Blue Crush (2002) (Blue Crush CD#1.sub) Свали субтитрите
Погледни. Това е най-добрата вълна на века.
СИНЬО РАЗБИВАНЕ
ОСТАВАТ 8 ДНИ ДО ГОЛЕМИТЕ ВЪЛНИ
7 ДНИ
Вие слушате прогнозата за времето за 3 Февруари.
Вълните са четири метрови със скорост 18 м/сек.
- Спя!
- Погледни вълните.
- Ан Мари?
- Как сме Джей Джей?
- Кажи на Идън, че е страхотна. Уреди ме с нея.
- Сам й го кажи.
- Как изглеждат вълните.
- Жестоко. Усещам, че днес ще бъде голям ден.
- По-добре идвай по-бързо.
- Добре. Благодаря ти Джей Джей.
Хей, време е за ставане.
- Хей, ставай. Хайде.
- Какво?
- Има вълни.
- Какво?
Не мога да го мина навсякъде. Много е тясно.
- Не си ли готова?
- Още не.
Дай ми дъската.
- Отивате ли?
- Да.
Явно всички са разбрали за вълните.
- Как сме, момчета?
- Ето ги и момичетата.
- Трябваше да дойдем по-рано.
- Какво толкова. Пак ще си намерим място.
- Как си Тамайо?
- Здравейте, момичета.
- Каква е тази дъска?
- Много е добра.
Доста се потрудих докато я направя.
Доста е напечено там. Добре ли сте се подготвили?
- Дали?
- Знаеш.
- Виж кой дойде.
- Хей, какво правите тук, момичета?
- Заради същото като вас. Да караме.
- Някакви женски вълни ли сте видели?
- Защо не се прибереш в къщи.
- А защо да не те нокаутирам и не те взема с мен.
Обичам грубите момичета. Сега ще ти покажа.
Хайде пусни я.
Как решихте да участвате в "Майсторите на сърфа"? То е за тези, които карат сърф, а не, които се давят.
Защо не престанеш да се заяждаш с приятелката ми, преди да те е затапила.
Да видим. Аз нямам нищо против жените сърфистки.
Тя си мисли, че може да кара сърф. Дали ще се справи в истинска ситуация. А ти ще се справиш ли?
Щом съм излизала с теб, мисля, че мога да се справя с всичко останало.
Да видим. Отиваме там с момчетата и ще хванем всяка вълна, която кажеш. Без значение колко е голяма.
- Да видим какво ще стане.
- Добре.
Стига приказки. Да вървим.
- Сега ще им покажем какво можем.
- Да.
Стой от вътрешната страна.
Много кофти остана отвътре.
Не мога да повярвам.
Сигурно много боли
Мисля, че е по-разумно да започнем с по-малките вълни, докато загреем.
И аз съм съгласна с това.
Иска ми се да направим едно кръгче на острова с някоя яхта и да си подберем добри места за каране.
- Те са толкова много.
- Знам, знам.
Какви са тези лигавщини?!
Така няма да спечелите "Майсторите на сърфа".
Преди да влезнете във водата говорехте много смело.
Това не са вълните. Вълните са там.
Да вървим. Вълните са там. Момчетата ни чакат.
Да го направим. Да вървим. Хайде.
Да вървим, Ани.
Дано караш толкова добре, колкото казваше.
Не ми ли вярваш. Сега ще видим.
Това не е нищо. Сега ще те заведа при истинските вълни.
Следвай ни. Днес е големият ти ден.
Момчета, това е момичето ми, Ан Мари. Дошла е с нас да улови от истинските вълни.
- Трябва да е много внимателна.
- Идва една.
Хайде. Ще я изпуснем.
Какво беше това по дяволите.
От какво я е страх?
Как можа да я изпуснеш.
Ти беше на идеалното място. Справи се отлично.
Много добре се справи, но има нужда от още тренировки.
Всичко е в ума ти. Всичко е там горе.
Искам просто да си признаеш, че можеше да хванеш онази вълна.
- Няма значение. Важното е че опита. Аз не бих се пробвала.
- Да, но тя имаше идеална позиция.
- Нямаше куража да я поеме.
- Какво?
Защо спорите за това?
Защото тя не е права.
Защото винаги е било така. Помниш ли онова филмче със Супермен,..
... където той летеше около Земята в обратната посока опитвайки се да я завърти на обратно.
- Да.
- За да върне времето назад.
- Пени, мислех, че имаш домашно.
- Написах го. Сега го проверявам.
- Значи не си готова още.
- Стига си я юркала. Ще го напише след малко.
Защо го правиш по път към училище? Трябваше да си готова снощи.
Бях готова още снощи. Сега го проверявам.
- Пени?
- Какво?
Джапанките. Внимавай с момчетата.
Добре.
- Не им се давай лесно.
- Да. Така е.
- Някой трябва да отиде в колеж, скъпа. Сериозно говоря.
- Мамка му. Пакуи.
Изглежда е разбрал как да се подържа във форма.
- Здравейте г-н Пакуи.
- Здравей, Ан Мари. За осми път в месеца сестра ти закъснява.
- Знам. Задръстванията--
- Ако смятате, че сърфа е по-важен от училището трябва да помислим за друг вариант.
Единственият вариант, за който се сещам, г-н Пакуи, е майка ми.
И съвсем случайно тя е във Вегас с любовника си, което определено...
... не е подходящо за сестра ми. Разбирате ли ме?
Така, че за момента това е най-добрият вариант, за който се сещам.
- Дано не кара сърф.
- Напротив, кара.
- Точно както сестра й преди.
- Сега. Сегашно време.
- Дано не стане като теб.
- Внимавай, момиче.
Правя всичко възможно.
Трябва повече да се стараеш.
- Божичко, толкова е задръстен.
- Аз мислех, че е симпатичен.
- Да не го харесваш?
- Млъкни, Лина.
- И аз мисля така.
- Какво говорите? Престанете.
- 17. 53.
- Няма ли намаление?
- Няма намаление за бонбони.
- Стига Лиляни, това е закуска.
- Да.
- Не е закуска. Съжалявам момичета. 17. 53.
- Има сок от моркови. Това е зеленчук.
- Плюс това е натурално.
Не мисля така. Има захар, а захарта е вредна и ще станете като мен.
- Така че 17. 53.
- Добре.
- Аз имам 5.
- Аз имам около 10.
И аз имам пари. Имам към...
- Какво е това.
- Не знам. Около 70, 60...
- Това е мизерно. Какво е това.
- Не знам. Не съм казала, че имам много. Казах, че и аз ще дам нещо.
- Какво направи с книгата, която ти дадох вчера?
- Дадох я на Пени.
- Гладна съм.
- Аз също.
- Изяж това.
- Не искам. Това е за закуска.
Кела Кенели. Сигурно е дошла за състезанието.
- Виж тези джетове. Страхотни са.
- Хайде да напълним тези сладури.
Тя е много добра. Защо не се запознаем.
- Не!
- Защо не?
- Защото е странно.
- Кела, може ли автограф?
- Разбира се.
- Отивам за химикалка.
- Благодаря.
- Хей, помня тази снимка.
- Колко е самодоволна всеки път, когато се види в някое списание.
Получава по 5 000 за всяка статия за нея.
Дрехите й, дъските, часовниците, очилата й.
Има страшно много пари.
Нали знаеш, че ако хванеш една добра вълна на състезанието ще бъдеш като нея.
Ще караш из целият свят. Австралия, Таити, където кажеш.
- Ще обиколиш света, скъпа.
- Плюс това ще ти платят.
Ще се видим на състезанието.
Трябва просто да се справиш с положението.
- Сърфистки.
- Ужасни момичета.
- Знаеш, че си добра колкото нея.
- Да вървим, че ще закъснеем. Отново.
- Отново закъснявате, момичета.
- Съжаляваме.
Искам да ви съобщя, че гостите ни скоро ще пристигнат.
Те са ВИП гости и заслужават най-доброто обслужване.
Трябва да се представите отлично в името на целостта на бизнеса ни.
Виж. Този си е събрал багажа и е заминал за Хаваите.
Трябва да я пробвам.
Елате да видите това.
Това местно момиче привлякло вниманието върху себе си, когато спечелила турнира за младежи НССА.
- Спечелила си.
- Защо не си ни разказала?!
Отпаднала от следващите състезания, заради инцидент заради който едва не се удавила...
- Няма как да не споменат това.
- Стига. Било е преди три години.
- Вече е минало. Сега ще спечелиш това състезание.
- Искам и за мен да пише в интернет.
- Мамка му.
- Божичко.
- Има ли някой вътре?
- Ей сега идвам.
- Заклещих се.
- Аз също.
Ехо, има ли някой там?
Секунда. Сега идваме.
- Обувките.
- Отворете.
- Обувките ми.
- Защо беше заключена вратата?
Съжаляваме. Тъкмо излизахме.
- Какво става тук?
- Просто почистваме.
- Събираме дрехите от земята?
- А какво стана с всички дрехи, които бяха на земята?
Сгънахме ги и ги оставихме върху леглото.
Аз ги оставих на земята за да разберете, че са за пране.
Точно затова си носим чувалите за пране.
Защо тогава не ги сложите там.
Няма проблеми.
Момичета, от вас искам да сложите всичките ми дрехи в чувала.
И добре да се грижите за тях.
Бихте ли направили място.
Извинете ни.
Какво?
Прекрасни са.
- Следващият път ти водиш.
- Добре. Както кажеш.
Добре. Разбрахме се.
- Имаш още да се учиш.
- Не искаш да знаеш колко тренирам.
Усещаш ли миризмата?
Няма бира.
По дяволите. Пени.
Пен.
Пен.
Пени.
Мамка му.
Ставай! Ставай, прибираме се!
- Това не е молба. Ставай.
- Остави ме намира.
- Остави ме.
- Ставай, Пени.
Разкарай се оттук. Пусни ме.
- Няма ли да ме оставиш намира.
- За твое добро го правя, Пени.
Откакто мама си тръгна непрекъснато се издънваш.
Знаеш ли какво. Добре.
Добре.
Какво й има на тая?
Благодаря, че ме докара.
Трябваше да я пратиш в девическо училище.
- Стига сте ме поучавали.
- Тя е права, Ан Мари.
- Тя е все още на 14 години.
- По-скоро на 12.
- И аз това повтарям непрекъснато.
- О, Ан Мари.
Все едно ние сме тези, които я караме да се научи да кара сърф в тези опасни вълни.
Обслужване по стаите.
- Мамка му.
- Божичко.
- Какво е това?!
- Каква е тази смрад?
Няма да чистя това.
Това е същинска гадост.
- Гадна история.
- Божичко.
- Добре. Да се захващаме.
- Това е извратено.
Какво?
Божичко.
- Аз изчезвам оттук.
- Как е възможно.
- Няма да чистя това.
- Трябва да го направиш.
- Това ти е работата.
- Какви са тези свине.
Ти оправи леглото, Лина.
Всичко е толкова мръсно.
Дори не знам откъде да започна.
- Това е прекалено. Махни го!
- Какво?!
- Не иска да се махне.
- Какво е?
- Махни го.
- Няма да го пипам.
Изправи се и ще се махне само.
Спокойно. Така не мога да го махна. Стига си мърдала.
- Грубо.
- Божичко.
Божичко.
Знаете ли какво?
Това е прекалено.
- Мисля, че терапията е добра.
- Не мога да я приема.
Имам чувството, че започвам да получавам бръчки.
Има ли някой от стая 215?
215. Някой от 215-та?
215. Има ли някой от стая 215?
Няма ли? Има ли някой от стая 215 във водата?
2... 1... 5. Ваша ли е?
- Аз съм от 215.
- Здравейте.
- Аз съм Ан Мари. Камериерката на стаята ви.
- Лесли.
- Имаш ли свободна минутка, Лесли?
- Разбира се. Казвай.
Първа стъпка.
Втора стъпка.
И трета стъпка. Разбра ли?
Благодаря ви за отделеното време, момчета.
- Няма проблеми.
- Здравата се издъни.
На почивка съм. Не съм длъжен да си чистя стаята, когато съм на почивка.
- Прецака се.
- Но ти трябва да си чистиш стаята, когато си на почивка.
На почивка съм.
- Беше отвратително.
- Не ме интересува какво са направили. Те са ВИП гости и си плащат максималната такса.
Не плащат луди пари за да бъдат засрамвани от някаква камериерка.
- Можеш да дойдеш другата седмица да си прибереш последният чек.
- Не те са пикали по пода и по завесите.
- Моля ви, не ми отнемайте заплатата.
- Не ти я отнемам. Уволнявам те.
- Щом тя е уволнена аз напускам.
- Аз също.
- Добре.
- Наистина ли ще уволните и трите ни?
Не. Аз те уволнявам теб, а те напускат,..
... така че да не ви хрумват идеи да звъните в социални грижи.
Вие не напускайте. Парите ни трябват.
- Можеше да издържиш още.
- Уморих се да си държа дъха, Идън.
Тя просто обожава да ме вбесява.
Вижте я. Дори не се опитва да хване вълните. Просто привлича вниманието.
- Защо изобщо се вижда с тези отрепки?
- Заради същото, което и ти.
Готино тяло и много пари.
Отношението й се е променило. Това не е тя.
Хванах я. Хванах я.
Какъв ти е проблема?
- Повече никога не ме засичай.
- Най-добре се махай оттук. Върви си у дома.
- Може ли да се върнем заедно?
- Не.
- Просто минавах оттук.
- Добре.
От хотела ми казаха къде мога да те намеря.
- Това е много готино. Сърфа.
- Да.
Исках да... се извиня от името на приятеля ми в хотела.
Лесли наистина е доста разхвърлян, но винаги би си платил щетите.
Така, че следващият път се възползвай от това.
Ще го запомня.
- Как си, Ан Мари?
- Хей, Бен, здравей.
- Много кофти се е получило с дъската ти.
- Да. Ще се оправи.
- Познаваме ли се?
- Не знам, може би.
- Неин приятел ли си?
- Да. Може да се каже.
Готини обувки.
Благодаря.
- Чудех се, дали си давала уроци.
- Уроци?
- Да карат.
- Не.
- Когато имаш свободно време.
- Добре звучи.
- Искам да се науча.
- Не е лесно.
- Изглежда ми забавно.
- Може да пострадаш.
- Мисля, че ще се справя.
- Има един човек. Рик.
Той си пада по по-малките вълни.
- Той е нежен.
- А ти си...?
- Груба.
- Ясно.
- Погледни.
- Г-н, Сладур.
- За какво си говорихте?
- Искаше да ми давам уроци по сърф.
- Ан Мари!
- Какво?
- Уроци, пари, ние сме разорени.
- Не споменахме нищо за пари.
Ти не попита ли?
Ще ходите ли днес, момчета? Не.
Давай, давай.
- Не знам. Не ми се идва.
- Настигни го.
- Какво?
- Колко?
- Какво?
- Колко?
Ще ти звънна по-късно.
По дяволите.
По-бързо. Настигни го. Хайде.
- Колко даваш за уроците.
- Не знам по колко вървят.
- 20$ на час.
- 20?
- 15?
- В хотела вървят по 150 на час. Давам ви толкова.
150$ на час. Говорим за уроци по сърф, нали?
- За какво друго може.
- Имаш ли приятели?
Разбира се.
- Какво ти има, Пен?
- Нищо.
Не се тревожи, скъпа. Ще имаш достатъчно свободно време.
- Дано.
- Ще бъде забавно, Пен. Ще ограбим туристите.
- Никога няма да ограбваме.
- Всеки, който плаща по 1000$ на вечер за стая...
... си проси да го ограбят.
Вчера видях как едни от тях профукаха 40 бона в казиното.
- Как е възможно това?
- Лесли има достатъчно пари да си купи остров, скъпа.
На кой му пука за парите. Всичко е по-добре от това.
- Божичко.
- Супер.
- Искам да си ходя.
- Пени.
- Надявах се поне да са сладури.
- Това е отвратително.
Ще ни научите как да караме сърф, нали?
- Престанете, момичета. По 150$ на човек.
- Отвратителни са.
150$ на час? За уроци по сърф.
Това са Лина и Идън. Аз съм Ан Мари.
Влизам...
Аз съм Мат. Приятно ми е.
Това е по-малката ми сестра, Пени.
- С това ли мислиш да караш сърф?
- Не. Ще карам с та-да-та-да.
- С какво?
- С та-да-та-да.
- Носиш прилепнали бански.
- Това си е моя работи. Твоята е да ме научиш да карам сърф.
Едно... две... три... изправете се.
Готов ли си? Добре. Греби.
Хайде. Изправи се. Давай.
Разпери ръце и се наведи напред. Разпери ги.
Давай!
Браво на теб.
- Много добре се справи.
- Това беше невероятно.
- Доволен ли си?
- Да. Супер е. Хайде да отидем към по-големите.
- Там ли? Сигурен ли си, че ще се справиш?
- Определено.
Греби, греби.
Добре, Ан Мари. С теб съм. Води ме.
Изпълнен съм с ентусиазъм.
Мамка му.
Внимавай. Идват още вълни.
Мини под нея заедно с дъската.
Обърни се.
Не отказвай. Малко остана.
- Греби, греби.
- Хей, пази се от пътя.
- Добре ли си?
- Това беше доста екстремно.
- Знам тук е така. Сигурна съм, че не искаш да си тук.
- Не. С теб нали съм в безопасност.
Зависи кое наричаш безопасно, но може да се каже.
- Какво ще кажеш за тази?
- Не става.
За малко. Ще ти намерим вълна, обещавам. Ела тук.
Имай търпение. Ще дойде някоя подходяща.
Ан Мари, ние тръгваме.
Защо не дойдеш да ми помогнеш с това, сладурче. Това трябва да го носим двамата.
- Може би трябва да си вървим. Става късно.
- Няма да си тръгна, докато не хвана някоя.
- Какво ще кажеш за тази.
- Добре. Обръщай се. Бързо, бързо.
Давай, греби, греби.
Изправи се.
Браво. Страхотен си.
- Добър вечер и добре дошли.
- Не, аз само го докарвам.
Чакай малко. Защо не се качиш в стаята ми да изпием по едно.
- С удоволствие, но...
- Но, какво?
- Не мисля, че е разумно. Разбираш ли ме?
- Не.
- Защо?
- Защото ще участвам в състезанието.
- Да, вярно. Състезанието.
- Да.
- Майсторите на сърфа
- Да. Майсторите на сърфа
Тогава ето какво ти предлагам.
- Имам само 40$.
- За какво?
За теб. За уроците.
Но, ако се качиш в стаята ми ще ти дам останалите.
С удоволствие, но виждаш ли онези момчета там?
Ако ме видят, да се качвам с теб към стаята ти до утре сутринта ще са ми забранили да участвам в състезанието.
- Наистина ли?
- Да.
- Добре, в такъв случай, ако ме изчакаш тук ще се кача да ти донеса парите.
- Почакай малко. Спри.
- Ще се кача.
- Сигурна ли си?
- Добре. Но не искам да ти подронвам репутацията.
- Благодаря.
Ти се качвай с асансьора, аз ще се кача по стълбите.
- Точно като Джеймс Бонд.
- Просто млъкни.
Какво прави тя по дяволите.
- Къде отиваш?
- Аз... аз... не бях сигурна, че това е твоята стая.
- Ще влезнеш ли?
- Да.
- Влизай.
- Благодаря.
- Изглежда ми различно.
- Да уютно е.
- Искам да отида до--
- Разбира се, насам е.
- Какво правиш?
- Опитвам се да...
-... намеря парите, които ти дължа.
- В гардероба ли?
Да видим сега. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем--
- Почакай малко. Това е твърде много.
- Ето ти $1000.
Ще бъда тук още седмица, което прави по $150 на ден...
... и се надявах да получа $50 отстъпка за това, че ти ги давам наведнъж.
- Да ме купиш ли се опитваш?
- Не.
Не. Просто не искам да те загубя.
- Може ли да те попитам нещо?
- Да.
- С моя парфюм ли си?
- Да.
Добре ухаеш.
- По-добре да се обадиш.
- Да.
Да. Хей. Здравей, скъпа.
По-добре ли се чувстваш? Да, знам. Звънях ти, но нямаше никой.
Да, и ти ми липсваш.
- Аз ще тръгвам.
- Става ли да ти звънна по-късно?
И аз те обичам. Чао.
Съжалявам.
Ето затова не позволяват тук да се качват жени.
Обикновено управителя се оказва виновен за съсипването на нечии брак.
- Това не е жена ми.
- Жена, приятелка, приятел.
Не, не е жена ми. Това беше племенницата ми.
Дъщерята на сестра ми.
- Божичко.
- Кълна се.
- Красавица е.
- Да, голяма сладурана е.
Както и да е. Съжалявам за това. Понякога часовите зони са доста досадни.
- По-добре да си вървя.
- Става късно.
- Значи утре ще караме сърф?
- Да.
- Чао.
- Чао.
- Мислех, че просто му даваш уроци.
- Така е.
- Но какви?
- Пени, защо не си си написала домашното?
- Теб те нямаше да ми помогнеш.
- Момичета, тя трябва да си пише домашното.
- Не си го изкарвай на нас, докато ти си била с него.
- Млъкни.
Недей да отричаш. Сигурно е бил много добър.
- Какво стана?
- Божичко. Нищо.
- Разбира се. Кажи ми какво стана.
- Няма.
Добър ли беше?
- Просто се целунахме за лека нощ и това беше.
- Щом казваш, но нещо се съмнявам.
Какво още стана, сестричке. Разкажи де.
Ето. Това ще стигне за сметките.
Тук има към $ 1000.
Явно доста си го впечатлила.
- Кажи.
- Не искам да ти провалям настроението, но състезанието е след седмица.
- Мисля, че е време за--
- Знам.
Но вече му обещах друг урок утре.
- Не можеш ли просто да му откажеш?
- Не.
- Защо не?
- Защото ми предплати.
- Именно.
- Идън.
Мислех си утре да покараме водни ски.
- Това ще те подготви за състезанието.
- Добре, ще се видим в 4.
- Защо не по-рано?
- Ще бъда там възможно най-рано.
- Къде отиваме?
- На едно място, за което туристите не знаят.
- Божичко, караш сякаш си на сърф.
- Искаше ми се.
- Прекрасно е.
- Да. Тук можеш да прекараш цял ден.
- А мислела ли си да караш цяла нощ.
- Първо се научи през деня.
- Колко сестри имаш?
- Пет.
- Пет? Наистина ли?
- Да.
- Ти ли си единственият мъж?
- Да.
- Това обяснява нещата.
- Какво обяснява?
Свикнал си да си заобиколен от жени.
- Защо ти е смешно?
- Защото ме е страх от жените.
За мое щастие сестрите ми не са с мен.
Виждаш ли формата на пръста ми?