Viridiana (1961) Свали субтитрите
Пристигна писмо от чичо ти. Няма да може да дойде за посвещаването ти.
Добре, Майко.
Не си разстроена?
Почти не го познавам. Виждала съм го само веднъж, преди 10 години.
Но въпреки това той те кани в своя дом.
По-добре да не отивам, Майко.
Мисля, че няма да е много хубаво.
Той е единствения ти роднина. Трябва да се сбогуваш с него.
Преди да приемеш обета.
Но той никога не се е интересувал от мен.
Той плати за твоето образование. Изпрати дарение за манастира.
То е огромно.
Бих искала никога повече да не виждам света навън.
Но ако ми заповядвате да го направя...
Съвсем скоро ще заживееш в уединение.
Можеш да тръгнеш утре.
Всички необходими неща за пътуването са в килията ти.
Постарай се да проявиш поне малко любов към него.
Хайде, стига.
Харесва ли ти това въженце?
Да, има си дръжки.
Иди си поиграй.
Оставете на мен, госпожице.
Добър ден.
- Здравей.
Добре дошли, госпожице. Аз съм Рамона, прислужницата.
Много ми е приятно.
Виридиана!
Извинете.
Как сте?
- Добре.
Автобусът ли закъсня? Как беше пътуването?
Първа класа.
Тук е толкова красиво... Толкова спокойно...
Това ще ти напомня за манастира.
Колко време ще останеш?
Пуснаха ме само за няколко дена.
Трудно ли ти разрешиха?
Съвсем не. Майка игуменка ме накара да дойда.
Ти нямаше желание да ме виждаш?
Честно казано, не особено.
Не умея да лъжа.
Благодарна съм ти, но нищо повече...
Никакви топли чувства.
Нищо.
Права си. Усамотението ме направи егоистичен.
Вече е твърде късно.
Да, твърде късно.
Земите ти са занемарени, чичо.
За 20 години всичко буреняса.
Има и много паяци в къщата, с изключение на първия етаж.
Рядко излизам от вкъщи.
Това е истина!
Когато излиза, той ме кара да скачам.
Бягай, малката!
Коя е тя?
Дъщерята на прислужницата.
Ела тук!
Лудетина.
Толкова приличаш на леля си. Същата походка...
Казвал си ми го вече.
Невероятно! Дори и гласът ти...
Тя си е постлала на пода, г-не.
В куфара си има някакви трънливи неща.
Нощницата й е от груб лен. Сигурно е ужасно бодлива.
Такава прекрасна кожа...
Върви си, свободна си.
Да, господине.
Лека нощ.
Добър ден, Мончо.
- Здравейте.
Здравей, Рита. Ще бъдеш ли послушна днес?
Ще бъда.
Ще ви затрудни ли да ми сипете малко?
Не, госпожице.
Трудно ли е?
Изобщо не.
Опитайте!
Не умея.
Седнете.
Дърпайте силно!
Стискайте!
- Млъкни!
Хванете здраво.
Дон Хайме го прави много добре!
Махай се!
- Няма.
Събери тези разхвърляни ведра тук.
Не се бойте.
Искате ли да ви науча? Хайде, дърпайте.
Не мога.
Видях ви облечена по нощница!
Наистина ли?
Да, видях ви.
Лъже, не я слушайте.
Видях я... фибичките й се бяха разпиляли по пода...
и тя си ги събираше.
Ти къде беше?
На терасата.
Не е хубаво да шпионираш.
Ще дойдеш ли с мен в курника?
- Не, не искам.
Благодаря.
Здравей!
Здравей, чичо.
Станал си рано днес!
- Възползвам се от твоето присъствие.
Ще ти изпека кекс.
Много ме глезиш. Какво ще правя когато си заминеш?
Не би ли искал...?
Какво да искам?
Нищо...
Нямаш ли ми доверие? Хайде, казвай...
Е, добре. Не ми харесва, когато се крие нещо.
Вярно ли е, че имаш син?
Откъде знаеш?
Мама ми каза.
Вярно ли е?
Да, вярно е.
Какво знаеш ти за живота. Не можеш да го разбереш.
Ти си длъжен да се грижиш за това дете.
Майка му не искаше да се разгласява. Смирена жена.
Аз обичах леля ти. Трябваше да й кажа всичко.
Пазех го в тайна, от страх да не я загубя.
А опрощението?
За това няма прошка!
Смяташ ме за чудовище?
Не, чичо, животът е толкова тъжен.
Бедното създание, искаше да се удави.
Кой е?
Тя стана ли?
Отдавна. Трябва да й приготвя нещата.
Последният й ден в тази къща.
Повече няма да я видя.
Помолете я да остане още.
Няма да остане, неблагодарница.
Понякога ми идва да я ударя.
Когато някой говори за манастира, тя става...
безчувствена.
Рамона, ела насам.
Седни.
Имам нужда от теб.
На вашите услуги...
Чакай да махна това. Седни.
Седни де!
Харесваш ли ме?
Разбира се, г-не.
Вие се грижите за нас.
Добре, нека не говорим за това.
Би ли искала да направиш нещо за мен?
Всичко, за което ме помолите.
Тогава поговори с нея.
Просто разговор между две жени.
Постарай се да я убедиш да остане още за ден-два.
Ти си добър човек, Рамона. Поговори с нея.
Няма нужда да ти казвам, че ако успееш...
никога няма да забравя теб и твоята дъщеря.
Тя не се интересува от мнението на слугите.
Разбира се, но би могло да се направи нещо.
Ще измисля нещо.
Ще ви помогна от цялото си сърце.
В този шкаф, най-отгоре...
има малко синьо шишенце, без етикет.
Вътре има бели хапчета.
Това ли?
Дай ми го. Продължавай си работата.
Ще ти дам знак.
Благодаря.
Така и не се научих да го правя.
Трябвало е да ме събудиш миналата нощ.
Това е опасно.
Глупости. Последният път, преди няколко години...
някой ми зашлеви шамар,
и както виждаш, още съм жива.
Но пепелта на твоето легло...
Това не е толкова странно.
Просто навици на лунатик...
Пепелта е символ на разкаянието...
и на смъртта.
Покаянието е за теб - ти ще ставаш монахиня,
а смъртта е за мен - аз съм много по-възрастен.
Утре ще дойда с теб до селото.
Благодаря.
Тази вечер ще се сбогуваме двамата с теб.
Както кажеш.
Искам да изпълниш едно мое невинно желание.
Нищо не бих могла да ти откажа.
Значи... ще го направиш?
Да. Кажи ми какво е.
Момент...
Колко глупаво.
Не се осмелявам да ти го кажа.
Невероятна си.
Когато те помолих, ти се разстрои.
А сега ме изпълваш със щастие.
Благодаря.
Не ми харесва този маскарад,
но се съгласих с твоята приумица.
Това не е маскарад и не е приумица.
Ще ти разкрия тайната.
Леля ти умря в ръцете ми, в нашата брачна нощ...
в същата тази рокля.
Ти толкова приличаш на нея...
Сигурно мислиш, че е глупаво.
Не, радвам се, че мога да ти доставя радост.
Сега разбирам, че си добър човек...
Ако само знаеше...
Когато бях млад, бях пълен с идеали.
Исках да върша велики дела,
да докажа своята любов на целия свят.
Но когато се опитах да направя това,
бях осмян и засипан с подигравки,
и тогава се затворих в себе си.
Значи си страхливец?
Не.
Пред лицето на истинската опасност не се колебая.
Изпитвал съм го.
От друга страна - едно посещение на непознат...
се превръща в достатъчна причина за безпокойство.
Харесва ми да те гледам.
Хайде, нека да седнем.
Ще си замина от тук не без съжаления.
По-добре би било да останеш.
За съжаление...
Аз съм виновен.
Ако бях ти плащал пътните разходи...
и те канех през ваканциите, всичко щеше да е различно.
Може би.
- Имам идея.
Ако аз те помоля...
Е, ако ти кажа...
Не мога.
Той иска да се ожени за вас.
Простете, г-не, но щом вие не се осмелявате...
Той много ви обича, заслужава го.
Толкова е добър...
Вие сериозно ли?
Да.
Искам да останеш в тази къща, с мен.
Вие сте си изгубили ума.
Бях толкова щастлива... Вие разрушихте всичко.
Отивам в стаята си.
Почакай!
Прости ми. Остани още малко с мен.
Обещай ми, че няма да ме намразиш.
Няма повече да те притеснявам.
Ще пусна музика, ще пием кафе.
Госпожице.
Вземете.
Ще ви помогне.
Защо плачеш?
Изплаших се.
Няма нищо страшно. Отивай да спиш!
Черния бик идва.
- Черния бик...
Много е голям.
- Много, много?
Да. Много голям.
По-голям от вратата...
И как е влязъл тогава, глупаче?
През килера.
Измисляш си. Остави ме сега.
Страх ме е.
Добре. Кажи на майка си ако те мъчат кошмари.
Хайде, бягай, лазиш ми по нервите.
Изглеждаш изморена.
Трябва да си легнеш.
Не мисли лошо за мен, Рамона.
Правя го, за да я задържа тук.
Рамона, тръгвай си.
Какво правиш тук?
Дон Хайме целуна госпожицата.
Е, и? Тя му е племенница. Аз също те целувам.
Трябва да си в леглото вече.
Видях бика.
- Стига.
Хайде, ще те сложа да си легнеш.
Жадна съм.
Как се чувстваш?
Боли ме главата.
Нищо, ще мине.
Какво е станало с мен?
Снощи загуби съзнание.
Трябваше да те отнесем в леглото.
Дълго ли спах?
Да, не се притеснявай.
Дай ми вода.
Оставете ни, Рамона.
Не. Остани!
Тръгвай!
Моля ви... Трябва да замина...
Не можеш да си заминеш.
Ти ми обеща никога повече да не говориш за това.
Стар отшелник и девойка, посветена на Бога:
Нима сме толкова различни?
Замълчи!
Трябва да се облека.
Заради теб забравих всичко, дори и любовта на живота си.
Махай се! Стани!
Ти ме подлудяваш.
Вярвах, че ще приемеш моето предложение.
Когато дойде време да си тръгваш,
трябваше да те задържа насила.
Държах те в обятията си.
Лъжеш!
Докато ти спеше, тази нощ, ти стана моя.
Не можеш да се върнеш в манастира.
Вече не си същата като преди.
Трябва да останеш с мен.
Всичко, което имам, е и твое.
Ако напук на нещо си откажеш да станеш моя жена,
твоето присъствие тук ще е достатъчно за мен.
Помисли за това.
Остави ме!
Какво стана?
Тя така ме изгледа... Ненавижда ме.
Извърших ужасна грешка.
Нищо няма да я накара да остане.
Поговорете още с нея. Обяснете й по-добре.
И защо? За да ме погледне отново така?
Не мога.
Но ти... ти можеш да я убедиш.
Как?
Кажи й, че съм я излъгал, че не съм я обезчестил.
Само си го помислих.
Мислих цялата нощ...
и измислих това, за да я накарам да остане.
Кажи й го.
Кажи й. Хайде.
Г-не, елате!
Пуснете ме да мина!
Първо трябва да ме изслушаш.
Вече чух достатъчно.
Излъгах те. Не исках да си тръгваш.
Оскърбих те само мислено...
Не мога да понеса мисълта, че ще си заминеш, ненавиждайки ме.
Кажи ми, че ми вярваш.
Ти ме отвращаваш, дори и ако казваш истината.
Тогава... значи не ми прощаваш?
Вярваш ли ми?
Да, господине.
Не ме лъжи. Не ми вярваш.
Всичко това е толкова странно...
Добре, добре...
Сгреших, но сега ще видиш...
Можеш ли така?
Виж, Мончо, вдига се!
Остави ме!
Ако не бях спряла...
Колата е готова, госпожице.
Куфара.
Здравейте, г-це Виридиана.
- Какво има?
Трябва да останете.
Защо?
Случи се голяма беда.
Къде?
Елате с мен.
Той е тук.
Мое си е!
Внимавай, нямаш никакво уважение към смъртта.
Не си играй под това дърво.
Дон Хайме много го обичаше.
Ако се случи нещо лошо, ти ще си виновна.
Нищо ли няма да хапнете? Ето мляко.
Довечера ще ви донеса малко месо.
Изглеждате зле.
Много работите,
идете до селото...
запознайте се с хора...
Имате посетители.
Остави ни, Рамона.
Здравейте. Не ме очакваше...
Майко...
Сигурно страдаш, чедо.
Притесних се...
Вчера разбрахме.
Разтревожихме се.
Пристигнахме с първия влак, с майка Консуело.
Защо не ни писа? Щях веднага да дойда.
Трябваше да помисля за много неща...
Трябваше да ме предупредиш.
Селският свещеник ми разказа
какво се е случило.
Защо е било нужно това престъпление пред Бога?
Ти знаеш ли?
Чичо ми беше голям грешник, но и аз съм виновна
за неговата смърт.
Какво казваш?
Че си отговорна за самоубийство?
Аз съм ти настойница и искам да се изповядаш.
Няма да се върна в манастира.
Не съм длъжна вече да ви се подчинявам.
Имаш ли сериозни причини?
Сигурно, щом това се отразява на твоето призвание.
Не се обвинявам.
Просто съм се променила.
Дори и да съм слаба, аз ще вървя по пътя на Бога.
Колко гордост има в твоите думи!
Какво смяташ да правиш?
Зная своите слабости. Ще остана в смирение.
Но всичко, което правя, ще го правя в усамотение.
Много добре.
Щом не желаеш моята помощ, аз ще си замина.
Прости, че те притесних. Сбогом, чедо.
Майко!
Простете ми!
Простено ти е.
Сбогом.
Идва ли?
Прекръсти се, но още се моли...
Каква богомолка!
Чух, че се кани да ни даде парите.
Добри хора, смилете се над слепия!
Дайте на бедния куц и сляп човек.
Бъдете великодушни.
Идва!
Хайде, какво си се разположил тук,
само притесняваш децата.
Дайте ми я. Ела при мен, мъниче.
Готови ли сте?
Както ви е угодно, госпожице.
Да вървим тогава.
Тя е като ангел. Жалко, че не можеш да я видиш.
Спестете си комплиментите. Това не ми харесва.
Ето ги!
Вие ли сте последните?
- Да, госпожице.
Добре, вървете след мен.
Странен човек!
Бих искал да съм го познавал.
Той беше егоист.
Особено по отношение на теб!
Не му се сърдя.
Любовта не трае вечно, толкова е просто.
Опитвам се да разбера...
защо все пак е решил да ме признае официално.
Господинът беше много добър. По-добър, отколкото смятаха.
Защо се е самоубил?
Не зная.
Не е съвсем нормално за човек да е сам през цялото време.
Приличам ли на него?
Никак. Винаги си търсиш компания.
- В смисъл?
- Е, ти си знаеш...
Моля ви, недейте да свирите...
Господинът много обичаше да свири.
Ние го слушахме с удоволствие.
Извинете, ще донеса и другия куфар.
Въздухът тук е чист.
А отвъд тези дървета земята е суха, необработена.
Има много работа за вършене, много.
И няма кой да ти заповядва.
Щастлива ли си?
- Да.
Но бих предпочела да не идвам тук.
Виж!
Тя е огромна!
Добре. На колко етажа?
Два.
Има ли много прозорци?
- Много!
И балкони, и две църковни кули.
Солидна къща.
Ремонтира ли прозорците?
Да, сега се затварят добре. Одеялата са приготвени.
Покажи им стаите.
Тя е въплащение на добротата.
Да, но нещо й хлопа.
Мъжете от едната страна, жените на другата.
Ще се храним заедно.
Утре ще ви дадем дрехи.
Виридиана!
Хорхе?
Хорхе, синът на Дон Хайме.
Нотариусът ми писа. Очаквах ви.
Това е Лусия, мило момиче.
Как се казваш?
- Не ме пипай!
...или ще спиш в обора!
Хайде!
Ако хвана някой от вас да си завира носа,
където не му е работа, ще се разправя с мен!
Ние сме бедни, но горди, братче.
Не съм брат на просяци.
О, небеса! Дори слугите тук се взимат насериозно.
Ще ти разбия мутрата!
Какво става, Мончо?
Този въшлив просяк си търси белята.
Ти си въшлив!
- Кротко!
По дяволите вашата набожност!
Дръж се прилично!
- Сакато копеле!
Стига!
Успокойте се. Покажи им пътя, Мончо.
Остави я.
Чакай.
Какво още мога да направя за вас?
Хайде, достатъчно.
Ако искате да останете тук трябва да се държите прилично,
да бъдете по-скромни.
Така ли? Сбогом тогава.
Подаяние?
Само защото съм беден...
Измори ли се?
Никога не съм вървял толкова много.
Това ме отпуска.
Дайте, аз ще го направя.
Не съм го използвала както трябва.
Рамона, може да вземете легена.
Обядът е готов.
Чудесно.
Нещо не е наред?
- Нищо.
В лошо настроение ли си?
Тази Виридиана ми действа на нервите.
Тя е побъркана...
- Да. Религиозна фанатичка!
Като си е наумила да се захване с това...
Всъщност ти би искал...
тя да се грижи за теб.
Господи!
Виж какво направи!
Ех, Рамона...
Бързо, събери го.
Това момиче все повече оглупява.
Стига вече.
Мисля, че ми трябва повечко...
Дайте ми домат!
Подай ми хляба.
Ето.
Преди да стана просяк, аз продавах свине.
И бях честен, по дяволите.
Разбрах, че ще прекараш живота си в приюта.
Кажи го пак!
- Остави го, винаги създава проблеми.
Амалио, знаете ли какво ми каза дон Зикел вчера?
"Когато го сърби,
как се чеше, след като е сляп?"
Кажете му, че като ме сърби, майка му идва да ме почеше.
Яжте и млъкнете!
Ех ти, Пока! Но ти ми харесваш, Амалио.
Добър вечер.
- Добър вечер, г-це.
Вenedictus!
Влезте, влезте...
Седнете.
И вие.
Това са новите ни другари.
Сигурно сте гладни...
Господ да ви благослови!
Харесва ли ви храната?
С цялото ми подобаващо уважение към нашата благодетелка,
този зелен фасул накислява.
Какво ще рече това?
- Кисел е!
Нищо подобно, чудесен е!
Вярвам ви, дон Зикел.
Утре ще се погрижим за това.
Имам добри новини:
утре всички ще работят!
Без паника.
Всеки ще прави това, което е по силите му и му допада.
Нещо като развлечение и малко занимания.
Госпожице!
За разлика от другите, аз умея да готвя.
Обикновено приготвям печено месо и яйчен крем...
Готвех им известно време, миналата година...
Много добре.
Приготвях им ястия с пържени хлебчета и кротони...
Чудесно!
Вие можете да ми помагате при воденето на сметките.
Аз мога да рисувам.
Знаех и да пиша, но заради това нещастие, забравих.
Аз умея да правя кошници, но този мой ревматизъм...
А ти, Мануел?
Знам как да накарам хората да се смеят.
Добре, но не искам хората да се смеят на ваш гръб.
Мога да се грижа за градината. Питайте свещеника.
Повярвайте ми, няма да скучаете.
Това е отвратително!
Дайте да видя.
Прокажен!
Нека да си върви, г-це.
Да се маха оттук.
Покажете ми.
Имам варикозни вени, не мога да се излекувам.
Заразно ли е?
В болницата ми казаха, че не е.
Лъже, госпожице, познавам го.
Това не е проказа!
Утре ще ви заведа на лекар.
Да проявим милосърдие.
Грижете се за него, като за болен брат.
Съжалете се над нещастието му.
Привършвайте с вечерята.
В осем часа всички да са по леглата си.
Ще покажете стаите на новичките.
Лека нощ на всички.
Лека нощ, г-це.
Изчезвай или ще ти изкормя мръсните черва.
Нямате право да ме гоните.
Госпожицата каза, че мога да остана.
Убийте го, ако не се махне.
Успокойте се, приятели. Спокойно.
Иначе всички ще ни изгонят от тук.
Да се отървем от тази измет!
Ще изляза навън.
Добре, но няма да напускам имението.
Дайте ми нещо за утре.
Ще дойда при теб тази нощ.
Не, ами децата?
Остави ги при Рефуджио.
Не става, ще плачат. А и тези новите...
Тогава утре, на полето...
Подай ми солта.
Кой е?
Хорхе? Изплашихте ме.
Трябва да поговорим.
Толкова ли е спешно?
Да. Докато не сте се захванали пак с вашите...
просяци или молитви...
Все не мога да ви намеря.
За какво става въпрос?
За къщата. Искам да прокарам ток.
Живеем като в средновековието!
Искам да направя ремонт.
И не мога повече да гледам тези пустеещи земи.
Нищо не разбирам от тези неща.
- Но какво ви е мнението?
Правете каквото смятате за добре.
Това ли е всичко?
- Не, не е само това.
Глупаво е, живеем под един покрив,
а не знаем нищо един за друг.
Кажете ми... Какво знаете за мен?
Знам, че сте работили при някакъв архитект.
А за живота с майка ми?
По дяволите!
Ако баща ми се грижеше за нас, сега щях да съм архитект.
Как може да живеете така, съвсем сама?
И аз не съм омъжена, както и вие не сте.
Да, не съм женен.
Нямам нужда от благословия, за да живея с някоя жена.
Виждам, че вие...
Добре, тръгвам си.
Следващият път почукайте и изчакайте да ви отговоря.
Ако използвам прекалено много жълто, ще стане грозно.
Схванах се.
Почти свърших.
Не ме свърта на едно място.
Естествено, ти знаеш как да се оправяш с това...
Изглеждате ужасно тук.
Не го слушайте.
Не мисля че изглеждам като Дева Мария!
Ти ставаш само за леглото.
За Дева Мария бих искал да ми позира госпожицата.
Аз?
Да, вие сте толкова красива. Ще стане бързо.
Тази картина посвещавам на Девата на онеправданите.
Вие вярвате в Дева Мария?
Е, всеки от нас има своята вяра.
С всички тези несгоди и страдания...
ако нямах вяра...
Добре ли спахте, госпожице?
Много добре.
С божията благословия...
Кога чакате бебето?
Защо?
Мога да предупредя доктора.
Не знам. Може би след 4 месеца. Но не съм сигурна.
Тя даже не е сигурна и кой е бащата.
Казва, че е било много тъмно...
Няма нужда да го разказваш на всички!
Затваряй си устата!
Разговаряй прилично пред нашата свята закрилница,
като благоприлична жена.
Жал ми е за вас.
Имате ли и други деца?
Не, госпожице, това е първото.
Отиваме в селото.
- Ако ни разрешите, разбира се.
Вземете малко картофи, бекон и ориз.
Ето, и не се разтакавайте по пътя като вчера.
Може ли да ми купите тютюн?
Не, от тютюна му става лошо... и то много.
Лошо ли... не и от цигарите.
Ще ти кажа от какво ми става лошо, ти...
Стига. Купи малко тютюн. Ще го разделя.
Благодаря, госпожице.
Госпожице, елате да видите картината.
Вървете.
Много добре.
Благодаря. Няма очи.
Нищо. На мен ми харесва.
Колко?
- 15 метра.
15 на 7?
- Да.
Добре.
Благодаря много. Ще се видим.
На вашите услуги.
Това куче не бива да бяга така.
Можете да го качите.
Не е ваша работа!
Ако го отвържете, то ще бяга след вас.
А ако го прегази кола?
Искам да го купя.
Може да лови зайци.
То си знае. Ако не хване нищо, няма да яде.
Колко?
Е... колкото благоволите.
Добре, отвържете го.
Благодаря и довиждане.
Тръгвайте!
Колкото по-малко яде, толкова повече ловува.
Как се казва?
- Канело.
Къде хукна? Тук, Канело!
Тук, Канело!
Хайде, не се бой.
Какво смятате да засаждате?
След като толкова дълго е пустеела тази земя,
едно добро наторяване, и всичко ще израсте.
Земята е добра за отглеждане на пшеница. И на царевица също.
А зеленчуци?
- Това е плодородна земя.
Каква изненада!
Дойдохте на проверка?
Нищо не разбирам от тези работи.
Тези земи са ми любимите.
Всичко тук ще се промени.
И ако вие ми помогнете, всичко ще стане по-бързо.
Какво правиш тук? Разкарай се!
Оставете го!
Няма да постигнете нищо с него.
Това са отживелици. Отървете се от тях.
Притесняват ли ви?
Много.
Особено заради вас.
Това е капка в морето.
Аз съм реалист.
Искам да организирам приют за бедните.
С място за нощувка, храна и човешка топлина.
И това ли е смисълът на живота ви?
Още не съм сигурна.
Преживях голяма трагедия. Тепърва започвам да се съвземам.
Мога да се върна в манастира.
Стой по-далече!
Простаци такива!
Нямате ли поне малко състрадание?
Не знам аз. Питайте него.
Големи дяволи са. Толкова им е противен,
карат го да влачи това нещо, за да го чуват отдалече.
Казах ти да не се мотаеш наоколо, докато не се оправиш.
Времето е толкова хубаво... Исках да се поразходя.
Как си? Седни.
Все по-добре, или поне така ми се струва.
Протегни си ръката.
Докторът каза, че лечението ще е трудно и продължително.
Но с божията помощ ще се избавим от това.
Всичко е заради вятъра. Бог ме наказа,
защото бях с жена в много ветровит ден.
Вие сте първата Светица, която срещам.
Вашите родители живи ли са?
Каква полза от родителите!
Не говорете така!
- Това е истината.
Не го слушайте този отвратителен тип.
Той иска и вас да зарази.
В църквата той си слага ръката в купата
и казва:
"Дано се заразят тези жени!"
Свещеникът вече не го пуска да влиза вътре.
Ей, проклет лъжец!
Чакай!
- Гнусен лъжец!
Питайте свещеника.
Стига! Отивай при другите и не се връщай!
А ти трябва да се научиш да обуздаваш гнева си.
Наследих го от дядо си.
Събуди ме утре рано сутринта.
Какво ще правиш?
Същото, което правя всеки ден, но утре ще е по-рано.
Красив нож!
Каква красота!
Щастлив ли си?
Защо, да не е забранено?
А ти...
Скучно ми е, по цял ден съм сама, нямам какво да правя.
Но тук има толкова неща, които можеш да правиш.
Ела насам и послушай.
Е, какво ще кажеш?
Харесваш ли сестра си?
Тя не ми е сестра.
Няма значение, все пак ти я харесваш.
Знам, че не трябваше да идвам тук.
Трябва да си замина. Веднага.
Добре, добре. Друг път ще поговорим за това.
Какво ще кажеш за часовника?
По-добре още утре да си замина.
Не ставай глупава.
Защо е това бързане?
Виждаш ли, изобщо не те е грижа.
Такъв е живота.
Събира едни, разделя други.
Нищо не можеш да направиш...
Плачеш ли?
Хайде! Стига!
Що за странна идея?
Къде ли го е намерил това?
Рамон, чакай!
Да направим ли още един курс?
Без мен, дон Хорхе. Вече е 6 часа.
Побързайте и приключвайте, момчета.
Кога заминавате?
Тази вечер, но ще се върна утре или в другиден.
Време е за молитва!
Небесният Ангел известил Дева Мария,
че е заченала от Светия Дух.
Слава на Мария, благодатната.
Бог беше с теб
Мария, Божията майка
благословената сред жените
и благословен да е плодът в утробата ти, Исус.
Света Мария
Майко Божия
Господ да е с теб
молете се за нас, грешниците
нине и присне и во веки веков, Амин.
Довиждане, г-не.
Довиждане.
До утре.
Път ли ще правят тук?
Няма да ви притесняваме.
Ще се видим утре сутринта при нотариуса. Колата ще ви чака.
Ще съм готова.
Тук ли ще останете?
Да, защо?
Може да се върнете в голямата къща.
Аз съм сам, мога да се настаня където и да е.
А... вашата приятелка?
Тя си замина.
Ще се върне ли?
Не.
Защо?
Защо хората се напускат един друг?
Разбира се, не съм аз подходящия човек да говори за това.
Бих могъл да изплаша такава фанатичка като вас.
Госпожице...
Тръгвате ли си, Мончо?
Да.
Какво мога да направя, за да останете?
Не ви харесва присъствието на бедняците, нали?
Какво смятате да правите?
Той ще се пренесе при мен.
Щом така си решил...
Много съжалявам.
Благодаря за всичко, Мончо. Бог да те благослови!
Разбира се!
Няма достатъчно мебели.
Всичко е в ужасно състояние!
Странен човек е бил моят баща.
Мисля, че кракът му никога не е стъпвал тук.
А тук какво има?
Стари завеси и щори.
Сигурно е пълно с плъхове.
Кажи ми, 7 години си била прислужница при баща ми...
Той говорил ли е някога за мен?
Не мога да си спомня...
Но той ви обичаше, сигурна съм.
Защо?
Иначе нямаше да сте тук.
Столовете са здрави.
Ако ги постегнем и лакираме...
ще стане много добре.
А тези чували?
Не знам.
Винаги са си били тук.
Хоросан. Абсурдно...
Може да се използва.
А това там?
Пясък.
Кажи утре на майстора
да дойде и да ги отнесе.
Какво има?
Защо ме гледаш така?
Знаеш ли, Рамона?
Ако се поиздокараш малко, ще станеш привлекателна.
Малки зъби, сочни устни...
Какво още може да иска един мъж.
Да поостанем малко тук...
Тръгваме ли?
Дон Хорхе ще ви чака в 4 при нотариуса.
Добре.
Вие сте надежден човек, ще разчитам на вас. Наглеждайте ги.
Не се притеснявайте, г-це. Ще ги наглеждам.
Имате ли нужда от още нещо?
Донесете ми една флейта. Искам да се науча да свиря.
Те ще ми причинят болка.
Нищо, ще го преживееш!
Тръгваме!
Приятно пътуване, госпожице.
Благодаря.
Влизай.
Млъкни.
Проклето хлапе!
Да ги убия ли искаш?!
- Имайки предвид какво са преживяли...
В рая ще им е по-добре.
Изведи я на слънчице, при сестра й.
Заминаха.
А сега ще пируваме с две печени агнета.
Какво ще кажете за това?
Е, мисля, че би било по-подходящо в къщата...
А госпожицата?
Тя нищо няма да разбере.
Щом настоявате...
Това ще отнеме 4 часа.
Имаме достатъчно време!
А какво ще кажеш за твоя прочут яйчен крем?
Защо пък не.
Добре, донеси яйца и мляко.
Аз се заемам с агнетата.
Най-после сме сами.
Е, и какво?
- Никой не ни кара да работим.
Млъквай!
Добре си прикриваш плановете.
Г-цата ме назначи за отговорник. Не искам никакви бъркотии.
На теб ти говоря...
Защо са тези подозрения към мен?
Дон Зикел, Рефуджио, елате насам!
Проклети жени! Как влязохте там?
През прозореца.
Къде отиваш?
Да идем да видим, там има такива съкровища...
Само ще погледаме...
Но нищо не пипайте!
Гълъбче, ранено ли си?
Как се казваш?
Палома,
Паломита,
Паломитета,
Къде се вреш?
Изчезвай!
- Или ще ти извия врата!
Мръсни боклуци!
Да се заразите дано!
Тази госпожа прилича на нашата г-ца Виридиана.
Това е съпругата на онзи, дето се обеси.
Обесил се! И как му е хрумнало това?
Да живееш в такова доволство...
Заради астмата е.
Богатото копеле цял живот страдаше от нея.
Вижте, какъв разкош!
Господи Исусе, Света Дева Мария, Йосиф!
Каква прекрасна покривка!
Хайде да я разгърнем!
Сигурно е ужасно скъпа! Може би стотина кинта?
Повече от хиляда, идиотка. Това е френска дантела.
Престанете, може да я повредите.
Няма да правим нищо лошо.
А да пушиш от тютюна на господаря не е ли лошо.
Дон Зикел е прав.
А ако дойде прислугата и ни хване...
Те ще се върнат чак утре. Шофьорът така каза.
Не искам да умирам, преди да съм яла на тази прекрасна покривка!
Дон Зикел, дявол да те вземе!
Ругатните носят лош късмет.
Не се притеснявайте, до утре ще измием и изперем всичко.
Подайте ми бутилката!
Кажете ни, дон Амалио...
Прекалено шумно е тук! Не можем да се чуем!
Познайте, каква е тази птица...
Млъквай! Нека дон Амалио да говори!
Моля ви, разкажете ни, дон Амалио...
Тишина!
Седим си ние двамата и просим на стълбите...
само пред най-оживените църкви.
И покрай нас минават жени...
и усещаме миризмата на техния парфюм...
Много е лошо така - да усещаш, без да можеш да пипнеш.
Но вече не сте заедно...
Затваряй си устата! Следващия въпрос!
Разкажи ни повече.
Е, той започна да ограбва наивниците край църквите...
...с нож.
Как разбра това?
По звъна на монетите.
В този ден не бяхме събрали нищо от милостиня.
Знаете ли какво направих аз?
Аз го издадох!
Защото не е искал да делите...
Доносник!
Да, и съдиите ми благодариха.
Един от тях каза, че съм...
Как беше...?
Лайнян доносник! Така ще те наричам вече!
"Гражданин", точно така ми каза.
Наздраве,
За нашата прекрасна компания!
Проклето хлапе!
Я млъквай!
Какво искаш?
За какъв дявол плачеш?
Не ми пипай момичетата!
Лазят ми по нервите!
Ще ти раздера лицето!
Няма да ме пипаш, мърлява простачка!
Всичко е наред, остави я.
Престанете!
Пуснете ме, дон Амалио.
Оставете я!
Не й обръщайте внимание. Няма никакво възпитание!
Сядай си на мястото!
Яйченият ми крем.
Долу лапите, крадлив дъртак.
Няма да забравя това! Кълна се!
Пусни ме!
Енедина...
- Да?
Енедина ще ни направи снимка за спомен.
Как?
С фотоапарата, който ми подари баща ми.
Минете от другата страна.
Стойте.
Когато кажа "Стоп" всички замирате.
Хайде, по-бързо!
Рефуджио, косата ти! Махни си я от лицето!
Отгатнете моята загадка.
Коя птица снася яйца в обора?
Кокошката!
Не мърдайте.
Я го вижте! Заспал е на масата.
Опитайте крема!
Имаш изискан вкус, Енедина.
Това не е Енедина!
Южен гълъб...
Паломита...
Енедина! Ела да видиш.
Ето, пий.
Тук, Енедина.
Тук, отзад.
- Какво има?
Ела.
Наведи се напред и ще видиш.
Виж ги! Как не ги е срам!
Пусни ме!
Нека се занасят.
Това укрепва приятелството.
Ти си пиян!
Дон Амалио.
- Какво има?
Енедина и Пако.
- Е, какво ?
"Берат гъби" зад дивана.
Кой диван?
- Онзи.
Заведи ме до там!
Покажи ми пътя!
Помогни ми да се добера до това копеле!
Покажи ми пътя, ще убия тази отрепка.
Развали ни празненството.
Света Майко Божия! Какво да правим?
Да се махаме, докато не са почнали проблемите.
Правилно, по-добре да си бяхме в селото.
Ако той беше мой мъж, бих го разбрала.
Но в действителност...
Права си, така е.
А сега се махайте всички!
Лека нощ. Той нещо не е добре..
Лека нощ, дон Хорхе. Ние ще си тръгваме.
Нали щяхте да се връщате утре?
Виждам дон Хорхе, сигурно сънувам.
Вън! Хайде, изчезвайте!
Благословен да е стопанинът на тази къща...
за това, че приюти бедния слепец.
Бог да го благослови!
Не чухте ли?
Махайте се!
Хайде, вън!
Не се бойте.
Няма да ви нараня.
Улучих го, добре го наредих.
О, Господи! Какво сте направили?
Той си получи заслуженото.
Но защо? Защо?
Хорхе.
Недей да плачеш.
Изгубихте един човек, но спечелихте десетина!
Пуснете ме!
Хосе, спри го!
Не се бойте, госпожице. Ние сме порядъчни хора.
Предупредете хората в селото.
Не могат да избягат далече.
Влизай, Рита.
Стига. Това трябваше да ти се случи рано или късно.
Помощ!
Ела насам.
Надявам се следващия да съм аз.
Ела тук!
Ако ми помогнеш ще те направя богат.
Мен? Богат? Да не ме излъжете?
В този дом има много пари.
Къде?
Ако те излъжа, можеш да ме убиеш.
Забрави за тях, щом не ми вярваш.
Убий го, и ще бъдеш възнаграден.
Къде са парите?
Първо го убий.
Хиляда песети...
Убий го, идиот!
Негодник! Получи си го, боклук такъв!
Къде са парите?
Тук, в шкафчето.
Отключено е.
На горния рафт.
Под бельото.
Горе.
Хайде.
Ключа за лампата в гостната тук.
А контакта тук.
По-добре ли си?
И контакт за онези лампи там.
Дай ми кърпа.
Кой е?
Къде отиваш? Чакай.
Влезте!
Виридиана.
Някакви проблеми?
Искате да ми кажете нещо?
Мога ли да ви помогна с нещо?
Влезте.
Не ви очаквах.
Играем на карти.
Това ми е развлечението.
Нощите тук са дълги. Трябва да се занимавам с нещо.
Седнете.
Остани, Рамона!
Госпожицата е обикновен човек. Няма да я притесниш.
Ще играете ли с нас, скъпа братовчедке?
Не?
Седнете.
Сигурен съм, че ще ви хареса.
Сядайте.
През нощта всичко е позволено.
Харесва ли ви музиката?
Това е популярна мелодия.
Цепи.
Точно така.
Когато ви видях за първи път, си помислих:
братовчедка ми Виридиана ще свърши, играейки карти с мен.
Превод: BENIX