BBC The Blue Planet - Part 1 - Ocean World (2001) Свали субтитрите
Нищожно за мащабите на огромната шир на открития океан,
е най-голямото животно живяло някога на планетата.
Синият кит - с дължина 30 метра и тегло над 200 тона.
Той е доста по-голям дори и от най-големия динозавър.
Езикът му тежи почти колкото слон.
Сърцето му е с размера на кола.
А някои от кръвоносните му съдове са толкова широки, че бихте могли да плувате в тях.
Опашката му е с широчина колкото крилата на малък самолет.
Формата му, близка до съвършенство, му позволява да се движи с 20 възела.
Това е едно от най-бързите животни в океана.
Най-големият обитател на океаните се храни с едни от най-малките животни.
Крилът е ракообразно с дължина само няколко сантиметра.
Най-често срещан в плитчините, крилът оцветява океана в червено,
а един син кит на ден може да погълне 40 милиона от тях.
Въпреки огромните размери на сините китове, ние знаем много малко за тях.
Миграцията им все още е мистерия
и все още нямаме представа къде се размножават.
Те ни напомнят колко много все още
имаме да изучаваме океана и създанията, които живеят в него.
Нашата планета е синя планета.
Над 70% от нея са покрити с вода.
Само Тихият океан покрива половината планета.
Можете да летите над него без прекъсване в продължение на 12 часа
и да не видите нищо повече от парче земя.
Този сериал ще ви разкрие цялата история на нашата океанска планета...
от познатите брегове до мистериите на дълбокия океан.
По обем, океанът заема около 97% от обитаемите места на Земята.
Очевидно е, че количеството живот, който съдържат моретата
далеч надвишава този на сушата.
Но живота в океана не е равномерно разпределен.
Той се регулира от теченията носещи храна
и от променливата сила на Слънцето.
В първия епизод ще видим как тези две сили си взаимодействат,
контролирайки разпределението на живота от кораловите морета до полярната пустош.
Очевидно силата на океана е доминираща за нашата планета.
Тя дълбоко влияе на времето по целия свят.
Издигащите се водни изпарения образуват облаците
и причиняват бури, които в края на краищата напояват земята.
Огромните вълни покрай бреговете
са истинска демонстрация на силата на океана.
Вълните се образуват далеч в океана.
Там даже най-леките повеи на вятъра образуват малки вълни,
които нарастват в по-големи.
В открития океан тези вълни могат безпрепятствено да станат огромни.
Само когато океанските вълни евентуално достигнат до по-плитки води
започват да се разрушават.
След като достигне брега
водата от дъното на вълната се забавя от контакта с дъното на океана.
Върхът на вълната, движейки се все още бързо,
започва да се завърта и вълната се разрушава.
Океанът никога не почива.
Огромни течения, като Гълфстрийм,
поддържат водата в постоянно движение около земното кълбо.
Тези течения, повече от всичко друго
контролират разпределението на храната и живота в океаните.
Това е малък остров някъде в средата на Тихия океан.
А това е върхът на огромна планина,
който се извисява от дъното на океана на хиляди метри дълбочина.
Най-близката земя е на разстояние 300 мили.
Изолирани океански планини като тази създават оазиси,
където живота може да процъфтява...
в сравнително малки пространства от открития океан.
Но всички тези създания, които плуват наоколо
нямаше да са тук ако липсваше един ключов фактор - дълбоките океански течения.
Далеч под повърхността те се сблъскват със склоновете на острова
и се издигат нагоре,
носейки със себе си голямо количество храна от дълбините.
Това е причина за голямата концентрация на живот.
Много от рибите тук са постоянни обитатели,
хранещи се с планктон, микроскопични растения и животни
довлечени от дълбините на океана.
А самите те привличат посетители от открития океан.
Риба тон.
Планктоноядците са лесна плячка.
Всичко това привлича даже по-големи хищници...
Акулите!
Стотици акули.
Тези акули обикновено живеят в открития океан,
но океанските планини в източния Пасифик,
като Кокос, Малпело и Галапагос
ги привличат на големи групи достигащи 500 екземпляра.
Акулите са се специализирали в лова на ранени риби
и постоянно обикалят островите търсейки такава плячка.
Но акулите не са единствение посетители.
Акулите-чук се събират в едни от най-големите
плитчини с акули в целия океан.
Понякога хиляди от тях обикалят около една океанска планина.
Но тези акули не са тук да търсят храна.
Те са тук по друга причина.
Някои от местните обитатели имат почистващи функции.
След последната Ел Ниньо година,
покачването на температурата на водата
причинява на много акули гъбични инфекции,
които при акулите-чук около островите достигат рекордни нива.
Храната се издига до повърхността и около бреговете на континентите.
Това е Натал до бреговете на Южна Африка.
Юни е, и около брега са се появили странни черни петна.
Те изглеждат точно като петна от нефт с диаметър около една миля.
Но това петно е живо.
Милиони сардини мигрират
в такива големи биомаси, които може да сравним
с тези на антилопите-гну по пасищата на Африка.
Тези риби живеят през повечето време
в студените води южно от нос Добра надежда,
но всяка година теченията се сменят.
Топлото течение Агула, което
обикновено тече от север на юг,
е изместено от студена вода идваща от юг
и носеща много храна.
Тя е довлякла много планктон
и сардините пируват с него.
Докато сардините се отправят на север,
цял керван от хищници ги следва.
Хиляди хищници от нос Добра надежда следват сардините.
Те гнездят близо до нос Добра надежда
и са планирали размножаването, така че малките
да могат да се присъединят към тях в преследването.
Хиляди акули също са се присъединили към кервана.
Това са бронзови китови акули от студените води.
Бронзовите акули нормално живеят много по на юг.
Тези три метрови акули правят големи ивици
през пасажите от сардини и следите им лесно могат да бъдат видяни от въздуха.
Преследвани от ята хищници носейки се по вълните,
сардините са притиснати до брега.
Често срещани са делфините идващи от открития океан, за да се присъединят към пиршеството.
В този пасаж има хиляди от тях.
Когато те настигнат сардините, започва истинско шоу.
Заедно те избутват пасажа към повърхността.
Там за делфините е по-лесно да сграбчват рибата.
Сардините трябва да избягат.
Благодарение на делфините, сардините са дошли на нивото на което ловуват тези птици.
Стотици бели стрели се забиват във водата,
оставяйки големи следи от мехурчета след всяко потапяне.
Следващите, които се присъединяват са акулите.
Акулите са много раздразнителни, когато делфините са наблизо.
Това е така защото те могат да се хранят отделно...
след като делфините са изтласкали
сардините в по-компактни групи близо до повърхността.
Докато всичко продължава, стени от мехурчета излпуват нагоре.
Те са причинени от делфините, работещи заедно на групи.
Те използват балончетата да ограждат сардините в още по-малки групи.
Сардините рядко пресичат стената от балончета и се тълпят по-близо.
По този начин мрежата от балончета помага на делфините да хванат всяка сардина в капана.
Точно когато изглежда, че пиршеството е към своя край,
се появява един кит.
Оцелелите се отправят на север,
a керванът от хищници продължава да ги следва.
Храна може да бъде довлечена...
...и то най-малко очаквано...
...от лошото време.
Близо до полюсите
оргомни бури раздвижват дълбините и
и обогатяват повърхността в Южния Атлантик,
където водите са най-бурните на планетата.
Но също са и много богати.
Например тук студеното Фолкландско течение от юг
се среща с топлото течение идващо северно от Бразилия...
и тяхното съединяване е причина за изобилието на храна.
Тези черновежди албатроси се гмуркат
за храна на повърхността.
Като всички албатроси,
и черновеждите са скитници в открития океан.
Такава голяма група е рядко срещана гледка.
През повечето време,
птиците в открития океан са много разпръснати.
Но тези земи са близо до колонията от албатроси
и са много специални за птиците.
Това е Стийпъл Джейсън - отдалечен остров на запад от Фолкландските острови
На него се намира най-голямата колония от албатроси в света.
Тук има почти половин милион албатроси,
което е удивителна демонстрация на това
колко изобилстващ на храна може да бъде океанa
и колко храна може да предостави даже на създания, които не живеят в него.
Храната сама по себе си не е достатъчна за тези огромни колонии.
Топлината и светлината от Слънцето
са също жизненоважни за израстването на микроскопичното водно растение...
...фитопланктон.
А фитопланктонът
е основата на целия живот в океана.
Всяка вечер, след залез Слънце
под хоризонта започва най-голямата
миграция на планетата.
Един милиард тона морски създания
се изкачват от дълбокия океан към повърхността в търсене на храна.
Те се хранят с фитопланктон под прикритието на тъмнината.
Но дори тогава, те не са в безопасност.
Други морски хищници ги преследват,
някои идващи от стотици метри дълбочина.
На зазоряване, всички се връщат към безопасните дълбини.
Луната също оказва голямо влияние на живота в океаните.
Нейната гравитационна сила е причина за ежедневните приливи и отливи.
Но цикъла на Луната не е само ежедневен.
Всеки месец тя расте и намалява обикаляйки около Земята,
и този месечен цикъл също влияе върху океана.
Това е тихоокеанския бряг на Коста Рика в една много особена вечер.
Малко след полунощ е и приливът вече е започнал.
Луната е в последната си четвърт,
на половина между пълнолуние и нова луна.
Седмици брегът е бил празен, но това скоро ще се промени.
С високия прилив, костенурките изплуват на повърхността.
В началото само по една или две, но след час,
те са вече по цялото крайбрежие.
Всички от тях са женски
и през следващите шест дни
400 000 от тях ще посетят този бряг,
за да снесат яйца в пясъка.
В най-натовареното време, 5 000 идват и заминават всеки час.
Брегът става толкова препълнен, че се налага
да се катерят една върху друга, за да намерят място,
където да изкопаят дупка за снасяне на яйцата.
Една четвърт от цялата популация
на тези костенурки идва на брега
в няколко точно определени дни през годината.
През останалото време, те са разпръснати из целия океан,
главно търсейки храна, в повечето случаи на стотици мили от тук.
Това масово снасяне се нарича арибада.
Как е толкова координирано все още е мистерия...
...но това, което знаем е, че арибадата започва,
когато Луната е в своята първа или последна четвърт.
40 милиона яйца са снесени само за няколко дни.
Синхронизирайки снасянето, по този начин
женските са сигурни, че шест седмици по-късно
техните новоизлюпени ще са в такива големи количества,
че хищниците по брега
ще бъдат превъзхождани многократно по численост
и бебетата костенурки ще преминат и стигнат до водата.
Но защо женските използват Луната
за синхронизиране на снасянето?
Част от отговора се изяснява на зазоряване следващата сутрин.
Дневната смяна хищници са дошли за първото си ядене за деня.
Лешоядите са разбрали, че с отлива се откриват
прясно снесени на пясъка яйца.
Рискът яйцата да бъдат незащитени
може би е причината арибадата да се случва
точно около последната или първа четвърт на Луната.
В дни като този, между пълнолуние и нова луна,
приливите са най-слаби и морето е по-спокойно.
Ето защо по това време за женските костенурки е по-лесно
да си проправят път през разбиващите се вълни
и е по-малко вероятно техните яйца
да бъдат измити от вълните и изядени от лешояди.
Месечният цикъл на Луната и неговото влияние върху приливите
е причина за много събития в океана, от размножаването на коралите
в Големия коралов риф до размножителния период на рибите.
Но има един по-голям цикъл,
който оказва огромно влияние върху всичко
и това е годишният цикъл на Слънцето.
Разстоянието от Слънцето до Земята се променя
през годината и това е причина за различните сезони.
На север, пролетта идва, когато Слънцето започне да изгрява по-високо в небето.
По крайбрежието на Северозападна Америка,
моретата са преобразени от увеличената сила на слънчевата светлина.
Тук в Аляска, водите по крайбрежието стават
зелени с внезапната поява на фитопланктона.
Херингата, която е прекарала зимата далеч в морето,
се е завърнала в плитките води, за да се слее с този разцвет.
Те идват в големи количества и са в основата на
една от най-продуктивните хранителни вериги в океаните.
Гърбавите китове са на върха на тази хранителна верига.
Те са прекарали зимата размножавайки се в топлите тропически води около Хавай.
Но там храната не им е била достатъчна.
Това изобилие на херинга им осигурява голяма част от храната през годината.
Калифорнийските морски лъвове
също се завръщат от открития океан всяка година, за да пируват с херинга.
Самите херинги не са дошли тук за храна.
Сега е размножителният им период.
Нищо не може да ги задържи по пътя им към по-плитките води.
Сега водата е толкова плитка, че синьо-зелените
чайки могат да сграбчват риба точно под водната повърхност.
Въпреки атаките и загубите,
херингата продължава пътя си докато
достигне растителността, от която се нуждаят женските
за да снесат яйцата си.
Всяка женска снася около 20000 яйца
- и всички са доста лепкави.
Мъжките пристигат скоро след като женските
са хвърлили хайвера си и го оплождат с големи количества семенна течност.
Скоро, сексуалното забавление на херингите
създава тънка бяла пяна на повърхността.
През сезона семенната течност по брега се наблюдава на стотици мили,
от Британска Колумбия на юг до Аляска на север.
След няколко дни това голямо размножаване
приключва и херингата се отправя обратно към по-дълбоки води,
оставяйки зад себе си оплодените яйца разпръснати...
по всяка скала или растение.
Те са планували размножаването така, че след две седмици,
когато тези яйца се излюпят,
годишния цъфтеж на планктона да е достигнал
разцвета си и новородените рибки
да имат достатъчно храна.
Но междувременно, всички тези яйца са храна
за армии от различни животни под и над повърхността.
Милиони птици пристигат тук, за да се насладят на изобилието от херинга.
Част от него е лесна плячка,
като милионите яйца снесени по брега.
Тази енергия е много ценна за мигриращите птици.
Тези птици са на път към
местата за размножаване в Арктика
и са спрели, за да "презаредят".
Изоставените яйца на херинга са точно това, от което се нуждаят.
Чайките събират яйцата точно под повърхността на водата.
По-навътре в залива, са се събрали огромни ята от патици.
Повечето от тях са гмуркачи
и по този начин се хранят от няколко метра под водата.
Тук има такива огромни количества яйца,
че даже голямо животно като мечката
си заслужава да ги събира.
Хвърлянето на хайвера от херингите е събитие с голямо значение
в живота на много животни по цялото крайбрежие.
Това събитие съвпада с цъфтежа на планктона
и само след три седмици всичко това приключва.
Мигриращите птици продължават пътешествието си на север.
Те няма да се завърнат докато херингата също не се завърне следващата година.
След хвърлянето на хайвера от херингата,
други преселници са започнали да пристигат към брега.
Сиви китове...
Те са следили Слънцето на север
и също търсят храната,
която им се предоставя от цъфтежа на фитопланктона.
Крилът се храни с фитопланктон, а тези китове се хранят с крил,
който се носи по повърхността и го прецеждат през плочите разположени
под горната им челюст.
Сивите китове имат една от най-дългите миграции
от всички морски бозайници
- пътешествие дълго около 12000 мили или по-точно
от местата където се размножават около Мексико...
по цялото крайбрежие на Северна Америка...
чак до Северния ледовит океан.
Те пътуват близо до брега. Заедно с мъжките,
женските, които не са бременни са водачи.
Последни тръгват женските, които току що са родили.
Те трябва да почакат докато новородените са
достатъчно големи и силни, за да се справят с това дълго пътуване.
Естествено те напредват бавно.
Майките трябва да стоят с малките си,
а даже и силно новородено може да плува със скорост само няколко възела.
Те се придържат дори по-близо до брега,
често само на около 200 метра.
Китове убийци.
Те знаят, че сивите китове следват традиционни маршрути.
За убийците не е проблем да настигнат
малкото и неговата предана майка.
Обикновено, те продължително се зоват един друг,
но сега са запазили мълчание.
Майката и нейното малко нямат представа, че са набелязани за цел.
Настигането на сивите китове е по-лесната част за убийците.
Те трябва да са внимателни, защото по размер са
наполовина по-малки от сивите китове.
Тя може да нанесе тежки наранявания с опашката си.
Но убийците не преследват нея, а малкото й.
Докато майката успява да го кара да се движи бързо,
то ще е в безопасност и тя прави всичко възможно за това.
В началото убийците не се приближават много
до майката, а спазват дистанция.
Те знаят, че малкото движейки се
с тази скорост скоро ще се умори.
След три часа плуване с такава скорост
малкото е доста изтощено, за да продължи нататък.
Налага се майката да спре.
Това е момента, който убийците са чакали.
Те се опитват да се вмъкнат между малкото и майката.
Малкото, отделено от майка си,
няма да може да се защитава.
Съвсем скоро черните перки
на убийците са между шарените гърбове на сивите китове.
Най-накрая убийците успяха.
И след като са заловили малкото, те сменят тактиката си.
Те се нахвърлят върху него и се опитват да го избутат надолу.
Опитват се да го удавят.
Малкото поема отчаян дъх.
Нарастваща тревога обхваща майката.
Като обезумяла, тя се опитва да избута малкото обратно
към повърхността, за да може то да диша.
Но сега то е толкова изтощено, че трябва да бъде подпомагано от майка си.
Убийците не се предават.
Като глутница вълци, те се опитват да изтощят китовете.
Сега цялатa група взима участие.
Един от тях бива ухапан.
Скоро морето е почервеняло от кръвта на малкото
и убийците са близо до завършека на лова.
Малкото е мъртво.
След шест часa лов, китовете убийци най-накрая спечелиха наградата си.
Майката въпреки всичко, трябва да продължи миграцията на север сама.
Тя изоставя трупа на малкото,
което е носила в продължение на 13 месеца в утробата си и
за което е отложила пътуването в търсене на храна.
Групата от 15 кита убийци е прекарала над шест часа в опити да убие това малко.
Но сега, вече успели,
те не са изяли нищо друго освен от долната му челюст и езика.
Ценна храна като тази не се хаби напразно в океана.
Не след дълго трупът ще потъне на дъното на това дълбоко море.
Но даже там, месото му няма да бъде похабено.
На миля по-долу в пълния мрак на дълбокия океан
е тялото на друг сив кит, 30-тонен възрастен екземпляр.
То е тук от няколко седмици.
И вече е привлякло стотици паразити.
Тези мършояди, с дължина над половин метър
и широчина колкото ръката ви, се срещат само в дълбокия океан.
Те са привлечени от слабата миризма
на гниеща маса разпростираща се на мили наоколо.
С глави заровени в плътта на кита
те дишат през хрилете разположени отстрани на телата им.
Те са много примитивни създания
дори не са истински риби, поради липсата на челюсти.
Те не се хранят откъсвайки,
а остъргвайки месото с двaтa си рогови зъбa.
Само за няколко часа,
паразитите са способни да изядат месо надвишаващо няколко пъти теглото им.
Скоро пристига и една спяща акула.
Тя се движи бавно, за да пести силите си,
а това е стратегия от огромно значение за
оцеляването на такова голямо животно в бедна на храна среда
Спящите акули се срещат на дълбочина над една миля
и достигат в дължина над 7 метра.
Те могат да преживеят месеци без храна,
бавно движейки се по дъното, търсещи късмета си,
като този, дошъл отгоре.
Голямо разнообразие от различни дълбоководни мършояди
ще пируват с този труп дълго време
преди всичките му хранителни съставки да бъдат изчерпани.
18 месеца по-късно, всичко което е останало е един перфектно оглозган скелет.
Слънчевата енергия,
превърната в жива материя от плаващия
фитопланктон е трансформирана
към следващата връзка в хранителната верига
и е завършила на най-голямото възможно разстояние
между Слънцето и Земята
- на дъното на дълбокия океан.
Но част от енергията се връща и от дълбините.
Милиони прозрачни сепии са се отправили към плитчините.
Те са тук, за да се чифтосват.
След като мъжките сграбчат женските, пипалата им стават червени.
През по-голямата част от годината тези сепии
живеят на дълбочини около 500 метра.
Те се събират тук за няколко седмици на пасажи с цел разплод.
Един такъв пасаж има общо тегло около 4000 тона.
Вълна след вълна те се издигат от дълбините
и скоро това място в плитчините се запълва
с групи капсули яйца с размери няколко метра.
Докато всяка женска добавя нова капсула към купчината,
мъжките се съревновават да оплодят съдържанието й.
Сепиите правят дългото си пътуване
към плитчините, защото техните яйца
се развиват по-бързо в по-топлите води тук
и когато се излюпят, малките ще намерят храна
по-лесно отколкото в дълбоките океански води.
На зазоряване следващия ден, морското дъно на мили наоколо е покрито с капсули яйца.
Самите сепии вече са заминали.
Много са измрели, но други ще се завърнат към техния дом в дълбините.
Те няма да се върнат към светлината от Слънцето.
чак до следващия път, когато ще хвърлят хайвера си.
Превод: Spark spark@burgas.org