Mibu Gishi Den - When The Last Sword Is Drawn (2003) (mgd1-postx.srt) Свали субтитрите
Какво е това?
Ето, гледай да опаковаш и това.
Да, да...
Никога няма да успеем.
-Естествено, че ще успеем.
Чиаки... опаковай това, после ще пиеш.
Да, скъпа.
Не можем да вземем недоизпита бутилка с нас!
Клиника Оно, затворено Клиниката се мести, Чиаки Оно, М.Д.
Да?
Идвам, идвам!
Знам, че е късно...
Моят внук има темепратура, не спада.
- Може ли?
- Влезте.
Местим се, затова е такава бъркотия.
Намерете празно място и седнете.
Минору... Ето...
- Имаме пациент!
- Добре.
Жена ми се грижи за децата.
Заповядайте.
Няма достатъчно място. Влезте сам.
Не искам инжекция!
Минору!
Спри с тези глупости!
Няма нищо страшно.
Извинявайте.
Няма нищо. Просто го оставете там.
Имаш температура.
Няма страшно.
Този господин...
Кой?
Познаваш ли го?
Не.
Хайде да влезем.
Как мога да го забравя? Каничиро Йошимура
Човека, когото най-много мразех...
Спомнян си онова лудо време, когато падна Шогуна, спомням си и моите приятели
от "Вълците на Мибу".
КОГАТО И ПОСЛЕДНИЯ МЕЧ Е ИЗВАДЕН
"Новоизбраната военна част" или "Шинсенгуми" беше основана през 1863.
Настанени в Киото, в контролираната от Мибо област,
тази група от самураи без господари беше натоварена с опазването на мира,
докато силата на Шогуна отслабваше. За първи път видях Йошимура
между група новобранци
избрани от нашия лейтенант,
Тошизо Хиджиката.
Който си чуе името да се обажда!
Каничиро Йошимура
Аз!
От Мориока, Клан Ошу.
Северна звезда, Училище на Единия Меч, лицензиран.
От твоето училище е, Ито.
Никога не съм го виждал.
Г-н Нагакура...
Какво ще кажете да опитаме с истински меч?
Окита!
Всичко е наред. Те не са остри.
Твоето училище не тренира с истински мечове, нали?
Така е, сър.
Не се притеснявай.
Той може да пропусне. Сложи си протектор.
Може и аз да пропусна.
Сложи си и ти.
Нямам нужда.
Много добре.
В ролите: Киичи Накаи
Коичи Сато
Юи Натсукава Такехиро Мурата
Мики Накатани Юджи Мияке
История - Джиро Асада
Сценарий: Такехиро Накаджима
Музика: Джо Хисаиши
Продуценти: Хидеши Мияджима и Нозому Еноки
Режисьор: Йоджиро Такита
Той е убивал. Веднага се вижда.
Достатъчно!
Не е зле!
Приемете моите благодарности.
- Йошимура!
- Сър?
Трябва да си много добър,
за да изкараш равен с Нагакура.
Ще работиш с него като инструктор.
Всичко наред ли е, Ито?
Хижиката?
Вие ме правите...
инструктор...
на Шинсенгуми?
Много Ви благодаря!
А сега...
Искам да обявя нещо.
Тани...
Масатаке...
Излезте напред!
Добре дошли. Нека да взема меча ви.
По малкия брат на Санджуро Тани
ще бъде осиновен в Кондо, моето семейство.
От сега нататък ще се нарича "Шухей".
Моля всичи ви да го подкрепите.
И аз ви моля.
Училище Тенен вече има нследник!
Какво правиш?!
- Мърдай
- Какво?!
Г-н Сайто...
трябваше само да помолите...
Аз ще ви забавлявам! Ще се погрижа за Вас!
Кондо не беше лош човек, но беше сноб.
Опитваше се да подражава на знатните фамилии, повишаваше лекомислени глупци, което
доведе до осиновяването на този по-малък брат,
предавайки на Окита шанса да го наследи.
Сайто сенсей... ето, пийнете си.
Казвам се Каничиро Йошимура.
Нов съм. Сега ще знаете кой съм.
Сайто сенсей...
От кой край сте?
- 'Край'?
- Да.
Роден съм в Мориока, в Нанду, Ошу
Красиво място е.
Моля...
Далеч на юг е връх Хаячине...
върховете Наншо и Азумане - на запад.
На север са връх Ивате и връх Химеками.
От високите планини се спуска река Накатсу
през града-крепост към Китаками под Сакуронобаба.
А, толкова е красиво!
В цяла Япония няма друго такова място!
О, моля... позволете ми.
Снощи сънувах малкото си момиченце.
Прилича на майка си, която беше най-красивото момиче в града.
Толкова време мина откакто не съм я виждал.
Досаден провинциален самурай, хвалещ се със семейството си и родното си място.
Когато напуснах дома си
тя беше само на пет.
Дори тогава...
беше толкова красива и сладка, че можеше да ти спре дъха.
Вече мина месец, откакто убих човек.
Сина ми Каичиро
е много добър мечоносец и ученик.
Не казвам че, само защото аз съм баща му
той ще стане чудесен самурай.
Реших да убия този мъж.
Моля...
Ще ме изпратиш ли до квартирата ми?
Моля?
Пиян съм, и не е съвсем безопасно
да вървиш сам по улиците по това време.
Разбира се.
Ето.
Тук?
Шегата може да отиде прекалено далеч, господине.
Каква е причината за това?
Няма причина.
Убиваш без повод?
- Просто не ми харесваш!
- Ти си луд!
Умри!
Не мога да позволя това! Няма да умра!
Спокойно.
Само исках да те проверя.
Ще помоля само това да е последния път когато ме проверяваш.
Не искаш да умреш? Що за самурай си ти?
Никой не иска да умре.
Ти по-различен ли си?
Не ми пука, жив съм само зашото никой не може да ме убие.
Аз съм различен.
Убивам защото не искам да умра.
За нарушаване на правилата на нашата част, Татико Сеяма е длъжен
да направи Хара-кири.
След като се разреже
ти ще отрежеш главата му.
Какво е престъплението му?
Това не те интересува.
Не се проваляй!
Ще се подчиня.
Побързай!
Не! Моля! Спрете!
Съжалявам.
Прости ми.
Заплащане.
Върви се забавлявай в Шимабара.
Не искаш ли?
Не мога да приема!
Ясно.
Хижиката сенсей,
както знаете обстоятелствата...
направиха тази задача доста трудна.
Това е причината остието на меча ми да се нащърби
Може би мога да помоля
за нов меч?
Това трябва да стигне, твоето острие не носи знака на този, който го е направил.
Много сте мил.
Приемете моите благодарности!
Що за самурай е това?
Добър е!
Къде е нащърбеното?
Меча ми е изхабен точно както съм изхабен и аз.
Шинсенгуми беше...
стерилното цвете на Шогуна.
И ето този скъперник се стиска колкото може.
Проверяваме за да се убедим, че няма нищо заразно.
Ще отнеме малко повече време.
Извинявам се. Не идвам в подходящо време.
Искаш ли да пийнеш?
Много от нашите пациенти плащат сметките си с алкохол.
Местим се утре, а всичко това остана.
О... Не знам какво да кажа...
Чух, че приемате алкохол вместо заплащане...
Ако ми дадете пари с тях пак ще си купя пиене.
Много сте мил.
Както и да е, ето пийнете.
Найстина сте много мил.
Вашия баща?
Хм?
О... Не.
Този господин ми беше учител.
Мориока е...
на 140 левги от Едо...
на края на пътя за Ошу и не така благословен както западната страна.
Да застанеш за земята си срещу децата на онези богаташи...
не е лесно.
Черешовия цвят на Мориока
разцепва и камък за да разцъфне.
А цветовете на Магнолията на север
са толкова красиви.
Така че не искам да чакате докато дойде пролетта и да стане топло.
Разчупете скалата.
Бягайте по-бързо от времето.
Бъдете диви.
Разцъфнете.
Йошимура сенсей беше самурай с нисък ранг...
познат с учението си и майсторство с меча.
Нашия клан го направи учител в нашето училище.
Съсредоточи ума си.
Чиаки-домо!
Тялото ви е разрязано! Дръжте си ръцете долу!
Да!
Добре, Каичиро!
Неговия син Каичиро беше силен
и нежен като него.
Добре ли си?
"Нека да отидем до прасковата".
Митсу...
Шизу... Върнах се...
Добре дошъл вкъщи!
Здравейте, Оно-домо!
Влезте.
Хайде.
Митсу...
Йошимура сенсей трябваше да се бори за да запази честта си.
Това бе всичко, което можеше да прави за да изхранва семейството си.
Въпреки всичко, поне в моите очи...
те изглеждаха щастливи.
Но тогава, за изненада на всички той напусна клана...
оствяйки семейството си.
В онези дни да оствиш клана си се считаше за измяна.
Но това което ме шокира беше, че мъж,
който проповядва добродетелите на Нанбу-самураите...
и който беше толкова горд от красотата на земята си...
може да я напусне.
Твоят старец е предател!
Позор!
Той трябва да умре!
Истинският самурай се извинява като сам разпилява вътрешностите си!
Хара-кири!
Спрете!
Ще говоря.
Йошимура сенсей
служеше на моя баща Джироемон Оно.
Греха на подчинения е грях на неговия господар.
Ако Каичиро трябва да се самоубие
тогава трябва да го направя и аз.
Това ли е желанието ви?
Хайде.
Добре ли си?
Извинявай.
Трябва да направиш това за мен Чиаки-домо.
Не можех да стоя и да гледам как Каичиро изгубва сърцето си по този начин.
Заено с Каичиро останалата част от семейството
бяха изгонени от земите на клана да търсят убежище при роднини.
Камбанки!
Камбанки за продан!
Браво!
Каничиро Йошимура!
- Сър!
- 2 рюо, 3 бу, 3 шу.
Браво!
Благодарности.
Следващия!
- Следващия!
- Татсуносуке Нишимура!
Благодаря!
2 рюо, 1 бу, 2 шу.
Здравей!
Здравей отново!
Можете ли да изпратите това, моля?
Разбира се.
Г-н Йошимура има писмо за Вас.
Благодаря!
Ще Ви напиша разписка.
"Скъпи татко...
прочетох писмото ти...
и е чудесно да чуя че си добре.
Майка и Митсу са в добро здраве,
а Кейджиро се учи да говори и да прави бели.
Помагам на полето...
и продължавам да се упражнявам с меча.
Понякога в съня си Митсу казва "Татко".
Бих искал да дойда в Киото
и да служа заедно с теб като самурай.
Ще се грижа за нашето семейство.
Затова моля не се притеснявай".
- Милостиня!
- Милостиня!
Моля сър! Милостиня за бедните!
От няколко години Мориока
страдаше от тежък глад.
Тъкмо бях почнал да се притеснявам за Каичиро...
когото трябваше да срещна.
"Скъпи Шизу, Каичиро, Митсу и Кейджиро...
Добре ли си?
Каичиро!
Извинявай...
Чиаки-домо!
Моля!
Не си длъжен да ми се покланяш!
Ние сме приятели!
Извини ме!
Каичиро!
Каичиро!
Виждам...
Така ли Каичиро помага на семейството си?
Защо Йошимура сенсей беше изгонен от клана си?
Сигурен съм, че си можел да направиш нещо, татко.
Не мога да се ръководя от персонални подбуди.
Човек, който напуска клана си не заслужава нашите грижи.
Това беше сериозна загуба на чест за нас.
Значи слухът, че...
той се е присъеденил към Шинсенгуми е верен.
Баща ми и Йошимура-сенсей са родени в едни и същи казарми.
Неговия баща беше второразреден самурай.
Баща ми живееше там с майка си.
Но внезапно се отвори пролука към по-висок статус.
Наследника на фамилия Оно се разболя и умря.
Баща ми, син на стара наложница на Оно
беше осиновен като наследник...
и му бе дадена заплата от 400 коку.
С най-голяма благодарност влизам в дома на Оно.
Въпреки че съм с обикновен произход...
Като син на наложница...
той не можеше да се противопостави на главата на семейството.
Той най-вероятно се е научил да подтиска чувствата си.
Въпреки или по скоро тъкмо заради разликата в техния статус...
единствения с когото можеше да говори беше Йошимура-сенсей.
Както и да е...
- Напускаш клана?
- Да.
Чувам, че стават големи промени.
Не мога да устоя на вика на моята родина...
да служа на Императора, да изгоня варварите и да защитавам Шогуна.
Наистина ли очакваш да повярвам на това?
Знам, че е трудно с тази малка заплата, особено когато посевите не са добри.
Но Каничиро...
недей да правиш нещо толкова глупаво като това - да напуснеш клана.
Какво ще правя без теб?
Няма да се разколебая.
Защо, Каничиро?
Не бяхме ли приятели през целия си живот?
Моля...
Наистина съжалявам.
Глупак! Да напуснеш клана си е престъпление!
Няма да се съглася!
Така казал баща ми По-късно научих, че...
той тайно е дал на Йошимура-сенсей препоръчително писмо...
за пътуването му.
Защо...
имаш тази снимка?
Това не е баща ти...
Този господин беше приятел на баща ми
или за да съм по-точен, бащата на мой приятел.
Щеше да бъде на твоята възраст.
Чувал ли си някога за Шинсенгуми?
Е...
Те бяха наистина силни, нали?
Но не са нужни в новото време.
Дядо! Отивам си в къщи!
Бъди добро момче и прави каквото казва доктора!
Ако не правиш каквото казва няма да оздравееш.
Разбираш ли?
- Не.
- Какво ще правя с теб!
Сега!
Ние сме Шинсенгуми!
Имаме работа тук!
Умри!
- Един от твоите хора е.
- Какво? Кой?
Умрял е веднага.
Санджуро Тани? Кой го уби?
Не знам.
Беше намерен тази сутрин пред храма на Гион.
Тани?
Беше започнал да се прави на важен.
На другите не им хареса.
Искаш да кажеш, че някой от нас го е направил?
Ние ще разследваме.
Убиец!
- Спрете!
- Ти си го направил!
Няма да позволя слуга на Шогуна да бъде наричан убиец.
Какво?
Шухей!
Сайто-сенсей...
имам нещо, за което бих искал да те питам.
Имаш ли нещо против?
Брилянтен разрез през гърдите.
Разреза започва от ляво.
Има и още нещо.
Има промушване от ляво на гръбнака към сърцето.
Г-н Шинохара предполага, че са били двама нападатели.
- Работа за двама души...
- Не.
Мисля, че нападателя е действал сам.
След разреза, но преди да падне тялото
е бил довършен с промушване.
Трябва да е бил някой много сръчен с меча, тогава.
Чувал съм, че
левичарите са доста сръчни
в намушкването,
обръщат меча настрани...
ето така...
от дясно...
Раната не отговаря.
Но...
с лявата ръка...
Ето така...
Било е направено майсторски.
Направо брилянтно.
Но нашите правила...
стриктно забраняват лични отмъщения...
Сайто-сенсей.
Споменавал ли си за тези си разсъждения на някой?
Не.
Нападате ли ме, сър?
Шинсенгуми, тази търсеща смъртта си сган...
някакси ми приляга.
Махай се от пътя ми.
Добре, тогава...
ще ми дадеш ли малко пари...
за да държа устата си затворена?
Премести се на тази стана.
Страхувам се от вашата лява ръка, Сайто-сенсей.
Няма да се бия с теб.
Това нас ли...
има предвид?
Ние ли сме...
"вълците на Мибу"?
Благодаря.
Не ти искам благодарностите.
Добре дошли.
Извинявай, че те безпокоя.
Няма нищо за гледане, нали?
Моля.
Добре! Благодаря ти.
Не харесвам хубави жени. Жени, наречени красиви ме отвръщават.
Въпреки всичко, никой от нас не е нещо повече от торба с лайна.
Те са толкова красиви!
Наистина съжалявам!
Акцента ти ме кара да мисля,
че си от Ошу...
Работила сам по целия север.
Тогава бях продадена в публичен дом в Шимабара, тук в Киото.
Ясно...
Не знаех.
"Шефа" не обича хората да говорят много.
Не можеш да говориш прекалено много за родния си град.
Тя е красива!
Ще се женя за момиче от тук.
Наистина?
Коя е?
Шизу, момичето от летния фестивал което гледахме...
Шизу?
Влюбих се от пръв поглед.
Влюби се, а?
Ясно...
Глупак!
Подиграваш ли ми се! Дъщеря на фермер!
Ако семейство на самураи я осинови...
Направи я наложница ако искаш.
Можеш да я задържиш докато се ожениш.
Само това можем да позволим.
Моля спрете!
Какво има, госпожице? Имате ли нужда от нещо?
Ей!
Остани там!
Ей!
Каничиро!
Шизу!
Какво правиш тук?
Тук искам да бъда!
Искам да се оженя за теб!
Шизу!
- Каничиро!
- Шизу...
Върни момичето, моля.
Шизу...
ще бъдеш ли моя жена!
Джироемон няма да я има! Иди му кажи това, Сасуке!
Не можеш да направиш това!
От този ден нататък...
ти си моя жена.
Няма да позволя на никой да те докосне дори с пръст!
- Шизу!
- Каничиро!
Получих неофициално известие от Едо.
Ние от Шинсенгуми...
ще бъдем директно подчинени на самия Шогун!
Трябва да следваме целта си!
Трябва да запазим властта на Шогуна...
и на неговото семейство Токугава!
Кондо-сенсей,
казваш, че ние ще станем хатамото? Това вярно ли е?
Да.
Йошимура...
това не ти ли харесва?
Не!
Не, въобще не!
Мм... мога ли да задам един глупав вапрос?
Ще плучим ли заплащане подходящо за тази чест?
Заплащане?
"Целия персонал с ранг 'Инспектор'
ще получава по 40 торби ориз"
- 40?
- Да, 40.
Благодаря ти!
Кондо-сенсей!
Благодаря ти от дъното на душата си!
Ито-сенсей, Хиджиката-сенсей...
Благодаря ви много!
Всички други... Благодаря.
с цялото си сърце!
Моите най-големи благодарности, също Йошимура-сенсей!
Сайто-сенсей...
Благодаря!
Господина в средата да не мърда! Стойте мирно!
Задръж дъха си!
Едно, две, три...
четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет.
Браво! Това е.
Кой е слдващ за снимка?
- Йошимура!
- Да?
Направи си снимка. Ще я харесат в къщи.
Не, не, благодаря.
Не се притеснявай. Ние ще платим.
Е, добре, щом така казваш...
Какво, само аз ли?
- Господа!
- Само ти
Кондо-сенсей! Сайто-сенсей!
Ето така...
Стой мирно!
Не мърдай! Задръж си дъха!
Едно, две, три...
Къде си тръгнал?
Манчурия.
Китай? Това е много далеч.
Да.
По това време Шинсенгуми се разцепиха на две фракции.
Япония също се разцепи, докато силите на Шогуна се биеха с югозападните кланове...
които искаха Императора да управлява.
Това беше нещо, на което
Шинсенгуми не можеха да устоят
- Йошимура!
Да?
Мога ли да помоля за част от времето ти довечера? Важно е.
Разбира се.
Чудесно. Оставете ни.
Нашата задача е да пазим двора на Императора.
Нашата лоялност е към Императора.
Под водчеството на Кондо-домо
ние не сме нищо повече освен кучетата на Токугава.
В тези времена на промяна не мога да не мисля, че това е грешка.
Затова ние ще напуснем Шинсенгуми.
Не бях изненадан.
Лисицата мисли и за себе си, докато кучето просто следва.
Искаме ви с нас!
Имаме нужда от вашите мечове!
Ще бъдем назначени за защитници на Императора.
Обещаваме ви двойно повече от това, което вземате като хатамото на Шогуна.
Не ви караме да решите сега.
Напускайки клана си аз сгреших пред един господар.
Няма да предам доверието на друг.
Йошимура Г-н Сайто...
Както аз го виждам, Шогуната Токугава е мъртъв.
Други напуснаха Катсура, от Чошу и Сакамото, от Тоса...
Не!
Не мога.
Йошимура! Помисли за бъдещето!
И аз бях изненадан,
че парите не повлияха на Йошимура.
Ти не си достоен да бъдеш самурай!
Имаш задължение!
- Ти си позор!
- Г-н Шинохара!
Напуснете Киото!
Реших да отида с Ито...
но като информатор на Кондо и Хиджиката.
Окубо-домо, ние трябва да премахнем
тези, които не са лоялни към Императора.
Наистина.
Тези които не виждат какви са днес времената
стоят на пътя ни.
Без Кондо и Хиджиката
Шинсенгуми ще се разпадне.
Лесно е да се каже, г-н Ито.
Освен ако...
Г-н Сайто не помогне.
Те ще разчитат на мен.
Ито беше лисица, както и Окубо от Сатсума, на югозапад.
Те можеха да познаят вълка, когато го видят.
Нося семейния гребен...
Майка често говори с шегички...
А баща ми да-дум да-дум...
По-голямата сестра объща очи към гостите...
а малката...
е досада.
Внимавай.
Ей "шефе"...
Работа на Йошимура беше
да предаде моето съобщение на Хиджиката.
Това беше иронията.
Съжалявам, че жена трябва да върши такава опасна работа.
Не ме плаши въобще. Щастлива съм да го правя.
Вземи си една кнедла. Обожавам ги.
- Браво! И аз!
- Това е хубаво.
Благодаря.
Само мисълта, че жена кото мен може да помогне...
ме кара да се чувствам силна отвътре.
Когато за пръв път се срещнахме в Шимабура той се върна на следващия ден
и изкупи задълженията ми към публичния дом.
Гордея се когато той казва, че
не е трудно да се грижи за мен.
Моето семейство умря по време на глада.
Той е единствения човек, който се е грижил за мен.
Той ме съжали.
Така ли?
- Ето, вземи си.
- Благодаря.
Показах плана на Ито да се убие Кондо,
както и Рюома Сакамото, който беше срещу използването на сила
да се свали Шогуна.
Много интересно.
Убий Ито!
Разбира се, аз не можех да убия Кондо, така че убих тяхната друга цел.
Добре дошъл у дома.
Стой далеч от Шинсенгуми.
Не се срещай с Йошимара повече.
Трябва да се скрия.
Ти също трябва да изчeзнеш от тук.
Защо трябва да заминавам?
Забърках се сериозно. Ще съм щастлив да се измъкна жив.
Ако си с мен, те ще дойдат за теб.
Това...
е подарък за сбогом.
Не ме интересува. Аз оставам!
Не искам да те убият!
Довиждане.
Не искам това.
Мисли за себе си!
Разбирам прекрасно какво ми казваш.
Но аз не искам нищо от теб.
Вместо това...
тази вечер...
прави любов с мен.
Прегръщай ме ...
Моля...
- Какво е станало?
- Рюома Сакамото е убит!
Какво?
Не бях развълнуван от убийстово на Рюома.
По-добре от всеки друг, знаех кой е убиеца.