17:29,799
"Не! Всичко друго, но не и това!"

83
00:17:32,766 --> 00:17:35,220
Бедният Джим, не можеше|да понесе това.

84
00:18:26,870 --> 00:18:28,577
"Какво става?"

85
00:18:28,787 --> 00:18:30,829
"Помислих те за пиле!"

86
00:18:40,050 --> 00:18:42,338
"Запали огъня!"

87
00:19:05,706 --> 00:19:07,534
"Какво става с теб?"

88
00:19:08,666 --> 00:19:10,874
"Ела, птицо хубава!"

89
00:19:11,089 --> 00:19:12,547
"Не се вдетинявай!"

90
00:19:24,686 --> 00:19:26,928
"Хей престани! Това съм аз!"

91
00:19:29,439 --> 00:19:31,349
"Ти!" Извика Джим.

92
00:19:32,652 --> 00:19:34,311
"Съжалявам, може би полудявам!"

93
00:19:34,529 --> 00:19:37,103
"На мен ли говориш!"

94
00:19:40,830 --> 00:19:44,114
"Ти влез вътре, а аз ще взема пушката,|да не я загубиш"

95
00:20:13,825 --> 00:20:17,573
Пиле или не, малкият човек|изглеждаше апетитен на Големия Джим.

96
00:23:04,062 --> 00:23:08,012
Междувременно Черния Ларсън навлезе|в златната планина на Джим.

97
00:23:21,578 --> 00:23:23,574
Дойде време всеки да поеме по своя път.

98
00:23:23,793 --> 00:23:26,994
Джим към своята златна мина,|а нашият герой към своята съдба.

99
00:23:27,214 --> 00:23:30,710
"Сбогом, радвам се че се запознахме ."

100
00:23:47,023 --> 00:23:50,314
Коварството очакваше Джим|при неговото злато.

101
00:24:05,799 --> 00:24:07,589
Той погледна Ларсън

102
00:24:07,799 --> 00:24:09,129
в очите...

103
00:24:09,803 --> 00:24:11,841
...и видя душата на подлец.

104
00:24:34,038 --> 00:24:36,033
Робувайки на непочтеността си...

105
00:24:36,249 --> 00:24:39,084
...Ларсън се изгуби в своята|неизбежна орис.

106
00:25:03,403 --> 00:25:06,901
Между ледовете се гушеше|едно малко градче...

107
00:25:07,118 --> 00:25:10,283
...Стоплено от живот, любов и желания .

108
00:25:16,043 --> 00:25:17,239
Джорджия.

109
00:25:31,517 --> 00:25:33,309
Джак беше любимец на дамите!

110
00:25:34,771 --> 00:25:36,051
Джорджия беше импулсивна...

111
00:25:36,273 --> 00:25:37,933
...горда и самоуверена.

112
00:25:54,169 --> 00:25:56,207
Нощем Джорджия работеше|като танцьорка.

113
00:26:18,448 --> 00:26:20,439
Джак беше много привлечен|от Джорджия

114
00:26:20,657 --> 00:26:22,782
Може би точно това|я отблъскваше от него.

115
00:26:51,651 --> 00:26:53,359
Една вечер Малкият Човек|наближи салона...

116
00:26:53,570 --> 00:26:56,406
...където всичко излъчваше удоволствие,

117
00:26:56,657 --> 00:26:58,733
и се забравяха несбъднатите мечти.

118
00:28:49,119 --> 00:28:51,113
"Джорджия, защо се държиш|така лошо с Джак!"

119
00:28:51,539 --> 00:28:53,908
"Той те харесва."

120
00:28:54,751 --> 00:28:56,910
"Той харесва всички."

121
00:28:57,130 --> 00:28:59,500
"Омръзна ми това място!"

122
00:28:59,715 --> 00:29:03,380
"Бих се отказала от всичко,|ако си намеря някой почтен човек!"

123
00:29:07,264 --> 00:29:09,887
"Ще си намеря такъв някой ден."

124
00:29:11,477 --> 00:29:12,972
След това тя се обърна...

125
00:29:13,187 --> 00:29:15,727
...огледа...

126
00:29:16,275 --> 00:29:17,898
...огледа...

127
00:30:50,508 --> 00:30:52,335
"Нахакана си! " помисли си Джак.

128
00:30:52,550 --> 00:30:55,671
"Слез на земята.|Отиваме да танцуваме!"

129
00:30:56,847 --> 00:30:58,676
"Хей, изсвирете нещо!"

130
00:31:03,315 --> 00:31:05,685
"Казах, ще танцуваме!"

131
00:31:05,902 --> 00:31:07,692
"Моля?" каза Джорджия.

132
00:31:07,905 --> 00:31:09,397
За да покаже презрението си към Джак...

133
00:31:09,614 --> 00:31:12,735
...тя избра най-окаяния скитник в салона.

134
00:31:13,658 --> 00:31:15,154
"Хей ти, ела тук!"

135
00:31:18,291 --> 00:31:20,747
"Да ти. Искаш ли да танцуваме?"

136
00:31:24,838 --> 00:31:28,256
"Както виждаш не танцувам|с когото и да било."

137
00:34:08,778 --> 00:34:12,144
И смелия рицар застана да брани...

138
00:34:12,364 --> 00:34:13,692
...нейното убежище.

139
00:34:53,746 --> 00:34:55,870
"Ако искаш да направиш впечатление|на някоя дама," каза Джак

140
00:34:56,079 --> 00:34:58,830
"трябва да си пооправиш|шапката! Ето така!"

141
00:35:00,626 --> 00:35:02,502
"Ах ти! Ето ти!"

142
00:35:13,892 --> 00:35:17,310
"Не знаех, че съм толкова силен"|каза Малкия Човек.

143
00:35:43,550 --> 00:35:46,757
Колибата на Ханк беше наблизо.

144
00:35:46,971 --> 00:35:49,466
Ханк беше минен инженер,|който живееше сам...

145
00:35:49,723 --> 00:35:51,005
...и понякога отиваше|на дълги експедиции...

146
00:35:51,227 --> 00:35:52,223
...в Далечния Север.

147
00:35:52,436 --> 00:35:53,977
Ханк беше добър и човечен...

148
00:35:54,189 --> 00:35:55,897
А нашия герой измръзнал и гладен.

149
00:35:56,106 --> 00:35:58,778
Бобът миришеше приятно,|а кафето беше топло

150
00:35:58,985 --> 00:36:00,099
И така на Малкия Човек му дойде идея...

151
00:36:00,319 --> 00:36:02,316
...как да получи закуска.

152
00:37:49,365 --> 00:37:52,150
Големият Джим се свести...

153
00:37:52,366 --> 00:37:54,024
...но си изгуби паметта.

154
00:38:12,762 --> 00:38:14,804
Партньорът на Ханк пристигна.

155
00:38:15,016 --> 00:38:17,305
Двамата са готови да отпътуват|на дълга експедиция.

156
00:38:17,519 --> 00:38:19,724
Ханк съобщи на своя съдружник...

157
00:38:19,938 --> 00:38:22,812
...че оставя колибата си на грижите|на Малкият Човек.

158
00:38:26,405 --> 00:38:29,277
"Не забравяй да храниш магарето!"

159
00:38:58,650 --> 00:39:02,066
От онази вечер в салона, Малкият Човек|не беше виждал Джорджия...

160
00:39:02,487 --> 00:39:04,729
...но една случайност|ги събра отново заедно.

161
00:39:58,511 --> 00:40:01,216
Нейната красота огряваше стаята...

162
00:40:01,430 --> 00:40:04,880
...и изпълваше с музика душата му.

163
00:40:05,143 --> 00:40:08,392
Когато го представи на приятелките си,|неговото сърце започна да пее.

164
00:40:22,955 --> 00:40:25,493
Докато те се грееха,|той се извини и отиде за дърва.

165
00:41:04,710 --> 00:41:07,119
И в тази колиба, тайната му|беше разкрита...

166
00:41:07,340 --> 00:41:08,833
...неговата любов към Джорджия.

167
00:41:09,050 --> 00:41:11,043
Девойките се смееха...

168
00:41:11,258 --> 00:41:13,086
...за да прикрият своето състрадание.

169
00:41:13,304 --> 00:41:15,711
Работата им на танцьорки|не им разрешаваше...

170
00:41:15,932 --> 00:41:17,343
...да разкриват сърцата си.

171
00:41:17,558 --> 00:41:19,930
Затова те решиха|да се пошегуват с него.

172
00:41:26,778 --> 00:41:28,686
Седейки в полумрака...

173
00:41:28,906 --> 00:41:31,231
...лицата им сияеха дяволито...

174
00:41:31,617 --> 00:41:34,236
...но неговото сърце пееше...

175
00:41:58,522 --> 00:42:01,193
Тя го галеше по косата|и флиртуваше.

176
00:42:01,402 --> 00:42:03,725
Той знаеше, че се шегува с него,|но беше щастлив.

177
00:42:03,943 --> 00:42:06,438
Понеже тя е тук, държи го за ръката...

178
00:42:06,657 --> 00:42:08,115
...и му се усмихва.

179
00:42:18,377 --> 00:42:22,043
"Тук е приятно.
Надявам се|да ни поканиш отново!"

180
00:42:22,299 --> 00:42:23,581
Дали се шегуваше с него?

181
00:42:23,801 --> 00:42:26,089
Той се наслаждаваше на топлината|от нейното внимание...

182
00:42:26,303 --> 00:42:28,794
...а тя на топлината на неговия стол.

183
00:42:53,084 --> 00:42:54,248
Но сега тя си тръгваше...

184
00:42:54,461 --> 00:42:56,420
...и той отново оставаше сам...

185
00:42:56,629 --> 00:42:58,456
...в своето тъжно

186
00:42:58,674 --> 00:43:01,130
и самотно съществувание.

187
00:43:01,343 --> 00:43:02,506
"Извинете," каза Малкият Човек

188
00:43:02,719 --> 00:43:05,675
"но, м-м-м" липсваха му думи.

189
00:43:08,018 --> 00:43:09,727
"Наистина ли искате да дойдете отново?"

190
00:43:09,938 --> 00:43:12,644
"Разбира се", каза Джорджия.|"Какво ще кажете момичета"

191
00:43:12,942 --> 00:43:15,311
"Ще дойдем за вечеря на Нова Година!"|Отговориха девойките.

192
00:43:15,527 --> 00:43:16,558
"Много добре", каза Джорджия,

193
00:43:16,779 --> 00:43:18,818
"Ще дойдем за вечеря на Нова Година."

194
00:44:19,516 --> 00:44:23,016
Точно в този момент, Джорджия|се върна за ръкавиците си.

195
00:44:42,917 --> 00:44:45,491
В следващите няколко дни,|той се потруди здравата...

196
00:44:45,714 --> 00:44:47,955
...да заработи пари за|новогодишната вечеря.

197
00:46:05,305 --> 00:46:06,631
ЗАТВОР

198
00:46:14,730 --> 00:46:18,682
Новогодишната вечер!|Нови надежди и мечти!

199
00:48:36,766 --> 00:48:40,304
Джорджия беше тук|и нежно му се усмихваше.

200
00:48:40,521 --> 00:48:42,847
И момичетата искаха да си говорят с него.

201
00:48:43,150 --> 00:48:44,609
Но той не можеше да говори от щастие.

202
00:48:44,817 --> 00:48:47,853
Единственото което го вълнуваше бе|че Джорджия беше тук.Джорджия!

203
00:48:48,072 --> 00:48:50,479
Той мънкаше и заекваше и накрая каза

204
00:48:50,701 --> 00:48:52,860
"Не мога да произнеса реч!|Но ще ви потанцувам!"

205
00:48:53,077 --> 00:48:55,484
И потанцува, с хлебчетата.

206
00:50:37,364 --> 00:50:39,688
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

207
00:52:31,246 --> 00:52:35,871
Докато се забавляваха,|Джорджия се сети за обещанието си.

208
00:52:37,082 --> 00:52:39,456
"Хайде да отидем при Малкия Човек!" каза тя.

209
00:53:18,966 --> 00:53:20,376
"Ще се помайтапим с него", каза Джак.

210
00:53:20,591 --> 00:53:23,214
"Джорджия ще влезе първа,|а след това ние ще го стреснем."

211
00:54:19,699 --> 00:54:22,785
"О, забрави. По-добре обърни малко|внимание на мен" каза Джак.

212
00:54:45,438 --> 00:54:47,146
Следващите дни в Кадастъра,

213
00:54:47,357 --> 00:54:51,437
Големият Джим твърдеше,|че е намерил планина от злато.

214
00:54:55,742 --> 00:54:57,486
"Къде е това място?"

215
00:54:57,786 --> 00:55:00,193
Но паметта на Големия Джим|му изневеряваше.

216
00:55:00,410 --> 00:55:02,987
Всичко, което се сещаше бе,|че е близо до бараката.

217
00:55:10,924 --> 00:55:12,206
"Бараката!"

218
00:55:11,426 --> 00:55:15,213
"Ако я намеря, ще намеря и мината!"

219
00:55:15,765 --> 00:55:17,843
"Но не мога да си спомня къде е!"

220
00:55:33,744 --> 00:55:36,283
"Хей", каза Джак, "Джорджия те търсеше."

221
00:55:36,498 --> 00:55:37,577
Как можеше този простак

222
00:55:37,791 --> 00:55:40,578
така да произнася името и!

223
00:55:40,794 --> 00:55:42,703
За малко отново да го удари...

224
00:55:42,923 --> 00:55:46,753
...но се отказа.

225
00:56:01,275 --> 00:56:03,764
Но това беше истина.

226
00:56:03,986 --> 00:56:05,150
Джорджия наистина го търсеше.|Беше му написала писмо.

227
00:56:05,406 --> 00:56:08,656
Прости ми, че не дойдох на вечерята.

228
00:56:08,865 --> 00:56:12,282
Бих искала да се видим|и да ти обясня всичко

229
00:56:26,262 --> 00:56:30,390
И докато той търсеше Джорджия,|Големият Джим търсеше него.

230
00:56:38,359 --> 00:56:41,146
"Ти, ти!" каза Големият Джим.

231
00:56:44,366 --> 00:56:48,446
"Теб търся!"

232
00:56:48,662 --> 00:56:50,820
"Бараката! Къде е тя?"

233
00:56:51,038 --> 00:56:52,415
"Кажи ми!"

234
00:56:52,625 --> 00:56:55,246
"Къде е бараката?"

235
00:56:55,795 --> 00:56:58,286
"Къде е?"

236
00:56:58,966 --> 00:57:01,207
"Най-накрая ще намеря|свойта златна планина!"

237
00:57:01,426 --> 00:57:02,837
"Тръгвай, бързо!"

238
00:57:03,264 --> 00:57:04,636
"Ще дойдеш с мен!"

239
00:57:04,846 --> 00:57:08,513
"Заведи ме до бараката,|и ще те направя милионер!"

240
00:57:11,213 --> 00:57:12,880
Джорджия.

241
00:57:12,899 --> 00:57:14,603
"Момент!" каза малкият Човек.

242
00:57:22,034 --> 00:57:24,572
"Нищо не ми обяснявайте."|"Обичам ви."

243
00:57:24,788 --> 00:57:26,747
"Ще ви освободя от този|начин на  живот! "

244
00:57:26,956 --> 00:57:30,324
"Тръгвам, но ще се върна."

245
00:57:42,348 --> 00:57:45,385
Изтощени те пристигнаха при бараката.

246
00:57:49,940 --> 00:57:51,899
"Ха!" каза Джим|"Сега ще свършиме бързо!"

247
00:57:52,109 --> 00:57:55,194
"Донеси храната!|Утре ще потърсим мината."

248
00:57:56,238 --> 00:57:59,276
"Пиййни, ще се сгрееш."

249
00:58:35,951 --> 00:58:38,573
"Този бут е тежък"|каза Малкият Човек.

250
00:59:42,361 --> 00:59:44,896
Но съдбата се пошегува с него.

251
00:59:45,112 --> 00:59:47,899
И този път стихията започна|да бучи и гърми...

252
00:59:48,119 --> 00:59:51,034
...но не успя да събуди нашият герой.

253
01:00:10,559 --> 01:00:12,434
След това дойде зората...

254
01:00:19,570 --> 01:00:22,907
Той се събуди без спомен|за предишната вечер,

255
01:00:23,199 --> 01:00:24,907
но с усещането...

256
01:00:25,117 --> 01:00:26,779
че нещо се е случило.

257
01:00:43,474 --> 01:00:46,556
"Добре, отивам да закуся."

258
01:01:11,337 --> 01:01:14,505
"Никога не ми е било толкова лошо."

259
01:01:27,858 --> 01:01:29,399
"Усещаш ли, нещо се люлее?"

260
01:01:29,650 --> 01:01:30,813
"Това е в стомаха."

261
01:02:22,584 --> 01:02:23,997
"Не е в стомаха."

262
01:02:38,061 --> 01:02:41,562
"Да отидем на другата страна.|Да видим докъде ще отиде."

263
01:03:06,178 --> 01:03:08,883
"Като че ли нещо отдолу липсва."

264
01:03:11,182 --> 01:03:13,307
"Ще изляза да погледна."

265
01:04:08,082 --> 01:04:09,992
"Не се безпокой", каза Джим.

266
01:04:10,209 --> 01:04:13,624
"Полека! Не мърдай! Не дишай!"

267
01:04:17,006 --> 01:04:20,126
"Казах не дишай, глупако!"

268
01:04:24,140 --> 01:04:27,476
"Можеш да изкараш човек извън нерви!"

269
01:04:30,316 --> 01:04:32,722
"Стой мирно," каза Джим.

270
01:04:32,942 --> 01:04:34,652
"Няма повод за страх."

271
01:04:49,212 --> 01:04:51,752
"Малко повече самообладание!"

272
01:04:58,014 --> 01:05:00,799
"Сега слушай, имам много добра идея.

273
01:05:01,017 --> 01:05:02,972
"Сложи си ръцете така|да изляза първо аз!"

274
01:05:29,049 --> 01:05:30,672
"Разбираш ли ме?"

275
01:05:30,883 --> 01:05:33,457
"В главата ти цари хаос!"

276
01:05:33,678 --> 01:05:35,422
"Нямаш нито психология,|нито контрол!"

277
01:05:55,494 --> 01:05:58,248
И Големия Джим намери своята цел.

278
01:06:02,994 --> 01:06:05,748
"Намерих моята територия,|моята златна планина."

279
01:06:35,625 --> 01:06:37,534
"Ще бъдем богати!"

280
01:06:37,752 --> 01:06:39,661
"Ще бъдем милионери!"

281
01:06:40,424 --> 01:06:41,536
И те станаха такива.

282
01:07:04,449 --> 01:07:05,944
Връщайки се в къщи...

283
01:07:06,159 --> 01:07:08,533
...те замениха дивата Аляска...

284
01:07:08,788 --> 01:07:10,332
...за страна от мед и мляко...

285
01:07:10,540 --> 01:07:13,376
...в рога на изобилието.

286
01:07:13,583 --> 01:07:16,504
Станаха известни,|Търсеха ги репортери.

287
01:07:23,804 --> 01:07:27,009
В тяхната луксозна каюта|ги посрещнаха с добре дошли.

288
01:07:46,206 --> 01:07:48,495
Репортерът искаше да напише|историята на живота му:

289
01:07:48,706 --> 01:07:51,115
"От парцалите до богатството..."|и той великодушно се съгласи.

290
01:08:04,850 --> 01:08:06,312
Джим имаше маникюристка.

291
01:08:06,519 --> 01:08:09,014
"Не ноктите! Мазолите!"

292
01:08:11,862 --> 01:08:13,437
На репортера му хрумна идея...

293
01:08:13,652 --> 01:08:15,862
...да ги снима в рударските им дрехи...

294
01:08:16,073 --> 01:08:17,945
...за да изглежда историята по-истинска.

295
01:08:40,517 --> 01:08:44,383
Джорджия също беше на палубата.|Никой не знаеше за присъствието на другия.

296
01:08:44,606 --> 01:08:47,771
Тя чу че се говори за пътник без билет.

297
01:10:19,754 --> 01:10:21,132
"Ти!" каза тя.

298
01:10:21,342 --> 01:10:23,581
"Мислех, че никога вече|няма да те видя!"

299
01:10:23,801 --> 01:10:25,595
Тя си помисли, че той|е пътникът без билет.

300
01:10:42,074 --> 01:10:47,116
Офицерът искаше да го арестува.|Тя се принуди да му плати билета.

301
01:10:56,964 --> 01:10:58,792
"Това не е нередовен пътник!"|каза капитанът.

302
01:10:59,008 --> 01:11:01,415
"Това е партньорът на Джим,|мултимилионерът!"

303
01:11:03,680 --> 01:11:06,005
Разбира се всички се извиниха.

304
01:11:07,309 --> 01:11:09,219
Малкият Човек се престраши...

305
01:11:09,435 --> 01:11:12,357
и съобщи на служителя, че има гостенка.

306
01:11:22,076 --> 01:11:24,532
"Коя е дамата?" попита репортер.

307
01:11:25,665 --> 01:11:26,910
"Шушу-мушу..."

308
01:11:27,376 --> 01:11:29,699
"А, така ли!... Честито!"

309
01:11:29,961 --> 01:11:33,210
Това ще бъде много добра история, с щастлив край.

310
01:11:34,633 --> 01:11:35,794
И това наистина беше...

311
01:11:36,052 --> 01:11:38,011
...щастлив край.

312
01:11:44,060 --> 01:11:47,146
Превод: Мартин Коцев