Meet Joe Black (1998) (Meet Joe Black [1998] CD2.srt)

Г-н Блек, ще си вземете ли парченце?
Да, с удоволствие.
Имахте ли възможност,
да разгледате редките книги на баща ми ?
Той има парламентарния наръчник на Джеферсън, и,
първата книга на Блийк Хауз.
Харесвам аромата ти.
И аз харесвам твоя аромат.
Майка ми винаги казваше, че можеш да си свериш сърцето по този часовник.
Ти можеш ли ?
Никога не съм опитвала.
До сега.
- Джо ?
- Да?
Може ли да те целуна ?
Да, защо, разбира се.
Благодаря ти.
Няма за какво.
- Джо ?
- Да.
Не знам кой си.
- Аз съм Джо.
- Да, да.
А ти си Сюзън.
Да.
И аз изпитвам...
тази слабост в коленете.
- А сърцето ти бие ли необичайно?
- Да.
- Да.
- По-бързо.
Вкусът на устните ти и докосването на езика ти --
беше чудесно.
Да.
Трябва...
Трябва да се прибирам у дома.
Да.
Или не ?
Да.
- Лека нощ, татко.
- Лека нощ.
Здравей, Бил.
Здравей.
Искаш ли да дойдеш с мен, Алисън и Куинс на среднощна разходка?
Не, не сега.
Добре.
Тогава ще ти кажа лека нощ.
Лека нощ, Бил.
- Добро утро, Куинс.
- Най-доброто утро, Бил.
- Здравей, Куинс.
- Здрасти!
- Здравей, Дженифър.
- Добро утро, г-н Париш.
- Бордът ви очаква.
- Какво?
- Борда ?
- Не свикахте ли събрание на борда?
Не.
- Добро утро.
- Добро утро, Бил.
Искаш ли чаша кафе или нещо друго, Бил?
Не, не мисля. А ти?
Направо на въпроса, получихме нова информация от Джон Бонтъкю...
за желанието му да се слее тази компания с неговата.
И искахме да представим пред теб подробностите.
- Това ли е ?
- Бонтъкю иска бърз отговор --
И той е “Не”. Достатъчно бърз ли е за вас?
- Не искаш ли да чуеш подробностите ?
- Не ме интересуват.
Нито пък като цяло. Това, което ме интересува е...
как собственият ми борд се съвещава зад гърба ми...
и се забавлява с поредното предложение от човек, с когото се срамувам да правя бизнес.
Аз взех решение. Случаят е приключен.
От твоя отговор разбирам,...
че не искаш да чуеш подробностите на предложението на Бонтъкю?
Да, би трябвало да си го разбрал.
А сега може ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се, Бил.
- Ти ли управляваш този съвет или аз?
Това ли е ?
Предстои ни тежък ден. Това събрание вече ме разстрои.
- Нека да приключваме ?
- Преди това, Бил, докато сме тук--
Има още един въпрос на който искаме отговор.
Доста по-прост.
Кой е човекът, който стои от лявата ти страна?
Вече представих г-н Джо Блек на всички ви.
Но кой е той ? Какви са препоръките му?
Каква е връзката му с теб ?
Ние сериозно се тревожим.
Имаме основания да вярваме, че г-н Блек не само, че влияе върху твоите решения...
засягащи компанията,
но и разчиташ на него да ги взема вместо теб.
Липсата на отговорност, Бил, не е удачна.
Ние сме твоя съвет.
Имаме право да знаем как ти управляваш тази компания.
И най-важното, че не си делегирал правата да го прави на някой друг.
Разбираш ли ?
Още веднъж. Кой е Джо Блек?
Беше направено предложение пред събранието...
да се позовем на чл. 19 от корпоративния правилник.
На английски, ако обичаш.
Пенсиониране поради възраст на председателя ни на 65-тия му рожден ден,
когато председателят ще получи титлата заслужил.
Ще бъдеш добре дошъл на всичките ни събрания...
и ще служиш като международен говорител на корпорацията.
Плюс, разбира се, устройване,
златен парашут толкова мощен, че краката на човек няма да докоснат земята.
Моля гласувайте с да или не.
- Да.
- Да.
- Да.
Да.
- Не.
- Не.
Предложението се приема.
Ние, разбира се, ще забавим съобщението за това от уважение към доскорошния ни председател...
след като свърши празненството за рождения му ден този уикенд.
Благодаря ви, че ми позволявате да запазя достойнството си, Дрю.
Другото предложение пред нас е приемането на офертата на Джон Бонтъкю...
за сливане на тази корпорация с Бонтъкю Интернешънъл.
Добре. Джо?
Кой съм аз...
и каква е връзката ми с Уилям Париш...
ще разкрия, когато ние удобно.
Добре. Благодарим Ви, г-н Блек.
Нищо още не свършило.
Моля те, Еди, без глупостите за дебелите дами, които пеят.
Все още усещам малка несигурност в тази група. Можем да променим това.
- Значи ще отидеш на село ?
- Да.
Голямото празненство за рождения ми ден и пенсионирането.
- Ти си почетен гост, Еди.
Ще го оставя тук. Продължаваме да правим опити.
Обади се по телефона в офиса на Джон. Кажи им, че след 20 минути съм там.
Какво направи ?
- Уволнихте старчето.
- Да, точно това направихме.
Благодарение на теб.
Той се колебаеше, наистина, но ти довърши всичко.
Ще спра това.
Куинс, не можеш да събереш отново вече разбъркани яйца.
Не съм искал да правя това.
Влакът напусна гарата, а ти си още в него.
А сега би ли искал да видиш сребърната обшивка ?
Виж това. Злато.
След като Джон Бонтъкю придобие Париш Къмюникейшънс,
ще я разбие на съставните части, ще я разпродаде на дребно парче по парче на този, който предложи най-добрата цена.
Това беше планът още от самото начало.
Аз ще го направя за него, а той ще я премахне от парка.
Малко отклонение за вас ?
Ще действаш внимателно.
Ще продадеш акциите си. Ти наистина ще бъдеш много богат.
Ще можеш да спреш да се подмазваш и целуваш задници.
Какво ли ще бъде да се чувстваш мъж ?
- Аз ще те изоблича.
Добре. Хайде тогава.
Ще разкажеш на Уилям Париш как си го предал на тайно събрание.
Ще разкажеш на Алисън как си помогнал на баща й да загуби компанията си.
Това е животът, Куинси.
Събуди се и помириши тръните.
Ти си тук.
Да, тук съм.
Аз просто минавах наблизо.
Мислех си, че ще си изпрося един обяд. Минавах наблизо.
Толкова се радвам.
Когато се обадих ми казаха, че ти и татко вече сте излезли от офиса.
Да. Той си почива.
Да.
Е, трябва да е уморен.
Нали разбираш, цялата тази история с Бонтъкю --
Изглежда--
Да, уморен е. Наистина.
Да.
Ти би трябвало да си гладен тогава.
Не.
Вече не.
Така ли?
Хареса ми да те любя.
Беше все едно се любя с някого, --
на когото му е за първи път.
Благодаря.
На теб хареса ли ти?
Да.
Повече отколкото обичаш фъстъчено масло?
Да.
- Много повече.
- Къде отиваш?
- Никъде, тук съм.
За колко време ?
Надявам се за дълго.
Аз също.
Какво ще правим сега?
Ами...
Каквото пожелаем.
Здравей, Бил. Хубаво ли си подремна?
- Не можах да спя.
- Съжалявам да го чуя.
Ще сляза долу.
Какво има?
Видях те да целуваш Сюзън.
Да, видях, че ме видя.
Ти си на погрешното място в лошо време с неподходящата жена.
- Аз ще преценя това.
- Аз съм й баща.
С цялото ми уважение, Бил, не искам от теб разрешение.
А би трябвало!
Нахлуваш в живота ми. Съобщаваш ми най-лошата новина, която някой може да научи.
Караш ме да танцувам върху иглички, когато става въпрос за бизнеса ми и моето семейство.
- А сега ухажваш и дъщеря ми?
- "Ухажвам" ?
Да ! И престани да повтаряш всичко, което кажа и да го обръщаш на въпрос.
Ухажваш, навърташ се наоколо и Бог знае още какво.
Излизаш на сцената--
Защо ме избра все още не разбирам.
Избрах те заради енергията, съвършенството ти...
и способността ти да даваш напътствия.
Изживял си първокачествен живот, и аз го намирам за изключително полезен.
Какво искаш?
Моля?
Всеки иска нещо, Джо.
Ти ме взе от стълба за да ме оставиш тук.
И,
мислех си, че знаеш кой си, а не беше много забавно.
Но беше почти поносимо.
Но сега вземам нещо друго от теб, нещо много--
много особено.
Какво искаш?
Живея само с олицетворението на Париш --
търсейки "доза вълнение,"
онзи "трепет, без който няма смисъл да живееш."
Знаеш какво имам предвид, Бил?
Ти нарушаваш законите на вселената.
- Вселената?
- Всяка вселена, която съществува или е съществувала някога.
Ти може и да го искаш, Джо, но знаеш кой си,
върви по дяволите.
Не харесвам тона ти, нито думите ти.
Не давам и пукната пара дали ти харесва.
Може би е време да ти напомня, че това не е просто обсъждане с евентуален ухажор.
Това съм аз. Затова внимавай, Бил.
Зарежи това “Бил”, кучи сине.
Ще го кажа отново. Внимавай, Бил.
Мога ли да ви помогна? Извинете, мога ли да ви помогна?
Да. Д-р Париш, ако обичате.
Тя ще дойде в 6.
Здравей.
- Къде е Джо?
- Джо?
Джо не е наблизо.
- Знаеш ли къде е?
- Не.
Аха.
Защо търсиш Джо?
Любов. Страст. Мания.
Всички тези неща, които ми каза да търся.
- Намерих ги.
- Това е лудост.
Защо?
Появява се един мъж, който е почти постоянно с теб.
Явно му имаш доверие, зависиш от него.
Защо тогава тези неща да не са достатъчно добри за мен?
- Ти не знаеш нищо за Джо.
- От какво се страхуваш?
Че ще се влюбя до полуда в Джо?
Вече се влюбих. Точно както ти си се влюбил в мама.
Не е ли това, което винаги си искал за мен?
Сюзън...
Не мисля, че Джо ще остане с нас за дълго.
Къде ще отиде ?
Не знам.
- Не мога да кажа.
- О, хайде.
Той работи с теб. Ти знаеш всичко за хората, които работят с теб.
В такъв случай аз не мога--
Ще ти кажа само, че с Джо ти си ... в голяма опасност.
Аз го обичам.
Не ме интересува дали го обичаш! Казвам ти!
Джо не е подходящ за теб.
Разбира се, татко.
Съжалявам.
Обичам и теб.
Г-н Лоша Новина. Крайно време беше да се появиш.
Не бъди груба, сестро.
Не съм груба, господине.
Дойде за мен? Това е добра новина.
Не, дойдох да видя лекаря.
- Лекар ?
- Да, да.
- Какво пък ти има на теб?
- Нищо.
Дойде да видиш лекарката?
- Да, жено.
- Моята лекарка?
Тя е и моя, нали знаеш.
Ти си влюбен?
И те обичат?
Тя знае ли кой си всъщност ти?
- Тя знае как се чувства.
- Връщане към грешния път!
Каква е по дяволите тази работа.
Нямам нужда да се съгласяваш.
Държиш се като ученик. Лошо е за теб.
Лошо е и за нея.
А също и за мен, както си лежа тук,
с огромен тумор,
който ме отравя отвътре, и чакам.
Нося ви цветя, а всичко, което получавам е влошаване.
Единствените цветя, които искам да видя...
са тези върху мен почиваща в калта.
Не можеш да угодиш на хората. Дойдох да те взема, искаше да останеш.
Оставих те, искаш да си отидеш. Rahtid.
Ти не си на подходящото място, господине.
Нито пък аз.
Вече не.
Отведи ме и ще дойдеш с мен сега.
Но аз не съм самотен тук.
Има някой, който ме желае.
Да.
Чудесно е, че ти се случва.
Все едно си дошъл на острова и си имал ваканция.
Слънцето не те е прегорило, а е направило кожата ти леко кафява.
Спиш и никакви комари не те ядат.
Но истината е, че то непременно ще се случи,...
ако чакаш достатъчно дълго.
Така, че направи хубава снимка в главата си и я вземи с теб у дома,
но не бъди глупав.
Ние тук повечето сме самотни.
Ако сме достатъчно щастливи...
имаме какви хубави спомени да вземем с нас.
Имаш ли достатъчно хубави спомени?
Да.
Сбогом, сестро.
Да?
Имам чувството, че в края на краищата,
това пътуване, което направих изпълни предназначението си.
Какво казваш? Време е да вървим?
Готова съм.
Наистина ли?
Да.
Добре. Утре. След партито.
- Да, Хелън?
- Телефонът, сър.
- Г-н Слоун от Ню Йорк.
- Благодаря.
Извинете ме.
Благодаря.
Здравей!
Здравей.
Червено или бяло?
- Не, не, благодаря ти.
- Пийни нещо.
- Изглеждаш като че ли имаш нужда от едно не по-зле от мен.
- Така ли?
- Куинс?
- Да.
Чувствам се малко объркан.
- Объркан ли?
- Да.
- Защо?
- Любов.
Любов.
О, човече. Аз самият имам проблеми.
- Обичаш Алисън, нали?
- Да, обичам я.
Как се запознахте?
Ами,
бях неудачник от световна класа, а тя беше това щастливо малко богато момиченце,
и по някаква причина тя ме взе под крилото си.
Но Алисън те обича.
Откъде знаеш?
Защото знае и най-лошото за мен и въпреки всичко това, всичко е наред.
- Какво е то ?
- Не е едно нещо. Това е просто идея, Джо.
Просто--
Все едно знаете всичките си тайни,
най-дълбоките и най-тъмните си тайни.
- Най-дълбоките и тъмни тайни ?
- Да, и тогава—вие сте свободни.
Свободни ?
Да, свободни! Свободни сте да--
се обичате взаимно напълно, изцяло.
Без никакъв страх.
Значи няма нищо, което да не знаете един за друг и въпреки това всичко е наред.
Да.
- Харесваш ли ме, Джо ?
- Да, Куинс. Ти си ми един от любимците.
Какво ще кажеш ако разбереш, че аз съм този, който повали Бил Париш?
Аз казах на Дрю и на съвета, че Бил зависи от теб.
Дрю и Бонтъкю ще разделят компанията и ще я продадат на парчета.
Бонтъкю беше отвън. Дрю действаше отвътре.
А аз бях глупака, който накара всичко това да се случи.
О...
Господи.
Какво да правя сега?
Иди при Бил Париш и му кажи истината.
Той ще ти прости.
- Мислиш ли?
- Да.
Мислиш ли, че трябва да изчакам докато партито свърши?
Не.
Не.
Четирима долу тук и една есетра там горе.
Това е чудесно. Абсолютно идеално.
Добре, мисля, че искам четирима тук ето така --
- Здравей, татко.
- Здравей.
- Какво мислиш?
Ами това е -- започва да ми харесва все повече.
Намерих един баритон с балалайка...
от руската чайна.
Облякох го в Казашка риза, и ще пее песни на Еди Нелсън.
Чудесно.
Ти си невероятна.
Но защо, Алисън, правиш всичко това?
Защото те обичам. Всички те обичат:
Мама, където и да е, Сюзън, Куинс...
всички, с които работиш, всеки, който някога те е срещал.
О, татко.
В края на краищата ти беше добър баща.
Да, добре,
Не съм бил бащата за теб, който--
- Какъвто беше за Сюзън?
- Нямаше да кажа това.
Но това си мислеше. Няма нищо.
Защото знам, че ти ме обичаш.
Не е както обичаш нея.
Когато тя влезе в стаята, очите ти заблестяват.
Винаги те кара да се усмихваш, за разлика от мен.
Когато аз вляза,
погледът ти казва, "Какво ли ще иска сега?"
Но никога не си позволявал на някоя от нас да ни липсва нещо.
Господи. Нещо повече, татко, нещо повече.
Чувствах се обичана, и това е всичко, което има значение.
Така, че да оставим настрана любимците.
Разрешено ти е да си имаш.
Работата е там, че ти си моят.
О, Алисън.
Да.
Наистина чувствам,...
че имам всичко, което някога бих искал за рождения си ден.
Почакай!
Има още. Още много, като твоята любов.
Знаеш, че ще бъде наистина чудесно парти.
Да, така е.
Благодаря. Благодаря.
- Честит рожден ден !
- Благодаря.
- Благодаря.
- Няма защо.
- Добър вечер.
- Благодаря.
- Здравейте.
- Заповядайте.
- Здравей, Сюзън.
- Здравей, Симон. Как си?
- Здравей, скъпа.
- О, здравей, Джийн. Здравей.
Баща ми ми каза, че ти може би заминаваш.
Баща ти и аз--
Времето ни заедно е към своя край.
Аз съм влюбена... в мъж,
но не знам кой е той,
къде отива, нито пък кога.
Мога да ти кажа кога.
Тази нощ.
Значи е още по-зле.
Не по-зле, отколкото е за мен.
Влюбен съм в жена, която...
не искам да напусна.
Не искам да заминавам.
Тогава недей.
Толкова малко знаем един за друг.
А има толкова много, което трябва да ти кажа.
И това ще стане. И това ще стане.
- Наистина ли?
- Да.
Искам да бъда с теб, Джо.
Отварях си устата повече отколкото беше нужно.
Всичко просто стана толкова объркано.
Всичко е наред, Куинс. Разбирам те.
Винаги си искал да бъдеш от полза, и аз оценявам това.
- Понякога нещата просто се случваха не както трябва.
- Да?
- Извинете ме.
- Не, не—влез, Джо.
Искам да ти благодаря. Може ли, Бил?
- Разбира се.
- Джо знае цялата история. Аз му разказах.
И негова беше идеята да дойда и да си призная. Искам да кажа--
исках да дойда и да си призная, но,
той ме накара да се замисля, разбираш ли какво имам предвид?
Да, мисля, че разбирам.
Както и да е,
Момчета, вие май имате работа.
Не. Все пак, наистина имам да довърша нещо с Дрю.
Качи го на хеликоптера. Доведи го тук тази вечер.
Искам да кажа на този тип какво е мнението ми за него лице в лице.
Това може да се окаже трудно, Бил. Съмнявам се, че Дрю умира от желание да се срещнете очи в очи.
- Аз ще донеса пакета.
- Добре.
- Как си?
- Какво по дяволите те интересува?
Просто питам, Бил.
Искаш ли да знаеш? Ще ти кажа.
Пред теб стои мъж, който не върви през долината на сенките на смъртта.
А направо галопира към нея. В същото време, бизнеса, който сам е изградил...
със собствените си ръце и ум, е присвоен от група евтини разбойници.
О, да! Без малко да забравя. Дъщеря ми се е влюбила в Смъртта.
А аз съм влюбен в дъщеря ти.
Повтори го?
Влюбен съм в дъщеря ти, и ще я взема със себе си тази вечер.
- Моля?
- Мисля, че добре ме чу, Бил.
Никъде няма да взимаш Сюзън. Какво означава това, все пак? Сключихме сделка.
И аз съжалявам.
Сюзън ми е дъщеря. Предстои й прекрасен живот.
Ти ще я лишиш от всичко това, и ще ми кажеш, че съжаляваш ?
Съжалявам. Извинението не се приема.
Не ме интересува, Бил. Аз я обичам.
Колко удобно за теб...
да вземаш всичко, което желаеш, защото така ти харесва.
Това не е любов.
Тогава какво е любовта?
Някакво безсмислено, сляпо увлечение, на което, за момента, искаш да се отдадеш.
Пропускаш всичко, което наистина има значение.
И какво е то?
Доверие, отговорност,
да поемеш товара на избора и чувствата си...
и да прекараш остатъка от живота си съобразявайки се с тях,
но преди всичко, без да нараняваш този, когото обичаш.
Значи това е любовта, според Уилям Париш?
Умножи го с безкрайност и го прибави към дълбините на вечността,
и все още ще имаш бегла представа за какво говоря.
- Това са мои думи.
- Не и сега.
Бил, Сюзън иска да дойде с мен. Тя ме обича.
- Обича ли те ?
- Да.
Кой си ти? Каза ли й кой си ти?
-Не.
-Тя знае ли къде отива? А?
Виж, Сюзън се увлече в бедния кучи син,...
чието тяло ти взе, и всичко след това са последиците.
Ти не знаеш какво е любовта.
Тя не те познава.
Ти сключи сделка; а сега я нарушаваш. А най-лошото от всичко, Джо,
е, че я мамиш, и го правиш напълно съзнателно.
- Не ми харесва това, което ми казваш.
- Вече не ме интересува какво ти харесва и какво не.
- Ти отнемаш дъщеря ми, но аз няма да ти го позволя.
- Така ли?
- Не.
- Заплашваш ли ме?
Да, надявам се.
Да.
Обичам Сюзън от момента, в който се роди, обичам и сега и през всяка минута досега.
Това, за което мечтая е мъж, който ще я открие, и когото тя ще открие...
който ще я обича, който ще я заслужава, който е от този свят, и това време...
и има достойнство, състрадание и сила, да бъде до нея...
по пътя й през живота.
Достатъчно !
Това, което знам е какво искам, а това, което желая е Сюзън.
И ще я имам, тя мен също.
И така ще бъде. Не можеш да направиш нищо срещу това.
Защо ми каза всичко това, Джо?
Ти си опасен, най-опасният от всички.
Няма нужда да молиш за разрешение, но точно това правиш. Знаеш ли защо?
Защото някак си си се превърнал в добър човек, и знаеш, че всичко това е нередно.
Не знам какво ще правиш, но,
как може това да бъде любов?
Тя не те познава.
Защо не й кажеш, опитай, виж какво ще стане?
Разкрий й всичко, което тя трябва да знае за теб и позволи нещата сами да се подредят по местата си.
Става ли?
Постарах се. Аз--
Ще ми се да ти кажа, че можеш да спиш спокойно.
Съжалявам. Ще ме извините ли?
- Разбира се.
- Добре, радвам се да те видя.
Аз също.
Има нещо неописуемо съблазнително...
в теб, така както си стоиш насред тълпата.
Мога да те любя още тук.
Ако се опитваш да ми предскажеш бъдещето, гледаш в погрешната посока.
Има нещо, което много искам да ти кажа.
Но не можеш ?
Точно сега, когато се подвоуми, полазиха ме тръпки.
Спомняш ли си сутринта в кафе магазина?
Когато каза, "Какво лошо има в това да се грижиш за жена?
Тя се грижи за теб."
- Така ли казах?
- Да.
И аз ти казах, че ще ти е трудно да намериш такава жена днес.
Е, намери такава, Джо.
Магазинът за кафе.
Това беше мястото, а ти беше мъжът.
И ти ми каза,
че не искаш да ти бъда лекар, защото...
не искаш аз да те преглеждам.
Е, аз все пак трябва да те прегледам.
Бих могла да дойда с теб.
Искаш да изчакам ?
Ще се върнеш ли?
Може ли да те целуна?
Това беше като целувка за сбогом.
Какво става, Джо?
Като че ли се издигам.
Все още съм тук.
Но ти не си.
Намираш се на друго място.
Ти си някой друг.
Не искаш ли да знаеш кой?
- Да, но--
- "Но" ?
Джо, страх ме е.
Страхуваш се да разбереш?
Не се страхувай.
Няма значение какво съм аз.
Ти знаеш кой съм аз.
Ти си--
Ти си--
Ти си Джо.
Да, аз съм Джо.
И ти обещавам,...
че винаги ще имаш това, което намери в магазина за кафе.
Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че ме обичаш сега.
Обичам те сега.
И винаги ще те обичам.
Сюзън.
Да?
Благодаря ти, че ме обичаш.
Трябва вече да започваме, Бил.
Да.
Ще бъдем просто ние.
Благодаря ти.
- Бил?
Влез.
Тук е. Хеликоптерът ще бъде тук след две минути.
Как сме с времето ?
Добре.
Доведи го тук.
- Може ли?
- Да, господине?
- Знам, че имаш работа,
но искам да се свържеш с Еди Слоун от мое име.
- У дома ли, господине?
- Не, в офиса е.
Не очаквах това от Бил.
- О. Добре ли си?
- Да.
И толкова умно, нали?
Нямахме избор. Той знае, че ти си достоен противник.
- Той ли ти каза?
- Да, искам да кажа, че го държиш в ръцете си.
Да, наистина.
- Всички сме тук, Бил.
- Оценявам това, Еди.
Членове на съвета, това ще отнеме само минута от ценното ви време.
Като попечители на компанията, можете да получите информация за това, което се случва...
и което може да ви бъде от полза но може и да не ви е полезно.
- Както и да е, благодаря.
- Целите сме в слух.
- Благодаря.
Добър вечер, Бил.
Благодаря ти, Куинс.
Аз само исках да кажа колко много оценявам този голям жест.
Млъкни и сядай долу.
Ти си безполезен кучи син, Дрю.
Ти играеше игрички с Джон Бонтъкю...
за да можеш да разцепиш компанията ми и да напълниш джобовете си.
Не знам откъде ти хрумна това. Всички на събранието се съгласиха--
Те не знаеха, че ти си къртица, която рови вътре, за да ни погребеш всички.
Това фантазията на г-н Блек ли е? Още една от големите му лъжи ?
Не ти ли омръзна да се преструваш? Никой не знае кой е той.
Но едно всеки знае със сигурност,
това, че има власт над теб и ти влива отрова от самото начало.
Ти си отровният, Дрю.
Ти действа зад кулисите, за да подкупиш доверието на един мъж,...
който ти даде одобрението си за класа, елегантност и фигура.
Имах възможността да бъда свидетел на всякакъв вид измама.
Но Бил Париш е бил в единия край на машинации в стила на Макиавели...
такива, които рядко съм срещал.
И въпреки това, той се бореше с тях стоически и безрезервно, без да разкрива самоличността ми.
Ако беше нарушил клетвата за мълчание, която положи,
задачата му щеше да бъде много по-лесна.
Можеше да превърне поражението в победа.
Но той е твърде достоен и честен мъж, за да го направи.
Заради мен, той загуби работата си, компанията и репутацията си.
Така че сега, като имам предвид тези загуби,
аз съм принуден да прекратя нуждата от секретност.
Дойде времето да ви кажа кой съм аз.
Кажи. Кажи ми. Умирам от нетърпение.
- Почакай още малко.
- Джо, недей.
Всичко е наред, Бил. Време е да поставим този човек на мястото му.
Няма нужда, Джо. Дрю ще отстъпи.
- Не отстъпвам ни на крачка.
- Уважавам джентълменството ти.
Но това, което трябва да направим тук е да приберем камата на топло.
- "Камата" ?
- Казах ти да мълчиш!
Приготви се, Дрю.
- Аз--
- Джо, моля те.
Моля те нека аз поема нещата от тук нататък.
- Съм--
- Недей.
Агент от Службата по вътрешен контрол.
- Бил?
- Да?
Бил.
- Бил.
- Да.
Да, той е--
Той е агент от Службата за вътрешен контрол.
Да, убедени сме, че Бонтъкю, при минали сделки,
е извършвал сливанията и покупките си...
по подозрителни и сложни начини, за да избегне плащането на данъците, които е укривал.
Агенцията помоли Бил за съдействието му в разследването под прикритие на Бонтъкю.
Искахме да го проследим, и тази сделка беше идеалната възможност.
- И аз предложих съдействие.
- А ние сме много благодарни.
Агент Джо Блек-- Разбира се това не е неговото истинско име--
надушихме съучастието ти, Дрю.
Той намери доказателства, ти работиш за двете страни.
За съжаление това е известно като конфликт на интереси.
Таен конфликт на интереси.
- Нарушение.
- Нарушение, за което можеш да бъдеш обвинен.
- И да получиш присъда.
- Много е вероятно.
Мисля, че искам да говоря с адвоката си.
Без адвокати, Дрю. Ще ти предложим сделка.
Признай пред всички тук всяка подробност от съучастието си, а след това си подай оставката.
Какво ще получа в замяна?
Няма да отидеш в затвора .
Говориш глупости.
Предлагате ми сделка, защото нямате доказателства.
- Доказателство? Имаме много.
- Той се шегува.
Дрю, не прави грешка. Ако избереш да изпробваш решителността ни по този въпрос,
ще се сблъскаш с изход, който ще бъде окончателен...
и просто не можеш да си го представиш.
И няма да броиш дните, месеците или годините,
а хилядолетията, които ще прекараш в затворено пространство.
Добре, печелите.
Щом се върна в града, ще се срещна с членовете на събранието.
Ще се срещнеш с тях още сега, Дрю. Оставката се приема.
Нещо повече, имам предложение да възстановим Уилям Париш на поста му...
на председател на борда на Париш Къмюникейшънс,
както и да отхвърлим сливането с Бонтъкю Интернешънъл.
- Какво ще кажете?
- Да.
- Да.
- Да.
- Да.
- Предложението се приема.
Благодаря ви. Това е чудесно.
Но е повече от това, което желаех. Аз просто исках да изясня нещата.
Вече го направи. Като че ли тези момчета те искат обратно, Бил. По-късно ще получиш и извиненията им.
Междувременно, забавлявай се на партито. Празнувай. Аз ще се погрижа за подробностите.
И, г-н Блек, може ли да ви благодарим?
Удоволствието беше мое. Това е мечтата на всеки агент като мен.
Аз ще бъда повишен в завеждащ отдел заради това.
Кой би повярвал?
Ти агент на Службата за вътрешен контрол ?
Смърт и данъци.
Реч! Реч!
Благодаря ви.
- Мислех си, че ще се измъкна тази вечер.
- Не!
Каква великолепна вечер.
Всяко лице, което виждам, е спомен.
Може би не всички са хубави.
Понякога сме имали своите възходи и падения.
Но всички сме заедно,
и вие сте мои за една нощ.
Ще наруша правилото и ще ви кажа желанието, което си намислих.
Да изживеете живот така щастлив като моя,
в който можете да се събудите една сутрин и да си кажете,
"Не искам нищо повече."
65 години.
Не минаха ли те неусетно?
Здравей.
Каква нощ.
На мен ми е много тежко.
Ти беше прав за Джо.
Той--
Той заминава някъде.
Съжалявам.
Успокои ли се?
Да, но--
Но какво?
Искам да знаеш че те обичам много,
че придаде смисъл на живота ми че нямах право да очаквам,
че никой не може да ме отнеме от теб.
- Татко--
- Не!
Обичам те много.
И искам да ми обещаеш нещо.
Не искам повече да се тревожиш за мен.
Ако нещо се случи, ще се оправя.
Всичко ще бъде наред.
Не съжалявам за нищо.
Искам и ти да се чувстваш така.
Обичам те, татко.
Затова всичко е наред.
Не съжаляваш за нищо?
Да, не съжалявам.
Това е приятно чувство, нали?
Да.
Всеки казва сбогом.
Аз все още съм тук.
Ще танцуваш ли с мен, Сюзън?
Да.
Ако нямаш нищо против да танцуваш със старец като мен.
О, татко, ти не си старец.
Ти никога няма да остарееш.
Мога ли да ви донеса нещо, господине ?
Не.
Имате ли фъстъчено масло?
Мисля, че не, господине.
Ммм. Благодаря ви, все пак.
Няма защо.
Какво е това?
Фойерверките започнаха.
Хайде да отидем и да погледаме.
- Хайде?
- Ти си първа, скъпа.
Само трябва да си поема дъх.
Добре.
Добре.
Честит рожден ден, Бил.
Благодаря.
Сбогува ли се?
Не точно.
Предполагам си имаш причини.
Да.
Сега, когато имаме минутка,
би ли имал нещо против да изразя моята благодарност за това, което направи за Сюзън?
Не съм я чувал да говори така за друг мъж, както говореше за теб.
Това е всичко, което съм желаел за нея.
Но какво се случва с нея сега?
Не бих се тревожил за това, Бил.
Тези неща си имат начин да се оправят.
Би ли имал нещо против, ако изразя моята благодарност?
За теб,
за времето, което ми даде,
за личността, която си.
Не издишай цигарения дим върху мен. Ще провалиш аутопсията ми.
Трудно е да го пуснеш да си отиде?
Да, Бил.
Е, това е животът.
Какво мога да ти кажа?
Дали да се страхувам?
Не и мъж като теб.
Ти си тук.
Обещаваш.
Е, къде отиде?
Не знам.
Аз не--
Не знам, ти знаеш --
Всичко е толкова неясно и мъгливо, но--
Дали ще знаеш какво имам предвид ако ти кажа, че не бих могъл да го проумея?
Но аз се върнах.
Това ли е?
е, не знам какво още да кажа. Изглежда доста забавно.
Мислиш ли ?
Изглеждаш прекрасно.
Когато изчезна зад ъгъла,
се съмнявах, че ще те видя някога отново.
Добре ли си?
- Магазинът за кафе.
- Да.
Попитах те дали казах нещо нередно а ти ми каза, не, беше толкова точно, че те уплаши.
А тогава ти каза--
Прости ми, че казах това, но то е с мен от тогава.
Какво беше то?
Каза ми, че ме харесваш.
- Не.
- Не си?
Аз казах,... че те харесвам много.
Да.
Знаем толкова малко един за друг.
Но имаме време.
Да.
Иска ми се...
да познаваше баща ми.
Аз също.
И аз.
Какво ще правим сега?
Ще измислим.
Да.

Meet Joe Black (1998) (Meet Joe Black [1998] CD2.srt) Свали субтитрите