Nostalghia (1983) Свали субтитрите
- Говори по италиански, моля те.
А, извинявай. Най-после пристигнахме.
Спрях по-далече, за да може да се пооразходим.
Ще видиш колко е възхитителна.
Когато за първи път я видях, просто заплаках.
А тази светлина ми напомня за есенен здрач в Москва...
Паркът не е скучен.
Хайде, идваш ли?
Не искам.
Ще те изчакам вътре.
Не искам, ти казах.
Омръзнаха ми всички тези ваши уморителни красоти...
Не искам повече нищо само за себе си. Никаква красота...
Не мога повече. Стига.
И вие ли сте тук да се помолите за детето си?
Или искате да си измолите едно?
Дойдох просто да погледам.
За съжаление, когато тук идват само за развлечение, без молба,
тогава нищо не се случва.
А какво трябва да се случи?
Всичко, което си пожелаеш. Всичко, което ти е нужно.
Но най-малкото трябва да застанеш на колене.
Не, не мога...
Погледни как го правят те.
Те са свикнали.
Те имат вяра.
Да, може би...
Извинете, бих искала да ви попитам нещо...
Да?...
Според вас...
защо само жените се молят толкова често?
И ти ме питаш мен?
Но вие видяхте, тук има много жени.
Аз съм само църковен пазител и не зная това.
Но вие сигурно сте се замисляли някога...
защо жените са по-набожни от мъжете.
Ти би трябвало да знаеш това по-добре от мен.
Защото аз съм жена?
Никога не съм го разбирала това.
Аз съм прост човек.
Но според мен...
жената служи, за да ражда деца...
да ги отглежда...
с търпение...
и саможертва.
И според вас, тя не става за нищо друго?
Не зная.
Разбирам. Благодаря.
Много ми помогнахте.
Ти ме попита какво мисля.
Знам, че сигурно искаш да си щастлива.
Но в живота има и по-важни неща.
Почакай!
О, Майко блажена
Майко - мъченица
О, Майко, ликуваща и всеблага
преблагословена
пречиста и богоблажена
търпелива и всепрощаваща
Майка, познаваща болката на всички майки
Майка, познаваща радостта на всички майки
Майки на всички дъщери, познаваща радостта на всички майки
Майка на всички дъщери, познаваща болката на всички майки
О, Майко закрилница, помогни на своята дъщеря да стане майка
Не, не мога да те разбера.
Ти ми проглуши ушите с твоите разкази за Мадона дел Парто.
Пропътувахме половин Италия.
Целият този път, мъглата...
Защо дори не влезе в църквата да я видиш?
Какво четеш?
Тарковски.
Стихове на Арсений Тарковски.
На руски?
Не, в превод.
Доста добър превод.
Изхвърли го веднага.
Защо?
Преводачът, между другото, е прекрасен поет.
Поезията не бива да се превежда.
Изкуството е непреводимо.
Относно поезията бих могла да се съглася,
че е непреводима.
А музиката?
Музиката например?
Какво е това?
Какво пееш?
Една руска песен.
Добре, но как бихме могли да опознаем...
Толстой, Пушкин...
Или просто да разберем Русия?
Нищо не разбирате вие от Русия.
Тогава и вие не познавате Италия.
Ако за вас нищо не значат Данте, Петрарка, Макиавели...
По дяволите, къде ти ние ще се мерим с вас...
Какво да направим тогава, за да се опознаем взаимно?
Трябва да се разрушат границите.
Кои граници?
Държавните.
Добър ден!
Добър ден.
Знаеш ли, една домашна прислужница в Милано....
подпалила къщата на господарите си.
Каква къща?
Господарската къща.
Защо?
Заради носталгията.
Искала да се върне в Калабрия, при роднините си.
И запалила това, което пречело да се изпълни желанието й.
Извинявай, а този твой музикант, Сосновски...
защо е искал да се върне в Русия,
при положение, че е знаел, че отново ще стане крепостен?
Защо си толкова необщителен с мен, не разбирам.
Ето, прочети и ще разбереш.
Какво е това?
А, писмото, което ни дадоха в Болонската консерватория.
Да, и все исках да те питам...
след като Сосновски се върнал в Русия,
имал ли е успех след това?
Бил ли е щастлив?
Той се пропил...
А после...
Сложил край на живота си?
Точно така.
О, Господи!
Аз съм!
Извинете, бях си легнала вече.
Имате ли документи?
Да.
Заповядайте.
Изчакайте минутка, трябва да взема ключовете.
Надявам се това не са ключовете от предишния хотел?
Не, тези са мои, от вкъщи.
Ето вашия ключ.
Насам, моля.
Това е най-добрата ни стая.
Лека нощ, Андрей.
Моля, вашата стая е на горния етаж.
Много е приятно тук.
Сега е почти нощ...
но тези места наистина са прекрасни.
Има река, гъби...
Хората обичат да идват тук.
Тук са започвали немалко любовни романи...
Ах, така ли.
Ще видите, ще ви бъде хубаво тук с годеника.
Той не ми е годеник.
Аз разбирам от тези неща.
Той тъгува, защото е влюбен.
Според мен съвсем други мисли са му в главата.
Почука ли?
Не, още не бях почукала.
Да поръчам разговор с Москва?
Вече два дни не си говорил с жена си.
Какво? Не, благодаря.
Андрей, няма ли да ставаш?
Чакам те долу на закуска.
Тук е очарователно.
Даже Света Екатерина се е мяркала по тези места.
Синьорина, извинете, а с какво се занимава този руснак?
Той е писател.
Пише за Италия?
Работи над биографията на един руски музикант.
А защо е дошъл тук?
Този музикант е учил в Болонската консерватория.
А лятото е идвал тук на минерални бани.
Кога?
В края на 18-ти век.
Кой е този музикант? Чайковски?
Не, казва се Сосновски.
Чакай малко... да не е онзи дето се оженил за местно момиче?
Не мисля. Сосновски бил влюбен...
в руска крепостна селянка и умрял заради нея.
Закъде си се разбързал?
На вашия писател харесва ли му в Италия?
Много даже.
Макар, че не зная...
Генерале, що за странни мелодии слушате всеки ден?
Това е велика музика.
Сто пъти по-хубава от Верди.
За Бога, само не намесвайте Верди.
Това е друга цивилизация.
Без сантименталности....
Гласът на Бога, на природата...
Представи си, че тях ги няма тук.
Върви си по пътя и не им обръщай внимание.
Влезе ми вода в устата.
Не ме пръскайте!
А каква е на вкус?
Има вкус на сяра.
Затова е полезна за кожата.
Каква гадост!
А през 63-та намерихме удавник тук.
Що за разговори!
Изплашихте ме.
През войната съм виждал хиляди трупове.
Впрочем, послушай. Винаги има какво да научиш.
Но каквото и да се случи, стой настрана. Разбра ли?
Нали чу техния разговор, техните интереси...
Ти не трябва да си такъв.
Като бях млада, ходих в Париж.
Бях в Мулен Руж.
Знаеш ли защо киснат във водата?
Защото искат да живеят вечно.
Я виж ти, кой е дошъл!
Хайде, наблюдавай ги.
Изгасна ми цигарата, може ли огънче, моля?
Г-н генерал...
- А защо все му се присмиват?
Преди няколко години се заключил в дома си с цялото семейство
и започнал да чака края на света.
Седем години ги държал затворени вътре.
Казват, че било на религиозна основа?
Глупости! Всичко е било заради ревност.
Цял живот ревнувал жена си.
След това тя го зарязала и избягала с двете деца в Генуа.
Каква ти ревност...? Той просто е побъркан, това е.
Веднага си личи.
Не, не е вярно.
Това е страх, той просто се страхува.
От какво се страхува?
От всичко, разбира се.
Грешите.
Той просто е много набожен човек.
Набожен! Да държи семейството си 7 години!
Видях как разбиваха вратата.
Малкият син като мишле изкочи от къщата...
а той се втурна след него.
Ние всички се изплашихме, мислехме, че ще го убие.
За каква вяра говорите!
Вижте, тук е и руския писател.
Синьорина, извинете...
Аз по принцип не пуша, но може ли една цигара?
Разбира се, щом по принцип не пушите.
Извинете, изгасна.
Да, вярно.
Благодаря.
Не забравяйте, какво й е казал той.
Кой "той"?
А коя "тя" ?
Света Екатерина.
И какво все пак е казал Бог на Света Екатерина?
"Ти не си тази, която си."
"Аз съм този, която си."
Чухте ли това?
- Браво, Доменико!
А този Доменико лично ли си е общувал със Света Екатерина?
Не му се подигравайте, той съвсем не е някой глупак.
Какъв глупак? Доменико има научна степен.
По какво?
- Той е математик.
Не разбирам, какво означава «la fede» ?
Не сме много добре с италианския, а?
В началото, когато дойде в Италия, говореше по-добре.
И какво означава «la fede» ?
«Fede» означава «вяра»
Тогава защо казват, че той е побъркан?
Той не е побъркан. Той има вяра.
Пълно е с такива сега в Италия. Закриха много психиатрии...
но семействата не искат да си приберат болните по домовете.
Затова някои живеят като отшелници.
Що за безумство е това?
Те пречат на всички, неудобни са.
И ние не искаме да ги разберем.
Те са страшно самотни.
Но аз съм сигурен, че те са по-близо до истината от нас.
Казват, че сега му е дошла нова фикс-идея.
Така ли? Каква?
Решил е, че трябва да влезе в басейна със запалена свещ.
Разбира се, всички си мислят, че той иска просто да се удави.
И веднага го изкарват от там. С една дума - спасяват го.
Не вярвам на това.
- Попитай ги.
Може ли да го поканим на обяд?
Кога?
Сега.
Знаеш ли, колко е часът?
Колко е?
Седем сутринта.
Какво? Сутринта?
Извинете! Онзи мъж, с мокрите обувки, често ли идва тук?
Кой, Доменико?
- Да.
Зависи. Понякога идва, понякога не.
А къде живее?
Горе в Баньо Виньони.
- На площада.
Почакай така.
Защо?
Толкова си красива... на тази светлина.
Наистина ли?
Струва ми се, че започвам да се досещам.
За кое?
Според теб, защо ги е държал 7 години заключени?
Откъде да зная?
Ето го и него.
Довиждане.
Благодаря.
- Довиждане.
Тук е един руски писател... известен...
Животът ми е нормален, няма нищо интересно за руския писател.
Да, сигурно, но ни казаха, че сте имали любовно преживяване.
Да, да... И аз съм го чел по вестниците.
Защо не поговорите с него?
Не си струва труда.
Може би...
Но този човек е пристигнал от Москва.
Заради мен?
Дълъг път е пропътувал.
Какво каза?
Не иска да разговаря. Да тръгваме.
Как ще тръгваме? Опитай още веднъж.
Много е важно.
Вижте, извинете...
Не бихте ли могли да спрете за минутка?
Вървете, вървете.
Но какво има?
Къде? Какво стана?
Обиди ли го?
Ти ме обиждаш.
Разбери, той е побъркан.
Не зависи от мен, дали ще иска да говори или не.
Извинявай, но аз тръгвам.
А ако толкова ти е притрябвал, опитай сам.
Говориш малко италиански.
Ако не ти харесва как работя,
кажи ми го направо.
Но те уверявам, че аз не само добре превеждам...
а и подобрявам това, което казват хората, с които работя.
Заминавам за Рим.
Според мен, нашето пътуване завърши.
Добре.
Извинявай...
Струва ми се, че разбирам защо си го направил.
Кое?
Колелото?
Не.
По-рано.
Това със семейството ти.
Изморих се.
Къде си?
Влизай!
Е, чу ли това?
Бетховен!
Една капка и после още една...
образуват една голяма капка, а не две.
Може ли?
Запали си.
Когато не знам какво да кажа, аз също искам цигара...
но така и не се научих да пуша.
Много е трудно.
А ти трябва да се научиш да не пушиш,
да правиш по-важни неща.
Какви например?
Искаш ли вино?
Трябва мислите ти да са по-мащабни.
Моля?
Преди бях егоист.
Исках да спася семейството си.
А трябва да се спасяват всички хора.
Целия свят.
Как?
Всичко е много просто.
Виждаш ли тази свещ?
Да, добре.
Защо казваш "добре" ?
Изчакай!
Объркваш ме.
Трябва да преминеш през водата със запалена свещ.
Каква вода?
Топла вода.
В басейна на Света Екатерина.
Който е до хотела.
Водата, от която се вдига пара.
Добре. Кога?
Сега.
Аз не мога да го направя.
Те не ми дават.
Щом запаля свещта и вляза във водата...
те ме избутват навън.
Гонят ме, викат ми...
"Ти си побъркан"!
Разбираш ли?
Добре.
Добре?
Не е добре!
Помогни ми.
Помогни.
Добре.
Добре, разбира се.
Къде е руснакът, който ще ходи до Баньо Виньони?
Таксито чака.
Късно е вече.
Трябва да тръгвам.
Благодаря.
Извинявай, но защо точно аз?
Имаш ли деца?
Да, две, голяма дъщеря и по-малък син.
А жена ти красива ли е?
Нали си виждал Мадона дел Парто?
Пиеро дела Франческа.
Тя е същата като нея, но по-мургава.
Вземи свещта.
В Рим подготвяме нещо важно, огромно.
Зои!
Зои!
Къде си?
Защо не отговаряш?
Знаеш, че се страхувам да съм сам.
Досещам се за какво си мислиш.
Е, стига, стига.
Не трябва през цялото време да мислиш за едно и също.
Какво правите?
Татко.
Това ли е краят на света?
Здравейте.
Тръгваме ли?
Назад!
Дръпнете се назад!
Вижте, извеждат ги.
Отдавна знаех, че има някой в къщата.
Тайничко ги подслушвах.
В моята стая нямаше топла вода.
Надявам се, няма да ме убиеш за нахлуването.
Мислех, че вече си заминала.
Не, още съм тук.
Добре.
От изражението на лицето ти не личи да е добре.
Виж, какво ми даде той.
Кой?
Доменико.
Защо се страхуваш от всичко?
Целият си само комплекси.
Не си свободен.
Вие всички, мисля, желаете свобода.
Говорите за свобода.
Но ако ви се даде свобода, няма да знаете какво да я правите.
Вие и понятие си нямате какво е това.
Достатъчно.
Стига. Стига.
Разбирам, всичко това навярно е от страната...
от въздуха, който дишате тук.
Защото в Москва...
съм срещала много чудесни хора.
Какво искате от мен?
Това?
Не и ти, разбира се.
Ти си нещо като светец.
По-интересни са ти Мадоните.
Ти си различен...
Един се представяше за "интелектуалец", а се опитваше да ме затвори между четири стени.
И защо никога не мога да срещна истинския мъж?
Не говоря за теб.
Ти си най-лош от всички.
Но кълна се, няма да престана да търся.
Ще намеря точния човек.
Вече го намерих.
Той ме чака в Рим.
А ти, освен това, се обличаш отвратително.
И си ужасно скучен.
Ти си от този тип мъже...
с когото е по-лесно да преспиш,
отколкото да му обясниш, защо не искаш да го направиш.
Какво говориш, Еуджения?
Не разбираш ли...
Не разбираш ли, че се оказах...
в ужасно неудобно положение.
Стига.
Не мога повече!
Как ми се иска да заспя за десетина дни.
за да забравя всичко, да те изтрия от паметта си.
А може би няма какво да се забравя...
защото ти не съществуваш.
Целият проблем е в мен самата.
Не мога да разбера, защо толкова ми допадат идиотите.
Мъже, които дори не се привлекателни.
Но аз съм още млада.
И мнозина ме харесват.
Върви си, за Бога.
Знаеш ли...
Когато се запознах с теб
в същата нощ...
сънувах дъждовен червей,
мек, с много пипала...
Той ми падна на главата.
Почувствах в косите си нещо гадно...
и започнах да тръскам глава...
И когато тази твар падна на пода
се опитах да го размажа...
преди да се скрие под шкафа. Но не успявах...
защото...
все не го улучвах...
и все не успявах да го размажа.
От тази нощ...
постоянно си опипвам косата.
Слава Богу, че между нас нямаше нищо!
Гади ми се само от мисълта за това.
Ти си се побъркала...
Хайде, давай, бягай при жена си.
Ти за малко не й изневери.
Ти си същата свиня като останалите, даже и по-лош.
Още нещо?
- Лицемер.
Да идем да послушаме музика.
Какво се е случило?
- Нищо, нищо..
Господи, пак този генерал с неговата китайска музика.
Но аз все пак няма да си тръгна от тук преди вас.
"Любезни мой Петър Николаевич.
Ето вече две години съм в Италия.
Две много важни за мен години.
Както по отношение на моята професия на музикант,
така и в житейски смисъл.
Тази нощ сънувах мъчителен сън.
Трябваше да поставя голяма опера в театъра на графа, моя господар.
Първото действие се развиваше в голям парк,
където имаше разположени статуи
Изобразяваха ги хора с избелени с тебешир лица,
принудени през цялото време да стоят без да мърдат на постамента.
Аз също изпълнявах ролята на една от статуите.
Не смеех да помръдна,
защото знаех, че ще бъда строго наказан...
защото ни наблюдаваше самият граф, нашият господар.
Чувствах, как студът пълзи по опряните ми в мраморния пиедестал крака.
Есенните листа падаха върху протегната ми към небесата ръка.
И аз, сякаш, съвсем бях окаменял.
И когато вече бях останал съвсем без сили,
и почувствах, че всеки момент ще падна...
тогава се събудих в ужас.
Защото се бях досетил, че това съвсем не е сън...
а горчивата реалност.
Можех да опитам да не се връщам в Русия.
Но само мисълта за това ме убива.
Защото мисълта, че няма да видя никога родното си село, брезичките...
да не вдишам никога повече въздуха от детството си...
тази мисъл е непоносима за мен.
Любящи поздрави.
Твой беден безпътен приятел Павел Сосновски."
"В детството си заболях от глад и страх...
Прехапвах устни и облизвах, помня аз...
прохладния им вкус солен.
Все вървя, вървя, вървя...
Седя на стълбището в гостната и грея се...
Вървя, бълнувайки...
Стана ми горещо, разхлабих си яката...
Засвириха тромпети. Заслепи ме светлината.
Мама лети по паважа, помаха ми с ръка... и отлетя...
Аз вече не сънувам болницата бяла...
В детството си заболях...
Трябва да посетя баща си...
Там в гардероба, едно мое сако, три години вече виси.
Като се върна в Москва, веднага ще го облека.
Никъде не ходя, с никой не се виждам...
Какво има? Изплаши ли се?
Не се страхувай от мен.
Аз трябва да се страхувам от теб.
Може да ти хрумне да стреляш?
Нали всички в Италия стрелят?
И освен това тук има прекалено много обувки.
Ох, тези италиански обувки...
Ужасно.
Всички ги купуват, а защо? Дявол знае...
Ето тези обувки ги нося вече 10 години, разбираш ли?
Но това не е важно...
Добре.
Знаеш ли велики истории за любовта?
Класичаски истории?
Без целувки.
Никакви целувки.
Съвсем нищо.
Само чиста любов.
Затова е велика.
Неизказаните чувства никога не се забравят.
И тук е като в Русия.
И аз не зная защо.
Не знам.
Говоря лошо италиански.
Има една история...
Един човек спасява удавник в голям, дълбок водоем...
Спасява го, рискувайки собствения си живот...
И ето... лежат те на брега на този водоем...
дишат тежко, запъхтяни...
и спасеният мъж пита: Какви ги вършиш?
Как какво? Аз те спасих!
Идиот! Та аз там живея!
обидил се значи...
Как се казваш?
- Анджела.
Браво.
Доволна ли си?
От какво?
От живота?
От живота? Да.
"Меркнет зрение, сила моя,
Два незримых алмазных копья,
Глохнет слух, полный давнего грома,
И дыхание отчего дома
Жестких мышц ослабели узлы,
Как на пашне седые валы,
И не светится больше ночами
Два крыла у меня за плечами
Я свеча, я сгорел на пиру.
Соберите мой воск поутру,
И подскажет вам эта страница,
Как вам плакать и чем вам гордиться,
Как веселья последнюю треть
Раздарить и легко умереть,
И под сенью случайного крова
Загореться посмертно, как слово.
О, Господи, не виждаш ли как ти се моли тя?
Защо не й отговаряш?
Ти само си помисли какво би се случило, ако тя чуе гласа ми.
Поне й дай някакъв знак, че те има.
Аз през цялото време й давам знаци.
Но тя изобщо не ги забелязва.
Ще ида за колата.
След десетина минути ще съм до хотела.
Добре.
Сеньор Горчаков! На телефона.
За мен?
- Да.
Изчакайте за момент, моля ви.
В салона.
- Благодаря.
Ало.
Еуджения е.
Как си?
- Добре.
Дори много добре.
Познай защо ти се обаждам?
Предполагам защото...
- Не, не.
Слушай, твоят Доменико е тук.
Онзи смахнатия от Баньо Виньони.
Извинявай, забравих. Знам, че не е смахнат.
Казах го, за да те подсетя.
Той е тук, в Рим, за някаква демонстрация...
Странни неща стават...
Доменико трети ден държи речи...
Говори, сякаш е Фидел Кастро.
Защо не дойдеш да се видиш с него.
Ще дойда.
- Кога?
Веднага.
Доменико много пъти питаше за теб.
Направи ли това, което си му обещал?
Да, разбира се, направих го.
Тогава идвай веднага.
Той те очаква с нетърпение.
Благодаря.
Радвам се, че си поговорихме.
Да, аз също заминавам. С Виторио.
Още не сме решили къде, най-вероятно в Индия.
Виторио е моя годеник.
Интересува се от спиритически проблеми.
Самият той произхожда от стар знаменит род.
Добре, Еуджения.
Всичко най-хубаво.
И на теб също.
Поздрави на Москва от мен.
А ти... как се чувстваш?
Как е сърцето?
Всичко наред ли е?
Не знам.
Нямам повече сили.
Омръзна ми тук.
Искам да се прибера у дома.
Ще ида да купя цигари.
Трябва да си сменя билета.
Бих искал да замина след два дни.
Случило ли се е нещо?
- Не, нищо.
Не бихте ли могли да ме закарате...
до Баньо Виньони?
Кога?
- Сега.
Да, но трябва да се обадя в комитета Италия-СССР.
Добре, добре.
Да изчакам ли тук?
Както искате.
Знаех си, че няма да си заминете днес..
Гласът на предците говори в мен.
Не мога да примиря в едно мислите и тялото си.
Затова не мога да бъда винаги една и съща личност.
В един миг мога да усетя безкрайно множество явления,
Истинското зло в наши дни се състои в това, че не останаха вече
велики учители. Пътищата на сърцето са потънали в сянка.
Ние трябва да се вслушваме в гласовете,
които може да ни се струват безполезни.
Необходимо е, мозъкът ни, затлачен от канализация...
училищна рутина, предразсъдъци и застраховки...
отново да се отвори за жуженето на насекомите.
Трябва очите ни, ушите ни, всички ние да се заситим с това, което лежи в основата на великата мечта.
Някой трябва да възкликне, че ние ще построим пирамидите.
И няма значение, ако не ги построим наистина.
Трябва да се пробуди желанието.
Трябва да разтегнем душата си на всички страни.
сякаш е платно, разтегливо до безкрайност...
Ако искате животът да не секне...
трябва да се хванем за ръце.
Трябва хората да се смесят: така наречените здрави
да се смесят с така наречените болни.
Ей, вие, здравите? Какво значи вашето здраве?
Погледът на цялото човечество е отправен към водовъртежа,
в който всички ние ще бъдем завлечени.
Кому е нужна свободата...
ако не ви достига мъжество да ни погледнете в очите.
Да ядете... да пиете... и да спите заедно с нас.
Само така наречените "здрави" хора
доведоха човечеството до ръба на катастрофата.
Човеко, изслушай ме!
Ти си вода...
огън...
и накрая пепел...
И прах в пепелта.
Прах...
и пепел.
Моля ви, изчакайте ме в колата, ето там зад ъгъла.
Къде съм аз, ако не съм в реалността...
или в своето въображение.
Ще сключа нов договор със света.
Да изгрява слънцето нощем...
и да пада сняг през август.
Великото не е дълговечно.
Само малкото има продължение.
Хората трябва да се върнат към единството,
а не да остават разединени.
Достатъчно е да се вгледаме в природата, за да разберем, че животът е прост.
И трябва само да се върнете там, къдете сте тръгнали по грешния път.
Трябва да се върнем към изворите на живота.
И да се стараем да не помътняваме водата.
Що за свят е това, ако смахнатият крещи,
че трябва да се срамувате от вас самите.
А сега музика.
Музика!
А, забравих това.
О, Майко!
Въздухът е толкова лек...
Носи се около главата ти...
и става прозрачен, когато се усмихваш.
Не мога да включа музиката. Помогнете ми.
В памет на майка ми. Андрей Тарковски.
Превод: BENIX