Belle De Jour (1967) Свали субтитрите
един филм на ЛУИС БУНЮЕЛ
Д Н Е В Н А Т А К Р А С А В И Ц А
Мога ли да споделя с теб една тайна, Севрин?
Обичам те повече с всеки изминал ден.
И аз те обичам, Пиер.
Ти си всичко за мен, но...
Но какво?
Искам всичко да бъде идеално.
- Чувствам хладина между нас.
- Не желая да говоря за това.
Не исках да те разстройвам. Обичам те толкова много.
За какво ми е любовта ти?
Можеш да си много жестока, когато поискаш.
Наистина съжалявам, Пиер.
Спри!
Слез.
- Защо? Какво става?
- Казах да слезеш.
Но защо?
Ела!
- Пуснете ме!
- Ела!
- Пуснете ме!
- Ела!
Пуснете ме!
Прави каквото казвам.
Как се осмелявате?!
Пуснете ме!
Пуснете ме!
Вината не е моя. Мога да обясня.
Хайде.
Можете да сте груби с малката уличница. Побързайте!
Пиер, и ти имаш вина.
Ще обясня. Всичко мога да обясня.
Млъкнете, мадам. Или ще ви накарам да млъкнете.
Спрете!
Умолявам те да им кажеш да ме пуснат.
Помощ!
Млъквай, уличнице!
Хайде. Ела.
Дърпай.
Не викай. Ако викаш, ще те убия, чуваш ли?
Пиер, умолявам те. Моля те, прости ми.
Искрено.
Пиер, моля те, не им позволявай.
Достатъчно.
Сега е твоя.
- Пиер, обичам те.
- Продължавайте.
За какво мислиш?
За какво мислиш?
Мисля за теб.
Бяхме в каретата.
Пак ли в каретата?
Целуни ме.
Утре трябва да станем рано.
- Защо?
- За да си опаковаме багажа.
- Заминаваме ли?
- Да.
За къде?
Това е моята изненада за годишнината от сватбата.
Щастието ни трае вече цяла година.
Ами работата?
Не искам да мисля за нея поне за малко.
А да мисля само за теб.
Щастлив ли си?
Да. Особено, когато ти си тук.
Ще ми се винаги да сме заедно.
Не, моля те!
Спи непробудно.
Лека нощ.
Пиер...
Да?
Моля те, прости ми.
Ти си толкова добър, толкова разбиращ, а аз...
Добре. Заспивай.
На партито ли отиваш?
Не зная. Хюсон си ляга по залез.
Остави го да спи и ела с нас.
Казват, че тази вечер ще вали сняг.
Искам да видя магьосника. Казват, че е страхотен.
Няма да го оставя да ме приспи.
Магьосникът не е хипнотизатор. Той прави магии.
Хипнотизаторът се рови в най-тъмните ти тайни.
Ще тръгваме. Ще се видим по-късно.
- Довиждане.
- Довиждане.
Колко е часът?
Пет часа е.
Изглеждаш отегчен. Не ме карай да те задържам.
Как бих могъл да съм отегчен.
Не е като да си сам в църква сам с душите на хората.
Искам да ти кажа нещо хубаво.
Обичам те.
Благодаря.
Ръцете ти са така нежни.
О, моля те!
Трябва ли да влизаме? Хюсон е тук.
Твърде късно. Видяха ни.
Какво имаш против него. Той е интересен.
Мислиш ли? Не харесвам втренчените му погледи.
Да тръгваме.
Здрасти.
Здрасти.
Видях ви преди малко. Хванати за ръце.
Винаги е хубаво да видиш младоженци.
Това е абсурден поздрав.
Съвсем не. Поздравът е красив и успокояващ.
Пиер, понякога ме караш да се чувствам толкова зле.
Трудно се намират мъже като теб.
Тези думи са искрени.
Ами... Благодаря.
Виж това. Две красиви момичета.
Защо го казваш? Познаваш ли ги?
Не.
Само това ли те интересува?
Всичко останало е безполезно. Много пропиляно време.
Трябва да разкажеш за тази своя мания на някой специалист.
Неговите два проблема отнемат твърде много време и пари.
Не забравяй да ловуваш.
Също имам и специална слабост към бедните.
Мисля си за тях, когато вали сняг.
Те нямат надежда, те нямат нищо.
Толкова си привлекателна, Севрин.
Запази комплиентите за себе си.
Това е невъзможно.
Бях тук твърде дълго. Започва да ме боли главата.
- Студено ли е навън?
- Не, приятно е.
Имам нужда от малко чист въздух. Ще се видим по-късно, Рене.
- До скоро.
- Приятна разходка.
Харесвам го. Забавен е.
Странен е.
По-лошо от това.
Някакви новини от Хюсон?
Той е добре.
Все още ли сте заедно?
Да, за съжаление. Нека не говорим за това.
- Помниш ли Хенриет?
- Разбира се.
Изглежда, че...
Изглежда, че тя работи в публичен дом.
Какво?
Правилно чу. В публичен дом.
Истина е. Няколко пъти седмично.
О, мили...
Представяш ли си? Хенриет!
- Сигурно си шокирана.
- Не.
Само си помисли. Жена като мен и теб.
Излиза с всеки.
На тези места не си избираш с кого да излизаш.
Излизаш с всеки. Стар или млад, грозен или красив.
Лоши моемнти има дори с някого, когото обичаш.
Сигурно е ужасно с непознат.
Има ли все още такива места?
Дами, извинете ме, но тези места съществуват.
Не са такива, каквито бяха преди войната.
Разбира се, вече няма червени фенери.
И, повярвайте ми, бизнесът им е стабилен.
Мога да ви закарам при много от тях.
Това ми е работата, разбирате ли.
За двадесет години като шофьор на такси съм видял всичко.
Ако ви интересува, бил съм ограбван два пъти.
И все още съм тук.
Какво има?
Аз съм до тук.
Тези цветя пристигнаха за вас.
Хубаво.
- От кого са?
- От г-н Хюсон.
Защо си ги сложила тук?
Ще донеса парцал.
Няма нищо. Това е просто вода.
Какво ми става днес?
Севрин, ела бързо!
Идваш или не?
- Ще работиш ли още дълго?
- Почти свърших.
Мога ли ти задам един глупав въпрос?
Да, кажи.
Преди да ме срещнеш, ходеше ли по тези...
"места"?
За публичните домове ли питаш?
Рядко. Защо?
Какво те интересува?
Всичко, което е близо до теб, ме интересува.
Странно - мислех, че са затворени.
Сега са нелегални.
Чудя се какво става в тях.
- Слушай, трябва да работя.
- Моля те.
Влизаш вътре. Жените са там...
Избираш си една.
Прекарваш половин час с нея...
и след като си тръгнеш си в депресия цял ден.
Семен ретентум венетум ест!
Млъкни.
Млъквай. Не искам да слушам повече, моля те.
Какво има?
Никога не съм те виждал такава.
Какво става?
Нищо. Просто съм уморена и нервна.
Почини си.
Прав си.
Лека нощ.
- Мога ли да дойда с теб?
- Не! Не.
Да, остани с мен докато заспя.
Никога няма да пораснеш.
Днес една топка не мога да ударя. Смени ме.
- Тръгваш ли си?
- Не. Ще изчакам отвън. Ще се видим.
- Здравейте, как сте?
- Добре.
Напоследък не ви виждаме.
Така е.
До скоро виждане.
Нашата тайнствена Хенриет.
Жената с двете лица.
Двойствен живот. Колко интересно!
- Рене каза ли ти?
- Да. Но защо?
Определено заради парите.
Повечето от тези жени го правят заради парите.
Хубаво е, че те виждам, Севрин.
Не разбирам жени като тези.
Това е най-старата професия на света.
Днес всичко, което трябва да направиш, е да се обадиш по телефона.
Жените, които работят на тези места, са изключителни.
Изглежда, че ги познавате добре.
Да, често ходя там. Мястото ми харесва.
Парфюмът. Жените на твое разположение.
Спомням си една близо до сградата на Операта.
Мадам Анаис.
Улица "Жан де Сомур" 11. Имам страхотни спомени.
- Луд ли сте?
- Не го взимайте твърде навътре.
"Сладка принуда", както казват англичаните.
Във всеки случай аз съм безобиден.
Севрин, искам да ви видя някой ден без съпруга ви.
Обичам Пиер, но е по-добре, ако не е там.
Мадам Анаис. Улица "Жан де Сомур" 11.
Севрин, Севрин. Какво ти е?
Какво има?
- Искам да говоря с вас.
- Влезте.
Добро утро, мадам.
Добро утро.
Вие ли отговаряте за...
Аз съм мадам Анаис.
Дойдох за да разбера дали...
Да влезем. Вътре е по-подходящо.
Седнете. Мога ли да ви предложа нещо?
Не, благодаря.
- Цигара?
- Благодаря, не пуша.
Не се страхувайте. Чувствайте се като у дома си.
Мога да ви помогна. Седнете.
Вие сте свежа и красива. Точно такива харесват тук.
Зная, че отначало е много трудно.
Но всички ние имаме нужда от пари.
Делим на половина.
И аз имам разходи.
Благодаря ви много. Трябва да тръгвам.
Всичко е наред. Просто сте нервна.
Мога да кажа, че не сте работила преди.
Не е чак толкова лошо.
Още е рано. Останалите момичета още не са дошли.
Ще си загубите копчето.
Кога искате да започнете?
Не зная.
Днес?
Може би. Но само следобедите.
Трябва да тръгвам в пет. Трябва. На всяка цена!
От два до пет часа. Няма проблем. Не закъснявайте.
В пет ще сте свободна. Обещавам.
Довиждане. Извинете ме.
Ще ви чакам днес в два часа.
Какво има? Нещо не е наред ли?
Не, пазарувах наоколо.
Просто исках да кажа "здрасти".
Мислех, че мразиш болниците.
Така е, но не желая да оставам сама.
Да обядваме заедно.
Не мога. Казах ти, че ще обядвам с шефа.
- Така е, но...
- Съжалявам.
Не забравяй, че тази вечер ще излизаме със семейство Феврет.
Няма да забравя.
- Извинявай за безпокойството.
- Не е безпокойство.
Ще се видим довечера.
Ще се прибера вкъщи възможно най-бързо.
Пиер...
Не разчитах на вас.
Тази сутрин тръгнахте така бързо.
Помислих, че съм ви уплашила. Влезте.
Оставете нещата си тук.
Ще се срещнете с другите две момичета много скоро.
Матилд и Шарлот. И двете са много хубави.
Моите момичета трябва да бъдат учтиви и весели.
Трябва да се наслаждавате на работата си.
Миналата седмица освободих едно момиче. Много красиво момиче.
Но тя беше твърде вулгарна. Жалко.
Седнете.
Как се казвате?
- Не искам...
- Не ми трябва истинското ви име.
Мислите ли, че моето име е Анаис?
Трябва да отпразнуваме идването ви при нас.
Не, мадам, благодаря.
Съвсем малко.
Трябва да ви намерим име
- просто и хубаво.
Нещо, което се запомня лесно.
Да помислим заедно.
Това е г-н Адолф. Той е един от най-добрите ни клиенти.
Ще видиш колко е забавен.
Имам представа.
Би ли искала да те наричат "дневната красавица"?
Дневната красавица?
Да, тъй като ще идваш само следобед.
Ако искате.
Изглеждаш ми нервна.
Отпусни се.
Тръгваш си в пет часа. Не се тревожи.
Някой чака ли те?
Приятелят ти?
Съпругът ти?
Не искам да съм любопитна.
Целуни ме.
Момичетата са жадни.
Изчакай ме, ей сега се връщам.
Мадам Анаис!
Ново момиче? Криете ли я?
Бързо, доведете я! Иначе аз сам ще я доведа.
Красавице?
Ще видиш, забавен е. Продава бонбони.
Има фабрики в Бордо.
Той е милионер. Ела.
Не мога да спя, ако не ги взимам всяка вечер.
На другия ден бях с един черен мъж.
Какво парти!
Това е Дневната Красавица.
- Здравейте.
- Здравей.
Казах ти да дръпнеш завесата.
Дневна красавице, забавлявай се. Пийни малко шампанско с нас.
Анаис, още един залп. Побързай!
Късметлийка. Шампанско на първия ти ден.
Звучиш така сякаш вече си пила.
Опознайте се. Връщам се веднага.
Внимавай!
Красива жена! От главата до петите.
Забравете! Тя е много хубава за вас.
Именно заради това.
Слушай го. Той иска всичко.
Какъв мъж!
Много мило.
Но трябва да носиш нещо, което се съблича лесно.
Нали така?
Изглежда добре в тази рокля.
Много елегантно. Точно както ми харесва.
Обещахте ми подарък.
- Тази рокля ми харесва.
- Скъпа, не съм милионер.
Жалко.
Какъв хубав плат.
Детайлите са невероятни.
Лесно е да се обличаш хубаво, когато имаш пари.
- Но не можеш да си купиш класа.
- Ето го шампанското.
Хубаво. Устата ми пресъхна.
Оставете на мен. Това е за мъже.
Аз съм световен шампион по отваряне на бутилки.
Колко даровито!
Обичам бут и наденица.
Наистина обичам сочен бут.
А хубав чифт крака обичам дори повече.
Така става, когато не е достатъчно студено.
Топлото шампанско е като чай.
Съжалявам, трябваше да го сложа във фризера.
Ти знаеше, че ще дойда.
Но не знаех, че и Дневната красавица ще е тук.
За човекът, когото най-много ме интересува - аз!
И за Дневната красавица.
Хубаво е. Само дето е малко топло.
Матилд, имам подарък за теб.
Забравих.
- Ето.
- Какво е това?
Отвори го и виж.
Благодаря.
Забавен е - никога не знавш какво да очакваш от него.
За забавлението! Това съм аз! Обичам живота, обичам да се забавлявам.
Е, Дневна красавице?
Натъжена ли си?
Какво има?
Ще видиш.
Ще си прекараме добре заедно. Обещавам.
- Какво й е?
- Остави ме за минута насаме с нея.
Не я карай да бърза. Това е първият й път.
- Чувал съм го и преди.
- Заклевам се - истина е.
- За коя се мисли тя?
- Тя е нова.
Справяш се добре. Вече направи нещо.
Г-н Адолф е прост човек. Не се притеснявай.
Прави каквото желае. Това е всичко, което той иска от теб.
- Не, искам да си тръгна.
- Какво?
Мислиш, че това е игра? Спомни си защо си тук.
А сега отивай.
Да, мадам. Ще отида.
Ще отида.
Оставете ни сами.
Имаш нужда от здрава ръка.
Хайде.
Здравей.
Затвори вратата.
Ела.
Отпратих останалите. Така ще е по-интимно.
Сега...
Изглежда си нова в този занаят.
Чуй ме, имам нюх за тези неща.
Ти не ме лъжеш.
Но ако е вярно, не трябва да се срамуваш.
Не ми казвай, че на тази възраст си все още девствена.
Скоро ще разберем.
Е, плаша ли те?
Не харесваш лицето ми?
По-добре свиквай с него, моя малка приятелко.
Не, не можеш да ми причиниш това.
За коя се мислиш, малка уличнице?
Палиш пламъка в мен, а после напускаш?
Игричките са забавни, но само за малко. Стига толкова.
Така.
Виждаш ли?
Това вече е нещо.
Значи си падаш по грубата игра?
Вале спатия, това е моят джин.
Г-н Адолф ще се позабави.
Обикновено е така.
Джин.
Севрин, къде си? Готова ли си?
Ето къде си.
Какво има? Нещо не е наред ли?
Не се ли чувстваш добре?
Нямаш треска.
Искаш ли да извикам някого?
Нищо ми няма. Просто ми се спи.
Боли ме главата.
Аспирин и горещ душ.
Утре ще съм по-добре. Колко е часът?
Късно е.
Ще се обася на семейство Феврет за да им кажа, че няма да излизаме с тях.
- Ти отиди.
- Не мисля, че ще отида.
По-добре да остана тук.
А и имам малко работа.
Заспивай. Лека нощ.
Как е супата?
Студена е. Не се затопля.
Биковете имат ли имена като котките?
Разбира се. Можеш да наричаш този Реморс.
Този зад него е Експиатион.
Колко е часът?
Между два и пет. Не е по-късно от пет часа.
- Как е съпругата ти?
- Добре е, благодаря.
Къде е тя?
Ето там. Да отидем и да кажем "здравей".
С удоволствие.
- Как си, малка уличнице?
- Всичко наред ли е, кучко?
Стара развратница!
Червей!
Свиня!
Измет!
Боклук!
Мръсница! Развратница!
Пиер, умолявам те, спри! Обичам те!
Какво искаш?
Искам да...
Опозори се и изчезна внезапно.
- Цяла седмица без да се обадиш!
- Простете ми, аз...
Това място не е за аматьори. Улиците са за аматьори.
Моля ви, мадам.
Късметлийка си за това, че имаш работа с мен.
Познавам хора, които биха те изхвърлили без да кажат и дума.
Но аз съм твърде добра.
Ако искаш да се върнеш, трябва да си сериозна.
Да.
Мога ли да разчитам на теб всеки ден?
Да, но само до пет часа.
Хайде.
Здравейте, мадам. Радвам се да ви видя отново.
- Здравейте.
- Здравейте.
Вижте. Това е Дневната красавица. Как си?
- Благодаря, добре.
- Ти ни изостави.
- Защо не се върна?
- Не можех.
- Нека ти помогна.
- Благодаря.
Толкова мило. Искам да те помоля за услуга.
Ще ми го дадеш ли за тази неделя? Ще го върна в понеделник.
Виж, мразя да отказвам... Но ще е трудно.
Защото...
Няма нищо. Може да се намери във всеки магазин.
Карден! Колко хубаво!
Коя си ти?
- Трудно ли беше да се върнеш?
- Не.
Правя го заради моя приятел.
След този инцидент той вече не може да работи.
Той знае, че идвам тук.
Аз много го обичам.
Разбира се, можех да бъда сервитьорка...
- Но колко щеше да взимаш тогава?
- Така е.
Префесорът ще дойде всеки момент.
Ще те представя. Ти си негов тип.
- Кой е той?
- Известен гинеколог.
Световно известен е.
Току що се е върнал от операция в Копенхаген.
Ето го.
- Пусни лампата.
- Да, мадам.
Лампата ни трябва.
Ще видиш. Лесно е. Ако всички бяха като него...
Имам ново момиче.
Ще я харесате.
Може би е малко стеснителна. Но е истински аристократ.
- Наистина ли?
- Да. Доверете ми се.
Хубаво. Изпратете я.
Моля, влезте.
Какво правиш?
Аз...
Не ти ли казаха? Облечи се!
Влезте.
Херцогинята ли ме вика?
Да.
Херцогинята не е доволна от моето обслужване?
Ами...
Не. Не съвсем.
Не.
- Мадам Анаис?
- Да, ето ме.
Вие сте за кухнята.
Тя не е добра. Повикайте Шарлот. Бързо!
Веднага.
Ела.
- Шарлот?
- Да.
Професорът те иска. Побързай.
Само секунда, мадам. Приготвям се.
Влез. Не е трудно.
Виж.
Гледай какво прави Шарлот.
И бъди много тиха.
Влез!
- Херцогинята ме е викала?
- Да, Виктор.
Херцогинята не е ли доволна от моето обслужване?
Ти винаги правиш грешки.
Да, така е. Истина е, признавам си.
Но Херцогинята е толкова добра, красива и винаги прощава.
Колко нагло!
Вижте!
Слепи ли сте? Виждате ли това? Има прах навсякъде.
Тук, тук и тук!
Счупих една ваза.
Ваза? Ще я счупя в главата ти.
Виктор, уволнен си.
Не, умолявам ви, Херцогиньо, оставете ме на работа.
Оставете ме. Ще обръщам повече внимание. Ще съм по-внимателен. Кълна се.
- Още не. Дай ми това.
- Съжалявам.
херцогинята може да ме накаже, ако желае.
Тя може да ме бие, но не и да ме гори.
Какво правиш? Старец такъв.
Нищо. Нищо не правя.
Спазвам дистанция.
Не биваше да ви казвам това. Това е тайна, Херцогиньо.
- Обичам ви.
- Какво?
Обичам ви.
И сега ви казвам, че ви обичам.
Разхождайте се върху мен. Плюйте и уринирайте върху лицето ми.
Мръсник такъв. Прасе такова. Ще те науча аз.
Моля ви, Херцогиньо, обичам ви.
По-силно.
Удряйте ме по-силно.
Ела. Един човек чака.
Гледа ли?
Какво ще кажеш?
Как може човек да падне толкова ниско?
Може да сте свикнали с това, но аз съм отвратена.
Не, сър. Не мисля така.
Ами това?
Ще свърши ли работа?
Какво е това?
Кредитна карта. Гейша Клуб.
Не. Тук се плаща само в брой.
Добре. Продължавайте.
Не се страхувай. Не се страхувай.
- Добре ли се справи днес?
- Да, мамо.
- Добре ли се държа?
- Да, мамо.
Иди да поздравиш леля си и й покажи оценките си.
- Здравей, Кати.
- Здравей.
Как си?
Покажи ми бележника си.
Няма ли да ме поздравиш?
Здравей, Матилд.
Здравей.
Искаш ли да отидеш на панаира в събота?
Щастлива ли си?
Пет по история, но пък шест по френски.
Мадам Анаис!
- Мадам Анаис!
- Какво?
Сега професорът иска писалка.
- Какво става?
- Той иска писалка.
Писалка?
Нямам писалка.
- Качвай се горе и си напиши домашното.
- Да, мамо.
Този мъж ме плаши.
Сигурно е трудно понякога.
Какво знаеш ти, Палас?
- Мога ли да седна, госпожице?
- Моля.
Благодаря.
- Госпожица или госпожа?
- Госпожица.
Идеално.
Как се казвате?
Дневна красавица.
Колко очарователно.
Имах котка, която се казваше "Тъмна красавица".
Често ли идвате тук?
По принцип всеки ден.
Хубав ден, нали?
Да, наистина.
Няма нищо по-красиво от есенното слънце.
Тъмното слънце.
Тъмно слънце?
Много сте елегантна.
Благодаря.
Обичате ли парите?
Да.
Ще ви платя добре, ако дойдете в моя дом.
- У вас?
- Не ме разбирайте погрешно.
За една церемония.
Много е интимна и е важна за мен.
Аз съм старомоден.
Смъртта все още ме трогва.
Ако приемете, ще бъда много щастлив.
Вие сте точно жената, която търся.
Живея на един час път от Париж.
Това е визитката ми.
Ще се срещнем на гарата.
Моля, облечете това.
За какво е всичко това?
Няма от какво да се страхувате.
Момичетата преди вас с радост биха дошли отново.
Но Херцогът е много стриктен за това.
Ще ме последвате ли?
Оттук.
Оттук.
Донесох ти лилии.
Толкова ги харесваш.
Толкова си красива.
Кожата ти е по-красива.
Косата ти е по-мека.
Мое обичано момиче.
Лицето ти е студено.
Помниш ли как се забавлявахме заедно?
Смеехме се и пеехме.
А сега лежиш и не казваш нищо.
Моля те, прости ми.
Не съм виновен. Толкова много те обичах.
Ваша Светлост, мога ли да пусна котките вътре?
Остави ни сами!
Ние сме сами.
Вратите са затворени.
Сега...
Очите ти няма да се отворят повече.
Тялото ти е неподвижно.
Червеите те изяждат.
А миризмата на откъснати цветя...
изпълва стаята.
Още ли сте тук? Какво чакате?
Вали.
И какво от това?
Изчезвайте! Вън!
Свърши ли?
Идвам!
Искаш ли да спя при теб?
Искам да правиш това по-често.
Ще го правя, Пиер. Дай ми малко време.
Чувствам се така сякаш те притискам.
Не се чувствай така.
Желая те повече с всеки изминал ден.
Вече не ме е страх.
Мисля, че те разбирам по-добре.
Ставаме все по-близки.
Обичам те повече с всеки изминал ден.
- Здравейте.
- Здравейте.
Госпожата тук ли е?
- За кого да предам?
- За г-н Хюсон.
Г-н Хюсон би искал да ви види.
Кажи му, че ме няма.
Довиждане. Благодаря.
Толкова си красива, Севрин.
- Мога ли да ти дам едно писмо.
- Да. Това би ми харесало.
Ще го приемеш ли?
Има много хора наоколо.
Още по-добре.
Сключихме ли сделка?
Да.
- Харесва ли ти.
- Да.
Какво правиш?
Нищо. Мотая се. Виж.
Не, кажи ми какво правят в момента.
- Той й дава плик.
- А сега?
В плика има листа от лилия.
Добре. Разбирам.
Хералд Трибюн.
Ню Йорк Хералд Трибюн.
Хералд Трибюн!
Хералд Трибюн!
Ню Йорк Херал Трибюн!
- Кой етаж?
- Четвърти, моля.
Извинете ме.
Какво правите?
Помощ! Помощ!
Не оплесквай нещата. Хайде.
По-бързо. Тръгвай.
Хиполит! Каква изненада.
Здравей, Анаис. Може ли да влезем?
Предполагам, че да.
Оттук.
- Това е Хиполит.
- Човекът от Латинска Америка?
Мислех, че сме се оттървали от него.
Двама са. Не зная кой е другият.
Кой е този Хополит?
Скоро ще разбереш. Не му се доверявай.
Когато има пари, не ги пести.
Когато е разорен, иска безплатно обслужване.
Елате момичета. И трите.
- Ами малкото момиче?
- Какво за нея, господине?
Може ли вече да я целуваме.
Мисля, че не. Тя още ходи на училище.
Страхотно.
- Ето ги.
- Здравейте.
- Здравейте, г-н Хиполит.
- Здравейте, Хиполит.
- Буен ганадо.
- Какво означава това?
- Как сте?
- Добре, а вие?
Работя.
Не сме ви виждали от месеци.
- Липсвахте ни.
- Наистина ли?
- Къде бяхте?
Бях в Ню Йорк...
по работа.
Сложете тези бутилки в лед. Добри са.
Най-добрите.
От Париж до Рая.
Когато съм далеч, най-много ми липсва шампанското.
И страстните момичета, които харесвам.
Доведох един приятел.
Отнасяйте се добре с него.
Разбира се, г-н Хиполит.
Когато останем сами, ще ви разкажа друга история.
- Ще ви хареса.
- Затаи дъх, скъпа.
- Трърде лошо.
- Глупости...
Слез. Тежка си.
Хайде.
Престани да ме галиш. Махай се.
Новото момиче, ела тук.
Сега.
Остави я на мен.
Добре. Щом искаш. Давай, тя е на твоята възраст.
Благодаря.
И за по-малко нещо бих счупил главата на баща си.
Но приятелството е на първо място. Няма да се бием за една уличница.
Кажете ми.
- Приятелят ви е стеснителен.
- Даже много стеснителен.
Шампанското е студено. За всички ли?
Как се казваш?
Дневна красавица.
Как още?
Това е.
Нямаш ли ми доверие?
Искам да зная името ти.
- Дневна красавица.
- Защо? Това дневната ти работа ли е?
Какво правиш по-късно?
Хубави ботуши.
Зъбите ви...
Какво е станало с тях?
Паднаха при един удар.
- Това притеснява ли ви?
- Не.
Тогава нека започваме.
- На колко години си?
- На двадесет и три.
Някой грижи ли се за теб?
Какво имате предвид?
- Свободна ли си или не?
- Не съм.
Правиш ли пари? Бизнесът добър ли е?
- Да, но...
- Не лъжи.
Не сваляй чорапите си.
Веднъж едно момиче се опита да ме удуши.
Горкото момиче.
Ако искате, няма да ви взема пари.
Нормално.
Много момчета биха искали да са ма мое място.
Ще ми кажеш ли името си?
Или не говориш много?
Това е хубаво. Момичетата, които говорят са голяма досада.
Не е зле.
Жалко, че са само две.
Нека видя.
Обърни се.
Какво е това малко кафяво петно?
Белег по рождение е.
По дяволите! Не мога да го понасям!
Обличай се!
Не е достатъчно студено. Както винаги.
- Сега на английски ли четете?
- Аз? Съвсем не.
Ами какво?
Какво ти влиза в работата?
"Аберфан инкуайъри акюзд..."
Достатъчно.
Занеси това в стаята. Идвам веднага.
Другата е за Марсел.
Кой е приятелят ви.
Преди година той ми спаси живота. Обичам го като свой син.
Затова му отстъпих блондинката.
- Каква е нейната история?
- На коя? На Дневната красавица ли?
Да. Тя много ли се търси?
Постоянно.
Има класа и...
И какво?
- Тя е перла.
- Перла?
Перла!
Мислех, че искаш да напуснеш.
Радвам се, че останах.
Мога да ти кажа,
че ми харесваш.
Погледни ръката ми.
Все още трепери.
Какво е това?
Белег.
- Белег от прободна рана?
- Може би.
Не питай.
Искам те до довечера, но няма как да стане.
И аз те харесвам, Марсел.
Ще се върнеш ли?
Може би.
Ако нямаш пари...
Парите... не са проблем.
Ти ме плашиш.
Изглежда си прекарваш добре.
Така е. Бих искала да съм в Париж.
Защо не ми кажеш всичко?
Какво криеш от мен?
Ако ми кажеш какво те мъчи, може би ще мога да ти помогна.
Какво да ти кажа?
Че обичаш някого.
- Някого другиго?
- Да.
Това е невъзможно.
Предложих ти тази ваканция за да видя дали нещо те е задържало в Париж.
Бях прав. Искаш да се върнеш.
Винаги чувствам... тази дистанция.
Никога не те чувствам близо до себе си.
Моля те, прости ми.
Вероятно вината е моя.
- Значи мислиш, че не те обичам.
- Да, така мисля.
Не зная как да обясня.
Достатъчно. Не разбирам.
Това, за което се тревожа,
няма нищо общо с удоволствието.
Много повече от това е.
Не очаквам да ми повярваш,
но нокога не съм те чувствала по-близък.
Искаш ли да се прибираме.
Казвам ти, чувствам се добре.
Можем да останем още една седмица, ако искаш.
Не, ще се върнем утре. На всяка цена искам да се върна.
Ще се видим по-късно.
Нещо не е наред ли, Марсел?
Никога не съм те виждала такъв.
Млъкни.
Държиш се като идиот, а не като мъж.
Как вървят нещата?
Очаквахме ви в четвъртък.
- И какво от това?
- Следващия път няма да чакаме.
- За малко да не дойдем и днес.
- Така ли?
Парите са проблем.
Повдига ми се от вас двамата. От теб и от този подлец.
Не си струва да си цапаш ръцете с тях.
Забрави.
Господине, ако искате да разисквате нещо, направете го навън.
Млъкни.
Дайте ми парите. Знаем, че са у вас.
А сега се махайте.
Ще си поговорим с теб, малки мръснико.
Когато пожелаете.
Барман! Още една бутилка!
- Къде отиваш?
- Ще се обадя по телефона.
Пак ли?
Удивително! Жени.
- Повтори го.
- Ти си влюбен.
Това ти струва цяло състояние.
Но какво мога да направя? Нищо.
Ало, Анаис? Марсел е.
Някакви новини?
От колко време?
Наистина ли?
Идвам веднага.
Дума с четири букви.
Втората е "Н".
"Ении" с две "И"-та.
Разбира се. Тази дума винаги се появява в кръстословиците.
Красавице, той е. Чака.
Здравей, как си?
Къде беше? Защо си тръгна?
Трябваше да се махна за няколко дни.
- Мога да обясня.
- Аз ще дам обяснението.
И ще оставя подписа си.
Не ме удряй.
Не ме докосвай!
Направи го пак и повече няма да ме видиш.
Този път имаш късмет.
Липсваше ми.
Чаках като глупак.
Искам да те виждам по-често. Дори нощем.
Тук съм всеки ден. Това не е ли достатъчно.
- Не е.
- Знаеш, че не съм свободна.
Не ме интересува.
Не разбирам.
Мислех, че ме харесваш.
Много.
Но това не е достатъчно.
Обичаш ли го?
Тогава защо си тук?
Не зная.
Различно е.
Умирам от глад. Къде ще хапнем?
Нямам идея. Ще измислим нещо по пътя.
Няма да се бавя. Ще се върна в три часа.
Променила си се. Не мога да те позная.
- Радвам се да видя усмивката ти.
- Чувствам се много по-добре.
Никога не съм те виждала такъва. Само ако...
Какво?
Ако един ден имаш голяма новина за мен.
Какво искаш да кажеш?
Знаеш какво. Това, което най-много искам. Дете.
Какво гледаш?
Инвалидната количка.
Привлече погледа ми. Не зная защо. Странно.
- Това е само една инвалидна количка.
- Да, права си.
Видяхме се за последно отдавна. Не те познах.
Помислих, че си забравил за нас. Мина известно време.
Ти не си се променил.
Първата врата вдясно.
Хайде, момичета. Посрещнете един стар приятел.
Вървете. Хайде. Усмихнете се.
Да, красива си.
- Ласкаете ме.
- Не, господине. Помня ви добре.
Понякога дори ви сънувам.
Това ми харесва.
- О, не, господине.
- Моля. Удоволствието е изцяло мое.
Благодаря ви, господине.
- Добър ден. Седнете.
- Благодаря.
Това са Матилд, Шарлот и Дневната красавица.
Дневната красавица?
Оригинално!
Желаете ли нещо за пиене.
По-късно, по-късно.
Нищо не се е променило, Анаис.
Все същото топло посрещане...
същите завеси.
Какво се е случило на дресьора на лъвове?
Не зная. Нямаме новини от него.
И радиаторът е включен?
- И ти не си се променил.
- Виж. Същият стол.
Помня.
Валеше сняг. И същият този парфюм...
Винаги аромат на жасмин.
Надявам се ще ни отделиш малко време.
Целият си живот. Винаги имам свободно време.
Ами...
Искам да остана сам с Дневната красавица.
Не, не искам.
Къде са ти обноските? Ще останеш.
Тя наистина е хубава.
Понякога е малко нервна.
Доволен ли си?
Това не е съвпадение. Ти си знаел, че съм тук.
Не е така.
Вината е твоя. Ти ми даде този адрес.
- Пак ти казвам, че не е така.
- Ако се приближиш още малко, ще викам.
Ще викам за помощ. Ще скоча през прозореца.
Това твоето легло ли е?
Повдига ми се от теб. Вече ти го казах.
Да, това е леглото ми. Какво още искаш да знаеш?!
Харесва ти дас бъдеш унижавана. На мен - не.
Не казвай на Пиер.
Пиер? На него се възхищавам още повече.
Моля те, не му казвай.
Защо не можеш да разбереш?
Загубена съм.
Не мога да си помогна. Не мога да устоя на това.
Зная, че ще си пратя скъпо.
Не мога да живея без това.
Прави с мен каквото искаш.
Не сега.
Това, което ме привлече у теб, беше добротата ти.
Ти беше жената на един бой скаут. Сега вече не е така.
За разлика от теб аз имам принципи.
Но няма да кажа на Пиер.
Имам някои приятели, които биха искали да те видят.
Мога да ги изпратя.
Ще бъде добре за бизнеса.
Съжалявам, но не съм свикнал с това.
Може би следващия път.
Кой знае.
Нека не губя повече от времето ти.
Тези пари не са за теб.
Купи с тях шоколадови бонбони на Пиер.
Довиждане.
Готови? Давайте!
Готови!
Огън!
- Той тръгна ли вече?
- Да.
Мога ли да говоря с теб?
Да.
- Трябва да тръгвам.
- Кога?
Сега.
- Ще се върнеш ли?
- Не мисля.
Защо?
Защо така?
- Не ти ли е хубаво тук?
- Да, но...
Разбирам.
Марсел.
Той току що беше тук. Беше разярен.
Едва не разби вратата ти.
Нещата твърде много се задълбочиха.
Каза, че си само негова.
Денем и нощем.
Да.
Все същата история.
Права си - трябва да напуснеш.
Преди да е станало по-лошо.
Но на мен ще ми е мъчно.
Жени като теб...
се приемат добре.
Това е вярно.
Обаждай се.
Ще ми бъде приятно.
- Дай ми адреса си...
- Не, няма.
Ами в такъв случай предполагам, че това е всичко.
Тук има един човек, който иска да ви види.
- Мен ли?
- Да, мадам.
Кой е той? Познаваш ли го?
Не, но каза, че е спешно.
Здравей.
- Донесе ли каталога?
- Да.
Седни. Благодаря, Мария.
Идеята с каталога никак не е лоша.
Това място ми харесва.
Какво правиш тук? Полудя ли? Махай се!
След като вече не работиш за Анаис...
си помислих, че мога да те посетя.
Да видя как я караш.
- Как успя да ме откриеш?
- Детска игра.
Това съпругът ти ли е?
Изглежда добре. Много хубаво.
Много по-добре от мен, това е сигурно.
- Ще си тръгнеш ли?
- Не се тревожи.
Няма да правя сцени.
Искам да зная защо напусна. Това е.
- Чуваш ли ме?
- Млъкни!
Прислужницата ще ни чуе.
Махай се. Той скоро ще се прибере.
Току що дойдох, а ти искаш да си вървя?
- Какво искаш?
- Да те видя пак.
Това е невъзможно. Повече няма да се върна там.
Давам ти три дни.
Намери си извинение. Независимо какво.
Ще се срещнем в хотел Дюбоа.
Улица "Фроментин".
- Ще останеш с мен цялата нощ.
- Това е невъзможно.
Много добре.
Ще го изчакам.
- Имам да му казвам много неща.
- Няма да посмееш.
Напротив. Може би сега ще размислиш.
Не. Същото е.
И без това щях да му казвам.
Наистина ли?
Рано или късно той щеше да разбере.
Един приятел ме видя.
Ще махне голям товар от плещите ми.
Добре. Ще го изчакаме.
Ще допълним картината.
Може да е забавно.
Моля те, върви си. Той ще се прибере всеки момент.
Не се безпокой.
Тръгвам си.
Не ти вярвам, но разбирам.
Той е пречката.
До скоро, Севрин.
- Видя ли я?
- Да. Остави ми колата.
- За какво ти е?
- Трябва ми.
Остави ми колата и тръгвай.
Какво ще правиш?
Казах ти да тръгваш.
Дотук беше, хлапе. Това е.
Къде си мислиш, че отиваш.
Нещо ново?
Помощникът е мъртъв. Полицията няма улики.
Или е направил грешка, или е полудял.
- Идентифицираха ли го?
- Не.
- Той имаше своя история.
- Странно.
- Ами Серизи? Как е той?
- Рано е да се каже.
Жена му е в чакалнята.
Как е той?
Рано е да се каже, но ще живее. Успокойте се.
- Мога ли да го видя?
- Не. Все още е в безсъзнание.
Може би утре.
Трябва да се приберете и да опитате да си починете.
Ще ви информираме за състоянието му на всеки час. Обещавам.
Благодаря ви.
Не се безпокойте.
Ела. Ще те закарам у дома. Ела.
Мария е купила вестник.
Ще ти прочета новините.
Мария е толкова приятна. Тя много те харесва.
Всеки пита за теб.
Състоянието ти се подобрява.
Лекарите са оптимисти.
Имаш голям напредък. Особено с очите.
Старнно. След злополуката...
не съм сънувала.
Време е за лекарството ти.
Г-н Хюсон, мадам. Иска да види съпруга ви.
Идвам.
Здравей, Севрин.
Извинявам се за това, че те безпокоя.
Искаш да видиш Пиер ли?
Само за момент.
Все още не говори.
Зная. Съжалявам, че не можах да дойда по-рано.
Възхищавам се на Пиер, но бях извън града.
Красива рокля.
Като на преждевременно развита ученичка.
Какво мислиш да кажеш на Пиер.
Всичко, което зная за теб.
Какво?
Спокойно!
Сега, когато е парализиран, той чувства себе си като бреме.
Срамува се от товара, който представлява за "чистата" си съпруга.
Затова реших да му кажа всичко.
Ще бъде наранен, но ще му направя услуга.
Не можеш да кажеш, че съм жесток човек.
Да влезем.
Той е ето там.
Искаш ли да присъстваш на нашия разговор?
Здравей, Пиер.
Пиер.
За какво мислиш, Севрин?
За теб.
Жаден съм.
- Искаш ли малко лед?
- Не, не се тревожи.
Мисля, че мога да си почина няколко дни.
- Може ли да отидем в планината?
- Ако искаш.
Чу ли това?
К Р А Й
превод и субтитри П. Савов
?