Mibu Gishi Den - When The Last Sword Is Drawn (2003) (mgd2-postx.srt) Свали субтитрите
По-добре от всеки друг, знаех кой е убиеца.
Ехо?
Г-ца Нуи?
Мога ли да вляза?
Г-ца Нуи?
Г-це...
Г-це Нуи!
Шизу!
Шизу!
Шизу!
Жената на самурая няма право да се самоубие.
Не и, за да има едно гърло по-малко за хранене!
Пусни ме!
Шизу!
- Остави ме да умра!
- Шизу!
Шизу! Не можеш да направиш това!
Не можеш!
Добре...
остави ме да умра и ме използвай за храна!
Не мога...
да продължавам да ти нося неприятности!
Шизу!
Татко!
Не се ядосвай на майка!
Не съм гладен! Не ми се яде!
Татко...
Аз няма...
да позволя това да ти се случи пак.
Дължа лоялността си само към теб.
Към никой друг.
Като учител на деца...
и инструктор по фехтовка...
не е възможно да тръгна
тук из Мориока да прося пари.
Но ми е пределно ясно...
че без пари никой от вас няма да приживее зимата.
Каичиро...
Митсу...
Въпреки, че аз...
напуснах клана си за да търся по-добър живот...
...аз никога няма да ви изоставя!
Шизу...
Грижи се за новото бебе, когато се роди.
- Каничиро...
- Не!
Отстрани сигурно изглежда, че съм ви напуснал без въобще да ме интересува.
Не искам да си казваме сбогом!
Така че...
Аз тръгвам.
Каничиро!
Татко! Татко!
Татко...
Върви си в къщи! Не трябва да ме изпращаш!
Няма да те изпращам.
Просто прегърни Митсу за последен път.
Тя не заслужава баща й да си тръгне без да й каже и думичка...
Тя те обича.
Татко...
Татко...
Татко...
Татко...
Татко...
Татко...
Митсу...
- Митсу...
- Татко...
- Митсу...
- Татко...
- Митсу...
- Татко...
Татко, моля те не плачи.
Искам само заминаването ти
да беше по щастливо.
Сайто-домо се връща!
Сайто-сенсей?
- Защо?
- Не знам.
Сайто-домо!
Стой настрана!
Уморих се да се крия. Върнах се при Шинсенгуми...
въпреки че чудесно знаех
колко зле е положението при тях.
И това беше още по-сериозна причина да се върна.
Съчувствам ти за неприятната задача, която ти се падна.
Нямам нужда от твоето съчувствие. Мърдай.
Сайто-сенсей...
Г-ца Нуи...
Какво за нея?
Тя се самоуби.
Разбирам...
Позволих си да организирам погребението в храма Коенджи.
Гледай си твоята работа.
Точно тогава само той знаеше...
моите най съкровени мисли.
Ще ме убиеш ли?
Не си ли ти един провинциален самурай, който не го интересува какво ще се случи?
Какво значение има стига да ти се плаща?
Алчен си за пари!
Наемник!
Колко ти плащат, за да ме убиеш?
Наистина съжалявам...
Това бе всичко...
до тук.
Шогуна се оттегли
и политическата власт се върна при Императора.
Господарят на Айзо, пълномощникът на Киото...
беше освободен от поста си,
оставяйки ни без нищо, което да защитаваме.
Окита умираше от туберкулоза...
и Шинохара от фракцията на Ито
застреля Кондо.
Шинсенгуми се присъединиха
към последната битка...
срещу северозападните кланове.
Битката беше единственото,което умеехме.
Оно-домо...
Изправете гърбовете си! Изпъчете гърдите си!
Ние сме войните на Мибу!
Шинсенгуми!
Браво на вас!
Шинсенгуми!
Добре ли сте облечени?
Ако дрехите ви не са удобни и стегнати ще умрете!
Дори да паднете, не изпускайте меча си!
Продължавайте да го размахвате!
Ако останете без дъх сграбчете опонента си.
Използвайте всички средства...
и се върнете живи.
Идват!
Шинсенгуми са тук!
Напред!
Огън!
Напред!
Огън!
Беше абсурдно.
Мечове срещу пушки - беше предрешено предварително.
Времето на меча...
беше далеч в миналото.
Нанбу клан, Осака
Докладвам!
Силите на Шогуна отстъпват.
Югозападните армии ги преследват.
Те печелят?
Да, сър.
Шинсенгуми не помогнаха ли?
"Шинсенгуми"?
С нищо.
Избягахме с войската на Шогуна.
Другите кланове ни изоставиха.
На ръба на унищожението
ние изиграхме последния си коз.
Добре ли сте?
Ето малко храна.
Хайде яж.
Яж бавно!
Сайто-сенсей...
Накарах хората на Айзо да разделят провизиите си с нас.
Моля...
Ял ли си?
А... не.
Това последното ли беше?
Защо не каза? Остави ме да изям последната храна!
Свикнал съм да съм гладен.
Така ще ми е добре.
Ти копеле!
Мразя те в червата!
Какво те интересува дали сам ял?
В свят, в който хората се мразят и избиват...
какво те интересува дали стомаха ми е пълен или не!
Сайто-сенсей! Не мога да дишам!
Йошимура, махай се!
Ще умрем тук,
независимо дали ни харесва или не.
Но аз не искам ти да умреш.
Не и човек като теб.
Г-н Сайто..
Аз съм...
Нанбу-самурай.
Един Нанбу-самурай...
не позволява нито съпруга, нито деца да го отклонят от дълга му.
Когато Нанбу се бият аз ще съм първи в битката.
Наистина съм ти много благодарен за загрижеността, която ми показваш...
но аз никога няма да изоставя дълга си.
Йошимура!
Сайто-сенсей.
Благодаря ти.
Той беше истински самурай.
Врагът!
Задръж стрелбата!
Спрете да стреляте!
Мечове!
Бий се или умри!
Посечете ги!
Отстъпвай!
Отстъпвай! Отстъпвай!
Напред!
Знамето на Императора!
Ние сме императорската армия!
Изтеглете войниците си!
Няма да има никаква милост за бунтовници!
Бунтовници ли сме сега?
Отстъпвай!
Отстъпвай! Не се съпротивлявай!
Не се съпротивлявай! Отстъпвай!
Хиджиката-сенсей!
Бунтовници ли сме?
- Ей!
- Стойте на място!
Стойте тук, казах!
Аз съм Каничиро Йошимура
от Шинсенгуми!
Служа на Шогуна Токугава!
Не искам да вдигам ръка срещу негово величество Императора....
но дългът ми ме задължава да се бия!
Изправям се срещу вас!
Йошимура!
Не умирай!
Йошимура!
Йошимура!
Не умирай, Йошимура!
Йошимура!
Йошимура! Йошимура!
Йошимура...
Значи вие познавахте Йошимура-сенсей?
Мисля, че той загина в битката за Тоба-Фишими...
Не.
Какво, жив ли е?
След тази битка...
войната се обърна в полза на югозападните кланове.
Моят баща, Джироемон Оно...
беше пратен в Осака
като мениджър, да помогне на клановете да преодолеят кризата.
Остави ме да говоря! Негово благородие Шогуна...
избяга от крепостта Осака,
изостави армията си и взе кораб за Едо.
Знаем кой ще победи вече! Пътя напред е ясен!
Можем или да се присъединим към Императора и неговите югозападни кланове..
или да бъдем унищожени заедно с Токугава!
- Съгласен съм!
- Успокойте се...
или по-ниските касти също ще се включат.
Важно е те да останат абсолютно неутрални.
Не трябва да вземаме страна.
Всичко което трябва да направим е да се облечем нормално и да подсилим портата.
Няма да помагаме на бягащи войници...
и няма да казваме нищо за изхода от войната.
Ясно ли е?
Йошимура-сенсей избра този момент да се яви пред баща ми.
Каничиро?
Йошимура е тук?
Той е пред портата, тежко ранен.
Йошимура!
Какво да направим?
Добре, занесете го в задната градина.
Слушам, сър!
Защо му трябваше да идва сега?
Защо!
Скапан глупак! Трябва да се засрамиш!
Йошимура!
Джироемон-домо!
След като битката ни приключи...
с пълно поражение...
да умра тук от ръцете на някой престъпник...
ще бъде напразна смърт.
Ако може...
Бих искал да служа на моята родна земя.
Бих искал да се върна там.
Сега?
Истинският Нанбу-самурай...
би се върнал при Шинсенгуми,
за да умре там като мъж.
Умолявам те!
Йошимура...
след всичко, което направи...
не мога да моля клана да те приеме отново!
Поне...
докато заздравеят раните ми.
Заради....
всички тези години на приятелство...
До всички хора от всички кланове!
Предавайте всички бунтовници на имперската армия!
Укривайте ги...
и вашият клан ще бъде унищожен!
Повтарям...
Предавайте всички бунтовници на имперската армия!
Укривайте ги и вашият клан ще бъде унищожен!
Йошимура...
ти си позор.
Ще те оставим сам.
Самоубий се.
Това не е забавление!
Махайте се!
Съжалявам, Сасуке.
Каничиро...
защо се бихте при Тоба-Фушими?
Защо не се присъединихте към Шогуна при крепостта Осака?
Заедно можехте да имате шанс.
Как успя да избягаш
с тези рани?
Заради дълга си...
се бих.
Загубихме, вярно е, но все още не съм умрял.
Докато съм още жив...
искам да се върна в Мориока.
Искам да видя Шизу и децата си.
Нанбу е родината ми.
Не мога да жертвам Нанбу заради теб.
Ако ставаше въпрос само за мен, бих умрял за теб.
Но не мога да направя Нанбу
враг на негово величество само заради теб.
Този твой меч не става за нищо вече.
Ще ти дам моя.
Направен е от Ямато но Ками Ясусада.
Използвай го за да разрежеш корема си както би трябвало да постъпи един истински самурай.
Моля те помогни му! Татко!
Сър?
Гладен мъж не може да срещне смъртта достойно.
Ще му дам малко храна.
Не забелязах. Съжалявам.
Аз ще го направя.
Не помислих за това до сега.
Дай му и малко топла вода.
Вали сняг...
И в Нанбу също, нали?
Сняг...
О...
Какво пък сега?
Ето.
Този ориз....
е от Нанбу?
Ориз от Нанбу.
Толкова е вкусен.
Прияжда ми се, само като си помисля за него.
Наслаждавай се.
Имаш време, наслаждавай му се.
Благодаря ти...
Първо...
Това рюо...
...е за колан за кимоно за Шизу.
А това рюо...
...е за Митсу, за фестивала на куклите.
Това е за пелени за Кейджиро.
Добре!
Исках да купя меч за Каичиро...
но нямах пари.
Каичиро...
нищо не може да те разплаче, нали?
Не заслужавам...
да имам син като теб.
Каичиро и Митсу...
и Кейджиро, когото никога не съм виждал...
Искам да те...
прегърна.
Шизу...
какво ли правиш сега?
Можеш ли да чуеш думите, които говори сърцето ми...
Думите, които никога не можах да ти кажа?
Влюбих се ...
в теб.
Опитах се...
колкото можах.
Направих всичко, което мога.
Ти...
нямаш нищо против, нали?
Шизу?
Съгласна ли си...
да се самоубия?
Прости ми.
Нека да отидем до прасковата.
Ако има праскови, ще ги откъснем.
Пет за чичо...
Чувам Митсу да пее...
Kакъв хубав глас...
Митсу...
Никога не излизаш от мислите ми.
дори само за ден.
Сякаш...
ти си единствения човек, с когото не съм се разделял дори за минута.
Така, че Митсу...
въпреки, че ще се самоубия...
винаги ще бъда до теб.
Сега ще умра...
Шизу...
Каичиро...
Митсу...
Кейджиро...
Няма да отида в ада,
нито на небето...
Аз...
ще бъда с вас...
всяка секунда...
С вас!
Бях там, когато Йошимура-сенсей умря.
Сър...
Занесете тези две неща в дома ми.
Той не е използвал меча!
Не си докоснал ориза...
Ти, упорито магаре!
Каничиро!
Каничиро!
Яж! Яж!
Това е ориз от Нанбу!
От Мориока, поливан с вода от река Китаками.
Яж!
Каничиро...
заради теб
Шизу и децата имат какво да ядат.
Твой ред е.
Мечтаеше за ориз от Нанбу.
Яж, Каничиро!
Вкусно е!
Каничиро!
Каничиро!
Той беше кръстен на един от елитните пазачи на Токогава...
и служи добре.
Вместо да приеме безчестието...
той поиска да направи хара-кири.
Това ли беше избора му?
Да.
Не чака дори секунда...
и смело, сам... разряза стомаха си.
С този меч ли?
Не.
Искаше да го даде на теб.
Не искаше да го опетни.
Използва друг.
Разбирам...
Съпруже...
Благодаря ти.
Ти работи много...
за да ни издържаш.
Благодаря ти.
Беше смел мъж.
Така е станало, значи...
Заповядвайки му да постъпи така,
трябва да е разбило сърцето на баща ти.
Изведнъж, след това...
баща ми стана друг човек.
Те никога не трябва да бъдат армия на Императора!
Югозападните кланове започнаха тази война.
Те са бунтовниците!
Винаги е бил толкова предпазлив...
но когато Акита отиде при югозападните кланове...
той поведе атаката.
Призовавам самураите от Нанбу да изпълнят дълга си!
Мисля, че...
в битката той търсеше смъртта си.
И, за жалост, я намери.
Всичко хубаво!
Чиаки-домо!
Каичиро...
Отивам в Хакодате да се бия.
- Във форта ли?
- Да.
Никога няма да успееш да се върнеш жив от там!
Не ме интересува.
Това не е разумно. Защо отиваш, след като знаеш, че
няма да се върнеш?
Дълг на Нанбу-самурая е да се бие до последно.
Не отивай! Не отивай!
Митсу...
Не можеш да го спреш.
Това е достатъчно, Чиаки-домо.
Благодаря ти.
Това е чиста пролетна вода. Нека да пием от нея...
- За късмет!
- Да!
Пий от ръцете ми!
Сега ти от моите.
Ето.
Не издържам повече!
Когато всеки гледа да остане жив...
ти отиваш да умреш!
Ти си само на 16! Не си живял още!
Защо трябва да умираш?
Чиаки-домо...
Не мога да оставя баща си, когото обичам
да прекоси реката на смъртта сам.
Така, че, моля... Пий.
Каичиро... не умирай!
Каичиро!
Чиаки...
Чиаки...
Чиаки!
Каичиро... не умирай!
Не умирай!
Братко! Не заминавай!
Митсу... Трябва да отида.
Братко!
Братко!
Братко!
Ще се грижиш ли за нея?
Отивам да се бия за Нанбу.
Братко! Братко!
Братко!
Братко! Братко!
Каичиро не се върна в Мориока.
Той умря в битката за Хакодате.
Братко!
Митсу!
Аз ще съм по-големият ти брат сега.
И след това, след години...
аз се ожених за Митсу.
Ето! Всико свърши!
Браво!
Извинявайте, че ви карах да чакате. Минору...
Не мисля, че е сериозно. Само настинка.
Направих лекарство за него.
Давайте му го след хранене, и гледайте да си почива повече.
Ще го вземаш, нали?
Благодаря, Йошимура-сенсей.
Е...
Благодаря за помощта.
Пазете се.
Хайде.
Мориока, в Нанбу е много красиво място.
Далеч на юг е връх Хаячине...
Връх Наншо и връх Азумане са на запад.
На север са връх Ивате и връх Химеками.
Извън високите планини...
- Дядо, носи ме!
- Не! Истинският самурай върви сам!
Да, сър.
А, красиво е като картинка!
В цяла Япония няма друго такова място!
Всичко хубаво!
Митсу загуби толкова много от близките си...
че дори сега
в съня си тя държи ръката ми и не я пуска.
Думите не могат да изкажат колко голяма помощ бе Митсу за мен.
След като баща ми умря в битката...
с моето семейство се отнесоха като с бунтовници и ни бяха отнети титлите и имуществото.
Но предполагам, че това беше късмет,
защото по този начин стана възможно да се оженя за Митсу.
Сасуке, който стана шеф на комарджийски синдикат...
се грижи за нас дори сега.
Митсу и аз решихме да се преместим в Китай...
където ще практикуваме медицина в Манчурия.
Ще прекосим морето и ще живеем в тази голяма страна...
и ще правим най-доброто, което можем.
Мориока, в Нанбу
Красиво е като картинка!
Няма друго такова място в цяла Япония!
Черешовият цвят на Мориока разцепва и камък за да разцъфне.
А цветовете на Магнолията на север са толкова красиви.
Бягайте по-бързо от времето.
Бъдете диви. Разцъфнете.
Каничиро Йошимура Киичи Накаи
Джироемон Оно Юджи Мияке
Шизу Юи Натсукава
Чиаки Оно Такехиро Мурата
Нуи Мики Накатани
Хаджиме Сайто Коичи Сато
Сценарий: Джиро Асада
Музика: Джо Хисаиши
Режисьор: Йоджиро Такита
Субтитри и превод: Garet